КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2494

София, 19.05.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1388 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 4071 от 28.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 13937/2024 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на Е. П. Т. срещу определение от 20.08.2024 г. на съдия по вписванията, с което е постановен отказ по нейно заявление вх. № 64940/20.08.2024 г. Прието е, че отказът за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 08.03.2021 г. от ЧСИ с рег. № 851, е законосъобразен, тъй като недвижимият имот не е описан в постановлението за възлагане съгласно изискванията на чл.6, ал.3 ПВп, вр. чл.60, ал.1-7 ЗКИР. Твърденията в обяснителната записка към заявлението, че към датата на издаване на постановлението имотът не е бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, се опровергават от представеното удостоверение изх. № 25-19074-25.07.2024 г. на СГКК-София, според което имотът е отразен с идентификатор по заявление от 18.06.2014 г. Дори в удостоверението да има техническа грешка относно датата – 18.06.2024 г., вместо посочената в него дата 18.06.2014 г. / каквато не се установява от съдържанието на самото удостоверение, включително при съвкупната му преценка с останалите документи към жалбата, които поначало са недопустим източник на изводи относно законосъобразността на обжалваното определение, което се преценява само въз основа на документите, представени със заявлението за вписване/, интересът на жалбоподателката от вписване на постановлението за възлагане може да бъде осъществен с подаване на последващо заявление с приложени документи, които отразяват действителната дата на отразяване на процесния недвижим имот в КККР.
Частна касационна жалба срещу определението на СГС е подадена от молителката Е. П. Т..
Жалбоподателката счита, че неправилно СГС отказал да съобрази документите, представени към частната жалба, от съвкупния анализ на които се установявало, че в удостоверение изх. № 25-19074-25.07.2024 г. на СГКК-София е допусната техническа грешка и процесният имот е бил нанесен в КККР през 2024 г., а не през 2014 г., както неправилно се сочело в удостоверението. Неправилно било прието, че тези документи са недопустим източник на изводи относно законосъобразността на обжалваното определение. Поддържа се становище, че в производството по чл.577 ГПК съдът може да вземе предвид факти, настъпили след подаване на заявлението за вписване. Сочи се практика на ВКС, според която нито съдебният изпълнител, нито купувачът на публичната продан могат да извършат попълване на имот в кадастралната карта, поради което неспазване на изискването на чл.6, ал.3 ПВп, вр. чл.60, т.1-7 ЗКИР не е основание за отказ за вписване на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота на купувача на публичната продан.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е в производството по реда на чл.577 ГПК съдът да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на жалбата, респ. да вземе предвид обстоятелствата и да съобрази писмените доказателства, представени с частната жалба, или контролните функции на съда са ограничени само до приложените към заявлението за вписване документи.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията.
Поставеният въпрос в изложението към частната касационна жалба отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд, че не може да основе своя акт на доказателства, представени с частната жалба.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставения въпрос, но не на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между въззивното определение и определение № 730 от 12.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 566/2023 г., I г. о., както и на цитираната в него практика на ВКС.
В посоченото определение на ВКС е прието, че при обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл.538, ал.2 , вр. чл.278 ГПК въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени за първи път с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване, което позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от съдията по вписванията, но и тези, допуснати от молителя; че ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция в закона не са предвидени, тъй като законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина /чл.10 ГПК/ пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало; че при отказ на съдията по вписванията окръжният съд, на който е подсъдна частната жалба против него, в изпълнение на принципа на законност /чл.5 ГПК/, на служебното начало – чл.7 ГПК и на задължението му да установи истината – чл.10 ГПК, действа като въззивна, а не като контролно-отменителна инстанция, и като такъв може и сам да събира и обсъжда доказателства за изясняване на повдигнатия с частната жалба въпрос, включително и когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване.
Въззивното определение противоречи на тази практика на ВКС, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата, представени към частната въззивна жалба, от които може да се направи извод, че нанасянето на процесния имот в КККР е станало през 2024 г., т.е. след издаване на постановлението за възлагане и съответно – няма как този имот да е бил описан в постановлението с данни от кадастралната карта, които към този момент не са съществували. Действително, в представеното пред съдията по вписванията удостоверение изх. № 25-19074-25.07.2024 г. на СГКК-София е посочено, че имотът е нанесен в КККР по заявление на Е. П. Т. вх. № 01-335506 от 18.06.2014 г., т.е. преди постановлението за възлагане. Тази дата обаче е сгрешена и това се установява от представените с частната въззивна жалба писмени доказателства. Така в пълномощното с нотариална заверка от 03.06.2024 г. купувачката на имота при публичната продан Е. П. Т. е упълномощила адв. В. В. Т. не само да получи от АГКК схема на имота, но и да иска нанасяне на имота в КККР. Това упълномощаване не би се наложило, ако имотът е бил нанесен в кадастралната карта още на 18.06.2014 г. Обстоятелството, че действителната дата на заявление № 01-335506 за нанасяне на имота в кадастралната карта е 18.06.2024 г., а не 18.06.2014 г., се установява от новото удостоверение на СГКК-София изх. № 25-72876-05.03.2025 г., представено с частната касационна жалба, което също следва да бъде съобразено по изложените по-горе причини.
Следователно – към момента на издаване на постановлението за възлагане изх. № 11235/08.03.2021 г. процесният имот не е бил нанесен в кадастралната карта и няма как това постановление да съдържа идетнификатор на имота по КККР.
Съгласно посоченото от жалбоподателката определение № 99 от 13.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1425/2022 г. на ВКС, I г. о., и цитираната в него практика на ВКС, при наличие на обективна невъзможност да бъде спазено изискването на чл.6, ал.3 ПВп, вр. чл.60, т.1-7 ЗКИР при издаване на постановление за възлагане, няма основание за отказ за вписване на това постановление, ако съдържащото се в него описание на имота има белезите по чл.6, ал.1, б.“в“ ПВп, позволяващи индивидуализацията му в достатъчна степен. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. Нанасянето на един имот в кадастралната карта може да бъде поискано само от лице, което се легитимира като негов собственик. Когато се провежда публична продан на един имот, негов собственик е длъжникът в изпълнителното производство. Ако той не пожелае да предприеме действие по нанасяне на имота в кадастралната карта, това не могат да сторят нито съдебният изпълнител, нито лицето, което участва в проданта. Затова в постановлението за възлагане няма как да се съдържат данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР. Такива данни могат да бъдат създадени едва след влизане в сила на постановлението за възлагане, когато новият собственик – купувачът на публичната продан, сезира АГКК със съответното искане.
В настоящия случай е налице както обективна невъзможност за вписване на данни по чл.60, ал.1, т.1-7 ЗКИР в постановлението за възлагане, така и достатъчна индивидуализация на имота в самото постановление съобразно данните по чл.6, ал.1, б.“в“ ПВп. Отделно от това новият собственик – молителката Е. П. Т., е предприела нужните действия по нанасяне на имота в КККР след влизане в сила на постановлението за възлагане и понастоящем този имот има самостоятелен идентификатор. Налице са изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ ПВп, както и на чл.6, ал.3 ПВп, вр. чл.60, т.1-7 ЗКИР, поради което отказът на съдията по вписванията, както и потвърждаващото определение на въззивния съд, следва да бъдат отменени и делото да се върне на СГКК-София за вписване на постановлението за възлагане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4071 от 28.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 13937/2024 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 4071 от 28.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 13937/2024 г. на Софийски градски съд и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията от 20.08.2024 г. по заявление вх. № 64940/20.08.2024 г. на Е. П. Т..
ВРЪЩА преписката на СГКК-София за извършване на вписване на постановление за възлагане изх. № 11235 от 08.03.2021 г. по изп. д. № 20158510402185, 20158510402163, 2019851040706 на ЧСИ М. П., рег. № 851 по регистъра на КЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване.