КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 07:13

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
 

Усмивки
:D :) ;) :( :o :shock: :? 8-) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :geek: :ugeek:
Големина на шрифта:
Цвят на шрифта
Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Включен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Включени
Изключи BBCode
Изключи усмивките
Недей автоматично да правиш URL адреси
Потвърждение на мнението
За да се предпази писането на ботове, администратора изисква да въведете код за сигурност. Ако имате проблеми с код-а свържете се с администратора.
Код за потвърждение:
Въведете кода от изображението.
   

Преглед на тема - Отворено писмо до Омбудсмана г-жа Мая Манолова
Автор Съобщение
  Заглавие:  още един проект за изменение на ЗСПЗЗ и ЗАЗ  Отговори с цитат
НАРОДНОСЪВРЛНИЕ

Д0 Дата / ÛT.^ X*
Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл.
76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
внасяме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, съответно с мотиви и предварителна оценка на
въздействието.
Молим законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване
съгласно установения ред.
Вносители:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!

ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И
ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

(обн. ДВ. бр.17 от 1991 г., изм. ДВ. бр. 20 и 74 от 1991 г., изм. ДВ. бр. 18, 28,46 и 105 от 1992 г., изм. ДВ.
бр. 48, 64 и 83 от 1993 г., изм. ДВ. бр. 80 от 1994 г., изм. ДВ. бр. 45,57 и 59 от 1995 г„ изм. ДВ. бр. 79,
103 и 104 от 1996 г., изм. ДВ. бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г.,... изм. ДВ. бр. 58 от 2017 г. )


§ 1. В чл. 376. се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а) в изречение първо думите „се посочва формата на стопанисване и начинът
на трайно ползване на земите" се заменят с „посочва избрания от него начин на
ползване на земята, а в случаите на предоставяне на ползването на трето лице - и
лицето, на което е предоставил, или с негово съгласие е предоставено ползването."
6) в изречение трето след думата „земеделие" се поставя запетая и се добавя
„за нуждите на поддържан от службите нарочен регистър на собствениците и
ползвателите,".
в) изречение четвърто се изменя така: регистърът по предходното изречение
осигурява информацията за това кои са собствениците на земеделските земи в
района на съответната общинска служба и за лицата, на които собствениците -
лично или с тяхно съгласие, са предоставили права на ползване, като се води по
начин, обезпечаващ актуалността на тази информация."
г) създава се ново изречение пето: „За вписването, респективно - за
поддържането на информация в този смисъл, на едно лице като ползвател е
необходимо съответствие на представения от лицето договор с информацията в
декларацията на собственика по изречение първо."
д) досегашното изречение пето става изречение шесто, като в него съюзът
„Ако" в началото на текста се заменя с „При несъответствие, както и в случаите при
които".
е) досегашните изречения шесто и седмо - отпадат.

2. В ал. 3, изречение първо след думата „ползвателите" се поставя запетая и
се добавя „които са вписани в регистър по ал. 1".

3. Ал. 4 се изменя така:
„(4) В срок до 5 август, за целите на подготовката и обезпечаването на
предстоящата стопанска година, общинската служба по земеделие изготвя
систематизирана информация за земеделските земи в района и осигурява нейната
публичност, по начина, посочен в чл. 37в, ал. 5, за периода от 5 до 15 август, както
следва:
1. списък на имотите, за които в регистъра по ал. 1 е вписан ползвател с
информация за кои от тях е подадено заявление по ал. 3 и
2. списък на имотите по чл. 37в, ал. 3. Освен публичното оповестяване, този
списък се изпраща и на комисията по чл. 37в, ал. 1, в който случай към него се
добавя картен материал за имотите и данни за техните собственици и дължимото
рентно плащане."

§ 2. В чл. 37в. се правят следните изменения и допълнения:
I. в ал. 1, изр. първо след думата „ползвателите" се поставя запетая и се
добавя "вписани в регистъра по чл. 376, ал. 1".

2. в ал. 5, изр. първо думите „Заповедта по ал. 4 се обявява в" се заменят с
„Копие на заповедта по ал. 4 се поставя на видно място в сградата на".
Заключителни разпоредби
§ 3. В Закона за арендата в земеделието (обн. ДВ. бр. 82 от 1996 г., изм. ДВ.
бр. 35 и 113 от 1999 г., изм. ДВ. бр. 99 от 2002 г., изм. ДВ. бр. 13 от 2007 г., ... изм.
ДВ. бр. 58 от 2017 г.) в чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. в изречение второ след думата „вписванията" се поставя запетая и се
добавя „по разпореждане на съдията по вписванията след проверка на условията за
неговото сключване".
2. създава се изречение трето: „При вписването се представя скица на имота -
обект на договора, заверена от общинската служба по земеделие."

§ 4. В срок до 3 месеца от влизане в сила на закона, арендаторите по
заварените договори за аренда, при вписването на които не е представена скица на
имота - обект на договора, представят такава, заверена от общинската служба по
земеделие, в службите по вписвания.
Вносители:
мотиви
към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи


Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е един от най-
динамичните от гледна точка на законодателни промени. Проблемите, натрупани
през годините между собственици и ползватели, фалшифицирането на договори с
цел получаване на европейски субсидии, са едни от често срещаните нарушения.
Въпреки, че в Закона има текстове, които са основание за по-голям контрол от
структурите на Министерство на земеделието, харните и горите, ежегодно
възникват казуси и злоупотреби, които трудно намират своето решение в сроковете,
които са предвидени в Закона.

Предлаганите промени целят прилагането на едно от основните принципни
положения в Закона, а именно - ползването на земеделската земя от лица различни
от собственика да става само с негово съгласие. Предлагаме създаването на нарочен
регистър, който да осигурява информация за това кои са собствениците на
земеделски земи и кои са ползвателите. Необходимо е регистърът да бъде актуален,
като собствениците имат задължението да заявяват своевременно настъпилите
промени. При несъответствие между представените от ползвателите договори и
информацията за собственика, общинската служба е задължена да уведоми страните
по договора.

Предлага се ежегодно, до 5 август общинските служби по земеделие да
подготвят систематизирана информация за земеделските земи в техните землища за
предстоящата стопанска година и да осигурят публичност на тази информация.
Освен публично оповестяване информацията се изпраща и на комисията по чл.37в,
ал.1, като в случая се добавя картен материал за имотите и данни за техните
собственици, а също така и информация за дължимото рентно плащане.

Предлага се промяна в Закона за арендата в земеделието, като при вписване
на арендните договори задължително се изисква скица на имотите. В срок от три
месеца от влизане на закона в сила, арендаторите, които са вписали договори без да
са прилагали скици, следва да представят такава в службите по вписвания


Вносители:

\
t
Предварителна оценка на въздействието
на Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи


I. Основания за законодателната инициатива
Независимо от честите нормативни промени в опит за намиране на решения
на различни проблеми, и въпреки наличието на законови текстове, които дават
основание за по-голям контрол, продължава ежегодното възникване на казуси и
злоупотреби. Проблемите в отношенията между собственици и ползватели, и
фалшифицирането на договори с цел получаване на европейски субсидии, са едни
от най-често срещаните нарушения.


II. Заинтересовани групи
Цели се подобряването на стабилността и сигурността на отношенията при и
по повод ползването на земеделските земи. Безспорно - заинтересовани са
непосредствените участници. Предвид мястото и значението на тези отношения
обаче може да се твърди, че кръгът на „заинтересованите" надхвърля страните.


III. Анализ на разходи и ползи
Приемането на законопроекта не е свързано с допълнителни финансови
средства.


IV. Административна тежест и структурни промени
Приемането и изпълнението на законопроекта не налага административни
промени или въвеждане на регулаторни режими и такси.
V. Въздействие върху нормативната уредба
С изключение на съдържащото се в самия него допълнение на Закона за
арендата в земеделието, приемането на законопроекта не е свързано и не налага
промени в други нормативни актове.
Вносители:
Мнение Публикувано на: 25 Сеп 2017, 10:10
  Заглавие:  Re: Отворено писмо до Омбудсмана г-жа Мая Манолова  Отговори с цитат
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДО

44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал.
1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме
предложение за разисквания по питане № 754-05-33/13.07.2017 г. от народните
представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към Министъра на
земеделието, храните и горите относно политиката на Министерството на земеделието,
храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения, заедно с Проект на
решение.

Приложение: Проект на решение.
18.09.2017 год.
Гр.София
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-33/13.07.2017 г. от народните
представители ироф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на
земеделието, храните и горите Румен Порожанов, относно политиката на
Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в
поземлените отношения

Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република
България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното
събрание

РЕШИ:

I. В срок до 31 декември 2017 г. Министърът на земеделието, храните и горите да
внесе Доклад в Народното събрание, включващ:
1. Анализ на нормативната регулация на обществените отношения в
земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и
управлението на земеделските земи в България;
2. Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България;

II. В срок от 10 месеца след приемане на Доклада по т. I., Министърът на
земеделието, храните и горите, след необходимото обществено обсъждане,
да внесе в Народното събрание проект на единен законодателен акт,
уреждащ обществените отношения в земеползването - относно
собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи
в България. Целта е да се гарантира защита на земеделската земя като
национално богатство и да създаде основа за устойчиво развитие на
земеделието.

18.09.2017 год.
Мнение Публикувано на: 20 Сеп 2017, 09:29
  Заглавие:  Питане към министър Порожанов  Отговори с цитат
Преминаваме към следващото питане от проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Проблемите при стопанисването на земята не са от вчера, но през последните години сякаш те се задълбочиха, като критичните точки в отношенията са в две посоки. Първата е между собственици на земеделски земи и тези, които стопанисват земята при сключването на договори за наем и аренда. А освен това, вече има и сериозно напрежение между малки и средни земеделски стопани, и големи, които успяват под някаква форма да ги изместят от съответните територии и да увеличават непрекъснато обработваемата си земя.
Изобретателността е изключително голяма по отношение най вече на договорите, които се предоставят като правно основание за получаване на европейски субсидии. Тази изобретателност касае както едногодишните договори, за които в повечето случаи се установява, че са фалшиви, а вече и в последния месец темата с вписани фалшиви договори, които касаят около 43 хил. дка „бели петна“, които съответно бяха припознати от фирми като реално обработващи и вписани в съда.
Причините са различни за това състояние на поземлените отношения. Може би причината е и в честата промяна на Закона за собствеността и ползването.
Например в предходния парламент за една година промените бяха четири или пет пъти, а в същото време в Правилника за прилагане на Закона, който Министерството трябваше да подготви, съответно промяната беше само веднъж, което означава, че шест или седем месеца се подготвя промяната на Правилника за прилагане. През това време има достатъчно основание да се счита, че тези лоши практики могат да бъдат анализирани и съответно приведени в действие. Освен това според нас продължават и лошите практики в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите по места.
Давам един пример: десет години след присъединяването към Европейския съюз застъпванията на земя продължават. Вярно е, че те намаляват всяка година с две-три хиляди, а сега последната информация от Министерството е, че 60 хил. дка са застъпени при подаването на заявления. Лично аз не мога да си обясня как това се случва, при условие, че софтуерът, с който Министерството разполага, отчита всички фатални грешки, тоест застъпванията са една фатална грешка. Как се преодолява тя, как се манипулира този софтуер? Просто няма обяснение от гледна точка на процедурите, които се прилагат в Министерството.
Белите петна – също има проблем, защото императивно Законът казва, че белите петна със заповед трябва да са платени и едва тогава правното основание влиза в действие. Според писмен отговор, който Вие ми предоставихте през месец юли, се вижда, че част от белите петна все още не са заплатени и съответно средствата не са постъпили в областните служби. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Има много примери, на които трябва да се обърне внимание, и в тази връзка нашето питане е свързано с политиката на Министерството на земеделието за създаване на ред и устойчивост в поземлените отношения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Господин Министър, имате пет минути за отговор на питането.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми господин Гьоков! Органите по поземлена собственост в Министерството на земеделието и храните, областните дирекции по земеделие, общинските служби по земеделие администрират ползването на земите от Държавния поземлен фонд, както и комасираното ползване на земеделските земи чрез създаване на масиви за ползване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и Правилника за прилагането му.
Основното предназначение на земите от държавния поземлен фонд е ползването им за земеделски нужди, като свободните от разпореждане се предоставят ежегодно за възмездно ползване под наем или аренда, чрез търг или конкурс. Всеки регистриран земеделски производител, който отговаря на визираните в Правилника на Закона изисквания към кандидатите за допускане до участие в търговете, може да подаде заявление за участие два пъти годишно – през май и през ноември обикновено, този път се забави по определени причини.
Общинските служби по земеделие извършват проверки за състоянието на ползването на имотите от държавния поземлен фонд, като за онези ползватели, които ползват такива имоти без правно основание, се издават заповеди за неправомерно ползване, въз основа на които същите заплащат сума, представляваща трикратния размер на средногодишното рентно плащане на землищата на общината. За целта бе изготвена и утвърдена методика за извършване на проверки за състоянието и ползването на имотите от държавния поземлен фонд, която включва стриктни мерки и предоставяне на безвъзмездно ползване на земи от него, като при установени нарушения за ползването или отпаднала необходимост заповедите, с които земите са предоставени, се изменят, или отменят.
С изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани през 2014 г. и 2015 г., се въведоха нови условия и ред относно даването за ползване под наем или аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общински поземлен фонд.
След промените тези имоти се отдават под наем или аренда, без търг или конкурс на собственици, или ползватели – на животновъди, животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система към Българската агенция по безопасност на храните и съобразно броя и вида на регистрираните животни по цена, определена по пазарен механизъм.
С процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи – чрез сключване на доброволно споразумение или административно разпределение на масивите между правоимащите, се постига уреждане на поземлените отношения с цел осигуряване на ефективна механизирана обработка на земеделската земя в условията на силно разпокъсана собственост и многобройни имоти с трудно установим собственик.
Сключените споразумения осигуряват ползване на масивите в рамките на стопанската година, като същевременно осигуряват съответното овъзмездяване на собствениците, които не са били установени към началото на стопанската година. С ползването на земеделските имоти, с начина на трайно ползване – пасища, мери и ливади, по предназначението им, както и с цел оказване на институционална подкрепа за развитие на животновъдния сектор, с изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2017 г., се въведе процедура за създаване на споразумение за масиви за ползване на пасища, мери и ливади от собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни.
Правната уредба на договора за аренда на земеделска земя се съдържа в Закона за арендата в земеделието, който предоставя адекватна закрила както на собственика, който отдава своята земя – арендодател, така и на лицето, което ще ползва земята – арендатора. Договорът за аренда се предпочита, откогато страните желаят да се обвържат за по-дълъг срок, тъй като минималният е пет стопански години и няма ограничения за максимален срок. Сключването му е подходящо за собственици, които не възнамеряват да продават в скоро време земята си, познават арендатора си и са убедени в неговата коректност при едно по-продължително обвързване. Договорът е предпочитан от арендаторите, тъй като им дава сигурност, че могат да ползват земята за по-дълъг период и да извършват съответните инвестиции, с оглед подобряване ефективността на тяхното стопанство.
Между страните по сключените договори за аренда възникват облигационни отношения, които имат частно-правен характер, поради което заявилите се проблеми и спорове по договорите, следва да се разрешават от страните съгласно договорените клаузи, Закона за арендата в земеделието и действащото законодателство. В тази връзка те са извън компетенциите на органите по поземлената собственост.
Относно постъпилите информации за манипулиране на терените с белите петна ние комуникирахме непрекъснато, още при първите заявления за вписване. Знаете, че от страна на Министерството пуснахме указания още същия ден към нашите областни земеделски служби – да се изискват допълнителни документи от собствениците за това по какъв начин е предоставена земята и не е вписан нито един от тези договори. Ако не се лъжа, 79 бяха изпратените сигнали до прокуратурата. Разбира се, темата беше използвана, защото имаше отворени вратички в законодателството.
В момента и ние подготвяме, и от друго място са подготвени допълнения и изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в Закона за арендата, които ще бъдат предложени, бих казал, за по-бърза процедура на вниманието на Комисията по земеделието и храните .
Темата с белите петна е дълга и знаете, че застъпванията вече са намалели под 1%, а вписване на застъпени имаме, когато идват с различни договори за право на ползване на един определен парцел, а, разбира се, а в рамките на процедурата се изчиства правото или по-точно правото на единия от двамата в зависимост от характера на документите за ползване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – проф. Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, бяхте точен по отношение на процедурите в държавния поземлен фонд. Може би малко повече контрол трябва и по отношение на общинските земи, а също така и по спазването на изискванията на Закона, свързани с предоставянето на ливади и пасища за животновъдството, тъй като и там има сериозни проблеми по отношение на избора, по отношение на това какво се предоставя като ползване.
Опитът, който имате с държавния поземлен фонд, когато е извън допустимия слой – да не се плаща наем за определено време, за една или повече години в общините, не се случва и на практика разходите, които трябва да направи всеки един в началото, са огромни.
Нашите уточняващи въпроси са два.
Първо, Вие говорите при отчет на Вашите 100 дни работа, че трябва един-единствен закон, уреждащ поземлените отношения. Факт е, че от публикации в медиите аз не можах много да се ориентирам за какво става въпрос и въобще каква е визията в тази насока, това е по-важният въпрос.
Вторият уточняващ въпрос е свързан с кадастъра. В миналия парламент беше приет един абсурден закон, в който с карта за възстановена собственост земите преминаха в кадастъра. Той трябваше да бъде готов и една от причините, за да се появят тези фалшиви договори, е, че ние нямаме реален кадастър. Ако имаше кадастър, всеки един нотариус щеше да види собственика, а също така и скицата на имота. Но е факт, че кадастър няма.
Това е работа не само на Министерството на регионалното развитие, но и на Министерството на земеделието, защото то е заинтересовано. Един от елементите на устойчивост на поземлените отношения – липсата на контрол по отношение на тези фалшиви договори, които се появяват, е именно липсата на кадастър. Той е в основата на много от въпросите, които следва да се решават в бъдеще.
Има освен това и много други закони, като за семената и посадъчния материал, където изведнъж също се появяват изисквания към ползването на земята, пространствени ограничения, изолации и отново се заграбва земя. Просто законодателството при поземлените отношения наистина създава предпоставки за тълкувателни отношения, които впоследствие създават проблем и на собственици, а и на ползватели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
За отношение – господин Министър?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Основният проблем при казуса с белите петна преди около месец, разбира се, кадастърът е тема, но в конкретния случай законодателството позволяваше нотариусите да заверяват в договорите само подписа, без да заверяват съдържанието. Именно това в момента отстраняваме като законодател, но и някои други неща.
Да, отново ще бъде поредната кръпка в законите за ползването на земеделските земи.
Този либерален подход в контекста на това – да не се спира възможността за ползване на земи, за да не остават неизползвани земи, в конкретния случай даде възможност за съмнения за измами, спекулации и т.н.
Темата с единния законодателен документ, който да урежда поземлените отношения, не е нова, беше разглеждана и в предходното правителство на господин Борисов.
Беше стартирана идея за създаване на Кодекс на поземлените отношения. За съжаление той е стигнал доникъде. Бих казал, че поръчката за изготвяне на законодателни промени е обект на определени проверки.
Ние сме създали работна група, която не е много напреднала, имала е две-три заседания. Казахме и на пресконференцията в края на месец август, че нашата идея е до средата на следващата година да прегледаме законодателството, свързано с ползването на земеделските земи. Дали ще бъде кодекс или закон? Кодекс с 500 и над 500 члена е много тежък документ, който трудно се гледа.
От друга страна, самият земеделски сектор, ползвателите на земи искат всичко да е уредено на едно място. Не мислете, че Министерството разполага с прекрасния административен капацитет да напише прекрасен кодекс. Темата е по-широкообхватна.
Темата за обединяване на нормативната уредба в един документ е отворена и стои пред нас.
По отношение на проблемите с белите петна Ви казах: ще предложим законодателни промени на вниманието на Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков – за отношение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Господин Министър, никой в България не може да отрече, че поземлените отношения са изключително сложни и проблемите не могат да се изчерпят с времетраенето на едно парламентарно питане. Факт са сериозни проблеми в отношенията между собствениците на земя и арендаторите. Плащането на рентата по договора се е превърнало в битка между собствениците на земята и арендаторите и е дискусионна тема от началото на прехода.
Тези отношения са трудно управляеми, но трябва да се решат и регулират от държавата, защото българинът остава с усещането, че държавата е на страната на некоректните арендатори, които лъжат и мамят собствениците, въпреки че са им дали своите земи.
Сегашната законодателна нормативна рамка, уреждаща поземлените отношения, създава предпоставки за злоупотреби, а собственикът на земята е в неизгодна ситуация и е по-малко важен от арендатора.
Господин Министър, питането, което Ви отправихме, касае две трети от българите, които притежават земя: кого – повече, кого – по-малко, но единственият им шанс е земята да бъде отдавана под аренда, защото друга алтернатива няма.
Не съм удовлетворен от отговора Ви. Той е твърде професионален, твърде експертен, твърде чиновнически, но няма отговор на простичкия въпрос – какво да правят собствениците на земи, когато системно се нарушават договорите им, когато не си получават рентата: да ходят в съда, да водят дела на собствени разноски, да харчат пари, които в повечето случаи нямат, за да получат нищо насреща, дори да осъдят арендатора?!
Кога, господин Министър, държавата ще се намеси, за да създаде ред и устойчивост в поземлените отношения? Кога ще застане на страната на собствениците и ще пази техните интереси, а не само на арендаторите?
Надявам се да разбирате, че идеята на нашето питане не е политическо заяждане, а начин като опозиция да разберем заедно с всички заинтересовани страни каква ще е политиката, която ще водите в земеделието и в поземлените отношения. В момента собствениците на земи са в пълна зависимост от арендаторите. Кога ще променим това? Кога арендаторите ще станат в зависимост от собствениците, както е редно?
Предполагам вече се досещате, че вече сме събрали необходимите подписи на основание на Конституцията на Република България и на нашия Правилник, с което предлагаме провеждане на разисквания по темата на нашето питане. Очакванията ни са дискусията да се съсредоточи върху актуалното състояние на поземлените отношения в България в контекста на защита на собствеността, проблеми при сключване на договори за наем – аренда, контрол от страна на структурите на Министерството на земеделието, храните и горите, визии за законодателни промени както от Вашата, така и от всички парламентарни групи.
Госпожо Председател, събрали сме повече от необходимите подписи – 61 са. Моля Ви да насрочите разисквания по темата на нашето питане. Надявам се да се получи конструктивен дебат, който да доведе до конкретни решения по проблемите на всички българи, които са собственици на земеделски земи. Благодаря Ви. (Предава документите на председателя госпожа Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Прегледах записката, има 61 събрани подписа във връзка с предходното питане.
С писмо № 754-00-96 от 8 септември 2017 г., внесено днес в 11,08 ч. е постъпило искане за провеждане на разискване по питане и Проект за решение по питане № 754-05-33/13 юли 2017 г. от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения. Предложението за разискване по питането и Проектът за решение са подписани от 61 народни представители, тоест изпълнено е изискването повече от една пета от народните представители да направят предложение по питането за провеждане на разискване по чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника насрочвам разисквания по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Мнение Публикувано на: 20 Сеп 2017, 09:25
  Заглавие:  Re: Отворено писмо до Омбудсмана г-жа Мая Манолова  Отговори с цитат
проектът вече е внесен в парламента
Мнение Публикувано на: 07 Сеп 2017, 10:12
  Заглавие:  Re: Отворено писмо до Омбудсмана г-жа Мая Манолова  Отговори с цитат
Проект!
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

(обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г. – бр. 64 от 1993 г.; изм.,бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; Решение № 7 и Решение № 8 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 59 от1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 103 от1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение № 3на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 15 от 1997 г.; изм., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6, 10, 19, 44, 94 и 99 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 25 и 44 от 2012 г., бр. 15, 16 и 66 от 2013 г., бр. 38, 49 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 31, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г.)

§ 1. Създават се чл. 4б и 4в:
„Чл. 4б. (1) Договор за наем на земеделска земя се сключва от:
1. собственика или от упълномощено от него лице;
2. лице, на което това право е предоставено по силата на договор за наем, за аренда или за съвместно обработване, сключен от собственика или упълномощено от него лице;
3. лице, което притежава права върху земеделските земи, включващи правомощие за ползване или за управление на земите, предоставено писмено с нотариална заверка на подписа от собственика или от упълномощено от него лице;
4. лице, на което правото за отдаване под наем на чужд имот е предоставено по силата на акт на държавен орган.
Вариант 1 на ал. 2
(2) Договор за наем се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот или от упълномощено от тях лице. Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Вариант 2 на ал. 2
(2) Договор за наем се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, чиято собственост е повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот или от упълномощено от тях лице. Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(3) Ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме земеделската земя или част от нея като в тези случаи наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя.
(4) При пренаемане пренаемателят не може да има повече права от наемателя, а последният не се освобождава от задълженията си към наемодателя, включително и за плащане на наема.
Чл. 4в. (1) При нотариалната заверка на подписите на страните по договор за наем на земеделска земя нотариусът проверява спазването на изискванията по чл. 4б, ал. 1, 2 и 3. Нотариалната такса се определя по реда на чл. 5, ал. 3.
(2) При вписването на договора за наем на земеделска земя в службата по вписванията се представя скица на имота.
(3) Договорите за наем на земеделска земя се регистрират в общинската служба по земеделие по ред и условия, определени от министъра на земеделието, храните и горите.“
§ 2. В чл. 5, ал. 3 думите „със срок повече от една година“ се заличават.
§ 3. В чл. 37б се създават алинеи 5 и 6:
„(5) Общинската служба по земеделие регистрира договори за наем и за аренда на земеделска земя, когато са сключени от лицата съответно по чл. 4б, ал. 1, 2 и 3 и по чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието.
(6) Общинската служба по земеделие спира регистрацията на договори за наем, аренда и съвместна обработка на земеделски земи в случаите, в които констатира, че са налични повече от един различни договори за наем, аренда и съвместно обработване за едни и същи имоти. Регистрацията се спира до решаване на спора по съответния ред.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 4. (1) Договор за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, сключен преди влизането на този закон в сила от лице, което не отговаря на изискванията по чл. 4б, ал. 1 и 2, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално заверен подпис.
(2) Декларацията се подава в 1-месечен срок от влизането в сила на този закон и се вписва в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Вариант 1 на ал. 3
(3) Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Вариант 2 на ал. 3
(3) Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
(4) Декларацията по ал.1 за едногодишни договори за наем се подава пред общинската служба по земеделие по местонахождението на имота.
(5) В случай, че в срока по ал. 2 не е подадена декларация, вписването по чл. 112, б. „е“ от Закона за собствеността и регистрацията на договора в общинската служба по земеделие се считат отпаднали и се заличават служебно.
(6) За нотариалната заверка на подписите на декларациите по ал. 1 и 4 се събира нотариална такса в размер на 5 лева.
(7) За подаването на декларация с невярно съдържание се носи наказателна отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс.
§ 5. Параграф 5 се прилага и за стопанската 2017/2018 година.
§ 6. Неприключилите до влизане в сила на този закон съдебни производства по обжалване на отказите на общинските служби по земеделие за регистриране на договори, сключени от лица, които не са собственици или съсобственици на имотите, предмет на договорите, нито са упълномощени от тях да ги управляват, се прекратяват.
§ 7. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм., бр. 35 и 113 от 1999 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 13 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г.) чл. 3 се изменя така:
1. В ал. 1 се създава изречение трето: ”При вписването се представя скица на арендувания обект на договора”.
2. В ал. 3 думите „се уреждат с наредба, издадена от“ се заменят с “се определят от“.
3. В ал. 4, изр. 1 се изменя така: „Освен от собственика, договор за аренда на земеделска земя може да се сключи от съсобственик или съсобственици, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.“
4. Създава се ал. 6:
“(6) Нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на ал. 4 при заверяването на подписите на страните по договора за аренда на земеделска земя. Нотариалната такса се определя по реда на чл. 5, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“
§ 8. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 80, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13, 53 и 59 от 2007 г., бр. 16, 36, 43 и 100 от 2008 г., бр. 12, 32, 82 и 85 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 66, 101 и 109 от 2013 г., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 12, 61 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58 и 61 от 2016 г. и бр. 13 и 58 от 2017 г.) в чл. 41, ал. 2, т. 2 думите „или за лизинг на земеделски земи“ се заличават.
§ 9. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г., бр. 57 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 91 от 2008 г., бр. 80 от 2009 г., бр. 19 и 39 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49 и 98 от 2014 г., бр. 61 и 101 от 2015 г., бр. 27 и 57 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) в чл. 55, ал. 5 думите „на нотариус“ се заличават, а след думите „нотариалното производство“ се добавя „или на общинска служба по земеделие“.
§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Мнение Публикувано на: 04 Сеп 2017, 08:28
  Заглавие:  Отворено писмо до Омбудсмана г-жа Мая Манолова  Отговори с цитат
Уважаема госпожо Манолова,
Повод да се обърна към Вас е публикацията на вашата стена във Фейсбук.
https://www.facebook.com/permalink.php? ... 0936359386
Задължението за представяне на скици не е отпаднало то е нормативно уредено в Наредба № № 49 ОТ 5 НОЕМВРИ 2004 Г. ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КАРТАТА НА ВЪЗСТАНОВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ чл. 30, ал. 4.
viewtopic.php?p=7175#p7175
В момента има голям наплив от един човек, който из цялата страна сключва наемни договори за земи които не са негови. Ние съдиите по вписванията масово отказваме на това основание, но има вече отменени откази от някои окръжни съдилища.
Приветствам идеята ви за законодателни промени, но освен споменатото от Вас е необходима промяна и в ЗЗД - чл. 228.
В момента практиката е такава, а и има много старо ТР на ВС, че наемодателят може да не е собственик и ето до какви резултати води това.
Просто в чл. 228 ЗЗД думата "наемодателят" трябва да се замени с думата "собственикът" за да се пресекат всякакви такива измами.
сегашната редакция е: Чл. 228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
След предлаганата от мен промяна да стане: чл. 228. С договора за наем собственикът се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
Оставам с Уважение:
Димитър Каранедев - председател на Дружеството на съдиите по вписванията
Мнение Публикувано на: 29 Авг 2017, 14:14

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов