КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 19:42

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Връщане на държавна такса
Ново мнениеПубликувано на: 09 Сеп 2010, 06:34 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 16.07.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н. Д.

при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1458 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове, предявени от "М. М. В. У." срещу А. по в. за заплащане на сумата 107007.72 лв., дадена без основание като държавна такса за вписване на удостоверение за вливане, евентуално на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че по негово искане от 01.04.2009 г. за вписване на удостоверение за вливане е постановен отказ, поради невнасяне изцяло на държавната такса. След отказа – на 02.04.2009 г. ищецът отново е поискал същото, като е внесъл сумата и удостоверението е било вписано. Впоследствие отказът от 01.04.2009 г. е бил отменен от съда и е допуснато вписване, считано от 01.04.2009 г.

Ответникът оспорва исковете.

По същество страните поддържат становищата.

Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата на ищеца срещу мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на АВ за връщане на такса е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт (определение № 4183, постановено на 30.03.2010 г. по адм. дело № 3311 по описа за 2010 г. на ВАС РБ – л. 125 от делото).

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представените заверени преписи се установява, че на 01.04.2009 г. ищецът е поискал (молба на л. 39), а съдията по вписванията мотивирано е отказал (л. 44) вписване на удостоверение, изд. на 20.03.2009 г. за вливане.

На 02.04.2009 г. ищецът е подал нова молба за вписване (л. 50), с която е представил доказателства за внесена такса в размер 107012.72 лв. (л. 52/53) и вписването е извършено (лист 54).

Съдът приема, че таксата е получена именно от ответника (по аргумент от чл. 58б, ал. 1, т. 6 ЗКИР).

Съдът приема, че за това вписване ищецът е следвало да внесе именно таксата, определена от съдията по вписванията (изрично определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС РБ по ч. т. д. № 1/2010 г., II т. о., ТК).

Затова към момента на внасянето основанието за плащане е съществувало.

С определение, постановено на 17.04.2009 г. по гр. д. № 758 по описа за 2009 г. на ВОС отказът за вписване е отменен (л. 45) и на съдията по вписванията е указано да извърши исканото действие. Съдът е приел, че дължимата такса е била внесена от ищеца още с първоначалното заявление.

Съгласно чл. 577, ал. 3 ГПК в този случай вписването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.

Отмяната на отказа следва да бъде зачетена, независимо от обстоятелство, че се отклонява от даденото по-късно указание по прилагане на закона от ВКС РБ.

След като вписването се счита осъществено по първата, а не по втората молба, основанието за плащане на таксата за второ вписване на същото обстоятелство е отпаднало. Това е така, защото таксата се дължи за услуга (изрично мотивите на решение № 3 от 08.07.2008 г. на КС РБ по к. д. № 3/2008 г.).

Главният иск следва да бъде отхвърлен.

Предявеният евентуален иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума, както и сторените от ищеца разноски.

Следва да бъде събрана държавна такса за разглеждането на евентуално предявения иск.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "М. М. В. У." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул. "Ц.О." № 10, ет. 3 срещу А. по в. за заплащане на сумата 107007.72 лв., дадена без основание като държавна такса за вписване на удостоверение за вливане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. по в. да заплати на "М. М. В. У." ЕАД, ЕИК *********,, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул. "Ц. О." № 10, ет. 3 сумата 107007.72 лв. (сто и седем хиляди и седем лева и седемдесет и две стотинки), дадена на отпаднало основание – като държавна такса за вписване на удостоверение за вливане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и сумите 4280.31 лв. (четири хиляди и двеста и осемдесет лева и тридесет и една стотинки) и 5000 (пет хиляди) евро, последните две представляващи сторените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

лист втори от решение от 16.07.2010 год. по гр. д. № 1458/09 ВОС

ОСЪЖДА "М. М. В. У." ЕАД, ЕИК *********,, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, бул. "Ц. О." № 10, ет. 3 да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС сумата 4280.31 лв. (четири хиляди и двеста и осемдесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща държавна такса по евентуално предявения иск, на основание чл. 77 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: връщане на държавна такса-гражд.пр. ред
Ново мнениеПубликувано на: 17 Фев 2012, 16:35 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4183
София, 30.03.2010

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д.
ЧЛЕНОВЕ: М. М. И. С.

при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното от съдията И. С. по адм. дело № 3311/2010.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на „М. М. В. У.” ЕАД гр.С., представлявано от адв.Х. срещу определение от 04.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7400/2009 г. от Административен съд – С.-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалививя отказ на на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията по молба № 94-00-648/04.08.2008 г. като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Моли съда да отмени определението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно. Счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на закона, като постанови ново решение, с което да реши спора по същество.
Ответникът по частната жалба в представен по делото писмен отговор оспорва частната жалба и моли съда да постанови решение, с което отхвърли същата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение по реда на чл.236 във вр. с чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „М. М. В. У.” ЕАД гр.С. мълчалив отказ по молба вх.№ 94-00-648/04.08.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията като недопустима и е прекратил производството по делото.
Не се спори относно установената от съда фактическа обстановка от съда, като не се представят и нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 АПК, при което на основание чл.220 АПК съдът приема фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че обжалваният мълчалив отказ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и в конкретния случай жалбодателят следва да защити правата си по друг ред.
Настоящият състав счита, че определението е правилно и напълно споделя изводите на съда, че обжалвания мълчалив отказ не представлява индивидуален административен акт, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.21 АПК дефиниращи постановените от администрацията актове като индивидуални административни такива. Правилен е и изводът, че в случая липсва властническо правоотношение, което е характерно за административните правоотношения, тъй като спорът между страните се свежда до съществуването или не на определено вземане, а искането на „М. М. В. У.” ЕАД до ответника касае избран и предложен от него начин на удовлетворяване на претендирано вземане.
Правилно в обжалваното определение е прието, че искането за връщане на процесната сума следва да бъде реализирано по гражданско правен ред, като този начин на защита не отрича разпоредбата на чл.4б от ЗДТ, тъй като същата разпорежда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, но не указва реда за това.
Безспорно са налице засегнати интереси на жалбодателя, но от това не следва извод, че в случая са приложими разпоредбите на АПК.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.236 във вр. с чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №12 от 04.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7400/2009 г. по описа на Административен съд С.-град.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов