РЕШЕНИЕ № 244 ОТ 17.04.2003 Г. ПО ГР. Д. № 601/2002 Г., I Г. О НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2003 г. СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВЕ НА ПРАВАТА ПО НАПРАВЕНО ЗАВЕЩАНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА ДРУГИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, АКО САМОТО ТО НЕ СЕ ПРЕДСТАВИ.
Чл. 16 ЗН Чл. 188, ал. 1 ГПК Чл. 211 ГПК
Докладчик председател на отделение Ани Аджемова
Касационната жалба е основателна. По делото няма спор, а това е установено и от събраните по делото доказателства, че земеделските земи, предмет на делбеното производство са били възстановени на Н. Я., починал на 28.02.1997 г., т. е. след неговата смърт на 10.09.1997 г., както и че негови наследници са именно съделителите, негови низходящи - син К. Н., син С. Н. и дъщеря М. Н. При оспорване на иска за делба пред първата инстанция, съделителят С. Н. е заявил, че той и З. Г. имат завещателно разпореждане от наследодателя, с което им завещава всички свои имоти, като за целта представя удостоверение № 635 от 08.03.2002 г. от Я. районен съд. Заявява също така, че ще се ползва от това завещание, което да се има предвид при допускане на делбата. Първата инстанция приема представено удостоверение, вместо завещателно разпореждане и обявява решението си, като се произнася, че завещателното разпореждане, непредставено по делото, няма действие за процесиите земеделски земи, тъй като съгласно чл. 90а ЗН завещание, съставено извършено след включване в ТКЗС на земеделските имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. Въпреки, че в съобразителната част на решението си приема, че възстановяването на земеделската земя е станало след смъртта на наследодателя с влезлите в сила решения от 10.09.1997 г. на Поземлената комисия и допуска делбата с оглед чл. 5 и сл. ЗН. Решението на първата инстанция се обжалва в законоустановения срок и се въвеждат доводи за неправилно решение, а именно с оглед на изводите, относно определените квоти за съделителите от възстановените земеделски имоти с решения на Поземлената комисия, без да се преценяват правата на жалбоподателя с оглед завещателното разпореждане. Пред въззивната инстанция, също не се представя завещателното разпореждане, а ново удостоверение от районния съд, че има оставено на съхранение завещание от Н. Я. в полза на С. Н. и З. Г. Въззивната инстанция също при наличните доказателства се произнася, че жалбата е неоснователна, но отхвърля иска за делба, тъй като приема, че завещателното разпореждане е произвело правно действие, защото не е било оспорено по реда на чл. 30 ЗН. Съдът е изложил и съображения с оглед обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 90а ЗН, ДВ, бр. 21/1996 г. при отхвърляне на иска за делба. Касационната жалба е основателна. Налице са допуснати нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна, поради допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК. Първо: налице е противоречие на мотиви и решение, посочени по-горе. Второ: допуснато е и нарушение по чл. 188 и чл. 189, ал. 2 ГПК. Анализът на доказателствата по делото е направен при грубо несъблюдаване с нормата на чл. 208, ал. 1 във вр. с чл. 211 и чл. 188 ГПК. Въззивният съд е инстанция по същество на спора и тя не може да не подложи на преценка доказателствата и тяхната доказателствена сила, а още повече да изключи формални доказателства, които са спорни и същевременно да ги обсъжда и да се позовава на тях, за да направи своите прави изводи. Именно интерпретацията на фактите по непосредственото завещателно разпореждане води до изводи, които първо могат да се проверят и второ не могат да се преценят, дали правилно са отнесени към материалната норма с оглед основателността и неоснователността на иска за делба. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, именно защото съдът се позовава и се произнася по непредставено завещателно разпореждане, т. е. без да е представено завещателното разпореждане по делото, както се посочи по-горе. Щом са предявени права по завещание и съдът се произнася по тях, то съдът е бил длъжен този формален акт да го провери и с оглед чл. 16 ЗН, което налага това доказателство да е приложено по делото. И тъй като завещанието е формален акт, то и съобразно чл. 127 ГПК, никой не може да се позове на него, без да го представи. Ето защо се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. И тъй като касационната инстанция констатира нарушения на съществени процесуални правила, които касаят истинността на фактическите изводи на решаващия съд, т. е. констатирана е процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, то при новото разглеждане на делото по преценката на съда, завещателното разпореждане, което има самостоятелно значение за процеса на доказване, трябва да бъде проверено заедно с другите доказателства по делото при положение, че съдът с оглед неговата преценка ще прави своите правни изводи.
|
|