КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 20 Апр 2021, 16:01

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Декларация по 226 ДПК(отм.) и отговорност по 313 НК
Ново мнениеПубликувано на: 22 Авг 2013, 07:51 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Присъда № 7от 18.02.2009 г. по н.о.х.д. № 362/2008 г. на Окръжен съд София, наказателно отделение
Чл. 264, ал. 1 ДОПК
Чл. 226, ал. 1 ДПК
Чл. 100, ал. 1 ЗДДС /отм./
Чл. 100, ал. 3 ЗДДС /отм./
Чл. 100, ал. 1 ЗДДС
Чл. 100, ал. 3 ЗДДС
Чл. 104, ал. 1 ЗДДС
Чл. 104, ал. 2 ЗДДС
Чл. 104, ал. 5 ЗДДС
Чл. 72, ал. 1 ЗДДС
Чл. 72, ал. 2 ЗДДС
Чл. 23, ал. 1 НК
Чл. 23, ал. 3 НК
Чл. 257 НК
Чл. 257, ал. 1 НК
Чл. 313, ал. 1 НК
Чл. 54 НК
Чл. 66, ал. 1 НК
Чл. 93, т. 14 НК
Чл. 93, т. 2 НК
Чл. 309, ал. 2 НПК
Чл. 309, ал. 4 НПК
Председател: Я. Б.
Съдебни заседатели: Т. Т.
Н. Ц.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. И., роден на 20.02.1964 г. в гр. С., българин, български гражданин, жив. в гр. С., ул , със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН за ВИНОВЕН в това че, на 18.08.2003 г. в нотариална кантора, намираща се на ул. „Рилски скиор" №2, вх.Б, ет.1 пред нотариус М. Х. е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена по чл. 226 ал.1 от ДПК от м. август 2003 г., която по силата на закон /ДПК - стара редакция - отменен с Д.В. бр.105/29.12.2005 год., влязъл в сила от 01.01.2006 год./ се дава пред орган на властта /чрез нотариус М. Х. до съдия по вписванията при Районен съд -С.: Н. Д./ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, предвид на което и на основание чл. 313 ал.1 пр.1 и чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА на лишаване от свобода на 1 г./една година/ и 4 м. /четири месеца/.
На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така опреденото наказание за изпитателен срок от 3 г./три години/ считано от влизане на присъдата в законна сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. И., роден на г. в гр. С., българин, български гражданин, жив. в гр. С., със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН за ВИНОВЕН в това, че като управител и собственик на фирма за данъчен период 01.08.2003 г. - 31.08.2003 г. в справка-декларация по чл. 100 ал.1 и ал.3 от ЗДДС /стара ред. Д.В. бр. 117/2002 г. - отменен с Д.В. бр. 63/04.08.2006 год./: ал.1 „Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения и ал. 3 „За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната ТДД до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася"/ подадена в ДП - Самоков с вх. № 3246 на 12.09.2003 г., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер на 52 513.60 лева, като е затаил истината относно извършена на 18.08.2003 г. продажба на недвижим имот в , общ. С и по този начин е укрил данъчни задължения в особено големи размери /в размер на 52 513.60 лева/, предвид на което и на основание чл. 257 ал.1 пр.1 вр. чл. 255 ал.1 пр.2 хип.2 от НК./ стара ред. Д.В. бр. 62/1997 г., в сила от 06.11.1997 г./ и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от 4/четири/ години и да заплати в полза на държавата глоба в размер на 10 000 лева.
На основание чл. 23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода са срок от 4 г./четири години /, като на основание чл. 23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към това наказание наказанието глоба в размер на 10 000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. И. да заплати в полза на държавата сумата 465.00 лева съдебни и деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд - гр.София в петнадесетдневен срок от днес.
СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА в 11.00 часа
След постановяване на присъдата съдът служебно се занима с мярката за неотклонение на подсъдимия Г. С. И., като с оглед на постановената ефективна присъда счита, че са налице основания за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия Илийн по досъдебното производство „подписка" в най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража", предвид на което и на основание чл. 309 ал.2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение на подсъдимия Г. С. И., взета по досъдебно производство № 98 /2008 г. на РПУ-гр. Самоков от „подписка" в „задържане под стража".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и протестиране на основание чл. 309 ал.4 НПК пред Алпелативен съд - гр. София в седмодневен срок от днес.
МОТИВИ :
Против Г.С. И. от гр. С., са повдигнати две обвинения : по чл. 313 ,ал.1 пр.1 НК за това, че на 18.03. 2003 г. в гр. С. в нотариална кантора, на ул. пред нотариус М. Х. е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена по чл.226, ал.1 от ДПК от м. август 2003 г., която по силата на закон/ДПК - стара редакция, отменен с д.в. бр. 105/ 29.12.2005 г. - в сила от 01.01. 2006г./ се дава пред орган на властта / чрез нотариус М. Х. до съдия по вписванията при РС - С.:Н. Д./ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства и за престъпление по чл. 257,ал.1 пр.1,вр.чл.255 ,ал.1 пр.2, хип.2 НК / стара редакция ДВ бр.62/1997г., в сила от 6.11. 1997г./ за това, че като управител и собственик на фирма - С. за данъчен период 01.08. 2003г.-31.08.2003г. в справка декларация по чл.100, ал.1 и ал.3 ЗДДС /стара ред.ДВ бр..117/ 2002г., отменен с ДВ бр.63/04.08.06г./:/ - ал.1: Справката- декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения", ал.3:"За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация в съответната ТДД до 14то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася"/, подадена в ДП- С. с вх. № 3246 на 12.09. 2003г., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер на 52 513.60 лева, като е затаил истина, относно извършена на 18.08. 2003г. продажба на недвижим имот „Ч." в к.к. „Б.", общ. С. и по този начин е укрил и избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери / в размер на 52 513.60 лева/.В съдебно заседание представителят на СОП поддържа и двете повдигнати обвинения против подсъдимия И. По същество пледира, че по отношение на деянието по чл.313 ,ал.1 НК е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства - да бъде наложено на подсъдимия наказание в размер около средния, предвиден в специалната разпоредба,чийто изтърпяване да бъде отложено условно по чл.66,ал.1 НК.Относно обаче престъплението по чл.257 ,ал.1 НК е налице превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, поради което счита, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, което да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия, както и кумулативно наказание - глоба,определен според имущественото състояние на подсъдимия.На осн.чл.23 ,ал.1 НК съдът да кумулира наказанието лишаване от свобода за двете престъпления, като бъде наложено и определено за изтърпяване по- тежкото от тях.
Защитата пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете престъпления - поради липса на субективната страна - умисъла при осъществяване и на двете деяния.Счита, че по отношение данъчното престъпление отговорността следва да носи счетоводителят на дружеството, който е подавал данъчните декларации пред ТДД , а по отношение на документното престъпление деянието не е осъществено от Илийн умишлено, тъй като същият при подаване на декларацията,че се изисква декларирането на наличие на местни данъчни задължения, а тъй като същият е нямал към този момент такива е подписал и декларация в този смисъл.
Подсъдимият моли да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения, повдигнати против него.Същият дава противоречиви обяснения, като защитната му позиция главно се свежда до следното : за престъплението по чл.313 ,ал.1 НК - същият е считал ,че данъчните задължения, посочени като размер и определени за плащане в ДРА №117/ 24.04.2003г. не са дължими поради обжалване от негова страна на ДРА и едновременно с това твърди, че към момента на подаване на декларацията /18.08.03г./ е считал, че от него по закон се изисква деклариране само на налични местни задължения, но не и публични
Съдът, като прецени събраните многобройни доказателства в двата стадия на наказателния процес, ведно със становищата и доводите на страните на базата на приложимите законови разпоредби, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
От многобройните доказателства - писмени :ДРА №117 / 24.04.2003г., ДРА №117 / 13.05.2003г., разписки за връчването им, справки- декларации по ЗДДС,,молби, протоколи ,нотариален акт,договори, съдебни решения, свидетелство за съдимост, характеристика и др. / всички подробно описани в обвинителния акт/, гласни доказателства - свидетелски показания , както и съдържащи се частични признания в обясненията на подсъдимия И., експерти заключения се установи по безсъмнен начин следната фактическа обстановка:
По силата на съдебно решение от 11.11. 1992г- по ф.д. № 28238 по описа на СГС, било регистрирано дружество с ограничена отговорност с наименование „" ООД със седалище : гр. С. ,адрес на управление: ул."С." и със съдружници :Г. С. И. и Р. М. Г. По силата на последващо решение, постановено по горепосоченото ф.д. от 9.11.1998г.Р. Г. преустановил участието си в дружеството , което било трансформирано в ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала - подсъдимия Г. С. И. С решение от 29.09.1999г. по ф.д. № 1308 /99г. било вписано ново обстоятелство : промяна в седалището и адреса на управление на дружеството , от гр. С. в гр. С. на адрес : ул."Т." Подсъдимият продължавал да бъде едноличен собственик на капитала, както и да представлява и управлява дружеството.
На 3.11.1999г. подсъдимият, в качеството му на управител на ЕООД подал заявление вх.№ 45 / 3.11.1999г. в ТДД - гр. С., данъчно подразделение - гр. С. , за регистрация на дружеството по ЗДДС .Такава била осъществена на 17.11.1999 г.Дружеството продължило да бъде данъчно регистрирано по ЗДДС до 2.06.2004г., когато била разпоредена и извършена дерегистрация, поради неизпълнение на задълженията по закон, свързани с редовно подаване на данъчни декларации.
До средата на 1997г. счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от св.М. М.От средата на 1997г. /пок.св.Х. и св.М./, поради заболяване на М., същатата напуснала дружеството, когато като счетоводител на дружеството започнала да работи св. Л. А., която работила единствена на тази длъжност, като осъществявала счетоводното обслужване в пълен обем на дружеството до края на януари 2004г. - както се установява от пок.св. К. П. и от проведената очна ставка между същата и св. Л. А.С оглед на очната ставка се установява, че освен като счетоводител св. Л А.била лице, което се е ползвало с изключително и приоритетно доверие от страна на собственика на ЕООД „" - подсъдимия Г. И.- единствено тя разполагала с пълномощно да представлява дружеството пред данъчната администрация и с.т. била и поверена поверителна информация за дейността, активите и състоянието на дружеството.Като счетоводител А. обработвала първичната счетоводна документация: фактури и др.документи, обосноваващи движение на парични средства в пет дневен срок от постъпването в счетоводството, като за целта съставяла вторични документи- оборотни ведомости, в които били включени сделките / покупки, продажби, доставки / за съответния период от време, както и справки- декларации ,които по силата на пълномощното подавала в НАП - едновременно на хартиен и на магнитен носител който дублирал данните.Всички първични документи и били предоставяни лично и само от подсъдимия И., който с.т. пак лично проверявал изготвените от А.справки - декларации за пред данъчните органи и ги подписвал.Документите, изхождащи от дружеството били подпечатвани от секретаря св.Х., само след като били проверени и подписани лично от управителя - Г. И.
С изключение на упълномощаването на св.А. за подаване на данъчни декларации пред службите на ТДД едноличния собственик на капитала по никакъв начин не е делегирал правомощията си по управление и представителната власт - нито на служител на дружеството, нито на трето лице.
Като данъчно регистрирано по ЗДДС дружеството „" ЕООД -гр. С., респ. -неговият собственик и управител , имал задължение по чл.89,ал.1 ППЗДС, чл.100 ал.1 и 3 ЗДДС да подава всеки месец до 14-то число пред данъчната служба / поделение / по место- регистрация - в конкретния случай ТДД - гр.С. ДП- гр.С. справка- декларация по ЗДДС, включваща осъществените през предходния календарен месец облагаеми сделки по ДДС, а именно: сделки от които произтича задължение за внасяне на ДДС или такива, от които респ. произтича право на теглене на данъчен кредит по ДДС. Това задължение произтича и от следните законови разпоредби:
Съгласно чл.72,ал.1 ЗДДС"данъчен период" по смисъла на закона е „… периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация с резултат от същия този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец"- чл.72,ал.2 ЗДДС.
Съгл. Разпоредбата на чл. 72,ал.5 ЗДДС: „Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет / данъчен кредит / , на базата на извършените и получени от него доставки и внос за всеки данъчен период".
Съгл. Чл.100,ал.3 подсъдимият - в качеството му на собственик и управител на „" ЕООД гр.С.- бил длъжен да подава справка- декларация по чл.100, ал.1 ЗДДС в съответната ТДД до 14- то /включително/ число на месеца, следващ данъчния период ,за който се отнася. В този срок е следвало да заплати и дължимия към бюджета ДДС, който е предварително удържан от дружеството по сделките, по които то е продавач или предоставящ услуги.
„Регистрираните по ЗДДС лица следвало да водят задължително и регистрите"Дневник за покупките" и „Дневник за продажбите"/ чл.104,ал.1 ЗДДС/, като: „получените данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател следва да се отразят в Дневника за покупките ,а „издадените данъчни документи по доставките, както и начисления данък,без да е издаден данъчен документ, като регистрираното лице е изпълнител /продавач/ , следва да се отрази в Дневника за продажбите" - чл.104 ,ал.1 и 2 ЗДДС.
Регистрираното лице било длъжно да дублира всеки месец информацията от справката- декларация и едновременно със същата да я подава и на магнитен носител в съответното поделение на ТДД.- чл.104 ,ал.5 ЗДДС.
Изготвянето на магнитен носител, дублиращ данните от справката- декларация се осъществявало пак от св. Л.А. , която го подавала в ТДД едновременно със справката- декларация ,предварително проверена и подписана от подсъдимия И.
През м. март 2003 г. с акт № 117 / 17.03.2003г. на осн.чл.108 ДПК зам- директорът на ТДД - С. - област възложил извършване на данъчна ревизия на „" ЕООД - гр.С., относно спазване на изискванията на ДПК, ЗСч. и ЗДДС , считано от момента на регистрация на дружеството по ЗДДС 17.11.1999г. до 30.12. 2002 г.
Тази ревизия приключила с ДРА под № 117 / 24.04. 2003г., връчен на 7.05.2003г. на свидетелката Л. А. - счетоводител и упълномощено лице, последван от Акт за поправка на ДРА пак под № 117 от 13.05.2003г./ явяващ се неразделна част от първия /. Последният на 14.05. 2003г. отново е връчен на св. Л. А. в качеството и на упълномощено лице. По силата на ДРА № 117 / 24.04. 2003г. е установено и определено за внасяне данъчно задължение, произтичащо от ДДС в размер на 243 227.86 лева и лихви - в размер на 35 182.73 лева, с ДРА № П- 117/13.05.2003г. е прибавено данъчно задължение към главницата в размер на 245 лева .
От пок.св. Л.А. се установява по категоричен начин, че същата незабавно е връчила на подсъдимия - в качеството му на собственик и управител на ЕООД „" гр. С. ДРА № 117/24.04.2003г., като същият и е заявил, че ще обжалва констатациите, съдържащи се в същия.В подкрепа на тези показания е Р № 1485/ 4.08.2003г. на Директора на РДД -гр. С. , като първа - административна инстанция в производството по обжалване на ДРА/ на л.13 от т.II от досъдебното производство/. Видно от съдържанието на същото жалба против ДРА №117 / 24.04.2003 г. е постъпила в срок / под № 0164-00-49 /12.05.03г. /, от показанията на св. А. се установява ,че същата не е изготвяла жалба против акта, нито е подписвала такава, нито пък е възлагала изготвянето на жалбата от трети лица.В подкрепа на обстоятелството, че ДРА от 24.04. 03 г. е съобщен на И.са и неговите обяснения, в които заявява, че е обжалвал акта, поради което е считал,че няма данъчни задължения.Тези негови обяснения са в противоречие с правилата на формалната логика, съгласно които - обжалването е в следствие именно на НАЛИЧИЕТО НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ , а не на липсата им ,като съдът приема тези обяснения като израз на защитна позиция на подсъдимия.Съгласно правилата на ДПК /възпроизведени в чл.153,ал.1 ДОПК/ обжалването на ДРА по административен ред не спира неговото изпълнение.Единственото изключение е в случаите ,когато обжалващият изрично е поискал спиране на изпълнението на ДРА - изцяло или в обжалваната част. Видно от приложеното на л.13 от т.2 писмено доказателство - Решение №1485 / 4.08.05г. такова искане/за спиране на изпълнението по ДРА/ не е направено в жалбата, подадена от „" ЕООД против акта.В решението са изложени подробни мотиви и е отхвърлена жалбата, като е потвърден ДРА.По делото не са налице доказателства за по- нататъшно обжалване на същия по съдебен ред, посредством жалба, подадена чрез Директора на РДД в 14- дневния срок, предвиден в закона.
След влизане в сила на ДРА № 117 /03г. подсъдимият И., в качеството му на собственик на капитала на ЕООД и управляващ същото не е предприел действия за възстановяване и внасяне в бюджета на дължимия ДДС , както и на начислените лихви.Така, към м. август 2003г. подсъдимият, в качеството му на собственик и управляващ „" ЕООД е имал неизплатени публични данъчни задължения в размер на 243 552.86 лева ДДС и лихви за просрочие - в размер на 35 182.73 лева.
Подсъдимият, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД , по силата на н.а. № 110 т.2 по н.д. № 716 /97г. на РС гр. С. притежавал в собственост недвижим имот: -масивна сграда - обект „Ч." в курортен комплекс „Б.", общ. С. ,състояща се от два етажа и сутерен, със застроена обща площ 863.30 кв.м., включваща ресторант, дискотека, ски-гардероб и котелно помещение.Този недвижим имот бил вписан като актив - недвижима собственост в баланса на дружеството въз основа на горепосочения нотариален акт.
На 18.08. 2003г. подсъдимият, като едноличен собственик на капитала и управляващ „" ЕООД - гр. С., в нотариалната кантора на св. М. Х. -Нотариус с район на действие РС - гр. С. е сключил договор за продажба на притежаваният от дружеството недвижим имот - масивна сграда - обект „Ч." със застроена площ 863.30 кв.м., включващ ресторант, дискотека, ски гардероб и котелно помещение, заедно с право на строеж върху 1 дка общинска земя , по силата на който е прехвърлил собствеността върху гореописания недвижим имот на св.Р. А. Г., за сумата от 292 000 лева, които изрично заявил /и е вписано в н.а./, че са заплатени напълно и в брой преди продажбата.От показанията на св. Г. и най-вече пок.св. М. Х. се установява ,че Илиин е направил това изявление напълно съзнателно и доброволно пред Нотариуса. В присъствието на Нотариус Х. той лично е подписал всички документи, свързани с продажбата в т.ч. и писмена декларация по чл.226 ,ал.1 ДПК , датирана -от 08. 2003г. относно липсата на публични и местни вземания на дружеството ЕООД.Свидетелката Х.в своите показания пред съда установява по категоричен начин, че декларацията е подписана от подсъдимия в нейно присъствие, в деня на изслушване на сделката 18.08. 03г., непосредствено преди изповядването на същата. Преди подписването свидетелката, която в качеството си на нотариус е изготвила изискуемата по закон декларация и попълнила собственоръчно ръкописния текст е разяснила подробно съдържанието на декларацията, както и предвидената от закона наказателна отговорност за невярно деклариране.
Действащият към момента на подписване на декларацията ДПК е отменен с ДВ бр. 105 / 29.12. 05г./ в сила от 1.01. 06г./ ,като изискването по закон не е отпаднало - същите отношения са понастоящем предмет на нормативна уредба от действащия понастоящем ДОПК /обнародван в същия ДВ бр.№105 /29.12.05г. - в сила от 1.01.06г./- чл.264 ,ал.1 ДОПК , който императивно налага прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот да става само след подписване на декларация от прехвърлителя за липса на задължения за данъци, мита, както и задължителни осигурителни вноски.
Видно от установените по- горе обстоятелства, към момента на извършване на сделката Г. И. , като собственик на „" ЕООД - гр. С. е имал публични данъчни задължения, установени с ДРА № 117/24.04. 03г., но е подписал декларация с невярно съдържание за липса на такива при прехвърляне право на собственост върху недвижим имот.От обективна страна престъплението по чл.313 ,ал.1 НК е осъществено с потвърждаването на неистина в писмена декларация, която по закон се дава пред орган на властта.В конкретния случай орган на властта по смисъла на чл.93 т.2 от НК се явява съдията по вписванията, който е част от органите на държавно управление, като декларацията ,чрез нотариус М. Х. е адресирана до съдия по вписванията при РС - гр.С. - Н. Д. Законовите разпоредби на чл. 226 ,ал.1 ДПК /понастоящем чл.264 ,ал.1 ДОПК / изискват истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват посредством попълване и подписване на такава декларация.От субективна страна подсъдимият И. е съзнавал какви са изискванията на закона по отношение на прехвърлителя на имот / допълнително разяснени му от Нотариуса / - за липса на непогасени публични /държавни / и местни данъчни задължения, съзнавал е че попълва декларация с невярно съдържание ,като му е била известна и наказателната отговорност - деянието е осъществено при ПРЯК умисъл.
Видно от съдържанието на подписания нотариален акт под № 141, т.I А, рег. №1785, н.д.№ 131 /03г. по описа на Нотариус под № 439 - М. Х. : продавачът „" ЕООД - гр. С.със собственик и управител Г. И. е прехвърлил собствеността върху горепосочения недвижим имот на купувача - физическото лице Р. А. Г. за сумата от 292 000 лева, която продавачът е получил НАПЪЛНО и в БРОЙ / преди изповядването / от купувача.Пред нотариуса страните лично са потвърдили истинността на тези обстоятелства, за което са положили подписите си пред Нотариуса , като с оглед на пок.св. Х.пред нея същите са изразили свободната си воля без натиск и каквито и да е външни въздействия.
Спазена е изискуемата форма за прехвърляне на собственост на недвижим имот съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД -нотариален акт , с което сделката е финализирана.
С осъществяване на сделката и прехвърляне правото на собственост са налице основанията на чл.25 ,ал.1 ЗДДС /отм. ДВ. бр. 63 /4.08.06г./ за настъпване на данъчно събитие, тъй като :"Данъчно събитие" по смисъла на закона възниква на по-ранната от двете дати :
1.датата на прехвърляне правото на собственост или друго ограничено вещно право върху стока или датата на завършване на услугата.
2. датата на плащането…"
В конкретния случай двете дати на възникване на данъчното събитие съвпадат и съгл. Ал.3 от същия член"…На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли…"
Тези отношения също са преуредени, като нормата, действаща по ЗДДС към момента на деянието, понастоящем е възпроизведена в текста на чл.25,ал.2 - ал.5 ЗДДС /обнародван в ДВ бр.63 /4.08.2006г. в сила от 1.01.2007г., с последни изменения ДВ бр.113/ 28.12.2007г, в сила от 1.01.2008г./
В нарушение на цитираните по- горе законови норми обаче, получената сума след извършената продажба от подсъдимия Г.И.- едноличен собственик на „" ЕООД - гр.С., не е вписана, нито в Дневника за продажбите за периода 01.08.-31.08.2003г., нито в счетоводството на дружеството, нито е представен първичния документ за осчетоводяване - нотариален акт/пок.св. Л. А./, като имотът не е отписан от активите на дружеството/ каквито са изискванията и на ЗСч/.
След плащането на продажната цена възниква задължение за дружеството и за неговия собственик и управител - подсъдимият И. да декларира извършената облагаема доставка и да начисли ДДС в размер на 52 308 лева / с оглед на ДРА №504 / 28.12. 2004г. /вторият ревизионен акт, съставен на дружеството за нарушение на данъчното законодателство /.По този въпрос за размера на дължимия данък, се събраха противоречиви доказателства. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е в смисъл,че размерът на дължимият ДДС е 52 513.60 лева.Съдът възприема заключението на експертизата като добросъвестно и компетентно изготвено, като в изготвеното допълнително заключение и при приемането на същото в съдебно заседание вещото лице В. К. подробно обяснява откъде се е получила разликата в размера - на първо място във възприетата различна данъчна основа от вещото лице и от служителите на данъчната администрация, извършили ревизията и на второ място в различната методика на изчисляване на дължимия данък.
Данъкът е дължим за внасяне към републиканския бюджет към 14.09.2003г. в 14-дневен срок от началото на следващият месец, след месеца в който се е състояло данъчното събитие.Сумата не е декларирана в подадената справка декларация по ЗДДС за м. август № 3246/12.09.03г., не е начислена съответно и не е внесена от подсъдимия, в качеството му на собственик и управител на дружеството.В това му качество същият е следвало в пет- дневен срок от сделката да издаде данъчна фактура и да отрази сделката в „дневник за продажбите" за данъчен период м. август, но това не е направено.Сделката не е отразена документално и в последващите справки-декларации по ЗДДС, подадени до м. декември 2003г., включително и в годишната данъчна декларация на осн.чл.101 от ЗДДС за 2003 г. на „" ЕООД - гр. С.
С оглед на съвкупната преценка на следните доказателства: пок.св.М. Х./служител в данъчна служба- ТД на НАП -данъчно подразделение С./, пок.св. Л. А./счетоводител/,писмените доказателства: протокол за приемане на магнитни носители / л.94, т.1 от дознанието /, пълномощно /л.95 дозн./ , справка- декларация от 12.09.03г. / л.92 ,т.1 от дозн/ и заключението на съдебно-графологичната експертиза - преценени в съвкупност се установиха по безсъмнен начин следните обстоятелства:
Справката- декларация е изготвена от св. Л. А. - счетоводител на дружеството, която установява,че към момента на изготвянето и, на нея не и е бил представен от подсъдимия нотариален акт за извършената продажба и не и е съобщено по никакъв начин за продажбата, поради което, тя не е могла да узнае това обстоятелство и да отпише обекта"Ч. „ от активите на дружеството / съгл. Изискванията на ЗСч/ до преустановяване на договорните си отношения с Дружеството.
Заключението на съдебно-графологичната експертиза е съвсем категорично - обстоятелството, че справката- декларация с дата 12.09.03г. е подписана от подсъдимия И. е извън всякакво съмнение.
Декларацията е подадена в ДП- Самоков от св. Л.А. , заедно с магнитен носител,възпроизвеждащ данните, за което свидетелката е подписала протокол.Справката декларация за м.08. 03 г. от 12.09.03г., заедно с магнитен носител са приети от св. М. Х.
След сключване на сделката купувачът - св. Р. Г. е декларирал имота с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ Н- 5266/ 30.12.2003г., като е приложил и нот. акт за продажбата на недвижимия имот под №156/18.08.2003г.,като е заплатил дължимите местни данъци на имота, съгласно изискванията на закона.
С оглед на гореизложените факти, безспорно е налице избягване установяването и заплащането на данъчно задължение по ЗДДС, посредством подаване на изискуема по този закон справка- декларация с невярно съдържание от страна на подсъдимия.
Последващите действия на И. допълнително обективират умисъла му, както и специалната цел - да избегне плащането на данъчните задължения на дружеството -както тези възникнали в резултат на осъществената продажба на обект"Ч..", така и установените с ДРА № 117/ 24.04.2003г.:
След разпореждането с единствената недвижима собственост, притежавана от „"- гр. С., собственикът на дружеството решил да продаде същото.За тази цел през м. 11.2003г. с посредничеството на лице с име С., установил контакт със св. К. П. от гр. С. ,живуща в ж.к."Б. б.".От показанията на свидетелката, разпитана в съдебно заседание, се установява, че посредникът я е въвел в заблуждение, както относно причината, поради която настоящият собственик иска да се разпореди с дружеството, така и относно действителното финансово състояние на същото и размерът на неговите данъчни задължения. Обяснил и /действайки по поръка на И./, че тъй като дружеството имало данъчни задължения в размер на 5000 лева ,"настоящият собственик не може да работи с това дружество" /от пок.св./, но това положение е временно - за срок от шест месеца същият ще бъде в състояние да изплати задълженията си, поради което от нея се изисква да приеме собствеността да и прехвърлена само временно - за срок от шест месеца и след изтичане на този срок, дружеството ще бъде прехвърлено обратно на досегашния му собственик.Обещал и, че при прехвърлянето ще получи сумата от 100 лева и за всеки от шестте месеца на срока - по 100 лева месечно.Свидетелката се съгласила и приела тези условия, но независимо от това /доколкото знанията и житейският и опит и позволявали/ се опитвала да събере допълнително информация за действителното състояние на дружеството и причините, наложили прехвърлянето му. С това намерение тя попитала и свидетелката Л.А., която била натоварена от И. да доведе П. пред адвокат и нотариус в гр. С..Запитана, от П., има ли нещо съмнително във връзка с дружеството, има ли задължения св. Л. А. отговорила отрицателно, като в съдебно заседание, макар и неохотно обяснява,че и е било забранено от И. да разгласява каквито и да е било факти във връзка с дружеството:" има си управител, не ми позволяваха условията на работа да давам информация" / пок.св. стр.11/. Когато в данъчната служба, намираща се в сградата на Общински съвет- гр.С.една от служителките съвсем добронамерено се опитала да предупреди П., че дружеството, което се готви да закупи е с големи задължения, придружаващият свидетелката С., незабавно прекъснал служителката, за да не и даде възможност да говори повече, дръпнал П. на страни и и обяснил, че става дума за същите данъчни задължения ,за които тя вече знае - в размер на 5000 лева , не повече.
Подсъдимият се е появил пред св.К.П. едва пред Нотариуса за да подпише договора за прехвърляне на дружествени дялове и въпреки обявените от негово име първоначални намерения , след шест месеца да си върне собствеността на дружеството, не се е представил пред на свидетелката / съобщавайки и името си /, нито пък и е оставил някакви координати за връзка/адрес ,личен или служебен телефон/. По -нататък, от името и по поръка на И.връзката с новия собственик на дружеството К.П.била осъществявана чрез св. Л. А., която през м. януари 2004г. се срещнала с П./последната ,доведена на мястото пак от лицето С./ на транспортна спирка, в близост до жилището си в ж.к."Д.", като и предоставила за подписване празни бланки на годишна данъчна декларация за „" ЕООД.
Изложените по- горе обстоятелства се установяват още от писмените доказателства- договор от 12.11.2003г. за покупко-продажба на 100% дружествени дялове и решение №3/17.11.2003г. на СОС - фирмено отделение.
Последващи срещи между К.П. и бивши служители на И. не са осъществявани, по начин ,че същата узнала действителния размер на данъчните задължения на „" ЕООД, едва когато през м. май 2004г. в качеството и на собственик на дружеството и е била връчена покана от ТДД - клон С. за заплащане на данъчно задължение в размер на 308 085.81 лева /в т.ч. главница и лихви за забава/.Започнала да издирва И. безуспешно, тъй като не разполагала с данни за името му, адреса на местопребиваването му или телефон за връзка.Оказало се ,че лицето с име С. вече не живее на досегашния си адрес в ж.к."Б. б." и също няма известни данни за местопребиваването му. По съвет на адвокат П. предприела действия по ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Към този момент и до настоящия, подсъдимият Г. С. И. не е предприел никакви действия за заплащане на данъчните задължения на дружеството, дължими от него, тъй като са възникнали за времето, когато И. е бил едноличен собственик на капитала. Видно от писмо на НАП- ТД - С. изх.№ 0150-0385/23.11.2006г./т.II, л.10 от досъдебното производство/, към тази дата съществуват публични непогасени задължения на " ЕООД -гр.С.в следния размер:
1.По ДРА № 117 /03г. задължения за ДДС в размер на 243 552.86 лева и лихви за просрочие в размер на 69 527.03 и
2. по ДРА №504 / 28.11.2004г. -85 853.68 /невнесен ДДС/ и 17 664.88 лева -лихви.
За събиране на тези задължения към републиканския бюджет от Агенцията за държавни вземания е образувано изпълнително дело № 40044/04г. по описа на РД- С. ,като са наложени обезпечителни мерки в полза на взискателя ДА при ТДД -С.област, посредством запор на движимо имущество на длъжника.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По описаният начин, като : на 18.03. 2003 г. в гр. С. в нотариална кантора, на ул. пред нотариус М Х е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена по чл.226, ал.1 от ДПК от м. август 2003 г., която по силата на закон/ДПК - стара редакция, отменен с д.в. бр. 105/ 29.12.2005 г. - в сила от 01.01. 2006г./ се дава пред орган на властта / чрез нотариус М. Х. до съдия по вписванията при РС - С.: Н.Д./ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства подсъдимият Г. С. И. е осъществил състава на престъпление по чл.313 ,ал.1 пр.1 НК.
От субективна страна деянието е осъществено ВИНОВНО под формата на ПРЯК УМИСЪЛ , за което бяха изложени подробни съображения по-горе.
В подкрепа на защитната си позиция подсъдимият е представил писмено доказателство - удостоверение под № 252 / 13.08.2007г. относно липса на местни данъчни задължения за „" ЕООД към 15.08.2003г.Позовавайки се на това доказателство ,същият твърди ,че липсва умисъл при осъществяване на деянието ,тъй като той е считал,че декларацията касае само местните данъчни задължения.
Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като не намира опора в доказателствата - видно от текста на подписаната декларация - на л. 96 от дознанието, т.I, в същата изрично е посочено :"представляваната от мен фирма няма непогасени публични ДЪРЖАВНИ и общински вземания".Заключението на съдебно-графологичната експертиза е съвсем категорично по отношение на обстоятелството,че подписът е положен от подсъдимия.В тази насока са и показанията на присъствалите лица : св.Г. и св.Х. Извън тези обстоятелства последната, в качеството си на Нотариус допълнително му е разяснила подробно, че изискването на закона е юридическото лице-продавач да няма непогасени държавни или местни данъчни задължения и каква е наказателната отговорност при невярно деклариране.
Несъстоятелно е и възражението на подсъдимия, което е в смисъл , че към момента на подписване на декларацията -18.03.03г. е считал, че няма данъчни задължения , тъй като ДРА №117 /03 г. бил обжалван от него по административен ред и не бил влязъл в сила.Както по- горе в мотивите си съда отбеляза, че това съждение противоречи на правилата на формалната логика. Извън обстоятелството ,че едно такова възражение противоречи на изгражданата изначално защитна позиция на подсъдимия по това обвинение,обсъдена в предходния пункт, следва да се отбележи,че след като при обжалване, съгласно законовите разпоредби , не отпада изискуемостта , то по аргумент на по- силното основание - още по- малко отпада действителността на данъчно задължение, установено по надлежния ред с ДРА.
В крайна сметка, въпреки изградените защитни тези в края на съдебното дирене подсъдимият дава обяснения, в които се съдържат признания: „Към момента на прехвърляне знаех, че имам данъчни задължения, определени с акт и съм го обжалвал…" /протокола от с.з. на 18.02.09г. /
По второто повдигнато против подсъдимия обвинение :
По описаният начин, като управител и собственик на фирма"" ЕООД - С. за данъчен период 01.08. 2003г.-31.08.2003г. в справка декларация по чл.100 ,ал.1 и ал.3 ЗДДС /стара ред.ДВ бр..117/ 2002г., отменен с ДВ бр.63/04.08.06г./:/ - ал.1: Справката- декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения", ал.3"За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация в съответната ТДД до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася"/, подадена в ДП- Самоков с вх. № 3246 на 12.09. 2003г., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер на 52 513.60 лева, като е затаил истина, относно извършена на 18.08. 2003г. продажба на недвижим имот „Ч." в к.к. „Б.", общ. С. и по този начин е укрил данъчни задължения в особено големи размери / в размер на 52 513.60 лева/, подсъдимият И. е осъществил състава на престъпление по чл. 257,ал.1 пр.1 ,вр.чл.255, ал.1 пр.1 хип.2 НК / стара ред. ДВ.бр.62/97 г., в сила от 6.11.1997г./
Налице е квалифициращият признак: „особено големи размери" по смисъла на чл.93, т.14 НК,тъй като размерът на данъчните задължения надхвърля определеният от законодателят за разграничителен критерии минимум от 12 000 лева.
В съдебно заседание по същество на делото подсъдимият и неговия защитник направиха възражение за НЕСЪСТАВОМЕРНОСТ на деянието на подсъдимия , с оглед отмяната на чл.257 НК от 2006г с ДВ бр.75/06./
В действителност обаче, отмяната на чл.257 НК не създава празнота в правната уредба, изразяваща се в декриминализиране на такива деяния, тъй като с промяната на закона, това престъпление е уредено в новата редакция на чл.255, ал.3 вр. чл.255,ал.1 т.2 пр.2 НК:Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като …затаи истина в подадена декларация".
Независимо от известна терминологична разлика при редакцията на стария и новия текст и двете норми описват идентично деяние, като единствената разлика,че нормата на чл.255 ,ал.1 НК, описваща основния състав / нова редакция ДВ 75/06г./ предвижда две форми на изпълнително деяние : избягване установяването или избягване плащането на данъчни задължения, за разлика от старата редакция, която е по-благоприятна, посочвайки единствена форма на изпълнително деяние:избягване плащането на данъчни задължения.
С оглед на изложената по горе фактическа обстановка обаче в настоящия случай са налице и двете форми на изпълнително деяние, осъществено от подсъдимия И., посредством затаяване на истина, в подписаната лично от него и подадена за „" ЕООД справка- декларация за м. август от 12.09.03г.
В конкретния случай и изобщо ,съдът намира ,че Прокуратурата, повдигайки обвинение по чл.257 НК е извършила правилно преценката по чл.2 ,ал.2 НК за по-благоприятен закон имайки предвид, както изложеното по- горе за две форми на изпълнително деяние, при което е достатъчно само избягване на установяването на данъчни задължения и от гледна точка на наказуемостта - разпоредбата на чл.257 НК предвижда размер на наказанието лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба, в сравнение с чл.255,ал.3 ,вр.ал.1 наказание лишаване от свобода от три до осем г. /по- висок минимум на наказанието/и конфискация- наказание с по- голяма тежест от глобата / аргумент за това -и с оглед и на хронологчиното му място - в т. 3 на чл.37/
По-горе бяха изложени съображения защо съдът приема, че деянието е осъществено ВИНОВНО от подсъдимия , като е налице ПРЯК УМИСЪЛ и специална цел - да се избегне установяване и плащане на задължението по облагаема с ДДС сделка-продажба на недвижим имот - обект"Ч." в к.к. „Б.".В подкрепа на този извод са и следните обстоятелства:
1.Всички подадени до настоящия момент данъчни декларации в т.ч. и справките -декларации за едномесечен данъчен период са подписвани лично и само от подсъдимия, като едноличен собственик и управляващ дружеството.
В тази връзка техническото изготвяне на декларациите и на магнитните носители, дублиращи изцяло данните от бланката, от св. Л. А. е ирелевантно за предмета на обвинението, тъй като видно от показанията на свидетелката /неоспорени в обясненията на подсъдимия / декларациите са съставяни въз основа на ДАННИ , СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ПЪРВИЧНИ ДОКУМЕНТИ, ПРЕДСТАВЯНИ ОТ подсъдимия в счетоводството, контролирани са били задължително пак от И. и едва тогава са подписвани от него и предоставяни да бъдат подадени в подразделенията на НАП.
2.В конкретния случай, подписът, положен върху декларацията изхожда от И., същият не е предоставил в счетоводството на дружеството н.а. № 165 /18.08.2003г. за осъществената продажба от дружеството и не е уведомил по никакъв начин , нито до фактическото подаване на декларацията-12.09.03г., нито по- късно - до преустановяването на дейността на св. А. по счетоводното обслужване на дружеството, за да бъде отписан обектът „Ч." като актив.
3.Косвено доказателство за умисъла на дееца, обективиран в неговите действия е обстоятелството,че решението да прехвърли ЕООД на друго лице е взето от И. почти непосредствено след разпореждането му с единствения актив - недвижим имот на значителна стойност, собственост на дружеството.
4.Последвалите действия, начинът по който И. е контактувал с св.К.П./купувач на ЕООД/ сам или чрез други лица, въвеждането и в заблуждение относно съществени обстоятелства - целта на продажбата и действителния размер на съществуващи задължения към Р Бюджет ,опитите да остане в анонимност пред нея, да прекъсне всякаква възможност и за контакт са израз на цялостното му поведение, целящо избягване плащането на съществуващи данъчни задължения, в т.ч. и задължението му произтичащо от продажбата на обект"Ч.", което макар и не установено на този етап по реда на ДРА, е било съвсем реално и подсъдимият е бил наясно с него, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС от и цялата дейност по деклариране на облагаемите сделки и тези, подлежащи на данъчен кредит пряко се е ръководела и контролирала от И.
Ето защо защитната му позиция по това обвинение не се изразява в незнание на закона / както по обвинението за престъпление по чл.313 ,ал.1 НК /.
Подсъдимият, в дадените пред съда обяснения твърди, че изобщо не е извършена продажба на недвижимият имот - обект"Ч.", тъй като не е заплатена обявената в акта продажна цена в размер на 292 000 лева от купувача - св. Р. Г.
Съдът намира,че това възражение на подсъдимия не намира опора в доказателствата предвид следните доказателства и съображения :
1.Нотариален акт № 156/18.08.2003г./приет като доказателство по делото/.
2.Свидетелските показания на св.Г. и Х., досежно обстоятелството ,че нотариалният акт отразява действителната воля на страните, страните са го подписали съвсем съзнателно и доброволно / без външна принуда /, както и че подсъдимият е потвърдил,че продажната цена му е заплатена напълно и в брой преди подписването на акта.
3.Действително, по досъдебното производство св.Г. е разпитван трикратно пред съд и е дал различни показания - съдържащи се на л.38, л.42 и л.46 от дознанието. Същите бяха четени и проверени по реда на чл.279 НПК и преценени ведно с показанията му дадени непосредствено в съдебно заседание.При тази съвкупна преценка се установи, че купувачът Г. съвсем формално е участвал в преговорите, които са се водили между подсъдимия и М. Б. - „Б. М.", които обаче са се споразумели за паричната сума, която следва да получи И. / в качеството му на собственик на дружеството / от продажбата.Установи се с.т., че Г. е заплатил лично само сумата от 1000 лева, които по- скоро покриват разноските по продажбата, а сумата, необходима за заплащане на продажната цена била осигурена от М. Б./сам или чрез трети лица/, като според Г. уговорката била парите да му бъдат предоставени в заем, който той постепенно да изплаща от приходите, които ще му носи експлоатацията на „Ч.".Тъй като обаче не могъл да възстанови получените на заем средства, две години по- късно - на 15.09.2005г. същият прехвърлил собствеността на недвижимия имот - масивна сграда ,заедно с право на строеж върху общинска земя на „П."ЕООД - представлявана от С П.
3.При невъзможност да бъде разпитан М. Б , по делото остава не до край изяснено коя точно от следните гражданско-правни фигури е налице :покупка със средства предоставени по силата на заем за послужване , продажба- представляваща договор в полза на трето лице или покупка от М. Б с помощта на подставено лице - св. Р Г .Всичко това обаче е без значение за предмета на обвинението, при положение,че от доказателствата е извън всяко съмнение направеното плащане в полза на ЕООД"" срещу прехвърляне на собствеността на процесния обект.
4.Допълнителни доказателства в тази насока се извличат от обясненията на обвиняемия, който установява, че е имало преговори и договорки за изплащане на съществуващия дълг към банка"Б.", който е обезпечен с недвижимия имот /обект"Ч."/ и по силата на тези договорености дългът действително впоследствие бил платен, но от „трети лица" -по обясненията на обвиняемия.Това обстоятелство представлява косвено доказателство за прехвърляне собствеността на недвижимия имот по възмезден начин, като е възможно дори посочената в н.а. сума да е само част от действително договорената цена между страните.
5.В подкрепа на този извод още е обстоятелството,/установено от пок.св.Г. и от обясненията на обвиняемия/, че същият не е предприел никакви действия -нито да обяви договора за недействителен поради липса на основание, нито да го развали - поради неплащане на дължимата цена , нито да отстрани преобретателя от владението върху имота, нито пък е отправял някакви претенции към лицето М. Б..Това бездействие по недвусмислен начин сочи ,че собствеността върху чайната е прехвърлена възмездно от „" ЕООД , като подсъдимият е получил цената на имота и в този смисъл интересите му във връзка с продажбата са били защитени в цялост , по тази причина не е предприел никакви действия за защита на нарушени права.
Представеното по делото писмено доказателство искова молба за разваляне на договор - видно от датата му на депозиране на РС- 4.06.2007г.- почти четири години след осъществяване на продажбата, представлява само и единствено опит да се създаде доказателство в полза на защитната позиция при образувано наказателно производство и повдигнато обвинение, и по никакъв начин не изразява действителен стремеж да подсъдимия да развали договора.Ето защо и подсъдимият не е предприел по- нататъшни действия и дори не е внесъл дължимата съдебна такса, поради което и производството по делото е било прекратено.
6.В последната си дума подсъдимият заявява „че е имало обстоятелства, които са го принуждавали да извърши продажбата на „Ч.".
В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че плащането на продажната цена в полза на „" ЕООД е извън всякакво съмнение не възприема възражението на подсъдимия И. в този смисъл.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
За престъплението по чл.313,ал.1 пр.1 НК:
Съгласно принципа на законоустановеност специалната разпоредба предвижда две алтернативни наказания - наказание - лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300 лева.
С оглед индивидуализацията на наказателната отговорност съдът прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство : чистото съдебно минало на подсъдимия.
От друга страна, с оглед изложената по- горе фактическа обстановка следва да се приеме,че подсъдимия е възприел трайно установено престъпно поведение,свързано с нарушението на данъчното законодателство и със засягане на обществени отношения, свързани с установяването и внасяне в бюджета на страната дължими данъчни задължения.Поради това, макар и да е личност с невисока степен на обществена опасност, предвид това обстоятелство и характеристичните справки на л.258 и 259 от досъдебното производство, всички преценени в съвкупност, характеристичните данни, събрани за личността на подсъдимия не следва да се преценят като добри.
Обществената опасност на това престъпление, с оглед на наказуемостта му е приета априори от законодателя като ниска, но в конкретния случай пак не следва да се игнорира обстоятелството,че с това престъпление по косвен начин се засягат отношения, свързани с обезпечаване на събираемостта на данъчните задължения.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът прие,че :
1.Наказание по втората алтернатива не би въздействало в посока на поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, а следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива: лишаване от свобода
2.наказателната отговорност следва да се реализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на гореизложеното съдът наложи на подсъдимия наказание : лишаване от свобода за срок от 1г. и 4 месеца, като отложи изтърпяването му за срок от 3 години, приемайки че не е не необходимо ефективното му изтърпяване за възпитателно въздействие върху подсъдимия.
За престъплението по чл.257,ал.1 пр.1, вр.чл.255,ал.1, пр.2, хип.2 НК:
За това престъпление е предвидено наказание: лишаване от свобода за срок от две до десет години и кумулативно наказание: глоба от 5 хиляди до 20 хиляди лева.
Съдът намира,че е извършено деяние с изключително висока степен на обществена опасност предвид следните обстоятелства:
1.По време на извършване на престъплението, и особено към настоящия момент е нарастнала изключително много тежестта на тези престъпления на фона на общата криминогенна обстановка:касае се за масово осъществяване на престъплението, създадени са организирани групи, работещи по предварително разработени схеми за източване на ДДС, с участието на висши служители на държавната и в частност данъчната администрация, на държавата са нанесени вреди за милиони и милиарди лева.
2.С това престъпление, което е пряко насочено към събираемостта на данъчни задължения , а оттам- на приходи в бюджета на държавата, косвено се засягат изключително важни сфери от обществения живот и дейности за държавата : образование, здравеопазване,социални грижи,инфраструктура.В резултат на това, за сметка на облагодетелстване на определени лица са потърпевши всички изрядни данъкоплатци и граждани на обществото.
3.В конкретния случай, с оглед на установената по- горе фактическа обстановка поведението на подсъдимия следва да бъде преценено като трайно възприет и установен начин на нарушаване на данъчното законодателство, незачитане на данъчно-правните норми и неизпълнение на задълженията, които създават, стремеж към лично облагодетелстване за сметка на бюджета на държавата.
4.С деянието си подсъдимият е укрил и избегнал плащането на данъчни задължения, надвишаващи по размер повече от четири пъти, законодателно установеният критерий за разграничение на „данъчни задължения в особено големи размери" според чл.93 т.14 - дванадесет хиляди лева.Според съда ,това обстоятелство не следва да бъде игнорирано в конкретния случай, независимо,че особено големите размери на задължението са послужили да бъде квалифицирано деянието като по- тежко наказуемо престъпление.
5.Не на последно място решението, което е взел подсъдимия за прехвърляне на ЕООД „" почти непосредствено след осъществяване на деянието, конкретно предприетите от него действия във връзка с осъществяването и начина на осъществяване на тора прехвърляне- въвеждане в заблуждение на св. К. П. относно съществени обстоятелства, оставането в пълна анонимност при срещата с купувача и укриването му впоследствие демонстрират стремежа на подсъдимия със всички средства и на всяка цена да избегне плащането на съществуващите данъчни задължения на дружеството, израз на трайно създадените му престъпни нагласи и поведение /коментирани по- горе/
Това поведение на подсъдимия следва да бъде взето под внимание,ведно с останалите източници на характеристични данни за личността, като съдът счита, вземайки под внимание и приятелството /лично и делово/ на подсъдимия с емблематични за престъпността в България фигури като „Б. М.", че същите не могат да бъдат преценени като добри.
Смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е чистото му съдебно минало.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства ,съдът намира ,че наказателната отговорност следва да се реализира при БАЛАНС на смекчаващите и отегчаващите отговорността такива, като на подсъдимия следва да бъде наложено наказание -лишаване от свобода над минимума и в близост до средния размер - в размер на 4 години лишаване от свобода,което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно, за да бъдат ефикасно обслужени целите на генералната и специална превенция.
Размерът на кумулативното наказание -глоба, извън гореизложените обстоятелства,следва да съответства и на финансовото състояние на подсъдимия / такова,каквото е установено с наличните доказателства по делото/, поради което съдът наложи наказание глоба в размер на 10 000 лева.
На осн.чл.23,ал.1 НК съдът кумулира наказанията лишаване от свобода по двете обвинения ,като определи и наложи за изтърпяване по- тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от четири години.
Предвид значителната разлика в тежестта на двете наложени наказания лишаване от свобода по двете обвинения съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от бюджета на Софийски ОС съдебни и деловодни разноски.
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в трайно установените нагласи на подсъдимия за незачитане на данъчното законодателство и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин- за сметка на бюджета и останалите данъкоплатци, условията се коренят до известна степен в данъчното законодателство и прилагането му от страна на данъчната администрация, създадените и реално съществуващи престъпни схеми за източване на ДДС и на тази основа- битуващото съзнание в голяма част от българското население, че е възможно всеки да се облагодетелства безнаказано за сметка на държавния бюджет.
Мотивиран от тези съображения съдът постанови присъдата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов