Определение № 366 от 10.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 379/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова
чл. 577 ГПК,
чл. 171 ЗЗД
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на "Райфайзенбанк (България)" Е., гр. С. срещу постановеното от Сливенски окръжен съд определение № 49 от 9.02.2009 г. по ч. гр. д. № 74/2009 г. С това определение е оставена без уважение подадената от банката жалба срещу определение № 4 от 16.01.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. С., с което е отказано вписване на акт № 2, том I, рег. № 290 на Н. Д. Н. рег. № 092 по искане вх. № 21 от 16.01.2009 г.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че споразумението, чието вписване е отказано, няма характер на договор за новация.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по съществен въпрос, по отношение на който са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Като такъв е посочен въпросът за правомощията на съдията по вписванията за тълкуване волята на страните в акта, чието вписване се иска и за произнасяне по съществото му. В подкрепа на твърдението за противоречие на акта с практиката на Върховен касационен съд частният жалбоподател се е позовал на решение № 789 от 22.04.2002 г. по гр. д. № 2292/2001 г. на V г.о.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване:
Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило изхода на делото, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът за правомощията на съдията по вписванията е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Противоречието обаче не е с цитираното от частния жалбоподател решение на Върховен касационен съд, доколкото приетото в това решение по отношение предпоставките за новация е при факти и доказателства, които са различни от тези по настоящото дело. В случая същественият въпрос е решен в противоречие с друга практика на Върховен касационен съд, която е служебно известна на настоящия състав, а именно -
определение № 146 от 15.04.2004 г. по ч. т. д. № 89/2004 г. на ВКС, II т. о. (публикувано в брой 4/2004 г. на Бюлетин на Върховния касационен съд), в което е прието, че съдията по вписванията може да откаже вписване в нотариалните книги само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за вписванията, както и ако актът няма необходимото съдържание, но той не е компетентен да проверява валидността на вписвания акт и дали са спазени специалните изисквания на закона /в разглеждания в определението случай - на чл. 226, ал. 1 и 4 ДПК (отм.). В същия смисъл е и постановеното по новия процесуален ред и поради това имащо задължителен характер
определение № 109 от 5.03.2009 г. по ч. т. д. № 375/2008 г. на ВКС, I т. о., в което отново е подчертана недопустимостта в рамките на охранителното производство (и в производството по чл. 577 ГПК) да бъде извършвана проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Сливенски окръжен съд.
Що се отнася до останалите две основания - същите не са налице, тъй като, от една страна, частният жалбоподател не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за противоречива съдебна практика по поставения от него съществен въпрос, а от друга страна - изобщо не е обосновал значението на този въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По основателността на частната касационна жалба:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. С., въззивният съд е счел, че със споразумението от 07.01.2009 г. между банката-кредитодател и кредитополучателя не е възникнал нов дълг на мястото на стария и не е налице новация на договора за банков кредит, тъй като не са осъществени предвидените в закона (чл. 107 ЗЗД) предпоставки за новиране на задължението.
Определението е неправилно.
Както съдията по вписванията, така и съдът в производството по чл. 577 ГПК, са извършили недопустима преценка на заявения за вписване акт, изразяваща се в тълкуване клаузите на процесното споразумение и на волята на страните по него.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Правилника за вписванията е посочено, че молбата за вписване на актовете по чл. 171 ЗЗД, в т. ч. подновяването на задължение, обезпечено с ипотека, трябва да съдържат данните на молителя, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" ГПК, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотеката или молбата за учредяване на законната ипотека, върху който ще се направи вписването.
Посоченото в цитираната норма налага категоричния извод, че в производството по вписване съдията по вписванията извършва единствено проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията актове, изрично предвидени в Правилника за вписванията като подлежащи на вписване и дали същият е редовен от външна страна - т. е. дали са спазени законовите изисквания за формата на акта и изчерпателно посочените в чл. 6 от Правилника за вписванията изисквания относно съдържанието на акта. Всяка друга проверка би била в противоречие с посочената разпоредба и е израз на недопустимо превишаване на правомощия.
В настоящия случай, всички формални изисквания за вписване на процесното споразумение за новация, подробно очертани в разпоредбата на чл. 6 от Правилника за вписванията, са изпълнени. Ето защо, отказът на съдията по вписване да впише същото се явява незаконосъобразен. Потвърждавайки този отказ въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 577 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49 от 9.02.2009 г. по ч. гр. д. № 74/2009 г. на Сливенски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 49 от 9.02.2009 г. по ч. гр. д. № 74/2009 г. на Сливенски окръжен съд и потвърденото с него определение № 4 от 16.01.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. С., с което е отказано вписване на акт № 2, том I, рег. № 290 на Н. Д. Н. рег. № 092 по искане вх. № 21 от 16.01.2009 г.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - гр. С. да предприеме необходимите действия за вписване на акт № 2, том I, рег. № 290 на Н. Д. Н. рег. № 092 по искане вх. № 21 от 16.01.2009 г.