КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 15:11

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чл. 6 ПВ, чл. 60, т. 1-7 ЗКИР
Ново мнениеПубликувано на: 27 Авг 2009, 11:10 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 358 ОТ 24.10.2008 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1527/2008 Г., V Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Камелия Маринова
Като изслуша ч. гр. д. № 1527 по описа за 2008 г.
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч., чрез процесуалния им представител адвокат Л., против определение № 52 от 19.05.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 75 по описа за 2008 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено определение № 1/17.03.2008 г. по гр. д. № 122/2008 г. на Бургаския окръжен съд и е постановено друго за допускане на обезпечение на иска на Е. К. И. против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. с правно основание чл. 240 във връзка с чл. 71 от ЗЗД за сумата 80 000 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, чрез налагане обезпечителна мярка "възбрана" върху апартамент № 3, на третия жилищен етаж с площ от 56.42 кв. м., върху хотелска стая на третия етаж с площ от 34.71 кв. м. които представляват обособени обекти от масивна сграда с предназначение "семеен хотел с индивидуални жилища" и "бистро", изградена в УПИ *Х - 5068 по плана на местност "Б" в гр. С.
Ответникът по частната жалба Е. К. И. не е изразил становище по същата.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване - повдигнат е съществен правен въпрос, свързан с тълкуване на закона и от значение за точното му прилагане, а именно следва ли в обезпечителното производство идентификацията на недвижим имот, върху който се иска налагане на възбрана, да бъде извършена съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения:
Е. К. И. е поискал да се допусне обезпечение на предявения от него против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. иск с правно основание чл. 240 във връзка с чл. 71 от ЗЗД за сумата 80 000 евро и законната лихва върху нея от датата на предявяването. Първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение с мотив, че липсват доказателства за стойността на имота, чиято възбрана се иска, което не позволява да се прецени дали обезпечителната мярка е съответна на обезпечителната нужда. Бургаският апелативен съд е приел, че в случая процесуалния спор касае именно адекватността на търсената обезпечителна мярка. Изложил е съображения, че е налице съотносимост между обезпечителната нужда и обезпечителната мярка, включително и с оглед приетото в отношенията между страните с раздел VІІ на процесния договор за заем от 29.03.2007 г., както и сключения предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от същата дата. Обсъдено е възражението на Д. и Б. Ч., отразено в отговора им по частната жалба, за нередовност на молбата за допускане на обезпечение, поради това, че имота, чиято възбрана се иска, е описан по недействащ план, но същото е прието за неоснователно, тъй като описанието съответства на това в представените по делото документи - разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и удостостоверение на Община С.
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни. Апартамент № 3 и стая № 10 от сграда със жилища за сезонно ползване, построена в терен в землището на гр. С., местността "Б", представляващ имот № 0* по картата на землището с площ от 796 кв. м., са били предмет на договаряне между страните, като в молбата за допускане на обезпечение имотите са индивидуализирани според описанието им в сключения 29.03.2007 г. договор, приложената скица от 13.01.2005 г. и чрез посочване на номера на терена според подробния устройствен план - УПИ *Х - 5068. Пред апелативния съд Д. и Б. Ч. са направили възражение за нередовност на искането за обезпечение, тъй като имотите не са индивидуализирани съобразно изискванията на закона при наличието на влязла в сила кадастрална карта, одобрена на 4.10.2007 г., като са представили и скици от службата по "Г" - Бургас. Съгласно чл. 400, ал. 2 от ГПК налагането на възбрана като обезпечителна мярка се осъществява чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията регламентира съдържанието на подлежащите на вписване актове, включително и относно описанието на имота, до който се отнася акта /б."в"/, а ал. 3 от текста изисква в районите с одобрена кадастрална карта описанието да се извършва съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Съдържанието на обезпечителната заповед е регламентирано в чл. 24 от Правилника за вписванията, като б. "а" от текста препраща към нормата на чл. 6, ал. 1, б. "в" от същия правилник, а съответно за районните с одобрена кадастрална карта и към ал. 3 на чл. 6.
В настоящия случай апелативният съд в нарушение на правилото на чл. 24, б. "а" във връзка с чл. 6, ал. 1, б. "в" и ал. 3 от Правилника за вписванията е допуснал обезпечение при ненадлежна индивидуализация на недвижимите имоти, върху които е наложена възбраната, вместо да даде възможност на молителя да посочи индивидуализацията на апартамента и стаята според кадастралната карта или поне да отрази при индивидуализирането на имота данните за терена и сградата по кадастралната карта, които са били удостоверени по делото от представените към отговора на частната жалба скици.
С оглед изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът разгледа по същество спора налице ли са предпоставките за допускане на обезпечението при отчитане и настъпилите след предявяване на молбата обстоятелства. В случая е поискано налагане на обезпечителна мярка с цел гарантиране правата на ищеца по предявения иск за заплащане сумата 80 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.03.2007 г., както и на законната лихва от датата на забавата. Видно от представената вносна бележка от 17.06.2008 г. ответниците са погасили задължението по договора за заем, превеждайки по сметка на Е. К. И. сумата 81 500 евро. След като задължението е погасено, то не съществува обезпечителна нужда, поради което следва да се отхвърли искането за налагане възбрана на имотите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 52 от 19.05.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 75 по описа за 2008 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е допуснато обезпечение чрез налагане възбрана върху недвижими имоти и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. К. И., гр. С., ул. "И" № 1 за допускане на обезпечение на предявения от него против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч., двамата от гр. Б., к – с "И", бл. 3, вх. А, ет. 7 иск за солидарно заплащане на сумата 89 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.03.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото чрез налагане на обезпечителна мярка "възбрана" върху апартамент № 3, на третия жилищен етаж с площ от 56.42 кв. м., върху хотелска стая на третия етаж с площ от 34.71 кв. м., които представляват обособени обекти от масивна сграда с предназначение "семеен хотел с индивидуални жилища" и "бистро", изградена в УПИ *Х - 5068 по плана на местност "Б" в гр. С., при посочени в молбата граници.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: При вписване на ИМ- Чл. 6, ал. 3 ПВ и чл. 60, т. 1-7 ЗКИР
Ново мнениеПубликувано на: 15 Сеп 2011, 15:38 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №508
Гр. С., 20.12.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.
ЧЛЕНОВЕ:К. М.
В. М.

при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ С. П. гражданско дело № 478/2010 г

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9245 от 12.10.2010 г. на М. К. Ш. и К. М. Ш. от[населено място] срещу определение № 670 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 744/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърден отказа от 06.08.2010 г. на съдията по вписванията към С. по вписванията- Р. да впише исковата молба на жалбоподателите с вх. № 31953 от 23.06.2010 г. Поддържа се, че неправилно отказът е основан само и единствено на чл.6, ал. 3 от ПВп, без да е съобразено, че към момента на депозирането на исковата молба жалбоподателите, които не са собственици на имота, не могат да се снабдят с кадастрална схема, а са сторили това след образуване на делото въз основа на издаденото им съдебно удостоверение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че Правилникът за вписванията не указва как следва да се процедира в такива случаи, което ангажира произнасянето на ВКС, както по правилността на обжалваното определение, така и по тълкуването на закона-прилагането на чл.6, ал. 3 ПВп.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. По приложението на чл.6, ал. 3 ПВп в настоящия казус, при който подлежащата на вписване искова молба не съдържа описание на недвижимия имот съобразно данните по чл.60, т.т.1 и 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър, но към нея е била приложена схема на самостоятелен обект в сграда по чл.77, ал. 2, т.1 ЗКИР, е необходимо произнасяне на касационната инстанция. Въпросът е свързан с тълкуване на нормативната уредба, а и въззивният съд само се е позовал на определение № 260 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 221/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., без да посочи конкретно какъв процесуалноправен спор е бил разрешен с него.
В случая, молителите /сега частни касационни жалбоподатели/ са предявили пред Р. районен съд иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на извършено дарение на апартамент в[населено място] /искова молба вх. № 31953 от 23.06.2010 г./. В исковата молба недвижимият имот е бил описан съобразно данните по нотариален акт № 151, т. Х., нот.дело № 7502/1994 г. с който е изповядано дарението от 22.11.1994 г., приложен като доказателство към нея.
С молба вх. № 9609 от 06.08.2010 г. молителите /частни жалбоподатели/ са поискали вписване на исковата молба, като са представили преписи от нея и от нотариалния акт за дарение, документ за внесена държавна такса, както и схема № 6655/21.07.2010 г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор/ 63427.1.151.4.4.79, в която е отразено, че се намира на адрес:[населено място], ул.С. № 26, вх. 4, ет.7, ап.25; по предназначение е жилище, апартамент; намира се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.151; площ по документ 79.25 кв.м., прилежащи части: изба 20-Г, 0.834% ид.ч. от сградата, като са посочени и идентификаторите на съседните самостоятелни обекти на същия етаж в сградата и под обекта.
С определение от 06.08.2010 г. съдията по вписванията при С. по вписванията-гр.Р. е отказал да впише исковата молба, като се е позовал на чл.32а във връзка с чл.6, ал. 3 във връзка с ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че представената с молбата кадастрална карта не е достатъчна за преодоляване на нейната нередовност, състояща се в несъответствие на описанието на имота в исковата молба с изискванията на чл.6, ал. 3 ПВп. Посочено е, че е недопустимо да е налице различие между описанието на имота в исковата молба в сравнение с това по кадастралната скица, в който смисъл било и определение № 260 от 16.06.2009 г. на ВКС, ІІ г.о.
Отговорът на поставения въпрос е в зависимост от преценката на правното значение на кадастралната карта. Съгласно чл.2, ал. 1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, а съгласно чл.27, ал. 1 ЗКИР, основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезически координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелните обекти в сградата. От легалното определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни следва, че кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка фактът дали даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. От изложеното следва, че индивидуализацията на недвижимия имот съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещателни разпореждания или дарения /чл.30 ЗН/. Кадастралните данни могат да бъдат събрани в хода на исковото производство, както чрез представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез други доказателствени средства-например съдебна експертиза, а могат и да бъдат изискани служебно от съда с оглед задължението му да отрази в решението си индивидуализацията на имота, както по документите за собственост, така и по кадастрална карта. Дори и имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед нейното информативно значение, това не може да се отрази върху правото на наследника да възстанови запазената част. Последица от упражняването на това право е отмяна на дарението, което накърнява тази част и прекратяване правата на надарения, като отнетите от последния права преминават върху наследника, чиято запазена част се допълва. Ако имотът, предмет на дарението, чието намаление се иска, не е заснет в кадастралната карта, съдът пак дължи произнасяне по претенцията, изхождайки от индивидуализацията му в документите, удостоверяващи придобивното основание и извършеното разпореждане.
Следователно, ако недвижимият имот, предмет на дарението, чието намаляване се иска по реда на чл.30 ЗН, не е описан в исковата молба съобразно данните по чл.60 т.т.1-7 ЗКИР, а е индивидуализиран съгласно данните в документите, удостоверяващи придобивното основание и безвъзмездната разпоредителна сделка, няма да е налице нередовност на исковата молба за възстановяване на запазена част от наследството. Исковата молба не следва да бъде оставена на това основание без движение и да бъдат давани указания за идентификаия на имота съгласно чл.49б ЗКИР чрез представяне на актуални скици и схеми на същия имот. Липсата на идентификация на имота чрез описанието му съгласно чл.49б и чл.60, т.т.1-7 ЗКИР не съставлява нередовност на исковата молба по чл.30 ЗН и не може да послужи като основание за връщането й. Още по-малко по тези причини може да се откаже вписване на исковата молба с позоваване на чл.6, ал. 3 ПВп, когато имотът, предмет на дарението, чието намаляване се иска, е описан съгласно чл.6, ал. 1, б.”в” ПВп, а отделно от това, с молбата до съдията по вписванията е била представена и скица-копие от кадастралната карта на апартамента, представляващ, самостоятелен обект в сграда, съдържаща и данните по чл.60, т.т.1 и 4 ЗКИР, а именно: идентификатор на обекта и идентификатори на съседните самостоятелни обекти. Съгласно второто изречение на чл.6, ал. 3 ПВп, към акта, подлежащ на вписване се прилага и скица-копие от кадастралната карта. Молителите /сега частни жалбоподатели/ са приложили към преписите от исковата молба и от нотариалния акт за дарение на имота, чието намаляване се иска и схема на самостоятелен обект, в сграда, съдържаща всички данни съгласно чл.60, т.т.1-7 ЗКИР.
Въззивният съд неправилно се е позовал на определение № 260 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 221/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., отнасящо се до различна хипотеза, доколкото разрешеният с него процесуалноправен въпрос касае приложението на чл.129 ГПК в производството за вписване на искова молба за делба на недвижим имот, към която не е била приложена скица-копие от кадастралната карта, като е прието, че в случая са неприложими правилата за отстраняване нередовността на исковата молба, а за съдията по вписванията важат разпоредбите на чл.12, ал. 2 ПВП и той се произнася по нередовната молба веднага с определение за отказ.
Предвид изложеното, атакуваното с частната касационна жалба определение на въззивния съд и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, като делото се върне като преписка на С. по вписванията-гр.Р. за вписване на исковата молба вх. № 31953 от 23.06.2010 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 670 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 744/2010 г. на Р. окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 670 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 744/2010 г. на Р. окръжен съд и потвърденото с него определение от 06.08.2010 г. на съдията по вписванията при С. по вписванията-гр.Р., с което по молба вх. № 9609 от 06.08.2010 г. е отказано вписването на искова молба с вх. № 31953 от 23.06.2010 г. на М. К. Ш. и К. М. Ш. срещу И. М. Д., подадена в Р. районен съд.
ВРЪЩА делото като преписка на С. по вписванията-гр.Р. за вписване на искова молба вх. № 31953 от 23.06.2010 г. подадена в Р. районен съд от М. К. Ш. и К. М. Ш. срещу И. М. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Постановление за възлагане Чл. 6, ал. 3 ПВ, icadastre
Ново мнениеПубликувано на: 05 Ное 2012, 17:02 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 555

София, 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
Б. Д.

изслуша докладваната от съдия Ж. С. ч. гр. д. № 449/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 2072 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1914/2012 г. на ОС П., с което е потвърдено определение от 01.06.2010 г. на съдията по вписванията, с което е отказано вписване на постановление за възлагане на недвижим имот. К. довод е за незаконосъобразност. В изложението за допускане на определението до касационна проверка се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса: липсата на някои от индивидуализиращите белези на недвижим имот, при наличие на данни за одобрена, но непълна кадастрална карта, винаги ли е основание да се откаже извършване на вписването, след като пълната индивидуализация на имота е направена в молбата за вписване. Твърди се произнасяне на въззивния съд и по въпроса извлеченията от интернет , съдържащи данни за имота и предоставени от АГКК, представляват ли скица и схема на конкретни имоти или са само електронни справки. Поддържа, че разрешаването на последния въпрос е дадено в противоречие с възприетото в определения на ВКС № 442 от 20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 317/2009 г., № 531 от 29.11.2010 г. по ч. гр. д. № 402/2010 г. и №313 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 668/10 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и че по въпроса е от значение за точното прилагане на закона. Така обосновава наличието предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Становището на съдията по вписванията е, че в представеното постановление за възлагане, недвижимият имот не е индивидуализиран с границите му по одобрената кадастрална карта и към него не е представена скица на обекта.
След проверка на въззивното определение настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
С молба от 01.06.2012 г. касаторът е поискал да се впише постановление за възлагане от 30.12.2011 г. по изп. д. № 00471/2011 г. на ЧСИ Д. М., с район на действие ОС-П.. В молбата е възложеният му апартамент не е индивидуализиран с граници. Такива са описани за сградата, в който той се намира. Към молбата е представена скица на сградата, но не и скица на апартамента.
Съдията по вписванията с определение № 95 от 01.06.2012 г. е отказал да извърши вписването, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ – имотът не е индивидуализиран съобразно данните по чл. 60, ал. 7 ЗКИР, въпреки че за града има одобрена кадастрална карта и регистър от 2004 г., не е представена самостоятелна схема за обекта в сградата, а за сградата е приложено копие от кадастралната карта, която е била приложена към изпълнителното производство. Определил е, че тя представлява по своя характер справка, тъй като съгласно общите условия за използване на услуги чрез отдалечен достъп чрез интернет, получените по този начин данни от И-Кадастър се предоставят на клиента само за собствени нужди и той няма право да ги предоставя за ползване от трети лица. Намерил е и това, че от постановлението не се установява дали се възлага право на строеж за апартамента или реален обект. При тези данни е приел, че липсата на индивидуализация на имота (апартамента) по КК и липсата на схема за него изготвена също въз основа на КК, създава несигурност в производството по създаване на имотен регистър.
Въззивният съд е потвърдил отказа за вписване като също е достигнал до извода, че не е спазено изискването за представяне на заверена скица за имота издадена от С. [населено място], установено с нормите на чл. 6, ал.3 от ПВ, както и чл. 77, ал. 2, т. 1 ЗКИР и при съобразяване и на чл. 70 от ЗКИР с оглед създаването на имотния регистър за съдебния район – [населено място].
Въпросът за значението на компютърното извлечение от КК и КР е решен при точно прилагане на закона, но той не е съществен за изхода на спора.
Решаващият извод за да се откаже вписването е за това, че имотът не е индивидуализиран по предвидения в закона начин.
Съгласно изискването на чл.6, ал. 7 от ПВ когато недвижимият имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, ал. 1-7 от ЗКИР. В представеното за вписване постановление за възлагане имотът не е бил индивидуализиран съобразно установените изисквания с идентификатор и с границите на имота, които са идентификаторите на съседните имоти.
На следващо място е прието, че е представена скица-копие на сградата набавена чрез осъществен пряк достъп до информационната система, която съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗКИР има значение на устна справка. Съгласно чл. 55, ал. 3 ЗКИР писмена справка е скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри, а за самостоятелен обект в сграда и схема на обекта.

Съобразно така установените данни, следва че релевираните въпроси не са обосновали изводите на въззивния съд за неоснователност на жалбата. В случая не е спазено изискването за представяне на скица-копие, което следва да се издаде от компетентния за това орган. Представената справка, осъществена чрез пряк достъп до информационната система, има значение на устна справка по разпореждане на закона и правилно въз основа на това е намерено, че не е било удовлетворено изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ. Приетото, за значението на справката, набавена по електронен път, съответства и на установеното в раздел ІІІ – Обхват на услугите, ред за достъп до тях , т. 5 от Общите условия за използване на услуги чрез отдалечен достъп чрез интернет до данните в ИИСКИР (интегрирани информационни системи за кадастър и имотен регистър). Нормата постановява, че данните, получени при ползване на услугите чрез И-Кадастър, се предоставят на клиента само за собствени нужди. Клиентите нямат право да използват получените данни с търговска цел и/или като част от собствени услуги, включващи предоставяне на тези данни на трети лица. От това следва, че тези справки представляват електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК, но не удовлетворяват изискванията, установени с нормата на чл. 6, ал. 3 ПВ и чл. 55, ал. 3 ЗКИР и чл. 60 , т. 1 ЗКИР, за представяне на писмен документ.
Поставените в изложението въпроси не са обусловили изводите на съда, поради което не са решаващи за изхода на спора и не съставляват общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното определение по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2072 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1914/2012 г. на ОС П.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Отказ от право на собственост- Чл. 6, ал. 3 ПВ, icadastre
Ново мнениеПубликувано на: 25 Апр 2013, 08:50 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196
[населено място], 24. 04. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
В. Й.

като изслуша докладваното от съдия Т.Г. ч.гр.д.№ 2544 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 745 от 07.03.2013 г. на В. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 501 от 2013 г., с което по същество е потвърдено определение № 32 от 31.01.2013 г., обективиращо отказ на съдия по вписванията да впише акт на [фирма] за отказ от право на собственост върху описан в молба вх.рег.№ 1583 от 31.01.2013 г. недвижим имот.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: дали изискването на чл.6, ал.3, изр.2 от Правилника за вписванията за прилагане на скица- копие от кадастралната карта към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот, находящ се в район с одобрена кадастрална карта, включва единствено скица по чл.31 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. или кадастралните данни на имота могат да се удостоверят и с други документи на АГКК като скица-извадка от кадастрална карта и извадка от кадастрален регистър.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител в охранително производство по вписване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 19.03.2013 г., а частната жалба е подадена на 26.03.2013 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставеният от касатора правен въпрос е формирал решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение, по него няма постановена практика на ВКС и същият касае тълкуването на нормата на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията по отношение на това каква скица се има предвид в тази разпоредба- скица по образец съгласно приложение № 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. или скица-копие от кадастралната карта по чл.55, ал.3, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК счита следното: Съгласно чл.77, ал.2, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта, се прилага скица- копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.3, изр.2 от Правилника за вписванията. При решаване на въпроса дали посочената в тези законови разпоредби скица следва да е скицата по чл.31 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /скица по образец съгласно приложение № 6 от тази наредба/ или може да е и скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти по смисъла на чл.55, ал.3, т.1 от ЗКИР, следва да се изходи от смисъла и целта на въведеното от ЗКИР и П. изискване за представяне на скица към молбата за вписване. Законът въвежда такова изискване, за да се индивидуализира точно имота, акт за който се иска да бъде вписан, и по-конкретно за да се съберат данните, които съгласно чл.60 от ЗКИР се вписват в част „А” на партидата: идентификаторът на имота, неговият вид /поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда/, адресът му, границите /идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сградата/, площта в квадратни метри или в декари, предназначението на имота, етажността на сградата /ако се касае за сграда/ и обстоятелствата по чл.67, ал.2 от Закона за наследството. Безспорно всички тези дани се съдържат в скицата по образец по чл.31 от Наредба № 3 от 2005 г. Всички тези данни обаче могат да се съдържат и в скицата- копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл.55, ал.3, т.1 от ЗКИР. Поради това при представянето на такава скица- копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър, в които се съдържат всички данни по чл.60 от ЗКИР, съдията по вписванията няма право да откаже вписване на подлежащ на вписване акт, касаещ имота, за който е представена такава скица- копие от кадастралната карта.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено определението на В. окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията да впише декларация по чл.100 от ЗС за имот, за който към молбата за вписване са представени скица-копие от действащата кадастрална карта на [населено място] и извлечение от кадастралния регистър. В тази скица и в извлечението от кадастралния регистър се съдържат всички необходими за вписването на декларацията по чл.100 от ЗС данни за имота по чл.60 от ЗКИР: идентификаторът на имота /идентификатор .../, неговият вид /поземлен имот/, адресът му /гр.В., [улица]/, границите му /имоти с идентификатори ..., ... и ..., [улица].314 и [улица].209/, площта на имота /427 кв.м./, предназначението му /урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско застрояване- до 10 м./. Следва да се отмени и отказа на съдията по вписвания и да се разпореди на същия да впише декларацията на [фирма] за отказ от право на собственост върху този имот.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 745 от 07.03.2013 г. на В. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 501 от 2003 г.

ОТМЕНЯ определение № 745 от 07.03.2013 г. на В. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 501 от 2003 г. и потвърденото с него определение № 32 от 31.01.2013 г., обективиращо отказ на съдия по вписванията да впише акт на [фирма] за отказ от право на собственост върху описан в молба вх.рег.№ 1583 от 31.01.2013 г. недвижим имот.

ДА СЕ ВПИШЕ декларацията на [фирма] за отказ от право на собственост върху описания в молба вх.рег.№ 1583 от 31.01.2013 г. недвижим имот.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Постановление за възлагане Чл. 6, ал. 3 ПВ
Ново мнениеПубликувано на: 20 Авг 2013, 12:45 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 465
София, 16.07.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: В. Р.
С. Б.
изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.дело № 2747 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от [фирма] чрез процесуален представител адв.Н. Я. срещу определение № 867 от 20.03.13г.по гр.дело № 344/13г.на Окръжен съд – П.,с което е потвърдено определение № 9 от 16.01.13г.за отказ да се извърши вписване на постановление за възлагане на недвижим имот от 30.12.11г.по изп.дело № 471/11г.по описа на ЧСИ Д. М. –Т.,рег.№ *** с район на действие – ПОС.
В жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поддържа се,че с обжалваното определение окръжният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на ВКС по следните въпроси: следва ли липсата на някой от индивидуализиращите имота белези,при наличие на данни за одобрена ,но непълна кадастрална карта,което води до невъзможност имотът да бъде описан съгласно чл.60 ЗКИР да води винаги до безусловен отказ от вписване,при наличието на пълно описание на имота съгласно чл.6 ал.1 б.”в”ПВ в молбата за вписване и в акта,подлежащ на вписване; необходимо ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при разглеждане на подадената от него жалба; кога се реализира правото на строеж за отделна сграда и кога то се трансформира в процеса на строителството в отделен обект на тази сграда.

Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване окръжният съд е приел,че предмет на постановлението за възлагане е недвижим имот – самостоятелен обект в сграда- апартамент,ведно с прилежащите му части и помещения,за който самостоятелен обект не са изпълнени изискванията за описание по чл.6 ал.3 П. вр.с чл.60 ЗКИР вр.с чл.27 ал.1 т.3 ЗКИР и не е представена схема за самостоятелния обект в сграда.
Настоящият състав намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Представеното от жалбоподателя определение № 531 от 29.11.10г.по ч.гр.дело № 402/10г.на І г.о.на ВКС,за да обоснове противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос, не е относимо към разглеждания случай,тъй като касае вписване на възбрана с оглед нуждите на обезпечителното производство.
Вторият въпрос: необходимо ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при разглеждане на подадената от него жалба, не е разрешен от окръжния съд в противоречие със задължителната практика.В обжалваното определение съдът е споделил съображенията на съдията по вписванията,но е изложил и собствени мотиви за неоснователност на жалбата.
Въпросът кога се реализира правото на строеж за отделна сграда и кога то се трансформира в процеса на строителството в отделен обект на тази сграда не е от значение за изхода на делото,тъй като това обстоятелство не е предмет на производството по чл.577 ГПК.Същественото в случая е дали недвижимия имот,описан в постановлението за възлагане,отговаря на императивните изисквания в закона за съдържащите се задължителни реквизити в описанието за да подлежи на вписване - чл.60 т.1-т.7 ЗКИР ,към който препраща чл.6 ал.3 ПВ, вр.с чл.27 ал.1 т.3 ЗКИР.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 867 от 20.03.13г.,постановено по гр.дело № 344/13г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чл. 6 ПВ, чл. 60, т. 1-7 ЗКИР
Ново мнениеПубликувано на: 22 Яну 2014, 20:59 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 61
ГР. С., 17.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.12.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №7590/13 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на нотариус В. П., с район на действие районът на В. районен съд, срещу въззивното определение на В. окръжен съд/ОС/ по ч.гр.д. №2717/13 г., с което е потвърден отказът на съдия по вписванията да впише издадения от нотариуса нотариален акт за покупко - продажба на жилищна сграда в [населено място].
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Сочи обаче само квалификацията на основанието, но не и специфичните му предпоставки – основна и допълнителна, както изисква законът и са пояснени в ТР №1/19.02.10 г. В изложението не поставя правен въпрос от предмета на спора, а прави довод за незаконосъобразност на изводите на ОС, с които е потвърден отказът за вписване, като настоява, че нот. акт отговаря на изискванията по чл.6 от П. и чл.60, т.2-4 З..
В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК, на които се позовава касаторът. За последните ВКС се произнася, ако допусне разглеждане на частната касационна жалба.
По делото отказът да се впише нотариалния акт е мотивиран изцяло с неизпълнение на изискванията за съдържание по чл.6 от П. и чл.60, т.2-4 и чл.61, ал.1,т.8 и 9 З. при идентификацията на сградата и поземления имот, върху който е построена, намиращ се в район с одобрена кадастрална карта. Изложените от съдията по вписванията и в обжалваното определение на ОС съображения са изцяло в обсега на проверката, която съдията по вписванията следва да извърши по искането за вписване на нотариален акт за сделка с недвижим имот, съгл. задължителната и трайна практика на ВКС – ТР №7/12 г. на ОСГТК, т.6, опр. по гр.д. №166/09 г. на второ г.о. на ВКС, опр. по ч.гр.д. №2747/13 г. на четвърто г.о. на ВКС, по ч.гр.д. №63/13 г. на трето г.о. на ВКС и др.
С. основание за допускане на касационно обжалване на определението на ОС не е налице. Не е поставен ясно и конкретно правен въпрос от предмета на спора, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не се твърди неяснота или противоречие в закона, нито липса на съдебна практика по предмета на спора, а и такава има, както е цитирана по-горе.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд В. по ч.гр.д. №2717/13 г. от 4.10.13 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Чл. 6 ПВ, чл. 60, т. 1-7 ЗКИР- съдебна делба
Ново мнениеПубликувано на: 13 Мар 2014, 16:59 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 189
гр. София, 13.03. 2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
Б. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 868 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК и във вр. с чл. 32а от ПВп.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. И. срещу определение № 66/09.01.2014 г., постановено по частно възз. гр. дело № 3557/2013 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С него е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу определение № 428/28.11.2013 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията (СлВп) към Варненския районен съд (ВРС), с което е постановен отказ по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от жалбоподателката за вписване на следните съдебни решения: решение № 1269/17.04.2008 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 110/03.02.2009 г. по възз. гр. дело № 1624/2008 г. на ВОС по допускане на съдебна делба, решение № 2433/01.06.2011 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 1210/15.06.2012 г. по възз. гр. дело № 1839/2011 г. на ВОС по извършване на съдебната делба.
Частната касационна жалба е подадени в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на делото, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, което е инкорпорирано в самата частна касационна жалба на жалбоподателката, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правен въпрос: когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията длъжен ли е да го впише, независимо от неговото съдържание, включително при констатирана липса на индивидуализация на имотите, съобразно данните по чл. 60, т.т. 1-7 от ЗКИР, и при липса на приложена скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта; допустим ли е отказ за вписването на съдебното решение в този случай и може ли такъв да бъде постановен по съображения, че решението не отговаря на изискванията за форма и съдържание. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 6 от тълкувателно решение (ТР) № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че в случая е поискано вписване на влезли в сила съдебни решения, постановени по вписана искова молба и че вписването им е предвидено в чл. 115 от ЗС и в чл. 4 от ПВп, като в чл. 115, ал. 1 от ЗС е предвидено отбелязване на съдебното решение по вписана искова молба, но само ако това е поискано в шестмесечен срок от влизането му в сила, а в случая този срок е бил пропуснат. Съдът е приел е също, че отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен и на основание чл. 6, ал. 3 от ПВп, поради констатирана липса на индивидуализация на имотите, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, като липсва и приложена скица-копие от кадастралната карта, изискването за представяне на каквато е въведено по отношение на вписването на актовете, както и че за да бъде извършено вписването на влезлите в сила решения, постановени по искови молби, подлежащи на вписване, то следва да са изпълнени и изискванията на чл. 6 от ПВп, към която препраща чл. 14 от ПВп. В тази връзка е прието и че в конкретния случай се констатира не само липса на посочени идентификатори на новообособените обекти, но и липса на скица-копие от кадастралната карта, в която те да са отразени като самостоятелни обекти с отделни идентификатори, както и че за тези обстоятелства съдията по вписванията е служебно задължен да следи, предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 6, ал.3 от ПВп.
Предвид изложеното, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че разрешаването на изведения по делото правен въпрос е обуславящо изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, където този въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към същата т. 6 от тълкувателното решение изрично е разяснено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че те не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно; че когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. В тази връзка е посочено и че никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 от ГПК, тъй като в този случай съдът е решил спора по същество, т.е. той разпорежда извършването на вписването, като съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ. Прието е и че идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение, което не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. В същия смисъл са и мотивите към т. 2 от тълкувателното решение, където е прието, че законодателят изрично е изключил правилата за вписването в имотния регистър от приложното поле на вписванията, които се извършват в съдебни райони, където такъв не е въведен съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКИР; че до момента по този ред имотен регистър не е въведен в нито един от съдебните райони на страната, при което положение вписванията се извършват не по реда на ЗКИР, а по реда на ПВп (чл. 74, ал. 1 от ЗКИР), съответно възбраните се налагат (респ. – вписването на останалите съдебни актове се извършва) единствено по процедурата, посочена в ПВп, която не изисква представяне на скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър. Прието е и че изискванията за представяне на скица и описание на имота съгласно ЗКИР нямат практическа стойност при сега действащата система на вписване, тъй като вписването е по партидата на ответника (респ. – на съответното лице, а не по партида на имота), като целта да бъде оповестена възбраната (респ. – и останалите съдебни актове) на заинтересованите ще бъде постигната в достатъчна степен с отбелязването в персоналната партида, където е достатъчно имотът да бъде описан по начина, посочен в чл. 6, ал. 1, б. „в” от ПВп.
С оглед изложеното, касационното обжалване на обжалваното въззивно определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Предвид горното разрешение на поставения по делото правен въпрос, дадено с ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК, основателни са оплакванията на жалбоподателката, че съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа му, в случая са извършили недопустима преценка дали отговарят на изискванията за съдържание, представените за вписване, влезли в сила съдебни решения, чието вписване е предвидено в нормативен акт (чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 114, б. „в” и с чл. 112, б. „з”, във вр. с б. „а” от ЗС); респ. – основателни са и съображенията на жалбоподателката, че съдията по вписванията е бил длъжен да впише тези съдебни решения, независимо от тяхното съдържание. Неправилно в тази връзка въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен, поради липса на индивидуализация на имотите в представените за вписване съдебни решения, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, а също и поради липса на приложена скица-копие от одобрената кадастрална карта, както и че за тези обстоятелства съдията по вписванията е служебно задължен да следи.
Неправилно е и прието в мотивите към обжалваното определение, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен и поради пропускането на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС от жалбоподателката. Изречение второ на чл. 115, ал. 2 от ЗС изрично урежда последиците от пропускането на този срок, а именно - след изтичането му вписването на исковата молба губи действието си, което обаче не е пречка за вписването (отбелязването) на съдебното решение, чието вписване е предвидено в закона, както беше посочено по-горе.
По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено и делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на по-нататъшни действия по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от жалбоподателката за вписването на влезлите в сила съдебни решения по допускането и извършването на съдебната делба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 66/09.01.2014 г., постановено по частно възз. гр. дело № 3557/2013 г. на Варненския окръжен съд;
ОТМЕНЯ същото определение № 66/09.01.2014 г., постановено по частно възз. гр. дело № 3557/2013 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), с което е оставена без уважение частната жалба на К. И. И. срещу определение № 428/28.11.2013 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията към Варненския районен съд (ВРС), с което е постановен отказ по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от К. И. И. за вписване на следните съдебни решения: решение № 1269/17.04.2008 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 110/03.02.2009 г. по възз. гр. дело № 1624/2008 г. на ВОС по допускане на съдебна делба, решение № 2433/01.06.2011 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 1210/15.06.2012 г. по възз. гр. дело № 1839/2011 г. на ВОС по извършване на съдебната делба;
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Варненския районен съд за извършването на по-нататъшни действия по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от К. И. И. за вписването на посочените съдебни решения.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: искова молба за делба на недвижими имоти
Ново мнениеПубликувано на: 04 Юли 2014, 12:01 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 516
София, 01.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3668 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. З. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно определение № 1373 от 14.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1312 по описа за 2014г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 169 от 15.04.2014г. на съдия по вписванията при РС П. за отказ за вписване на искова молба за делба на недвижим имот, постановен по преписка вх.№ 9796 от 15.04.2014г. по описа на Агенция по вписванията Служба по вписванията [населено място]. Като счита, че е неправилно, постановено в нарушение на закона, жалбоподателят иска обжалвания акт да бъде отменен, а делото върнато с указания за извършване на вписването.

В приложеното към частна жалба изложение се сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени въпроси, за който се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г.по т.д.№ 7/12г. на ОСГТК на ВКС : 1.Приложими ли са към искови молби, които подлежат на вписване, изискванията на чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията, когато имотите се намират в съдебен район, в който не е въведен имотен регистър, или това изискване не важи единствено при налагане на възбрани, 2.Допустимо ли е в производството по вписванията да се поставят условия за съдържание на акт, каквито не се съдържат нито в закона, нито са поставени от съда, 3.Липсата на описание на имотите съгласно ЗКИР основание ли е за постановяване на отказ за вписване на исковата молба и 4.Компетентен ли е съдията по вписванията да извършва проверка дали заявената за вписване искова молба отговаря на изискванията на закона съгласно чл.32а от ПВ след като нейното вписване е разпоредено от съда?

Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

С оглед предмета на обжалване - определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение жалба срещу преграждащо по-нататъшния ход на процеса определение и пред вид разпоредбата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК - допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на общата и някоя от специалните предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК.

В случая М. З. П. е направил искане пред съдия по вписванията при РС П. за вписване на искова молба за делба на три недвижими имота, като два от тях са били описани с посочване на данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР и приложени схеми, а за третия не са посочени данните по кадастрална карта и кадастрални регистри и не е приложена схема.

Исковата молба е била представена за вписване на 15.04.2014г., след като Районен съд П. с разпореждане от 7.04.2014г. по гр.д.№ 5183/2014г. я е оставил без движение и е дал указания за вписването й в Службата по вписванията.Изрично в указанията е вписано, че в противен случай – молбата ще бъде върната, а производството – прекратено.

Със свое определение от 15.04.2014г. съдията по вписванията при РС П. е постановил отказ за вписване за всички имоти поради липса на скица-копие от кадастралната карта, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за един от имотите. Посочил е, че не е налице хипотеза на служебно изпратена от съда искова молба, съответно неприложимо е изключението, предвидено по т.д.7/12г.на ОСГТК на ВКС.

Този акт е бил потвърден със сега обжалваното определение № 1373 от ПОС, който е преценил отказа за правилен с мотива, че в случаи, като настоящия, когато имотите се намират в район с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, посочването на данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР е задължително. Липсата им прави молбата нередовна /поради липса на необходимо съдържание/. Съдията по вписване няма задължение да дава указания за отстраняване на нередовността или да извършва частично вписване, поради което единствената му възможност е да постанови отказ.

При тези факти – поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда, съставляват годно общо основание за допустимост. Касационно обжалване следва да се допусне само по последния от тях, защото е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г.по т.д.№ 7/12г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което не може да се проверява редовността на акт, чието вписване е наредено от съда. Останалите въпроси не са в противоречие с цитираното Тълкувателно решение. Приложимостта на изискванията на чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията към подлежащите на вписване искови молби следва от разпоредбата на чл.12 ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/, съгласно която исковите молби трябва да отговарят на изискванията на чл.6 от ПВ. Вписването на възбраните не става по реда за вписване на актове относно недвижим имоти и за тях подобно препращане няма /освен това при тях се цели бързина и изненада, а и практически не винаги молителите могат да се снабдят със скица в срок/. Отговорът на въпроса за допустимостта в производството по вписванията да се поставят условия за съдържанието на акта, каквито не се съдържат в закона и не са поставени от съда-се съдържа в цитираното Тълкувателно решение и той е отрицателен. Съгласно т.6 от същото-липсата на описание на имотите съгласно ЗКИР може да е основание за постановяване на отказ за вписване на исковата молба.

Противоречието между постановения въззивен акт и решение № 7 от 25.04.2013г.по т.д.№ 7/12г.на ОСГТК на ВКС е относно правомощието на съдията по вписванията, в настоящата хипотеза когато съдът е проверил редовността на исковата молба и е разпоредил вписването. В този случай съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването без да подлага на контрол неговата преценка. Като не се е съобразил с посоченото в т.6 от т.д.№ 7/12г. въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а преписката върната на съдията по вписванията за вписване на исковата молба.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане по същество частната жалба, подадена от М. З. П. със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.2 адвокат И. против въззивно определение № 1373 от 14.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1312 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 1373 от 14.05.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1312 по описа за 2014г. на П. окръжен съд и потвърдено с него определение № 169 от 15.04.2014г. на Съдия по вписванията при РС П. за отказ за вписване на искова молба за делба на недвижим имот.

ИЗПРАЩА делото на Агенция по вписванията, Служба по вписванията [населено място] за вписване на искова молба за делба на недвижим имот по преписка вх.№ 9796 от 15.04.2014г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: ИМ за съдебна делба- чл. 6, ал. 3 ПВ, частично вп.
Ново мнениеПубликувано на: 10 Юли 2014, 08:52 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №268
[населено място], 09.07.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3650 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б. Б.-К. и П. Д. К. чрез пълномощника им адв. Р. против определение № 1363 от 14.05.2014г. на П. окръжен съд по ч.гр.д. № 3339/2014г., с което е потвърдено разпореждане № 12875/11.10.2013г. по гр.д. № 6759/2013г. на П. районен съд за връщане на исковата им молба и прекратяване производството по делото поради невписване на исковата молба.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че невписването на исковата молба за делба представлява нередовност на същата и е основание за прекратяване на делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК спрямо правните въпроси: 1/ невписването на искова молба по предявен иск за делба, води ли до нередовност на същата и неотстраняването й има ли за последица прекратяване на производството; 2/ може ли съдът да даде ход на делото при невписана искова молба и да назначи експертиза за отстраняване нередовност, свързана с описанието на процесния имот; 3/ Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 25.04.2013г., има ли приложение в настоящия случай, при който отказът на съдията по вписванията да впише исковата молба е постановен на 24.04.2013г.; 4/ може ли производството по делото да продължи спрямо четирите имота, за които няма пречка за вписване, независимо от невписването на исковата молба. Посочени са съдебни актове за удостоверяване противоречивото разрешаване в практиката на посочените въпроси.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството пред П. районен съд е по искова молба на настоящите жалбоподатели Р. Б.-К. и П. К. за делба на пет недвижими имота - поземлен имот и четири самостоятелни обекти в сграда, построена в имота. Първоинстанционният съд е дал указание за вписване на исковата молба. Ищците многократно са искали продължаване на срока за вписване и съдът е уважил молбите им предвид необходимото врече за изпълнение процедурата по нанасяне на имота в кадастралната карта. С определение от 24.04.2013г. съдията по вписванията при П. районен съд е отказал вписване на исковата молба по съображения, че имотът под № 5 не е описан съгласно изискванията на чл. 60, т.1 З. - не е посочен идентификатор и липсва приложена схема. Ищците са поискали делото да бъде насрочено в открито заседание и да бъде назначено вещо лице, което да извърши дейностите по З., необходими за заснемане, измерване и описание на имота под №5 в исковата молба с цел снабдяването му с идентификатор. Съдът е отказал назначаване на вещо лице като е посочил, че това предполага редовна искова молба, а и в случая не е налице спор за материално право по чл. 53, ал.2 З.. С разпореждане от 11.10.2013г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанието за вписване на исковата молба.
Пловдивски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил горния съдебен акт като е възприел изводите на районния съд за невъзможност за назначаване на вещо лице, което да изготви необходимата документация за нанасяне на имота в кадастралната карта. Изтъкнал е, че ищците са имали възможност да обжалват отказа на съдията по вписванията и при евентуалната му отмяна предвид т.2 от Т. № 7/2012г. производството да продължи при вписана искова молба след индивидуализация на имот №5 съобразно чл. 6, ал.1, б.”в” ПВ. Съдът е намерил за недопустимо делото да продължи спрямо останалите имоти, за които няма пречка за вписване, тъй като отказът за вписване касае исковата молба, включваща всички имоти.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен правен въпрос: дали невписването на искова молба за делба представлява нередовност на същата и неотстраняването й води ли до прекратяване на производството, има разрешение в задължителната практика на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение №3/2009г. на ОСГК на ВКС изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК. О. акт е съобразен с тази практика, поради което липсва основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
По втория правен въпрос: „може ли съдът да даде ход на делото при невписана искова молба и да назначи експертиза за отстраняване нередовност, свързана с описанието на процесния имот” не е удостоверено противоречие с практиката на ВКС или противоречиво решаване на въпроса от съдилищата.
Следващият правен въпрос е свързан с приложението спрямо настоящия спор на разрешението в т.2 на Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, доколкото решението е обявено на 25.04.2013г., а отказът на съдията по вписванията е постановен на 24.04.2013г. Въпросът не е обуславящ за решаващите съображения в обжалвания акт - за неизпълнение на указанието за вписване на исковата молба. Той е свързан с допълнителните мотиви на въззивния съд, че ищците е следвало да обжалват отказа на съдията по вписванията, който отказ вероятно би бил отменен предвид разрешението в посочения тълкувателен акт.
На последно място касаторите извеждат въпроса дали е следвало производството по делото да продължи спрямо четирите имота, за които няма пречка за вписване, независимо от невписването на исковата молба. Съдебна практика по този въпрос не е представена, а и от разрешението в горепосоченото Тълкувателно решение № 3/2009г. на ОСГК на ВКС следва, че невписването на исковата молба е основание за връщането й, независимо дали пречката за вписване касае само един имот или всички имоти, предмет на спора.
Представеното Решение № 81 от 17.02.2012г. по гр.д. № 506/2011г. на І г.о. на ВКС разрешава въпроса дали е неоснователен иск за делба на имот, ако към момента на предявяването му, поради грешки и непълноти, имотът не е нанесен в кадастралната карта. Решение № 821 от 11.11.1998г. по гр.д. № 479/98г. на І г.о. приема за допустима делба на незаконно построено жилище, щом то отговаря на строителните правила и норми. Определение № 433 от 02.08.2012г. по ч.гр.д. № 320/2012г. на І г.о. възприема създадената практика, че недвижимият имот, предмет на правен спор, се индивидуализира с белезите съгласно действащия към момента на предявяване на иска план. И трите разрешения са неотносими към релевантния за настоящето производство въпрос за вписването на исковата молба.
В обобщение, не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1363 от 14.05.2014г. на П. окръжен съд по ч.гр.д. № 3339/2014г. по частната касационна жалба на Р. Б. Б.-К. и П. Д. К., двамата от [населено място].
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов