КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 169 от 13.04.2009 г. на ВКС по ч. пр. гр. д. № 36/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев
чл. 114, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 112, б. "з" във вр. с б. "а" ЗС, чл. 11, б. "в", във вр. с чл. 4, б. "з" във вр. с б. "а" ПВ

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. К, пълномощник на С. А. В. от гр. П., срещу определение № 434 от 22.12.2008 г. по в.ч.гр.дело № 826/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, първи състав, с което е оставено в сила определението от 2.10.2008 г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписването на искова молба за делба на земеделски земи. Поддържа се, че исковите молби за делба подлежат на вписване на основание чл. 114, б. "в" във връзка с чл. 112, б. "з" от Закона за собствеността, тъй като чл. 76 ЗН, чл. 33 ЗС и чл. 121 ГПК не осигуряват ефикасна защита на правата на сънаследниците в случай, че при висящ процес за делба, без да е вписана исковата молба, сънаследник извърши разпореждане със сънаследствения имот. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд се сочи противоречива практика на съдилищата по въпроса: подлежат ли на вписване исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти с позоваване на разпореждания на Софийския районен съд за вписване на искови молби за делба с вх. № № 2* от 6.10.2004 г. и 2252 от 1.02.2002 г. с копия от вписаните в С. по вписванията при същия съд искови молби.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, тъй като е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно: подлежат ли на вписване исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти?

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

Определението на окръжния съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са постановени в нарушение на чл. 114, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 112, б. "з" във връзка с б. "а" от Закона за собствеността и чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. "з" във връзка с б. "а" от П. за вписванията.

По силата на допълнението на Закона за собствеността /Обн., ДВ, бр.34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г./ разпоредбата на чл. 112 ЗС придоби нова редакция, като в б. "а" беше предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. В същия смисъл беше допълнен и чл. 4, б. "а" от П. за вписванията /ДВ, бр.5 от 16.01.2001 г., също в сила от 1.01.2001 г./. На това основание и с оглед разпоредбата на чл. 112, б. "з" ЗС, следва да се приеме, че на вписване подлежат и съдебните решения по исковете за собственост, тъй като с тях със сила на пресъдено нещо се признава или отрича съществуването на това вещно право и в този смисъл заместват актовете по чл. 112, б. "а" ЗС. В същото време, доколкото съгласно чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. б. "з" и "а" ПВ на вписване подлежат исковите молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с които се признават вещни права върху недвижими имоти, на вписване следва да подлежат и исковите молби за собственост.

Влязлото в сила решение, с което се допуска съдебна делба, макар и да подготвя следващата нейна фаза /по извършване на делбата/, не е междинен, несамостоятелен акт, а изпълнява самостоятелна правозащитна функция, състояща се в силата на пресъдено нещо, с което установява правото на делба. Силата на пресъдено нещо на решението, допускащо съдебна делба, придава на производството, завършено с него, самостоятелен характер и подчертава двуфазния характер на съдебната делба. Ако делбеното производство бъде прекратено във втората фаза, поради оттегляне на иска или невъзобновяване, когато е било спряно по взаимно съгласие, производството за допускане на делбата, заедно със завършващото го решение запазват своята сила и не могат да бъдат обезсилени. Те не могат да бъдат обезсилени и въз основа на съдебна спогодба, сключена във втората фаза на делбата. Съгласно т. 9 от П. № 2 от 29.09.1977 г. по гр.дело № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд, ако с решение за допускане на делбата се признава наличие на съсобственост между страните, без диспозитивът да съдържа установителна част в този смисъл, а преди влизане или след влизане на такова решение в сила бъде постановено друго, също влязло в сила решение между същите страни, с което само един от съделителите е признат за изключителен собственик на допуснатата до делба вещ, между двете влезли в сила решения съществува противоречие, което е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Безспорно е, че в делбеното производство не се осъществява само потестативното право на един съсобственик за ликвидиране на съсобствеността, но преди всичко се установява наличието на съсобственост. С решението за допускане на делбата се установява принадлежността на правото на собственост върху определен обект, както и обемана притежаваните от страните права в общността, т.е. с това решение се признават вещни права, както е при решенията по петиторните искове за защита на собствеността или на други вещни права. Ето защо, допълненията на чл. 112, б. "а" ЗС /Обн., ДВ, бр.34 от 25.04.2000 г./ и на чл. 4, б. "а" ПВ /ДВ, бр.5 от 16.01.2001 г./, които влязоха в сила на 1.01.2001 г., обхващат не само исковите молби за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, но и исковите молби за делба на недвижими имоти.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е възприел застъпеното в определението от 2.10.2008 г. разбиране, че делбата няма прехвърлителен ефект, а конститутивното й действие се изразява в ликвидирането на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. Според становище в доктрината, съществува фикция, според която с акта при делбата съсобствеността се обявява за несъществуваща и че всеки съделител още от самото начало е бил личен собственик на това, което му е отредено с договора за делба или с разделителния протокол. С т. 8, б. "б" от П. № 7 от 28.11.1973 г. по гр.дело № 6/1973 г. на Пленума на Върховния съд, обаче се прие, че относно вещите, предмет на делбата, самата спогодба /а това се отнася и за договора за доброволна делба и за разделителния протокол/ има вещно прехвърлително действие, нещо което е очевидно когато се предвижда парично уравнение или единствената вещ се предоставя на един съделител, който изплаща в пари цялата идеална част на другите съделители. В тези случаи, както и при разделителния протокол по чл. 347 и чл. 352 ГПК, при решението по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК и при разпределението по реда на чл. 353 ГПК, актовете, с които се извършва делбата представляват сделки за прехвърляне на вещни права.

В обобщение, спецификата на двуфазното исково производство за съдебна делба и законодателната промяна на чл. 112, б. "а" ЗС и чл. 4, б. "а" ПВ, в сила от 1.01.2001 г. съставляват основание за да се приеме, че исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти подлежат на вписване.

Определението на съдията по вписванията съдържа и констатация, че на депозираната за вписване искова молба няма обозначение на входящ регистрационен номер и дата на завеждане в районния съд, по които окръжният съд не е взел отношение, а и не би могло да се приеме, че неспазването на това изискване /при условие, че е предвидено от ПВ/ води директно до отказ да се извърши вписването.

В заключение, обжалваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени и делото се върне на съдията по вписванията, за вписване на исковата молба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява определение № 434 от 22.12.2008 г. по в.ч.гр.дело № 826/2008 г. на Пернишкия окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 2.10.2008 г. на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписване на искова молба за делба на недвижим имот, подадена от адв. К, като пълномощник на С. А. В. от гр. П.

Връща делото на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд за вписване на исковата молба.