КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 05:07

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Нищожно нотариално удостоверяване при липса на подпис
Ново мнениеПубликувано на: 18 Ное 2021, 11:22 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
Р Е Ш Е Н И Е

№ 121
София, 17.11.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Велислав Павков
ЧЛЕНОВЕ:Ерик Василев
Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4630 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответника В. К. Г., чрез пълномощника му адв. П.П. и на ищеца М. К. Г., чрез пълномощника му адв. Г.Ю. против решение 2333 от 22.05.2019 г. по в.гр.д. № 972/2018 г. на Окръжен съд Благоевград.
Касационната жалба на ищеца М. К. Г. е срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено във връзка с оспорването на автентичността на подписите за купувачи в нот.акт № ......./...........г. и на подписите за купувачи в нот.акт №......../......... г. и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на нот.акт № ........../.......... г. поради противоречие със закона, както и в частта за разноските.
Касационната жалба на ответника В. К. Г. е срещу въззивното решение в частите, с които са уважени предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договора за продажба по нот.акт № ....../........ г. и на договора за дарение по нот.акт № ....../....... г.
С определение № 595/13.10.2020 г. е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение в частите, с които са уважени предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договора за продажба по нот.акт № ..../..... г. и на договора за дарение по нот.акт № ..../...... г. по следния материалноправен въпрос: Налице ли е липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД, когато договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление.
На основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за продажба, обективиран в нот.акт № ........./....... г. поради противоречие със закона, по процесуалноправния въпрос за значението на противоречието между обстоятелствата, на които е основан иска и заявения в исковата молба петитум относно допустимостта на иска.
По повдигнатия материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по жалба на ответника В. К. Г.:
В мотивите по т.2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, е изложено, че „липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е тежък порок на сделката, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др./ Този тежък порок е непоправим и непреодолим, поради което за да породи действие договорът трябва да бъде сключен отново.“, т.е. прието е, че за да е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД волеизявление трябва да е направено и в същото време е нужно то да е направено в хипотезата на съзнавана липса на съгласие. В мотивите на т. 2А от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, в което са разгледани въпроси относно недействителността на застраховка „Гражданска отговорност“ е изложено следното: „Порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване / изтръгнато чрез насилие, на шега, като учебен пример и пр./ Липсва съгласие и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят до един и същи предмет….Липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.“ Съдържанието на основанието за нищожност „липса на съгласие” е установено и в трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 923/17.12.2009 г. по гр.д. № 1682/2008 г. на IV г.о., решение № 249/2010 г. по гр.д. № 92/2009 г., решение № 254/14.07.2011 г. по гр.д. № 569/2010 г., решение № 94/13.09.2016 г. по гр. 3768/2014 г. на II т.о., решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. и решение № 488/07.10.2003 г. по гр.д. № 11/2003 г. на I г.о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр.д.№ 4746/2019 г. на III г.о., според която липса на съгласие е налице при т.нар. „съзнавана липса на съгласие” – волеизявлението е извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. При така застъпената теза следва, че при липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. При липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване. Възприетото становище в трайната практика на ВКС, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнавана липса на воля, се споделя изцяло от настоящия състав, поради което на така повдигнатия въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор – когато договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, не е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
В конкретния случай с молба от 14.07.2015 г. ищецът е направил уточнение на исковата молба в изпълнение на указанията на съда, дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК, като е изложил фактически твърдения, че сделките, обективирани в нот.акт № ......., том I, дело № ....../....... г. и нот.акт № ......., том X, дело № ......./........ г. са нищожни, тъй като подписите, положени от М. Г. и В. Г. за купувачи в договора за покупко-продажба, съответно тези положени от М. Г. и И. Г. за дарители в договора за дарение, не са положени от тези лица, както и че последните не са се явявали пред районен съдия, съответно нотариус за сключване на прехвърлителните сделки в нотариална форма.
За процесните сделки законът изисква нотариална форма, която е форма за тяхната действителност. В константната си практика, обективирана в решение № 155 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 917//2010 г. на IV г.о., решение № 485 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 1404/2011 г. на IV г.о., решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр.д. № 3569/2015 г. на III г.о., ВКС приема, че нищожното нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 ГПК влече нищожност на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.3 ЗЗД и на сделката, за която законът изисква нотариална форма. Нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността на самата сделка и ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл.576 ГПК, нищожно е не само нотариалното удостоверяване, а и сделката. Съгласно чл.580, т.6 вр. чл.576 ГПК, когато някоя от страните не е подписала нотариалния акт, нотариалното действие е нищожно, а от там и сделката за която законът изисква нотариална форма е нищожна. Установената неавтентичност на подпис на страна по сделката обосновава извод за допуснато нарушение на императивните изисквания на чл.578, ал.4 ГПК /относно личното явяване на участващите лица/, както и на чл.579, ал.1 ГПК. Ето защо, когато е установена подправка на подписа на една от страните по договор за прехвърляне на недвижим имот, сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 ЗЗД вр. чл.576 ГПК.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по жалба на ищеца М. К. Г.:
В предмета на въззивната дейност се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение, на неговата допустимост в обжалваната част и на правилността на решението съобразно посочените пороци във въззизвната жалба. В т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Съгласно разясненията на т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.96 и чл.99 ГПК /отм./ чл.127 и чл.128 ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Съгласно чл.100, ал.3 ГПК /отм./, аналогична на чл.129, ал.4 ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване, като това задължение се отнася и до въззивния съд. При противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане, съдът е длъжен да я остави без движение, като укаже на ищеца да отстрани съществуващата нередовност. Ако последната не бъде отстранена, първоинстанционното решение се обезсилва и производството по делото се прекратява. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение и когато е постановено по нередовна искова молба, независимо дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на въззивното решение. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба с порок засягащ съществото на делото, ВКС обезсилва решението на въззивния съд и връща делото на същия за отстраняване на нередовността на исковата молба. В хипотезите на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитум, постановките на ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и по действащия ГПК, доколкото новата процесуална уредба не съдържа разпоредби, различни от тези по отм. ГПК, въз основа на които са изведени постановките на тълкувателното решение.
С оглед отговора на материалноправния въпрос, решението на въззивния съд, с което са уважени предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор за продажба, обективиран в нот.акт № ........../.............. г. и на договор за дарение, обективиран в нот.акт № ............/............. г., е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е дал неправилна правна квалификация на предявените искове. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. Погрешната правна квалификация на иска е свързана с допустимостта на решението само тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало – съдът е извел правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства, подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита. Когато липсва такова нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността на решението.
В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл именно по изложените в уточнението на исковата молба фактически твърдения относно наличието на пороци в договора за продажба и в договора за дарение, обуславящи тяхната нищожност, а именно, че същите не са подписани от посочените за купувачи и съответно за дарители лица, както и че тези лица не са се явявали пред посочените в нот.актове длъжностни лица - районен съдия и съответно нотариус за сключване на сделките в нотариална форма. Кредитирайки заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, както и изявленията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание на 23.04.2018 г., правилно и обосновано съдът е приел за установено, че подписите за М. Г. и В. Г. като купувачи в нот.акт за покупко-продажба от 1991 г., не са положени от тях, както и че подписите за М. Г. и И. Г. като дарители в нот.акт за дарение от 1997 г., не са положени от тях, поради което процесните сделки са нищожни. Неправилна е единствено дадената от въззивния съд правна квалификация на исковете. Така установените обстоятелства обуславят нищожност на сделките не поради липса на съгласие, а поради нищожност на извършените нотариални удостоверявания при издаване на двата нотариални акта, което влече и нищожност на процесните сделки поради нарушение на установената в закона форма.
Доколкото неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, изразяващо се в посочване на неправилна правна квалификация на предявените искове, не се отразява на крайния изход на спора - основателност на установителните искове за нищожност на процесните сделки, обжалваното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила, но при правна квалификация на исковете по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД.
С оглед отговора на повдигнатия процесуалноправен въпрос, решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №..........., том I, нот. дело № ........../............... г., следва да бъде обезсилено, като съображенията за това са следните:
Безспорно съдът се е произнесъл по искова молба, съдържаща противоречие между изложените в нея фактически обстоятелства и заявеното към съда искане за прогласяване за нищожен на договора за покупко-продажба от 1991 г. поради липса на разрешение от районния съд по чл.73, ал.2 СК /отм./. Както бе посочено по-горе определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. Правилно въззивният съд е приел, че така изложените от ищеца твърдения сочат на порок, който обуславя унищожаемост на договора на основание чл.27, ал.1 ЗЗД, а не нищожност на същия поради противоречие със закона, но в нарушение на съдопроизводствените правила, не е дал указания за поправяне на нередовността на исковата молба в тази й част – за привеждане на петитума й в съответствие с изложените фактически твърдения, а е отхвърлил иска за нищожност на договора за продажба от 1991 г.. В резултат на това нарушение, въззивният съд не е съобразил и поредността на предявените от ищеца искове за недействителност на договора за продажба, които винаги се явяват предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост.
В конкретния случай, с оглед установената по делото подправка на подписите на купувачите в нотариалния акт, договорът за покупко-продажба от 1991 г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 ЗЗД. Основателността на иска за прогласяване нищожността на тази сделка е процесуална пречка за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл.27 ал.1 ЗЗД за унищожаемост на същата сделка. Ето защо, решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба като сключен от представител на недееспособен без спазване изисквания на закона, следва да бъде обезсилено, а производството по този иск – прекратеното.
Предвид неоснователността и на двете касационни жалби, на страните не се дължат разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2333 от 22.05.2019 г. по в.гр.д. № 972/2018 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 8208 от 31.08.2018 г. на Районен съд Благоевград по гр.д. № 367/2015 г. в частта, с която по искове на М. К. Г. против В. К. Г., К. К. Г. и И. М. Г., е прогласена нищожността на сключения между К. М. Г. в качеството му законен представител и родител на М. К. Г. от една страна и М. С. Г. и В. Н. Г. от друга страна, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №......./....... г. том I, нот. дело № ....../....... г., както и в частта, с която е прогласена нищожността на сключения между М. С. Г. и И. М. от една страна и К. М. Г. от друга страна, договор за дарение, обективиран в нот.акт № ......, том X, дело № ...../...... г., при правна квалификация на исковете по чл.26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 ЗЗД .
ОБЕЗСИЛВА решение № 2333 от 22.05.2019 г. по в.гр.д. № 972/2018 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която след отмяна на решение № 8208 от 31.08.2018 г. на Районен съд Благоевград по гр.д. № №367/2015 г., е отхвърлен предявения от М. К. Г. против В. К. Г., К. К. Г. и И. М. Г. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № ........../....... г. том I, нот. дело №......../......... г. поради противоречие със закона и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов