КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Дек 2020, 20:19

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Продажба от Ликвидационен съвет по §13 ПЗР на ЗСПЗЗ- форма
Ново мнениеПубликувано на: 12 Дек 2010, 11:39 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 441
София, 03. 08.2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретар ….и в присъствието на прокурора………изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр. дело № 281/2009 год.

Производство по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. С. – пълномощник на ППЗК„П”с. И. срещу определение № 815 от 26.03.2009 год. по ч.гр.д. № 653/2009 год. на ПОС-7състав,с което е оставена без уважение частната й жалба срещу отказа на съдията по вписванията при ПРС да впише договор от 27.10.1994 год. за прехвърляне на недвижим имот, кооперативна собственост,между ТКЗС”П”-с. И./в ликв./ и ППЗК”П”с. И.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въпросът дали ликвидационните съвети действат като държавни органи е материалноправен и той е решаван противоречиво от съдилищата-основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В тази връзка се позовава на влезли в сила определения на ПОС №№ 55/07.01.2009 год.;1353/20.05.2008 год. и 1268/13.05.2008 год.и счита,че по този въпрос въззивното определение влиза в конфликт с разрешенията, дадени в тях.

Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото,намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима.
Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като практиката е противоречива при разрешаването на повдигнатия материалноправен въпрос.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че договорът касае прехвърляне чрез продажба на правото на собственост върху недвижим имот и от гледна точка на тяхната форма, на вписване подлежат само актовете, които са с нотариално заверен подпис или извършени по нотариален ред, съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията. Настоящият случай не попада в изключението на чл. 3, ал. 2 от ПВ, тъй като акта подлежащ на вписване не е издаден от надлежен държавен орган,защото ликвидационният съвет макар и назначаван от министъра на земеделието, съгласно § 13, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ не е оторизиран с осъществяването на властнически правомощия, а само с действия, свързани с управлението на дейността и с ликвидацията на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ до заличаването им в регистъра.
Въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с нормативната уредба, действала към момента на сключване на договора подлежащ на вписване. Съгласно разпоредбата на § 13 ПЗР на ЗСПЗЗ /редакция ДВ бр.28/92 год. и изм.бр.48/93 год./ ликвидационните съвети се назначават и освобождават от министъра на земеделието и продоволствието по предложение на областните земеделски служби, съгласувано с кметовете на съответните населени места и притежават правомощия, изчерпателно изброени в ал. 5 на същата разпоредба. Освен това ликвидационните съвети, съгласно чл. 48 oт ППЗСПЗЗ, са задължени да продават имуществото на ТКЗС по реда на Наредбата за търговете, която е приложима при продажба на държавни и общински предприятия и на дълготрайни активи на тези предприятия, както и на ликвидирани или в процес на ликвидация предприятия.
Следователно ликвидационните съвети, като назначаеми от орган на изпълнителната власт -министъра на земеделието и продоволствието и като представители на презумптивно възприетата държавна собственост по см. на условията на чл. 10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, са действали като надлежен държавен орган, а не като представителни органи на организациите, поради което актовете издадени от тях попадат в изключението на чл. 3, ал. 2 ПВ и подлежат на вписване.

По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 815 от 26.03.2009 год. по ч.гр.д. № 653/2009 год. на ПОС-7състав .
ОТМЕНЯ определение № 815 от 26.03.2009 год. постановено по ч.гр.д. № 653/2009 год. на ПОС-7състав.
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията при ПРС договор от 27.10.1994 год. за продажба на имущество на заличено ТКЗС”П”-с. И.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Продажба от Ликвидационен съвет - форма, дан. оценка
Ново мнениеПубликувано на: 05 Мар 2014, 13:33 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 110
София, 04.03.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 7589/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Б. Т. С. срещу определение № 3103 от 31.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3108/13 г. на П. окръжен съд. С него е потвърдено определение от 24.09.2013 г. на Съдията по вписванията при П. районен съд, с което е отказано да се впише договор за прехвърляне на недвижимо имущество, сключен на 02.08.1996 г. между комисията по § 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, определена от общото събрание на правоимащите на ТКЗС [населено място] в ликвидация и жалбоподателя.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да откаже вписване на договора, съдът е приел, че той е не е съставен в нотариална форма, нито подписите са нотариално заверени, поради което не подлежи на вписване. Обосновал се е и с това, че облекчената форма писмен договор с нотариална заверка на подписите е приложима само при разпореждане с недвижимо имущество, извършено от държавата или нейн орган или общината, а в случая праводател по договора са лица, упълномощени по реда на § 29, ал. 1 ЗСПЗЗ, която няма качеството на държавен орган .
Изводът е законосъобразен.
Договорът, вписване на който е поискано, е сключен на 02.08.1996 г. при действието на § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в първоначалната му редакцията (ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г.), която не урежда възможността за продажба на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, а за неговото разпределяне. В договора е отразено, че е сключен на основание чл. 27 ЗСПЗЗ и чл. 52 ППЗСПЗЗ след проведен търг за продажба на имущество, по решение на общото събрание на правоимащите. Към този момент действа Наредбата за търговете, приета с ПМС № 105 от 15.06.1992 г. Тя не съдържа изискване писменият договор, който се съставя със спечелилия търга, да е с нотариална заверка на подписите. Наредбата е създадена за прилагане Закона за приватизация на държавни и общински предприятия. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не се съдържат разпоредби, препращащи към нея. От това следва, че обикновената писмена форма не е установена от закона, като форма на договора, който се сключва с лицето, спечелило на търг продадения от представители на правоимащите лица имот.
Съгласно чл. 3 от Правилника за вписванията подлежат на вписвания само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверени подписи. Изключение е установено само за актовете издадени от надлежните държавни органи.
Упълномощените лица да проведат търга за продажба на имущество нямат качеството на държавни органи. Те са представители на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което не могат да се ползват от облекчената форма за разпореждане с недвижимо имущество – писмен договор.
При тези данни изводът, че договорът 02.08.1996 г. не подлежи на вписване, тъй като подписите под него не са нотариално удостоверени, поради което не отговаря на изискването, установено с нормата на чл. 3, ал. 1 от ПВ е законосъобразен.

Обоснован е и следващият извод за нередовност на искането за вписване на договора поради това, че към него е представена данъчна оценка за сградата, която е с площ различна от сградата, предмет на договора, поради което не може да се приеме по несъмнен начин, че оценката е относима към имота, предмет на договора.

Водим от горното съдът намира, че не е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3103 от 31.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3108/13 г. на П. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Продажба от Ликвидационен съвет по §13 ПЗР на ЗСПЗЗ- форма
Ново мнениеПубликувано на: 01 Окт 2020, 09:27 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 359
Определение №452/30.09.2013 по дело №5307/2013 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Бонка Дечева
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от П.А.А. против определение № 2013 от 02.07.2013г. по ч. гр.д.№ 1676/2013г. на Пловдивски окръжен съд V гр.о., с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против отказа на съдията по вписванията при Първомайски районен съд, постановен с опрeделение № 23/08.05.2013г., с което е отказано вписване на договор от 09.09.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, продаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „Д. 89” в ликвидация на жалбоподателя.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон пар.13 от ПР на ЗСПЗЗ и чл.3, ал.2 ПВ и нарушение на процесуалните правила, тъй като не е съобразена задължителната съдебна практика на ВКС и не са взети предвид доказателствата, приложени към молбата за вписване относно индивидуализация на купувача и имота.

В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: подлежат ли на вписване договорите, подписани от председателя на ликвидационния съвет без нотариална заверка на подписите и може ли да се индивидуализира имота и с други доказателства, приложени към молбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима

За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че дори да се приеме, че ликвидационния съвет действа като държавен орган, тъй като е назначен от Министъра на земеделието, то договорът не подлежи на вписване, защото е подпечатан с печат на АПК „В. К.”, въпреки, че по договора той не е страна. Определението е мотивирано и с това, че не е ясно дали с договора се прехвърля и терена под сградата и ако е така, не е представена данъчна оценка за него.

По допускане на частната жалба до касационно обжалване.

Поставените въпроси кореспондират на мотивите на въззивния съд и са относими към съществото на спора. По тези въпроси, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, както следва:

С определение № 441 от 03.08.2009г. по ч. гр.д.№ 281/2009г. е прието, че договорът за продажба на имущество на бившето ТКЗС от председателя на ликвидационния съвет подлежи на вписване и без нотариална заверка на основание чл. 3, ал.2 ПВ, защото членовете на ликвидационния съвет съгласно пар.13, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се назначават и освобождават от министъра на земеделието и храните. Настоящият състав възприема този извод, като допълва следното: Съгласно ал.5 от този текст, назначеният ликвидационен съвет има правомощия по ликвидиране имуществото на бившето ТКЗС, включително и да го разпределя. Това му правомощие е във връзка с призюмираната собственост на ТКЗС върху заприходените основни средства, включително и сгради. Контролът върху дейността му се е извършвал от министерство на финансите със средства, осигурени от бюджета /ал.9/ Без значение е от къде са осигурявани средствата за възнаграждение на членовете на ликвидационния съвет, тъй като това не е определящ признак за статута на държавен орган. Съгласно чл.3, ал.2 П., изискването да се вписват само актове в нотариална форма, или с нотариална заверка на подписите не се отнася когато актовете са издадени от надежен държавен орган. Тъй като ликвидационния съвет е назначаван от М., изпълнявал е функции, определени със закон и е контролиран от министерство на финансите, следва да се приеме, че той е действал като надлежен държавен орган, оправомощен да се разпорежда с имуществото на бившето ТКЗС с оглед производството по ликвидация.

Действително нормата на чл. 6 от П. определя необходимото съдържание на актовете, подлежащи на вписване. Когато обаче се вписват актове, които не съдържат тези елементи в съдържанието си, но са отговаряли на нормативните изисквания към момента на съставянето им, те могат да се установят с допълнителни доказателства към молбата за вписване. Относно скицата, доказваща актуалната индивидуализация на имота това изискване е изрично предвидено в чл. 6, ал.3. Същото следва да се прилага и относно изискването за вписване на ЕГН или ЕИК на лицата и другите индивидуализиращи белези за тях,

По частната касационна жалба.

Предвид отговорът на първия поставен въпрос, следва да се приеме, че липсата на нотариална заверка на договора не е пречка за вписването му щом е сключен преди приемане на пар.29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/16.05.1995г./

Сградите, построени от ТКЗС в стопанския двор се третират като обществено мероприятие и това е основание земята под тях и необходимо прилежащия терен да не се рестиутират, съгласно чл. 10б във вр. с чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ. Затова при разпореждането с това имущество не е предвидена проверка на собствеността от нотариус. След изменението на пар.29 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 79/1996г. това имущество стана съсобствено между лицата с право на дял от имуществото на ТКЗС. Съгласно пар. 28 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/16.05.1995г. организациите по пар.12 – бившите ТКЗС-та в ликвидация се заличават служебно от окръжните съдилища. Когато разпореждането е станало преди влизане в сила на тази норма и с оглед последвалото заличаване на ЮЛ не може да се иска ЕИК, въведен много по-късно. За сключването на договорите действа нормативната уредба, която е била в сила към момента на сключването им. Затова мотивът за отказа, че липсва ЕИК е незаконосъобразен.

Относно печата е установено от Общината, която съхранява документацията на прекратените организации по пар.12 от ЗСПЗЗ, съгласно пар. 28, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, че този печат се съхранява в предадената архива на бившето ТКЗС „Д. 89”, защото то е правоприемник на АПК „В К.”. Следва да се има предвид и това, че печата не е основен индивидуализиращ белег на страната по правоотношението. Същественото в случая, което общината може да удостовери е дали към датата на подписване на договора, лицето, посочено като подписало го от името на бившето ТКЗС в Ликвидация действително е било председател на ликвидационния съвет на ТКЗС. Това обаче не е послужило като основание за отказа.

Незаконосъобразен и необоснован е изводът на въззивния съд, че може предмет на договора да е и терена, а няма данъчна оценка за него. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ, терена, прилежащ към сградите и съоръженията на ТКЗС е държавна собственост и подлежи на продажба от Областния управител. Представената скица на имота от 30 кв.м., отреден като прилежащ терен към продадената тоалетна установява индивидуализацията на купената сграда като местонахождение. Частният жалбоподател е купил и друга сграда - обор в стопанския двор на бившето ТКЗС „Д. 89” с договор от 30.06.1994г., който е вписан.

Или в обобщение, обжалваното определение е постановено в противоречие със закона, поради което следва да се отмени, като вместо това се постанови да се впише представения с молбата договор.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА

касационно обжалване определение № 2013 от 02.07.2013г. по ч. гр.д.№ 1676/2013г. на Пловдивски окръжен съд V гр.о., по частна жалба от П.А.А.

ОТМЕНЯ

определение № 2013 от 02.07.2013г. по ч. гр.д.№ 1676/2013г. на Пловдивски окръжен съд V гр.о. и потвърденото с него опрeделение № 23/08.05.2013г., с което е отказано вписване на договор от 09.09.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, продаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „Д. 89” в ликвидация на П.А.А.

Да се впише договор от 09.09.1994г. за прехвърляне на недвижим имот, продаден от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „Д. 89” в ликвидация на П.А.А..


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов