КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 871
гр. Шумен, 24.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в
следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове: Атанас Д. Христов
Мерджан Ем. Мехмед
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно
гражданско дело № 20263600500475 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.577 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 25.08.2026 г., депозирана от Ж. В. И., против отказ от
21.08.2026 г. на съдията по вписванията при РС-гр. Шумен, постановен по молба вх. №
4447/21.08.2026 г., с който е отказано заличаване на договорна ипотека, обективирана в нот.
акт за заем и учредяване на договорна ипотека № ...../2011 г., вписан в Служба по
вписванията – Шумен, с вх. рег.№ .... Акт № .... т. 2, вписана на .....2011 г., подновена с Акт
№ ....2021 г., по искане на наследника на ипотекарния длъжник на основание чл.179, ал.1
предл. 2 от ЗЗД и чл.19, ал.1, предл. 2 от ПВп, на осн. влязло в сила съдебно решение №
187/12.03.2026 г. по гр.д. № 1420/2025 г. на ШРС. Жалбоподателят счита отказа на съдията
по вписванията за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон и съдебната практика. Излага, че диспозитивът при уважен частичен
отрицателен установителен иск разпростирал действието си върху целия ипотечен договор –
поради погасяването му по давност. В мотивите на решението на РС било прието, че
вземането на ответника, възникнало по Договор за заем съдържащ се в Нот. акт за заем и
учредяване на договорна ипотека № ..../2011 г., било погасено по давност. В мотивите на
решението на ОС било посочено, че петгодишната погасителна давност по чл.114, ал.1 вр. с
чл.110 ЗЗД за вземането била изтекла най-късно на 10.11.2019 г. С диспозитива било
признато за установено, че Ж. И.а не дължи на Х.А. сумата 639,11 евро, представена като
частичен иск по гр.д.№ 1420/2025 г. на ШРС. Предвид изложеното моли да бъде приложен
чл.179, ал.1 ЗЗД, съгласно който ипотеката се заличава въз основа на влязло в сила съдебно
решение, с което се признава несъществуване на вземането.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
неоснователна, поради следното:
Пред съдията по вписванията е депозирано заявление на 21.08.2026 г. от Ж. В. И.,
наследник /син/ на ипотекарния длъжник М.Р.Т. /починала на .....2017 г./, с искане за
заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № .....2011 г., вписана с Акт №
.... том 2, вписана на .....2011г. , поради изтекла погасителна давност в периода 2014 – 2019 г.
Към заявлението са приложени два броя съдебни решения – по гр.д. № 1420/2025г.г. на ШРС
/с отбелязване, че е влязло в сила на 07.08.2026 г./ и по в.гр.д. № 286/2026 г. на ШОС,
удостоверение за наследници, нот. акт за заем и учредяване на договорна ипотека, документ
за внесена държавна такса.
За да постанови атакувания отказ, съдията по вписванията е приел, че в случая с
представеното влязло в сила съдебно решени е уважен частичен отрицателен установителен
иск за сумата 639,11 евро - част от целия дълг, възлизащ на 16770,37 евро по Договор за
заем, сключен между наследодателя на заявителя и ипотекарния кредитор. Действието на
съдебното решението не се разпростира върху непредявената част от вземането. Ипотеката
обезпечава целия дълг, тъй като ипотечното право е единно и неделимо. Ипотеката тежи
върху целия имот до пълното погасяване на дълга или признаването му за несъществуват с
влязъл в сила съдебен акт. Освен това, съгласно чл.19, ал.1 ПВ заличаване на вписването на
ипотека се осъществява със съдебен акт, който постановява заличаването, а представеното
съдебното решение не съдържа в диспозитива си нареждане за заличаване на ипотеката.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи: Съобразно чл.32а, ал.1 от ПВп, както и задължителните указания
по прилагане на тази разпоредба, дадени с т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали
представеният за вписване акт подлежи на вписване и спазени ли са изискванията за
неговата форма и съдържание.
Съгласно чл.179, ал.1 ЗЗД, вписването на ипотеката се заличава въз основа на
съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма, или въз
основа на влязло в законна сила съдебно решение. Заличаването става по молба, към която
се прилага актът за съгласие или препис от влязлото в законна сила решение /ал.2 на чл.179
ЗЗД/. Съгласно чл.19, ал.1 ПВп заличаване на вписването на ипотеката /чл.179 ЗЗД/ става въз
основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на
влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.
В случая не е налице хипотезата на съгласие на кредитора, дадено в нотариално
заверена форма.
Според константната съдебна практика, поначало, след като ипотеката е погасена, то
трябва да бъде заличено вписването й. Във всички случаи, когато кредиторът отказва да
даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е
изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена.
В този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, с което се постановява това заличаване. /реш. № 431/08.11.2011г. по гр.д. №
1759/2010г. на ІV г.о ГК на ВКС; опр. №74/04.02.2014г. по т.д.№1791/2013 г. на І т.о.ТК на
ВКС/.
В случая, с влязло в законна сила на 07.08.2026 г. съдебно решение № 187/12.03.2026 г.
по гр.д. № 1420/2025 г. на ШРС, по предявен частичен отрицателен установителен иск с пр.
осн. чл.124 ГПК, съдът е признал за установено, че Ж. В. И., ЕГН **********, адрес: гр.
Шумен, ул. “....“ №17 не дължи на Х.М.А. ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. “....“ №10,
сумата 639,11 евро, предявена като частичен иск от 16 770,37 евро, представляваща заем
по Договор за заем, съдържащ се Нотариален акт за заем и учредяване на договорна ипотека
№...../2011 г. на Нотариус С.С. рег. №.... при Нотариалната камара, поради погасяването му
по давност.
Предявяването на отрицателен установителен иск за част от едно правоотношение или
за част от претендирано вземане е процесуално допустимо, като съгласно ТР № 3/2019 г. по
тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, постановеното по един частичен иск решение влиза в
сила за съществуването на правото за предявената част от иска, като разделянето на
вземането на части предполага самостоятелното съществуване на всяка една от тях. С оглед
на това, че законът и практиката на ВКС позволяват едно правоотношение да бъде разделено
на части по волята на ищеца, то не е налице процесуална пречка длъжникът или увреденото
лице да оспори по исков път само в определен обем претендираното срещу него право.
Предявяването на частичен отрицателен установителен иск не накърнява правото на защита
на ответника и не прави съдебното производство недопустимо. /опр. №2420/24.08.2026 по
търг. д. №936/2026 на ВКС, ТК, I./.
При съдебно решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск
обаче, диспозитивът не разпростира действието си върху непредявената част, защото
отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или
несъществуването на останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен
установителен иск да бъде уважен както в хипотеза, когато цялото задължение изобщо не е
възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена
като предмет на производството. /опр. № 60521/28.09.2021 по т. д. № 1532/2020 г. на ВКС, I
т. о./
Ето защо в случая уважаването на частичния ОУИ не разпростира действието си върху
неразрешената част от вземането, а ипотеката тежи върху целия заложен имот и обезпечава
целия дълг /арг. от 174ЗЗД/. Освен това, представеното влязло в законна сила решение не
постановява заличаване на ипотеката.
От гледна точка на чл.179, ал.1 ЗЗД и чл19, ал.1 ПВп съдебно решение, в което
отсъства диспозитив, с който се постановява нареждане да се заличи вписването не
обективира основание за заличаване на ипотеката, обезпечаваща съдебно отреченото
вземане. Причината за това е, че съдията по вписванията би навлязъл в проверка за
съществуването на материалноправните предпоставки на акт, тъй като би се наложило да се
произнесе по въпроса погасено ли е ипотечното право, разрешението на който е от
компетентността на съда. Допустимостта на подобно действие изрично е отречена с
тълкуването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което съдията по вписванията не е овластен да проверява материалноправните предпоставки
на акта, така както не може да проверява дали представеният за вписване акт страда от
някакви пороци.
Според съдебната практика е процесуално допустимо длъжникът да предяви иск за
установяване несъществуване на ипотечното право на основание чл.179, ал.1 ЗЗД. В
практиката се приема, че искът за заличаване на ипотеката не е самостоятелен - той винаги е
последица от спора за съществуване на вземането. В иска по чл.179 ЗЗД имплицитно се
съдържа искът за установяване на погасяването на обезпеченото вземане. Претенцията за
заличаване на ипотеката се съединява с отрицателен установителен иск за съществуването
на вземането, което тя обезпечава. /В този см. опр. № 1799/11.04.2.... г. по ч.гр.д. № 1126/2....
г. на ІІ г.о. ГК на ВКС и посочените в него съдебни актове/.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че отказът на съдията по
вписванията да заличи вписана договорна ипотека, е законосъобразен и следва да бъде
потвърден, тъй като към заявлението не е представено нито нотариално заверено съгласие
на кредитора, нито влязло в законна сила съдебно решение, както изисква разпоредбата на
чл.179, ал.2 ЗЗД. Частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 25.08.2026 г., депозирана от Ж. В. И.,
против отказ от 21.08.2026 г. на съдията по вписванията при РС-гр. Шумен, постановен по
молба вх. № 4447/21.08.2026 г., с който е отказано заличаване на договорна ипотека,
обективирана в нот. акт за заем и учредяване на договорна ипотека № ...../2011 г., вписан в
Служба по вписванията – Шумен, с вх. рег.№ .... Акт № .... т. 2, вписана на .....2011 г.,
подновена с Акт № ....2021 г., по искане на наследника на ипотекарния длъжник на
основание чл.179, ал.1 предл. 2 от ЗЗД и чл.19, ал.1, предл. 2 от ПВп, на осн. влязло в сила
съдебно решение № 187/12.03.2026 г. по гр.д. № 1420/2025 г. на ШРС.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.