КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 49 ОТ 09.02.2006 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 930/2005 Г., IV Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 6 от 2005 г.

НОТАРИУСЪТ НЕ Е ПРОЦЕСУАЛНО ЛЕГИТИМИРАН ДА ОБЖАЛВА ОТКАЗА НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА ДА ВПИШЕ ИЗВЪРШЕН ОТ НЕГО НОТАРИАЛЕН АКТ.
Чл. 473 ГПК

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, през две
хиляди и шеста година, в състав:

Председател: Красимира Харизанова
Членове: Мария Иванова
Светла Димитрова

като изслуша докладваното от съдията Димитрова ч.гр.д. N 62 по
описа за 2006 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.218а ал. 1, б."в", във
вр. с чл. 473 ГПК.
Образувано е по частната жалба на нотариус ХХХ - № Х в регистъра на Нотариалната камара/НК/, срещу
определение № 10 от 10.01.2006 год. по ч.гр.д.№ 2/2006 год. на
ХХХ с което въззивният съд, произнасяйки се по частната жалба на нотариус ХХХ е оставил в сила определението от 30.11.2005 год. на съдията по вписванията при ХХХ РС с което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за продажбата на недвижим имот № 171, T.IV,per. 14989, д. № 714/30.11.2005 г. на нотариус ХХХ., с
район на действие ХХХ РС .
Искането за отмяна на въззивното определение касаторът основава на твърдението, че въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише процесната сделка в нарушение на закона, тъй като УПИ VII-11659,11660 в кв. 430 по плана на гр. Х утвърден със Заповед 1011/07.07.1997 г. не съществува, защото регулацията не е приложена, поради неуреждане на регулационните сметки. На второ място, счита, че постановявайки отказа си, поради нищожност на сделката, съдията по вписванията е излязъл извън правомощията си.
Определение на ВКС. II г.п
2
Частната касационна жалба е депозирана в срока по
чл.214ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 473 от ГПК отказите на съдиите по
вписванията да извършат нотариално действие могат да се
обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа, като
жалбата се разглежда по реда на чл. 217 ГПК. В случая е
постановен отказ на съдията по вписванията при районен съд гр.
ХХ. по молбата на нотариус ХХХ .а вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, T.IV, per. № 14989, д. № 714/30.11.2005 г. Съдията по вписванията е аргументирал отказа си да впише нотариалния акт с това, че предмет на продажбата, така както е отразено в нотариалния акт е идеална част от неурегулиран поземлен имот, обозначен в договора като поземлен имот пл. № 11660, с площ по нот. акт от 306 кв.м и с площ по скица от 341 кв.м, в кв. 430 по плана на гр. Х кв . “Б . В .”, утвърден със заповед № 1011/07.07.1997 г. От приложената скица изх. № 05/ТР-4843/21.11.2005 г. на Община Х . , издадена за имот пл. № 11660 е видно, че този имот, посочен в нотариалния акт, както и имот пл. № 11659 образуват
общ по регулация урегулиран поземлен имот VTI в кв. 430 по
плана на гр. Х - „Б. в.", поради което извършеното разпореждане с идеална част от поземлен имот № 11660 води до нищожност на договора като такъв с невъзможен предмет — чл. 26 ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Този отказ е потвърден с атакуваното въззивно определение.
Настоящият състав счита, че обжалваното определение
на ПОС от 10.01.2006 г. по ч.гр.д. № 2/2006 г. е недопустимо, тъй
като частната въззивна жалба е подадена от нотариуса, изповядал
процесната сделка, който не притежава процесуална легитимация
да обжалва отказа на съдията по вписванията от свое име. Това е
така с оглед охранителния характер на нотариалното
производство, каквото е и производството по вписванията, в което
нотариусът не е страна, а длъжностно лице с определена от закона
компетентност, съгласно чл. 466 от ГПК да удостоверява
обстоятелствата по чл. 465 от ГПК и да представя в службата по
вписванията подлежащи на вписване актове, съгласно
разпоредбата на чл. 25 ал. 4 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност/ЗННД/. Право да обжалват отказите на
съдията по вписванията имат страните -в нотариалното
производство, но нотариусът. Регламентираното в чл. 25 ал. 4
ЗННД изискване нотариусът да представя подлежащите на
вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното
извършване, не обуславя правния «му интерес от обжалване на
отказите на съдията по вписванията, тъй като нотариусът не е
страна в охранителното производство и уредените от закона
последици от вписването на съответния акт не рефлектират в
правната му сфера, а засягат единствено правата на страните по
сделката, които са легитимирани да обжалват отказа да се даде
гласност с исканото вписване, каквато е и същността на това
нотариално действие — да оповести на третите лица вписания акт.
Нотариусът не е и представител на страните, тъй като
определената му функция в чл. 25 ал. 4 ЗННД по своя характер
представлява конкретно негово задължение, свързано с
реализиране на процедурата по вписванията и не изразява
действие по законово представителство. Това е така, тъй като
съгласно разглежданата правна уредба, регламентираща неговия
статут/гл. II, раздел 1-3 от ЗННД/ дейността му по изповядване на
сделката и удостоверяване на обстоятелствата по чл. 465 от ГПК
не включва правомощия от категорията на тези, които
осъществява представителят на страните — да действа от името и
за сметка на страните, а освен това дейността му приключва с
депозиране на молбата в службата по вписванията. Приемането на
противното, а именно, че нотариусът има законна представителна
власт по отношение на страните по сделката не би могло да
обоснове заместването му от съдията по вписванията при
хипотезата на чл. 48 ЗННД, който от една страна встъпва във
всички правомощия на нотариуса, когото замества, а от друга
притежава и свои правомощия, очертаващи правното му
положение като длъжностно лице, изключващо възможността за
законово представителство на страните в нотариалното
производство.
Правото на обжалване на постановен отказ за вписване е
обусловено от правния интерес на съответното лице, който е
свързан непосредствено с последиците от вписването. Същите
имат действие в правната сфера на гражданскоправния субект,
изразяващо се в пряка зависимост на предимството от реда на
вписванията при конкуренция между приобретатели на права от
същия праводател върху същия имот. Нотариусът има статут/гл.
Определение на ВКС. II г.о.
II, раздел 1-3/ от ЗННД, който го определя като орган с обща
нотариална компетентност, в която не се включват правомощия
по обжалване отказите на съдиите по вписванията. Затова и
окръжният съд е следвало да «приеме, че е недопустимо
нотариусът да обжалва по реда на чл. 473 от ГПК отказа на
съдията по вписванията и да остави без разглеждане частната
жалба, подадена от него и прекрати производството по делото.
Като се е произнесъл по съществото на частната жалба и я е
оставил без уважение, окръжният съд е постановил недопустим
съдебен акт, подлежащ на обезсилване, а жалбата на нотариуса
срещу отказа на съдията по вписванията следва да се остави без
разглеждане.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на
второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определението на ХХХ ОС от 10.01.2006 г., постановено по ч.гр.д. № 2/2006 г., с което е оставено в сила определението от 30.11.2005 г. на съдията по вписванията при ХХХХ, с което е постановен отказ да се впише в съответните книги на същия съд нотариален акт № 171, т. IV, per. № 14989, д № 714/30.11.2005 г., изготвен от нотариус ХХХ., вписан в регистъра на НК под № Х , с
район на действие ХХХ РС .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на нотариус ХХХХ срещу определението от 30.11.2005 г. на съдията повписванията при ХХХ РС , с което е постановенотказ да се впише в съответните книги на същия съд нотариален акт № 171, т. IV, per. № 14989, д № 714/30.11.2005 г. за продажбана недвижим имот.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 357
София, 23.10.2008
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1421/2008 година. Производството е образувано е по частна касационна жалба подадена от нотариус Б. В. с район на действие ВРС срещу определение 2166 от 17.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1508/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което производството е прекратено, след като е прието, че подадената от касатора частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията при Служба по вписванията към Агенцията по вписванията – София да впише нот. акт съставен за изменение и допълнение на № 30, т. V, н. д. № 830/2008 г. за учредяване на договорна ипотека, е недопустима. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Законосъобразно въззивният съд е приел, че нотариусът не е страна в нотариалното производство, поради което не е легитимиран да обжалва отказите на съдията по в. да впише съставен от него нотариален акт. Правен интерес да обжалват този отказ имат страните в нотариалното производство. Подаването на молбата за вписване от нотариуса неправилно се свързва и с процесуалното право на обжалване срещу отказа да се извърши вписване. Съгласно разпоредбата на чл. 573 ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия – чл. 2, ал. 1 ЗННД. Като длъжностно лице нотариусът има точно определени от закона функции, една от които е да представя в службата по в. подлежащи на вписване актове – чл. 25, ал. 4 ЗННД. Освен действията, за които е оправомощен от закона, други извън тях, каквото е и обжалването на отказа на съдията по в. , той не е легитимиран да извършва. Нотариусът не може да бъде представител на страните в охранителното производство. Правото на жалба срещу отказа на съдията по в. принадлежи на страната в охранителното производство. В случая това право не е било надлежно упражнено, поради което изводът за недопустимост на подадената жалба е направен при правилно прилагане на процесуалния закон. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2* от 17.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1508/2008 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42
гр.София 29. 01. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 40/2009 година:
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е определение № 6* постановено на 09.12.2008 год. по гр.дело № 266/2008 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба по чл.577, ал.1 ГПК, а производството е прекратено.
Недоволен от определението е жалбоподателят Г. Д. с рег. № 094 на Н. к. с район на действие Габровския районен съд, който го обжалва в срока по чл.285, ал.1 ГПК като счита, че е незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че нотариусът не е процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията, което производство е охранително и в него той не е страна.
Частната жалба е допустима, но е неоснователна.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт не е постановен в нарушение на чл.24/?/, ал.4 ЗННД, който урежда правомощията на нотариуса да представя подлежащите на вписване актове в С. по вписванията.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6* постановено на 09.12.2008 год. по гр.дело № 266/2008 год. по описа на Габровския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п//п/

Определение № 129 от 9.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 15/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова
чл. 569 ГПК


Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обстоятелствата по делото са следните:

В С. по вписванията при С. районен съд е постъпила молба от Б. Р. Г. - нотариус с район на действие С. районен съд, вписан под № 394 в регистъра на Н. камара, за вписване на нотариален акт № 96, том III, рег. № 7* нот. дело № 389/09 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

С определение № 140 от 06.11.2009 г. на съдията по вписванията при С. районен съд е отказано вписване по съображения, че към нотариалния акт не са приложени скица-копие от кадастралната карта на имота и удостоверение за данъчна оценка.

С определение № 230 от 9.12.2009 г. по ч. гр. д. № 598/09 г. на С. окръжен съд подадената от нотариуса срещу това определение частна жалба е оставена без разглеждане като изхождаща от лице, което не притежава процесуална легитимация да обжалва отказа на съдията по вписванията от свое име. Прието е, че нотариалното производство, както и това по вписванията, има охранителен характер, но в него нотариусът не е страна. Той е длъжностно лице с определена от закона компетентност - да удостоверява обстоятелствата по чл. 569 ГПК и да представя в службата по вписванията актовете, които подлежат на вписване. Право да обжалват отказите на съдията по вписванията имат само страните в нотариалното производство, но не и нотариусът, защото той не участва като представляващ определена страна в процеса.

Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от нотариуса Б. Р. Г. с оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна иска. По въпроса за процесуалната легитимация на нотариуса да обжалва отказа на съдията по вписванията е налице противоречива съдебна практика, илюстрирана с посочване и представяне на съдебни актове на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба. По общо правило право на жалба имат лицата, които притежават процесуална легитимация за това, в разглеждания случай - страните в нотариалното производство. Нотариусът не е страна в нотариалното производство, каквото е и производството по вписванията (аргумент от чл. 572 ГПК), а не може да бъде и представител на страните - да действа от името и за сметка на същите. В това производство той е длъжностно лице с определена от закона компетентност - да удостоверява обстоятелствата по чл. 569 ГПК и да представя в службата по вписванията подлежащи на вписване актове съгласно чл. 25, ал. 5 (предишна ал. 4) от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и чл. 8, ал. 1, изр. 1 от П. за вписванията (ПВп). Освен действията, за които е оправомощен от закона, други извън тях, каквото е и обжалването на отказа на съдията по вписванията, той не е легитимиран да извършва. Изводът, че право да обжалват отказите на съдията по вписванията имат страните в нотариалното производство, следва и от същността на нотариалното действие по вписването - да оповести на третите лица вписания акт. От това действие на вписването се ползуват страните по акта, поради което те са и легитимирани да обжалват отказа да се даде гласност с исканото вписване.

С оглед на изложените съображения не може да се сподели тази съдебна практика, която придава първостепенно значение на съображенията, че представеният за вписване нотариален акт съдържа изявление на нотариуса за признаване на права и приема, че нотариусът разполага с възможността да обжалва отказа на съдията по вписванията като заинтересувано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 вр. чл. 8, ал. 1 ПВп, тъй като предмет на извършения от съдията по вписванията контрол са негови лични действия, което обуславя и наличие от правен интерес от обжалване.

Затова като е приел, че е недопустимо нотариусът да обжалва по реда на чл. 577 ГПК отказа на съдията по вписванията и е оставил подадената от него частна жалба без разглеждане, С. окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № 230 от 9.12.2009 г. по ч. гр. д. № 598/09 г. на С. окръжен съд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 326
София, 26.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
Л. Р.

изслуша докладваното от съдията Б. П.
частно гражданско дело № 151/2012 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Нотариус С. Д. е обжалвала определение № 652 от 09.03.2012 г. на В. окръжен съд, пети състав по ч.гр.д.№ 516 с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията към служба по вписванията В. № 61 т.І рег.№ 2777 от 13.02.2012г. да бъде вписан нотариален акт № 57 т.І рег. № 1386 дело 42/2002г.
Частната жалба е постъпила в срок срещу определениe на въззивен съд, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима.
С обжалваното определение В. окръжен съд е приел, че нотариусът не е процесуално легитимиран да обжалва отказ на съдията по вписванията , тъй като не е страна в това охранително производство.
В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като се поддържа, че нотариусът не е страна по гражданско-правния договор, но е страна в регистърното производство по вписване на нотариалните актове, следователно има правен интерес да обжалва постановените в това производство актове. Цитира се практика на ВКС в обратния на обжалваното определение смисъл – определение на ВКС № 149 от 27.03.2009г. по ч.гр.д.№ 157/2009г.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че доводите са неоснователни. Следва да бъде съобразена преобладаващата практика на ВКС, че нотариусът има задължение да представи в службата по вписванията нотариалния акт за изповядан от него договор, но не е страна в производството по вписването, защото от него се ползват страните по нотариалния акт, поради което те, а не нотариуса , са легитимирани да обжалват отказа на съдията по вписванията да впише акта. В този смисъл са определение на ВКС, І г.о.№ 129 от 09.03.2010г. по ч.гр.д.№ 15/2010г. на ВКС, І г.о., определение № 56/14.02.2011г. по ч.гр.д. № 14/2011г., на ВКС ІІ г.о., определение № 268 от 09.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 662/2009 г., I г.о., в които е прието изрично, че нотариусът не е легитимиран да обжалва отказ на съдията по вписванията. Противоречието с по-старата практика на ВКС , посочена от частния жалбоподател не може да бъде уеднаквена по тълкувателен път по реда на чл.292 ГПК, тъй като той е приложим съгласно разясненията в ТР 1/2011г. само при постановени определения по чл.274 ал.3 ГПК, докато в случая противоречието е обективирано в определения по чл.272 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 652 от 09.03.2012г. на В. окръжен съд, пети състав с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията към служба по вписванията В. № 61 т.І рег.№ 2777 от 13.02.2012г. да бъде вписан нотариален акт № 57 т.І рег. № 1386 дело 42/2002г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 268
София 09.06.2010

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание 28 май 2010 година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.С.
ЧЛЕНОВЕ : Д. Ц.
Б. Д.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 662/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от нотариус И. М. И. против определение № 2* от 02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2476/09 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба против определение от 11.09.2009 г. на съдията по вписванията с район на действие в района на районен съд П. за отказ да извърши вписване на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 11, т.ІІІ, рег. № 2* дело № 341 от 11.09.2009 г. по регистъра на нотариус И. И. , със страни К. М. Б. Х. Д. Ф. , гражданска на Ф. , постоянно пребиваващ чужденец – продавач и Б. Р. У. – гражданин на В. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба взе предвид следното:

За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че нотариусът не притежава процесуална легитимация да обжалва отказа на съдията по вписванията, тъй като това право имат само страните в нотариалното производство, а нотариусът няма това качество.

Това становище на окръжния съд е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 572 ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Вписванията, отбелязванията и заличаванията са нотариални действия - чл. 569, т.3 ГПК.

Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 8, ал.1 ПВ е предвидено вписването на актовете по чл.4, б.”а” да се извършва по писмена молба на нотариуса, не го прави страна в нотариалното производство. Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършването на предвидените в закона нотариални действия. По силата на своето длъжностно качество нотариусът има задължението да представи подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване – чл. 25, ал.5 ЗННД. Касае се за едно фактическо действие, което той е длъжен да извърши по силата на закона, а не като представител на страните. Нотариусът не се ползува от правните последици на вписването, които се изразяват в това да даде гласност на вписания акт и да го направи противопоставим на трети лица, поради което той не е активно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2* от 02.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2476/09 г. на П. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 871
[населено място] ,27,12,2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и първи декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д. № 726 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал. 2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Н. Р. К. , рег.№ 212 при НК , с район на действие Районен съд – В. , против определение № 3047 / 26.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 3138 / 2012 год. на В. окръжен съд , гражданско отделение, с което е прекратено производството по подадена от Н. жалба срещу отказа на Съдия по вписванията при В. районен съд - № 412 / 28.09.2012 год. , постановен по молба за вписване на анекс към договор за аренда , с вх. рег. № 20815 / 28.09.2012 година . Изхождайки от функцията си по нотариално удостоверяване подписите на страните върху предявения за вписване анекс към договор за аренда , жалбоподателката оспорва правилността на определението , постановено поради липса на процесуална легитимация за Н. да обжалва отказа на съдия по вписванията . За последното съдът е посочил, че нотариусът не е страна в охранителното производство, нито има качество на заинтересовано лице по смисъла на чл.32а ал.4 от Правилника за вписванията , нито право на жалба произтича от задължението му по чл.8 ал.1 от ПВп. и чл.25 ал.5 от ЗННД служебно да предяви съответния акт за вписване .
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна в спорното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по същата Върховен касационен съд, първо търговско отделение съобрази следното :
Решаващият за произнасяне по частната жалба въпрос касае процесуалната легитимация на нотариуса да предяви жалба срещу отказ на съдия по вписванията , за вписване на акт, подлежащ на вписване – в случая на основание чл.4 б.”а” ПВп. вр. с чл. 3 ал.1 от Закона за арендата в земеделието , по отношение който е извършено нотариално удостоверяване / нотариална заверка подписите на страните / и предявяването за вписване изхожда от нотариуса , съгласно чл.8 ал.1 от ПВп. и чл.25 ал.5 от ЗННД . Този въпрос е поставен на разрешаване с образувано въз основа разпореждане от 04.10.2012 год. на Председателя на ВКС тълкувателно дело № 7 / 2012 год. / т. 9 / . До разрешаването му , на основание чл.292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по ч.т.д.№ 726 / 2012 год. на Върховен касационен съд , първо търговско отделение , до постановяване решение по тълкувателно дело № 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София, 11.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1223/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:


Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус С. А. А. срещу определение на Добрички окръжен съд № 9 от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 4/ 2013 г. С атакуваният акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице жалба срещу отказ, постановен от съдия по вписванията при С. по в. [населено място], обективиран в определение № 99/ 10.12.2012 г., по съображения, че нотариусът не е легитимиран да обжалва отказите по направено от него искане за вписване на нотариален акт.
Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като в качеството си на овластено от закона да представлява страните по сделката лице, тя има право да обжалва отказите на съдията по вписванията. Поради това моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на окръжния съд за разглеждане на жалбата й по същество.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.
Преобладаващата съдебна практика приема, че нотариусът е легитимиран да обжалва отказите на съдията по вписванията, когато те са постановени по негова молба. Това становище се споделя и от настоящия съдебен състав, тъй като именно нотариусът се явява заинтересовано лице в производството по вписване на съставен от него акт. Когато съдията по вписвания отхвърли искането на нотариуса, последният има интерес да атакува волеизявлението му пред окръжния съд. Подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По изложените съображения частната жалба следва да бъде уважена и Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение Добрички окръжен съд № 9 от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 4/ 2013 г. г.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по частната жалба на нотариус С. А. А. срещу отказ, постановен от съдия по вписванията при С. по в. [населено място], обективиран в определение № 99/ 10.12.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: