КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 2109 ОТ 22. IX. 1965 Г. ПО ГР. Д. № 1370/65 Г. НА I Г. О.
Лицето, което е придобило право на собственост върху недвижим имот по давност, придобива правото на собственост свободно от всякакви тежести, установени срещу предишния собственик, включително и от наложената възбрана върху същия имот.
Чл. 347, б. „а" ГПК
Чл. 79, ал. II и 99 ЗС

Безспорно е установено, че на 12. IX. 1956 г. апартаментът е бил прехвърлен по реда на чл. 14 от Наредбата за събиране на данъците и таксите в полза на държавата. Това е станало със съгласие на тогавашния собственик на апартамента Б. Ч., тъй като дължимите данъци са били на друго лице. Преди това обаче върху същия апартамент е била наложена възбрана за обезпечение на иска по гр. д. № 3555/55 г. Възбраната е вписана на 29 юли 1955 г. По силата на тази възбрана апартаментът е бил изнесен на публична продан и на 14 март 1963 г. възложен върху ищцата по делото. Държавата владее апартамента от 12 септември 1956 г., а ищцата е предявила иска на 21 октомври 1964 г. Правилно е прието от градския съд, че вписаната възбрана върху апартамента не е пречка за придобиване право на собственост върху апартамента по оригинерен начин - по давност. Възбраната следва недвижимия имот и съгласно Чл.347, б. „а" ГПК на кредиторите не могат да се противопоставят придобивания върху възбранения имот след вписване на възбраната или пък ако придобиванията са преди възбраната, но не са били вписани. Забраната на чл. 347, б. „а" ГПК има пред вид придобиване правото на собственост върху възбранен имот по деривативен начин. В текста на закона изрично се говори за „придобивания" или „учредяване" на вещни права. В случая не се имат пред вид оригинерните способи за придобиване правото на собственост. А държавата независимо от придобиването право на собственост върху апартамента по силата на отчуждаването му по реда на чл. 14 от Наредбата за събиране на данъците и таксите е придобила това право и по давност съгласно чл. 79, ал. II ЗС по силата на владение повече от пет години на юридическо основание, каквото безспорно е налице. При оригинерните способи за придобиване правото на собственост това право се придобива самостоятелно и свободно от всякакви ограничения. Правата на предишния собственик се погасяват съгласно чл. 99 ЗС, а това значи, че се погасяват и правата, произтичащи от правата на предишния собственик. Наложената възбрана в тоя случай е без значение. Да се приеме обратното значи да се счете, че придобивна давност не тече върху възбранени имоти и че те въобще не могат да бъдат обект на придобивна давност независимо на какво основание е владението. Такава забрана за придобивната давност обаче не е установена от закона и градският съд, като е приел същото, правилно е приложил закона. Следва поради тия съображения предложението на председателя на Върховния съд за отменяване по реда на надзора на решението на същия съд да не бъде уважено.