|
Договорът за наем се урежда от ЗЗД - чл. 228 - 239. С него наемодателят се задължава да предостави на наемателя дадена вещ за временно ползуване, а наемателят - да му заплати определена цена (чл. 228 от ЗЗД).
Вещта може да е движима (телевизор, компютър) или недвижима (жилище).
Във всички случаи, обаче, тя трябва да е индивидуално определена и да не е потребима, т. е. да не се унищожава чрез употреба, какъвто е случаят с хранителните стоки, горивните материали, парите и т. н. В противен случай ще се приложат правилата на договора за заем.
Законът не изисква писмена форма за действителността на наемния договор, но ако стойността му надхвърля 5000 лв., обстоятелствата, свързани с него, не могат да се доказват пред съда със свидетелски показания (чл. 164 от ГПК). Освен това, ако има достоверна дата (напр. когато е заверен пред нотариус), писменият договор е задължителен за новия собственик на вещта, но за не повече от една година (чл. 237 от ЗЗД).
Ако договорът не е писмен или няма достоверна дата, но наемателят владее вещта, то договорът за наем се счита за продължен като безсрочен договор. В този случай приобретателят на вещта може да прекрати договора с предизвестие в срока по чл. 238 от ЗЗД.
Вписването на договора за наем в службата по вписванията към съответния районен съд по местонахождение на имота, обвързва купувача на вещта за целия срок на наемния договор.
Ето защо вписването на наемния договор се препоръчва при наем на недвижим имот.
Таксата за вписване се определя в размер на 0,1% върху сумата от наемите за целия срок на договора.
От тази година е в сила и нов ред за облагане на доходите от наем. Само да отбележа, че не се облагат с данък доходите от наем на земеделски земи.
 |
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
