КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 21:48

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 23 Сеп 2009, 14:56 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
П О С Т А Н О В Л Е Н И Е

№……

от ……….. 2009 г.



за изменение и допълнение на Правилника за вписванията,
одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г.


(Обн., Изв., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.)




МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И :



§ 1. Член 1 се изменя така:

„Чл. 1. (1) Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник.
(2) Вписването на акта се счита за завършено след записването на молбата във входящия регистър, разпореждането на съдията по вписванията, създаването на партида или отразяването на промени в съществуваща партида и подреждането му в съответната книга.
(3) Противопоставимостта на вписаните актове се определя от поредността на записването на молбите във входящия регистър.”

§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

ВАРИАНТ 1:
1. В буква „в”, накрая се добавя „както и актове/ спогодби, с които се установява сбъдване на условие по чл. 25 от ЗЗД;”

ВАРИАНТ 2:
Буква „в” не се променя.

Този въпрос е спорен, включително и в правната доктрина. По – голямата част от нотариусите и съдиите по вписванията не възприемат възможността за извършване на нотариални актове за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, при които преминаването на собствеността или учредяването на правата да е обвързано с модалитет – условие или срок. В този смисъл те не възприемат Вариант 1.

По мнение на експертите от „СЗ”, участвали в работната група, също следва да се възприеме Вариант 2.

2. Създава се нова буква „и”:
„и) актовете, с които се извършва поправка на допусната очевидна фактическа грешка във вписани актове;”
3. Досегашната буква „и” става буква „к” и се изменя така:
„к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот;”
4. Създава се буква „л”:
„л) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”

§ 3. В чл. 5, буква „в” думите „по чл. 4, буква „и” се заменят с „по чл. 4, буква „к”.

§ 4. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Буква „а” се изменя така:
„а) собственото, бащиното и фамилното име, постоянният адрес и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е едноличен търговец, местно или чуждестранно юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието), организационната форма, държава (чл.56 от Кодекса на международното частно право), седалище и последният вписан в съответния регистър адрес, а за едноличния търговец – и трите имена и единният граждански номер; за съдебно регистрираните местни лица се посочва и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за чуждестранните юридически лица, които имат регистрация в регистър БУЛСТАТ, се посочва съответният код.”

2. Буква “в” се изменя така:

„в) вид и номер на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; състояние на поземления имот – поземлен имот, урегулиран поземлен имот, реална част от поземлен имот или от урегулиран поземлен имот; граници/съседи на имота; местонахождение - област, община, населеното място, селищно образувание, улица, площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, местност (за недвижими имоти в земеделски земи, гори и земи от горския фонд); площ (застроена площ за сгради) в квадратни метри или в декари, етажност (за сгради).”

§ 5. Член 7 се отменя.

§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите «по чл. 4, букви «б» - «и» се заменят с «по чл. 4, букви «б» - «л».

2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Молбата за вписване, написана на български език, се подава в два еднообразни екземпляра.
(3) Молбата за вписване съдържа:
а) името/наименованието и адреса на молителя, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, както и единния граждански номер на молителя, телефон, факс и електронен адрес; когато молбата за вписване се подава от нотариус, се посочват името на нотариуса, районът на действие, номерът, под който е вписан в регистъра на Нотариалната камара, както и телефонът, факсът и електронният му адрес;
б) видът на акта, чието вписване се иска, както и датата на неговото сключване, съответно датата на издаването му;
в) други обстоятелства, предвидени в този правилник;
г) изброяване на приложените документи;
д) подпис на молителя.”

3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Към молбата за вписване се прилагат:
а) представеният за вписване акт в посочения в ал. 6 минимален брой екземпляри;
б) документи, предвидени в закон;
в) пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
г) документ за внесена държавна такса за вписване.
(5) Ако молителят подаде повече от една молба, той може да поиска, записването им във входящия регистър да се извърши в определена от него поредност.”

4. Досегашната ал. 2 става ал. 6 и се изменя така:
(6) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се представят четири еднакви първообраза за тях. За вписване на всички други актове по чл. 4, букви "б" - "л" се представят оригиналът и два официално заверени преписа от него или три такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, съответно три нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Когато вписването се извършва по молба на нотариус, се представят четири еднакви екземпляра, съответно четири преписа.”

5. Досегашната ал. 3 става ал. 7.

§ 7. Създават се чл. 8а, 8б и 8в:

«Чл. 8а. (1) Молбата за вписване в два екземпляра, заедно с приложенията по чл. 8, ал. 4, се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот.
(2) Молбата за вписване се записва незабавно след постъпването й във входящия регистър. Служителят, приел молбата, отразява върху двата екземпляра датата, часът и минутата на постъпването й в службата по вписванията и номера от входящия регистър и удостоверява с подписа си посочените данни.
(3) След записването на молбата във входящия регистър вторият екземпляр се връща на лицето, което я е подало.

Чл. 8б. (1) Молбата за вписване може да се оттегли от молителя след нейното записване във входящия регистър, но най - късно до момента на разпореждането на съдията по вписванията.
(2) Молбата за оттегляне се записва във входящия регистър по реда на чл. 8а и се представя незабавно на съдията по вписванията за разпореждане.
(3) Документите, приложени към молбата за вписване, заедно с платежния документ за внесена държавна такса, се връщат от службата по вписванията по разпореждане на съдията по вписванията срещу подпис на молителя.
(4) В случаите по ал. 1 се образува особено канцеларско дело, към което се прилагат молбата за оттегляне и молбата за вписване.

Чл. 8в. В деня, в който е записана молбата във входящия регистър, съдията по вписванията:
а) разпорежда вписването на представения акт, като в разпореждането се посочва датата на постановяването му;
б) отказва вписването с определение в случаите на чл. 32а.”

§ 8. В чл. 9 ал. 1, 2 и 3 се изменят така:

„(1) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, във входящия регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който актът е подреден в съответната книга и томът; номерът, под който е записана молба за вписване и датата на записването й, както и номерът и годината на делото, томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването и номерът на партидата по чл. 33б.
(2) След разпореждането по ал. 1 подписаният от съдията по вписванията акт се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни третият екземпляр от вписания акт се връща на правоимащия, като се нанасят върху него данните по ал. 1, номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден актът, както и номерът на делото.
(3) Ако вписването се извършва по молба на нотариус, се връщат третият и четвъртият екземпляр от вписания акт, с нанасяне върху всеки от тях на данните по ал. 1 и 2.”

§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:
«(1) При вписване на актове за делба, за спогодба или за замяна на недвижими имоти, находящи се в различни съдебни райони, се представят по три броя преписи, заедно с молба за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При вписване на договор за прехвърляне на наследство молителят декларира, че в наследството има недвижим имот в съответния съдебен район. Декларацията, заедно с договора, се прилагат към писмената молба на заинтересуваното лице. Договорите за прехвърляне на наследство, когато в наследството има недвижими имоти, които се намират в различни съдебни райони, се вписват по писмена молба на заинтересования по разпореждане на съдиите по вписванията на всеки от районите.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Този ред се прилага и при вписване на преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.”

§ 10. В чл. 11 думите „или отбелязани” се заличават.

§ 11. Член 12 се изменя така:

„Чл. 12. (1) За да се извърши вписването, молителят представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, препис от нея, както и разпореждане за вписване на съответния съдия. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията по чл. 6.
(2) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 6, съдът указва на ищеца да отстрани нередовностите по реда и в срока по чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно в рамките на работния ден във входящия регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът с нанесените данни по вписването се връща на молителя в срок до три дни. Ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето се извършва в партидната книга.
(4) Ако актът, до който се отнася исковата молба, не е вписан, вписването на молбата става по реда на чл. 9.
(5) Правилата на ал. 1 - 4 се прилагат и за вписване на насрещни искови молби и на молби на главно встъпващи лица.
(6) Когато в хода на делото, образувано по вписана искова молба, ищецът поиска изменение или допълнение на исковата молба и то бъде допуснато с определение на съда, пред съдията по вписванията се представят два преписа от допълнителната искова молба, подадена в съда, заедно с определението на съда. Допълнителната искова молба се вписва към първоначално вписаната искова молба.“

§ 12. В чл. 15, ал. 1, изречение първо след думите „работния ден” се добавя „във входящия регистър” и думите „в ипотечната книга” се заменят с „в съответната книга по чл. 33”. (да се съобрази с отпадането на § 21)

§ 13. В чл. 17, ал. 2, изречение второ думите „чл. 12, ал. 2” се заменят с „чл. 12, ал. 3”.

§ 14. Член 22а се изменя така:

Чл. 22а. (1) Вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие. Вписването се извършва чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "а" на договора за залог на търговско предприятие, заверен от търговския регистър, съответно на документа, въз основа на който са извършени последващи вписвания, заедно с удостоверение за вписване на залога в търговския регистър и с потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози. Договорът за залог на търговско предприятие трябва да отговаря на изискванията на чл. 6.
(2) Правилата на чл. 8 и 9 се прилагат съответно и при вписването по ал. 1.
(3) Подновяването на вписването по ал. 1 се извършва по молба на кредитора с нотариална заверка на подписа, към която се прилагат следните документи:
а) първоначално вписаният договор за залог на търговското предприятие, заверен от търговския регистър;
б) удостоверение от търговския регистър за извършеното подновяване;
в) потвърждение от Централния регистър на особените залози за извършено подновяване на вписването.
(4) Заличаването на вписан залог върху търговско предприятие се извършва въз основа на писмено съгласие за заличаването с нотариална заверка на подписа на заложния кредитор, към което се прилагат удостоверение от търговския регистър за вписаното заличаване и потвърждение от Централния регистър на особените залози за извършено подновяване на вписването.”

§ 15. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В буква „а” думите „чл. 6, ал. 1, буква „в” се заменят с „чл. 6”.
2. Буква „д” става буква „г”.

§ 16. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо от основния текст след думите «като се представи» се добавя «определението за допускане на обезпечението и”.
2. В буква „в” думите „чл. 6, ал. 1, буква „в” се заменят с „чл. 6”.

§ 17. В чл. 30, накрая думите „по чл. 8, ал. 2” се заменят с „чл. 8, ал. 6”.

§ 18. Член 32а се изменя така:

„Чл. 32а. (1) В случай че актът не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите по чл. 33, буква "е" с посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.
(2) Актовете, по които е постановен отказ, се подреждат заедно с определението за отказ в книгата за отказите по чл. 33, буква "в". Всеки двеста подредени екземпляра от актовете, по които е постановен отказ, образуват един том. Всеки том започва с нова номерация на листовете. Номерирането на актовете и на томовете започва всяка година.
(3) Датата на постановения отказ и поредният номер в регистъра за отказите по чл. 33, буква "е", както и томът и страницата на книгата по чл. 33, буква "в", се записват във входящия регистър.
(4) За постановения отказ службата по вписванията уведомява незабавно в същия работен ден молителя (нотариус или заинтересувано лице) по реда на Гражданския процесуален кодекс, като определението за отказ се връчва на молителя (нотариус или заинтересувано лице) срещу подпис.
(5) Жалбата срещу отказа и влязлото в сила определение на окръжния съд се записват в регистъра за отказите по чл. 33, буква "е" към поредния номер, под който е записан самият отказ, и се подреждат в книгата по чл. 33, буква "в”. Жалбата и определението се записват и във входящия регистър.
(6) В подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата по чл. 33б.”

§ 19. Член 32в се изменя така:

«Чл. 32в. (1) В случаите, когато жалбата срещу отказа за вписване, отказа за отбелязване или отказа за заличаване е уважена, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на записването на молбата във входящия регистър.
(2) В случаите, когато отказът на съдията по вписванията е влязъл в сила, по изрична писмена молба на молителя, подадена по реда на чл. 8а, ал. 1 - 3, съдията по вписванията разпорежда да бъдат върнати всички останали документи, с изключение на: екземпляр от акта и определението за отказ, подредени в книгата по чл. 33, буква ”в”, както и молбата за вписване и платежния документ за внесена държавна такса за вписване, които се съхраняват в особено канцеларско дело.”

§ 20. Създава се раздел Vб:
„Vб. Поправка на очевидна фактическа грешка”:

„Чл. 32г. (1) Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведени от него чрез интегрираната информационна система данни в партидите, в азбучник или в регистър, воден на хартиен носител.
(2) Очевидна фактическа грешка се установява по искане на заинтересувано лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. За установената очевидна фактическа грешка съответният служител съставя констативен протокол, в който се посочва в какво се състои поправката и датата, на която е извършена, Протоколът се подписва от служителя и се представя на съдията по вписванията, заедно с вписания акт и партидите, азбучника или в регистъра, в които е допусната грешка.
(3) Поправянето на очевидна фактическа грешка се извършва по разпореждане на съдията по вписванията.”

ВАРИАНТИ на § 21 и § 22 (чл. 33 и чл. 33а от ПВп относно книгите за вписванията):

ВАРИАНТ 1:

Член 33 и 33а остават без промени.

Към настоящия момент няма извършена промяна в ЗС, ГПК и ЗЗД, която да налага или обуславя промяна на видовете книги, в които се подреждат вписаните актове. Установеният от ПВп ред за подреждането на вписаните актове в т. нар. нотариални книги, които службите по вписванията водят и понастоящем, не следва да се променя, тъй като не е променена и системата на вписване.
Съдиите по вписванията считат, че промяната на видовете книги и на актовете, които е предвидено да се подреждат в тях, ще доведе до необосновано объркване у заинтересованите лица и на практика ще осуети основната функция на вписването – а именно даване на гласност на вписаните актове чрез подреждането им в общодостъпни книги относно търсенето на вписаните актове.

Експертите от дирекция „Съвет по законодателство”, участвали в работната група, подкрепят вариант 1.

ВАРИАНТ 2:
Да се предвиди, че книгите по чл. 33, в които се подреждат актовете, ще бъдат две, като в Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър (по ЗКИР) – книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове и книга, която се образува от подреждането на останалите актове, които подлежат на вписване.

Експертите от дирекция „Съвет по законодателство”, участвали в работната група считат, че обособяването на видовете книги по този начин е свързано с прилагането на ЗКИР, т. е. с вписванията в имотен регистър. В същото време не са налице аргументи, които да произтичат от действащото законодателство, в подкрепа на този подход.

ВАРИАНТ 3:

§ 21. Член 33 се изменя така:

„Чл. 33. Службите по вписванията водят:

а) книга, която се образува от подреждането на всички вписани актове; (от буква “а” до „е” вкл. на действащия ПВп)
б) книга за отбелязвания и заличавания; (част от буква «м» от чл. 33 и буква «е» от чл. 33а на действащия ПВп)
в) книга, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, за отбелязване и за заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях; (част от буква «м» на действащия ПВп )
г) партидна книга или картотека; (буква «з» от чл. 33 на действащия ПВп )
д) входящ регистър; (буква «ж» от чл. 33 на действащия ПВп)
е) регистър за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд; (част от буква «л» на действащия ПВп )
ж) регистър за справки; (буква «к» от чл. 33 на действащия ПВп)
з) описна книга на нотариалните дела, на нотариалните и саморъчните завещания; (букви «а» и «г» на чл. 33а на действащия ПВп)
и) книга, образувана от извършените в района нотариални завещания и актове за отмяна на завещания; (буква «б» от чл. 33а на действащия ПВп )
к) книга за записване на предадените за пазене, обявяване и връщане на саморъчни завещания; (буква «в» на чл. 33а на действащия ПВп )
л) азбучен указател. (буква «и» на чл. 33 и буква «д» на чл. 33а на действащия ПВп)

Вариант 3 предвижда обединяване на книгите и регистрите, определени с действащия Правилник за вписванията с мотива, че има служби по вписванията, предимно в по – малките съдебни райони, в които тези книги и регистри не са водени.
По мнение на експертите от „СЗ”, участвали в работната група, този вариант не следва да бъде подкрепен, предвид факта, че по този начин Правилникът за вписванията се изменя с цел узаконяване на съществуващата в някои служби по вписванията порочна практика.

§ 22. Член 33а се изменя така: (става § 21)

«Чл. 33а. (1) Книгите се водят и съхраняват на хартиен носител, а регистрите - на хартиен и на електронен носител.
(2) При противоречие между данните от актовете в книгите и тези от регистрите, за верни се приемат данните в книгите.
(3) При противоречие между данните от регистрите, въведени на електронен носител, и тези на хартиен носител, за верни се приемат данните на хартиен носител.”
§ 23. Създава се чл. 33б: (става § 22)

„Чл. 33б. (1) Службата по вписванията поддържа интегрирана информационна система, чрез която данните от вписаните актове се отразяват и по партиди на недвижими имоти, което не се счита за вписване, отбелязване или заличаване по смисъла на този правилник.
(2) Партидите по ал. 1 имат формата и съдържанието на партидите по чл. 59 - 64 от ЗКИР.»

§ 24. Създава се чл. 33в:

„Чл. 33в. (1) Партидите на недвижимите имоти по чл. 33б, ал. 1 се състоят от пет части:
а) част „А” – за имота;
б) част „Б” – за собственика;
в) част „В” – за учредяването и прехвърлянето на други вещни права, подлежащи на вписване;
г) част „Г” – за ипотеките;
д) част „Д” – за възбраните.

(2) В част „А” на партидата, извън случаите по чл. 6, ал. 3, се вписват:
а) видът на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда или принадлежност към него по чл. от 98 ЗС;
б) състояние на поземления имот - поземлен имот, урегулиран поземлен имот, реална част от поземлен имот или от урегулиран поземлен имот;
в) граници (съседи) на имота;
г) местонахождение – област, община, населено място, населено място, селищно образувание, улица, площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, местността (за недвижими имоти в земеделски земи, гори и земи от горския фонд);
д) площ (застроена площ за сгради) в квадратни метри или в декари;
е) номер на имота;
ж) обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството.

(3) В част "Б" на партидата се вписват:
а) собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане;
б) когато една от страните е едноличен търговец, местно или чуждестранно юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието), организационната форма, държава, седалище и последният вписан в съответния регистър адрес, а за едноличния търговец – и единният граждански номер;
в) съдът по регистрация, номерът на фирменото дело и кодът по БУЛСТАТ - за съдебно регистрираните местни лица, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК;
г) съответният код - за чуждестранните юридически лица, които имат регистрация в регистър БУЛСТАТ.
д) видът собственост - частна или публична;
е) при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците съобразно акта, който се вписва;
ж) вписваният акт с номера на входящия регистър, датата на съставянето, датата на вписването и номера на нотариалното дело;
з) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
и) обстоятелството, че актът е под условие или срок.

(4) В част "В" на партидата се вписват:
а) видът на правото;
б) носителят на правото;
в) срокът, ако правото е срочно;
г) вписаният акт с номера от входящия регистър, датата на съставянето, датата на вписването и номерът на нотариалното дело;
д) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
е) обстоятелството, че договорът е сключен под условие или срок.

(5) В част "Г" на партидата се вписват:
а) видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд;
б) вписаният акт с номера от входящия регистър, датата на съставянето, датата на вписването и номера на нотариалното дело;
в) размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, както и обстоятелството, че вземането е лихвоносно;
г) падежът;
д) кредиторът - с данните за него по чл. 6, ал. 1, буква „а”;
е) длъжникът - с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в чл. 6, ал. 1, буква „а”;
ж) актовете по чл. 171 от ЗЗД;
з) заличаването на ипотеката и основанието;
и) обстоятелството, че обезпеченото вземане не е възникнало;
й) подновяването на ипотеката по чл. 172 от ЗЗД.

(6) В част "Д" на партидата се вписват:
а) видът на възбраната - обща или за отделен имот;
б) номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната;
в) номерът и датата на вписване на възбраната;
г) размерът на обезпечената сума;
д) данни за собственика, чийто имот се възбранява;
е) заличаването на възбраната и основанието.

Експертите от дирекция„СЗ”, участвали в работната група, считат, че § 24, пресъздаващ съответните разпоредби на ЗКИР относно формата и съдържанието на партидите, следва да отпадне с оглед новата редакция на чл. 33б, който препраща към същите разпоредби.



§ 25. Създава се чл. 33г: (става § 23)

„Чл. 33г. (1) Данните от акта се отразяват чрез информационната система в партидата по чл.33б при всяко вписване, отбелязване или заличаване.
(2) Когато вписваният акт или актът, от който собственикът черпи правата си, е създаден преди 31.07.2004 г., в партидата се отразяват наличните в него данни за имота.
(3) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообразуван имот с вписване на данните от партидата по чл. 33б, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите на новообразуваните имоти и тя се закрива.
(4) В партидата на имот, образуван от съединяване на имоти, се вписват данните от партидите по чл. 33б на образуващите го имоти, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху всеки от имотите.”

§ 26. Член 34 се изменя така: (става § 24)

„Чл. 34. (1) Във входящия регистър се записват последователно по реда на постъпването им всички нотариални и други актове, молби и писма, вписването, отбелязването и заличаването на които се иска.
(2) Входящият регистър се състои от две части – част „А” за молби и част „Б” за актове.
(3) В част „А” на входящия регистър се записват молбите по реда на постъпването им за деня.
(4) В част „Б” на входящия регистър срещу номера, под който е записана молбата за вписване в част „А”, се записват номерът, под който е подреден актът в съответната книга и томът, номерът и годината на делото, томът и страницата от партидната книга.
Вариант 1
(5) Номерът на акта се образува от съединяването на номера по част „А” и номера, посочен в част „Б” на входящия регистър, с тире помежду им.
Вариант 2
По-добрият вариант, който се съдържа в текста на чл. 9, ал.1:”Върху самия акт се нанасят номерът, под който актът е подреден в съответната книга и томът; номерът, под който е записана молбата за вписване и датата на записването й, както и номерът и годината на делото, томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването и номерът на партидата по чл. 33б.”

(6) Записването в част „А” се приключва за деня с подписа на съдията по вписванията.”

§ 27. В чл. 35, ал. 1 думите „по чл. 33, букви "а" - "е" се заменят с „по чл. 33, букви „а” – „в”. (отпада при отпадане на § 21)

§ 28. В ч. 38, ал. 2 думите „по чл.33а, буква „д” се заменят с „по чл. 33, буква „л”. (отпада при отпадане на § 21)

§ 29. Член 41 се изменя така: (става § 25)

„Чл. 41. Книгите и регистрите по чл. 33, букви „г” - „з” и букви „к” и „л” се доставят надлежно номерирани, прошнуровани и заверени от Агенцията по вписванията.”

§ 30. Член 41а се изменя така: (става § 26)
..
„Чл. 41а. По всяка молба, по която съдията по вписванията е разпоредил да се извърши вписване, се образува нотариално дело, а особено канцеларско дело – само в случаите, посочени в този правилник.”

§ 31. В чл. 41б се правят следните изменения и допълнения: (става § 27)
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Номерът на нотариалното дело се записва в описната книга, азбучния указател и партидата по чл. 33б.”
2. В ал. 3, накрая се добавя „както и разпечатка на хартиен носител на закритите партиди по чл. 33б – в случаите по чл. 33г, ал. 3 и 4.”

§ 32. Член 41в се изменя така: (става § 28)
„Чл. 41в. Службите по вписванията пазят делата пет години, а книгите по чл. 33, буква „а” – сто години.”(препратките)

§ 33. Член 42 се изменя така: (става § 29)

Вариант 1:

„Чл. 42. (1) Справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени по книгите за вписванията и по партидите по чл. 33б, могат да поискат:
а) лица, които имат партида в партидните книги или са вписани в част „Б” на партидата по чл. 33б;
б) държавни органи;
в) адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители.

(2) Справки могат да поискат и лица, които имат правен интерес, установен с надлежни писмени доказателства.

Вариант 2 на ал.2:

„(2) Справки могат да поискат и лица, които имат противопоставими права по отношение на лица с партида в партидната книга или вписани в част „Б” на партидата по чл. 33б, установени с надлежни писмени доказателства.”

С § 33 са предложени изменения в чл. 42, които предвиждат ограничаване на достъпа до регистъра и са предложени от нотариусите като мярка за борба срещу имотните измами.

Вариант 3:

Да не се изменя чл. 42, ал. 1.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ПВп всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени по книгите за вписване. Този принцип е залегнал и в чл. 93, ал. 1 от ЗКИР, съгласно който «всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство.».
Законодателят последователно провежда принципът на публичност на регистрите. Последно потвърждение на тази тенденция в законодателството е и чл. 19, ал. 4 от новия Семеен кодекс, съгласно който регистърът на имуществените отношения на съпрузите също е публичен.

По изложените съображения дирекция „Съвет по законодателство” подкрепя вариант 3, свързан със запазването на публичността на регистъра, като предлагаме, с цел противодействие на имотните измами да се допълни чл. 40, в който изрично се запише, че в регистъра за справки за устните справки ще се отразяват от документ за самоличност трите имена, ЕГН, адрес на лицето, поискало справката.

(3) Справките са устни или писмени.”

§ 34. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: (става § 30)
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случай че за определен имот е налице партида по чл. 33б, освен справката по ал. 1, може да се издаде и заверен препис – извлечение от съответната партида.”

§ 35. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: (става § 31)
1. В ал. 2, буква „б” думите „по чл. 6, ал. 1, буква „в” се заменят с „по чл. 6.”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) За справка по интегрираната информационна система се представят данни за имота или за собственика съобразно част „А” и част „Б” на партидата по чл. 33б.”


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 36. Книгите по чл. 33, воденето на които се преустановява, се архивират и съхраняват в службите по вписванията в продължение на сто години. (отпада, ако отпадне § 21 или се приеме Вариант 3)

§ 37. Параграф 26 влиза в сила от 1 януари 2010 г. (става § 32)

След изготвяне на окончателния вариант да се видят препратките.
Да се видят и препратките, които се съдържат в членовете, които не се изменят.



Министър – председател:
Сергей Станишев

И. д. главен секретар на Министерския съвет:
Веселин Даков




Главен секретар на Министерството на правосъдието:
Ивелина Николова

Директор на дирекция “Съвет по законодателство”:
Виктория Нешева


Оригиналния файл ТУК

Всяко мнение и предложение е ценно. Нeка не забравяме, че за нас това е един от най- важните нормативни актове.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 29 Сеп 2009, 04:57 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 30 Сеп 2009, 10:44 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 06 Ное 2009, 13:11 
Започваме с кратка историческа справка – от приемането на ПВ от 51 год. досега кой и как е водел входящ регистър, и какво се е записвало в него – дали актовете или молбите и защо след ГПК чл. 577, ал.последна това трябва да са молбите, независимо че чл. 34 от ПВ говори за „записването на акта във входящия регистър”. Вероятно тук ще трябва да обясним накратко какво означава противопоставимоста на правата, черпени от вписаните актове (и какво в същност ГПК влага в понятието „вписан” акт в тази разпоредба);

Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл. 577 от ГПК(2007 год.), когато съдът отмени отказа , вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаването на молбата за него. Тази законова фикция иде да покаже, че при нормалното развитие на производството по вписване то приключва с извършването на поисканото действие, като в този случай действието се счита за извършено от момента на подаване на молбата, с която е поискано извършването му. Логично, когато молбата за вписване, отбелязване или заличаване, не е уважена и е отказано извършването на поисканото действие, представеният за вписване или отбелязване акт не би могъл да бъде подреден в съответната книга и да има съответната поредност в нея. Дори когато отказът бъде отменен и вследствие на това актът бъде вписан и подреден в съответната книга, поради изтеклото време той ще има поредност в книгата не от момента, когато е бил първоначално представен за вписване, а от момента, когато вписването е било извършено въз основа на съдебното определение. Ето защо законодателят приема за релевантен не моментът на подреждане на акта в книгата, нито последващите технически действия по разнасяне на съдържащата се в него информация по персоналните партиди на страните, а момента на записването на молбата във входящия регистър. От текста на ал.3 на чл.577 от ГПК можем да направим следните два важи извода: че във входящия регистър се записват последователно, по реда на тяхното постъпване, молбите за вписване, отбелязване или заличаване (във вр. с чл.571 от ГПК) и че противопоставимостта на правата, черпени от вписаните актове възниква от момента на записването на молбата във входящия регистър (първият по време е по-силен по право). Всъщност, ако се следва практиката, въведена с първоначалната редакция на чл.9 от ПВ (ДВ. Бр. 101/51 гад.) подреждането на актовете по книгите за вписванията би следвало да има същата поредност, каквато имат във входящия регистър молбите, с които актовете са представени за вписване.

КАКВИ ДАННИ ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВХОДЯЩИЯТ РЕГИСТЪР

І. Пореден входящ номер – поредни номера за годината; без да прескачат и без да се оставят празни редове (сир. че се зачертават празните такива). Ако номерата от входящия регистър се дават само от един компютър – тясното място на Нина – компютър, от който да се дават само номерата, след което останалите данни да се нанасят във входящия регистър на множество други компютри. Така ще имаме не само поредност, но и последователност на поредните актове, донесени за вписване от едно и също лице едновременно.

ІІ. Трите имена на молителя (за нотариусите – двете имена и номер в регистъра на НК съгласно изискванията на ГПК за съдържанието на нотариалните актове). Това ни е необходимо предвид изискването на чл.8, ал.1 от ПВ – че да поиска вписване може само нотариус, страна по акта или „всеки, който има интерес от вписването”. Посочването на молителя е индикация за правния интерес – т.е. за допустимостта на молбата за вписване. Чл. 571 от ГПК изисква молбата да е в писмена форма, когато се иска вписване, отбелязване или заличаване на вписване.

ІІІ. Вида на акта, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска (да се изброят като възможности всички актове, чието вписване е предвидено в закон или друг нормативен акт);

ІV.? Какво действие се иска – вписване, отбелязване или заличаване – не съм твърде сигурна дали ако е поискано вписване, аз мога ли да го отбележа или съм обвързана от вида на действието, което е поискано???

V. Страните по акта – защото само те могат да индивидуализират акта по несъмнен начин, обаче нанасянето им дори в регистър, воден в електронен вид, ще отнеме много време (т.е. можем да спорим дали е необходимо с оглед на бързина и процесуална икономия; ама ние за какво ги вписваме тия неща – за да бързаме или за сигурността на оборота.... Плюс туй страните се вписват и във входящия регистър, предвиден в чл.7 на Наредба №2/05 год. за воденето и съхраняването на имотния регистър, също и в общия регистър на нотариусите;

VІ. Графа ЗАБЕЛЕЖКА – в която евентуално дежурният съдия, приключващ регистъра в края на приемното време, може да посочи грешката в записа и правилния текст – например вида на акта или имената и правното положение на страните по него. Не споделяме разбирането на Агенцията по вписванията, че по реда за поправяне на очевидни фактически грешки в персоналните партиди и партидите по имот могат да се поправят записите в регистри, особено пък записите във входящия регистър. Считаме, че грешките във входящия регистър могат да бъдат поправяни най-късно до момента на приключването му с подписа на съдията по вписванията. Тези поправки са допустими само за отстраняване на допуснати правописни грешки, евентуално корекция във вида на представения за вписване акт.

Накрая смятам, че трябва да поразкажем в каква периодичност искаме (сиреч трябва) да се разпечатва вохдящият регистър; кой в службите с повече от един съдия по вписванията трябва да приключва регистъра; как се приключва регистърът – сир. кво се пише там; как и до кой момент могат да се поправят грешки във входящия регистър; как продължават записите на следващия работен ден и кой следи първият номер за деня да е поредният след последния от предходния работен ден; как и колко време следва да се съхранява входящия регистър (дали ще го подвързват в книжно тяло и на колко време ....)

В исторически аспект вписването възниква като нотариална дейност и е била извършвана от нотариусите, включени в състава на съответните районни съдилища. От тази логика към уредбата на вписването е подхождал и ГПК (отменен) и ЗС, и ПВ, преди промените от 1997 год. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 113 от ЗС се налага в чл. 9 от ПВ създаването на изрична разпоредба, забраняваща на нотариуса, „под страх на отговорност, да извършва каквито и да е други действия между извършването на нотариалните актове … съответно представянето за вписване на други актове … и самото им вписване” . Ал.1 на същия член гласи: „Веднага след извършването на нотариалните актове по буква „а” на чл.4, или след представянето за вписване на други актове по букви „б”-„з” на същия член, нотариусът записва акта в предназначения за това входящ регистър …. След това нотариусът подрежда акта в съответната книга и връща на правоимащия втория екземпляр от вписания акт….”. До приключване на започналото производство по вписване на акта, с молбата за вписване на който е сезиран, нотариусът не извършва други действия, включително не завежда във входящия регистър нови молби за вписване. При това положение напълно логично е в края на работния ден всички записани във входящия регистър актове да са вписани и подредени по книгите, респ. по тях да има постановен отказ от вписване. Първоначалната редакция на чл.9 от ПВ действа непроменена от обнародването на ПВ през 1951 год. до промените в същия, обн. в ДВ, бр.86 от 1997 год. Като се има предвид на първо място целта на вписването – да даде публичност на вписаните актове, и второ – да създаде противопоставимост на черпените от вписаните актове права в зависимост от поредността на вписването на актовете във входящия регистър на съответната нотариална служба. Именно противопоставимостта на черпените права от подлежащите на вписване актове обуславя забраната нотариусът да извършва каквито и за било други действия, преди да завърши вписването на акта, с молбата за вписване на който е сезиран. Създавайки посочената забрана законодателят е превантирал както възможността вписването на актовете да има поредност, различна от тази на входящия регистър, в който са записани молбите, с които вписването на актовете е поискано, така и възможността във входящия регистър да е заведена молба за вписване и производството по вписването на приложения към нея акт да не е приключило до края на работния ден на нотариуса.
Разделянето на държавната удостоверителна функция от държавния контрол върху подлежащите на вписване актове доведе до създаването на институцията на съдията по вписванията и съответно до промени в производството по вписването. В последствие, с приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър и промените на ПВ обн. в ДВ, бр. 65 от 2004 год. бе създадена и Агенцията по вписванията с основна цел да води и съхранява имотния регистър, т.е. да поеме единствено техническата дейност по вписването. На практика се преустанови връзката между записването на молбата за вписване на приложен акт във входящия регистър от разпореждането на вписването (като същинско охранително съдебно производство) и техническите действия по извършване на вписването (т.е. подреждане на актовете по книги и нанасянето на информацията от тях по персоналните партиди на страните). Оказва се, че в службите по вписванията непрестанно биват завеждани във входящия регистър молби за вписване, независимо дали съдията по вписванията е приключил производството по вече постъпилите молби и дали разпоредените за вписване актове са действително вписани от службите по вписванията. И това при липсата на нарочна разпоредба в ПВ в колко часа (в кое време от работния ден) се приключва записването на молбите във входящия регистър на съответната служба по вписванията.

Считаме, че посочените аномалии при воденето на входящия регистър ще могат да бъдат отстранени както следва:
1. Номерата от входящия регистър да се дават само от един компютър, като евентуално при даването на входящия номер би могло да се предвиди сканиране или на молбата за вписване, или на акта, чието вписване се иска.
2. Нанасянето на останалите данни във входящия регистър да се извършва на множество компютри от различни служители на АВ;
2. Регистърът да се приключва точно в 15,00 часа във всички служби по вписванията на територията на страната; Ако е възможно и с оглед да се превантират злоупотребите с вход.рег. програмата, контролираща входирането на актовете, да се „блокира” автоматично в посочения час – по този начин ще се гарантира, че след предвидения час във входящия регистър няма да може да бъде входиран акт нито от служител в АВ, нито от съдия по вписванията. Това, обаче, ще означава всичко, получено по пощата до този час, което представлява молба за вписване, отбелязване или заличаване, да бъде записано във входящия регистър, преди неговото приключване. При тази хипотеза ще изпаднем в ситуация, ако пощата не се чете преди това от съдия, служителите на агенцията да извършват преценка коя молба е за вписване и коя – не.
3. Поради факта, че разпечатването на входящия регистър се извършва на стандартни листа във формат А4, предлагаме регистърът да се докладва на дежурния съдия на всеки разпечатани два пълни листа, ведно със записаните в него актове;
4. Желателно е задължението на АВ да представи входящия регистър, разпечатан на хартиен носител, ведно със записаните в него актове, на съдията по вписванията за приключване, да се запише изрично в нормативен акт – най-малкото в Устройствения правилник на АВ.
5. Нанасянето на сделките в програмния продукт на АВ за водене на персоналните партиди да се извършва след произнасяне на съдиите по вписванията по всички записани във входящия регистър за деня актове; Целта на това изискване е подреждането на актовете по книгите да съответства на поредността на записването на молбите, с които са представени за вписване, във входящия регистър. По този начин ще се предотвратят евентуални спорове относно правата, черпени от вписаните актове.
6. Може да се мисли да се регламентира нормативно съдържанието на разпореждането на съдията по вписванията за приключване на входящия регистър в края на приемното му време. В него следва да се посочат първият и последният входящ номер, празните номера, ако има такива (при положение, че регистърът се води на електронен носител и входящите номера са дават от програма, в същата е редно да се изключи възможността да има празни номера).
7. След отстраняване на грешките във входящия регистър, чрез зачертаване на грешните записи и дописване на коректния текст в графа „Забележка” (която следва да е бая големичка) и след приключването му, грешките следва да бъдат корегирани и във входящия регистър, воден на електронен носител (за което следва да се съставя нарочен протокол от поределен служител на АВ), който, евенуално, би следвало да се подвързва в книжно тяло ведно с входящия регистър, воден на хартиен носител. След това входящият регистър би следвало да се „заключва” по начин, който да не допуска последващи вмешателства в него.


Понастоящем входящия регистър се води от Агенцията по вписванията, която е орган на изпълнителната власт, към министъра на правосъдието – чл.58а от ЗКИР и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на АВ. Съдията по вписванията, поради факта, че вече не отразява във входящия регистър постъпването на молби за вписване, отбелязване или заличаване, няма преки наблюдения над това, как служителите на Агенцията водят същите регистри, нито как отразяват в тях същите молби. Нещо повече, при констатирана неправилна квалификация на постъпила молба съдията по вписванията няма законен способ (акт), посредством издаването на който да задължи водещите регистрите служители да коригират грешката. От друга страна, ПВ създавайки задължение на съдията да подписва регистъра, не регламентира ответното задължение на Агенцията да предоставя същия регистър на съдията за подпис. При евентуален отказ от страна на водещия регистъра да предостави същия за подпис, съдията няма законоустановен ред и акт, с който да документира този отказ. По този начин изпълнението на вмененото в ПВ задължение на съдията е предоставено единствено на добрата воля на съответните служители на Агенцията.
Едновременно с така създадената правна несигурност относно това кои молби се записват във входящия регистър и в каква поредност, законодателството ни придава особено значими правни последици именно за поредността на записване на молбите в този входящ регистър. С номера от този входящ регистър чл. 113 от ЗС свързва противопоставимостта на правата от вписан по-рано акт. Наистина, противопоставимостта възниква само от вписан акт, но поредността на актовете и черпените от тях права се дава от поредността на записването на молбите, с които вписването им е поискано, във входящия регистър. Логично законодателят е изключил възможността човешкият фактор да влияе на поредността (а оттам – и на противопоставимостта), имайки предвид факта, че в една и съща служба по вписванията към даден районен съд работят няколко съдии по вписванията, чиято бързина на действие няма как да е еднаква (както не са с еднаква правна и фактическа сложност представяните за вписване актове). Още по-логично изглежда това нормативно решение с оглед на факта, че фактическото вписване, следващо разпореждането на съдията по вписванията, се извършва от орган на изпълнителната власт – Агенцията по вписванията.
От създаването на ПВ нормата на ал.3 на чл. 34 предвижда в края на всеки работен ден входящият регистър да се приключва с подписа на нотариуса. Впоследствие това задължение преминава върху съдията по вписванията. Нормативното изискване съдията да приключва всеки работен ден с подписа си входящият регистър цели от една страна, да се предотврати възможността след полагане на подписа от съдията в регистъра да се записват нови молби. От друга страна, с подписа си съдията удостоверява, че номерата във входящия регистър са поредни по реда на постъпване на молбите за вписване, отбелязване и заличаване; че в регистъра няма оставени празни номера (които евентуално биха могли да бъдат попълнени в по-късен момент); че няма подадени молби за вписване без към тях да има приложен за вписване акт (т.е. предотвратява се т. нар. запазване на номер от входящия регистър); че молбите и приложените към тях актове са правилно отразени във входящия регистър. За да извърши това удостоверяване, обаче, съдията по вписванията следва да разполага не само с разпечатка на входящия регистър на хартия, но и с всички постъпили за деня молби и актове. При положение, че воденето на входящия регистър понастоящем е предоставено на АВ, изпълнението на гореуказаните функции от съдията по вписванията е най-често напълно невъзможно, което пък от своя страна изцяло обезсмисля института на входящия регистър и определяната от него противопоставимост на правата, черпени от вписваните актове.
Предвид гореизложеното, считаме за недопустимо регистър, воден и съхраняван от орган на изпълнителната власт, да бъде заверяван относно верността и поредността на направените в него записвания от орган на съдебната власт. Подобно решение противоречи на установения в чл.8 от Конституцията на Р. България принцип на разделение на властите. Единственото възможно нормативно решение, което би било в унисон с гаранционната функция на вписването е, входящият регистър да се води от районните съдилища и евентуално чак след приключване на съдебното охранително производство по вписването, сделките (чието вписване е разпоредено или отказано) ведно с входящия регистър за деня (подписан от съдията по вписванията) да бъдат предавани на съответната служба по вписванията за извършване на фактическите действия по вписването и структурирането на информацията от вписаните актове в базата данни.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 06 Ное 2009, 13:25 
С оглед факта ,че вписването е съдебно -охранително производство и е уредено в ГПК ,следва цялата му процесуална уредба да е съобразено с общата част и частта –охранителни производства на този кодекс.
Съгласно и систематичното място на Правилника за вписванията като нормативен акт с по малка сила от тази на Кодекса ,следва всички процесуални действия да са съобразени първо и преди всичко с основния процесуален акт в Р. България -Гражданско процесуалния кодекс.
Макар че служба вписванията е административно подчинена на Агенция по вписванията -административна структура , в процесуално правен аспект цялата й дейност следва да е съобразена с правилата на работа в съдебната администрация. Не случайно в ЗСВ стои фигурата на ръководител на служба вписванията –съдия по вписванията. Не случайно служителите са длъжни да изпълняват разпорежданията на съдиите по вписванията- ЗСВ, ЗКИР. Именно така се гарантира -чрез съдебно охранителното присъствие на съдията по вписванията в ГПК,ЗСВ,ЗКИР- една охрана на сложния оборот с най-голямото богатство на българския народ- имотите.
Не само режима на произнасяне на съдиите по вписванията е регламентиран в ГПК, но съгл.чл.540 ГПК следва и тази администрация изпълнявайки разпорежданията му да е съобразена процесуално и с съответния Правилник- ПАРОВАС.
Входирането и движението на актове и всичко постъпващо в Службата като пряко относимо към съдията по вписванията и неговите действия като част от съдебната система ,следва да е съобразено с това на съдебните администрации и организация на работа.
Както във всеки съд има общ входящ регистър на всички постъпили молби ,които се разпределят за работа на съдиите – по програма за разпределение на случаен принцип, след което се отразяват в съответна книга- срочна книга, от което се вижда докладчик, образуване ,движение на делото ,докладчик до неговото архивиране. Ето защо и в служба вписванията все още съществува освен общия входящ регистър- на постъпили молби и т.н. двойновходящ регистър – отразяващ след съответно разпореждане на определен съдия систематичното място на съответен акт, движението му . От тук се прави следния важен извод, че с оглед присъствието ни в съдебната система и съдебното производство което разпореждаме да се извърши следва да има два регистъра:
Входящ –на всички постъпили молби....
Т.н. двойновходящ – отразяващ след разпорежданията ни крайния ефект

Ако се цели ставането ни на регистратори -т.е. изцяло административно производство би могло да се направи един регистър, както е в търговски регистър. Там произнасянето е чисто административно. Това производство не е охранително ,тъй като няма охранит. производство без съдебен акт/ проф. Живко Сталев /
От естеството на производството – съдебно охранително или формално административно /което би било изключително голям риск при имотите с целия сложен вещно правен състав от хипотези и последици, рекуширащи в цялата правна уредба / следва да се определи и вида и естеството на входящия регистър.
............................

За делата образувани в Службите по вписванията:
в момента образуваме нотариални дела за всяко вписване и се получава известна неяснота – нотариални делаи при нотариуса и при нас и това обърква хората
предложението е от ясно по ясно - ще се разграничат видовете дела според вида дейност
Следва даже самият Правилник за вписванията да е съобразен с процесуалните насоки и на съответния Правилник за съдебните администрации-ПАРОВАС и да въведе правилни термини-например „дела за вписванията” и с специалните разпоредби на ЗННД .Ясно е че когато съдията по вписванията изпълнява правомощия на нотариус се подчинява на правилата в ЗННД и от там следствието на приложението на Правилника за вписванията като акт с по малка сила от Кодекс и Закон и следва да е съобразен и с ПАРОВАС

член 41а и 41б от правилника да придобият следната редакция:

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.; изм. бр. 67 от 2005 г.) (1) По всяка молба, с която се иска вписване на подлежащ на вписване акт, се образува дело по вписването.
(2) Останалите молби се прилагат към канцеларски дела.

Чл. 41б. (1)(Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г. изм. бр. 67 от 2005 г.) Всяко дело по вписването се записва в описната книга и в азбучния указател.
(2)В описната книга, в азбучния указател и на корицата на делото се записват характерът и номерът му, страните, датата на образуването, както и номерът и томът на акта по описа на службата по вписванията. Описната книга и азбучният указател се водят за календарната година.
(3)В делото по вписването се съхраняват само молбата за извършване на вписването, екземпляр от вписания акт, документите удостоверяващи особените изисквания на закона и счетоводните документи за внесена такса за вписване.
(4)(нова) Когато Съдията по вписванията изпълнява и нотариални функции се образуват нотариални дела по реда на ЗННД и актовете по прилагането му и се водят и книгите по Правилника за съдебната администрация в РОВАС.
(5) (нова) По образувани дела нови дела не се образуват.

Следва тази терминологична яснота да раздели нотариални дела - образувани от нотариуса дела от тези образувани в последващо производство - по вписването - т.е. дела по вписванията


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 10 Ное 2009, 09:47 
Във Службите по вписванията следва да бъдат водени два регистъра : единият за постъпващите молби , другия за вписаните актове . Как ще се наименуват е въпрос на конкретна преценка или законодателно решение , т . е . дали ще се именува входящ дневник /регистър или част А на входящия регистър / или регистър за актове - / за двойновходящия регистър , част Б на входящ регистър / не е от значение , важно е предназначението и същностната им характеристика . Съществуването на двата регистъра не предполага двойно входиране на един и същи акт , защото в единия , да го наречем условно входящ дневник / или част А на входящия регистър / се входират по реда на постъпването им всички молби , а в другия пак условно да го наречем регистър вписани актове се вписват , респ . отбелязват или заличават всички актове , за които има разпореждане на съдията по вписванията . Молбите за вписване по които има постановено определение за отказ се подреждат в регистъра за откази . Съображенията за това са следните :
1. Производството по вписването е нотариално охранително производство и с оглед на това се урежда в ГПК . Производството по вписването в широк смисъл на това понятие включва произнасянето на съдията по вписванията със съответния акт и техническото извършване на вписването . Самата процедура започва с подаването / депозирането / на молба за извършване на съответното действие до съдията по вписванията и входирането и в предназначения за това входящ регистър за постъпилите молби .След това обаче молбата се докладва на съдията по вписванията за образуване като призводство , а след образуването , проверка на нейната редовност и постановяването на нарочен акт от съдията по вписванията - ако прецени , че са налице законовите предпоставки с разпореждане постановява вписване на акта подлежащ на вписване или ако не са налице изискванията за вписване с определение постановява отказ за вписване от една страна и извършването на впиването като техническо действие от друга / производството по вписването в тесен смисъл е извършването на самото техническо действие по вписването / . Не може да се приеме становището , че с входирането на молбата за вписване акта се счита за вписан , т.к. следват още процесуални действия . Нещо повече по ЗКИР – чл. 85 вписването е недействително , когато липсва определение на съдията по вписванията , както и ако то не е удостоверено с подписа на съдията по вписванията / удостоверяването на вписването след всички други действия /. Това означава , че от депозирането на молбата до вписването на акта в съответната книга и подреждането на вписания акт има един промеждутък от време , през който производството е висящо и не може де се приеме , че с входирането на молбата акта е вписан . Нещо повече входира се молбата за вписване , а не самия акт подлежащ на вписване. От това произтича извода ,че входиране / регистриране / на молбата за вписване във входящия регистър не е равнозначно на вписване по смисъла на ПВ и ЗС . С вписването на акта в предназначения за това регистър и подреждането на вписания акт в предназначената за това книга , вписаният акт става известен на третите лица , т. е. от този момент актът подлежащ на вписване придобива публичност . В този смисъл е и чл . 9 от ПВ “ Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. След вписването по ал. 1 актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на правоимащия, като се нанасят върху него данните по ал. 1, както и номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден актът. “ По този начин се очертава производството по вписването , т . е неговото начало – входирането на молбата и неговия край – вписването му в предназначения за това регистър и подреждането му в предвидените в ПВ книги .
2. Наличието на входящ регистър за завеждане на постъпилите МОЛБИ е необходимо , за да се очертае началото на производството . Аналогичен входящ дневник е уреден в Правилника за организацията и дейността на ..... .В Служба регистратура се водят входящ дневник и изходящ дневник , като във входящия дневник се описват всички документи по реда на постъпването им и входящия дневник съдържа следната информация : входящ номер , дата и час на постъпване , описание на постъпилите книжа , подател , направление на книжата , а съгласно чл .18 , ал . 3 входящия дневник на службите по вписванията , освен данните по ал . 2 се съдържа и идентификация на имота , за който се отнасят постъпилите книжа . Спецификата на входящия дневник / регистър / воден от службите по вписванията се изразява в това че по поредния номер на входящия регистър се определя редът по който следва да се извърши съответното действие - вписване, отбелязване или заличаване и поради тази причина входящия регистър се приключва всеки ден с подписа на съдията по вписванията .
3. Наличието на регистър актове / двойновходящ или част Б на входящия регистър / - за вписаните АКТОВЕ е необходимо по следните причини : С отразяването на акта подлежащ на вписване в този регистър и после с подреждането на актовете в съответните книги се приключва фактическия състав на производството по вписването или това е вписване в широкия смисъл на думата . Съгласно Чл. 9 от ПВ Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Едва след вписването по ал .1 на чл. 9 от ПВ , актът се подрежда в предназначената за това книга . Само вписаният акт има пълно действие , т. е . вписването допълва действието му . Именно то прави и противопоставим вписания акт на трети лица . Момента от който става един акт противопоставим на трети лица е именно момента на вписването му / чл . 113 от ЗС / , т. е . осъществяването на целия фактически състав на вписването / или на цялата процедура по вписването в широк смисъл на думата / , а не само с подаването на молбата . Именно от този регистър акта получава уникалния номер и реда под който е извършено вписването .

Съществуването на двата регистъра , т е. Трите – дава пълна яснота за движението на постъпилата молба , ако молбата е уважена и е постановено разпореждане на вписване актът ще бъде подреден в регистъра вписани актове , и там няма да има празни места / дупки / , а ако не е уважена и е постановено определение за отказ -отказът се подрежда в регистър откази .


Становището за воденето на един регистър и вписването да се свързва с подаването на молбата е неприемлив поради следните съображения :
1. Нарушава се цялото производство по вписването - ще се обединят началния и крайния момент на фактическия състав , с подаването на молбата обаче не означава , че има вписване ...ами ако е входирана молба ....а документите се загубят ???? ще се постави въпроса има ли вписване изобщо ? Нарушава се производството т.к. на основание чл . 9 от ПВ Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър и след това се подреждат в книгите . Ако не се впишат актовете в предвидения в чл . 9 от ПВ ВХОДЯЩ РЕГИСТЪР ще възникне въпроса ИМА ЛИ ВПИСВАНЕ ИЗОБЩО ????
2. Наличието на един регистър означава началния момент на противопоставимостта на актовете да се обвърже с подаването на молбата , което е в пълно противоречие в действащото законодателство . Вписването прави акта противопаставим на трети лица. Извършеното вписване няма обратно действие . Така че ако се впише един акт за прехвърляне на собственост , приобретателят се смята за собственик по отношение на третите лица от момента на вписването , което ще рече че вписването има действие за напред ( ex nunc ) и то от момента на осъществяването на целия фактически състав . Връщането на действието на вписването към един по – ранен момент е допустимо само в изрично посочените случаи , какъвто вписването не е / единственото изключение в този смисъл е при посановяването на отказ / ГПК / и евентуално при оставянето на молбата без движение , но при изрична законова регламентация/ . Чл. 113 от ЗС изрично предвижда , че противопоставимостта на вписването настъпва от момента на вписването , т .е . от момента на извършването му , а не от момента на подаване на молбата за вписване . Предвиждането на един регистър в ПВ би противоречало с дестващото законодателства и най – вече със ЗС . Правилника за вписване се издава на основание на чл. 116 от ЗС , съгласно който “подробностите относно начина на вписването и относно таксите , които се събират при вписването , се уреждат в Правилника за вписването , одобрен от министерския съвет “ . Касае се до законова делегация , при която не може да се излиза извън нейните рамки .Поради това ПВ може да съдържа уредба на самата процедура по вписването , да урежда въпроси относно събирането на държавни такси за това , но не може да урежда други отношения извън тях .В чл . 116 от ЗС не е дадена възможност в ПВ да се урежда момента от който настъпва действието на вписването , поради което същият следва да се преценява с оглед на законовите разпоредби за това . Самите законови разпоредби свързват действието на вписването както по ТР , този по ЗЮЛНЦ , фондации и други с момента на приключване на процедурата по вписването , а не с момента на подаването на молбата за вписване . С оглед на това е недопустимо в ПВ де се урежда различен момент за действието на вписването , различен от този , предвиден в закона . Поставянето на началния момент на противопоставимостта на актовете в зависимост от входирането им във входящия регистър е неприемливо в случаите , когато самото техническо действие по вписването не се извършва едновременно с подаването на молбата за това , а в един последващ момент . В тези случаи до момента на вписването нямаме такова поради което собственикът на имота може да извършва последващи сделки с него . Вписване няма но е възможно да е подадена молба за извършване на такова . Възможно е и новия приобретател да впише акта си преди да бъде вписан предшестващия акт . В тази връзка се поставя въпроса за конкуренция на молбите , а не на актовете , като не може от последващия приебретател да се изисква да се преценява дали молбата за вписване на първоначалния акт ще бъде уважена . Именно поради това са публични не входящите регистри / не се отразяват в удостоверенията за тежести наличието на депозирана молба – в удостоверенията се отразяват само вписвания , отбелязвания и заличавания , не и депозирани молби – по тях няма все още произнасяне / , а книгите , които удостоверяват извършеното вписване и от момента на вписването на актовете там се счита , че същото е извършено .
3. Наличието на един регистър и обвързването действието на вписването с подаването на молбата би направило трудно доказуема добросъвестността на третите лица . У трети лица следва регистрите да създадат убеденост , че има или няма вписване , а че има или не подадена молба за вписване . Добросъвестно е такова действие , че ти е ясно , че няма вписване , спор и т. н. Свързването на действието на вписването с подаването на молбата за него поставя във висящо положение , неизвестност преценката на третите лица относно наличието на вписване , отбелязване или заличаване . А именно вписването цели да даде гласност на вписваните актове , т . е . не само да се придаде известност , но и да се създаде убеденост , че такова има или няма , а не да се предполага че такова ще бъде извършено или не .
4. По този начин , с предвиждането на един регистър , в който да бъдат завеждани молбите и да се дава един уникален номер какво става когато има постановено определение за отказ , откъде ще се разбере , че под еди кой си входящ номер ще има отказ ,т.к. входира се молбата . Освен това в случаите при постановени откази във входящия регистър ще има празнини / дупки / . Уникалния номер акта следа да получи след като има разпореждане за вписване , т . е . след като съдията по вписванията се е произнесъл .


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 04 Юни 2012, 14:08 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА




В Чл.1 да се създаде нова ал.2, като сегашната разпоредба стане ал.1
Чл. 1, ал.2 До вписването им актовете с прехвърлително действие не пораждат правни последици, освен ако в закон е предвидено друго.
Мотиви: Регламентиране на конститутивно действие на вписването е крайно наложително с оглед създаване на по-голяма яснота и сигурност в движението на собствеността в гражданския оборот и решителна мярка за превенция срещу имотни измами.. Конститутивното действие на вписването е свързано пряко и произтича от цялостната концепция за имотен регистър, залегнала още в решение № 394/03.10.1994г. на Министерски съвет. година за приемане на концепция за система за поземлен регстър в Република България, който акт към настоящия момент не е отменен и в част Б, т.3 на приетата Концепция се казва: Регистрацията ще има конститутивно действие. С нея ще се свързва самото действие на актовете за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, т.е. невписаният акт е негоден да прехвърли или да учреди вещно право върху недвижим имот.”
В основата на тази концепция е сигурността и стабилността на немската система, воденето на имотния регистър от специална служба към всеки районен съд, а вписването се извършва след преценка и разпореждане на съдия, който ръководи тази служба. В гражданските закони на Австрия и Германия изрично е предвидено, че вписването има конститутивно действие.
Голяма група вписвания се извършват не по искане от нотариуса, а на заинтересовано лице. По този начин съдебни решения, апорти и договори с общини и много други извършени актове не са отразени в публичня регистър на вписванията, докато не настъпи момент на разпоредителна сделка. Ако за този вид актове съществува конститутивното действие на вписването, те ще се отразяват своевременно и информацията за отделните имоти ще бъде пълна. Това ще бъде гаранция, за получаващите справки досежно цялостното движение на собствеността на имотите.
На много места в страната Решенията на поземлените комисии не се вписват въпреки законовата разпоредба затова. Това затруднява гражданите, извършващи проверка за собственост, наличие на други вещни или облигационни права върху такива имоти, които следва да искат справка както от службата по вписванията, така и от службата по земеделие и гори в съответния район.
Конститутивното действие на вписването се явява крайно наложително и за актовете, подлежащи на вписване, съгласно изискванията на Търговския закон като сделки с търгавско предприятие, в което има вещни права върху недвижи имоти, апорт, сливане, вливане, разделяне и преобразуванията на търговски дружества, притежаващи недвижими имоти. Към настоящия момент се изисква от съдията по вписвания да извърши пълна проверка на правата на собственост на вносителя преди вписване на апортната вноска. Подобно задължение има смисъл, само ако вписването има конститутивно действие, а не както по действащите разпоредби на ТЗ, вписването в ТР на апортирането на съответния имот има конститутивно действие и последващата проверка от съдията по вписванията е абсолютно безпредметна, тъй като дори и при констатирани нарушения, прехвърлителният ефект на собствеността е настъпил. Същото се констатира и при вписването на други актове с предмет вещни права върху недвижи имоти по търговския закон. Такива проблеми имаме често в практиката си, поради което е наложително да се предвиди конститутивно действие на вписването и при актовете по ТЗ.
При въвеждане на конститутивно действие на вписването би могъл ефективно да се прилага и институтът на на спиране на охранителното производство, който е уреден в общите правила на охранителното производство - чл. 536 ГПК, доколкото не са установени особени правила /чл. 530 ГПК/. Разпоредбата на чл. 536 ГПК е категорична проява на безспорния, охранителен характер на производството, на същността му като акт на съдебно съдействие./проф.Ж.Сталев/. към настоящия момент вписването на по-голяма част от актовете няма конститутивно действие и представените пред съдиите по вписвания актовете са породили целените правни последици на превхвърляне, съответно учредяване на вещни права. Институтът на спиране по чл. 536 ГПК не би могъл да се приложи ефективно в нотариалното производство по удостоверяване на актове, породи големия брой нотариуси в различните съответните съдебни райони. Практическото му приложение към настоящия момент е затруднено. Сигналът на гражданите би следвало да бъде изпратен до всеки един нотариус в съответния съдебен район, но това е свързано с допълнителни разходи и време, което може да се окаже решаващо за ефективното приложение на нормата на чл. 536 от ГПК. Недобросъвестността при искане за спиране на производството по вписване не би се отразила върху гражданския оборот. Предоставен е достатъчен едномесечен срок за предявяване иск /чл. 536 ГПК/. Ефективното прилагане на института на спиране на охранителното производство като цяло би предотвратило и намалило гражданските спорове за недвижими имоти, предмет на множество разпореждания и ограничило имотните измами в страната.
Към настоящият момент конститутивно действие на вписването има по отношение на част от подлежащите на вписване актове: отказ по чл.100 ЗС, ипотеки, възбрани по чл.400 ГПК , актове по чл.171 от ЗЗД, но с оглед обществените отношения - констатирана ескалация на измами, усложнената охранително и административна структура-частни нотариуси и държавна администрация, осъществяваща регистрация -Агенция по вписвания- следва всички актове да минават през една независима съдебна проверка от съдия по вписвания, осъществяваящи съдебното охранително производство и вписването им да поражда конститутивно действие, което ще бъде гаранция за законност, сигурност ,стабилност в гражданския оборот.


Да се създаде и нова ал.3 Актът се вписва, ако актът на праводателя е вписан, освен ако удостоверява право, придобито по давност .

Мотиви: Необходимо е въвеждането на конститутивното действие на вписването да бъде обвързано и със съответно приложение на нормата на чл. 80 от ЗКИР и в условията на персоналната система на вписванията, т.е. на вписване ще подлежи акт само , ако актът на проводателя е вписан.. Към настоящия момент чл. 80 от ЗКИР намира изключително ограничено приложение, както и цялата част „имотен регистър” на ЗКИР поради липса на създаден такъв регистър/отркито е производство по създаване само в четири съдебни района на страната и то не за целите райони, а само за части от тях/. Поради липсата и на приети кадастрални карти за голяма част от територията на страната ни, процесът на създаване на имотен регистър ще се забави. Липсата на имотен регистър, който да даде пълна картина на собствеността в страната ни, може да бъде преодоляна със съответно приложение на чл. 80 от ЗКИР, като се вмени на съдията по вписванията задължение при вписване на всеки акт, да върши проверка за вписване на акта на праводателя, за което молителят в производството следва да представи надлежни доказателство.Вписването на акт, подлежащ на вписване ще бъде допустимо, ако се докаже пред съдията по вписванията, вписване на акта, с който праводателят се лигитимира като носител на прехвърляното право.
Въвеждането на конститутивно действие на вписването и съответно приложение на чл. 80 от ЗКИР ще улесни изключително много процеса по създаване на имотен регистър при откриване на това производство.
По този начин ще се упражни и контрол върху прилагането на чл. 586, ал.4 от ГПК , който следва да намира приложение не само при прехвърляне на собственост или учредяване, прехвърляне или прекратяване на вещно право във формата на нотариален акт, но и при удостоверяването на такива правни действия в полека форма-писмена с нотариална зарека на подписите, напр. при учредяване на сервитут по чл. 193 от ЗУТ, обикновена писмена форма при договори, по което е страна държавата или община/ чл. ЗДС и чл. ЗОС предвиждат вписване на АЧДС и АЧОС преди извършване на разпореждане/.

Чл. 4 б. „и” да се измени така: след думата „завещания” да се добави израза „и от нотариалните завещания след откриване на наследството”
Предлагана нова редакция на чл. 4, б.”и”: преписи от обявените завещания и от нотариалните завещания след откриване на наследството с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Мотиви: съгласно настоящата редакция на чл. 4,б.”и” от ПВ на вписване подлежат само преписите от обявените саморъчни завещания с предмет вещни права върху недвижим имот. Няма друга разпоредба, която да регламентира вписване на породилите действие след откриване на наследството нотариални завещания на наследодателя. По този начин те остават извън кръга на актовете подлежащи на вписване. Разликата между двата вида завещания е във формата им, не и в правата , които те пораждат, поради което следва и правоимащите по нотариални завещания да имат възможност да искат тяхното вписване и да се ползват от последиците на вписания акт.
Да се добави нова б.”й” на чл. 4: Акт за поправка на явна фактическа грешка във вписан акт.
Мотиви: липсва регламентация на вписването на такъв вид актове Различната съдебна практика на окръжните съдилища по отношение на това дали всеки наименован като акт за поправка би следвало да подлежи на вписване или само този, с който се коригира допусната явна фактическа грешка,поражда и различната практика на съдиите по вписванията. Поради това е необходима изрична регламентация. Допустимо би следвало да бъде само вписването на актове, с които се поправят явни фактически грешки във вписан акт, т.е. поправка в погрешно материализиране на истинската воля на участниците в производството или на страните по акта, но не и такива, които целят допълване или промяна на вписан акт, изразяваща се в ново волеизявление на страните по акта.
.
В чл.6 ал.3, след думата „карта” се поставя запетайка и се добавя ”издадена от съответната служба на АГКК.”
Предлагана нова редакция на чл. 6, ал.3: Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта, издадена от съответната служба на АГКК.”


Мотиви: В резултат на разнородната съдебна практика на окръжните съдилища относно ползването на скици,снети от интернет, се налага разнородна практика на съдиите по вписванията в различните съдебни райони,която затруднява работата на гражданите и институциите, на които се налага да вписват актове в различни в страната служби по вписванията. Ето защо смятаме,че е належащо в тази алинея да се уточни какъв вид скица ще има доказателствена сила и може да служи като доказателство в производството по вписването. Счититаме,че това може да е само скица, издадена от съответната служба на АГКК, тъй като само тогава тя ще бъде точна и вярна, а при грешки ще се знае от кого да се търси съответната отговорност.Това е така, защото тази скица има подпис на този,който я е изготвил и печат на службата.От друга страна тези реквизити й дават качеството на официален документ,различаващ я от електронната скица.

Да се създаде нова алинея 2 на чл.7 със следното съдържание:
чл.7, ал.2 Съдията по вписванията с определението, с което разпорежда или отказва вписване, следва да укаже книгата, в която да се подреди акта и каква е дължимата се държавна такса.

Мотиви: Наложителна е такава промяна заради прецизиране правата и задълженията на съдиите по вписванията, както и адекватното изпълнение от страна на агенцията по вписванията на разпорежданията на съдиите по вписванията. Книгите, които следва да води АВ са изрично и изчерпателно посочени в Правилника за вписванията. Подреждането на съответния, разпореден за вписване акт в съответната книга е от изключителна важност с оглед на факта, че именно подреждането на акта завършва фактическия състав на вписването. В този смисъл, въведената практика информационната система да определя книгата е изключително погрешна и абсолютно незаконосъобразна., т.е. информационната система би следвало да е достатъчно отворена и гъвкава, така че всяко едно разпореждане да бъде адекватно изпълнено по конкретното разпореждане на съдията, за което той носи отговорност къде е подредил съответния акт.
Съдията по вписванията е органът, който определя дължимата такса и ако е внесена неправилно предварително таксата, то трябва да се доплати съобразно резолюцията му. Така определената от съдията такса следва да намери място в програмния продукт на агенцията, както и да се отрази в полето с данните за вписване на вписания акт.

В чл. 17ал. 1 думата „Вписването” да се замени с „Отбелязването”

Мотиви: Всички актове, посочени в чл.17 от ПВ предполагат,че в регистъра вече има вписан акт. С актовете по чл.17 се извършват изменения по вече вписаните актове, поради което същите подлежат на отбелязване, а не на вписване. В чл.171 от ЗЗД е използван термина вписване, но следва да се приеме, че това е родовото понятие вписване, включващо в себе си видовете вписвания: вписвания, отбелязвания и заличавания. Поради тази причина в ПВ като нормативен акт, регламентиращ детайлно уредбата на вписванията, следва да намери място видовото понятие с оглед избягване на всякакво двусмислие в процесуалното действие, което се дължи. Към настоящия момент има неяснота относно това,което следва да се поиска и извърши, респективно относно таксата,която следва да се събере – дали да е пълна такса за вписване или да е половин такса за отбелязване.С това изменение ще се внесе яснота и ще се избегне разнопосочната практика по вписването и събирането на д.такса.


Да се създаде нова алинея 4 на чл. 22 а
Чл. 22а, ал.4 Заличаването се извършва чрез подреждане в книгата по чл. 33а, б.е” от ПВ на удостоверението, издадено от търговския регистър за заличаване на залога. Прилагат се правилата на чл. 19, ал.3

Мотиви: Липсва изрична регламентация за заличаване на вписан особен залог. Към настоящия момент съдиите по вписванията прилагат по аналогия разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ПВ, тъй като залогът е с най-близки характеристики до ипотеката. Съответно подреждаме акта в книга заличавания.

В чл.24 бук.”а” се добавя второ изречение: „за имоти в райони с одобрена кадастрална карта се прилага чл. 6, ал.3 .”
Предлагана нова редакция на чл. 24, б.”а”: описание съгласно чл. 6, ал. 1, буква "в" на недвижимия имот, който се поставя под възбрана; за имоти в райони с одобрена кадастрална карта се прилага чл. 6, ал.3 .”

Мотиви: отново разнопосочната съдебна практика е повод за исканата промяна. Макар че нормата на чл.6, ал.3 от ПВ се намира в общата част на нормативния акт и следва да важи за всички актове, подлежащи на вписване, то има достатъчно многобройна съдебна практика в обратния смисъл, която мотивира неприложимост на чл.6, ал.3 от ПВ по отношение на възбраните като изключение от общото правило.

В чл. 33, б.”а да отпадне думата нотариалните, а след думата „актове” да се добави ” и отбелязванията по тях”
Предлагана нова редакция на чл. 33, б.”а”: Книга, която се образува от подреждането на актовете по чл. 4,б. „а” от ПВ и отбелязванията по тях.

Мотиви: Следва да отпадне думата „нотариалните”, тъй като в тази книга се подвързват и актове, които не са във формата на нотариален акт - АДС, АОС, решения на поземлена комисия ведно със скица, което има силата на КНА, както изрично е посочено в чл. 4, б”а”.
Заради тясната връзка между вписания и отбелязвания към него акт, следва двата вида вписвания да са в една и съща книга.
Поради същото да се променят и текстовете на чл. 33, б.”б”, б.”в”, б.”г”, б.”д” и б.”е”, които да придобият следната нова редакция:
б) (изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) книга, която се образува от подреждането на другите актове - по чл. 4, букви "б" - "и" и отбелязванията по тях ;
в) книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека и отбелязванията по тях.;
г) книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека и отбелязванията по тях.;
д) (нова - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) книга, която се образува от подреждането на удостоверенията за вписвания по ЗОЗ и отбелязванията по тях.;
е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм., бр. 67 от 2005 г.) книга, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани и отбелязванията по тях.
В чл. 33б.”в” след думите „ договорна ипотека” се добавя „и на актовете по чл. 17, ал.1 от ПВ.
В чл. 33б”г” след думите „законна ипотека” се добавя „ и на актовете по чл. 17, ал.1 от ПВ.
Мотиви: Липсва регламентация в правилника в коя книга се подреждат актовете по чл. 17, ал.1 от ПВ-цесия на вземане, обезпечено с ипотека, встъпване, заместване в дълг, подновяване


В чл.33 бук.”з” текстът се изменя както следва:”двойно- входящ регистър.” ,а сегашните бук.”з”,”и”, ”к”,”л” и ”м” стават съответно бук. ”и”,”к”,”л”,”м”, ”н”.

МОТИВИ: Във всички служби по вписванията към настоящия момент се водят два регистъра – входящ,който е регламентиран в чл.33 бук.”ж” на ПВ и двойно-входящ регистър,който няма правна регламентация,но е водещ в работата на службите.Масово в карето на вписаните актове се записва номера на акта по двойно-входящия регистър и на много малко места се записва и номера на акто по входящия регистър.Основно справките във службите се извършват по двойно –входящия р-р.С оглед на гореизложеното е по-добре той да бъде правно регламентиран.Считаме,че наличието на двата регистъра не е взаимоизключващо се,защото:
= входящият р-р дава информация за поредността на постъпване на внесените в службата актове
= двойно –входящият р-р пък дава информация за поредността на вписаните актове /т.е. на актовете,за които съдията по вписванията е разпоредил вписване/ и тяхното разпределение по книги.Тук не се дават номера на актове,за които е постановен отказ за вписване.,тъй като отказите се подреждат в книга „Откази”.

В чл. 33а, б.”е” след „ ипотеки” да се добави „ , удостоверения за заличаване на особен залог,”, като съюзът „и” между „ипотеки” и „ възбрани” се заличи и вместо него се поставят запетаи.
Предлагана нова редакция на чл.33а, б.”е”) книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки, удостоверения за заличаване на особен залог, възбрани и за констативни протоколи

Мотиви: Липсва правна норма, която да урежда в коя книга се подреждат този вид заличавания. Тяхното логично вясто е в книга заличавания по чл. 33, б.”е” от ПВ, където намират място всички други заличавания.


В чл. 34 да се създаде нова ал.2 със следното съдържание:
Входящият регистър съдържа: пореден номер на записване на акта в регистъра, вид и страни по акта, чието вписване е поискано.
Настоящите алинеи 2 и 3 стават съответно 3 и 4 .

Мотиви: ПВ не съдържа регламентация на реквизитите на входящия регистър. За определяне на неговото съдържание следва да се изхожда от целта, за която служи регистъра, а именно да даде поредност на постъпващия за вписване акт, а не да създаде противопоставимост на все още неизвършеното вписване (защото записаният във входящия регистър акт до подреждането му в съответната актова книга все още не е вписан по смисъла на чл. 7 от ПВп). Освен това към настоящия момент програмният продукт на АВ дава възможност регистъра да се разпечатва в различен вид, т.е. да носи информация освен за поредния номер на записване на акта в регистъра и неговия вид, така и за съдията, който се разпорежда по неговото вписване, служителя на агенцията, който ще извърши фактическата обработка на акта, страните и имотите по вписания акта. Поради тази причина съдиите по вписванията в различните региони подписват входящ регистър с различни реквизити. Достатъчно би било входящият регистър да съдържа информация единствено за пореден номер на вписване, вид и страни по акта, т.е. достатъчни за определяне на поредността на вписването на акта и отграничаването му от другите актове реквизити. И в този вид след приключване на входирането на сделките за съответния ден входящият регистър би следвало да е готов за проверка и подпис от съдията по вписванията, а не да се изчаква последваща обработка на актовете с попълване на системата с допълнително данни, вкл. и описание на имот. Поради това е необходимо да се премахнат чисто „административните” данни от входящия регистър-приносител, нотариус, съдия, служител-тези данни трябва да се нанасят в последствие и нямат място във входящия регистър. Там следва да се отрази вида на акта и страните по сделката, който акта удостоверява, за да се предотврати възможността за подмяна на актове и нарушаване на поредността.


Да се създаде нова ал.5 на чл. 34 както следва :
Допуснати грешки при фактическата обработка на акта от агенцията по вписванията се коригират с определение на съдията по вписванията, в което се указва дали следва да се заличат, поправят или добавят страни или имот или да се промени книгата на вписване. Съдията по вписванията може да се самосезира или да бъде сезиран с изрична молба от заинтересовано лице , или с констативен протокол на служител на агенцията, установил грешката. Определението на съдията по вписванията се прикрепва към приключения с подпис на съдията по вписванията входящ регистър за деня и представлява неразделна част от него.

Мотиви:
Безконтролното коригиране на множество грешки допуснати при обработката на актовете от служителите на агенцията при фактическото вписване съдържа риск за сигуността в гражданския оборот. Често това може да се извърши неправилно и не в съответствие с указанията на съдиите по вписванията, дадени при разпореждане на вписването на акта. Информацията предоставена от агенцията по вписванията на обществото относно” имотния регистър” следва да бъде точна, пълна и окончателна. Поради тази причина е необходимо да се регламентира поправянето на грешки в системата Икар. По този начин ще се преодолее настоящият пробем входящия регистър, разпечатан на хартия на съответната дата и санкциониран с подпис на съдията по вписванията да бъде с различно съдържание от това, което ще съдържа електронният такъв след извършена корекция.

Да се създаде нов чл.34а с текст:
Двойно – входящият рег-р съдържа:пореден номер на вписването, дата и час на вписването, номер на нотариалното дело, страните по акта, вида на акта, книга, том, пореден номер на акта в тома ,в който той се подвързва.”

Мотиви: С изменението на чл.33 бук.”з” от ПВ следва да се регламентира какво точно ще съдържа дв-вх. регистър .


В чл. 46 след думите „определени лица” се поставя запетая и се добавя „през определен период от време, посочен от лицето, по молба на което се издава удостоверението.”
В чл.46, ал.2 след „буква „а” „ се добавя: „ и периода от време,за който да бъде извършена справката”
В чл.47 се добавя бук.”в” със следния текст: ”периода от време, за който да се извърши справката”
Чл.48 да се заличи.

МОТИВИ: Практически никога не може да се направи справка и издаде удостоверение без да се знае какво точно се проверява – дали лице или имот .Ето защо се обезсмисля наличието на отделен вид удостоверение за време, тъй като то винаги покрива справката,извършена по чл.46 или чл.47 от ПВ.От друга страна справката по чл.46 или чл.47 от ПВ не може да бъде извършена без да е посочен някакъв период от време, тъй като противното би означавало едно неопределено търсене в целия архив.


В чл. 47, да се създаде нова ал.3: Към заявлението се прилагат документ за собственост за периода, за който се иска проверка, а в районите содобрена кадастрална карта и препис от скица на имота, съответно схема на обекта.

Мотиви: Съдията по вписванията, за да разпореди извършването на справка за имот по чл. 45, б.”б” от ПВ следва да изходи от документ за собственост, удостоверяващ правата на проверяваните лице през искания период на проверка.

Второ предложение за промяна на Чл. 47. (1) Удостоверенията, които се издава за определен имот, биват : т.1 Удостоверения с означаване на вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. т.2 Удостоверения, в които се отразяват само незаличени ипотеки, особени залози, възбрани и искови молби.

Мотиви: Удостоверения относно определени имоти се издават основно във връзка с ипотечни кредити и продажби. Банките и купувачите искат да проверят дали в 10 годишен период има незаличени ипотеки, искови молби, възбрани и особенни залози.
При изготвяне удостоверение по досегашния текст на чл. 47 с пълна история относно вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права ползвателите на услугата се затрудняват при изготвянето на правния анализ и се обръщат към съдиите по вписванията за разяснения относно съдържанието на удостоверението. Нормативното уреждане на съкратен вариант на писмена справка, носеща информация само за тежестите върху проверявания имот, би улеснила прочита на удостоверението.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 11 Дек 2013, 11:00 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 26 Юни 2014, 10:14 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Проект


ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№……

от ……….. 2014 г.

за изменение и допълнение на Правилника за вписванията,
одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г.

(Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.)


МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И :

§1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „б“ се допълва така:
„б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД), актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има недвижими имоти.“
2. Създава се нова буква „и”:
„и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове;“
3. Досегашната буква „и” става буква „к” и се изменя така:
„к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. При универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с нотариално заверена декларация от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район. Декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът;“
4. Създава се буква „л”:
„л) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”

§2. В чл. 5, б. „в“ думите „по чл. 4, буква „и“ се заменят с „по чл. 4, буква „к“.

§3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) буква „а“се изменя така:
„а) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;“
б) буква „г” се изменя така:
„г) цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, както и данъчната оценка;“
2. Алинея 2 се изменя и допълва така:
„(2) Разпоредбата на буква „в” не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство и спрямо договорите, които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се представя декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя, съдържаща описание на недвижимите имоти, включени в наследството, съответно - в търговското предприятие. “
3. Създава се ал. 4:
„(4) Скица-копие от кадастралната карта не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 12, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 22, чл. 22а, ал. 1 и 3, чл. 23, чл. 24, чл. 25, чл. 26 и чл. 32 от настоящия правилник.“

§4. В чл. 7, б. „б“ думите „по букви „б“–„и“ на чл. 4“ се заменят с по букви „б“ – „л“ на чл. 4“.

§5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите „по чл. 4, букви „б“-„и“ “ се заменят с „по чл. 4, букви „б“-„л“ “;
2. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Молбата за вписване се подава в един или повече еднообразни екземпляра и съдържа:
а) името/наименованието и адреса на молителя, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, както и единния граждански номер на молителя. Когато молбата за вписване се подава от нотариус, се посочват името на нотариуса, районът на действие, номерът, под който е вписан в регистъра на нотариалната камара, както и телефонът или електронният му адрес.
б) видът на акта, чието вписване се иска, както и датата на неговото сключване, съответно датата на издаването му;
в) други обстоятелства като поредност на вписване на актовете;
г) изброяване на приложените документи;
д) подпис на молителя.
(3) Към молбата за вписване се прилагат:
а) представеният за вписване акт в посочените в ал. 4 минимален брой екземпляри;
б) документи, предвидени в закон;
в) пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
г) документ за внесена държавна такса за вписване.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
(4) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се представят не по-малко от четири еднакви първообраза за тях. За вписване на всички други актове по чл. 4, букви „б“ - „л“ се представят оригинал от акта и два официално заверени преписа от него или три такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, съответно три нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

§6. Създават се чл. 8а и чл. 8б:
„Чл. 8а. (1) Молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот.
(2) В момента на постъпването й в службата по вписванията, молбата получава номер от входящия регистър, след което върху нея се отразяват датата, часът и минутата на приемането й и полученият номер от регистъра.
(3) Когато молбата е подадена в два или повече еднообразни екземпляра, вторият и следващите екземпляри се връщат на лицето с отразени върху тях данните по ал.2.
(4) В службите по вписванията при районните съдилища, където със заповед на министъра на правосъдието има назначен ръководител на съдиите по вписванията, се определя ежедневно дежурен съдия по вписванията, който приема, преглежда и разпределя актовете.“

Чл. 8б. (1) До края на работния ден, в който е записана молбата във входящия регистър, съдията по вписванията:
а) разпорежда вписването на представения акт, като в разпореждането се посочват датата на постановяването му, правното основание за вписване и в коя част от имотната партида да бъде извършено вписването;
б) отказва вписването с определение в случаите на чл. 32а.“

§7. В член 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) След разпореждането на съдията по вписванията данните от акта, които образуват имотната партида, се въвеждат в информационната система, като полученият том и номер от съответната книга, заедно с входящия номер на молбата за вписване и номерът на имотната партида се записват върху акта.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Службата по вписванията въвежда в информационната система данните за акта, страните и имота и снема електронен образ от подписания от съдията по вписванията акт, след което актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни от постъпването на молбата третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанесени върху тях данните по ал. 1 се връщат на правоимащия.“
3. В ал. 3 думите „вторият и третият“ се заменят с „третият и следващите“, а думите „ал.1 и 2“ се заменят с „ал.1 и ал. 3“.
4. В ал. 4 думите „под страх от отговорност“ се заличават.

§8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При вписване на брачни договори, продажба на наследство, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, находящи се в различни райони, прехвърляне на търговско предприятие, и на актове, с които се извършва непарична вноска на такива имоти, се представят най-малко по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.“
2. В ал. 3 преди точката накрая се поставя запетая и се добавя „както и при вписване на всички други актове, извън изброените в ал. 1“.

§9. В чл. 11, буква „в“ думите „по чл. 4, букви „з“ и „и“ “ се заменят с по „чл. 4, букви „з“ , „к“ и „л“ “.

§10. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо думите „томът и страницата на“ се заменят с „номерът от“
б) в изречение второ думите „където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „в чл. 9“ се заменят с “ в чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§11. В чл. 15, ал. 2 думите „чл. чл.8 и 9“ се заменят с – „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§12. В чл. 16, ал. 3 думите „чл. чл. 8 и 9“ се заменят с – „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§13. В чл. 20 думите в скобите „чл. 12, ал. 3, чл. 73, ал. 2, чл. 109, ал. 1 и 2, чл. 117, ал. 2, чл. 118, ал. 1, чл. 122, ал. 3 и чл. 128 от Семейния кодекс“ се заменят с „чл. 130 от Семейния кодекс.“

§14. В чл. 22 се създава изречение второ:
„Изтичането на срока на вписан договор за наем или аренда се отбелязва по молба на заинтересованото лице с нотариална заверка на подписа.“

§15. В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 второто изречение се изменя така:
„Към удостоверението се прилага вписаният в търговския регистър договор за особен залог заедно с нотариално заверена декларация с описани недвижимите имоти, собственост на предприятието, съгласно изискванията на чл. 6.“
2. В ал. 2 думите „чл .8 и 9“ се заменят с „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§16. В чл. 30 думите „по чл. 8, ал. 2“ се заменят с „по чл. 8, ал. 4.“

§ 17. В чл. 32а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33, буква „н“.
2. В ал. 2 думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“.
3. В ал. 3 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33, буква „н“, а думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“.
4. В ал. 4 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33, буква „н“, думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“, а думите „срещу подпис“ се заменят с „по реда на Гражданския процесуален кодекс“.
5. Ал. 5 се отменя.

§18. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „б“ накрая буква „и“ се заменя с буква „л“.
2. Създават се нови букви „л“ и „м“:
„л) регистър за удостоверенията;
м) регистър за преписи; “
3. Досегашните букви „л“ и „м“ стават съответно „н“ и „о“.

§19. Създава се чл. 33б:
„Чл. 33б.(1) Книгите се водят и съхраняват на хартиен носител, а регистрите – на хартиен и електронен носител.
(2) При противоречие в данните между актовете в книгите, от една страна и регистрите, от друга страна, за верни се приемат данните в книгите.
(3) При противоречие между данните, въведени на електронен носител от регистрите и тези на хартиен носител, за верни се приемат данните на хартиен носител.”

§20. Създава се чл. 33в:
„Чл. 33в. (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведени данни от него в имотната партида, или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител.
(2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в Службата по вписванията. За установената техническа грешка, съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на съдията по вписванията.
(3) Поправянето на техническа грешка се извършва чрез разпореждане на съдията по вписванията.”

§21. Създава се чл. 33г:
„Чл. 33г. За извършване на вписванията по поименната система и отразяване на данните от актовете в имотни партиди, както и за воденето и съхраняването на книгите и регистрите в електронен формат, Агенцията по вписванията поддържа информационна система.“

§22. Създава се чл. 33д:
„Чл. 33д. (1) С влизането в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 70 от Закона за кадастъра и имотния регистър за съответния съдебен район, службата по вписванията започва водене на имотни партиди на недвижимите имоти. Партидите се водят като електронна база данни в единен формат при спазване на условията на Закона за електронния документ и електронния подпис.“

§ 23. Създава се чл. 33е:
„Чл. 33е. (1) Службите по вписванията поддържат информационна система.
(2) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти.
(3) Имотната партида се образува от наличните данни във вписания акт, съгласно чл.6 и книгите за вписване.
(4) Имотните партиди се разпечатват и на хартиен носител.“

§24. Създава се чл. 33ж:
„Чл.33ж. (1) Имотната партида на всеки недвижим имот се състои от следните пет части:
1. част "А" - за имота;
2. част "Б" - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост;
3. част "В" - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5;
4. част "Г" - за ипотеките;
5. част "Д" - за възбраните.

(2) В част „А” на партидата се вписват:
1. идентификаторът;
2. видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда;
3. адресът;
4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда);
5. площта в квадратни метри или в декари;
6. предназначението на имота;
7. етажността на сградата;
8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството.
9. номерът на партидата, където има създадена имотна партида по чл. 9, ал. 1.

(3) В част "Б" на партидата:
1. се вписват:
а) името, ЕГН, датата и място на раждане или друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице;
б) наименованието, организационната форма, седалище, кодът по БУЛСТАТ, ЕИК или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице;
в) наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост;
г) наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост;
д) наименованието и кодът на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост;
е) съдът, видът на регистъра и номерът на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;
ж) кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация;
з) видът собственост - частна или публична;
и) при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност - данните за съпрузите;
й) актът, от който собственикът черпи правото си;
к) номерът и датата на нотариалния акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, както и датата на вписването;
л) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
м) обстоятелството, че актът по б. „к“ е под условие или срок.
2.Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по б. „б“.

(4) В част "В" на партидата:
1. се вписват:
а) видът на правото;
б) носителят на правото;
в) срокът, ако правото е срочно;
г)актът по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване;
д) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
2. договорите, подлежащи на вписване, заедно с:
а) вида на договора;
б) датата на сключването, страните и предметът;
в) обстоятелството, че договорът е сключен под условие или срок.
3. Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б)отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по б. „б“.

(5) В част "Г" на партидата:
1. се вписват:
а)видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд;
б)видът, номерът, датата и издателят на акт, въз основа на който е извършено вписването;
в) размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, лихви, разноски;
г) падежът;
д) кредиторът - съответно с данните за него, посочени в ал. 3, т. 1;
е) длъжникът - съответно с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в ал. 3, т. 1;
ж) промените нa вземането;
з) заличаването на ипотеката и основанието;
и) обстоятелството, че договорът е сключен под условие;
й) подновяването на ипотеката.
2. Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по б. „б“.

(6) В част "Д" на партидата:
1. се вписват:
а) видът на възбраната - обща или за отделен имот;
б) номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната;
в)номерът и датата на вписване на възбраната;
г) размерът на обезпечената сума;
д)заличаването на възбраната и основанието.
2. Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в)жалбата срещу отказа по б. „б“.“

§25. Създава се чл. 33з:
„Чл. 33з. (1) Партида за недвижим имот по чл. 33ж се създава еднократно при всяко образуване на производство за вписване, отбелязване или заличаване, като следващо вписване, отбелязване или заличаване не е основание за създаване на нова имотна партида. Партида за недвижим имот се създава и в случаите на вписване на акт, с който имот се разделя или съединява.
(2) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообразуван имот с вписване на данните по чл. 33ж, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите на новообразуваните имоти и тя се архивира.
(3) В партидата на имот, образуван от съединяване на имоти, се вписват данните по чл. 33ж на образуващите го имоти, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху всеки от имотите. В партидите на съединените имоти се вписват номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на новообразувания имот и те се архивират.“

§26. В чл. 34, ал. 3 се изменя така:
„(3) След приключване на вписванията за всеки работен ден, входящият регистър се разпечатва на хартиен носител, който се подписва от съдията по вписванията.“

§27. В чл. 35, ал. 3 думите „В края на годината“ се заменят с „До 31 март на следващата година.“

§28. В чл. 36 ал. 3 се отменя.

§29. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите „и издадените удостоверения“ отпадат.
2. Създават се ал. 2 и ал. 3:
„(2) В регистъра за удостоверенията се записват издадените удостоверения.
(3) В регистъра за преписите се записват издадените преписи.“

§30. В член 41се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В края на календарната година входящият регистър се подвързва, прошнурова и заверява съгласно правилата на чл. 35,ал. 3.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Агенция по вписванията осигурява архивиране и надеждното съхранение на данните от информационната система.“

§31. В чл. 41б, след думата „книга“ се поставя точка и останалият текст до края на изречението се заличава.

§32. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в изречение първо накрая след думата „вписване“ се добавя „и по партидите на лицата в информационната система“;
б) в изречение второ буква „л“ се заменя с буква „н“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) От информационната система може да бъде предоставена справка за вписвания по лице в цялата страна. Тази справка обхваща извършените вписвания, отбелязвания и заличавания във всички служби по вписванията, където лицето е участвало като страна в акт, подлежащ на вписване, от момента на отразяването им в информационната система.“

§33. В чл. 44 се създава ал. 2:
„(2) В случай, че за определен имот е налице имотна партида в имотния регистър, освен справката по ал. 1, може да се издаде и заверен препис – извлечение от съответната имотна партида.”

§34. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В буква „а“ думите „за определени лица“ се заменят със „за определено лице“;
2. В буква „б“ думите „за определени недвижими имоти“ се заменят със „за определен недвижим имот.“

§35. В чл. 46, ал.1 думата „лица“ се заменя с „лице“, а изразът „едно или няколко определени лица“ се заменя с „лицето“.

§36. Създава се чл. 46а:
„Чл.46а. Заявление за издаване на удостоверение може да се подава във всяка служба по вписванията. Удостоверението се издава по разпореждане на съдията по вписванията от съответния съдебен район по местонахождение на имота, където е необходимо да се извърши удостоверяването. От издаденото удостоверение се снема електронен образ. Заявителят може да получи в посочена от него служба по вписванията заверен препис от удостоверението, възпроизведен на хартиен носител.“

§37. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Удостоверението, което се издава за определен имот, съдържа:
а) описание на недвижимия имот с данните по чл. 6, ал.1, буква „в“.
б) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), единният граждански номер на лицето и на неговите праводатели (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;
в) периода, за който е извършена проверката;
г) вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права, съответно удостоверяване, че такива няма за съответния недвижим имот;
д) име и подпис на служителя, изготвил удостоверението;
е) име и подпис на съдията по вписванията.
2. Алинея 2, б. „а“ се изменя:
„а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на заявителя и на лицето, до което се отнася справката, както и на неговите праводатели;“
3. Създава се ал. 3:
„(3) При искане за издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване относно определен имот или лице не е необходимо представянето на копия от вписаните актове относно имотите, предмет на проверката.“

§38. В чл. 50, ал. 2 думите „в регистъра по чл. 33, буква „к“ се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията или регистъра за преписите“.

§39. В чл. 51, ал. 2 думите в регистъра по чл. 33, буква „к“ се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията и/или регистъра за преписите.“


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§40. Предвидените в този правилник електронни регистри, програмни продукти за водене на имотни партиди и информационни системи се въвеждат и поддържат по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА


§ 41. Параграф 36 влиза в сила от 15 юни 2015 г.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Орешарски


ЗА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:
Нина Ставрева

-------------------------------------------------------------------------------------------------


Главен секретар на Министерството на правосъдието:
Тодор Керанов



Директор на Дирекция “Правосъдие, нормотворчество и проекти”
в Министерството на правосъдието:

Диана Вакарелска

______________________________________________________________________
Проект


ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ





Д О К Л А Д

от

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО


ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г. (Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.)



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията.
С проекта се предлагат промени в Правилника за вписванията, които са необходими, както с оглед усъвършенстване и осъвременяване на уредбата, така и поради наличието на практически проблеми, чието отстраняване изисква конкретни нормативни решения.
Във връзка с това и без да се допуска нарушаване на логиката и последователността на действащата уредба и отчитайки последните изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г., в сила от 13.06.2014г.), е изготвен настоящия проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, който представям на Вашето внимание.
Основната група предложения за промени в проекта са насочени към оптимизиране на дейността на съдиите по вписванията и службите по вписванията и подобряване на взаимодействието между тях чрез ясно регламентиране и разпределение на отговорностите в производството по вписване и създаване на допълнителни гаранции за законосъобразност в съвременните условия. Промените имат за цел и конкретизиране на уредбата на отделните етапи на вписването и съчетаването им с по-ефективно използване на информационно-техническите възможности на Агенция по вписванията.
С промяната на чл. 4 се допълва кръгът от актове, които подлежат на вписване, а в чл. 6 се прецизира тяхното съдържание и условията, на който следва да отговарят, за да бъдат вписани. С промяната на чл. 8 и създаването на чл. 8а и чл. 8б и съответните им промени в чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 15, чл. 16, чл. 17, както и с актуализирането на разпоредбите на чл. 20, чл. 22 и чл. 22а, се предлага уредба, при която ще е налице ясно разпределение на отговорностите във всеки етап на производството по вписване, както и необходимите за всеки етап и вид вписване документи. Подобно разпределение на отговорностите при взаимодействието между всички участници в процеса е предвидено и при воденето на регистрите, имотните партиди, както и в процедурите по издаването на удостоверения и предоставянето на справки (чл. 33б, чл. 33г, чл. 33д, чл. 33е, чл. 33ж и чл. 33 з, чл. 34, чл. 42, чл. 44, чл. 45, чл. 46, чл. 47). Уредена е също процедура по отстраняване на технически грешки за целите на правилника (чл. 33в), което е допълнителна гаранция за законосъобразност.
Наред с изброените мерки, насочени към оптимизация на уредбата, предложенията имат за цел да се създадат необходимите нормативни предпоставки за постепенна електронизация на вписването и автоматизиране на процесите, свързани с воденето и поддържането на съответните книги и регистри, включително и изграждане на имотния регистър. Във връзка с това в проекта се регламентира поддържането от Агенцията по вписванията на информационна система за извършаване на вписванията и отразяване на данните от актовете по партиди, съдържанието на партидите, воденето и съхраняването на книгите и регистрите на хартия и в електронен формат, както и предоставянето на съответните справки и издаването на удостоверения (чл. 33б, чл. 33г, чл. 33д, чл. 33е, чл. 33ж и чл. 33 з, чл. 34, чл. 42, чл. 44, чл. 45, чл. 46, чл. 47). Предложенията са изготвени при съобразяване с техническите възможности на Агенцията по вписванията като целта е да се разшири кръгът на предоставяните устни и писмени справки от службите по вписванията, без да се увеличават съществуващите или да се създават допълнителни такси за гражданите.
За първи път в проекта е дадена и възможност заявлението за издаване на удостоверение да бъде подадено в една служба по вписванията и да бъде получено като заверен препис от заявителя в друга, посочена от него служба по вписванията, което в максимална степен би улеснило обслужването на гражданите (чл. 46а). По отношение на това предложение в проекта е предвидено отлагателно действие, с оглед необходимостта от организационното осигуряване на процеса по предоставяне на новата услуга и при необходимост - актуализиране на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като и тук водеща е идеята предоставянето на услугата да не изисква допълнителни такси за гражданите.
Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет ще доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Изготвена е финансова обосновка съгласно чл. 35, ал.1, т. 4, б „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

С проекта не се въвеждат норми на европейското право, поради което не се прилага таблица за съответствие.

В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът заедно с доклада са публикувани на Интернет страницата на Министерството на правосъдието и на портала за обществени консултации към Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме проекта на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията.



ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО:

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Ново мнениеПубликувано на: 07 Юли 2014, 14:25 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията
Аватар

Регистриран на: 09 Юли 2014, 19:51
Мнения: 2
ДО Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
ПРЕМИЕР НА РБ

ДО Г-ЖА ДАНИЕЛА БОБЕВА
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РБ

ДО Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РБ

ДО Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУДСМАН НА РБ

ДО БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА
ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ



Относно: Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната страница на Министерство на правосъдието


С настоящото писмо изразяваме следното виждане по предложения проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника по вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната интернет страница на Министерство на правосъдието:
Подкрепяме разбирането на Министерство на правосъдието за належащи промени в нормативната уредба на охранителното производство по вписване на актове, както с оглед усъвършенстване и осъвременяване на уредбата, така и поради наличието на практически проблеми, чието отстраняване изисква конкретни нормативни решения.
Разбираме необходимостта да се прецизира и продължи реформата в системата на вписванията в Република България, чието начало е поставено с Решение № 394/03.10.1994г. на Министерски съвет за приемане на концепция за система за поземлен регистър в Република България и продължава към настоящия момент с последните изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г., в сила от 13.06.2014г.).
В същото време при тези така важни промени и реформи, които пряко касаят ежедневната ни работа като съдии по вписванията, Българска асоциация на съдиите по вписванията не беше поканена за участие в работната група по изготвяне на проекта. За разлика от други професионални гилдии, които имат повече от една професионални организации, към настоящия момент съдиите по вписванията имат само една и това е Българска асоциация на съдиите по вписванията. Нещо повече, разглежданият проект не беше предоставен на всички действащи съдии по вписванията за становища преди публикуването му в официалната страница на Министерство на правосъдието.
Вероятно поради липсата на многостранно и цялостно обсъждане на проекта от всички съдии по вписванията в страната, в направеното предложение намираме някои вътрешни противоречия и известни предпоставки за бъдещи проблеми в правоприлагането.
Изразяваме пред Вас сериозното си безпокойство и тревога от този факт и насочваме вниманието Ви към това, че Правилникът за вписванията (обн. В ДВ бр.101/51 год.) е издаден въз основа на изричната законова делегация на нормата на чл.116 от Закона за собствеността. Съгласно тази разпоредба правилникът може да регламентира единствено „подробности относно начинът на вписването” и евентуално материята „относно таксите, които се събират при вписването”. По този начин, от една страна, законодателят изрично е отнел възможността на Министерски съвет чрез подзаконови актове (и изрично чрез разглеждания ПВ) да разширява кръга на подлежащите на вписване в книгите за вписване актове. От друга страна, със същата разпоредба законодателят (във вр. с чл.2. от ЗНА) е забранил на Министерски съвет да делегира правомощието за нормативна уредба на начина на вписването на други органи на изпълнителната власт. Видно от оповестения Проект на ПМС за изменение и допълнение на ПВ, Министерски съвет не се е съобразил със законовите ограничения, което би довело до незаконосъобразност на множество от новосъздадените текстове в ПВ. Считаме излизането извън законовата делегация за нормотворчество за несъвместимо с основния принцип на правовата държава по чл.4 от Конституцията (а именно управление в т.ч. и нормотворчество съобразно конституцията и законите на страната).
Същият правен резултат е постигнат в оповестения проект и чрез частично възпроизвеждане на текстове от Закона за кадастъра и имотния регистър в Правилника за вписванията, като на места дори се разширява обхвата на законовата регламентация към хипотези, непредвидени в самия закон. В същото време, при разписването на „начина на вписване” в разглеждания проект са пропуснати едни от най-важните гаранции за сигурността в оборота с недвижими имоти, които ЗКИР дава. Така например, според ПВ отпада изискването вписването в партида на имот да се удостоверява с подписа на съдията по вписванията, каквото е изискването на чл. 84, ал.1 от ЗКИР.
Откриваме и противоречие на разпоредби от предложения проект на Закона за защита на личните данни (напр. параграф 37).
Не на последно място следва да се отбележат множеството вътрешни противоречия в новопредложените текстове помежду им, както и с оставащите в сила текстове на действащия понастоящем Правилник за вписванията. Наличните в Проекта предложения за промени в ПВ представляват само привидна и неприложима уредба на нови за производството на вписването институти, като напр. този на електронните изображения на вписаните актове. Не считаме за достатъчна уредба предвиденото в текста на чл.9, ал.2 нов „снемане на електронен образ от подписания от съдията акт”, тъй като в ПВ няма разписана процедура на сканирането – как напр. се нарушава целостта на сканирания акт, нито пък е уредена правната стойност на електронните изображения и целта на тяхното създаване. Поради това считаме, че предвиденото сканирането на вписаните актове остава самоцелно и безполезно. За сведение – дори и при наличието на въведен имотен регистър ЗКИР не предвижда съществуването на електронни изображения на вписаните актове. Не намираме достатъчно гаранции за правната сигурност в предложената уредба на „техническа грешка”. Не е предвидено отстаняването на такава от персонална партида на лице (а само от имотна партида); не е уреден редът за извършване на проверката. Поради непълнотата на предложения текст оставаме с впечатление, че съдията по вписванията съвсем произволно ще разпорежда извършването на въпросните поправки, когато и както прецени. По същият начин е извършена и уредбата на т. нар. „електронно удостоверение”, която звучи само като декларация за намерение такива да бъдат издавани, без да се упоменават правилата за това. Считаме подобна частична уредба за неработеща и нецелесъобразна.
Притесненията ни основно са, че ако бъдат приети предложените промени в ПВ, ще направят правилника практически неприложим и единственият ефект, който ще има претворяването им в действащо право, ще бъде увеличаване на недоволството на гражданите и разрушаване на и сега крехката сигурност в оборота на недвижими имоти в България.
Към настоящото писмо прилагаме нашето подробно становище по Постановление за изменение и допълнение на Правилника по вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната интернет страница на Министерство на правосъдието.
Въпреки забелязаните несъвършенства в проекта, подкрепяме желанието за реформа в системата на вписванията на актове. Считаме обаче, че е необходимо задълбочено познаване на проблемите във връзка със започването на производството по създаване на имотен регистър. Не е поставен въпросът какви са практическите трудности в работата на съдиите по вписванията в петте съдебни района, за които има издадени заповеди от Министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР (РС-Балчик, РС–Благоевград (Заповед № ЛС-04-68/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), РС-Каварна (Заповед № ЛС-04-67/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), РС-Добрич (Заповед № ЛС-04-66/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.) и РС-Асеновград (Заповед № ЛС-04-918/10.10.2006г., обнар. в ДВ бр. 87/27.10.2006г.). Прилагаме Ви становище, в което тези проблеми са изложени, защото едва при познаването им, ще се прецени рискът за гражданския оборот с недвижимости, когато се действа прибързано.
Българска асоциация на съдиите по вписванията винаги е работила съвместно и успешно с Министерство на правосъдието по въпроси, които касаят дейността на съдиите по вписванията. Участвала е чрез представители в работни групи и срещи, предоставяла е становища и мнения по актуални въпроси и проблеми на вписванията. Желаем да бъде продължена тази традиция.
Надяваме се настоящото писмо да бъде прието с разбиране от Ваша страна и се надяваме на съдействие проекта за изменение на Правилника за вписванията да не бъде приеман в този вариант, а да бъде възобновена работата по него с цел промените в нормативната уредба да бъдат хармонични, без вътрешни противоречия, законосъобразни и успешни.

С Уважение:

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА:

.................................. ..................................
Илиана Дикова Надежда Коцева

................................. .....................................
Илияна Чернева Дора Манолова-Димова

.................................... .......................................
Валентина Диманова - Славова Десислава Лозанова

....................................
Цветана Кандева


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов