КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 12.05.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1169/ 2014 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 520 от 14.02.2014 г. по ч.гр.д. № 84/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №469/18.12.2013 г. на съдията по вписванията при В., с който е отказано вписване на залог върху търговско предприятие по заявление вх.рег.№29 719/18.12.2013 г. на Служба по вписванията - [населено място] при А., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че не са представени кадастрална карта и данъчна оценка за имота по т. 32 от Приложението. Сочи, че предмет на искането са само посочените в заявлението имоти, за които е представил необходимите документи, а съдът без да обсъди доводите му за уговореното в чл. 11 от Договора за залог на ТП и за приложението на чл. 21 ал. 3 ЗОЗ, и при превратно тълкуване на чл. 20 ЗОЗ, е приел, че не може да се извърши частично вписване на залог върху ТП. Така въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Определение №2104 от 23. 07.2012 г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В., съгласно което не може да се откаже вписване на заявеното за вписване имущество по съображения, че не е заявена някаква част от него (активи), с оглед изискването за вписване по чл. 21 ал. 3 ЗОЗ, целта на което е залогът да тежи върху имота и при разпореждане с него като отделна самостоятелна единица от имуществото на длъжника. Жалбоподателят поддържа, че са неправилни съображенията относно държавната такса, тъй като на вписване подлежи удостоверението за вписания залог, издадено от А. - ТР и той е внесъл таксата, изчислена съобразно Тарифата към ЗОЗ.
В Изложение на основанията за допускане на обжалване жалбоподателят сочи, че обжалваното определение противоречи на Определение № 2104 от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2069/2012 г. на В. по въпроса: Може ли да се впише по чл. 21 ал. 3 ЗОЗ договор за залог на търговско предприятие, в чиито активи са включени недвижими имоти, по искане за вписване само за част от недвижимите имоти, включени в състава на търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район, а не по отношение на всички имоти, включени в търговското предприятие и намиращи се в този район. Поддържа, че в цитираното определение е прието, че не може да се откаже вписване относно определено имущество(активи), каквото е поискано, по съображения, че не е заявена друга част от имуществото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с оглед съществуващата празнота в съдебната практика. По въпроса за начина за определяне на държавната такса и документите, въз основа на които да се определи, жалбоподателят сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК съобразно Определение № 2104 от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В., в което държавната такса е определена съгласно действащата редакция към момента на постановяване на отказа на чл.4 от Тарифа за държавните такси, събирани от А., която препраща към Тарифа за държавните такси, събирани от ЦР на ОЗ по ЗОЗ, като размерът на таксата е ясно определен - на вписване подлежи удостоверението за вписания в ТР залог.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че се обжалва определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията, намира, че определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, че частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима.
С Определение № 469 от 18.12.2013 г. съдията по вписванията при В. е отказал да впише Договор за залог на търговско предприятие на [фирма] - [населено място] от 30.07.2013 г., като обезпечение по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. между [фирма] - кредитор и [фирма] - кредитополучател, относно недвижими имоти, включени в ТП - бензиностанции, описани под №33,35,38,39,41,42 и 43 в Договора за учредяване на залог на ТП от 30.07.2013. Изложени са съображения, че липсват кадастрални карти и данъчни оценки за всички имоти, намиращи се в района на подсъдност на В., описани в Договора, че не е обосновано да се иска вписване на част от имотите и че не може да се определи държавната такса.

За да потвърди отказа, въззивният съд е приел, че заявителят е поискал вписване на основание чл. 22а П., вр.чл.21 ал.3 ЗОЗ на залог на търговско предприятие на [фирма], като обезпечение по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., сключен с [фирма]. Аргументирал е, че е представен Договор за залог на търговско предприятие от 30.07.2013 т., с Приложение №1, с нотариална заверка на подписите, заверен от А., в което са индивидуализирани бензиностанции, включени в капитала на дружеството - непарична вноска, представено е Удостоверение изх.№ 20131106135603/06.11.2013 г. на А. за вписване в ТР на залога на ТП с отразяване, че в капитала на дружеството е включена непарична вноска - право на собственост върху описаните бензиностанции, представени са скици, издадени въз основа на КК и данъчни оценки. Съдът е счел, че е налице акт, подлежащ на вписване, съгласно чл. 22а П. и следва да се подредят в книгата по чл. 33 б.”д” П. Удостоверението от А. и копието от електронния образ на договора за особен залог. По съображения, че освен заявените за вписване 7 бензиностанции, на територията на [населено място] е и бензиностанция, описана в т. 32 на Приложението към Договора за особен залог, която също е част от апорта и заявлението не изчерпва всички имоти на територията на [населено място], а се отнася за част от имотите, съдът е счел, че следва да се откаже вписване. Изложил е, че договорът за залог се вписва в цялост по отношение на имотите, намиращи се в района на [населено място], като съвкупност от права и отношения и е неоправдано имот, върху който има учредена тежест - залог, да остане извън обсега на имотите, подлежащи на вписване в регистъра на СлВп-В., като разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 ЗОЗ налагат необходимост от вписване на всички имоти, попадащи в териториалната компетентност на СлВп - залогът на ТП тежи върху цялото ТП.

Изложените от жалбоподателя въпроси с оглед данните по делото следва да се уточнят до релевантните за делото въпроси: При заявен за вписване по чл. 22а П. залог върху търговско предприятие, в чиито активи са включени недвижими имоти, следва ли заявителят да посочи всички имоти, включени в търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район и може ли съдията по вписванията да постанови отказ, защото заявителят не е посочил един от недвижимите имоти, и как се определя държавната такса за вписване.

Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е основателно с оглед създадената противоречива съдебна практика. С обжалваното определение е отказано да се впише на основание чл. 22а П.. договор за залог върху ТП поради непосочване на един от имотите, включени в ТП, намиращи се в съответния съдебен район, а с Определение № 2104 от 23.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В. е постановено да се впише в съответния регистър договор за залог върху ТП, съгласно чл. 21 ал. 3 ЗОЗ, чрез подреждане в книгата по чл. 33 б.”д” на удостоверението за вписване на залога в ТР. С това определение е прието, че въз основа на представените договор за учредяване на залог на ТП с нотариална заверка на подписите, заверен от А. и на удостоверението, издадено от А. за вписан залог на ТП за обезпечаване на парично вземане в полза на посочените заложни кредитори, следва да се извърши вписване. Аргументирано е, че заявителят е внесъл държавната такса, като на основание чл.4 от Тарифа за държавните такси, събирани от АВ за вписване на особен залог, се събира съответната такса по Тарифа за държавните такси, събирани от ЦР на ОЗ по ЗОЗ в размера по чл. 1 от тази тарифа.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира за правилно приетото в Определение № 2104 от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В.. Залогът върху търговско предприятие е залог върху съвкупността от активите на предприятието и съгласно чл. 21 ал. 7 ЗОЗ правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие. Договорът за залог на ТП е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър, съгласно чл. 21 ал.3 пр.1 ЗОЗ и съгласно чл. 21 ал. 3 пр.2 ЗОЗ ако в договора за особен залог са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. Вписването на залог върху ТП се извършва от съдията по вписванията, в чиито район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното ТП, чрез подреждане в книгата по чл.33 б.”д” П. на удостоверението за вписване на залога в ТР. Тъй като се вписва в нотариалните книги по персоналната партида на търговеца договор за залог на ТП - акт, който касае съвкупност, а не отделни имоти, заявителят не следва да изчерпи всички имоти, включени в търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район и съдията по вписванията не може да откаже вписването по съображения, че не е посочен един от имотите. Договорът за залог може да не съдържа описание на нито един от имотите, само на някои от тях или на всички имоти. И в трите случая той подлежи на вторично вписване в нотариалните книги. В първия случай заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, но няма да е противопоставимо на купувачите на отделни имоти, тъй като с договора за продажба имотът напуска (отделя се от) предприятието (съвкупността). Във втория случай заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, но ще е противопоставимо също и на купувачите на описаните в договора отделни имоти, тъй като в този случай залогът продължава да тежи върху тях и след напускането на (отделянето от) предприятието (съвкупността). В третия случай заложното право ще бъде противопоставимо както на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, така и на купувачите на отделни имоти, тъй като в този случай залогът продължава да тежи върху всички тях и след напускането на (отделянето от) предприятието (съвкупността). Актът подлежи на вписване и отказът на съдията по вписванията може да се основе на съображения, че удостоверението за вписване на залога в ТР не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ само по отношение на изрично описаните в договора за залог имоти. На вписване подлежи договорът за залог и когато няма описан нито един имот или са описани само някои от имотите в съдебния район, като съдията по вписванията не може да изисква нищо във връзка с такива непосочени в договора имоти. За вписването на удостоверение за вписан в ТР особен залог върху ТП, съгласно чл. 4 от Тарифа за държавните такси, събирани от А., редакция в сила към отказа, се дължи държавна такса по Тарифа за държавните такси, събирани от ЦР на ОЗ по ЗОЗ, която разпоредба е изменена, считано от 14.02.2014 г.

По основателността на частната касационна жалба. Налице акт, подлежащ на вписване, съгласно чл. 22а П., затова в книгата по чл. 33 б.”д” П. по персоналната партида на залогодателя следва да се подредят Удостоверението и копието от електронния образ на договора за особен залог, при внесена държавна такса съобразно чл. 4 от Тарифа за държавните такси, събирани от А..

По тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, както и определението за отказ на съдията по вписванията. Делото трябва да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 520 от 14.02.2014 г. по ч.гр.д. № 84/ 2014 г. на Варненски окръжен съд и Определение за отказ на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място] № 469/18.12.2013 г. по заявление вх.рег.№29 719/18.12.2013 г. на [фирма] - [населено място], с което е отказано вписване на залог върху търговското предприятие на [фирма] - [населено място], в което са включени недвижими имоти.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши вписване по заявление за вписване на [фирма] - [населено място] №29 719/18.12.2013 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
Гр.София, 27.11.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3346 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3531/13.08.14г., постановено по ч.гр.д.№ 525/14г. от Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена частната жалба на [фирма] против отказ № 56/27.09.13г. по преписка вх.№ 4182/27.09.13г. на съдията по вписванията при Районен съд Разлог.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл.73, ал.5 ТЗ вписването на непарична вноска в капитала на търговско дружество следва да се извърши въз основа на нотариално заверено извлечение от дружествения договор, каквото не е било представено по делото. В мотивите е посочено, че в преписката се съдържат документи с нотариална заверка, като това са: дружествен договор на [фирма] /том І, л.263/, устав и декларация- съгласие на вносителя, но не и нотариално заверено извлечение от дружествения договор на [фирма].
Според частния жалбоподател въпросът от значение за делото е за задължителните указания на ВКС, когато се отмени обжалвано определение и делото се върне на друг състав на въззивния съд за отстраняване на непълнота на преписка. Позовава се на определение № 370/14.05.14г. по ч.т.д.№ 4638/13г. на ВКС, с което е отменено определение № 4707/19.11.13г. на Благоевградския окръжен съд и делото е върнато за произнасяне по частната жалба на [фирма] срещу отказа на съдията по вписванията № 56/27.09.13г. по преписка вх.№ 4182/27.09.13г. с указания служебно да изиска преписката от съдията по вписванията или при непредставянето й съдът да укаже на страната да приложи липсващия документ.
Съставът на ВКС намира, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по разрешения правен въпрос, поради което частната касационна жалба следва да се разгледа по същество.
В том І на делото на л.263 се намира дружествения договор на [фирма], а не както е посочил окръжният съд - на [фирма]. Този дружествен договор се съдържа в том І от л.205 до л.341. На л.105 от делото е приложено копие от нотариална заверка от 19.06.13г. на нотариус М. И.. Това е нотариалната заверка върху дружествения договор на [фирма], който е представен по делото от жалбоподателя. С посочената нотариална заверка е удостоверена верността на преписа, снет от оригинала на частен документ, представен на нотариуса от Д. Б. Р..
Направеното нотариално удостоверяване е съгласно разпоредбата на чл.591 ГПК, поради което е спазена формата по чл.73, ал.5 ТЗ за вписване на непаричната вноска с капитала на търговското дружество.
По тези съображения не са налице приетите от съдията по вписванията и от окръжния съд основания за отказ за вписване. Обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд и отказа на съдията по вписванията при Районен съд Разлог следва да се отменят и преписката се върне на съдията по вписванията за постановяване на вписване на апортната вноска след проверка за наличието на всички изискуеми от закона предпоставки.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3531/13.08.14г., постановено по ч.гр.д.№ 525/14г. от Благоевградския окръжен съд, както и отказ № 56/27.09.13г. по преписка вх.№ 4182/27.09.13г. на съдията по вписванията при Районен съд Р.
ВРЪЩА преписка вх.№ 4182/27.09.13г. на съдията по вписванията при Районен съд Р. за постановяване на вписване по заявлението на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116
София, 24.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3123 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д. 2007” Е., [населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2071 от 15.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 1385/2014 год., с което е потвърден отказ № 121 от 26.05.2014 год., вх.рег.№ 10536/26.05.2013 год. на съдия по вписванията в СВ при В., обективиран в определението му от 26. 05. 2014 год., да впише апротна вноска по партидата на търговското дружество, на осн. чл.73, ал.1 и ал.5 ТЗ, чл.264, ал.1 ДОПК и чл.2 от Тарифата за държавните такси към бюджета на АД и чл.8, ал.2 ПВ.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението му е „че съдът с постановеното определение е в противоречие със съдебната практика”, а „ с посочения в т.3 въпрос – трябва ли да се представи нотариално извлечение от дружествения договор?, е налице хипотезата „от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отбелязано е също така, че спорните въпроси, извън горепосочения са: „ Следва ли да се представи - 1. удостоверение за данъчна оценка на имота по чл.264, ал.1 ДОПК от която да е видно, че лицето – собственик няма непогасени данъчни задължения за имота и декларация по ал.2 на чл.264 ДОПК; 2. съгласие с нотариална заверка на подписите и съдържание по чл.73, ал.1 ТЗ от прехвърлителя.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, съдебен акт на въззивния съд, от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането за вписване на непарична вноска в капитала на „Д. 2007” Е., обективирано в заявление на настоящия частен жалбоподател до съдията по вписванията при В., представляваща 1/5 ид.ч. от недвижим имот- двуетажна масивна сграда, без ъглово дюкянско помещение и проход, състояща се от 4 дюкянски помещения със застроена площ от 380 кв.м. в партера, 28 хотелски стаи, коридор, т3ераса и други помещения на етажа с площ от 470 кв.м., избени помещения под дюкяните и изба с три отделения под ресторанта, лятна градина с навес и тоалет, както и 17.26% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място с площ 952 кв.м., не отговаря на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, тъй като не са изпълнени общите изисквания на чл.6 от Правилника за вписванията, които следва да са налице, наред със специалните условя на чл.73, ал.5 ТЗ – декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, писмено съгласие на вносителя с описание на вноската , с нотариална заверка на подписа, нотариално заверено извлечение от дружествения договор, или от устава и съгласие на вносителя, държавна такса, на осн. чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, оригинали на представяните документи, придружени с два заверени преписа.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, който да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – да е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд и да е обусловил решаващите му правни изводи, поради което е невъзможно да се прецени налице ли е твърдяното противоречие по см. на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. Отделен в тази вр. остава въпросът че липсва и цитирана от жалбоподателя съдебна практика, която да илюстрира съществуване на противоречие. Същевременно, доколкото според постановките в ТР № 7/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че законодателят е възложил на съдията по вписванията извършване проверка на правата на вносителя и ако доказателства за тези права не бъдат представени, искането за вписване, като недоказано, следва да бъде отказано, то преценката за правните последици, които настъпват от безспорната липса на сочените доказателства, извършена от въззивния съд, не е в отклонение от тази задължителна практика.
При отсъствие на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване за касационната инстанция отсъства задължение да обсъжда основателността на визираните критерии и за селекция, както се посочи и по- горе. Затова единствено за прецизност следва да се посочи, че селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не се изчерпва само с възпроизвеждане на законовия му текст, както е процедирал частния жалбоподател и то без да съобрази кумулативното единство, което законодателят е вложил в съдържанието му, според разясненията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и на това основание - недоказаност на допълнителната процесуална предпоставка, частната касационна жалба не следва да бъде разгледана по същество.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2071 от 15.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 1385/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 131

С., 26.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 3464/2014 година


Производство по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 21542 от 22.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 9928/2014 г. на Софийски градски съд. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 27.05.2014 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по партидата на дружеството на дружествен договор от 17.10.2013 г. и изменен с решение на О. на 11.11.2013 г., съдържащ описание на непарична вноска от общо 125 на брой недвижими имоти.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Подлежи ли на вписване дружествения договор за внасяне на апортна вноска само по отношение на част от описаните в него недвижими имоти, за които вносителят е удостоверил правата си върху тях”.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания пред Софийски градски съд отказ по чл.73, ал.5 ТЗ, съдията по вписванията приел, че за четири от описаните в дружествения договор с нотариална заверка на подписите общо 125 недвижими имоти, предмет на непаричната вноска не са представени доказателства за правата на вносителя върху тях и че за същите имоти не са представени удостоверения за данъчни оценки.
Със сега обжалваното определение въззивният съд е приел за установено въз основа на представените пред него доказателства, че жалбоподателят е прехвърлил правата си върху общо четири от имотите, предмет на апорта, в полза на трето лице в период, предхождащ искането за вписване на процесния акт. Като се позовал на т.5 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя, решаващият състав е приел за законосъобразен направеният от съдията по вписванията отказ за вписване на процесния дружествен договор. Становището на жалбоподателя, че не са налице пречки за вписването му само в частта относно 121 броя недвижими имоти, по отношение на които безспорно са установени правата му на собственост към момента на апорта и вписването на увеличението на капитала в ТР е счетено за правно несъстоятелно. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.7 б.”а” във вр. с чл.4, б.”и” във р. с чл.33 от Правилника за вписванията, съгласно която вписването на дружествения договор представлява подреждане на същия в книгите, които се водят в службата по вписванията на основание чл.33 ПВ, с оглед на което е счетено, че не съществува възможност за вписване на акт, различен като съдържание от представения за вписване.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за достъп на въззивното определение до касация.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика – ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с т.5 от което по задължителен за съдилищата начин е указано, че законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Липсват основания да се приеме, че тази постановка на общо основание се прилага без оглед на броя на внесените като апортна вноска недвижими имоти. Следва да се има предвид, че по реда на чл.4, б.”и” ПВ в редакцията й към датата на постановяване на отказа, на вписване в книгите по ПВ подлежи акта, с който непаричната вноска се извършва – устава и писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, а не актовете, установяващи правата на вносителя, което не позволява да се приеме извод, различен от направения в т.5 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос изключва наличието на сочения от жалбоподателя селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21542 от 22.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 9928/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99


С., 16,02,2016 година



Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3410/2015 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение №18465 от 02.10.2015 г. по ч.гр.дело №10664/2015 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата на [фирма] срещу определение на съдията по вписванията при СРС И. Я. от 29.06.2015г. по заявление №37922/15.г., с което е постановен отказ да бъде вписано придобиването от [фирма], [населено място] по силата на непарична вноска, направена от едноличния собственик на капитала- [фирма] на недвижим имот, находящ се в [населено място]. За да постанови този резултат съставът на СГС е приел, че са представени необходимите документи – декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на вносителя, учредителен акт на [фирма], решение на СД на [фирма] за увеличаване капитала на [фирма], чрез внасяне на непарична вноска - същият недвижим имот, данъчна оценка, скица на обекта, документ за платена държавна такса. Въпреки това, постановеният отказ на съдията по вписванията е счетен за основателен,мотивирано със задължението му за проверка на правото на собственост върху недвижимата вещ – предмет на непаричната вноска, съобразно чл.73,ал.5 ТЗ. В тази връзка като правилно е преценено разбирането на съдията по вписванията, че представения нотариален акт не е достатъчен,а следва да бъде приложено и удостоверение за вписванията, отбелязванията и заличаванията, предвид възможността за извършени последващи разпореждания с имота.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е поставил въпроса : „Установени ли са пред съдията по вписванията правата на собственост на вносителя на непаричната вноска с представянето на нотариален акт за имота или е необходимо допълнително да бъде представено и актуално удостоверение за вписванията, отбелязвания и заличавания, издадено от Службата по вписвания, което да потвърждава отразеното в нотариалния акт”. Страната се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е развила своите съображения, относно това, че с т.5 на ТР №7 от 25.04.2013г. на ВКС, е разяснено със задължителна практика, че законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя върху имота, предмет на вписване и ако тези права не са установени, вписването следва да бъде отказано. Касаторът, в тази връзка е посочил, че му е известна практика на ВКС- изброени определения на същия съд, с които съдебните състави приемат еднозначно, че когато не е бил представен при заявяване на вписването нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост,то отказа на съдията по вписвания е законосъобразен, а ако е бил представен изискванията на закона са спазени, но в нито един от тези актове по приложението на закона и задължителната практика формирана с цитираното тълкувателно решение не се изисквало и удостоверение за вписванията, отбелязванията и заличаванията. Така е развито разбирането за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед необходимото доказване на правата на вносителя на непаричната вноска.
Поставеният от касатора въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава наличие на общо основание. Налице е и мотивираното от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът по приложението на чл.73, ал.5 ТЗ и установеното с т.5 на ТРОСГТК №7/13г. изискват от съдията по вписванията да провери наличието на право на собственост в лицето на вносителя на непаричната вноска, но не указват необходимите доказателствени средства, чрез които следва да бъде осъществено това императивно задължение.
Във връзка с изложеното се налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 73, ал.5 ТЗ установява императивното задължение на съдията по вписванията да извърши проверка на правата на вносителя, когато апортната вноска в капитала на дружеството има за предмет вещно право върху недвижима вещ в хипотеза на вписване на дружествен договор, с който е извършена вещноправна транслация на това право като непарична вноска в капитала на основание чл.73, ал.1 ТЗ. Доказването съставлява дейност по установяване на фактите,релевантни за съществуване на правото, а доказателствените средства са предвидени от закона източници за констатиране на тези факти. Вносителят на непаричната вноска в капитала на търговското дружество, следва да установи, че е титуляр на правото на собственост, съобразно способа, по който вещното право му е принадлежно, като с оглед абсолютният характер на вещното право обичайно изискуема е писмената форма – независимо дали законът изисква нотариална форма, или писмена форма с нотариална заверка на подписите- арг. чл.18 ЗС или друг акт,обективиращ способа, по който е придобито вещното право на собственост върху недвижима вещ.Оригинерният придобивен способ също се удостоверява, чрез обстоятелствена проверка, приключваща с издаване на констативен нотариален акт за собственост. Следователно, правото на собственост следва да бъде установено с предвидения за конкретния придобивен способ документ, който легитимира неговия носител. Извън описаните доказателствени средства, валидно установяващи правото на собственост в лицето на указания в тях негов носител, всички други удостоверения, съдържащи различни обстоятелства относно имота, в това число и тези, които удостоверяват вписванията по партидата на имота в имотния регистър и поради това са служебно достъпни на съдията по вписванията не могат да бъдат приети като доказателства за наличие на правото на собственост. Следователно, при представен нотариален акт, удостоверяващ правата на указания в него собственик върху недвижимия имот – предмет на непаричната вноска, без правно значение за установяване на изискуемите от чл.73, ал.5 ТЗ права са удостоверяванията за движението по партидата на имота, доколкото цитирания текст изисква от съдията по вписванията само да се увери, че вносителя е и носител на вещното право.
С оглед разрешаването на поставения правен въпрос по същество следва да се приеме, че частната жалба е основателна. Молителят е представил всички необходими документи, констатирани изрично и от въззивния съд / описани по-горе/, в това число и нотариален акт за собственост върху недвижимия имот – предмет на непаричната вноска, поради което като е приел за правилен отказа на съдията по вписванията въззивният съд е нарушил закона и неговото определение следва да бъде отменено и вместо това да се укаже на съдията по вписванията вписване на прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот – находящ се в [населено място],район К. село с идентификатор 68134.1106.90.1.25 чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на [фирма], [населено място].
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18465 от 02.10.2015 г. по ч.гр.дело №10664/2015 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение №18465 от 02.10.2015 г. по ч.гр.дело №10664/2015 г. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
УКАЗВА ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл. 73, ал.5 ТЗ, вр. чл. 4, б.”л” ПВ прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот – находящ се в [населено място],район К. село с идентификатор 68134.1106.90.1.25 чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: