|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2654 София, 21.05.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: БОНКА ДЕЧЕВА Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1677/2026 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от „Грийнлайф – пропърти“ ЕООД, чрез адв. Е. Н. Н., „Резидиа груп“ АД, чрез адв. М. Н. Е., и нотариус В. Ч. Ч., чрез адв. Н. И. Н., частна касационна жалба против определение № 4684 от 26. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 906/2026 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Д състав, с което е потвърдено определение № 1509 от 16. 02. 2025 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – София, постановено по молба вх. № 113888/16. 12. 2025 г. по описа на нотариус В. Ч., с което е отказано вписване на нотариален акт № 120 от 16. 12. 2025 г., том IX, рег. № 10944, дело № 1377/2025 г. по описа на нотариус В. Ч., рег. № 210 НК, обективиращ постигната извънсъдебна спогодба за разваляне на договори за продажба на недвижими имоти, сключени в нотариална форма. Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и връщане на преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от нотариус Ч. вписване на нотариален акт, обективиращ извънсъдебно изявление за разваляне на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с посочени в акта нотариални актове, съставът на градския съд е приел, че нотариалният акт, обективиращ спогодба за разваляне на договори за прехвърляне на недвижими имоти, сключени в нотариална форма, не подлежи на вписване, тъй като съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорите за прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти се развалят само по съдебен ред, с предявяване на конститутивен иск и и вписване на исковата молба на основание чл. 114, б. “а“ ЗС, а извънсъдебното разваляне на такива договори е недопустимо. При липса на спор между страните и желание за промяна на последиците от сделката, страните разполагат с възможността да прехвърлят права с правни сделки или да придобият вещни права по давност или по други начини, предвидени в закона - чл. 55 ЗС. Обективираните в представения за вписване нотариален акт волеизявления на страните не представляват съглашение сред предвидените в чл. 4, б. “а“ ПВ - съглашения за прехвърляне на право на собственост или за учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на друго вещно право върху недвижими имоти. Не се касае и за констативен нотариален акт, признаващ право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Определението е подписано с особено мнение на докладчика, според което правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е приложимо само в хипотеза на спор между страните по договора, а при липса на спор страните по договора разполагат с възможността да преуредят отношенията си с друг договор, сключен в нотариална форма. В случая нотариален акт № 120/16. 12. 2025 г. по описа на нотариус В. Ч. представлява спогодба досежно вещни права, сключена в изискуемата от чл. 18 ЗЗД форма, поради което и на основание чл. 4, б. “ж“ ПВ подлежи на вписване. Изложено е и съображение, че извън компетентността на съдията по вписванията е преценката за правните последици на съглашението, а проверката за форма касае идентификация на страните и на имота. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване в книгите, водени в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот, нотариален акт, обективиращ договор, с който страните по общо съгласие развалят сключен между тях в нотариална форма договор за продажба на същия имот. Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 438 от 29. 12. 2002 г. по ч. гр. д. № 414/2002 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 122 от 29. 03. 2011 г. по ч. гр. д. № 413/2010 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 312 от 15. 06. 2020 г. по гр. д. № 897/2020 г. на ВКС, 1 г.о. При условията на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос. 2. Допустимо ли е отказът на съдията по вписваният за вписване на нотариален акт за разваляне на договори за продажба на недвижими имоти да е мотивиран с това, че законът не допуска извънсъдебно разваляне на такива договори. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 7 от 25. 04. 2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 521 от 8. 07. 2021 г. по гр. д. № 2339/2021 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 515 от 7. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 2335/2021 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 42 от 13. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 819/2021 г. на ВКС, 2 г.о. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по така поставените въпроси – същите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, от значение са за изхода на процесуалноправния спор и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По първия въпрос настоящият състав споделя практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора съдебни актове. Нормата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, според която развалянето на договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, се извършва по съдебен ред, е приложима тогава, когато между страните по договора има спор. Когато такъв спор не съществува и страните по своя воля искат да се откажат от обвързващия ги договор, те могат да направят това с последващ договор, който има характер на спогодба (чл. 20аЗЗД). Както влязлото в сила решение по иска по чл. 87, ал. 3 ГПК, така и сключената между страните в нотариална форма спогодба имат за правна последица развалянето на договора. Когато договорът е за вещни права върху недвижим имот, спогодбата също трябва да е сключена във формата на нотариален акт, по аргумент на чл. 18 ЗЗД, който нотариален акт също подлежи на вписване. По втория въпрос следва да се съобразят разясненията, дадени с цитираното по-горе тълкувателно решение и с последващи определения на ВКС, според които нотариусът проверява противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави (чл. 574 ГПК). Съдията по вписванията не е орган, оправомощен да контролира дейността на нотариуса и да проверява материалноправните предпоставки за законосъобразност на сделката. Съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, проверката на съдията по вписванията се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията на закона и има ли предвиденото в ПВ съдържание. По основателността на частната касационна жалба: С оглед становищата по поставените въпроси, дадени с формираната по тях практика на ВКС, които се споделят от настоящия състав, обжалваното определение се явява неправилно. Изводът на въззивния съд, че законът не допуска извънсъдебно разваляне, по взаимно съгласие на страните обективирано във формата на нотариален акт, на сключен между тях договор за продажба на недвижим имот, както и че нотариални актове, с които са сключени такива споразумения не подлежат на вписване, противоречат на чл. 20а ЗЗД и на чл.112, б.“а“ ЗС. Необходимостта от предявяването на конститутивен иск за защита на потестативно право се поражда само тогава, когато насрещната страна не е съгласна с дължимата правна промяна. При липса на спор отношенията между страните се уреждат доброволно. Разпоредбата на чл. 20а ЗЗД изрично предвижда възможност за разваляне, прекратяване или отмяна на договори по съгласие на страните, а разпоредбата на чл. 365 ЗЗД предвижда възможност чрез договор за спогодба да се избегне „един възможен спор“. Затова, когато и двете страни по договор за продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма, са съгласни, че са налице основания за развалянето му, същите биха могли да развалят сделката по взаимно съгласие, извършено във формата на нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). Следва да се посочи, също, че преценката за законосъобразност на споразумението за разваляне на сключени между страните договори за продажба на недвижими имоти е извън правомощията на съдията по вписванията, съгласно чл. 32а ПВ. Като неправилно, обжалваното определение следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4684 от 26. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 906/2026 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Д състав. ОТМЕНЯ определение № 4684 от 26. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 906/2026 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Д състав, и потвърденото с него определение № 1509 от 16. 02. 2025 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – София, постановено по молба вх. № 113888/16. 12. 2025 г. на нотариус В. Ч., с което е отказано вписване на нотариален акт № 120 от 16. 12. 2025 г., том IX, рег. № 10944, дело № 1377/2025 г. по описа на нотариус В. Ч., рег. № 210 на НК, обективиращ постигната извънсъдебна спогодба за разваляне на договори за продажба на недвижими имоти, сключени в нотариална форма. ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Служба по вписванията – София за извършване на вписване на нотариален акт № 120 от 16. 12. 2025 г., том IX, рег. № 10944, дело № 1377/2025 г. по описа на нотариус В. Ч.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|