КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 08:55

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: заместване на нотариус от районен съдия по ЗУС
Ново мнениеПубликувано на: 22 Юни 2022, 10:05 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217

София, 25.05.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2729/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Б. като пълномощник на С. К. К., Р. С. К. и В. С. К., срещу въззивно решение № 67 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. № 1358/2020 г. на Благоевградския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 95 от Закона за устройство на съдилищата / отм./ в редакцията й към 1991 г., в резултат на което е направил неправилния извод, че сделката, изповядана от районен съдия, е нищожна поради липса на форма. Считат, че при действието на посочената норма районните съдии са имали нотариална компетентност по силата на закона, поради което не е било необходимо издаване на заповед от председателя на съответния районен съд за заместване на нотариуса от съдия при същия съд в случаите, когато нотариусът е бил възпрепятства да изпълнява функциите си. Навеждат и доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърдението им за придобиване на спорния имот по давност.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите действителна ли е сделка, изповядана от районен съдия при действието на ЗУС/ отм./; районният съдия компетентен ли е и има ли право да изповяда сделки, ако има назначен действащ нотариус, може ли да се приеме, че районните съдии имат нотариална компетентност по силата на закона. Поставят и въпроса между близки роднини, които живеят в една жилищна сграда, трябва ли да се извършват действия по отблъскване на владението на другите етажни собственици, при положение, че всеки отделен обект е бил разпределен и се е ползвал със знанието и без противопоставянето им. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като сочат, че въпросът кога може да се приеме, че нотариусът е „възпрепятстван да изпълнява задълженията си” по смисъла на чл. 95 ЗУС/ отм./, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице неяснота, непълнота и противоречивост на правната уредба.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Й. Ф. М. чрез своя пълномощник адв. П. З. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 6245 от 29.07.2020 г. по гр.д. № 2186/2019 г. на Районен съд-Благоевград и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. К. К., Р. С. К. и В. С. К., че Й. Ф. М. е собственик на 1/2 ид. част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], който самостоятелен обект представлява жилище с площ 80 кв.м, с прилежащи части: избено помещение, таванско помещение и съответни идеални части от общите части на сградата, като тази 1/2 ид. част Й. М. е придобил по наследство от родителите си М. А. М. и Ф. Д. М..
По делото е установено и не е било спорно между страните, че сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от съпрузите М. и Ф. М.. М. М. е починала през 1977 г. и е оставила за наследници по закон съпруга си Ф. М. и две деца-Й. Ф. М. и С. Ф. К.. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .... г. Ф. М. и Й. М. прехвърлили на С. К. първият- 1/2 ид. част, а вторият- 1/4 ид. част от първия жилищен етаж в сградата на [улица]/ „В. М.”/, заедно със зимнично и таванско помещение при описани в акта граници, и съответните идеални части от общите части на сградата, като прехвърлителят Ф. М. си запазил правото на ползване на имота до края на живота си, а С. К. поела задължение да го гледа и издържа при старост и немощ. Не е спорно по делото, че сделката е изповядана в нотариална форма от Р. В., който към този момент е бил съдия в Районен съд Благоевград.
С. Ф. К. е починала на 24.09.1999 г. и е оставила за наследници по закон съпруга си С. К. и децата си Р. и В..
Ф. М. е починал на 10.12.2018 г.
Претендираното с иска право на собственост върху 1/2 ид. част от жилището на първия етаж от сградата ищецът Й. Ф. М. е обосновал с твърдението, че договорът за дарение, сключен през 1991 г. е нищожен поради липса на форма, тъй като нотариалният акт е издаден от районен съдия при наличие на назначен действащ нотариус при районния съд, без да са били налице предпоставките на чл. 95 ЗУС/ отм./, с които законът свързва възможността за извършване на нотариални действия от районния съдия.
Тази теза е възприета от въззивния съд. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 95 ЗУС /отм./ в действащата към 1991 г. редакция съдът е приел, че когато при районния съд има назначен нотариус, районният съдия разполага с правомощие да извършва нотариална дейност само ако нотариусът е възпрепятстван да изпълнява длъжността си. Въз основа на представените по делото доказателства-удостоверение от Районен съд Благоевград, справка от Служба по вписванията при същия съд и заверени копия от нотариални актове от м. април и м. май 1991 г., съдът е приел за установено, че на посочената дата 30.04.1991 г. са били съставени 8 нотариални акта, от които 7 са подписани от нотариус Б. и само един-този, предмет на настоящото дело, е бил подписан от районния съдия Р. В.. Тези обстоятелства са мотивирали въззивния съд да приеме, че не е установено назначеният нотариус да е бил възпрятстван да изпълнява длъжността си, напротив-изпълнявал е функциите си в пълен обем. На следващо място е посочил, че не е налична заповед, с която на районния съдия се дава паралелна компетентност, наред с тази на назначения нотариус. Оттук въззивният съд е заключил, че извършеното от районния съдия нотариално действие е нищожно на основание чл. 472 ГПК /отм./, а това обуславя и нищожност на договора за дарение поради липса на предвидената в закона форма.
Първата група въпроси, поставени от жалбоподателите, са свързани с приложението на чл. 95 ЗУС/ отм./ в редакция към 1991 г.
За да обосноват тълкуване и прилагане на разпоредбата от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, жалбоподателите сочат решение № 4 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 4234/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 198 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 232/2011 г. на ІV г.о., решение от 09.07.2020 г. по в.гр.д. № 320/2010 г. на Окръжен съд Благоевград; решение от 29.01.2010 г. по гр.д. № 1361/2010 г. на Окръжен съд Благоевград; решение № 178 от 27.07.2018 г. по в.гр.д. № 145/2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, решение от 27.05.2015 г. по гр.д. № 3073/ 2014 г. на Районен съд Добрич. С изключение на първите две посочени решения, останалите не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и не могат да бъдат преценявани във връзка с наличието на това основание за достъп до касационно обжалване.
В решение № 4 от 31.03.2015 г. по гр.д. 4234/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 198 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 232/2011 г. на ВКС, ІV г.о., е обсъжда въпрос във връзка с приложението на чл. 158, ал.2 и 3 ЗСВ /отм./ в редакция ДВ бр. 59/ 1994 г./, с които е предвидено, че в районните съдилища, в които няма нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия, и че министърът на правосъдието може да възложи на съдия-изпълнител от същия съд да изпълнява нотариални функции. С цитираните решения е даден отговор за съотношението на двете разпоредби, като е възприето принципното разбиране, че правомощията на районните съдии относно нотариалната дейност са обусловени от липсата на назначен нотариус в същия районен съд. Освен че решенията са във връзка с приложението на друга правна норма, която не е идентична по съдържание с нормата на чл. 95 ЗУС/ отм./, фактическата обстановка по настоящото дело също е различна-в случая в Районен съд-Благоевград длъжността нотариус е била заета и е установено, че на 30.04.1991 г. назначеният нотариус е изпълнявал своите функции. Второто решение, постановено по гр.д. № 232/2011 г. на ВКС, ІV г.о., третира и въпроса за правомощията на председателя на окръжния съд по чл. 63, ал.1,т.3 ЗСВ /отм./ да командирова съдии, съдия-изпълнители и нотариуси в района на окръжния съд, когато са налице условията на чл. 62 ЗСВ-длъжността нотариус да не е заета, или нотариусът е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, и не може да бъде заместен от друг нотариус или съдия от съответния районен съд. Настоящото дело не повдига такъв въпрос. Поради тези различия посочените по-горе решения на ВКС не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросите във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 95 ЗУС /отм./ в редакция ДВ бр. 91/1982 г. не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нормата е ясна-нотариалната служба се изпълнява от нотариуси при районния съд, а където няма нотариус или когато нотариусът е възпрепятстван да изпълнява длъжността си-от районен съдия. Дали нотариусът е бил възпрепятстван да изпълнява функциите си на определена датата е фактически въпрос, отговорът на който зависи от конкретно установени по делото факти. Поради това по този въпрос не е осъществено основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по следващия въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, който е за това дали в случаите, когато придобивната давност се противопоставя на близки роднини, които живеят в една жилищна сграда, владелецът трябва да доказва извършването на действия по отблъскване на владението на другите етажни собственици, при положение, че всеки отделен обект е бил разпределен и се е ползвал със знанието и без противопоставянето им. Въпросът не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателите за изтекла в тяхна полза придобивна давност, защото е приел за недоказано твърдението им, че от 1991 г. до смъртта на наследодателя Ф. М. са упражнявали фактическа власт върху жилището /обективният елемент от владението/, а не защото не са доказали, че са отблъснали владението на другите съсобственици и не са демонстрирали по отношение на тях намерението си да владеят вещта за себе си. Приел е, че жилището е обитавано само от наследодателя Ф. М. до смъртта му, а ищецът, наследодателката на жалбоподателите и те самите са го посещавали за да го обгрижват през последните години с оглед на влошеното му здравословно състояние. Обосноваността на този извод не може да се преценява във фазата по чл. 288 ГПК на касационното производство, тъй като това предполага анализ на събраните по делото доказателства, какъвто касационната инстанция може да направи само ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Й. Ф. М. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС, изразила се в изготвяне на отговор на касационната жалба, в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. № 1358/2020 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. К. К., Р. С. К. и В. С. К. да заплатят на Й. Ф. М. сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 /петстотин / лв.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов