РЕШЕНИЕ № 156 ОТ 15.03.1995 Г. ПО ГР. Д. № 916/94 Г., I Г. О. НА ВС
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ, КОЕТО СЪДЪРЖА РАЗПОРЕЖДАНИЯ, С КОИТО СЕ ВМЕНЯВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ГЛЕДАНЕ И ИЗДРЪЖКА НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ ОТ СТРАНА НА ЛИЦЕТО, В ЧИЯТО ПОЛЗА Е НАПРАВЕНО ИЛИ ЧРЕЗ ТРЕТИ ЛИЦА Е НИЩОЖНО. Чл. 25 ЗН Чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН
С посоченото решение на второинстанционния съд, след като по жалба на С. М. М. е било отменено първоинстанционното отхвърлително решение от 5.IV.1993 г. по гр. д. № 2730/90 г. на СРС на основание чл. 208, ал. 1 ГПК е постановено ново решение, с което е прието, че завещанието направено в полза на съделителкатa й П. В. К. от общата наследодателка Р. С. А е нищожно като противорешаващо на закона (чл. 42, б. "в" ЗН), затова е допуснал делбата на останалите в наследство на С. М., Г. М., П. К. и И. -. в апартамент и две празни места при равни дялове. Изводите на второинстанционния съд са законосъобразни и обосновани, ето защо молбата за преглед следва да се остави без уважение. Р. С. А. е оставила универсално саморъчно завещание в полза на П. В. К., назначавайки я за наследник, "ръководена от любов и признателност за грижите, които е полагала и ще полага в бъдеще към мен". Тук понятието грижи е равнозначно на гледане - да се извършва онова, което е постоянно потребно за прякото задоволяване на нуждите на завещателката, докато е жива: чрез личен труд и даване на материални средства. Следователно завещателните разпореждания са направени с оглед обезпечаване бъдещето на завещателката, която да получава от лицето, в чиято полза е завещанието, бъдещи грижи, които без съмнение имат материален израз. Ето защо правилно в решението на второинстанционния съд се сочи, че завещанието, обременяващо с Материални разходи, противоречи на безвъзмездния характер на завещанието, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието (напр. р. № 1194/84 г., ВС, I г. о.,). В конкретния случай не може да се приеме, че гледането е само морален мотив за извършване на завещанието, тъй като завещателката вменява задължения за бъдеще време, в нейното съзнание е формирано убеждението, че се разпорежда с имуществото си с ефект след нейната смърт, но докато е жива срещу това предварително тя получава материалната облага - гледане. Неоснователно в молбата за преглед се сочи, че завещанието е действително, тъй като разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗП допуска завещателните разпореждания да бъдат направени с тежест, което може да е с материален израз. В случая тази разпоредба няма връзка с действителността на завещанието, предмет на делото, защото със завещание може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, не и приживе. В разглеждания случай завещателката иска лично самата тя приживе да бъде гледана.
|
|