КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 19:54

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ВЕЩНИ ПРАВА ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК
Ново мнениеПубликувано на: 09 Апр 2015, 13:20 
Основателен ли е отказът за вписване на декларация за отказа от вещни права, извършен чрез пълномощник
Актуален към: 01.12.2006 г.

Дайджест "Собственост и право", 2006 г., кн. 11
Визирани нормативни актове:
Закон за собствеността, Член 100



ОСНОВАТЕЛЕН ЛИ Е ОТКАЗЪТ ЗА ВПИСВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОТКАЗА ОТ ВЕЩНИ ПРАВА, ИЗВЪРШЕН ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК
Така поставеният въпрос възниква поради откази на съдии по вписванията за вписване на декларации за отказ от вещно право върху недвижим имот, извършен чрез пълномощник, с мотив, че този отказ е трябвало да се извърши само лично.
Не споделям това становище на съдии по вписванията.
Съгласно чл. 4, буква “а” от Правилника за вписванията вписват се: всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти... Не се спори, че декларацията за отказ от вещни права върху недвижим имот (собственост, право на ползване, право на строеж и др.) е такъв акт, подлежащ на вписване.
Съгласно чл. 100 ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър, а според чл. 111 ЗС правилата относно правото на собственост върху недвижими имоти се прилагат и за ограничените вещни права върху такива имоти, ако законът не постановява друго. От казаното следва, че отказът от вещни права върху недвижими имоти се извършва по същия начин, указан в чл. 100 ЗС, защото “законът не постановява друго”.
Никъде законът не поставя изрично изискване за лично извършване на действия както за придобиване/разпореждане, така и за отказ от вещни права, нотариалният акт, съответно декларацията за които подлежат на вписване.
Следователно общите правила на представителството и възможността чрез него да бъдат извършвани правни сделки, се отнасят и за отказа от вещни права (който представлява едностранна правна сделка).
Не са такива случаите когато има изрично законово изискване за лично извършване на действие или изявление, което по някаква причина изключва прилагането на института на представителството. Например:
- сключване на брак - “Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние” - чл. 7 СК;
- прекратяване на брак - “Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично” - чл. 259 ГПК;
- осиновяване - “Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда” - чл. 56 СК;
- съставяне на завещание - “Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател...”- чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството;
- приемане или отказ от наследство - “Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1” - чл. 51, ал. 3 от Закона за наследството;
- не може да се гласува на общински избори чрез представител, защото “Изборите се произвеждат на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване” (чл. 2 от Закона за местните избори);
- когато някой “потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, ... в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления”, законът предвижда наказателна отговорност (чл. 313НК). “Наказателната отговорност е лична” (чл. 35 НК), поради това такива изявления не могат да се правят чрез пълномощник и т.н.
От изброените по-горе хипотези се налагат следните два извода за неприлагане института на представителството:
1. Когато самият закон разпорежда изрично лично извършване на посочените в него действия или изявления и
2. Когато самият характер на правоотношението изисква лично извършване на определени действия и изявления. Такова е и становището на професор Витали Таджер (“Гражданско право на НРБ” обща част, дял II. - изд. “Наука и изкуство”, 1973, с. 313), според който: “Поначало представителството е допустимо при всички правни действия, следователно недопустимостта е изключение. Това изключение се налага от естеството на някои правоотношения, които поради строго личния си характер не може да се извършват чрез представител. От такова естество са редица семейноправни и наследствени отношения.”
Правото на собственост и ограничените вещни права върху недвижими имоти нямат характера на “строго лични права” в смисъла, изложен по-горе (а именно - правото на един човек да реши дали да бъде или да престане да е нечий съпруг, осиновител, наследник, завещател, гласоподавател и т.н.).
Ако приемем противното за отказа от вещни права върху недвижими имоти и на тях им се придаде някакъв “изключителен, специален, личен характер”, то това би означавало, че те не могат нито да се придобиват чрез пълномощник, нито чрез пълномощник да се извършват с тях действия на разпореждане (продажба, замяна, дарение, делба и т.н., като не забравяме, разбира се, ограничението за вещното право на ползване, което е неотчуждаемо).
Не е случайна и разликата в редакциите на законовите текстове за приемане/отказ от наследство и отказ от собственост - “Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1”. Законът не допуска да бъде вписвано друго изявление - на пълномощник, на законен представител и т.н. Обратно - за отказ от право на собственост върху недвижими имоти, законът използва безличната, неперсонифицирана “писмена форма с нотариално заверен подпис”. Разбира се, задължително е съгласно чл. 37 във връзка с чл. 44 ЗЗД подписите на упълномощителя-титуляр на вещното право и на упълномощения да извърши отказа, да са нотариално заверени.
От казаното следва, че отказът от вещни права върху недвижими имоти (собственост, ползване, строеж и др.) не е от категорията сделки, за които законът изисква лично изявление и дерогира института на представителството. Напротив - отказът от вещни права е едностранна правна сделка, подчиняваща се на общия режим на сделките, включително и на възможността за изразяване на волята чрез пълномощник. Следователно няма пречка декларация за отказ от вещно право, направена от пълномощник на носителя на това право, да бъде вписана по реда на чл. 4, буква “а” от Правилника за вписванията.
Следва да се прави и ясна разлика между изискването за лично извършване на определени в закона действия/изявления с вписването на документи, съдържащи воля за изявяването на която няма законова забрана да се извърши чрез представител.
Забраната на чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност няма пряка връзка с разглеждания проблем. Но няма да е излишно едно пояснение. Съгласно този текст българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване... Пълномощното за придобиване или отказ от вещни права не се вписва, поради което няма пречка българските дипломатически и консулски представители в чужбина да извършват нотариални заверки на подписи за такива пълномощия. Въз основа на такова пълномощно представителят на носителя на вещно право върху недвижим имот може да направи волеизявление пред съответен български нотариус за отказ от това право, което нотариусът удостоверява. С представянето на този акт от нотариуса, извършил удостоверяването, за вписване (съобразно изискването на чл. 25, ал. 3 ЗННД) в Службата по вписванията по местонахождение на недвижимия имот и вписването му в книгите на тази служба, завършва и фактическият състав по прекратяване на вещното право.
И така, не е налице законова забрана за извършване на отказ от вещни права по пълномощие, нито вещните права върху недвижими имоти са от категорията на “строго личните права”, чийто характер бе изяснен по-горе. Поради това няма основание да се отказва и вписването на декларация за отказ от вещни права в книгите на Службата по вписванията, извършен чрез представител.

Светлана МИЛЕНКОВА, нотариус


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ВЕЩНИ ПРАВА ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК
Ново мнениеПубликувано на: 09 Апр 2015, 15:02 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч.пр. д. № 95/2010 г. на Върховен касационен съд
Чл. 236 ГПК
Чл. 236, ал. 2 ГПК
Чл. 84 ЗННД
Чл. 100 ЗС
Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 95 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Н. П. Я. срещу определение от 16.10.2009 г. по гр.дело № 9464/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.08.2009 г. на съдията по вписванията при АВ - П. Т. , с което е отказал да разпореди вписване на отказа от право на ползване в полза на молителката Н. П. Я. на осн. чл. 84 ЗННД, вр. чл. 3, ал. 1 от П. за вписванията. Жалбоподателката обосновава доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението към касационната частна жалба е поставен правния въпрос относно нищожността на отказа за вписване на съдията по вписванията, при липса на реквизитите - констативна част, мотиви и указания за възможността за обжалване на акта, съответно предвидения от закона срок за това, и правния въпрос по приложението на чл.84 от ЗННД и по-точно за валидната форма на декларация за отказ от вещно право на лица, които живеят в чужбина, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради това, че по същите не е налице практика на ВКС.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение от 25.08.2009 г. съдията по вписванията при АВ е отказал да разпореди вписване на отказа от право на ползване в полза на жалбоподателката Н. П. Я.. Заверката на подписа на молителката в декларация за отказ от право на ползване върху имот, находящ се в България е била извършена от З. консулската служба при ГК на РБългария в Л. А. САЩ. Като е обсъдил разпоредбите на чл.112 от ЗС, чл.3,ал.1, чл.4, б."а" от П. за вписванията съдът е приел, че декларацията за отказ от право на ползване следва да е с нотариална заверка на подписа и е акт, който подлежи на вписване. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.84 от ЗННД и е приел, че консулът не разполага с правомощието да завери подписа на декларацията на жалбоподателката за отказ от право на ползване, поради което последният не е валиден акт, подлежащ на вписване.
Определението е правилно.
Настоящият съдебен състав преценява, че постановеният отказ от съдията по вписванията не е нищожен, независимо от липсата на мотиви в обжалваното определение. Правната уредба на института на вписването относно недвижимите имоти е уредена в ГПК, ЗКИР и в П. за вписванията. Съгласно разпоредбите на чл. 570,ал.1,пр.2-ро от ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Редът за издаване на актовете на съдията по вписванията и изискванията за съдържанието на същите не са уредени в ГПК в глава 54-та, в която са включени общите правила на нотариалните производства. В последните липсва и препраща норма, към приложение на текстовете от ГПК, установяващи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на решение и определение. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК мотивите са към съдебното решение, а не част от него. Анализа на този текст налага извода, че липсата на мотиви не води до нищожност на съдебното решение. Следователно дори и по аналогия да се приеме приложение на текстовете от ГПК, относно изискванията за съдържанието на решението липсата на мотиви на определението на съдията по вписванията в конкретния случай не обосновава нищожност на същото.
Разпоредбите в Закона за кадастъра и имотния регистър, отнасящи се до режима на вписванията относно недвижимите имоти са текстовете в глава X -та от чл. 76 до чл. 87. В тях не са предвидени разпоредби за задължителното съдържание на акта на съдията по вписване, съответно за мотивирането му. Съгласно чл. 83 от ЗКИР когато предвидените в закона изисквания не са налице, съдията по вписванията отказва вписване. Досежно съдържанието на отказа на съдията по вписванията също липсват изрични разпоредби. Нормата на чл. 87 от ЗКИР препраща към приложение на разпоредбите на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс, която урежда охранителните производства. За тези производства според чл.540 от ГПК освен общите правила на ГПК се прилагат и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388, сред които са текстовете на чл.236 ГПК и чл. 254 от ГПК, установяващи изискванията за съдържание на решение, съответно на определение. Следователно и препращащите норми на ЗКИР не налагат приложение на разпоредби от ГПК, визиращи изисквания за съдържание на съдебното решение и определение.
Разпоредби, отнасящи се за съдържанието на акта на съдията по вписването, съответно на отказа не се съдържат и в подзаконовата уредба на реда, по който се извършва вписването, дадена в П. за вписванията. В глава Vа от правилника са предвидени разпоредби, касаещи отказа на съдията по вписване. Според чл.32а,ал.1 от ПВ в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Правната уредба на отказа на съдията по вписванията е нова - в сила е от 10.08.2004 г./Д.в.бр.69/06.08.2004 г./ и се отнася за реда и сроковете на отказа, но не и съдържанието му, съответно липсват изисквания за мотивиране. Законодателят не е предвидил в законовата и подзаконова уредба правни норми за задължителното съдържание на актовете на съдията по вписванията, съответно за мотивиране на отказите, тъй като редът по който се осъществява вписването относно недвижими имоти се характеризира с установените изключително кратки срокове на производството - например според чл.9, ал.1 от ПВ вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Според чл.34, ал.3 от ПВ входящият регистър се приключва всеки ден с подписа на съдията по вписванията. Като взема предвид посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че липсата на мотиви в определението на съдията по вписванията не налага извода за нищожност на отказа.
По правния въпрос по приложното поле на чл.84 от ЗННД и подлежи ли на вписване декларация за отказ от вещно право на ползване при извършена заверка на подписа от консулски представител на РБългария в чужбина въззивният съд правилно е приел, че в правомощията на консулските представители не е включена заверката на подпис на посочената декларация, тъй като последната подлежи на вписване.
Съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗННД българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани и да съставят нотариални завещания на български граждани.
Според чл.4,б."в" от П. за вписванията актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти/ чл.100 от ЗС/подлежат на вписване. Разпоредбите на чл.100 от ЗС, към който препраща чл.111,ал.1 от ЗС се прилагат и за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот - т.е същият следва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съответно да се впише. Посочената правна уредба налага извода, че за да е валиден отказа от право на ползване същият следва да е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа на заявителя и съответно да е вписан. При наличие на тези предпоставки правото на ползване се погасява, тъй като е неотчуждимо. В разпоредбите на чл.84 от ЗННД ясно и изчерпателно са посочени правомощията на дипломатическите и консулските представители в чужбина като държавен орган относно удостоверяването на документи. Консулският представител в чужбина може да удостовери само датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани. Нотариалното завещание подлежи на вписване, но съставянето му изрично е предвидено в компетентността на консулския представител. Разпоредбите на чл. 84 от ЗННД са императивни, поради което за същите не се прилага разширително тълкуване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че декларацията за отказ от вещно право на ползване подлежи на вписване и за да породи правни последици отказа от право на ползване върху недвижим имот с оглед разпоредбите на чл. 84 от ЗННД извън правомощията на българските дипломатически и консулски представители в чужбина е удостоверяването на подписите на декларация, съдържаща изявление за такъв отказ.
При тези съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение от 16.10.2009 г. по гр.дело № 9464/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.08.2009 г. на съдията по вписванията при АВ - П. Т. , с което е отказал да разпореди вписване на отказа от право на ползване в полза на молителката Н. П. Я. на осн.чл.84 ЗННД, вр.чл.3,ал.1 от П. за вписване.
Определението е окончателно.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов