КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190
София, 10.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България,
второ гражданско отделение,
в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1984 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК
С определение №2863 от 30.09.08г. по ч.гр.д. №2023/08г. на Варненския окръжен съд е потвърден отказът на съдията по вписванията при ВРС от 01.09.08г. да впише договор от 29.08.08г. за покупко-продажба на недвижим имот №130, т.ІV, рег. №7940/08г., сключен по реда на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен, тъй като към молбата за вписване няма приложени декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, изходящи от правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и данъчни оценки на името на тези лица, от които да се установява, че прехвърлителите нямат непогасени данъчни задължения към държавата, задължения за мита и осигурителни вноски. Представената от пълномощника на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК не може да се приравни на изискуемите от закона декларации на собствениците-прехвърлители по договора за покупко-продажба. Законодателят не е предвидил изключение от изискването по чл.264, ал.1 от ДОПК в случаите, при които се прехвърля имущество на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо от възприетата облекчена форма при прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти на тези организации.
Частна жалба срещу това определение е подадена от нотариус П. С. П. с район на действие ВРС, както и от З. П. Н., който е приобретател по невписания договор за продажба. В нея са изложени подробни доводи в подкрепа на виждането, че в хипотезата на прехвърляне на собственост върху недвижими имоти по реда на §29, ал.1 от ЗСПЗЗ не следва да се прилага изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК, тъй като практически не е възможно да се представят декларации от всички правоимащи по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и данъчни оценки за идеалните части от имота на всяко едно от тези лица, като подобно изискване би направило невъзможна продажбата на имуществото на заличените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите считат, че произнасянето на ВКС по въпроса как следва да бъдат тълкувани разпоредбите на §12, §28, ал.1 и §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, §35 и §6д от ППЗСПЗЗ във връзката им с чл.264 и чл.265 от ДОПК, ще доведе до точното прилагане на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира че частната жалба на нотариус П. П. е процесуално недопустима. Съгласно §29, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността върху недвижимите имоти на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прехвърля с писмен договор, а не с нотариален акт. В тези случаи нотариусът не извършва предвидените в закона нотариални действия, съответно – той няма задължението по чл.8, ал.1 от П. за вписванията да подаде молба за вписване на договора за прехвърляне на собствеността, а оттук – не е и заинтересувано лице по смисъла на чл.32а, ал.4 от ПВ, което може да обжалва отказа на съдията по вписванията. Ето защо тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По частната жалба на З. П. Н. е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е съществен, по него няма формирана съдебна практика и разглеждането на конкретния спор от ВКС действително ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: С §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.28/92г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС, ДЗС и други земеделски организации, изброени подробно в разпоредбата. В чл.27 от ЗСПЗЗ е предвидено, че собствениците на земи, включени в ТКЗС и ДЗС, членовете на ТКЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Първоначално в закона е предвидена процедура по разпределение на имуществото на прекратените организации между правоимащите, която се осъществява от ликвидационни съвети - §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр.28/92г. Впоследствие, с §28, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/95г./, ликвидационните съвети прекратяват дейността си, а организациите по §12 се заличават от регистъра на съответния окръжен съд. Дейността по разпределение на имуществото на тези организации се поема от физически или юридически лица, определени от общото събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ – в този смисъл §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С изричен законов текст, правоимащите лица са обявени за собственици на имуществото на прекратените организации - §28, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвидена е възможност те да извършват чрез пълномощник продажба на това имущество, включително и на недвижимите имоти, като продажбата се извършва в облекчена форма – писмен договор - §29, ал.1, изр.3 и 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Анализът на изброените текстове сочи, че продажбата на недвижимото имущество на прекратените организации по реда на §29, ал.1, изр.3 и 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ представлява по своето правно естество от една страна акт на прехвърляне правото на собственост, а от друга страна, и това е определящото – дейност по осребряване на имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и разпределянето му между правоимащите лица. Именно тази особеност на въпросната продажба я отличава от обикновените сделки по прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, за които законът изисква и нотариална форма. Законодателят е предвидил правен механизъм за разпределяне имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ и облекчена форма за продажба на недвижимото им имущество. Спецификата на тази продажба налага тя да бъде извършвана чрез пълномощник, което също е предвидено изрично в закона. Пак така тази специфика прави невъзможно приложението на чл.264, ал.1 от ДОПК, който изисква представяне на писмена декларация от собственика –прехвърлител, че няма непогасени данъчни задължения, както и задължения за мита, осигурителни вноски и др., а също и данъчна оценка на имота. Това изискване важи за обикновените продажби, извършвани с нотариален акт, но не и при тези, които са акт на разпределение на имуществото на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършват се чрез пълномощник, в облекчена писмена форма. Спрямо тези продажби чл.264, ал.1 от ДОПК не може да се прилага по аналогия, той е предвиден само за сделките, които се осъществяват по нотариален ред – арг. от чл.265 от ДОПК. Ето защо отказът на съдията по вписванията да извърши вписване на процесната продажба е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на нотариус П. С. П. с район на действие ВРС срещу определение №2863 от 30.09.08г. по ч.гр.д. №2023/08г. на Варненския окръжен съд. В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ДОПУСКА по жалбата на З. П. Н. от гр. В. касационно обжалване на определение №2863 от 30.09.08г. по ч.гр.д. №2023/08г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №2863 от 30.09.08г. по ч.гр.д. №2023/08г. на Варненския окръжен съд, както и оставения с него в сила отказ на съдията по вписванията при ВРС от 01.09.08г. да впише договор от 29.08.08г. за покупко-продажба на недвижим имот №130, т.ІV, рег. №7940/08г., сключен по реда на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
ИЗПРАЩА делото на съдията по вписванията при ВРС с указания да впише договор от 29.08.08г. за покупко-продажба на недвижим имот №130, т.ІV, рег. №7940/08г., сключен по реда на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В тази част определението не подлежи на обжалване.