КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911
гр. Плевен, 10.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове: ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20244400500393 по описа за 2024
година
Производството е по чл.577 от ГПК.
С определение №1 от 20.05.2024 г. съдията по вписванията при
Левченски Районен съд е отказал да впише по искане на нотариус С. Л. с рег.
№*** на НК брачен договор от 20.05.2024 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. №*** г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. №***
като неподлежащ на вписване.
Според съдията по вписванията, процесният брачен договор не подлежи
на вписване, защото няма прехвърлително действие по смисъла на чл.4, б.“а“
от ПВ и чл.39, ал.3 от СК – с него не се прехвърля право на собственост и не
се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот. С
процесния брачен договор съпрузите принципно са уредили имуществените
си отношения за вбъдеще – от момента на сключването му нататък, като са
избрали законовия режим на разделност.
Определението е съобщено на нотариус С. Л. на 22.05.2024 г. и на
28.05.2024 г. – в срок тя е подала жалба срещу него с искане да бъде отменено
и на съдията по вписванията да бъде указано да впише брачния договор.
В жалбата са изложени аргументи относно характера и целите на
вписването в Имотния регистър като процедура по „предварително
правосъдие“. Нотариус С. Л. твърди, че през последните около 15 години по
нейно искане са вписани десетки предбрачни и брачни договори със
съдържание като на процесния брачен договор, т.е. такива, с които съпрузите
избират законов режим на разделност за вбъдеще. Представя 6 бр. договори,
вписани в периода 2011 г. – 2024 г.
Според нотариус С. Л. по арг. от чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ, брачният
договор трябва да бъде вписан или най-малкото регистриран в Имотния
регистър, когато има за предмет съвкупност, елемент от която може да е
недвижим имот /без изискване този имот да е описан в договора/. В жалбата
се сочи, че брачният договор, респ. избраният с него режим се отнася именно
да такава съвкупност от всякакви имущества на съпрузите, а не само за
недвижими имоти и то конкретни такива. Прави се аналогия между брачните
договори с тази им специфика и договорите за продажба на наследство,
универсалните завещания и пр.
Според нотариус С. Л., невписването на брачния договор лишава акта
от публичност и противопоставимост. В жалбата се моли да бъде отчетена
наложилата се практика вписването на брачните договори да се счита за
определящо тяхната валидност. Сочи се, че обичайно не се правят справки в
Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за който малко се знае.
Съдът, като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира за установено следното:
Съгласно т.9 на ТР №7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС ,
нотариусът има право да обжалва отказ на съдията по вписванията,
постановен по негова молба. Това прави допустима подадената от
нотариус С. Л. жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, защото:
В т.6 на ТР №7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС е очертан
предметния обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВ както следва –
съдията по вписванията проверява дали актът подлежи на вписване, съставен
ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ
съдържание. В процесния случай нотариусът сам е посочил в молбата си чл.4
от ПВ като основание за исканото вписване и съдията по вписванията
правилно е приел, че брачният договор не подлежи на вписване в Имотния
регистър, защото не е нито акт по смисъла на чл.4, б.“а“ от ПВ, с който се
прехвърля правото на собственост или с който се учредява, прехвърля, изменя
или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти или с който се
признават такива права, нито акт по по смисъла на чл.4, б.“л“ от ПВ, за
който със закон е предвидено, че подлежи на вписване. Тук е мястото да се
каже, че съгласно чл.39, ал.3 от СК, не всички брачни договори се вписват в
Имотния регистър, а само тези, които имат прехвърлително действие, т.е.
тези, с които се прехвърля право на собственост или се учредява или
прехвърля друго вещно право върху недвижим имот.
Видно от брачен договор от 20.05.2024 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. №*** г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. №***, с
него не се прехвърля право на собственост и не се учредява или прехвърля
друго вещно право върху недвижим имот. С договора на основание чл.38, ал.2
във вр. с чл.33, ал.1 от СК, съпрузите са избрали от момента на сключването
му за вбъдеще имуществените им отношения да бъдат уредени чрез
препращане към законовия режим на разделност. Съгласно чл.18, ал.3 от СК,
така избраният режим се регистрира по реда на чл.19 от СК – в публичния
централен електронен регистър към Агенцията по вписванията, в който
именно по арг. от чл.20 от СК следва да се прави справка при сделка между
единия или двамата съпрузи с трето лице.
Видно от приложените към жалбата 6 бр. брачни договора, с нито един
от тях не се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля
друго вещно право върху недвижим имот. Обстоятелството, че тези договори
са вписани в Имотния регистър по искане на нотариус С. Л. по никакъв начин
не задължава съда при произнасянето му по съществото на процесната жалба.
Несъстоятелни са съображенията в жалбата на нотариуса, че регистъра
по чл.19 от СК бил малко известен и че нямало практика да се правят справки
в него, както и съображенията, че вписването на брачните договори в
Имотния регистър е определящо за тяхната валидност. Целта на вписването в
публичния централен електронен регистър към Агенцията по вписванията е
да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите, т.е.
това вписване има само оповестително/информативно/ действие /виж в т.см.
напр. Решение № 244 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2014 г., III г.
о., ГК на ВКС/. Доколкото в СК липсва изрична разпоредба, която урежда
правното значение на регистрацията на брачния договор в централния
електронен регистър към Агенцията за вписване, както и изрична разпоредба,
която да предвижда вписването на всички брачни договори в Имотния
регистър, то не може да се приме, че регистрацията на брачния договор в
регистъра по чл.19 от СК и вписването в Имотния регидстър на брачен
договор, който няма прехвърлително действие, са предпоставки за
действителността на брачния договор. Ето защо е невярно, че невписването
на процесния брачен договор в Имотния регистър го прави недействителен и
го лишава от публичност и противопоставимост.
Според съда, от чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ, не могат да се извлекат
аргументи, че брачният договор трябва да бъде вписан или най-малкото
регистриран в Имотния регистър, както счита нотариус С. Л.. ПВ
регламентира само вписвания на актове, но не и регистрация на актове.
Несъстоятелна е аналогията между брачните договори като процесния и
договорите за продажба на наследство, универсалните завещания и пр.,
защото брачните договори нямат за предмет съвкупност – имуществен
комплекс с конкретно съдържание, особено когато с тях се принципно се
избира законов режим на разделност за вбъдеще.
По така изложените съображения, жалбата на нотариус С. Л. следва да
бъде оставеня без уважение.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 28.05.2024 г., подадена от
нотариус С. Л. с рег. №*** на НК срещу определение №1 от 20.05.2024 г. , с
което съдията по вписванията при Левченски Районен съд е отказал да впише
по основано на чл.4 от ПВ искане на нотариус С. Л. с рег. №*** на НК, брачен
договор от 20.05.2024 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №*** г. и
нотариална заверка на съдържанието с рег. №***, като неподлежащ на
вписване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна
жалба пред ВКС.