С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Проект на ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР (Обн. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр. 45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр. 99 от 22 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр. 36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр. 39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр. 29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. Бр 57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр. 36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр. 91 от 21 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011г.. изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр. 15 от 15 февруари 2013 г. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. ДВ.бр. 98 от 28 Ноември 2014 г.), публикуван на 31.03.2015г. на официалната страница на Министерски съвет, Портал за обществени консултации:
http://www.strategy.bg/PublicConsultati ... BG&Id=1622След запознаване със съдържанието на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, представяме на Вашето внимание настоящото становище:
§ 1. В чл. 2, ал. 3 цифрата „3“ се заменя с „4“.
§ 2. В чл. 13, ал. 2 се изменя така:
„(2) Службите по геодезия, картография и кадастър извършват дейности по ал. 1 и извън определените им райони от територията на страната, въз основа на заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“
По отношение предложението за измен. на чл. 13, ал. 2 поставяме въпроса дали заповедта на изпълнителния директор на АГКК ще се съхранява и в копие в териториално компетентната служба, за да може да се прецени коя друга служба е извършила дейността по ал. 1, респ. къде се съхраняват предоставените първични материали и данни от геодезически измервания? Този въпрос възниква с оглед посочване на службата, в която са извършени дейностите по ал. 1, когато не е териториално компетентната, с цел улесняване извършването на справки при вещноправни експертизи в производството по създаване на имотен регистър.
§ 3. В чл. 16, ал. 1 съюзът „и“ пред думата „лица“ се заличава.
§ 4. Чл. 22а се отменя.
§ 5. В чл. 26, ал. 2, изречение второ след думата „място“ се добавя „към датата на одобряване на кадастралната карта,“.
От направеното предложение за измен. на чл. 26, ал. 2 следва ли, че изменението в границите на административно-териториалните единици няма да влияе върху промяна на идентификаторите на недвижимите имоти в засегнатите територии? Трябва да се държи сметка, че идентификаторът носи информация за административно-териториалната единица, в която се намира имотът и има значение за неговия уникален характер. Предвидена ли е промяна в чл. 3 от НАРЕДБА № 15 от 23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра, както и в чл. 2 от същата наредба, който урежда логиката на информацията, която съдържа идентификаторът (Йерархичните нива се подреждат в низходящ ред, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2006 г.) землище; 2. кадастрален район; 3. поземлен имот; 4. сграда; 5. самостоятелен обект в сграда.)? Какво се цели с направеното предложение?
Считаме, че се променя самото понятие за идентификатор – същият, като носител на актуалната информация за недвижимия имот, ще има „изключителност” само към момента на одобряване на кадастралните карти и регистри. Това обаче, противоречи на идеята за кадастъра като динамична система, отразяваща непрестанно действителното положение на обектите на кадастъра (виж чл.2, ал.1 и чл.51) при евентуална промяна в населените места, която неминуемо води до промяна на идентификаторите на недвижимите имоти в контактната зона, ще бъде отразено автоматично чрез корекция в идентификаторите им; те също не са постоянна величина и при промяна в определящите ги данни същите следва бъдат променени.
§ 6. В чл. 29, ал. 1, т. 3 след думата „сградите“ се поставя запетая и се добавя „съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях“.
§ 7. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква „б“ думите „сградите и самостоятелните обекти в сгради“ се заменят със „сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях“.
2. Алинея 8 се отменя.
§ 8. В чл. 38, ал. 1, т. 2 се изменя така:
„2. да означи с трайни знаци границите на имота си и да опазва знаците от унищожаване;“
§ 9. В чл. 41, ал. 6 думите „ал. 2 се установи дублиране на права за собственост“ се заменят с „ал. 2 - 4 се установят противопоставими права на собственост“.
По отношение предложението за промяна в чл. 41, ал. 6: възможни са различни хипотези, при които е необходимо в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се запишат данните за всички лица и документи. Противопоставимите права на собственост са само една от тези хипотези при условията на чл. 113 ЗС (придобиване на права от един и същи праводател). Възможно е обаче единият акт да е въз основа на оригинерен способ, пр. НА по обстоятелствена проверка. При съсобственост също следва да се отразят в кадастралните регистри всички лица и документи.
§ 10. Член 41а се изменя така:
„Чл. 41а. В случаите по чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2, границите се означават само в териториите, посочени в заповедта за откриване на производството, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез геодезически измервания.“
§ 11. В чл. 43, ал. 1, т. 6 се изменя така:
„6. Граници и/или очертания на сгради и съоръжения“.
§ 12. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в изречение първо думите „на района“ се заличават.
б) изречение второ се изменя така:
„Заповедта се издава в 30-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 48, ал. 2“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заповедта по ал. 1 влиза в сила за територията, за която е издадена, след изтичане на срока по ал. 2, по отношение на данните в кадастралната карта и кадастралните регистри, които не са обжалвани.“
По отношение предложението за измен. на чл, 49, ал. 5: ако са обжалвани не всички, а само определени данни за недвижим имот, означава ли, че за един имот ще имаме едновременно влязла в сила одобрена кадастрална карта и оспорена такава? Като се има предвид, че по дефиниция кадастърът е „съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти”, логично се стига до извода, че данните, образуващи кадастъра са взаимообуславящи се (или най-малкото взаимосвързани), при което обжалването на една група от тези данни, автоматично поставя под условие достоверността и на останалите данни. Пример за това е площтта на имота, която е функция на неговите граници.
§ 13. В чл. 49а, ал. 3, изречение второ се изменя така:
„Заповедта се издава в 7-дневен срок от приемането на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 2.“
§ 14. В чл. 49в ал.1 се изменя така:
„(1) Данните за имот или група имоти, които са обжалвани по реда на чл. 49, ал. 2 или чл. 49а, ал. 4, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед за изменение, съобразно влязлото в сила съдебно решение. Заповедта се издава от началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.“
§ 15. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 се добавя т. 3:
„3. явна фактическа грешка“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) При промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта, проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания.“
§ 16. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. (1) Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение, в случаите на:
1. делба;
2. отчуждаване на част от поземлен имот;
3. промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците или съединяване на поземлени имоти на различни собственици;
4. снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот;
5. член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот;
6. индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост или друго вещно право;
7. отстраняване на явна фактическа грешка.
(2) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1.
(3) Скицата-проект за отстраняване на явна фактическа грешка съдържа и данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
(4) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 7 се извършва след постъпване на решение на общинската служба по земеделие.“
По отношение предложението за измен. на чл. 52, ал. 1 следва да се има предвид, че скицата-проект е за съществуващ недвижим имот с неговите данни, но също така съдържа данни и за проекта за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри с данни за бъдещите проектни имоти.
Не става ясно защо при издаването на скица-проект е премахната хипотезата на чл. 16 ЗУТ?
По отношение предложението за измен. на чл. 52, ал. 2: Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗКИР се прилага при наличие на влязъл в сила имотен регистър, а понастощяем няма такъв на територията на цялата страна. Следва да се уредят случаите, когато се прилага Правилника за вписванията, т.е. не е открито производство по създаване на имотен регистър или същото не е приключило със заповед по чл. 73 ЗКИР на Министъра на правосъдието.
§ 17. В чл. 53, ал. 3 след думите „измененията по“ се добавя „ал.1, т. 2 и“.
§ 18. В чл. 53а се създава т. 5:
„5. нанасяне на нови поземлени имоти, чиито граници и право на собственост, са определени въз основа на действащи планове или карти, одобрени по реда на закон.“
§ 19. Създава се чл. 53б:
„Чл. 53б. (1) Явна фактическа грешка се отстранява за сметка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването ѝ от службата по геодезия, картография и кадастър.
(2) Явна фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(3) Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти засегнати от установената явна фактическа грешка.“
§ 20. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица, изработена от правоспособно лице и се отстранява в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти въз основа на проект за изменение, след решаване на спора по съдебен ред.“
2. В ал. 4, изречение първо думите „кадастралните регистри“ се заменят с „кадастралния регистър“.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Редът по предходните алинеи се прилага и за имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, при нанасянето му в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.“
4. Досегашните ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 6 и ал. 7.
§ 21. В чл. 54а, ал. 1, изречение второ се изменя така:
„Собственикът предоставя на службата по геодезия, картография и кадастър проект за определяне на границите, изработен от правоспособно лице.“.
§ 22. В чл. 54б думите“по чл. 53а“ се заличават.
§ 23. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
„(6) Административен орган, лице с публични функции или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронна скица или схема от кадастралната карта и кадастралните регистри, ги разпечатват и удостоверяват идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие, когато са длъжни да ги ползват, предоставят или съхраняват в писмен вид на хартиен носител.“;
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
По отношение предложението за измен. на чл. 55, ал. 6: въвежда се ново понятие „електронна скица или схема“, явно е налице разлика с тези предоставени чрез отдалечен достъп на нотариус по ал. 5. Какво се има предвид, че скицата е в електронна форма? Това има значение, за да е ясно как да се цени като доказателство в производствата по ГПК.
§ 24. В чл. 60 се правят следните промени:
1. Текстът на чл. 60 става ал. 1, а текстът на т. 2 придобива следното съдържание: „2. Видът на имота съобразно чл. 23.”
2. Точка 8 се заличава.
3. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) За всеки обект по чл. 23 се води отделна партида. По изключение се допуска създаването и воденето на обща партида за блокове от земеделски имоти с поредни номера на идентификаторите, когато са обект на една правна сделка.-
По отношение предложението за измен. на чл. 60, ал. 1, т. 2: с това препращане се разширява предметът на имотния регистър, като се включват и „съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект“. Поставя се въпросът дали съоръженията са недвижими имоти, за да са предмет на имотния регистър?
По отношение предложението за измен. на чл. 60, ал. 2: Нарушава се основен принцип на вещното право за приращението по чл. 92 ЗС, който е намерил израз в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър- когато собственикът на земята и сградите, построени върху нея е едно лице, да се създава една партида.
Предложението в изр. 2 въвежда ново понятие „блокове от земеделски земи“. Следва да отбележим, че предложението противоречи на основната идея за имотен регистър. Водеща в имотния регистър следва да е собствеността върху недвижим имот, а не обстоятелството, че тези недвижими имоти са с поредни номера в одобрената кадастрална карта или че са обект на една сделка/ акт (която може и да е наем, сключен за срок повече от 1 год., аренда и др.), без да се коментира собствеността или възможността тези недвижими имоти да имат различни през времето и по вид вписани тежести.
§ 25. В чл. 61, ал. 1 се създава нова т. 13 със следното съдържание: „исканията по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството за отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника;”, а досегашната т. 13 става т. 14.
§ 26. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя запетая и думите „уникален за съдебния район”.
2. Текстът на ал. 3 се изменя така:
„(3) До влизане в сила на кадастрална карта за имота, за него се води предварителна имотна партида без идентификатор само с данните за имота и правата, съдържащи се във вписаните актове.”
По отношение предложението за измен. на чл. 65, ал. 1: Идентификаторът следва да бъде уникален за страната ( арг. чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 15 от 23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра).
По отношение предложението за измен. на чл. 65, ал. 3: Първо, липсва правна уредба каква ще е логиката на подредба на информация в предварителните имотни партиди, дали съвпада със значението на предварителните имотни партиди по смисъла на ЗКИР преди промените с ДВ бр. 49/13.06.2014г. Второ, преценката дали да се открие производство по създаване на имотен регистър следва да е у Министъра на правосъдието (арг. Чл. 5, ал. 2 ЗКИР), доколкото това е скъп и сложен гражданскоправен охранителен процес.
§ 27. Текстът на чл. 68 се изменя така:
„Чл. 68. (1) Партидата се води на цифров носител.
(2) Унищожена партида се възстановява по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 3.”
§ 28. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
3. В ал. 1 накрая се добавят думите „на оригиналния им носител”.
4. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Документите по ал. 1, постъпили на цифров носител се съхраняват безсрочно в цифрово партидно дело под същия номер. Преди изтичане на срока за съхранение на партидното дело, то се цифровизира и интегрира в цифровото партидно дело.”
По отношение предложението за нова ал. 3 на чл. 69: Към настоящия момент липсва правна уредба за постъпване на документи на цифров носител или по електронен път. Какво се има предвид и дали е предвидена такава промяна в други нормативни актове? Освен това съгласно действащата правна уредба партидните дела се съхраняват безсрочно (чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър), за да има „изтичане на срок за съхранение и цифровизирането им“.
§ 29. Текстът на чл. 70 се изменя така:
„Чл. 70. (1) Производството по създаване на имотния регистър за всяко землище, населено място или имоти се открива с факта на влизане в сила на кадастралната карта за тях.
(2) От датата на влизане в сила на кадастралната карта се образуват имотни партиди за всеки обект по чл. 23, за който е вписан акт по чл. 110 от Закона за собствеността. В партидата се вписват само правата и обстоятелствата, съдържащи се в съответния акт.
(3) Наличните предварителни имотни партиди се преобразуват автоматично в окончателни от момента на получаване на кадастрален идентификатор за съответните обекти.”
По отношение предложението по чл. 70, ал. 1: Производство по създаване на имотен регистър следва да се открива за конкретен съдебен район, в противен случай за един и същи съдебен район ще са налице паралелно действащи две системи на вписване. С предложението за измен. на чл. 49, ал. 5 е възможно влизане в сила на кадастралната карта само за определени необжалвани данни, т.е. дори частично влизане в сила за един недвижим имот, това ще рефлектира и върху създаването на имотния регистър. Ще е налице частично влизане в сила на имотен регистър само по отношение определени данни за един недвижим имот, т.е. за един имот ще има две сиситеми на вписване.
Каква ще е ролята на ресорния министър на правосъдието (арг. Чл. 5, ал. 2 ЗКИР- който упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с имотния регистър)? Косвено откриването на производство по създаване на имотен регистър ще става със заповед на изпълнителния директор на АГКК? А какво става в хипотезата на инцидентно създаване на кадастрална карта по искане на собственик (чл.35а, ал. 2 ЗКИР)? Ще има имотен регистър само за определен имот в един съдебен район?
В ПЗР не се урежда завареното положение на вече одобрени кадастрални карти и от кога за тях ще се счита открито производство по създаване на имотен регистър.
По отношение предложението за измен. на чл. 70, ал. 2: Разпоредбата на чл. 110 ЗС съдържа дефиницията за недвижими и движими вещи, а не актовете, които подлежат на вписване (чл. 112 и сл. От ЗС). Вече коментирахме, че не следва за всеки обект на кадастъра да се създава отделна партида, а трябва да се спази принцип на приращението по чл. 92 ЗС, инкорпориран в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър- когато собственикът на земята и сградите, построени върху нея е едно лице, да се създава една партида.
По отношение предложението за измен. на чл. 70, ал. 3: Доколкото с измен. на Закона за кадастъра и имотния регистър от ДВ бр. 49/13.06.2014г. се премахнаха предварителните имотни партиди и останаха само имотни партиди, а не се уреди с ПЗР тяхното преобразуване в имотни партиди, какво става с тях? Има пет съдебни района със заповед по чл. 70 ЗКИР на Министъра на правосъдието. В един период се създават предварителни имотни партиди, а след промените с ДВ бр. 49/13.06.2014г. се създават само имотни партиди, но какво става с вече създадени предварителни имотни партиди? Те имат ли същия смисъл като предварителни имотни партиди по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР?
§ 30. Текстът на чл. 71 се изменя така:
„Чл. 71. (1) Имотната партида, съответно предварителната имотна партида, се изготвя автоматизирано чрез структуриране на въведените данни и обстоятелства по чл. 60-64 от вписания акт в базата данни и се удостоверява дигитално от съответното длъжностно лице, въвело данните.
(2) Номерът на имотната партида, съответно на предварителната имотна партида, се записва върху всички оригинални екземпляри на вписания акт.
(3) Службата по вписванията осигурява пълен пряк достъп на службата по геодезия, картография и кадастър до партидите по чл. 65, ал. 3 за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността и другите вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти, както и за даване на идентификатори.“
По отношение предложението за измен. на чл. 71, ал. 3: налице е противоречие, тъй като имотни партиди има след даване на идентификатор. Явно е останало от сегашната редакция на ЗКИР, която не съдържа понятието „предварителни имотни партиди“.
§ 31. Текстът на чл. 72 се изменя така:
„Чл. 72. (1) По предложение на Нотариалната камара, министърът на провосъдието може със заповед да предвиди служебно създаване на предварителни имотни партиди, съответно – на окончателни имотни партиди за имотите с идентификатор, от нотариусите, съхраняващи нотариалните дела за съответните актове и имоти. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.
(2) Изготвянето на партидите по ал. 1 се извършва като на нотариусите се предоставят безвъзмездно необходимите технически средства за верифициране на данните, пълен онлайн потребителски достъп до кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, копия от картата на възстановената собственост на цифров носител, както и извадки на другите налични планове, карти и регистри, съхранявани от компетентните органи.”
По отношение предложението за измен. на чл. 72: Защо е необходимо да са налице няколко различни режима на създаване на имотен регистър- откриване на производство без наличието на одобрена кадастрална карта (чл. 65, ал. 3 от проекта за ЗИД на ЗКИР), влиза в сила на имотен регистър с одобряването на кадастралната карта (чл. 70, ал. 1 от проекта за ЗИД на ЗКИР) и по предложение на Нотариалната камара със заповед на Министъра на правосъдието.
Всъщност не става ясна ползата от намесата на Нотариалната камара в производството по създаване на имотен регистър или на отделни нотариуси. От една страна, имотният регистър се води от държавата, като Министърът на правосъдието упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с имотния регистър (чл. 5, ал. 2 ЗКИР). Имотният регистър не е частен регистър. Вписването на актове относно недвижими имоти има над 100-годишна история. На вписване подлежат не само нотариално удостоверени актове относно недвижими имоти (напр. Актове за общинска собственост, актове за държавна собственост, искови молби, възбрани, влезли в сила съдебни решения, постановления за възлагане; договори, сключени от държава и общини и др.). От друга страна, всеки нотариус води самостоятелен служебен архив (чл. 28 ЗННД), едва с 16-годишна история. Как нотариус би могъл да „работи“ по-лесно и по-бързо с „чужди“ архиви, за да систематизира информацията назад във времето от датата на водене на книгите за вписване? Как ще работят с архивите на колегите си, с този на службите по вписване, както и архиви на други държавни институции с оглед установяване вешни права и идентичност на имоти и лица, без да имат възлагане от молител? На какъв принцип нотариусът би избирал имотите, за които да „валидира партиди“? А в случай, че са налице противопоставими права по вписани актове? Не се урежда отговорността на съответните нотариуси при „грешно служебно създаване на партиди“. Отговорността за грешки в партидите (каквито и да са – имотни, файлови, предварителни или не), изготвени от тях, остава за АВ или най-общо за държавата? Подобно положение считаме за правно недопустимо.
§ 32. Чл. 73, ал. 1 се отменя.
Важи коментарът по предложението на параграф 29 за промяна в чл. 70.
§ 33. Текстът на чл. 74, ал. 1 се изменя така:
„(1) До влизане в сила на кадастрална карта за съответното землище, населено място или имоти, вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят предварителни имотни партиди по чл. 65, ал. 3.”
По предложението за измен. на чл. 74,ал. 1: Каква е логиката да се създават предварителни имотни партиди без да е открито производство по създаване на имотен регистър, а вписванията да не се извършват едновременно и по досегашния ред? С тази уредба се прекратява воденето на вписаните актове по персонална система на вписване, при още несъздадена поимотна такава. Как ще се правят справки в книгите за вписване, ако не се прилага ПВ, но не се прилагат и чл. 92 и чл. 93 от ЗКИР, защото няма въведен имотен регистър?
§ 34. Текстът на чл. 75 се изменя така:
„Чл. 75. Редът за водене на имотния регистър се определя с наредбата по чл. 5, ал. 3.”
Редът за създаване и водене на имотен регистър следва да се уреди в наредбата.
§ 35. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на ал. 2 придобива следния вид:
„(2) Служебно откриване и закриване на имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. в случаите по чл. 54в;
2. при преобразуване на предварителна имотна партида в окончателна при придобиването и въвеждането на кадастрален идентификатор за имота;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот с кадастрален идентификатор.”
Създават се нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
„(3) Служебно откриване и закриване на предварителни имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. при вписване на акт за имот без кадастрален идентификатор;
2. при издаване на удостоверение за вещни тежести за имот без кадастрален идентификатор;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот без кадастрален идентификатор;
4. при разделяне на предварителни имотни партиди, съдържащи данни за повече от един имот;
5. при обединяване на предварителни имотни партиди за един и същи имот.
(4) В случаите по ал. 2-3, данните по части „Б”-„Д” на новообразуваните партиди се изпращат незабавно за отразяване в Кадастралния регистър на недвижимите имоти.”
По отношение предложението за измен. на чл. 76, ал. 2: Не става ясно кое е това лице „ръководител на службата по вписванията“ и дали е юрист. Чия ще е преценката, че именно за тези имоти с предварителни имотни партиди без идентификатор са дадени конкретните идентификатори? Идентичността от кого и как ще се установява? Какво означава „служебно“- по повод на вписване на актове (инцидентно) или последователно по открити предварителни партиди?
Налице е техническа грешка в предложението по чл. 76, ал.3, т. 3: разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗКИР се прилага при влязъл в сила имотен регистър, а в този случай се създават имотни партиди, а не предварителни имотни партиди, както е записано.
Както и неточност в предложението по чл. 76, ал. 4: Кадастралният регистър принципно съдържа данни от части „Б“ и „В“ (арг. Чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИР), но не и от части „Г“ и „Д“, по тази причина не е необходимо да се праща информация от тези части на партидата.
В обобщение, предвижданото с предлаганите промени (чл. 71, чл. 72, чл. 76, ал. 2 и ал. 3, чл. 83, ал. 4, чл. 84, ал. 1, изр. ІІ, чл. 89 от проекта за ЗИДЗКИР) разделяне на юридическата дейност, дейност по вписване между съдии по вписванията и агенцията по вписванията е в противоречие с нормите на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 3, ал. 3 от част първа ”общи положения” на ЗКИР, съгласно които вписванията в имотния регистър се извършват по разпореждане на съдията по вписванията и същият е органът, който ръководи производството. Чл. 3, ал. 1 от ЗКИР гласи, че „Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти”, които на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл.чл.3, ал.3 от ЗКИР се създават, попълват, допълват или се коригират грешки в тях на основание разпореждане на съдията по вписванията. Допускането на „автоматизирано изготвяне, служебно откриване, закриване, допълване или поправка на грешки в имотни партиди (чл. 71, ал. 1, чл. 72, чл. 76, ал. 2 и ал. 3, чл. 89 от проекта за ЗИДЗКИР) би било в грубо противоречие с нормата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ЗСВ и ще доведе до вътрешни противоречия между нормите на ЗКИР.
Същото крие огромен риск да продължи и да се засили тенденцията на безконтролно попълване на базата данни на АВ, опасност от създаване на повече от една партиди за един имот, опасност от предоставяне на невярна информация при изготвяне на удостоверения и предоставяне на други справки и като резултат опасност за гражданския оборот.
§ 36. В чл. 79 накрая се добавя запетая и думите „както и вписванията да се извършат в определената от него поредност”.
§ 37. Текстът на чл. 80 става ал. 1 и се добавят алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) В случай, че праводателят не е вписан като носител на правото и придобиването не е по давност, първо се извършва служебно вписване на акта, съдържащ придобивното основание на праводателя.
(3) Описанието на имота по част „А” на партидата се извършва чрез пренос на данни от кадастралната карта с въвеждане на кадастралния идентификатор. Службата по вписванията не може да променя основни кадастрални данни за имот с идентификатор.”
По предложението за измен. на чл. 80, ал. 2: В случай, че са налице различни актове за придобиване на права от едно и също лице, каква поредност да се спази? Ако не се спази тази поредност, поради по-късното откриване на другия акт, чия е отговорността? Какви са последиците на противопоставимост?
Относно предложението за измен. на чл. 80, ал.3: Понастоящем информацията предоставяна в част „А“ служебно от връзката с програмата на кадастъра е непълна, понякога погрешна и се забелязват различия в попълнените данни пр. площ на имот 5 кв.м. на недвижими имоти, грешни адреси и т.н. Ако се нарави това предложение, то трябва да се следи изрядно и точно да се въвежда информацията от СГКК в част „А“.
§ 38. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „Определението” се заменя с думата „Разпореждането”.
2. Създават се нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
„(4) Вписването се извършва чрез въвеждане на данните по чл. 60-64 в базата данни и получаване на уникален пореден номер на вписания акт. Оригиналът на вписания акт се подрежда в рамките на работния ден в книгата на вписаните актове съобразно този номер.
(5) Службите по вписванията водят следните книги на традиционен носител:
1. книга на вписаните актове;
2. книга на отказите, в която се подреждат всички определения за отказ и актовете на съответния съд за тяхното потвърждаване или отмяна;
3. други книги, предвидени в Закона за наследството.
(6) Всички регистри, картотеки и партиди в службите по вписванията, предвидени в нормативен акт, се водят на цифров носител. Входящият регистър се води и на хартиен носител като се разпечатва и приключва всеки ден на хартиен носител с подпис на длъжностно лице, определено от ръководителя на службата по вписванията, след което се подвързва в поредността на датите.”
По отношение предложението за измен. на чл. 82 в частта за видовете книги: Следва да се познава значението на видовете книги за вписване. Съгласно правната доктрина системите на вписване изискват строга и стройна организация от точно определени по вид и взаимно свързани помежду си книги. Подробно тази подредба от книги е разгледана от акад. Любен Василев в „Българско вещно право” за персоналната система на вписване. Това са следните няколко категории взаимно съчетани и взаимно свързани помежду си книги: „Самите пълни оригинални документи, в които са облечени актовете, подлежащи на вписване, трябва да се групират според вида на тези актове, за да се установи точно и пълно конкреното съдържание на всеки вписан акт /актовите книги по чл. 33, б. „а”- б. „е” ПВ, чл. 33а, б. „е” ПВ/. Наред с това трябва да се води и друга отделна книга, в която точно се определя последователността във времето на всяко извършено вписване, независимо от това до актове от какъв тип то се отнася /входящ регистър- чл. 33, б. „ж” ПВ/. Едва тогава става възможно да се групират синтетично кратки указания за съдържанието на всички вписани актове и точни препращания към всеки един от тях към оная от книгите на оригиналните документи, която го съдържа изцяло и към книгата , която определя точно неговата поредност във времето /партидна книга или картотека- чл. 33, б. „з”/. Азбучният указател по чл. 33, б. „и” ПВ е помощен справочник пъм партидната книга, като съдържа имената на лицата, на чието име има открити партиди към партидната книга. Регистърът за справки по чл. 33, б. „к” ПВ отразява устните и писмени молби на гражданите за справки в книгите за вписвания. Това е строгата и стройна система от взаимно свързани книги, която позволява да се извършват лесно справки в тях, за да се установят определени обстоятелства /противопоставимост на актове чл. 113 ЗС/.
Относно чл. 82, ал. 6: Не става ясно защо съдията по вписванията не удостоверява приключването на входящия регистър за деня, като гаранция, че редът на вписване ще бъде спазен.
§ 39. В чл. 84, ал. 1, изр. второ придобива следния вид: „Вписването се удостоверява с подписа на съдията по вписванията върху оригиналите на акта, а съответната партида и измененията в нея – дигитално от длъжностното лице, въвело данните.”
§ 40. В чл. 85 думата „определение” се заменя с думата „разпореждане”.
§ 41. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст на чл. 89 става ал. 1.
2. Създават се нови алинеи 2-5 със следното съдържание:
(2) Очевидна фактическа грешка в имотна партида или предварителна имотна партида се установява по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. Поправянето на очевидна фактическа грешка в имотна или предварителна имотна партида се извършва въз основа на разпореждане на ръководителя на службата по вписванията или на определено от него лице, по искане на заинтересовано лице или на нотариус.
(3) В случай че заинтересовано лице или нотариус установи, че не всички юридически факти и обстоятелства за правата от вписания акт са отразени в имотната партида, той може да поиска нейното допълване. Допълването се извършва по реда за поправяне на очевидна фактическа грешка.
(4) Поправки на очевидни фактически грешки и допълване на имотни партиди се извършва служебно от ръководителя на службата по вписванията или определено от него лице и без наличие на предпоставките по ал. 1-3 при:
1. обединяване на съществуващи повече от една предварителни имотни партиди за един и същи имот;
2. разделяне на предварителна имотна партида, съдържаща данни за повече от един имот.
(5) По реда на допълването не могат да се правят промени в основните кадастрални данни в имотните партиди с кадастрален идентификатор.”
§ 42. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 1 се изменя така:
„1. "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение;“
2. т. 6. се изменя така: „"цифров вид" на кадастралната карта, съответно на книгите, регистрите, картотеките и партидите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху магнитен, оптически или друг технически носител, който чрез компютърна обработка позволява възпроизвеждане върху екран или традиционен носител на данни;”
3. т. 9 се изменя така:
„9. "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания съгласно изискванията на този закон, и границите им от кадастралната карта, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.“
4. т. 13 се изменя така: „"заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата;”
5. т. 16 се изменя така:
„16. "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри;“
6. създава се т. 21 със следното съдържание: „"Очевидна фактическа грешка" при вписванията е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.”
§ 43. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4, ал. 1, т. 4 думите „чл. 54, ал. 3“ се заменят с „чл. 54а, ал. 3“.
2. В § 6:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До издаването на заповедта по чл. 35, ал. 1 Агенцията по геодезия, картография и кадастър определя териториите, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез използване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал. 1, т. 1, съответно териториите, в които данните се набират чрез геодезически измервания и изчисления, като оценява картите, плановете, регистрите и другата документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, за съответствието им с изискванията за съдържание и точност, определени с наредбата по чл. 31.“
б) в ал. 2, изречение първо след думата „предават“ се добавя „безвъзмездно“ и думите „при условията на чл. 8, ал. 5“ се заличават.
в) алинея 4, изречение първо се изменя така:
„(4) Органите на държавната власт и на местното самоуправление предават на службата по геодезия, картография и кадастър копия от всички актове, с които се признава, установява или възстановява право на собственост и друго вещно право върху недвижими имоти, в 30-дневен срок от поискването им или от обнародването в "Държавен вестник" на заповедта по чл. 35, ал. 1.“
г) в ал. 8 след думата „създаването“ се добавя „и поддържането“.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 44. (1) С влизане в сила на този закон, производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизирани територии се счита за открито за всички землища, за които не е издадена заповед по чл. 35, ал. 1.
(2) Общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър в двуседмичен срок от поискването одобрените планове, карти и регистри по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които не са предадени по реда на § 6, ал. 1, т. 1 до влизане в сила на този закон. Плановете, картите и регистрите към тях се предоставят безвъзмездно.
(3) Данните по ал. 2 се предоставят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5. Общинската служба по земеделие удостоверява верността и актуалността на предоставените данни.
§ 45. (1) Получените данни по §1, ал. 2 се преобразуват в кадастрална карта и кадастрални регистри от службата по геодезия, картография и кадастър, съгласно изискванията на наредбите по чл. 31 и чл. 26, ал. 4 и се предоставят в цифров вид на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия, която влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в 7-дневен срок от обнародване на заповедта по ал. 2, уведомява министъра на земеделието и храните и министъра на правосъдието, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия.
(4) Наличие на несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия се установява при обединяване на данните от одобрената кадастрална карта за неурбанизираната територия в производството по създаване на кадастрална карта за урбанизираната територия. Отстраняването на несъответствията се извършва по реда на чл. 44а.
(5) Кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на предходните алинеи се в изработват цифров вид и копие на състоянието им към момента на одобряване се съхранява в цифров вид в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
§ 46. До 31.12.2015 г. изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираните територии, за които е открито производство по реда на § 44, ал. 1.
§ 47. Започнатите производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри към момента на влизане в сила на закона се довършват по досегашния ред.
§ 48. Навсякъде в закона думата „ползуването“ се заменя с „ползването“.
§ 49. (1) Книгите в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител, се съхраняват безсрочно.
(2) Делата, партидите, регистрите и картотеките в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител се съхраняват до тяхното пълно цифровизиране, но не по-малко от 30 години от влизане в сила на закона.
§ 50. С влизането в сила на този закон всички образувани в базата данни на Агенцията по вписванията файлови партиди на имоти, притежаващи кадастрални идентификатори, се преобразуват в предварителни имотни партиди.
§ 51. В 6-месечен срок от обнародването на закона за изменение и допълнение министърът на правосъдието и министърът на регионалното развитие и благоустройството привеждат актовете по прилагането му и функционалностите на съответните информационни системи и бази данни в съответствие с него.
Липсва ясна аргументация защо за едно фактическо положение, което е създадено от програмен продукт, се търси нормативно стабилизиране. Считаме, че не е налице дефиниция какво представляват файловите партиди. Не се урежда или обяснява каква информация съдържат този вид партиди и по какъв ред е структурирана. Ако се възприеме този подход следва да се държи сметка за терминологична и логическа разлика между „помощни партиди” по смисъла на Правилника за вписванията (чл. 9, ал. 1, изр. посл. от ПВ, чл. 39 ПВ), „предварителни имотни партиди” по смисъла на ЗКИР преди измен. с ДВ бр. 49/13.06.2014г., както и по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР, „имотна пратида” по смисъла на ЗКИР, както и „файлова партида” по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР.