КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471

гр.София, 18.10.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 449/2011 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против определение № 11987/10.08.2011 год. по гр.дело № 10411 по описа за 2011 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.06.2011 год. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по молба № 27393/28.06.2011 год. на договор от 28.06.2011 год. за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита,че „съдията е направил преценка, която е в противоречие с произволно подбраните 11 вписани и приложени акта, а по въпроса „Договорът в обикновена писмена форма с нотариална заверка на подписите ли е формата за действителност на актовете за учредяване на специалните сервитути по чл.64, ал.2 ЗЕ…”, не е налице съдебна практика.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за основателни, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните съображения: за да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че специалните разпоредби на ЗЕ/ДВ, бр.107/2003 год./ и измененията му, касаещи Глава ІІ”СЕРВИТУТИ” /изм. и доп. ДВ, бр.74/2006 год./ не регламентират изрично формата на акта за възникване на сервитутите по този закон /чл.64 и сл.ЗЕ/, затова се прилага общата такава на чл.18 ЗЗД-формата на нотариалния акт, с който се учредяват или прехвърлят вещни права по българското право. Мотивиран е извод, че представеният договор, между касатора и физическите лица, е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, не е съставен в изискуемата се от чл.18 ЗЗД нотариална форма, затова въззивният съд е приел за неоснователна тезата на касатора за аналогично прилагане на нормата на чл.193 ЗУТ, по отношение на формата на договора.
К. съд счита, че поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на спора и по него няма създадена практика, което е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложените от въззивния съд съображения за формата за действителност на актовете за учредяване на специалните сервитути по чл.64 ЗЕ, каквато е формата на нотариалния акт, по чл.18 ЗЗД изцяло се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбите на Раздел ІІ ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ЧУЖДИ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ. ПРОКАРВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯ ОТ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ПРЕЗ ЧУЖДИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ в чл.192 и сл.ЗУТ регламентират правоотношения за право на преминаване и право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които се учредяват с писмен договор между собствениците на поземлените имоти, с нотариална заверка на подписите. В конкретния случай с писмения договор се учредява сервитут в полза на „енергийното предприятие”, каквото по смисъла на ЗЕ се явява жалбоподателят [фирма], а по отношение на тези специални сервитути са неотносими нормите на чл.192 и 193 ЗУТ, регламентиращи правоотношения между собственици на поземлени имоти, т.е. правоотношения, различни от регламентираните случаи в чл.64 и сл. от ЗЕ, когато в полза на енергийните предприятия /какъвто е жалбоподателят/ възникват сервитутите, по смисъла на този закон.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че обжалваното въззивно определение, допуснато до касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е законосъобразно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 11987/10.08.2011 год. по гр.дело № 10411 по описа за 2011 год. на Софийски градски съд, по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], с вх.№ 83130/21.09.2011 год.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11987/10.08.2011 год. по гр.дело № 10411 по описа за 2011 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.06.2011 год. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по молба № 27393/28.06.2011 год. на договор от 28.06.2011 год. за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 175

София, 29.03.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 37 /2011 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение № 18408 от 12.12.2011 г. на СГС, с което е потвърдено определение от 04.10.2011 г. на съдия по вписване към Софийски РС, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказано вписване на договор за учредяване право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818/04.10.2011 г. на нотариус с рег. № 622 в НК, поискано с молба вх. № 42598 от 04.10.2011 г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – ЗЕ и чл. 193 ЗУТ и на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба е формулиран следния въпрос: когато се учредяват специалните сервитути по чл. 64, ал. 2 ЗЕ във връзка с изграждане на електропроводи, представляващи линейни обекти на техническата инфраструктура, отклонения от общи мрежи и съоръжения в чужди имоти, формата за действителност на договора обикновена писмена форма с нотариална заверка на подписа ли е, или нотариален акт. По този въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика -основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в други съдебни райони и други съдии по вписването допускат вписване на договори с нотариална заверка на подписите.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по отношение на представеният договор за вписване, с който [фирма], като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.85 е учредило в полза на [фирма] безвъзмездно и безсрочно правото на прокарване през горепосочения имот на трасе за кабелни електропроводни линии НН за ел.захранване на жилищната сграда, построена в същия имот, ведно с прилежащата към кабелното трасе сервитутна ивица, както и правото на преминаване през имота, не се прилага нормата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ, тъй като той урежда друга материя и не е общ закон по отношение на ЗЕ, а този специален закон не въвежда изискване за специална форма на договора за учредяване на сервитута по чл. 64, поради което се прилага общото правило за учредяване на вещни права, каквото е сервитута, т.е. въззивният съд е приел, че е необходима нотариална форма. Тъй като представеният договор за вписване не е в тази форма, въззивната инстанция е потвърдила отказа, като се е позовала и на Определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 449/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Формулираният правен въпрос касае основния спор и е формирал решаващите изводи на съда, поради което е налице общото основание за допускане до касация. Цитираното от въззивната инстанция Определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., е постановено при действието на новия ГПК, но не съставлява задължителна съдебна практика за настоящата инстанция, съгласно ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. на ОСГТК. Затова съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, тъй като по поставения въпрос между въззивното определение и представените вписани девет договора е формирана противоречива съдебна практика.
С определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., е прието, че договорите за учредяване на сервитут на енергийно предприятие е различен от договорът по чл. 193 ЗУТ. Прието е, че двата закона уреждат различна материя и не са в зависимост на общ към специален и предвид липсата на специална уредба в ЗЕ и неприложимостта на ЗУТ следва договорът за учредяване на сервитут да се сключи в писмена форма, съгласно чл. 18 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не възприема това разрешение поради следното:
Сервитутите са законови – възникват по силата на закона при искане от собственика на господстващия имот, или въз основа на договор. С правна сделка може да се учреди само сервитут, който е предвиден в закон. Нормата на чл. 64 ЗЕ предвижда възникване на законов сервитут в полза на енергийното предприятие при разширяване на съществуващи проводи, или прокарване на нови по силата на закона и урежда съдържанието на това право. Тази норма не съдържа изискване за сключване на договор. Сервитутите възникват, когато: има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и на сервитута, и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Титулярят на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение в размер, определен по чл. 210-211 ЗУТ, или по споразумение.
В глава четвърта на ЗУТ се урежда изграждането на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – уличната мрежа, пътни съоръжения, водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, електроснабдителни мрежи и съоръжения далекосъобщения, газоснабдяване. Раздел пети установява правила за изграждане на енергоснабдителните мрежи и съоръжения. /чл. 89-92/ Правото на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения през чужд имот е уредено в чл. 193 ЗУТ, който определя и формата на договора, с който се учредява това право. Легална дефиниция на понятията “техническа инфраструктура” и “общи мрежи и съоръжения” са дадени в т. 31 и 32 на § 5 ЗУТ и включват и линейните енергийни обекти и отклоненията от тях.
Към момента, когато влиза в сила ЗЕ /Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., изм., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г/, ЗУТ вече е в сила 31.03.2001 г. Той е благоустройствения закон, който урежда не само строителни правила и норми, а и технически и документални изисквания за изграждане на урбанизираната територия. ЗЕ урежда възникването на законния сервитут за прокарване на нови, или разширение на съществуващите проводи и възможността да се учредява такова вещно право до колкото за да се учреди сервитут, той трябва да е предвиден в закона като вещно право. ЗУТ, отчитайки характера на това право и тясната му връзка с изграждането на градската инфраструктура, урежда начина на учредяването му, когато не възниква директно по силата на закона /при прокарване на нови проводи, или разширяване на съществуващи/, а се касае за отклонения от общите мрежи. Предвидената облекчена форма за сключване на договора съответства на спецификата и по-ограничения характер на това вещно право. Сервитутът следва имота, неделим е дори да се раздели имота, обслужва изцяло господстващия имот, който в случая е съоръжението, но същевременно ограничава в най-малка степен собственика в сравнение с другите ограничени вещни права. По облекчената форма съответства и на необходимостта от по-бързо разрешаване на въпрос в интерес на широк кръг лица. Затова законодателят е изключил от общото правило на чл. 18 ЗЗД договорите за учредяване на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения, като е създал специалното правило на чл. 193 ЗУТ. То се отнася за отклонения от всички видове техническа инфраструктура – за водопрокарване, газоснабдяване, далекосъобщения и електроснабдяване. Конкретните размери на необходимите площи за всеки от тези съоръжения са уредени в специалните закони, но общото правило за начина на учредяване и формата на договора е уреденото в чл. 193 ЗУТ. Затова настоящия състав на ВКС приема, че договорът за учредяване на право на прокарване на отклонение от общата електропроводна мрежа следва да стане с писмен договор с нотариална заверка на подписите, който подлежи на вписване, а не в нотариална форма.
Съобразно даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното определение е неправилно. Договорът, чието вписване е поискано е за учредяване право на преминаване на хора и техника и право за прокарване на отклонение от разпределителната мрежа и съоръжения от собственика на недвижим имот на енергийното предприятие. Налице е хипотезата на чл. 193 ЗУТ. Изводът на съдията по вписване и на въззивния съд в противен смисъл противоречи на съдържанието на представения документ за вписване и на закона. Затова въззивното определение като незаконосъобразно и необосновано и оставеното с него определение на съдията по вписване следва да се отменят, като вместо това се разпореди вписване.
Обстоятелството, че е представена оценка на правото на ползване не е пречка за вписване, тъй като ЗМДТ не урежда как следва да се оцени сервитут, а оценката на правото на ползване би била по-висока, тъй като това право е с по-голям обем.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 18408 от 12.12.2011г. по ч. гр.д.№ 14968/11г. на Софийски градски съд
ОТМЕНЯ определение № 18408 от 12.12.2011г. по ч.гр.д.№ 14968/11г. на Софийски градски съд И потвърденото с него определение от 04.10.2011 г. на съдия по вписване при Софийски районен съд и вместо това постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 13818/04.10.2011г. на нотариус с рег.№ 622 в НК, поискано от [фирма] с молба вх. № 42598 от 04.10.2011г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Nо 422
София, 10.10.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ:С. Н.
В. П.

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Б.
ч.гр.д.Nо 345/ 2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .

‘Ч. Р. Б.’- АД С. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 8893 от 30.05.2012 г. по ч. гр.д. Nо 1352/ 2012 година на С. градски съд .
С посоченото определение , СГС в правомощията си на втора инстанция е потвърден отказа на съдията по вписванията да впише нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл. 64 ал.2 от ЗЕ.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса за допустимостта при впшисване на сервитут по чл. 64 ал.2 ЗЕ, разпоредбата на чл. 77 ал.1 т.3 ЗКИР да се тълкува разширително в см. че неговите изисквания се прилагат и при описание на сервитутната ивица на енергийните обекти ВКС следва да се произнесе , тъй като този въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК по въпрос относно необходимата формата на договора , с който се учредяват сервитутите по чл. 64 ЗЕ във връзка с изграждане на електропроводи , представляващи линейни обекти на техническата инфрастуиктура, предвид на наличната противоречива съдебна практика , като се сочат Определение Nо 471 от 18.10.2011 година по ч. гр.д. Nо 449/2011 год. на ВКС-II отд. и Определение Nо 175 от 29.03.2012 год. постановено по ч. гр.д. Nо 37/2012 година на ВКС-I г.о.
По делото няма постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес съгласно чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима .
С оглед на развитите доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато в рамката на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по първия поставен въпрос- за допустимостта при впшисване на сервитут по чл. 64 ал.2 ЗЕ, разпоредбата на чл. 77 ал.1 т.3 ЗКИР да се тълкува разширително в см. че неговите изисквания се прилагат и при описание на сервитутната ивица на енергийните обекти, който има и характера на обуславящ крайните изводи на съда.
И. въпрос относно необходимата форма на договорите за учредяване на сервитут по чл. 64 ЗЕ , настоящият състав намира , че няма характеристиката на обуславящ мотивите на съдията по вписванията за постановения отказ , доколкото процесният договор е сключен в по утежнената - нотариална форма.
Съдията по вписванията може да откаже искането вписване , когато не са изпълнение изискванията на закона.Така с разпоредбата на чл. 77 ал.1 т.3 ЗКИР са посочени общи изисквания ,които имат задължителен характер и важат за всички онези хипотези , които касаят задължението за вписване на конкретно нотариално производство – на нотариален акт или на писмен акт с нотариална заверка на подписите. Вписването на договор или нотариален акт за учредяването на сервитут по чл. 193 ЗУТ засяга както партидата на обслужвания имот, така и тази на обслужващия недвижим имот, поради което не може да съществува съмнение за спазване стриктно на посочените в ЗКИР изисквания. Сервитутите , уредени по чл. 64 ал.2 ЗЕ сочат на специфика, тъй като от сервитутното право няма да ползва „господстващ” недвижим имот , а се учредява в ползва на правен субект с оглед на извършваната от него дейност- т.е. на „лицата , който ще изграждат и експлоатират енергийни обекти”при разширение на съществуващи или при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи за производство на такава енергия. Посочената разлика налага извод , че по отношение на обслужващия имот, изискванията на законодателя не могат да бъдат тълкувани в контекст , различен от този във всички останали хипотези, но по отношение описанието параметрите на самото сервитутно право , органа по вписванията следва да има по гъвкав и прагматичен подход при преценката на всеки конкретен случай
С оглед на изложеното, съображенията на решаващия състав на С. градски съд, с който е потвърден отказа на съдията по вписванията , не могат да бъдат възприети като правилни и законосъобразни. Обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което са налице предпоставките на закона да бъде отменено.
Изложените съображения принципно биха обусловили отмяна и на отказа на съдията по вписванията , ако междувременно не бе настъпила законодателна промяна с ДВ. бр.54/ 2012 година , в сила от 17.07.2012 година , с която законодателна промяна задължението за вписване на сервитутите по чл.64 ал.2 ЗЕ отпада , а самата молба да се впише нотариален акт на договор за учредяване на сервитут по чл. 64 ал.2 ЗЕ става безпредметна .Ето защо след отмяна на постановените по същество актове на съда и съдията по вписванията , настоящият състав на ВКС намира , че делото следва да се върне на съдията по вписванията за произнасяне с оглед на новата права регламентация
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение Nо 8893 от 30.05.2012 г. по ч. гр.д. Nо 1352/ 2012 година на С. градски съд и потвърденото с него Определение Nо 757 от 16.12.2011 година на съдията по вписванията по постановен отказ да бъде вписан нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл. 64 ал.2 от ЗЕ Nо * т.*. рег. Nо * дело Nо 1264/ 2011 год. на Нотариус И. Д..
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания за произнасяне с оглед на настъпилите законодателни промени на чл.64 ал.1 ЗЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ Nо 11
София, 07.01.2013 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ:С. Н. В. П.

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Б.
ч.гр.д.Nо 569 / 2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .

‘Ч. Р. Б.’- АД С. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 16454 от 10.10.2012 г. по ч. гр.д. Nо 13123/ 2012 година на С. г. с.
С посоченото определение , СГС в правомощията си на втора инстанция е оставил без уважения частна жалба вх. Nо 18-00-32/ 27 06. 2012 година срещу Определение от 16.05.2012 година на Службата по вписванията С. , с което е отказано да впише нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл. 64 ал.2 от ЗЕ в полза на лицензиант за дейност по разпределение на електрическа енергия..
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му ,като се постанови ново определение , с което се задължи Службата по вписванията да извърши съответното вписване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса за приложимостта на нормата на чл. 64а ЗЕ във вр. с чл. 14 от ЗНА т.е. за приложимостта с обратна сила , на нова материално-правна норма към реализирани правно релевантни за производството по вписване факти, без изрично да е предвидено в преходните и заключителни разпоредби на посочения закона е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 1336 от 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 5799/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 555 от 22.10.2009 год. по гр.д. Nо 104 /2009 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 179 от 20.04.2011 год. по гр.д. Nо 563/2010 год. на ВКС-I г.о./ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , както и в противоречие с произнесено Определение от 05.01.2012 година по ч.гр.д. Nо 17886/2011 год. на СГС/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално -правния въпрос : следва ли да се изработва ПУП за съоражения на техническата инфраструктура, при наличието на разпоредбата на чл. 114 ал.2 ЗУТ касаещо изискването на чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ, чието произнасяне би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото .
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса- подлежи ли на вписване , съгласно действащите правила на ПВп акт , който не отговаря на критериите на чл. 6 ал.1 от ПВп относно съдържание в контекста на §1 от ПР на ПВп. , разпоредба изключваща , при нормативна промяна , вписването на обстоятелства , за които до този момент не е имало такова изискване , поради необходимостта за еднаквото и точно прилагане на закона.
По делото няма постъпил писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес съгласно чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима .
С оглед на развитите доводи, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос за приложимостта на нормата на чл. 64а ЗЕ във вр. с чл. 14 от ЗНА т.е. за приложимостта с обратна сила , на нова материално-правна норма към реализирани правно релевантни за производството по вписване факти, без изрично да е предвидено в преходните и заключителни разпоредби на посочения закона е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 555 от 22.10.2009 год. по гр.д. Nо 104 /2009 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 179 от 20.04.2011 год. по гр.д. Nо 563/2010 год. на ВКС-I г.о. , който въпрос има характера на обуславящ крайните изводи на съда.
Изведеният въпрос-следва ли да се изработва ПУП за съоражения на техническата инфраструктура, при наличието на разпоредбата на чл. 114 ал.2 ЗУТ касаещо изискването на чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ, не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.Така поставеният въпрос би бил относим към произнесеното определение на въззивната инстанция , само ако същата не бе се задоволила само с констатацията, че е налице нова разпоредба , която изисква - „Влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ” , но бе развила самостоятелни изводи какво съдържание влага при тълкуването на това изискване , установено в чл. 64 ал.4 т.1 ЗЕ. Без да е направено конкретно тълкуване на закона в мотивите на обжалвания съдебен акт , обусловило приложението на правната норма , то изведеният въпрос за съдържанието на закона и начина на приложението му изисква пряк отговор от ВКС за първи път, без да е налице такова произнасяне от въззивната инстанция и изключва извод , че се касае до „въпрос , обусловил изхода на спора „ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Изведеният въпрос подлежи ли на вписване , съгласно действащите правила на ПВп акт , който не отговаря на критериите на чл. 6 ал.1 от ПВп относно съдържание в контекста на §1 от ПР на ПВп., не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Касае се до разпоредба изискваща , при нормативна промяна , вписването на обстоятелства , за които до този момент не е имало такова изискване , поради вече изложените съображения ,а именно , че и по този въпрос липсва произнасяне с обжалваното определение на съда.
Съдията по вписванията може да откаже искането вписване , когато не са изпълнение изискванията на закона.Така с разпоредбата на чл. 77 ал.1 т.3 ЗКИР са посочени общи изисквания ,които имат задължителен характер и важат за всички онези хипотези , които касаят задължението за вписване на конкретно нотариално производство – на нотариален акт или на писмен акт с нотариална заверка на подписите. Вписването на договор или нотариален акт за учредяването на сервитут по чл. 193 ЗУТ засяга както партидата на обслужвания имот, така и тази на обслужващия недвижим имот, поради което не може да съществува съмнение за спазване стриктно на посочените в ЗКИР изисквания.
Сервитутите , уредени по чл. 64 ал.2 ЗЕ сочат на специфика, тъй като от сервитутното право няма да ползва „господстващ” недвижим имот, а се учредява в ползва на правен субект с оглед на извършваната от него дейност- т.е. на „лицата , който ще изграждат и експлоатират енергийни обекти” при разширение на съществуващи или при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи за производство на такава енергия. Посочената разлика налага извод , че по отношение на обслужващия имот, изискванията на законодателя не могат да бъдат тълкувани в контекст , различен от този във всички останали хипотези, но по отношение описанието параметрите на самото сервитутно право , органът по вписванията следва да има по гъвкав и прагматичен подход при преценката на всеки конкретен случай.
Разпоредбата на чл. 64а ЗЕ е в сила от 17.07.2012 година, без наличие в преходните или заключителни разпоредби да се сочи, че тези изисквания касаят и вече образуваните производства по вписване на подлежащите на вписване актове, в т.ч. и на нотариални актове , обективиращи договори за учредяване на сервитут.
Посочената задължителна съдебна практика по Решение Nо 555 от 22.10.2009 год. по гр.д. Nо 104 /2009 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 179 от 20.04.2011 год. по гр.д. Nо 563/2010 год. на ВКС-I г.о. , безусловно приема за приложим в гражданско правните отношения , принципа , че новата правна норма има действие за напред/ en nuns/, което означава , че се прилага само по отношение а юридически факти, осъществени след влизането и в сила. Без изрично да е придадена обратна сила на новата правна норма по отношение на факти, реализирани преди нейното влизане в сила, то нейното приложение е недопустимо и в разрез със закона- чл. 14 ЗНА.
С оглед на изложеното, съображенията на решаващия състав на Софийския градски съд, с който е потвърден отказа на Съдията по вписванията, приемайки, че приложим закон е този, влязъл в сила след като в Агенцията по вписванията е направено искане за вписване на депозирани документи за правно-релевантни факти, реализирани преди влизане в сила на новия закон, , не могат да бъдат възприети като правилни и законосъобразни.
Обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което са налице предпоставките на закона да бъде отменено.
Законодателната промяна , засягаща съществено раздел „Севритути” на ЗЕ касае както материално правната уредба , така и процесуално правната на т.н. специални сервитути по чл. 64 ЗЕ.
Законодателят , в разпоредбата на чл. 64 ал.4 ЗЕ сочи условията , при който възникват сервитутите за преминаване на хора и техника при разширяване на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи за производство на такава енергия; правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоражения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродукти и ограничаване в ползването на поземлените имоти, прилежащи към енергийните обекти и те са 1./наличие на влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2./ титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота , върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Този изисквания за да се направи позитивна преценка от страна на органа по вписването, че възникнал сервитут по чл. 64 ЗЕ не могат да намерят приложение към искането , направено преви влизане в сила на закона- т.е. преди 17.07.2012 година. Преценката на съдията по висванията следва да бъде съобразена с изискванията за възникване , а от тук и за вписване по отменения ред.
Доколкото е налице законодателна промяна на самата процедура по вписване на т.н. специални сервитути, то ако органът по вписванията прецени , че следва да се приложи, то на страната –молител следва да бъде осигурена възможност да приведе документите си съобразно на новите изисквания.
Като прецени ,че липсват изложени съображения за наличие или липса на предпоставките за вписване на нотариалния акт за доброволно учредяване на специалния сервитут / по вече изложените съображения/ , настоящият състав намира , че не може да бъде решен въпроса по същество в рамката на допуснатото касационно обжалване , а преписката следва да се върне на органа по вписване за преценка съобразно на дадените указания .
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение Nо 16454 от 10.10.2012 г. по ч. гр.д. Nо 13123/ 2012 година на С. г. с. , с което в правомощията на втора инстанция е оставил без уважения частна жалба вх. Nо 18-00-32/ 27 06. 2012 година срещу Определение от 16.05.2012 година на Службата по вписванията С., с което е отказано да впише нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл. 64 ал.2 от ЗЕ и
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания за произнасяне с оглед на настъпилите законодателни промени на чл.64 и сл. ЗЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Тази статия е част от съдържанието на вестник Капитал Daily от дата 31 март 2013г. /преди Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/ 2012 г. по описа на ВКС /

ПРОМЕНИ В УРЕДБАТА НА СЕРВИТУТИТЕ В ПОЛЗА НА ЕНЕРГИЙНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Те засягат изискването за вписване в Имотния регистър и лицата, в полза на които възниква правото на ползване

Ваня Георгиева | адвокат


Новата правна норма има действие за напред и се прилага само за факти, осъществени след влизането й в сила
По силата на Закона за енергетиката (ЗЕ) в полза на лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обект, възникват сервитути при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Това са специални сервитути по чл. 64 от ЗЕ, които възникват по силата на закона след осъществяване на следните условия:

1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и
2. титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

С промяната на ЗЕ от 17.07.2012 г. уредбата на тези сервитути е изменена в два основни аспекта. Първият аспект засяга изискването за вписване в Имотния регистър, а вторият - лицата, в полза на които възниква сервитутът по ЗЕ.

Документите, които подлежат на вписване

С първата промяна се конкретизират документите, които се вписват в Имотния регистър. Това са влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробния устройствен план с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно служещия имот, титулярят на сервитута и собственикът/носителят на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка еднократно обезщетение на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху служещия имот. Вписването се извършва по молба на титуляря на сервитута по партидата на собственика на служещия имот по реда на Правилника за вписванията. Новата правна норма има действие занапред, което означава, че се прилага само по отношение на факти, осъществени след влизането й в сила. Не е придадена обратна сила на новата правна норма по отношение на факти, реализирани преди нейното влизане в сила.

Празнота в закона преди изменението

Преди изменението съществуваше задължение за вписване на сервитута в Имотния регистър, но имаше празнота в закона относно акта, който подлежи на вписване. Затова и честа практика беше тези сервитути да се учредяват въз основа на договор с нотариална заверка на подписите, с който се учредява правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по чл. 193 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тези договори подлежат на вписване в Имотния регистър и по този начин се спазва изискването за вписване.

През 2011 г. обаче беше постановен отказ за вписването на такъв договор от съдия по вписванията, защото не е сключен във формата на нотариален акт, а в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която форма е предвидена за договорите за учредяване на сервитути по ЗУТ, а не за тези по ЗЕ.

Отказът е потвърден от Софийския градски съд, който също е приел, че не се прилага нормата на чл. 193, ал. 1 от ЗУТ, тъй като той урежда друга материя и не е общ закон по отношение на Закона за енергетиката. Затова приложимо е общото правило за учредяване на вещни права, каквото е сервитута, т.е. съдът е приел, че е необходима нотариална форма. И тъй като страните не са сключили договора във формата на нотариален акт, същият е нищожен и не подлежи на вписване. В случай че това определение на Софийския градски съд беше потвърдено от по-горна инстанция, огромно количество договори щяха да бъдат обявени за нищожни. Нищожните договори не могат да бъдат потвърждавани от страните и де юре не произвеждат правен ефект. Това от своя страна щеше да доведе до хаос в отношенията между лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обект, и собствениците на служещите имоти, тъй като техните отношения щяха да останат нерегламентирани.

Върховният касационен съд не потвърждава решението на Софийския градски съд. Според съда законодателят е изключил от общото правило за учредяване на вещни права във формата на нотариален акт договорите за учредяване на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения, като е създал специалното правило на чл. 193 ЗУТ. То се отнася за отклонения от всички видове техническа инфраструктура – за водопрокарване, газоснабдяване, далекосъобщения и електроснабдяване. Конкретните размери на необходимите площи за всяко от тези съоръжения са уредени в специалните закони, но общото правило за начина на учредяване и формата на договора е уреденото в посочената разпоредба на ЗУТ. Следователно договорът за учредяване на сервитути по ЗЕ следва да стане с писмен договор с нотариална заверка на подписите, който подлежи на вписване, а не в нотариална форма.

Междувременно настъпи законодателна промяна в уредбата на сервитутите в ЗЕ, след която молбата да се впише договорът за учредяване на сервитут в съответната служба по вписвания става безпредметна. Затова Върховният касационен съд намира, че делото следва да се върне на съдията по вписванията за произнасяне с оглед на новата правна регламентация.

В чия ползва възниква правото на ползване

Второто основно изменение в уредбата на сервитутите по ЗЕ конкретизира в чия полза възниква сервитутът, а именно: в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект. Сервитутното право няма да ползва "господстващ" недвижим имот, а се учредява в ползва на правен субект с оглед на извършваната от него дейност - т.е. на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийни обекти при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи.

Върховният касационен съд се произнася във връзка с тази специфика на сервитутите по ЗЕ и по отношение на общите изисквания на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) да се предостави описание на недвижимия имот. В конкретния случай това изискване не би могло да се изпълни за "господстващ" недвижим имот, тъй като сервитутите се учредяват в полза на горепосочените лица.

Вписването на договор за учредяването на сервитут по ЗУТ засяга както партидата на обслужвания имот, така и тази на обслужващия недвижим имот, поради което не може да съществува съмнение за спазване стриктно на посочените в ЗКИР изисквания. По отношение на сервитутите по ЗЕ обаче сервитутното право няма да ползва "господстващ" недвижим имот. Посочената разлика налага извод, че по отношение на обслужващия имот изискванията на законодателя не могат да бъдат тълкувани в контекст, различен от този във всички останали хипотези, но по отношение на описанието, параметрите на самото сервитутно право, органът по вписванията следва да има по-гъвкав и прагматичен подход при преценката на всеки конкретен случай., т.е. разпоредбите на ЗКИР следва да се тълкуват разширително.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
[населено място] ,17.07.2013

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети юли , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2639 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 7200 / 11.04.2013 год. по ч.гр.д. № 1920 / 2013 год. на Софийски градски съд , ІІ б състав, с което е потвърдено определение на Съдия по вписванията при Софийски районен съд , постановено на 28.11. 2012 год. по молба вх.№ 54478 / 28.11.2012 година . С последното е отказано вписване на договор за учредяване на право на прокарване отклонения от общи мрежи на техническата инфраструктура , сключен на 28.11.2012 год. между жалбоподателя , в качеството на инвеститор и физическите лица П. С. и Р. Р. , в качеството на възложители - съсобственици на недвижим имот, с договора учредяващи безвъзмездно и безсрочно право на прокарване през същия на подземен газопровод / газопроводно отклонение / . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, потвърдило отказа на Съдията по вписванията, но по съображения за неспазена , изискуема нотариална / чл. 18 ЗЗД / форма на договора за учредяване на сервитут, като се позовават на противоречива съдебна практика,т.е. наличие и на такава , допускаща учредяването му с писмен договор , с нотариална заверка на подписите, каквато е формата му в конкретния случай . Обосновават основание за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос , в хипотезите на : 1 / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - противоречие на определението със задължителна съдебна практика / опр. № 175 от 27.03.2012 год. по ч.гр.д. № 37 / 2012 год. на ВКС , предвиждащо аналогична приложимост на предвидената в чл.193 ЗУТ писмена форма с нотариална заверка на подписите ; 2 / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК - цитирайки казуална съдебна практика , две от решенията по която са влезли в сила , като необжалваеми и формално приложими в хипотезата , съгласно т.3 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - опр. № 17744 / 02.11.2012 год. по гр.д.№ 10563 / 2012 год. на ІV състав, ГК на СГС и опр. № 9951/ 13.06.2012 год. по гр.д.№ 3964 / 2012 год. на І състав на ГК, СГС , като с първото е възприета облекчената форма на писмен договор с нотариална заверка на подписите, но при изричната уговорка за приложимост на чл. 64 ЗЕ , в редакцията му преди изменението на закона / обн.ДВ бр. 54 ,в сила от 17.07.2012 год. / , а с второто - нотариална форма съгласно чл. 18 ЗЗД , но отново в спор , разрешим съгласно действащата преди изменението на ЗЕ , в сила от 17. 07.2012 год. , редакция на разпоредбите на чл. 64 и сл. ЗЕ ; 3 / чл.280 ал.1 т.3 ГПК - предвид значение на отговора на поставения въпрос - относно формата на договора за учредяване на сервитут по реда на чл. 64 ЗЕ - за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да откаже вписване, Съдията по вписванията е съобразил приложимата към сключения след измененията на ЗЕ / ДВ бр. 54 в сила от 17.07.2012 год. ,редакция на закона , приемайки , че се касае за учредим по силата на закона специален сервитут, спрямо който не намира приложение договорния режим на чл.193 ЗУТ . С оглед това е приел, че липсва акт , подлежащ на вписване . Въззивният съд е потвърдил определението, но по съображения за неспазена нотариална форма на договора , поддържайки основанието на сервитута - по чл. 64 ЗЕ , но несъобразявайки приложимата към спора редакция на закона .
Правният въпрос , поставен от жалбоподателя , покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като формално е включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Необосновани, обаче , се явяват допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК, тъй като се аргументират със задължителна и казуална съдебна практики , неприложими към спора, предвид сключването на договора, предявен за вписване след влизане в сила измененията на ЗЕ / обн. ДВ , в сила от 17.07.2012 год. / . Действително се касае за изменение в правната уредба, по което не е създадена задължителна съдебна практика, но по отношение на така поставения въпрос - за формата на договора , а не акта и документите, действително подлежащи на вписване , съгласно чл.64а ЗЕ / нов / - съдържанието на законовата промяна е неотносима . Не е налице неяснота относно подлежащия на вписване акт , при учредяван по силата на закона сервитут по чл. 64 ЗЕ , какъвто приема ,че е процесният и въззивният съд . С оглед последното не следва да се приеме за обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – чл. 64а ЗЕ не е неясна , непълна или противоречива правна норма .
Разпоредбата на чл.64 ал.1 ЗЕ / изм. ДВ бр. 54 в сила от 17.07.2012 год. / предвижда, че при изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти , по смисъла на пар.1 т.23 от ДР на ЗЕ , какъвто е и подземният газопровод, изрично посочен в изброяването в ал. 1 , в полза на лицата , които ще изграждат и експлоатират енергийния обект , възникват сервитути . Процесният сервитут е от вида по чл.64 ал.2 т.2 ЗЕ – право на прокарване газопроводно отклонение .В чл. 64 ал.4 ЗЕ са определени предпоставките за възникване на сервитута по ал.1, които кумулативно са : 1 / влязъл в сила подробен устройствен план ,с който се определя местоположението на съответните имоти / ПУП и общите устройствени планове , съгласно чл.66 ЗЕ , изрично следва да посочват вида и местоположението на енергийните обекти и на площите на поземлените имоти, включени в границите на сервитутите по този закон / и 2 / изплатено от титуляра на сервитута еднократно обезщетение на собственика на имота , върху който е възникнал сервитута или на носителя на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно чл.64а ЗЕ на вписване подлежи предвидения в разпоредбата , влязъл в сила акт на компетентен орган за одобрение на подробен устройствен план по чл. 64 ал. 4 т.1 ЗЕ , с извадка от графични и текстови материали за служещия имот, титуляра на сервитута и собственика / или носителя на ограничено вещно право / върху служещия имот и документа за изплатено или депозирано в банка обезщетение / цена на сервитутното право / . Съгласно чл. 64а ал.1 ЗЕ този акт се вписва в имотния регистър , а ал.2 на разпоредбата предвижда изрично , че до откриване на производство по създаване на имотния регистър по чл. 70 ал.1 ЗКИР , вписването на акта и документите по ал.1 се извършва по партидата на собственика на служещия имот по реда на Правилника за вписванията . В качеството му на „ енергийно предприятие „ по смисъла на пар. 1 т. 24 от ДР на ЗЕ , с дейност попадаща в обфхвата на чл.1 ЗЕ , т.е. осъществяващо проектиране, изграждане , експлоатация и ремонт на енергийни обекти по смисъла на т. 23 от ДР , каквито са и тези с предназначение за пренос на съответния вид енергия / в случая природен газ / , молителят - настоящ жалбоподател не може да се ползва от други, освен законните сервитути , съгласно чл.64 ЗЕ , като чл. 193 ЗУТ - уреждащ сервитути въз основа на договори между собственици на господстващ и служещ имоти и облекчената писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно същата разпоредба - спрямо ползваните от енергийните предприятия специални сервитути по чл. 64 ал.2 ЗЕ , е неприложим .В този смисъл т.4 на ТР № 7 / 25.04.2013 год. по т.д.№ 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС . По смисъла на същото , сключеният между [фирма] и съсобственците на служещия имот договор има само облигаторно действие и не подлежи на вписване .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7200 / 11.04.2013 год. по ч.гр.д. № 1920 / 2013 год. на Софийски градски съд , ІІ б състав .
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :