КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

№ 230
София, 08,03,2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар

и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 158 /2010 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. им ООД-София против определение № 520/30.12.2009 г. по ч.гр.д. № 773/2009 г. на Пернишки ОС, с което се потвърждава определение № 62/29.10.2009 г. на съдията по в. при Пернишки РС, с което е отказал да впише съгласие на Б. кр б АД за частично заличаване на договорна ипотека.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в частната касационна жалба, се твърди, че въпроса каква такса е необходимо до бъде събирана от службите по в. при повече от едно частично заличаване на ипотека, е решаван противоречиво от службите, а произнасянето на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила определение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такова определение не е представено.

Бланкетното позоваване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Отделно от това, нормата на чл.3 от Тарифата за таксите събирани от А. по в. , е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Водим от горното, ВКС-І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение № 520/30.12.2009 г. по ч.гр.д. № 773/2009 г. на Пернишки ОС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Определението на съдията по вписванията за отказ :
В представената молба съгласие кредиторът депозира изрично искане за частичното заличаване на ипотеката поради изплащане на част от дължимите суми по кредита в размер на 149 880 евро по отношение на имотите описани в молбата съгласие за заличаване на вписването .Тази част представлява част от цялото обезпечено вземане в размер на 12 915 657 лв . Съгласието за заличаване на ипотеката е незаконосъобразно , т . к . противоречи със същността на ипотеката . Една от основните характеристики на ипотечното право е неговата неделимост и именно с тази негова характеристика е в противоречие депозираното съгласие за заличаване . Поначало всяка част на вземането е обезпечена от имота и всяка част от имота , респ . от имотите обезпечава вземането . Следователно плащането на част от вземането не освобождава част от имота , съответно един или няколко от имотите , от ипотеката . В този смисъл е и Решение № 1401 от 22.10.1999 . , V г.о. на ВКС . Ипотеката продължава да тежи за цялото задължение върху целия имот , респ . върху всички ипотекирани имоти . С оглед неделимостта на ипотечното право , в случаите , в които предмет на ипотеката е един недвижим имот е правно недопустимо частично заличаване на ипотеката , поради погасяване на конкретно определена част от вземането . Приложното поле на чл . 21 от ПВ , изрично регламентиращ частичното заличаване , обхваща само хипотезите , при които вземането на кредитора е обезпечено с ипотека върху два или повече имота , какъвто е и настоящия случай . Целта на частичното заличаване има преди всичко практическа насоченост и се изразява във възможността да се заличи ипотечната върху имота ,за да бъде отново ипотекиран . Основанието , въз основа на което ипотекарният кредитор следва да упражни предоставената му от закона възможност да иска частично заличаване на ипотеката е частично погасяване на предоставения кредит и наличието на достатъчно обезпечение за оставащата част от дълга . Размерът на погасената част от дълга е ирелевантен . Нещо повече - правно недопустимо е изплатената част от обезпеченото вземане да бъде конкретизирана по размер в съгласието на ипотекарния кредитор и въз основа на сумата по извършеното частично плащане да бъде внесена държавната такса за заличаване на ипотеката . Този извод се налага от обстоятелството , че дългът по договора за ипотеката е единствен и единен , поради което е незаконосъобразно разделянето му на части . Не може да се приеме , че с извършеното частично плащане длъжникът е изпълнил именно тази част от вземането , която е обезпечена с ипотека именно върху имота , по отношение на който се иска заличаване на ипотечното вписване .
Незаконосъобразността на така депозираното съгласие на кредитора за частично заличаване на ипотеката обуславя и противоречието му с императивна правна норма на чл .3 от Тарифата за държавните такси , събирани от Агенцията по вписванията , приета с ПМС № 243 / 14 .11.2005 г. определяща дължимата държавна такса за заличаване на ипотеката . По силата на цитираната разпоредба , за заличаване на ипотека се събира половината от таксата за вписване на ипотеката . Съгласно чл . 2 от същата Тарифа за вписване на подлежащи на вписване актове се събира държавна такса върху цената , върху която е таксуван акта , но не по – малко от 10 лв . Предвид обстоятелството, че левовата равностойност на обезепеченото вземане в размер на 6 603 671 евро , възлиза на сумата от 12 915 657 лв . , при вписването на ипотеката е внесена държавна такса за вписване в размер на 12 915 лв . / дванадесет хиляди деветстотин и петнадесет лева / , представляващи 0,1 % от цената по която е таксуван нотариалния акт . Следователно дължимата държавна такса за исканото от Банката частично заличаване на ипотеката е в размер на 6 457 . 83 лв . / шест хиляди четиристотин петдесет и седем лв . и 83 ст . / .От представената вносна бележка се установява , че не е внесена нормативно определената такса за заличаване на вписването на ипотеката , внесена такса в размер на 146 , 57 лв .
Освен това с оглед неделимостта на ипотечното право , при регламентирането на държавната такса за заличаване на ипотеката , законодателят не въвежда като разграничителен критерий пълното или частичното заличаване , нито определя по – ниска такса при частично заличаване на ипотеката , различна от тази по чл . 3 от Тарифата . Затова и няма законово основание да се определя държавна такса за частично заличаване на ипотеката въз основа на изплатената част от обезпеченото вземане . Към депозираните документи е приложено и писмо от министъра на правосъдието с указания да се уеднакви практиката на съдиите по вписавнията по този въпрос , като при частично заличаване по чл . 21 от ПВ се събира държавна такса , съразмерна на платената част от кредита . Приложеното писмо няма правно значение т. к. няма характера на нормативен акт по смисъла на ЗНА Съгласно чл 7 , (3) от ЗНА Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Приложеното писмо няма характер на инструкция по смисъла на чл .7 ,ал .3 от ЗНА .Представено е и Определение на Софийски градски съд , с което е отменен отказ на съдия по вписванията при РС – гр . София при аналогична хипотеза . Практиката на окръжните съдилища не е задължителна , с такава зъдължителност се ползва практиката на ВКС , а до този момент няма произнасяне на ВКС по този въпрос .
На основание изложеното и на основание чл . 32 а от ПВ ,
О П Р Е Д Е Л И Х :

ОТКАЗВАМ вписване на съгласие на за частично заличаване на договорна ипотека по отношение на следните недвижими имоти
................

Мотиви на ОС , с които е потвърден отказа на съдията по вписванията :
На 29.10.2009г. в Службата по вписванията при PC- ХХХ е постъпила молба
от управителя на „ХХХХХХ,с която се иска да бъде заличена ипотеката
върху описаните по-горе пет недвижими имота. Към молбата е приложено
нотариално заверено съгласие .дадено от упълномощени лица от ипотекарния
кредитор за заличаване на ипотеката. В същото е посочено, че е погасена част от
отпуснатия кредит в размер на 149 880 евро. Представени документи, удостоверяващи
надлежното упълномощаване на лицата, подписали съгласието.
В обжалваното определение са изложени мотиви, че съгласието на Банката е
незаконосъобразно, тъй като ипотечното право е неделимо и разделянето му на
части противоречи на същността на ипотеката. Освен това е посочено, че за
заличаване на ипотеката се дължи държавната такса в размер на 1 / 2 от тази,
внесена за вписване на ипотеката, тъй като законодателят не въвежда
разграничителен критерий между пълното и частично заличаване, нито въвежда по-
ниска държавна такса, различна от тази по чл.З от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията.
В депозираните жалби се навеждат доводи, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, тъй като това е изрично предвидено в Правилника по вписванията
и че това е право на кредитора, който сам преценява дали дадено вземане на бъде
обезпечено или не. Освен това се твърди ,че неправилно е прието ,че държавната
такса за частично заличаване на ипотеката се дължи върху пълния размер на дълга ,а
не само върху погасената част от същия ,тъй като това не е в интерес на гражданския
оборот. В подкрепа на тези доводи е представено копие от писмо на Министерство на
правосъдието с изх.№12-11139 от 27.08.2008г.,с което на Председателите на
районните съдилища и директорите на регионалните дирекции на Агенцията по
вписванията се дават указания, че при частично заличаване на ипотека следва да се
събира държавна така върху погасената част от дълга.
ХХХ окръжен съд счита, че право на кредитора, чието вземане е
обезпечено да даде съгласие за частично заличаване на ипотеката, учредена в
негова полза. Действително ипотечното право е неделимо ,но това се отнася до
обстоятелството, че целия имот служи за обезпечаване на цялото вземане на
кредитора. Кредиторът обаче има право да поиска заличаване на ипотеката
независимо от това дали дългът е погасен, тъй като изцяло от неговата воля зависи
дали да запази привилегията, която дава обезпечаването на вземането. Ето защо ,
когато са ипотекирани няколко имота, кредиторът във всеки един момент може да
даде съгласие да бъде заличена ипотеката върху един от тях, върху част от имотите
или върху всички имоти и това не е в противоречие със закона.
По отношение на таксата, която се дължи от молителя за вписване на
съгласието за частично заличаване на ипотека .окръжният съд излага следните
съображения: Съгласно чл.З от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция
по вписванията за отбелязвания и заличавания, както и за подновяване на вписвания
и отбелязвания се събира половината от таксата на чл.2 от същата тарифа. В
последната разпоредба е регламентирано, че таксата се събира върху цената, върху
която е таксуван актът или документът. Под цена на акта обаче следва да се разбира
размера1 на цялото вземане. Това е така с оглед на вече изразеното становище, че
целия размер на вземането по нотариалния акт се обезпечава от цялата ипотека/ в
случая от всички имоти/ . В конкретния договор за кредит не е уговорено кой имот
каква част от вземането обезпечава. Само ако имаше изрична такава уговорка може
да се приеме, че следва да се внесе държавна такса върху онзи размер на
вземането, който се обезпечава с ипотеката на имотите, за които се иска
заличаване.
Както беше посочено по-горе, кредиторът може да поиска заличаване на
ипотеката върху част от имотите без да е необходимо въобще да има плащане от
страна на ипотекарния длъжник. Затова и погасяването на сума, която съответства на
стойността на тези имоти не е условие за извършване на заличаването. Поради тази
причина „цената на акта" по смисъла на чл.2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията не може да се определя от посочената от
кредитора част от кредита ,която той твърди, че е била погасена .
Предвид на тази съображения, изводите на съдията по вписванията, че за да
вписано съгласието за заличаване на ипотеката върху описаните в същото пет броя
недвижими имоти, подробно описани , следва да се внесе държавна такса в размер
на половината от таксата за вписване на цялата ипотека са правилни и
С оглед на изложеното ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №ХХ /29.10.2009г. съдията по вписванията при РСivi