КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 185 от 27.04.2009 г. на ВКС по ч. пр. гр. д. № 173/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева

чл. 112, б. "а" ЗС, чл. 4, б. "а" ПВ

Производството е по чл. 274, ал. 1, във връзка с ал. 3 ГПК, образувано по частната жалба на областния у. на област Б. срещу определение № 58/02.02.2009 г. по ч. гр. дело № 647/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдия по вписванията при С. по вписванията при БРС за вписването на акт за частна държавна собственост №/24.11.2008 г., поради невнасяне на държавна такса, съгласно определение № 637/12.12.2008 г. на съдия по вписванията. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.

Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с преграждане развитието на охранителното производство, който съществен процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Освен това с допускане на касационно обжалване на въззивното определение касационният съд ще има възможност да се произнесе и да изостави неправилната практика по приложението на закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 84 и чл. 540 ГПК, свързани с въпроса за дължимостта на държавна такса в охранителните производства и вменяване на задължението за нейното заплащане от държавните учреждения.

Касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото по същественият процесуалноправен въпрос, а именно дали държавните учреждения дължат държавна такса в охранителните производства е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на която противоречива практика жалбоподателят цитира многобройни определения на Бургаския окръжен съд и на ВКС на РБ.

Въззивното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за вписване на акт за частна държавна собственост, поради невнасяне на държавна така е правилно, по следните съображения: жалбоподателят О. у. на област Б. е отправил молба до съдията по вписванията, на основание чл. 112, б. "а" ЗС и чл. 4, б. "а" ПВ да бъде вписан в съответните книги акт за частна държавна собственост № 24.11.2008 г. на недвижим имот, подробно индивидуализиран в акта. Съдията по вписванията е издал задължителни указания до молителя да внесе държавна такса, което задължение не е изпълнено в определения за молителя срок, поради което е постановено определение за отказ на исканото вписване.

Отказът на съдията по вписванията е потвърден от въззивния съд, като правилен по съображения, че общите разпоредби на ГПК се прилагат и за охранителните производства.

Касационният съд споделя изводите на въззивния съд. В Ч. първа на ГПК О. правила, Р. II се регламентира задълженията за държавни такси и разноски. Освободени от това задължение са държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост - чл. 84, т. 1 ГПК . Тъй като се касае за охранително производство в чиито общи правила не са предвидени задължения за държавни такси и разноски, различни от тези, посочени в О. правила на ГПК, то правилата на исковото производство, които ги регламентират са приложими и за охранителното производство, съгласно чл. 540 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивния съд, като приел, за основателен отказа на съдията по вписванията да впише акта за частна държавна собственост, поради невнасяне на изискуемата се за това държавна такса, дължима се съгласно изключението на чл. 84, т. 1 ГПК.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г.о.намира за неоснователна частната жалба срещу въззивното определение, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 58/02.02.2009 г. по ч. гр. дело № 647/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдиятапо вписванията при С. по вписванията при БРС за вписването на акт за частна държавна собственост № 24.11.2008 г., поради невнасяне на държавна такса, съгласно определение № 637/12.12.2008 г.

Определение № 137 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 95/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева
чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК

Производството е по член 274, ал. 3, т. 2 от ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от О. управител на област Б. против определение №II-3/6.01.2009 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 595/2008 г. по описа на същия съд.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.

При извършената проверка касационният съд установи следното:

Налице са основанията на член 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

С постановеното определение, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на О. управител на област Б. против определение № 13/18.11.2008 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. К., с което е отказано вписване на акт за частна държавна собственост №/06.10.2008 г.

В частната касационна жалба се излагат аргументи, че в случая не е налице въведеното изключение от освобождаване от заплащане на държавна такса, предвидено в нормата на член 84, ал. 1 от ГПК , отнасящо се до "искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост" тъй като същото е предвидено да се прилага единствено до исковото производство и извън обхвата на същото остава производството по вписване, което няма характер на спорно, исково производство, а представлява охранително, нотариално производство, поради което тези дейности не могат да бъдат приравнени.

Според съдържанието на разпоредбата на член 84, ал. 1 от ГПК "Освобождават се от държавни такси, но не и от съдебни разноски: т. 1 държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост". Горепосочената разпоредба на закона се намира в О. правила на ГПК и съгласно препращащата разпоредба на член 540 от ГПК следва да се прилага и за охранителните производства. Спецификата на охранителните производства е съобразена от законодателя с изричното посочване на изключенията, а именно член 207 - 266 и член 303 - 338 . За останалите правила е посочено, че се прилагат "съответно". Следователно, употребеният в член 84 от ГПК израз "искове" също следва да се прилага в съответствие със спецификата на охранителните производство, започващи с писмена молба от заинтересованото лице - член 531 от ГПК .

Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса, според изразеното в решение № 3/2008 г. на Конституционния съд становище, се определя не от вида правен субект, а от характера на самото право, чиято защита се търси. Освобождаването от заплащането на държавна такса, съобразно разграничението на собствеността на държавна публична и частна, в разпоредбата на член 84 от ГПК е съобразено с характеристиката на обектите публична собственост и равнопоставеността на частните права на държавата и останалите частноправни субекти. Принципното разрешение относно дължимостта на държавна такса при двата вида собственост е приложимо, както в исковото, така и охранителното производство. Обратното становище би създало привилегия за държавата и би нарушило принципа на равнопоставеност на субектите на правото на частна собственост. По изложените съображения, правилни са изводите на съда, че държавата дължи внасяне на държавна такса за вписване на актове частна държавна собственост, на основание член 540 във връзка с член 84 ал. 1, т. 1 от ГПК .

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № II-3/06.01.2009 г. на Бургаски окръжен съд, въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 595/2008 г. по описа на същия съд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144
София, 02.04.2009 год.
Върховният касационен съд , Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Изслуша докладваното от председателя –съдията СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.пр.гражданско дело № 46/2009 година. Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Я. К. Ч. у. на о. Сливен, срещу определение № 3 от 06.01.2009 год. по ч.гр.дело № 884/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 411 от 25.11.2008 год. на съдия по вписванията при Сливенския районен съд, с което е било отказано вписването на акт за частна държавна собственост № от 14.11.2008 год. с вх. № 17 от 25.11.2008 год. по описа на службата по вписванията при същия съд. Поддържа се, че в случая не е приложимо изключението по чл.84, т.1 ГПК, което според жалбоподателя се отнася единствено в исковото производство – при предявяване на облигационни и вещни искове за вещи – частна държавна собственост. Иска се отмяна на определението и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията и да бъде разпоредено вписването на акта за частна държавна собственост без внасяне на държавна такса. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд – определение № 234 от 02.07.2008 год. по ч.гр.дело № 959/2008 год. ІІІ г.о. и б/ противоречива практика на Сливенския окръжен съд по чл.538 във връзка с чл.540 и чл.84, т.1 ГПК с позоваване на определение № 425 от 05.11.2008 год. по ч.гр.дело № 773/2008 год., с което е отменен отказ на съдия по вписванията при Сливенския районен съд да впише акт за частна държавна собственост № от 06.08.2008 год. на областния у. на о. Сливен.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, тъй като е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаван от Сливенския окръжен съд процесуалноправен въпрос; а именно: дължи ли се държавна такса за вписване на акт за частна държавна собственост, с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, макар и по съображения, различни от изложените от окръжния съд в обжалваното определение.
Разпоредбата на чл.84 ГПК, под надслов „Освобождаване в особени случаи”, се намира в част първа „Общи правила” на процесуалния закон и съгласно препращащата норма на чл.540 ГПК се прилага пряко и за охранителните производства. Едностранният и безспорен характер на този вид съдебни производства е съобразен от законодателя, който е посочил изрично изключенията, а именно: чл.207-266 и чл.303-388 ГПК, а останалите правила на исковото производство намират съответно приложение. Ето защо, изразът „искове”, употребен в чл.84, т.1 ГПК следва да се прилага в съответствие със спецификата на охранителните производства, които както и съдебните искови производства започват с писмена молба от заинтересуваното лице /чл.2, ал.1 и чл.531, ал.1 ГПК/. Освобождаването от държавни такси в хипотезата на чл.84, т.1 ГПК се мотивира от характеристиката на обектите публична собственост и публичните вземания на държавата. Първите задоволяват обществени потребности от общонационално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на държавната администрация, а вторите – за финансиране на държавните дейности /срвн. решение № 3 от 00.07.2008 год. на Конституционния съд по к.дело № 3/2008 год., ДВ, бр.63 от 15.07.2008 год./. В качеството си на носител на права върху вещи-частна държавна собственост, и права върху частни държавни вземания, държавата се явява субект на частното право и е равнопоставена на физическите и юридическите лица. Тази равнопоставеност е относима както към материалното съдържание на частните права на държавата, така и към процесуалните гаранции за тяхната съдебна защита или за съдебното съдействие при осъществяването им. Следователно, изключението, предвидено в чл.84, т.1 ГПК обхваща не само исковете за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост, но и охранителните производства, в т.ч. вписванията, отбелязванията и заличаванията, свързани с режима на частната държавна собственост. Принципното разрешение относно дължимостта на държавна такса в исковото и в охранителните производства е в зависимост от разграничението на собствеността на публична и частна /чл.17, ал.2 от Конституцията/, а съгласно чл.60, ал.2 от Конституцията данъчни /а и фискални/ облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. За исковите и охранителните производства с предмет частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост държавата и държавните учреждения не са освободени от заплащане на държавна такса нито със Закона за държавните такси, нито с чл.84, т.1 ГПК.
В обобщение, обжалваното определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3 от 06.01.2009 год. по ч.гр.дело № 884/2008 год. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 236
София, 07.05.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело №215/2009 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от О. у. на област с административен център Бургас против определение № V-8 от 9.01.2009 г. по ч. гр. д. № 650/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 657/17.12.2008 г. на съдия по вписванията при Бургаски РС, с което е постановен отказ да бъде вписан акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 4557/24.10.2008 г., касаещ частен държавен недвижим имот, съставляващ поземлен имот 043005 с площ 4,795 дка в землището на с. П. извор, област Бургас, представляващ прилежащ терен към Хамбар № 3 и навес, бетонен-зърноплощадка № 12.

Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като сочи, че съществения материално правен въпрос - дължи ли О. у. държавна такса за вписване на актове за имоти частна държавна собственост, се разрешава от Бургаски окръжен съд противоречиво, като представя определения № V-6/9.01.2009 г. по ч. гр. д. № 591/2008 г., определение № I*9 г. по ч. гр. д. № 595/2008 г., определение № 20/12.01.2009 г. по ч. гр. д. № 594/2008 г.

По същество счита определението неправилно поради противоречие с императивната процесуалната норма на чл. 84, ал. 1 от ГПК, защото е неприложимо изключението по този текст, което се отнася само за исковото производство, касаещо имоти частна държавна собственост и частни вземания на държавата, но не намира приложение за охранителното производство по вписване.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

По допускане на частната жалба до касационно обжалване.

Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал. 3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба правен въпрос е дължи ли О. у. държавна такса за вписване на актове за имоти частна държавна собственост. От представените определения № V-6/9.01.2009 г. по ч. гр. д. № 591/2008 г., определение № I*9 г. по ч. гр. д. № 595/2008 г., определение № 20/12.01.2009 г. по ч. гр. д. № 594/2008 г. на Бургаски окръжен съд се установява, че този въпрос се разрешава противоречиво от Бургаски окръжен съд, което доказва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.

При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че О. у. като държавно учреждение не е освободен от заплащането на държавна такса за вписване на актове за частна държавна собственост, защото съгласно чл. 540 от ГПК за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, а в чл. 84, ал. 1 от ГПК е предвидено освобождаване на държавните учреждения от заплащане на държавна такса, но с изключение на искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост.

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ГПК, озаглавена "Освобождаване в особени случаи" се намира в част първа "общи правила" и съгласно препращащата норма на чл. 540 от ГПК се прилага и за охранителните производства. Приложението на общите правила в охранителното производство е безусловно, а спецификата на нормите на исковото производство, което е уредено в част втора е отчетено от законодателя, който изрично е изключил от приложение в охранителното производство нормите на чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. Така употребения израз в чл. 84, ал. 1 от ГПК "искове", следва да се прилага съответно, съобразно спецификата на охранителното производство като се отчита, че то започва с писмената молба, съгласно чл. 531 от ГПК, с която се сезира съдията по вписване за да извърши определено охранително производство.

Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса според изразеното в Решение № 3/2008 г. на КС становище се определя не от вида на субекта, а от характера на правото, чиято защита, или съдебно съдействие се търси. Принципното разграничение относно дължимостта на държавната такса в исковото производство произтича от разделението на собствеността на публична и частна в чл. 17, ал. 2 от Конституцията. Това разделение е проведено и за държавната собственост в чл. 2, ал. 1 от ЗДС. Освобождаването от държавни такси в хипотезата на чл. 84, ал. 1 от ГПК се мотивира от характеристиката на обектите на публична собственост и публичните вземания на държавата и общините. Имотите публична държавна собственост задоволяват обществени потребности от общонационално или регионално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на държавната или общинската администрация за изпълнение на функциите им. Публичните вземания на държавата и общините служат за финансиране на държавните и общинските дейности. (виж Р № 3/8.07.2008 г. по к. д. № 3/2008 г. ДВ, бр. 63/15.07.2008 г.). В качеството си на носител на вещни права върху имоти частна държавна собственост и на частни държавни вземания, държавата се явява субект на частното право, който следва да е равно поставен на физическите и юридическите лица. Тази равнопоставеност се отнася както към съдържанието на материалните права, така и към процесуалните гаранции за защитата им, или за съдебно съдействие при упражняването им, което е залегнало и като конституционен принцип в чл. 19, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията. Следователно изключението на чл. 84, ал. 1 от ГПК се отнася както за исковите производства за частни държавни вземания и за защита на правото на собственост върху имоти чатна държавна собственост, така и по молби за охранителни производства, каквито са тези за вписване, отбелязване и заличаване на актове, касаещи вещни права върху имоти частна държавна собственост. Без значение за дължимостта на държавната такса е доказателствената сила и действието на акта, подлежащ на вписване щом Правилника за вписванията в чл. 4, б. "а" изрично предвижда вписване на актове, с които се признават вещни права, между които посочва и актовете за държавна собственост. Въпросът в бюджета на кое ведомство следва да се предвидят средствата, необходими за вписване на актовете за частна държавна собственост не е предмет на съдебен контрол.

Освобождаване от държавни такси и данъчни утежнения може да бъде постановено само със закон, съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията. Държавата не е освободена от заплащане на държавна такса за вписване на АЧДС нито със ЗДС, нито с ГПК, които са актове от еднаква йерархическа степен (закони), поради което отказа за вписване с мотив не представяне на доказателства за внесена държавна такса е правилен. Определението на въззивният съд, в което е споделен същия извод е правилно по изложените съображения, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № V-8 от 9.01.2009 г. по ч. гр. д. № 650/2008 г. на Бургаски окръжен съд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 429
гр. София, 19.12. 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 2257 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от О. у. на О. К. срещу разпореждане без дата по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К., с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу определение от 18.07.2008 г. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането, както и за разглеждане на подадената частна жалба срещу определението по същество.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Видно е от данните по делото, че с определение № 2 от 03.04.2008 г. съдията по вписванията при Районен съд гр. К. е отказал да впише акт за частна държавна собственост № от 20.03.2008 г. поради невнесена държавна такса. С определение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. Окръжен съд гр. К. е оставил в сила определението с което вписването е отказано. Срещу определението е подадена частна касационна жалба която е върната с разпореждане без дата, тъй като съдът е приел, че определението не подлежи на обжалване.
Частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната жалба срещу определението от 18.07.2008 г. е основателна.
Чл. 274 ГПК постановява, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Съгласно чл. 577 вр. с чл. 569 ал. 1 т. 5 ГПК, отказът да се извърши вписване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжен съд. Текстът е аналогичен на чл. 473 ал. 2 от ГПК /отм./. Както е прието и в т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което частично запазва действието си и при новата уредба, отказът за издаване на охранителен акт по чл. 473 ал. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване тъй като представлява акт, който поставя край на производството и решава в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за издаване на охранителен акт или извършване на нотариално действие. Гражданските производства са триинстанционни, а посочената категория актове не е изрично изключена от обжалване пред ВКС. По тези съображения отказът на съдията по вписване подлежи на касационно обжалване и разпореждането за връщане на частната касационна жалба е незаконосъобразно. Това налага неговата отмяна и разглеждане на частната жалба срещу определението от 18.07.2008 г. по същество.
Видно е от данните по делото, че на 21.03.2008 г. Областният у. на област К. е подал молба за вписване на акт за частна държавна собственост. За да остави в сила отказа на съдията по вписванията въззивният съд е приел, че той е основателен, тъй като към молбата за вписване не е била приложена квитанция за платена държавна такса за вписване, съгласно чл. 84 ал. 1 ГПК.
Определението е законосъобразно. Не се спори, че съгласно чл. 29 от Закон за администрацията, областният у. е едноличен орган на изпълнителната власт в областта който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика, т. е. той действува като представител на държавата в областта. Според чл. 84 ГПК в редакцията с ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. С изменението на текста, обнародвано в ДВ бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., думите „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост” е заличен. С решение № 3 от 08.07.2008 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/08 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1 от ЗИД ГПК с ДВ бр. 50/08 г., с която в чл. 84 т. 1 ГПК се заличават думите “освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост”, т. е. първоначалната редакция на текста се възстановява. Решението на Конституционния съд, с което е провъзгласена противоконституционността на разпоредбата е обнародвано в ДВ бр. 63 от 15.07.2008 г. и влиза в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”. Действието на нормата която е обявена за несъобразена с Конституцията не отпада в периода до влизането в сила на решението на Конституционния съд, т. е. решението няма обратна сила. С оглед на посочените изменения в ГПК, към момента на постановяване на отказа на съдията по вписванията е била в сила разпоредбата на чл. 84 ал. 1 т. 1 ГПК с която държавата е дължала заплащане на държавна такса, тъй като вписването касае имот който е частна държавна собственост и отказът е бил законосъобразен. Въззивният съд е постановил определението си на 18.07.2008 г. като е съобразил действуващата към този момент норма, затова определението също е законосъобразно. Доводът на касатора, че разпоредбата не намира приложение в охранителното производство е неоснователен. В закона няма разграничение дали таксата се дължи съобразно вида на производството, т. е. дали то е исково или охранително, затова следва да се приеме че разграничението е само по вида на държавната собственост която е предмет на исканото действие - публична или частна държавна собственост. Предвид на изложеното жалбата срещу определението от 18.07.2008 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Следва да се посочи, че вписването се осъществява в охранително производство и отказът да се впише акт не се ползува със сила на пресъдено нещо, поради което не съществува пречка касаторът отново да поиска вписване на акта, след като внесе дължимата държавна такса.

Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане без дата по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К., с което е върната подадената от О. у. на О. К. частна касационна жалба срещу определение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. на Окръжен съд гр. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 83
гр. София, 13.02. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Б.ТАШЕВА ч.гр.д. № 2414 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 ал. 1, във вр. с чл. 274 ал. 3, ГПК, образувано по частната касационна жалба на областен у. на област с административен център Р. срещу определение № 782 от 30. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 362/2008 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията при И. районен съд № 17/30.ІХ.2008г. за вписване на А. за частна държавна собственост №/16.ІХ.2008г. на О. администрация на О. Р. поради не внесена от молителя държавна такса.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към жалбата се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дължи ли се държавна такса от областната администрация за вписване на акт за частна държавна собственост, прилаган противоречиво от съдиите по вписванията и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл280 ал.1 т2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като релевираният в изложението съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Разгледана по същество, обаче, частната касационна жалба е неоснователна, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, въззивният съд е приел, че разпоредбите относно заплащането на държавна такса се отнасят до всички производства по ГПК, включително и по нотариалните. Приели е и че тъй като в случая се касае до вписване в регистъра при службата по вписванията на акт за частна държавна собственост, се дължи заплащането на държавна такса по силата на визираното в чл.84 т.1 от ГПК изключение.
Внасянето на държавни такси за съдебните производства по граждански дела е необходимо за осъществяване на правораздавателната дейност в РБ и поради това то е възведено в правило. Изключенията от това правило са строго определени в закона – чл.84 от ГПК, но те касаят държавата, държавните учреждения и общините само по претенциите им относно публични държавни и общински вземания и права върху вещи, публична държавна и общинска собственост. По силата на чл.540 от ГПК предвидените в кодекса общи разпоредби, каквато е и тази на чл.84 т.1 в редакцията й след решение на КС на РБ № 3, публикувано в ДВ бр.63/08.VІІ.2008г., са приложими и за охранителните производства, включително нотариалните такива, каквото съгласно чл.569 т.5 от ГПК представлява и вписването на документи. Правилно при това положение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател дължи държавна такса за вписването на акта за частна държавна собственост.
Оплакванията на частния жалбоподател, основани на пар.1 от ЗИДГПК /ДВ бр.50/2008г./, обявен за противоконституционен с посоченото решение на КС на РБ, са в противоречие с разпоредбата на чл.84 т.1 от ГПК и поради това неоснователни. Не може да бъде аргумент в подкрепа на неговото разбиране и твърдението, че държавните такси по претенциите на държавата и на държавните учреждения се заплащат от държавния бюджет и постъпват пак в него чрез внасянето им по сметката на сезирания съд. То не е съобразено със структурата на публичните финанси, обоснована от предназначението им да обслужват различни и самостоятелни държавни органи и дейности /в този смисъл решение № 3 по к.д. № 3/2008г./.
По изложените съображения частната касационна жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 782 от 30. Х.2008г., постановено от Разградския окръжен съд по ч.гр.д. № 362/2008г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Разградския окръжен съд № 782/30. Х.2008г. по ч.гр.д. № 362/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 199
София, 08.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар .....и в присъствието на прокурора....., изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 119/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Областна администрация Бургас, срещу определение № III-354 от 18.12.2008 г. по ч.гр.дело № 593/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение №310 от 23.09.2008 г. на съдията по вписванията при Службата по вписвания при Бургаския районен съд, с което е отказано вписването на акт № 4513/29.07.2008 г. за частна държавна собственост.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателя Бургаският окръжен съд неправилно е приел, че се дължи държавна такса за исканото вписване поради изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК. В друго свое определение №156 от 28.05.2008 г. по ч. гр. д. №246/2008 г. Бургаският окръжен съд е приел точно обратното.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на производства или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В разглеждания случаи има противоречиво решаване на въпроса дали се дължи държавна такса от държавата за вписване на акт за частна държавна собственост с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че се дължи държавна такса, а с определение №156 от 28.05.2008 г. по ч. гр. д. №246/2008 г. на Бургаския окръжен съд, че не се дължи. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество. Частната жалба е неоснователна.
Съдията по вписванията при Бургаския районен съд с определение №310 от 23.09.2008г. е отказал да впише акт №4513/29.07.2008 г. за частна държавна собственост, поради това, че не е заплатена дължимата държавна такса. Съобразно разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. По начало искането за издаване на охранителен акт и съответно за извършване на вписване е гражданско дело в широкия смисъл на понятието, но се развива в рамките на охранително производство, а не в исково такова. За охранителните производства обаче се прилагат общите правила на ГПК /чл.1 – чл.102/, където се намира и цитираната разпоредба относно дължимата държавна такса от държавата. В нея като изключение е посочено, че държавата и държавните учреждения дължат държавна такса по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държава собственост употребеният израз „искове” не визира приложимост на разпоредбата само за исковото производство. Тази разпоредба се намира в общите правила на ГПК, което обуславя извод, че се прилага за всички производства по ГПК, включително и за охранителното производство, независимо от това дали те започват с предявяването на иск или с подаването на молба.
Обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № III-354 от 18.12.2008г. по ч.гр.дело № 593/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 237/2009
София, 30.05.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 187 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от О. у. на област Б. против определение № V* от 19.02.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 44 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Б. , с което потвърдено определение на съдия по вписванията при С. по вписванията гр. Б. от 22.12.2008 г. за постановен отказ да се впише акт за частна държавна собственост № от 9.12.2008 г., съставен за недвижим имот, находящ се в гр. Б. и представляващ УПИ * в кв.7 по ПУП на гр. Б., промишлена зона „Ю”.
Отказът за вписване е постановен, поради невнасяне на държавна такса съгласно чл. 4, б. ”в” от ЗДТ и чл. 540 във връзка с чл. 84, т. 3 от ГПК и окръжният съд го е потвърдил по съображения, че за вписванията на актове за частна държавна собственост е налице предвиденото от законодателя с чл. 540 във връзка с чл. 84, т. 3 от ГПК изключение от общия принцип за незаплащане на държавна такса от държавата, а следователно на основание чл. 4, б. ”в” от ЗДТ във връзка с чл. 2 от Т. за държавните такси събирани от А. по вписванията, събирането на такса е предпоставка за извършване на исканото вписване.
В жалбата са изложени доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 540 във връзка с чл. 84, т. 3 от ГПК, като жалбоподателят счита, че същата подлежи на разглеждане от касационната инстанция, тъй като въпросът за дължимостта от държавни ведомства на държавна такса в охранителни производства се разрешава противоречиво от съдилищата, видно от приложените определения на Бургаския окръжен съд и определение на ВКС в част, от които е прието, че не се дължи държавна такса за вписване на актове за държавна или общинска собственост, без значение дали собствеността е частна или публична, а в други – че се дължи държавна такса за вписването на актове за частна държавна или общинска собственост.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което частната касационна жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Становището за недължимост на държавна такса за вписване на актове за частна държавна или общинска собственост е основано на граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 84, т. 3 от ГПК, като се приема, че изключението на посочената разпоредба има предвид само искови производства.
Настоящият съдебен състав приема за правилно становището, че държавата и общините дължат държавна такса за вписване на актове за частна държавна или общинска собственост. Разпоредбата на чл. 84 от ГПК се намира в общите правила на кодекса и се прилага за всички регламентирани в него производства, доколкото приложението й не е изключено изрично. Препращащата разпоредба на чл.540 от ГПК не изключва приложението на чл. 84 от ГПК, а само изрично посочените разпоредби на исковото производство. Следователно изключението на чл. 84, т. 3 от ГПК за дължимост на държавна такса се прилага и в охранителното производство по вписване на актове за частна държавна и общинска собственост.
Направеното от жалбоподателя тълкуване в частната жалба не може да бъде споделено, тъй като противоречи на принципа на равнопоставеност на субектите на правото на частна собственост.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № V* от 19.02.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 44 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: