КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ЗАКОН за задълженията и договорите
365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

--------------------------------------------------------------------------------
Решение № 124 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 792/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев
чл. 99, ал. 3 СК (отм.)
Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1* от 03.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 49 от 06.03.2009 г. по гр. дело № 485/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV"б" отделение, с което е оставено в сила решението от 30.05.2007 г. по гр. дело № 11929/2005 г. на Софийския районен съд, ГК, 78-ми състав за отхвърляне на предявения от Й. Ц. Г. срещу Р. В. Г. /сега В. / иск за делба на апартамент № 69 в гр. С., ж. к. "Н", блок № 3* вх. В, ет. 8, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 60.94 кв. м., с принадлежащите зимнично помещение № 19 с полезна площ от 2.41 кв. м., заедно с 0.922 идеални части от общите части на сградата, при съседи: на жилището: изток - двор, запад-двор, север-ап. № 68, юг- ап. № 90 и на избеното помещение: изток-мазе № 18, запад-мазе № 20, север-мазе от вх. Б, юг-коридор.

Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска с допускане делба на процесния имот при равни квоти.

Ответницата по касация Р. В. В. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

Страните са бивши съпрузи. Гражданският брак, сключен на 13.12.1986 г. е бил прекратен с влязло в сила на 05.03.2004 г. решение от 09.02.2004 г. по гр. дело № 857/2003 г. на Софийския районен съд, брачна колегия, 88-ми състав, при условията на чл. 99, ал. 3 СК (отм.). С бракоразводното решение е било утвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което процесният апартамент - семейно жилище "...". Не се спори, че недвижимият имот е закупен по време на брака на 12.04.1990 г. с договор по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) за сумата 11 826 лева. Ответницата по иска за делба е направила възражение, че при закупуването на жилището е налице пълна трансформация на нейно лично имущество - продажната цена била заплатена на 11.04.1990 г. с два счетоводни чека № № 0* и 008166, с които майка й М. Т. Т. и С. Х. Т. съпруг на майка й, превели по сметка № 2* в ДСК"Жилищно кредитиране" на името на Р. В. Г. съответно 5 000 лева и 6 828 лева, които суми били дарени лично на последната за изплащане на жилището в гр. С., ж. к. "Н", бл. 317, ап. 69.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което иска за делба е бил отхвърлен, въззивният съд намерил за основателно възражението на ответницата, като приел, че сумите по двата чека са в изпълнение на сключени с нея договори при намерението единствено тя, а не заедно със своя съпруг, да получи веднага безвъзмездно средствата от 6 828 лева и 5 000 лева. Извода за дарствени разпореждания в полза на ответницата градският съд е основал и на показанията на свидетелите Д/разпитани пред районния съд на 05.12.2006 г./. Прието е, че споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) не е сред способите за прехвърляне, респ. придобиване на абсолютни вещни права, и в частност на право на собственост, поради което и след утвърждаването му откъм изявеното съгласие, че апартаментът остава в обикновена съсобственост на бившите съпрузи, не е годно да легитимира ищеца/сега касатор/ като съсобственик на процесното жилище.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения:

Градският съд незаконосъобразно е приел, че споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) не е годно да легитимира ищеца/сега касатор/ като съсобственик на апартамента. С тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987 г. по гр. дело № 31/1987 го. на ОСГК на Върховния съд е прието, че съдебното решение в частта, с която се възпроизвежда споразумението между страните по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) има договорен характер, като с него се цели уреждане на всички въпроси, свързани с брака, в т. ч. имуществените отношения между съпрузите. Тълкувателният акт препраща и към т. 8 от Постановление № 5 от 15.03.1978 г. по гр. дело № 7/1977 г. на Пленума на Върховния съд, според което определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане на решението в сила. Макар, че се възпроизвежда в решението на брачния съд, споразумението запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт, а ако е порочно /нищожно или унищожаемо/ може да се атакува само по исков път, но не и по извънредните способи за преглед или отмяна на влезлите в сила решения и определения. По своята правна същност споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) е най-близко до съдебната спогодба по чл. 125 ГПК (отм.) във връзка с чл. 365 ЗЗД, доколкото при цялостно и окончателно уреждане на имуществените отношения между съпрузите във връзка с придобитите през време на брака движими и недвижими имоти би имало характер на утвърдена от съда доброволна делба. За да се приеме, че е настъпило вещнопрехвърлителното действие на спогодбата (споразумението) следва да е била ликвидирана съществуваща съсобственост или да е било извършено валидно прехвърляне на вещни права от едната в полза на другата страна по делото, когато предмет на делото е потестативно право за тяхното придобиване. В този смисъл, ако със споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) е била окончателно ликвидирана възникналата с прекратяване на брака дялова съсобственост върху придобити през време на брака имущества, към материалноправните последици на договора за спогодба по чл. 365 ЗЗД се прибавя и държавноправната последица сила на пресъдено нещо /арг. от чл. 125, ал. 3 ГПК, отм./. Когато обаче със споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) страните само са прогласили, че придобитите през време на брака имущества остават в обикновена съсобственост, липсва воля за отказ от права или за поемане на задължения, т. е. за промяна на материалноправните отношения. Страните само декларират настъпилата по силата на конститутивното действие на бракоразводното решение трансформация на досегашната особена съвместна бездялова собственост в дялова съсобственост с идеални части. Споразумението в тези случаи няма преобразяващо въздействие върху материалните правоотношения, доколкото не се отклонява, а констатира действителното правно положение. За него обаче е характерно присъщото на съдебната спогодба правоустановяващо и декларативно действие - страните се задължават да се въздържат от всякакво оспорване на прогласената от самите тях обикновена съсобственост и да спазват занапред поведение, отговарящо на установеното със споразумението правно положение. Със споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) съпрузите могат както да уредят най-пълно имуществените последици от развода, така и да определят съдържанието на отношенията си по повод придобитите през време на брака имущества в по-малко завършен вид /напр. да постигнат само съгласие, че имотите остават в обикновена съсобственост или да посочат към това и обема на правата на всеки от тях в тази съсобственост/. В последните два случая, споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) също се характеризира със забрана /по арг. от чл. 101, ал. 3 СК, отм./ да бъдат пререшавани въпросите относно признатото от страните съпритежание на правото на собственост /в първата хипотеза/. Непререшаемостта във втория случай обхваща още и доброволно определения от съпрузите размер на дяловете им в съсобствеността. Доколкото в настоящия случай в споразумението не са определени правата на съпрузите в съсобствеността върху процесното жилище, всеки от тях би могъл по-късно да се позовава на уредената в чл. 21, ал. 2 СК (отм.) частична/смесена/ трансформация, но не и на пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1, изр. 1, предл. последно СК (отм.).

Предвид на това, като е приел, че споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) е негодно да легитимира ищеца/сега касатор/ като съсобственик на процесния апартамент, въззивният съд е нарушил материалния закон, а като е разгледал и уважил възражението на ответницата за пълна трансформация е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, които пороци съставляват основания за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора.

Решението е необосновано и противоречи на материалния закон и досежно приетото, че представените платежни документи - два счетоводни чека с № № 0* и 008166, въз основа на които на 12.04.1990 г. са били преведени сумите 6 828 лева и 5 000 лева /сборът от тях покрива стойността на жилището/ установяват изпълнение на сключени с ответницата договори при намерение тя, а не заедно със своя съпруг, да получи средствата за закупуване на апартамента. Въззивният съд не е отчел обстоятелството, че презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК (отм.) може да бъде опровергана само при условията на пълно и пряко доказване, което да установи наличието на дарствено намерение, т. е. безвъзмездно облагодетелстване само на ответницата, а не и на двамата съпрузи. В този смисъл, представените чекове, в които не е посочено нито името на ответницата, нито основанието за изплащане на сумите не са договори за дарение. Апартаментът е закупен на 12.04.1990 г. - по-малко от три години след сключване на брака между страните (13.12.1986 г.) и далеч преди да бъде предявена исковата молба за развод (през 2003 г.), към който момент на придобиване на жилището липсват доказателства отношенията между съпрузите /с родено на 17.06.1987 г. дете/ да са били по-различни от обичайните. Това налага нужда от категорични доказателства, че дадените от близките на ответницата суми са дарени само и единствено на нея, а не на двамата съпрузи.

В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено и доколкото не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместно придобиване на процесното жилище, следва да се допусне делба при равни квоти съгласно чл. 27 СК (отм.). Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца/касатор/ разноски по делото за производството пред въззивната и касационната инстанции в размер на 1 520/хиляда петстотин и двадесет/лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 49 от 06.03.2009 г. по гр. дело № 485/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV"б" отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на апартамент № 69, находящ се в гр. С., ж. к. "Н", блок № 3* вх. "В", ет. 8, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ 60.94 кв. м., с принадлежащите му зимнично помещение № 19 с полезна площ 2.41 кв. м., заедно с 0.922 идеални части от общите части на сградата, при съседи: на жилището: изток-двор, запад-двор, север-ап. № 68, юг-ап. № 90 и на избеното помещение: изток-мазе № 18, запад-мазе № 20, север-мазе от вх. Б, юг-коридор, при следните квоти и между следните съделители:

1/2 - една втора идеална част за Й. Ц. Г. от гр. С., ул. "Александър Стамболийски" № 74, ет. 3, ап. 7 и 1/2 - една втора идеална част за Р. В. В. от гр. С., Медицинска академия, Център по хемодиализа.

Осъжда Р. В. В. да заплати на Й. Ц. Г. сумата 1 520/хиляда петстотин и двадесет/лева разноски по делото.
--------------------------------------------------------------------------------
Връзка с други съдебни актове:
Определение № 1105 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 792/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев