КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 1856 от 3.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1231/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анна Ненова

чл. 16, ал. 7 ЗУТ




Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "Алианц Банк България" АД срещу определение № 6649 от 28.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 4583/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на банката срещу определение № 306 от 22.03.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, съдържащо отказ да се извърши отбелязване по договорна ипотека акт № 120, том 18/2014 г., съгласно подадено заявление с вх. № 20610/22.03.2024 г.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че направеният отказ е незаконосъобразен. Трябва да бъде отбелязана промяна в предмета на обезпечение в договорната ипотека (промяна в недвижимия имот, настъпила по силата на закона). За банката като ипотекарен кредитор съществува правен интерес от последваща индивидуализация на обекта на ипотечното право след влизане в сила на плана по чл. 16 от ЗУТ.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Върху кой урегулиран поземлен имот преминава изцяло учредената ипотека по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ – върху придобитите от собствениците/ипотекарни длъжници нови урегулирани поземлени имоти или остават да тежат върху частта от земната повърхност, която е попълвала площта на стария неурегулиран поземлен имот, предмет на ипотеката към датата на учредяването й?

2. Следва ли правораздавателният орган/съдията по вписванията да извърши вписване/отбелязване в книгите по вписванията на подлежащи на вписване обстоятелства, възникнали по силата на закона, въпреки липсата на изричен текст за това в Правилника за вписванията или правораздавателният орган има свободата да прилага закона по аналогия, следвайки общия му разум?

3. Следва ли на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ да бъде вписана в служба по вписванията промяна в предмета на ипотеката, възникнала по силата на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Между "Алианц Банк България" АД, от една страна, и Б. И. Д. и И. С. Д., от друга, е бил сключен договор за ипотечен кредит от 19.09.2014 г. с краен срок за погасяване 20.09.2034 г. За обезпечение на всички вземания на кредитора в полза на банката е бил сключен договор за ипотека с формата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 22, том ІІІ, рег. № 6479, дело № 308 от 2014 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 48472, акт № 120, том 18/2014 г. Ипотеката е била върху поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1940 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота [населено място], район "Б. ", [улица]. Междувременно е бил одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП) – План за регулация и застрояване (ПРЗ) на м. "гр. Б. – ЦГЧ и[жк], изработен по реда на чл. 16 от ЗУТ. С влезлия в сила ПУП за стария имот 1940 е бил отреден новообразуван имот с идентификатор 02659.2195.2950, представляващ УПИ ІІ-1940 "за спортен комплекс", кв. 81Е.

С оглед тази регулационна промяна, със заявление вх. № 20610 от 22.03.2024 г. е било поискано отбелязване на промяна на обекта по договорната ипотека. Искането е било основано на разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ.

С определение № 306/22.03.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд искането е било отказано. Отбелязване, според съдията по вписванията, се извършва в предвидените в закона случаи (заличаване, подновяване, поправка, прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, залагане на вземане, встъпване в ипотечно вземане и други), но не и в конкретния случай. Промяната в регулационния статут на имота, служещ за обезпечаване на вземането на кредитор, не е основание да бъде правено отбелязване по вписания ипотечен акт. Това не е и необходимо – каквито и промени да настъпят в статута на имота след вписването на ипотеката, тя ще продължи да тежи и това е последица от вписването й.

Съображенията са били споделени изцяло от състава на Софийски градски съд. От съда е било прието, че процесният случай не попада в предметния обхват на нормата на чл. 15 и следващите от Правилника за вписванията, които правила нормативно лимитират случаите и процесуалния ред на вписване, отбелязване и заличаване на ипотека. От нормата на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ също не произтича основание за вписване или отбелязване. С нея се уреждат правните последици при настъпили промени в регулационния статут на имота – запазване на действието на вписана ипотека, която преминава изцяло върху новосъздаден урегулиран поземлен имот.

При тези установени обстоятелства поставеният от касатора първи въпрос не е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Този съд не е излагал решаващи мотиви относно действието на ипотека при промяна на регулационния статут на имот при териториалноустройствено планиране (изготвяне на подробен устройствен план по чл. 16 от ЗУТ). Мотивите са относно вписванията, състоящи се в даване гласност на подлежащи на вписване актове по определен в Правилника за вписванията начин.

Вторият поставен въпрос отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото въззивният съд е възприел, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, предвидени в закон. Въпросът обаче не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Формирана е задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, и на тази практика обжалваното определение не противоречи. На вписване подлежат само актовете и исковите молби, за които с изрична законова разпоредба е предвидено вписване: в чл. 112-116 от ЗС, в някои други закони (например в ЗЗД) и в Правилника за вписванията. Не се установява тази практика да е неправилна или да се нуждае от осъвременяване съгласно задължителното тълкуване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, дадено с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Същото е по отношение на третия поставен въпрос – дали разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е основание за вписване (отбелязване) при новообразувани урегулирани поземлени имоти, щом ипотеката е била учредена върху поземлен имот преди урегулирането. Не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК относно въпроса. Разпоредбата не е от посочените в решението по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, уреждащи вписване, отбелязване и заличаване. Тя е относно действието на ипотеки, наложени върху поземлени имоти, които впоследствие са урегулирани.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6649 от 28.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 4583/2024 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.