КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 14:12

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Продажба и чл. 264, ал. 4 от ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 11 Юли 2017, 09:10 
Offline

Регистриран на: 23 Апр 2010, 13:24
Мнения: 40
определение по ч.гр.д. № 2342 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 127

гр.София, 05.07.2017 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2342 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус Л. П. Б. – Г., с рег.№ 116 при Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд срещу определение № 1305 от 16.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 927 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърден отказ за вписване № 86 от 13.04.2017 г. на съдията по вписванията при Варненския районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от жалбоподателя задължителна съдебна практика /определение № 613 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 7348 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот при наличие на публични задължения на прехвърлителя- собственик на недвижимия имот, предмет на сделката, при условие че част от цената е заплатена при сключване на предварителен договор за покупко-продажба, преди налагане на възбрана за обезпечаване на публичните задължения, а остатъкът от цената е внесен по сметка на кредитора, но е недостатъчен за погасяване на всички публични задължения на прехвърлителя по сделката?
2. Събирането на кои доказателства са в задължителния контрол на съдията по вписванията съгласно чл.32 от Правилника за вписванията и чл.265 ДОПК ?
3. Допустимо ли е при изповядване на прехвърлителна сделка и вписването й в Агенцията по вписванията платената част от продажната цена да се счита изискуема по чл.264, ал.4 ДОПК, след като плащането е извършено преди налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител ?
4. Какъв контрол следва да осъществи съдията по вписванията съобразно чл.265 ДОПК ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /съобразно приетото в т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС нотариусът има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 18.05.2017 г., а видно от пощенското клеймо, частната жалба е подадена на 23.05.2017 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационен контрол съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК като акт, с който се дава разрешение по същество на други производства. Касационното производство срещу такъв акт е допустимо при условията на чл.274, ал.3 ГПК – само при наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК, тоест, когато при постановяване на обжалвания акт, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В настоящия случай се обжалва определение № 1305 от 16.05.2017 г. по гр.д. № 927 от 2017 г. на Варненския окръжен съд за потвърждаване на отказ на съдията по вписванията по молба на нотариус Л. П. Б. – Г. за вписване на нотариален акт № 41, том I, рег. № 2737, нот.д.№ 33 от 13.04.2017 г. за продажба на недвижим имот. В решаващите мотиви на това определение съдът е приел, че от депозираната декларация от управителя на [фирма] се установява, че прехвърлителят по сделката има непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, поради което съгласно чл.264, ал.4 ДОПК прехвърлянето на вещни права е допустимо след погасяването на тези публични задължения, извършено преди датата на сключване на сделката или след писмената декларация на длъжника, че е съгласен тези задължения да се погасят от сумата, получена от сделката. Установено е от представената по делото от прехвърлителя декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, постановление № С 160003-022-0006829 от 13.05.2016 г., частично отменено с постановление № С-170003-024-0009445 от 12.04.2017 г. на ТД на НАП– В. и постановление за налагане на обезпечителни мерки № 26793/2014/000065 от 31.07.2015 г., че към датата на изповядване на процесната сделка по сметка на публичния изпълнител е била заплатена само част от продажната цена на имота и тази част не погасява изцяло задълженията на продавача. Поради обстоятелството, че по сметка на органа по приходите не е преведена цялата уговорена продажна цена, а част от нея е била платена на прехвърлителя [фирма] още при сключване на предварителния договор за имота и преди налагане на обезпечителните мерки, съдът е приел, че забраната по чл.264 ДОПК не е преодоляна, а доколкото съдията по вписванията е следвало да направи проверка за спазването на изискванията на чл.264 ДОПК, то и отказът за вписване е законосъобразен.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основния по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това определение поради следното:
На първо място, обжалваното определение не противоречи на задължителната практика, посочена и приложена от жалбоподателя: Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 613 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 7348 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Както в обжалваното определение, така и в представените съдебни актове, представляващи задължителна съдебна практика по смисъла чл.280, ал.1, т.1 ГПК е прието, че проверката по чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията не включва така наречените материалноправни предпоставки на акта, освен в случаите, в които със закон изрично е възложено на съдията по вписванията да извършва такава проверка. Изрично в мотивите по т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че съдията по вписванията може да откаже вписване, ако не са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264 ДОПК. Този извод е обоснован с визираната в чл.265 ДОПК санкция за съдия по вписванията, разпоредил вписване на акт при неспазване на разпоредбата на чл.264, ал.4 ДОПК, а именно солидарна отговорност за заплащане на визираните в чл.264, ал.1 ДОПК публични задължения, дължими от прехвърлителя.
В определение № 613 от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 7348 от 2013 г. ВКС, ГК, първо г.о. е разгледал отказ на съдията по вписванията да впише нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, въпреки че цялата уговорена продажна цена е била внесена по сметка на публичния кредитор, но не е било представено удостоверение за точния размер на публичните задължения на прехвърлителя. ВКС е приел, че с представяне на доказателства за внасянето на цялата уговорена продажна цена е изпълнено изискването на чл.264, ал.4 ДОПК. Поради това и отказът на съдията по вписванията е неправомерен. В настоящия случай само част от уговорената продажна цена е внесена по сметка на кредитора, поради което въззивният съд е приел, че не е изпълнено изискването на чл.264 ДОПК. Видно от изложеното, обжалваното определение не противоречи на определение № 613 от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 7348 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., доколкото липсва идентичност в предмета на спора по двете дела.
Липсва и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Приложимата към конкретния случай разпоредба на чл.264 ДОПК е точна и ясна и не се нуждае от тълкуване. Според чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични държавни или общински задължения, прехвърлянето може да се извърши след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Видно от правилото на чл.264, ал.4 ДОПК, вписването се допуска само при реално внасяне на цялата уговорена продажна цена за погасяване на публичните задължения на прехвърлителя по сделката, независимо от уговорения със сделката начин на плащане- на части или изцяло. Не се прави и разграничение дали част от уговорената продажна цена е платена в деня на сключване на разпоредителната сделка или преди това- например в момента на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на имота, какъвто е настоящият случай. С предварителния договор по чл.19, ал.1 ЗЗД не се прехвърлят права, а се поема задължение за сключване на окончателен договор, а съобразно чл.264 ДОПК моментът, в който се изследва наличието на изискуеми задължения за данъци, мита и осигурителни вноски е моментът на прехвърлянето. Съобразно правилото на чл.24, ал.1 ЗЗД собствеността върху индивидуално определените вещи се прехвърля със сключването на транслативна сделка, каквато е договорът за покупко-продажба. От това правило следва, че прехвърлителят по сделката следва да няма публични задължения към датата на сключване на сделката с транслативен ефект, а не към момента на сключване на предварителния договор. Затова и обстоятелството, че публичното задължение на прехвърлителя по сделката, е възникнало след датата на сключване на предварителен договор, е ирелевантно.
Правилото на чл.264, ал.4, предл.2 ДОПК също е ясно и не се нуждае от тълкуване. Предвидени са две предпоставки, които следва да са налице кумулативно: писмена декларация- съгласие от длъжника, че публичните държавни и общински вземания ще се погасят от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право, както и цялата уговорена цена да бъде реално внесена по сметка на публичния кредитор. В настоящия случай част от цената е платена в полза на прехвърлителя преди сключване на договора за покупко-продажба, а остатъкът не е достатъчен за покриване на целия размер на изискуемите задължения за заплащане на мита, данъци и задължителни осигурителни вноски, поради което и не е изпълнено изискването на чл.264, ал.4, предл. 2 ДОПК за реално внасяне на цялата уговорена цена.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1305 от 16.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 927 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов