КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 02 Апр 2020, 12:19

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Вписване на обща възбрана
Ново мнениеПубликувано на: 23 Ное 2009, 12:38 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Решение № 9392 от 27.10.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2005 г., I о., докладчик съдията
чл. 17, ал. 2, чл. 59 ЗСДВ
-------------------------

Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от РДД - гр. Велико Търново, против Решение № 704 от 20.12.2004 г., постановено по адм. дело № 298 от 2004 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 3.12.1997 г. на ТУДА - гр. Враца, за наложена по реда на чл. 59, ал. 1 ЗСДВ (отм.) обезпечителна мярка - обща възбрана върху недвижими имоти, собственост на ТПК "Христо Ботев" - гр. Враца, потвърдено с Решение № 277 от 31.05.2004 г. на РДД - гр. Велико Търново.

В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания по смисъла на чл. 218б, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Твърди се, че решаващият съд е направил погрешни изводи в нарушение на разпоредбите на ЗСДВ, действащи към момента на постановяване на обезпечителната мярка, и не е обсъдил всички доказателства по делото. Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, са развити в касационната жалба, като се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата на ТПК "Христо Ботев".

Ответникът - ТПК "Христо Ботев", чрез процесуалния си представител - адв. Арабаджиева, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че решението е правилно и е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимите правни норми.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 132, ал. 1 ДПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отменил обжалваното разпореждане от 03.12.1997 г. на ПСДВ на ТУДА - гр. Враца, потвърдено с Решение № 277 от 31.05.2004 г. на РДД - гр. В. Търново, с което е наложена по реда на отменения чл. 59, ал. 1 ЗСДВ обезпечителна мярка - обща възбрана върху недвижимите имоти, собственост на ТПК "Христо Ботев" - гр. Враца. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като нито в ЗСДВ, нито в ДПК е позната като обезпечителна мярка общата възбрана, освен в случаите, предвидени в закон, напр. чл. 608, ал. 1 ТЗ. Нормативно уредената обезпечителна мярка е възбрана върху конкретен недвижим имот. Посочил е също така, че обезпечителната мярка е наложена, без данъчният орган да е извършил преценка на балансовата стойност на активите и размера на вземането.

Така постановеното решение е правилно и съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е стигнал до законосъобразния извод, че административният орган неправилно е наложил обща възбрана като обезпечителна мярка с цел обезпечаване на данъчните задължения на ТПК "Христо Ботев", определени с влезли в сила ДОА. Обезпечителната мярка е наложена при действието на отменените разпоредби на ЗСДВ (ДВ, бр. 103 от 1999 г.) - чл. 17, ал. 2 и чл. 59. В разпоредбата на чл. 17 е посочено, че преди да пристъпи към принудително събиране, данъчният орган изпраща писмено съобщение, с което кани длъжника в 7-дневен срок доброволно да изпълни задължението си, а в ал. 2 е допълнено, че с това съобщение данъчният орган по събиране на държавните вземания може да наложи запор или възбрана за обезпечаване на вземането. Съгласно чл. 59 (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.), намиращ се в раздел "Особени правила при принудителното изпълнение", и по точно в раздела за продажба на недвижими вещи, когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане на съобщението, в което трябва да бъде посочен имотът, данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща разпореждане до съдията по вписванията за вписване на възбрана, а съгласно ал. 2 данъчният орган по събиране на държавните вземания извършва опис на недвижимата вещ само ако се увери, че вещта е била собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. От тези текстове (а и никъде в ЗСДВ не е посочено друго) не може да се направи изводът, че се предвижда обща възбрана върху имуществото на длъжника. Напротив, законодателят в тези текстове говори за недвижим имот, и то само в единствено число. Освен това в чл. 29 от Правилника за вписванията, уреждащ правилата за вписване на обща възбрана върху имотите на едно лице, изрично е посочено, че "обща възбрана може да се налага само когато това е изрично предвидено със закон". В ЗСДВ, както се посочи по-горе, а така също и в действащия ДПК няма предвидена такава обезпечителна мярка, каквато например предвиждат разпоредбите на чл. 711, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, чл. 69а от Закона за застраховането и др. Поради това правилно окръжният съд е приел за незаконосъобразен акта, с който е наложена такава обезпечителна мярка. Това, че в службата по вписванията към съответния районен съд в нарушение на Правилника за вписванията е вписана обща възбрана върху имотите на длъжника, не санира незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка, още повече, че нито един имот не е индивидуализиран, нито пък е направена преценка за размера на вземането и балансовата стойност на активите.

Като е преценил правилно релевантните за спора факти и е достигнал до този извод, окръжният съд е издал правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - I отделение,

Реши:

Оставя в сила Решение № 704 от 20.12.2004 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по адм. дело № 298 от 2004 година.

Осъжда РДД - гр. Велико Търново, да заплати на ТПК "Христо Ботев" - гр. Враца, направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов