КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 316 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 182/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева

чл. 170 ЗЗД

--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 и чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П" А., гр. В. срещу определение № 3602/22.10.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2184/2009 г. от ВОС, с което е оставен в сила отказ № 1219/09.10.2009 г. на С. по вписванията при ВРС за заличаване на вписана законна ипотека и е прекратено производството по делото в частта по частната жалба срещу отказ на С. по вписванията за заличаване на вписана възбрана.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу актове, подлежащи на обжалване по реда на чл. 274 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Определението, в частта за оставяне в сила на отказа на С. по вписванията да постанови заличаване на вписана ипотека, подлежи на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Варненският окръжен съд е приел, че компетентен да впише заличаването на ипотеката по чл. 19, ал. 1 от П. за вписванията е съдията по вписванията, но въз основа на писмено съгласие на кредитора - АСПК, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, каквито в случая не са били представени.

Според частния жалбоподател касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се обяви за противоконституционна разпоредбата на П. 8 от ПЗР на ЗИДЗПСК, по силата но която е извършено вписването на ипотеката. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 се поддържа като противоречие с Р. № 406/04.07.2003 г. на ВКС относно необходимостта от тъждество между обезпеченото вземане и действително породеното на основание чл. 170 ЗЗД, което в случая не било проверено от съдията по вписванията. Твърди се е наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса каква е защитата при незаконосъобразно вписване на законна ипотека, като е представено О. № 139/14.09.2007 г. на Великотърновския апелативен съд.

Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Въпросът за предпоставките, въз основа на които се постановява вписване на законна ипотека по П. 8 ПЗР на ЗИДЗПСК, и за съответствието на законовата норма на Конституцията и на Е. конвенция за защита на правата на човека, не е включен в предмета на делото. Съдията по вписванията е постановил отказ за заличаване на вписана ипотека и съответно съображенията на въззивния съд за потвърждаване на отказа касаят липсата на основание за заличаването й. Цитиранато от частния жалбоподател решение на ВКС също е относимо към вписването на ипотеката, а не към евентуалното й заличаване. Развитите аргументи за реда, по който подлежи на атакуване вписването на ипотека са основани на определение на апелативен съд. Така изложените съображения не са формирали волята на решаващия орган по конкретния спор, а са изразяват единствено правно становище, поради което този акт на ВтАС не обоснова приложното поле на касационното обжалване.

Определението в частта за прекратяване на производството по частната жалба подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд е приел, че липсва отказ на съдията по вписванията за заличаване на вписаната възбрана, поради което частната жалба е недопустима. Този факт не се оспорва от частния жалбоподател.

Определението е правилно. Подадената частна жалба е без предмет, поради което ВОС законосъобразно е прекратил производството по делото в тази част.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3602/22.10.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2184/2009 г. от ВОС, с което е оставен в сила отказ № 1219/09.10.2009 г. на С. по вписванията при ВРС за заличаване на вписана законна ипотека.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3602/22.10.2009 г. на ВОС в частта за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 2184/2009 г.

Определението е окончателно.

Решение № 406 от 4.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 968/2002 г., II г. о., докладчик съдията Мария Иванова
Адвокатски преглед, бр. 7-8/2003 г., стр. 49

чл.167, ал. 2,
чл. 170 ЗЗД

Ипотеката обезпечава конкретно вземане. Когато договорът за ипотека има предвид бъдещо вземане, за неговата действителност е необходимо да е налице тъждество между това вземане и действително породеното.

------------------------

За да се приеме, че ипотеката е породила действие и валидно обезпечава възникнало след учредяването й чуждо задължение по договор за кредит, следва да се установи пълното тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договора за кредит от 11.05.1998 г. Ипотеката винаги се отнася към конкретно вземане, тя е специализирана по отношение на вземането, свързана е с определено, обособено вземане. В договора за ипотека вземането следва да бъде определено по начин, позволяващ отъждествяването му (чл. 170 ЗЗД). Това е направено, както е констатирал и въззивният съд - вземането е конкретизирано в ипотечния договор. Но тъй като ипотеката е учредена за бъдещо (невъзникнало към момента на учредяване на ипотеката) вземане, в случая следва да се установи тъждество на описаното в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото. Ако такова тъждество не се установи по несъмнен начин, то ипотеката остава без действие, макар ипотечният договор да има формално съдържанието по чл. 167, ал. 2 ЗЗД. В случая има несъответствие на обезпеченото вземане в ипотечния договор и това по договора за кредит, сключен по-късно. За да се направи извод, че ипотеката е валидна и поражда действие за обезпечаване на възникналото след нея вземане, е необходимо по несъмнен начин да се докаже, че то е възникнало такова, каквото е описано в договора за ипотека - като основание, главница, лихва и падеж. Поради неяснотата в договора за кредит относно размера на кредита обоснован извод за това не може да се направи по делото. Тъждеството между обезпеченото с ипотечния договор и възникналото вземане не е установено по несъмнен начин. Затова изводът на ОС за неоснователност на иска за прогласяване на нищожност на ипотеката е необоснован.

Решението на ОС е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото ОС следва да съобрази изводите си по иска за прогласяване нищожността на ипотечния договор с това, че в случая ипотеката обезпечава бъдещо вземане и оттам - с необходимостта да се установи по несъмнен начин сбъдването на условието, под което е сключен договорът за ипотека (възникване на обезпеченото вземане като тъждествено с описаното в ипотечния акт). Само така може да се направи законосъобразен извод за действителността на ипотеката - в смисъл на породено обезпечително действие за определено вземане, по отношение на което ипотеката има акцесорен, добавъчен характер.