КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 00:15

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 25 Апр 2013, 08:55 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №311
София, 24.04. 2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Н. Х.
Членове: Е. Ч.
Р. Б.

изслуша докладваното от председателя Н. Х.
ч.т.д. № 1880/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. П., [населено място] и П. В. П., [населено място] срещу определение № 276 от 15.03.2013 г. по ч.т.д.№ 816/2012 г. на С. окръжен съд, с което се потвърждава определение № 1 от 16.10.2012 г. на Съдия по вписванията при Районен съд- [населено място], постановено по молба с вх.№ 4224/16.10.2012 г. с отказ за вписване на изявление за едностранно прекратяване на договор за аренда от жалбоподателите до [фирма], [населено място].
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В приложеното изложение по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите формулират три въпроса по конкретното дело, като твърдят, че няма практика на ВКС и се позовават на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Първият въпрос е свързан с условията за едностранно прекратяване на договор за аренда по реда на чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ. Действително, настоящият съдебен състав счита, че липсва константна съдебна практика по този въпрос, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Вторият въпрос, формулиран от жалбоподателите, е свързан с тълкуване на израза „при неизпълнение” в разпоредбата на чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ. Следва да се отбележи, че така поставен въпросът е от фактическо, а не от правно естество и подлежи на тълкуване във всеки един отделен случай.
Третият въпрос е свързан с едностранно прекратяване на договор за аренда в хипотезата на чл. 16, ал.1, предл. 1-во ЗАЗ. От изложеното към него е видно, че се прави недопустимо смесване на целените правни последици- от една страна се иска прекратяване на договора за аренда, а от друга- неговото изменение. Следва да се отбележи, че законовата норма на чл. 16 ЗАЗ обхваща единствено хипотезата на изменение на договор за аренда и поради това е неотносима към прекратяването му.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че по поставените от жалбоподателите втори и трети въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
На въпроса за условията за едностранно прекратяване на договор за аренда по реда на чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ, по който е допуснато касационно обжалване в настоящия случай, следва да се отговори по следния начин: едностранното прекратяване на договора по чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ във вр. с чл. 87, ал.2 ЗЗД не е от категорията на едностранните, безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл. 569, т.5 ГПК. Поради това договорът за аренда, чието прекратяване се иска с едностранно изявление, следва да бъде прекратен по исков ред.
В съответствие с гореизложеното, с определение № 1 от 16.10.2012 г. на Съдия по вписванията при Районен съд- [населено място] правилно е отказано вписване на изявление за едностранно прекратяване на договор за аренда по молба с вх.№ 4224/16.10.2012 г., което е било потвърдено и от С. окръжен съд с определение № 276 от 15.03.2013 г. по ч.т.д.№ 816/2012 г. на същия съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 276 от 15.03.2013 г. по ч.т.д.№ 816/2012 г. на С. окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276 от 15.03.2013 г. по ч.т.д.№ 816/2012 г. на С. окръжен съд, с което се потвърждава определение № 1 от 16.10.2012 г. на Съдия по вписванията при Районен съд- [населено място], постановено по молба с вх.№ 4224/16.10.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 08 Май 2013, 10:43 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 286
София, 07.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. С.
ЧЛЕНОВЕ:С. С.
М. Ф.

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. С.
ч.гр.дело №792/2012 година.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адвокат Н. К. – процесуален представител на [фирма] – представляван от И. С. Ф., от [населено място], [община], област , срещу въззивно определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на В. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 24.10.2012 г. на съдия по вписванията при В. районен съд, с което е отказано вписване по заявление, вх.рег.№22813/24.10.2012 г. по описа на АВ, СВ – В., подадено от И. С. Ф. в качеството му на с фирма “- И. С.”, с което се иска вписване на прекратяване на договор за аренда за земеделски земи, вписан под № **, том ** от 200* г.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че заявление №22813/24.10.2012 г. до АВ, СВ – В., частният жалбоподател е посочил, че договорът за аренда от 04.10.2007 г. е едностранно прекратен с нотариална покана от 20.9.2011 г., поради неизпълняване задължението на арендатора за заплащане дължимото арендно плащане, поради което моли да се впише прекратяването на договора. Въззивната инстанция е приела, че при заявено искане за вписване по чл.27, ал.2 ЗАЗ съдията по вписванията извършва преценка освен на местната компетентност, още и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е възникнало валидно, като не е спорно, че прекратяването на договора за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване. Относно обхвата на проверката окръжният съд е приел, че договорът не е можело да бъде прекратен с отправената нотариална покана от лица, които не са страна по него, в хипотеза, в която няма данни за забавено арендно плащане за срок повече от три месеца, нито пък договорът е безсрочен, за да е приложима нормата на чл.29, ал.1 ЗАЗ, която изисква двугодишен срок на предизвестие. Освен това съдът е стигнал до извод, че нито се твърди, нито се представят доказателства, че прекратяването е регистрирано в ОСЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставят се два въпроса:
1. “Дали в рамките на охранителното производство по вписване на прекратяване на договор за аренда съдията но вписванията следва да се произнася по материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за аренда ?”, и
2. “Регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие задължителна предпоставка ли е за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги ?”.

По първия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и се сочат решения, а по втория – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящото дело е било спряно с определение №143/28.02.2013 г., поради наличието на ТД №7/2012 г. на ОСГКТ, което е приключило с решение №7/2012 от 25.4.2013 г., което налага неговото възобновяване.
За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното:
В. определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от частния касационен жалбоподател въпроси са относими към изводите на въззивния съд.
По първия от тях, а именно - “Дали в рамките на охранителното производство по вписване на прекратяване на договор за аренда съдията но вписванията следва да се произнася по материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за аренда ?”, в т.6 от посоченото тълкувателно решение е даден отговор - “Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.”.
По втория от поставените въпроси, а именно - “Регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие задължителна предпоставка ли е за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги ?”, не е налице практика по чл.290 ГПК, което налага тълкуване на разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ. Визираната правна норма сочи, че “Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги”. С., логическото и граматическо тълкуване на посочената правна норма налагат извод, че първо следва да се извърши регистрация на прекратяването на договора в съответната общинска служба по земеделие и след това да се извърши вписване в нотариалните книги. Този извод съответства на изложеното в самата правна норма, която сочи на последователност в извършването на двете действия по прекратяване на арендния договор. Всеки друг извод би довел до произволна преценка относно регистрирането на прекратяването на договора в съответната служба. И двете предвидени действия по чл.27, ал.2 ЗАЗ имат за цел спазване оповестителния характер на действията в посочената последователност.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона и необосновано. Твърди се, че с оглед факта, че вписването има оповестително действие, в производството по вписване съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт или обстоятелство само от формална страна в рамките, установени в Правилника за вписванията чл.32а, във връзка с чл.4 и чл.6 от същия. Оспорва се извода на В. окръжен съд относно извода му, че за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги следва да се представят доказателства за регистриране на прекратяването му в съответната общинска служба по земеделие. Моли се за отмяна обжалваното определение и постановяване на разпореждане за вписване на в нотариалните книги за прекратяване на договора за аренда.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и с оглед правомощията си намира за установено следното:
Обжалваното определение като краен резултат е правилно.
Незаконосъобразно и необосновано окръжния съд е приел, че с обхвата на проверката окръжният съд е прието, че договорът не е можело да бъде прекратен с отправената нотариална покана от лица, които не са страна по него. По естеството си този извод е в противоречие с приетото в т.6 на цитираното по-горе тълкувателно решение. С оглед основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо.
С оглед отговорът на втория от поставените въпроси законосъобразно и обоснован е обаче изводът, че за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги следва да се представят доказателства за регистриране на прекратяването му в съответната общинска служба по земеделие.
Предвид изложеното частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.230, ал.1 ГПК и чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№792/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на В. окръжен съд, г.о.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на В. окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 22 Май 2013, 10:33 
Offline

Регистриран на: 23 Юли 2012, 12:57
Мнения: 6
Колеги, моля ви, обяснете ми как се вписва прекратяването на договора за аренда. Изчетох решенията на ВКС и някои окръжни съдилища и всичко ми стана ясно ( ;) ) кога и как следва да се откаже вписване на прекратяването, но когато се разпорежда да се извърши вписването... кое всъщност се вписва? Кой е документът, който се подрежда в книгата? Все пак се вписват актове, не обстоятелства (както е бил така добър да посочи ВКС вече не помня в кое решение).
Благодаря ви!


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 23 Май 2013, 08:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 04 Мар 2010, 09:24
Мнения: 20
Astrea написа:
Колеги, моля ви, обяснете ми как се вписва прекратяването на договора за аренда

Дай инфо за конкретния случай!


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 23 Май 2013, 11:55 
Offline

Регистриран на: 23 Юли 2012, 12:57
Мнения: 6
Няма конкретен случай. При всяка от хипотезите на прекратяване и разваляне. Да речем, как ще се впише прекратяванета при изтичане на срока. Или при смърт на арендатора.
Струва ми се, че сме изправени пред заличаване - отбелязване върху вписания и вече прекратен договор за аренда на настъпилото прекратяване и подреждане на молбата за това заличаване в книга "Б" (всъщност това и прочетох в публикуваната по-напред в темата статия). Вашата практика?


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 28 Май 2013, 08:18 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210
София, 20.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.
ЧЛЕНОВЕ: З. Р.
З. П.
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) З. Р.
дело № 3108/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№3494/02.04.2013г.,подадена от [фирма],гр.С. против определение №110/26.02.2013г. на В. окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№202/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частна жалба на „Б.-а. к. б.” [населено място] против определение от 31.01.2013г. на Съдия по вписванията при Районен съд [населено място],с което е отказано да се разпореди заличаване на вписване на договор за наем,вписан под №118 т.7 от 2010г. при Службата за вписванията,сключен между М. Д. Р. и С. Й. Л..
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна,в предвидения в член 275,ал.1 ГПК срок и е насочена срещу валиден,допустим и подлежащ на обжалване акт.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че са налице основанията ,предвидени в член 280,ал.1,т.3 от ГПК,във връзка с произнасянето по материалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
1.Подлежат ли на вписване в имотния регистър актове/двустранно и едностранно волеизявление/,с което се оповестява пред трети лица изменението или прекратяването на наемното правоотношение по вече оповестен чрез вписване в имотен регистър договор за наем?и
2.С оглед законово предвидената възможност в член 112,б.”е” от ЗС и член 237,ал.1 от ЗЗД за вписване в имотния регистър на договор за наем със срок повече от една година,кой е предметът на оповестяване чрез извършеното в имотния регистър вписване:
-самото наемно правоотношение,възникнало по силата на сключен договор за наем,или
-самият писмен акт-договорът за наем,инкорпориращ в писмена форма възникването и съдържанието на създадената облигационна връзка?

С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е поискано с молба от [фирма] заличаване на вписан договор за наем,вписан под №118,т.7 от 2010г. относно описания недвижим имот,сключен между М. Д. Р. и С. Й. Л. на 1.12.2010г. за срок от 5 години,който имот впоследствие с Постановление за възлагане от 16.02.2011г. по изп.д.№1059/2010г. по описа на ЧСИ С. К.,легитимира като собственик на описания недвижим имот горепосоченото акционерно дружество,което в това си качество отправило нотариална покана до С. Л.,с която го уведомява,че счита прекратен договора за наем с изтичане на едногодишния срок,съгласно член 237,ал.1 ЗЗД.Съдът е приел,че в охранителното производство,съдията по вписванията не следва да обсъжда правата и задълженията на страните по договора за наем,респективно възможностите за неговото прекратяване,а в неговата компетентност е да прецени дали един акт подлежи на вписване или заличаване.Съдът се е позовал на разпоредбата на член 569,т.5 ГПК,която определя извършване на вписвания,отбелязвания и тяхното заличаване в случаите предвидени със закон,като в Правилника за вписванията изрично е въведено правилото,че вписване,заличаване и отбелязване се допуска само в изрично посочените в него и закона случаи-съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл.13,чл.19 и чл.32 от Правилника за вписванията,които норми са императивни и същите не предвиждат заличаване вписване на договор за наем.С оглед на това съдът е стигнал до извода,че това вписване има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя по отношение на новия собственик до изтичане на срока по договора.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.С оглед на това формулираният като втори въпрос от изложението на касатора е неотносим към решаващите мотиви на съда по обжалваното въззивно определение.
По отношение на първия посочен от касатора правен въпрос,макар и поставен във връзка с хипотеза на вписване на договор за наем,изменяване на такъв,каквото не е налице в настоящия случай,що се отнася до прекратяване на наемното правоотношение по договора,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,тъй като има задължителна практика на ВКС-в случая с оглед възприетото в т.6 на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК на ВКС,като постановеното определение е в съответствие с тази практика,както и в съответствие с възприетото с Определение №230/02.05.2012г. по ч.гр.д.№35/2012г. по описа на ВКС,Іго.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №110/26.02.2013г. на В. окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№202/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Прекратяване договор за аренда - чл. 27, ал.1, т.1 ЗАЗ
Ново мнениеПубликувано на: 25 Юли 2013, 09:14 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 505
София, 12.07.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 1 474/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. П. от ПАК, срещу определение № 530 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3 722/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Със същото се потвърждава определение № 204 от 23.11.2012 г. на съдия по вписванията при РС [населено място], с което е отказано нотариално действие вписване на прекратяване на договор за аренда по молба с вх. № 5 756/23.11.2012 на В. Й. П., в качеството му на управител на [фирма] [населено място].
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

В Служба по вписвания [населено място] е постъпила молба с вх. № 5 756/23.11.2012 г. от частния жалбоподател, с искане за вписване на прекратен договор за аренда, поради изтичане на определения в него срок на действие. Към същата е представен договор на аренда от 17.03.2005 г., сключен между И. Й. М. от [населено място] и [фирма] [населено място], със срок на действие края на стопанската 2010 г. Имотът, предмет на цитирания договор е закупен през 2012 г. от жалбоподателя, което обуславя правния му интерес да иска вписване на прекратяването. С определение № 204 от 23.11.2012 г. на съдия по вписванията при РС [населено място] е отказано исканото нотариално действие (вписване на прекратения договор) по съображения, че постъпилата молба не е от актовете, подлежащи на вписване. Този съдебен акт е потвърден от Пловдивски окръжен съд с определение № 530 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3 722/2012 г. - предмет на настоящото производство.
Жалбоподателят е посочил въпроси, който смята, че са от значение за изхода по конкретното дело и са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил определение на В.. От данните по делото е видно, че най - общо това е въпросът свързан с тълкуването на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ и чл. 29, ал. 1 ЗАЗ.
Няма спор, че прекратяването на договор за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване – чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Спор поражда настъпването на подлежащото на вписване обстоятелство и обхвата на проверката за настъпването му. В случая, проверката е ограничена в рамките, посочени от закона. Нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ безспорно е императивна, но противоречията при прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката й, а от неконкретизирания обхват на „предвидените в този закон случаи”. Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона липсват, освен в хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път ВКС да разшири обсега на закона. В този смисъл е становището, изразено в определение № 424/05.07.2012 год. по ч.т.дело № 316/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. , определение № 789/17.09.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по ч. т. д. № 370/2012 г. и др.

Изложеното дотук налага извода, че когато договорът за аренда, респ. преаренда, прекратяването на който е било заявено за вписване, е сключен за определен срок и същият е изтекъл, способът, предвиден за прекратяването на безсрочните арендни договори е неприложим, какъвто е и настоящия случай. Безспорна и непротиворечива е практиката на ВКС, че на вписване подлежи самото прекратяване на договора за аренда като настъпило обстоятелство, поради наличието на някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ и не подлежи на вписване самото основание или акта, в който същото е отразено, в който смисъл са и цитираните от жалбоподателя определения. При постановяване на обжалваното определение ПОС се е съобразил с практиката на ВКС.
Представеното от частния жалбоподател определение е постановено при друга фактическа обстановка, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу определение № 530 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3 722/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 14 Окт 2013, 16:17 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 675
гр. София, 11.10.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 3244 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Г. М. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Т. И. срещу определение № 990 от 17.07.2013г. по ч. гр. дело № 711/2013г. на Окръжен съд П., 2 въззивен граждански състав, с което е потвърдено определението № 4 от 16.05.2013г. на съдията по вписвания при АВ – П., с което е отказано вписване на нотариална покана, отправена от [фирма], представляван от Ц. Г. М., до [фирма] и [фирма] за прекратяване на вписани договори за аренда на земеделски земи поради неплащане на дължимата рента за 2012г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност и необоснованост. Излага съображения, че съдебният състав не е обсъдил хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗАЗ и не е съобразил, че частният жалбоподател е претендирал вписване на прекратяването на договорите за аренда. Частният жалбоподател в приложено към частната касационна жалба изложение обосновава допускане на касационно обжалване на определението с основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1/ кое подлежи на вписване от съдия по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда поради настъпилото законово основание или писмения акт, с който това изявление е достигнало до неговия адресат; 2/ мотивирано ли е определението от 17.07.2013г. по ч. гр. дело № 711/2013г. на Окръжен съд П. в съответствие с изискванията на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000г.“ Частният жалбоподател релевира доводи, че съдът е длъжен по реда на чл. 7, ал. 1 ГПК да изясни въведения с частната жалба против определението на съдия по вписванията въпрос дали са прекратени договорите за аренда и това прекратяване в съответствие със законовите разпоредби ли е извършено – чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, но не и да излага мотиви кой акт подлежи на вписване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърден отказът на съдия по вписванията да впише нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя. Съдът е изложил съображения, че отправената нотариална покана – изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието, не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията или чл. 112 ЗС, тъй като не е сред изчерпателно изброените в посочените разпоредби актове. В обжалвания съдебен акт е изразено разбирането, че на вписване подлежи прекратяването на договора за аренда, т. е. обстоятелствата по чл. 29 ЗАЗ, а не изявленията по чл. 87 ЗЗД, като разпоредбите на чл. 4 от Правилника за вписванията и чл. 112 ЗС не могат да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.”. Посоченото тълкувателно решение намира приложение и в хипотезата на вероятна недопустимост на въззивно определение – предмет на частна касационна жалба. Поради това, че съществува вероятност обжалваното определение на П. окръжен съд да бъде недопустимо, същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца, респективно молителя или заявителя. Съдебният акт е недопустим, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато съдебният акт е постановен въпреки липсата на претенция или ненадлежното й упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно.
В настоящия случай със заявлението до съдията по вписванията заявителят /частен жалбоподател в производството пред ВКС/ е поискал вписване на прекратяване на определени договори за аренда, като в обстоятелствената част е посочил основанието за прекратяване на правоотношението по съответните арендни договори – чл. 28 ЗАЗ, разваляне поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. С определение № 4/16.05.2013г. съдията по вписвания при АВ – П. е отказал да разпореди вписване на прекратяване на четири договори за аренда и един договор за преаренда на земеделски земи, вписани под определени регистрационни номера. Въззивният съд е потвърдил определение на съдията по вписвания при АВ – П. за отказ от вписване на нотариална покана, отправена от [фирма], представляван от Ц. Г. М., до [фирма] и [фирма] за прекратяване на четири вписани договори за аренда на земеделски земи и един договор за преаренда поради неплащане на дължимата рента за 2012г. При тази фактическа обстановка и предвид изложените от въззивната инстанция съображения, че нотариалната покана – изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието не подлежи на вписване, а на вписване подлежи самото прекратяване, решаващият съдебен състав е постановил недопустим съдебен акт. При направено искане за вписване на прекратяване на договорите за аренда и договора за аренда и постановен отказ от съдията по вписвания за вписване на прекратяване на индивидуализираните договори е недопустимо въззивният съд да се произнесе по определение за отказ от вписване на нотариална покана.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на П. окръжен съд следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ОБЕЗСИЛВА определение № 990 от 17.07.2013г. по ч. гр. дело № 711/2013г. на Окръжен съд П., 2 въззивен граждански състав.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд П. за ново разглеждане от друг състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 17 Окт 2013, 08:20 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 636
София, 16.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.

След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№5246/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Ц. Г. М. от [населено място] против определение от 18.07.2013 год.,постановено по ч. гр.д. №710/2013 год. на ОС, [населено място], с което е оставена без уважение неговата жалба против определение №5/16.05.2013 год. на съдия по вписванията при районен съд [населено място] , с което е отказано вписване на прекратяване на договор за аренда, вписан под № 104, том ХІV/12.07.2001 год. на Службата по вписванията [населено място].
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение , с което да се разпореди на съдията по вписванията да извърши поисканото вписване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Касационната частна жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК , за да бъде разгледана по същество касационната частна жалба следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК . Първото допълнително основание, на което се позовава, обосновава с определение от 02.07.2013 год. , постановено по ч. гр.д. №730/2013 год. , с което при идентичен казус е прието, че следва да се извърши вписване съгласно разпоредбата на ЗАЗ като се впише прекратяването на договора за аренда , извършено чрез едностранно изявление.
Във връзка с това основание обаче касаторът - частен жалбоподател не е формулирал правен въпрос, което е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване при липсата на която касационното обжалване не следва да се допуска.
Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК са формулирани следните въпроси:
1.Кое подлежи на вписване от Съдията по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда поради настъпило законово основание или писмения акт , с който това изявление е достигнало до неговия адресат.
2.Мотивирано ли е определението от 18.07.2013 год., постановено по частно гражданско дело №710/2013 год. на Окръжен съд [населено място] в съответствие с изискванията на т.19 на ТР №1/2000 год.

С оглед разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС за да има характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, въпросът по който се иска касационното обжалване да бъде допуснато, следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното определение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгл. чл. 27,ал.2 ЗАЗ подлежащото на вписване обстоятелство е прекратяването на арендния договор като това вписване има оповестително действие.Същевременно с императивната норма на чл. 27,ал.1 ЗАЗ са регламентирани хипотезите , при които настъпва прекратяването на договора за аренда. Съгласно чл. 27,ал.1,т.4 от ЗАЗ прекратяване на договора настъпва след отправено едностранно предизвестие в предвидените в закона случаи. Единствения случай, в който законът предвижда прекратяване на договора с едностранно предизвестие е в хипотезата на чл. 29,ал.1 ЗАЗ , която касае договорите за аренда, сключени за неопределен срок , като прекратяването може да се извърши след четвъртата година,а срокът на предизвестието е две стопански години. В случая жалбоподателят е отправил нотариална покана за разваляне на арендния договор поради неговото неизпълнение , която има характер на извънсъдебно изявление за разваляне на договора поради неизпълнение и това изявление не подлежи на вписване, на осн. чл. 4 от Пр.Вп.В случая дори направеното изявление за разваляне на договора да се третира като едностранно предизвестие за прекратяване на договора по чл. 29,ал.1 ЗЗД за да настъпи ефекта на прекратяването според въззивния съд следва да са налице предпоставките на чл. 29,ал.1 ЗАЗ, които в случая не са налице най- малкото за това, че процесният договор е срочен.При тези съображения съдът е потвърдил отказа на съдията по вписвания да впише прекратяването на арендния договор.
Предвид тези решаващи мотиви очевидно първият поставен въпрос няма характер на правен въпрос. Съдът е взел отношение по това, че не подлежи на вписване едностранното изявление за разваляне на арендния договор доколкото в конкретни случай именно такова е било отправено./ В тази насока неговите изводи съвпадат с приетото по този въпрос в Определение №672/13.01.2011 по ч.т.д. №635/2011 год. на ВКС ,ТК Іт.о. и Определение №847/28.10.2011 год. по ч.т.д. №7465/2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановени по чл. 274,ал.3 ГПК/ .Посочил е , че съгласно законовата регламентация, на вписване подлежи самото прекратяване на арендния договор .Никъде в определението не е коментирано дали подлежи на вписване изявлението за прекратяване на арендния договор /каквото се прави в хипотезата на чл. 29 ЗАЗ,каквато настоящата не е / или неговия писмен носител.
Още по- малко характер на правен въпрос с посочените вече характеристики няма вторият формулиран въпрос.
Доколкото , както се посочи, липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, ВКС, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение от 18.07.2013 год.,постановено по ч. гр.д. №710/2013 год. на ОС, [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 03 Дек 2013, 14:18 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 843
С.,27,11,2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Р. Б.

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Н. Х. ч. търг. д. № 4272/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., [населено място], общ. Б., обл. М. против определение от 23.09.2013 г. по в. ч. гр. д. 162/2013 г. на М. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.07.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд М., с което е отказано да се извърши вписване на изявлението за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, вписан в службата по вписвания като акт № 30, т. 1 с рег. № 61 от 12.01.2011 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно, а за допускането на касационното обжалване посочва следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване, на основание чл. 27, ал. 1 ЗАЗ, фактът на прекратяване на договор за аренда, развален от арендодателя, поради неизпълнение на основание чл. 28, ал. 1 ЗАЗ?; 2. В каква форма следва да е оповестен този факт за да подлежи на вписване?. Тези въпроси, жалбоподателя счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Цитира и прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Между [фирма], [населено място], обл. М. и Ц. Б. Д. като бивш собственик на земеделска земя – нива с площ от 3,528 дка, представляващ имот № 087015, находяща се в землището на [населено място] местността „З. б.”, обл. М. е подписан договор за аренда на земеделска земя, който е вписан в службата по вписванията [населено място]. Впоследствие жалбоподателят А. И. е станал собственик на процесната земеделска земя и е встъпил с покупката й в правата на арендодател по отношение на описания имот. С нотариална покана арендодателят И. е отправил едностраннно изявление до арендатора [фирма], че прекратява сключения договор за аренда, поради виновно неизпълнение на договорните задължения – забавяне за повече от три месеца арендното плащане. Нотариалната покана е връчена на арендатора при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Със заявление до съдията по вписвания [населено място] от 17.07.2013 г. А. И. е поискал вписване в регистрите изявлението за прекратяване на процесния договор.
С първоинстанционното определение съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване за прекратяване на договор за аренда, тъй като е приел, че за срочните договори за аренда, какъвто е и настоящия случай, ЗАЗ не предвижда възможност за прекратяване или разваляне с едностранно предизвестие, т. е. с изявление за прекратяване. Сезиран с жалбата на арендодателя съставът на М. окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания по съображения, че изявлението за прекратяване на договор за аренда не е от актовете, които подлежат на вписване в регистрите на съдията по вписвания.
Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този Правилник. На вписване в нотариалните книги подлежат актовете, посочени в чл. 112 ЗС, съответно в чл. 4 от Правилника за вписвания, които са изчерпателно изброени, а не обстоятелства, подлежащи на вписване. Недопустимо е кръгът актове, подлежащи на вписване, който е нормативно уреден, да бъде разширен с обстоятелства - в случая прекратяване на договор за аренда с едностранно предизвестие. По въпроса за подлежащите на вписване актове - чл. 112 ЗС и чл. 4 Правилника за вписвания, е създадена трайна съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване актове, са изчерпателно посочени в ЗС и в ПВ, която практика не се налага да бъде променяна. Цитираните разпоредби са с ясно съдържание и не се нуждаят от тълкуване по начин, различен от вложения. Не е налице колизия или неяснота при прилагането на чл. 4 Правилника за вписване по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства по ЗАЗ и по - конкретно - вписването по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Подлежащи на вписване обстоятелства са: 1. Сключването на арендния договор - чл. 3 ЗАЗ; 2. Неговото изменение досежно срока - чл. 18 ЗАЗ; 3. Неговото прекратяване - чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, като вписването на посочените обстоятелства има оповестително действие.
По отношение на втория въпрос относно формата, в която следва да е оповестен факта на прекратяване на договора за аренда, за да подлежи на вписване, е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 672/13.10.2011 г. по ч. т. дело № 635/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и [urlhttp://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?p=3544#p3544]определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. дело № 745/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.[/url], постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно така цитираната практика отправената нотариална покана - изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията. Отправената от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора - чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендодателя, биха настъпили последиците на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, то и в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване, а не изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.09.2013 г. на М. окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 162/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов