О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 29.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 37 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] против
определение № 18408 от 12.12.2011 г. на СГС, с което е потвърдено определение от 04.10.2011 г. на съдия по вписване към Софийски РС, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказано вписване на договор за учредяване право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818/04.10.2011 г. на нотариус с рег. № 622 в НК, поискано с молба вх. № 42598 от 04.10.2011 г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – ЗЕ и чл. 193 ЗУТ и на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба е формулиран следния въпрос: когато се учредяват специалните сервитути по чл. 64, ал. 2 ЗЕ във връзка с изграждане на електропроводи, представляващи линейни обекти на техническата инфраструктура, отклонения от общи мрежи и съоръжения в чужди имоти, формата за действителност на договора обикновена писмена форма с нотариална заверка на подписа ли е, или нотариален акт. По този въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика -основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в други съдебни райони и други съдии по вписването допускат вписване на договори с нотариална заверка на подписите.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по отношение на представеният договор за вписване, с който [фирма], като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.85 е учредило в полза на [фирма] безвъзмездно и безсрочно правото на прокарване през горепосочения имот на трасе за кабелни електропроводни линии НН за ел.захранване на жилищната сграда, построена в същия имот, ведно с прилежащата към кабелното трасе сервитутна ивица, както и правото на преминаване през имота, не се прилага нормата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ, тъй като той урежда друга материя и не е общ закон по отношение на ЗЕ, а този специален закон не въвежда изискване за специална форма на договора за учредяване на сервитута по чл. 64, поради което се прилага общото правило за учредяване на вещни права, каквото е сервитута, т.е. въззивният съд е приел, че е необходима нотариална форма. Тъй като представеният договор за вписване не е в тази форма, въззивната инстанция е потвърдила отказа, като се е позовала и на Определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 449/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Формулираният правен въпрос касае основния спор и е формирал решаващите изводи на съда, поради което е налице общото основание за допускане до касация. Цитираното от въззивната инстанция Определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., е постановено при действието на новия ГПК, но не съставлява задължителна съдебна практика за настоящата инстанция, съгласно ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. на ОСГТК. Затова съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, тъй като по поставения въпрос между въззивното определение и представените вписани девет договора е формирана противоречива съдебна практика.
С определение № 471 от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., е прието, че договорите за учредяване на сервитут на енергийно предприятие е различен от договорът по чл. 193 ЗУТ. Прието е, че двата закона уреждат различна материя и не са в зависимост на общ към специален и предвид липсата на специална уредба в ЗЕ и неприложимостта на ЗУТ следва договорът за учредяване на сервитут да се сключи в писмена форма, съгласно чл. 18 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не възприема това разрешение поради следното:
Сервитутите са законови – възникват по силата на закона при искане от собственика на господстващия имот, или въз основа на договор. С правна сделка може да се учреди само сервитут, който е предвиден в закон. Нормата на
чл. 64 ЗЕ предвижда
възникване на законов сервитут в полза на енергийното предприятие при разширяване на съществуващи проводи, или прокарване на нови по силата на закона и урежда съдържанието на това право. Тази норма не съдържа изискване за сключване на договор.
Сервитутите възникват, когато: има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и на сервитута, и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Титулярят на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение в размер, определен по чл. 210-211 ЗУТ, или по споразумение.
В
глава четвърта на ЗУТ се урежда изграждането на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – уличната мрежа, пътни съоръжения, водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, електроснабдителни мрежи и съоръжения далекосъобщения, газоснабдяване. Раздел пети установява правила за изграждане на енергоснабдителните мрежи и съоръжения. /чл. 89-92/ Правото на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения през чужд имот е
уредено в чл. 193 ЗУТ, който определя и формата на договора, с който се учредява това право. Легална дефиниция на понятията “техническа инфраструктура” и “общи мрежи и съоръжения” са дадени в т. 31 и 32 на § 5 ЗУТ и включват и линейните енергийни обекти и отклоненията от тях.
Към момента, когато влиза в сила ЗЕ /Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., изм., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г/, ЗУТ вече е в сила 31.03.2001 г. Той е благоустройствения закон, който урежда не само строителни правила и норми, а и технически и документални изисквания за изграждане на урбанизираната територия.
ЗЕ урежда възникването на законния сервитут за прокарване на нови, или разширение на съществуващите проводи и възможността да се учредява такова вещно право до колкото за да се учреди сервитут, той трябва да е предвиден в закона като вещно право. ЗУТ, отчитайки характера на това право и тясната му връзка с изграждането на градската инфраструктура, урежда начина на учредяването му, когато не възниква директно по силата на закона /при прокарване на нови проводи, или разширяване на съществуващи/, а се касае за отклонения от общите мрежи. Предвидената облекчена форма за сключване на договора съответства на спецификата и по-ограничения характер на това вещно право. Сервитутът следва имота, неделим е дори да се раздели имота, обслужва изцяло господстващия имот, който в случая е съоръжението, но същевременно ограничава в най-малка степен собственика в сравнение с другите ограничени вещни права. По облекчената форма съответства и на необходимостта от по-бързо разрешаване на въпрос в интерес на широк кръг лица. Затова законодателят е изключил от общото правило на чл. 18 ЗЗД договорите за учредяване на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения, като е създал специалното правило на чл. 193 ЗУТ. То се отнася за отклонения от всички видове техническа инфраструктура – за водопрокарване, газоснабдяване, далекосъобщения и електроснабдяване. Конкретните размери на необходимите площи за всеки от тези съоръжения са уредени в специалните закони, но общото правило за начина на учредяване и формата на договора е уреденото в чл. 193 ЗУТ. Затова настоящия състав на ВКС приема, че договорът за учредяване на право на прокарване на отклонение от общата електропроводна мрежа следва да стане с писмен договор с нотариална заверка на подписите, който подлежи на вписване, а не в нотариална форма.
Съобразно даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното определение е неправилно. Договорът, чието вписване е поискано е за учредяване право на преминаване на хора и техника и право за прокарване на отклонение от разпределителната мрежа и съоръжения от собственика на недвижим имот на енергийното предприятие. Налице е хипотезата на чл. 193 ЗУТ. Изводът на съдията по вписване и на въззивния съд в противен смисъл противоречи на съдържанието на представения документ за вписване и на закона. Затова въззивното определение като незаконосъобразно и необосновано и оставеното с него определение на съдията по вписване следва да се отменят, като вместо това се разпореди вписване.
Обстоятелството, че е представена оценка на правото на ползване не е пречка за вписване, тъй като ЗМДТ не урежда как следва да се оцени сервитут, а оценката на правото на ползване би била по-висока, тъй като това право е с по-голям обем.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 18408 от 12.12.2011г. по ч. гр.д.№ 14968/11г. на Софийски градски съд
ОТМЕНЯ
определение № 18408 от 12.12.2011г. по ч.гр.д.№ 14968/11г. на Софийски градски съд И потвърденото с него определение от 04.10.2011 г. на съдия по вписване при Софийски районен съд и вместо това постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 13818/04.10.2011г. на нотариус с рег.№ 622 в НК, поискано от [фирма] с молба вх. № 42598 от 04.10.2011г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: