РЕШЕНИЕ № 1/92 г. от 15.VI.1993 г. по гр. д. № 2/92 г., ОСГК, докладчик съдията Кръстьо Яначков
По въпроса за приложението на чл. 5, буква "о" от Закона за държавните такси, във връзка с Тарифа № 1 към същия закон за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/93 г., стр. 9 чл. 5, б. "о" ЗДТ,
Тарифа № 1 към ЗДТ По въпроса за приложението на чл. 5, буква "о" от Закона за държавните такси, във връзка с Тарифа № 1 към същия закон за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието. ------------------------
На основание чл. 212 от Гражданския процесуален кодекс министърът на правосъдието е направил предложение Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса: безусловно ли се освобождават от заплащане на предвидените в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието (ДВ, бр. 71 от 1992 г.) такси лицата, посочени в чл. 5, б. "о" от ЗДТ.
В предложението се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата, съдебноизпълнителните и нотариалните служби по прилагането на посочената разпоредба. Една голяма част от тях освобождавали посочените категории лица (инвалиди, бременни и майки с деца до 6-годишна възраст, а така също и сираците) от заплащане на държавни такси само ако са налице условията на чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК. Застъпва се и обратно становище, изразено в решение № 428 от 29 април 1992 г. по гр. д. № 462/92 г. на ВС II г. о., според което посочените категории лица се освобождават от държавна такса по силата на самия закон.
За да се произнесе Върховният съд, ОСГК съобрази:
Материята за държавните такси, които се събират от съдилищата и другите държавни учреждения, е регламентирана в ЗДТ. По своето естество държавните такси представляват финансови плащания, установени от държавата, които се събират от държавните учреждения във връзка с тяхната дейност, респ. услуги, извършени на учреждения, предприятия, организации и граждани. Държавните такси са приходи в полза на държавата в широкия смисъл на думата.
Физически и юридически лица, които се ползуват от дадена услуга или действие на съдилищата и другите държавни учреждения, са възможни платци на държавните такси. Освобождаването от такси трябва да е предвидено за всеки отделен случай по реда на освобождаванията от плащане.
Съгласно чл. 5, б. "м" ЗДТ (Изм., ДВ, бр. 55/91 г.) освобождават се от заплащане на държавни такси всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършване на квалификационни курсове, както и други свидетелства, удостоверения и дубликатите от тях, които се издават от учебните и учебно- възпитателните заведения за получаване на основно и средно образование и от Министерството на народната просвета.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДТ (ДВ, бр. 55/1991 г.) бяха създадени нови разпоредби "н" и "о" на чл. 5 ЗДТ. Съгласно б. "н" се освобождават от заплащане на държавни такси чуждите граждани, приети по силата на междудържавните договори и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения. Касае се за освобождаване от такси, които поначало се събират от учебно заведение за участие в конкурс. А съгласно б. "о" се освобождават от заплащане на държавни такси инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, както и в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.
До изменението на ЗДТ през 1991 г. той не съдържаше разпоредба, освобождаваща определена категория физически или юридически лица изцяло от заплащане на държавни такси за ползуване на дадена услуга или действие на съдилищата и другите държавни учреждения и това беше безспорно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България утвърждава принципа, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно доходите и имуществото си. А съгласно ал. 2 данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват със закон.
Поставя се въпросът - дали с новосъздадената правна норма на чл. 5, б. "о" ЗДТ се прави изключение от общия принцип, посочен в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ.
Систематическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 5, б. "о" ЗДТ налага извод, че мястото й би трябвало да бъде при б. "м" на чл. 5 ЗДТ. Само така логиката на ЗПДЗЛТ (ДВ, бр. 55/91 г.) няма да противоречи на логиката на поставената за тълкуване правна норма, защото последната трябва да се основава и да е проникната от логиката на цялото. А логиката на ЗПДЗЛТ е преразглеждане на съществуващите привилегии за освобождаване от такси, като тези привилегии се ограничат. Съгласно новата разпоредба на чл. 4, б. "н" ЗДТ държавни такси се заплащат за участие в конкурси в държавни учреждения, кандидатстудентски конкурсни изпити в държавни висши и полувисши учебни заведения, за молби за преразглеждане на кандидатстудентски конкурсни работи, за издаване на разрешения и за преписи от документи в тези учреждения. Разпоредбата на чл. 5, б. "м" ЗДТ ограничава въведените държавни такси само за висшето и полувисше образование предвид безплатността на основното и средно образование. Разпоредбата на чл. 5, б. "н" ЗДТ създава привилегия за определен кръг лица да не плащат посочените такси в чл. 4, б. "н" ЗДТ в държавните висши полувисши учебни заведения. Разпоредбата на чл. 5, б. "о" ЗДТ безспорно установява привилегии относно неплащане на държавни такси. Поради това въпросът е - дали тази привилегия е досежно таксите по чл. 4, б. "н" ЗДТ или посочените лица се освобождават от плащане на държавни такси без оглед на вида на услугата или действието на съдилищата и другите държавни учреждения, които ползуват. Ако се приеме, че по силата на чл. 5, б. "о" ЗДТ посочените лица се освобождават от държавни такси по силата на самия закон, то означава, че посочената разпоредба въвежда едно изключение от общия принцип, въведен от Конституцията, че поначало гражданите и юридическите лица дължат плащане на държавни такси. Едно цялостно освобождаване от плащане на държавни такси на определена категория лица би могло да стане въз основа на правни норми, в които това освобождаване намира израз или се разбира. Съгласно чл. 52, ал. 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, когато членът се допълва с нови алинеи, точки или букви, те се поставят след наличните. Ако това затруднява тълкуването на текста, новите подразделения се поставят на съответното място, а тези, които са след тях, се преномерират. Цялостната редакция на разпоредбата на чл. 5, б. "о" ЗДТ относно освобождаването от държавни такси и особено думите "както и в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга...." налага извод, че е налице празнина (непълнота) на закона, а тя не може да бъде попълнена по пътя на тълкуването от ВС, ОСГК.
По изложените съображения предложението за издаване на тълкувателно решение следва да бъде отклонено, поради което ВС, ОСГК
РЕШИ:
Отклонява предложението на министъра на правосъдието, направено на основание чл. 212 ГПК за издаване на тълкувателно решение по въпроса: безусловно ли се освобождават от заплащане на предвидените в Тарифа № 1 към ЗДТ (ДВ, бр. 71/1992 г.) такси лицата, посочени в чл. 5, б. "о" ЗДТ.
|
|