О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №231 24.01.2011г, гр.Пловдив ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: Виолета Шипоклиева Членове: Фаня Рабчева Анна Иванова Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева ч.гр.д.№ 73/2011г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.577 във връзка с чл.278, ал.1ГПК. Постъпила е жалба от Й.Н.Х. *** против определение № 127/21.12.2010г. постановено по преписка № 4397/21.12.2010г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – РС- гр.Асеновград. П о изложени оплаквания и доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания отказ за вписване и постановяване на задължителни указания от ПОС за извършване на нотариалното действие – вписване на представените съдебни актове. Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Със заявление вх.№ 4398/21.12.2010г. настоящият жалбоподател и заявител Й.Х. е поискал вписване на съдебни актове – решение № 25/06.02.2002г. по гр.д.№ 171/2001г. по описа на АРС, влязло в законна сила на 26.02.2001г., както и съдебен протокол от 09.10.2002г. по гр.д.№ 171/2001г. по описа на същия съд, определението по което за теглене е влязло в законна сила на 21.05.2004г., по силата на които съдебни актове същият се явява индивидуален собственик на: 1.ПИ с идентификатор 06029.16.62 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.****, одобрени със Заповед № 300-5-42/09.06.2004г. на изп.директор на АГКК-Пловдив, с адрес на поземления имот – местност “*****”, площ – 2999 кв м, трайно предназначение-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи – *****.***** и ****; 2.ПИ с идентификатор ********* по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.******, одобрени със Заповед № 300-5-42/09.06.2004г. на изп.директор на АГКК-Пловдив, с адрес на поземления имот – местност “*****” и площ – 3 300 кв м, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи – *******, *******, ********* и *********; 3. ½ ид.част от ПИ с идентификатор ************* по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.*******, одобрени със Заповед № 300-5-42/09.06.2004г. на изп.директор на АГКК-Пловдив, с адрес на поземления имот – местност “******/******”, обща площ 1238 кв м, трайно предназначение-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи ****, *****, *****, ****, ******, ******, ********, ******** и *************. Към заявлението са приложени посочените описани съдебни актове, от които видно от решение № 25/06.02.2002г. по гр.д.№ 171/2001г. на АРС посочените имоти съставляват дял І от обявения за окончателен проект за разделителен протокол за делба на земеделските имоти, който дял, видно от протоколното определение на същия съд по същото дело от 09.10.2002г., оставено в сила с определение от 10.03.2003г. по ч.гр.д.№ 623/2003г., е оставен на настоящия жалбоподател-заявител. Действително имотите, описани в посочените съдебни актове, доколкото същите се явяват постановени в периода 2002 – 2003г., се явяват описани по индивидуализиращи белези съобразно плана за земеразделяне на с.Боянци, както и не са посочени съседните имоти. Към заявлението обаче заявителят е представил три броя оригинални скици на поземлените имоти №№33881/ 01.12.2010г., 31572/09.11.2010г. и 33880/01.12.2010г. на АГКК - Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Пловдив, видно от които така описаните имоти са идентифицирани освен с местонахождението, площта, вида на трайното предназначение и начина на трайното ползване, така именно и със съответен идентификатор както на самия имот, така и на съседните нему, след изготвените и одобрени със Заповед № 300-5-42/ 09.06.2004г. на изп.директор на АГКК-Пловдив кадастрална карта и кадастрални регистри. Следва да се отбележи, че видно от цялостното съдържание и текст на представените скици на цитирания административен орган очевидно е направена справка при идентифицирането на въпросните недвижими имоти от гледна точка на тяхната идентичност със земите, предмет на съдебно-разделителния протокол по гр.д.№ 171/2001г. на РС-Асеновград, доколкото изрично отбелязване в тази насока е извършено в цитираните документи на СГКК-гр.Пловдив. Към тези скици са представени и удостоверения за данъчните оценки на имотите. Отказът на съдията по вписванията при РС-Асеновград е основан на мотивите, че в случая не може да се направи категоричен извод за идентичност на описаните в съдебните актове имоти и тези, чието вписване се иска, на първо място защото липсвала вписана искова молба; при наличието на одобрена КК и КР намира приложение разпоредбата на чл.6, ал.3, изр.І от ПВ, като описанието на недвижимия имот се извършва съобразно данните по чл.60, т.1-7 от ЗКИР, а описанието в посочените съдебни актове не отговаряли на посочените императивни изисквания , тъй като липсвал основен индивидуализиращ белег и липсвали посочени граници на имотите, а разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”в” от ПВ императивно изисква точна конкретизация на описанието на имота, до който се отнася актът, като е цитирана съдебна практика; по преписката липсват представени доказателства за идентичност на имотите, поради което тези обстоятелства създавали неяснота в производството по създаване на имотен регистър, респ. създаване на предварителни имотни партиди. Съдът намира, че доколкото очевидно ясно се явява обстоятелството, че в представените съдебни актове, с които заявителят се легитимира като собственик на посочените недвижими имоти, последните са описани по индивидуализиращи белези, които са били актуални към момента на постановяване на актовете и преди изработването и одобрението на КККР, то няма как същите да съдържат всички посочени в чл.60, т.1-7 ЗКИР индивидуализиращи данни. С представените към заявлението три броя скици обаче се намира, че в съответствие с изискването както на чл.60, ал.3, изр. І и ІІ ЗКИР, така и в изпълнение на изискването на чл.6, б.”а” до “в”вкл. от ПВ , имотите се индивидуализират както с нарочните идентификационни номера, получени след одобрените КККР, така и съдържат се данни за съседните имоти с идентификационните им номера, както извод за идентичност се налага не само от вписаната констатация от административния орган въз основа на представения съдебно-разделителен протокол по гражданското дело, но и от идентичността на останалите индивидуализиращи белези : местонахождение, площ, трайно предназначение и начин на трайно ползване. Следователно не може да се приеме, че липсва основен индивидуализиращ белег, какъвто се явява посоченият в актуалните представени скици от КК идентификатор за всеки от имотите, както и, че липсват граници, в каквато насока се съдържат конкретни данни за съседните граничещи имоти с посочването им също с идентификационни номера. Следва да се отбележи, че посочената от съдията по вписвания съдебна практика на ВКС се явява неотносима към конкретния случай, доколкото Определение № 163 по ч.гр.д.№96/2010г. касае представена молба за вписване по искова молба,и двете които не са съдържали индивидуализация на имота с идентификатор по КК; Определение № 218 по ч.гр.д.№ 138/2009г. касае случай, в който е било поискано вписване на имот без да е било посочено населеното място, в който се намира имотът; Определение № 278 по ч.гр.д.№238/2010г. е относно подновяване на вписване на договорна или законна ипотека. Настоящият случай не се вписва в тези, предмет на посочената съдебна практика. Що се касае до аргументите, основани на чл.4, б.”з” от ПВ вр. с чл.33, б.”б” от ПВ , касателно това, кой акт само се подрежда в нотариалните книги и срока за пазене на последните, за разлика от срока за пазене на нотариалните дела, не могат да обосноват самостоятелен мотив за отказ за вписване, тъй като не са налице несъотвествия на представеното заявление с необходимите приложения за вписване на описаните съобразно актуалните изисквания имоти с данни за тяхната идентичност с посочените в съдебните актове имоти. По горните съображения жалбата се намери за основателна, а обжалваният отказ следва да бъде отменен, като преписката върната за извършване исканото вписване. Водим от горното и на основание чл.278, ал.3 във връзка с чл.577, ал.1 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 127/ 21.12.2010г. постановено по преписка № 4397/ 21.12.2010г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – РС- гр.Асеновград, с което е отказано нотариално действие по искането на Й.Н. Х., ЕГН: ********** *** за вписване на решение № 25/ 06.02.2002г. по гр.д.№ 171/2001г., І гр.с., АРС, влязло в сила на 26.02.2002г., ведно със съдебен протокол от 09.10.2002г. по гр.д.№ 171/2001г., І гр.с., АРС, входирани с вх.№ 4398/21.12.2010г., 14,15ч по описа на Служба по вписванията-Асеновград. ВРЪЩА преписката на Служба по вписванията – РС- гр.Асеновград за извършване на нотариалното действие чрез исканото вписване по заявление вх.№ 4398/21.12.2010г., 14,15ч по описа на Служба по вписванията-Асеновград на Й.Н. Х., ЕГН: ********** *** за вписване на решение № 25/ 06.02.2002г. по гр.д.№ 171/2001г., І гр.с., АРС, влязло в сила на 26.02.2002г., ведно със съдебен протокол от 09.10.2002г. по гр.д.№ 171/2001г., І гр.с., АРС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|