ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16 28.02 .2011г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закритото съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
При секретаря
И в присъствието на прокурора
Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 24 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 521 от 22.12.2010г. ВКС е изпратил жалбата на държавен съдебен изпълнител при районен съд Разград срещу отказа на съдия по вписванията да издаде удостоверение по реда на чл.42 и сл. от Правилник за вписванията(ПВ) за разглеждане по компетентност от административния съд.
Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното: С писмо № 3410/27.10.2010г. държавния съдебен изпълнител при Разградския районен съд е поискал да бъде уведомен за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на длъжника А. А. А. от село В., община И. Поискани са и копия от документите за собственост.
С определение от 27.10.2010г. съдията по вписванията при Районен съд - град Разград е отказал на държавния съдебен изпълнител при РС - Разград издаването на справка или удостоверение по чл.46 от ПВ до заплащане на държавна такса.
Държавният съдебен изпълнител при РРС е депозирал жалба против постановения отказ, в която е посочил, че заплащане на такса не се следва, тъй като изпълнителното дело, по което е изискана справката е за присъдена издръжка и като такова е освободено от държавна такса съобразно чл.5, буква”к” от ЗДТ.
Съдът намира, че жалбата на държавния съдебен изпълнител против отказа на съдията по вписванията е недопустима. Съобразно чл.264, ал.2 от ЗСВ държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. В този смисъл те са държавни органи, разполагащи с властнически правомощия.
Абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт, респ. действие или бездействие на администрацията пред съда, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен- обжалването следва да е насочено към премахване или предотвратяване на неблагоприятни правни последици или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт (действие или бездействие) да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
В разглежданата хипотеза такъв интерес не е налице.
Предмет на обжалване е отказ на съдията по вписванията, който не засяга директно правната сфера на жалбоподателя- държавен съдебен изпълнител. Той не е нито гражданин, нито организация по смисъла на §1 от ДР на АПК, а държавен орган и като такъв не може да търси защита от незаконни актове, действия или бездействия на други държавни органи. Това е така, тъй като законодателят е предвидил други гаранции за изпълнението на разпорежданията на държавните органи. Именно такива гаранции дават чл. 275, ал.2 от ЗСВ, който предвижда, че държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения. В този смисъл е и разпоредбата на чл.93 от ГПК, чл.426 ГПК и пр.
Този извод се подкрепя и от тълкуването на чл.120, ал.2 от конституцията, дадено с Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г.Единствената възможност на държавните органи да атакуват административни актове е чл.186, ал.1 от АПК, какъвто настоящият случай не е.
Ето защо Разградският административен съд намира, че производството по настоящето дело следва да се прекрати поради липсата на правен интерес у жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по административно дело № 24/2011 г. по описа на съда поради недопустимост на жалбата.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: /п/
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението влязло в сила на 09.03.2011 г. като необжалвано.