КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П РЕДЕЛЕНИЕ
№...........
2005г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март
две хиляди и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йорданка Данова
ЧЛЕНОВЕ : Мария Логофетова
Костадинка Арсова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№862/2004 година:
Производството е по чл.218а, б."в" ГПК във връзка с чл.218к
ГПК и чл.213 и сл. ГПК.
С определение № 241 от 4.11.2004г. по ч.гр.д.№1088 от
2004г. на ****ОСе оставено в сила определението от
15.09.2004г. на Съдията по вписванията при *** РС , с
което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 87, том 02, per. № 3411, дело № 251 от 2004г. на
Нотариус *** с район на действие –***. Р. С .съд, вписана под № 063 в регистъра на Нотариалната камара.
Против определението е подадена частна жалба от
Нотариус ***** с доводи за неправилност на съдебния акт
поради нарушения на материалния и процесуалния закон и искане да
бъде отменено.
Върховният касационен съд на Република България , IV
г.о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 214, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
За да остави в сила определението от 15.09.2004г. на Съдията по
вписванията при *** . Р. С . , с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че нотариалния акт няма необходимото съдържание поради липсата на индивидуализация на имота, обект на транслативната сделка. Изразил е разбирането, че неправилно в нотариалния акт имота е посочен като пл.№ 702 в кв.З по плана на с.Г . Б, П .община, нанесен в кадастъра допълнително след реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като същият имот попада в урегулирани поземлени имоти УПИ X \/-78,УПИ X и УПИ XV , всички от кв.З, по действащия регулационен план на населеното място от 1993г. На основание чл.200, ал.2 ЗУТ във вр. с § 8,ал.1 ПР на ЗУТ е подчертал, че кадастралната основа на имота не е от значение самостоятелно да индивидуализира имота, а частите от урегулираните поземлени имоти в случая не отговарят на техническите изисквания, за да бъдат самостоятелни обекти в гражданскоправния оборот.
Постановеното определение е правилно.
Съгласно чл.465, б."в" ГПК вписванията, отбелязванията и тяхното
заличаване в случаите, предвидени от закона, са нотариални
производства, с които се регистрират вече документирани юридически
факти. Същите се осъществяват от съдиите по вписванията на
основание чл.158, ал.2 ЗСВ. Целта на тези нотариални действия е да се
даде гласност на подлежащите на вписване актове. Посочената цел
обуславя вида и обсега на упражнявания контрол от съдиите по
вписванията върху актовете, представени за вписване
За извършване на вписването се осъществява контрол, който се
ограничава до проверка подлежи ли на вписване актът, чието вписване
се иска, спазени ли са общите или специални условия за неговото
вписване, нищожен ли е актът и съдържа ли акта минимално
необходимите елементи по чл.6 Пр.Вп. Констатацията за нищожността
на акта се извършва само и единствено с оглед документираното в него
съдържание и с оглед неговата форма. Нотариалният акт не подлежи на
вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма,
предвидени в закона и Правилника за вписванията, както и ако актът
няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните и на
имота, ако вписваният акт се отнася до конкретен имот).
Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.158, ал.2 ЗСВ
във връзка с чл.6, б."в" Пр.Вп. като е приел, че съдията по вписванията
е оправомощен да откаже вписването на акта в имотния регистър. При
разглежданата хипотеза актът се отнася до конкретен имот, който не е
точно и пълно означен. Същият е описан като поземлен имот с
пл.№702, целият с площ от 1380 кв.м., от които 110 кв.м. попадат в
УПИ X V -78, 530 кв.м. попадат в УПИ X -702 и 740 кв.м. попадат
в УПИ XV -711, всички в кв.З, по регулационния план на с.М .Б ., П . община, утвърден със заповед №2242/04.11.1993г.,
при граници по нотариален акт: бр.Д . път и И . П .
С нормата на чл.200, ал.1 ЗУТ се допуска реално определени
части от поземлени имоти ■ в границите на населените места и
селищните образования да бъдат придобивани чрез правни сделки
или по давност, но само ако са спазени изискванията за минимални
размери по чл.19 ЗУТ. Изискванията да се спазват минималните
размери за лице и повърхнина, които предвижда чл.19 ЗУТ не намират
приложение единствено при хипотезите на чл.17 ЗУТ. Последните имат
предвид регулиране с подробния устройствен план на поземлените
имоти, при които упълномеряването до размерите на чл.19 ЗУТ става с
части от съседни имоти или при които съседни неурегулирани имоти се
обединяват. Чл.200, ал.2 ЗУТ обаче изрично посочва, че оставащата
част от имота, от който са отделени части за упълномеряване на
съседни имоти или за образуване на съсобствени, или трябва да се
присъедини към съседен имот, или трябва и след отделянето на
посочените части да отговаря на условията за повърхност и лице за
съществуването като самостоятелен урегулиран поземлен имот по
чл.19 ЗУТ.
Когато се касае за поземлен имот, който не отговаря на
законово необходимите размери по чл.19 ЗУТ ще е възможна сделка
само при условията и между лицата по чл.15, ал.З ЗУТ - за промяна на
границите на урегулиран поземлен имот с план за регулация, или
чл.17, ал.З ЗУТ-за урегулиране на маломерен поземлен имот чрез
упълномеряването му, съответно за създаването на съсобствен
урегулиран поземлен имот-по арг. от чл.200, ал.1 ЗУТ. Това е така, за
да не се слезе под размерите на най-малката благоустройствена
единица, позната от нашето право, под размерите на която
застрояването и икономическото използване на терена става
практически невъзможно.
В случая от приложената скица по нотариалното дело не се
установява по несъмнен начин изпълнението на предвидените условия
за извършване на нотариалния акт по чл.200, ал.1 ЗУТ. Нарушена е и
разпоредбата на чл. 6.,б."в" Пр.Вп., (в редакцията обн. ДВ, бр. 69 от 2004
г., в сила от 31.07.2004 п), която предвижда подлежащите на вписване
актове да съдържат: означението на имота, до който се отнася актът с
посочване на естеството (вида), трайното предназначение, местността,
общината и границите. В нотариален акт №87, том , рег.3411, дело
251/2004г. на Нотариус **** , с район на действие -
***РС обекта на транслативната сделка е непълно и
неточно означен , не са посочени всички общи граници на имота, както
и границите на трите отделни части, попадащите в различни
урегулирани поземлени имоти.
По изложените съображения Върховният касационен съд, IV
г.о.
ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №241 от 4.11.2004г. по
ч.гр.д.№1088/2004г. на ****ОС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :