КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 07:19

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: вписване на особен залог като съквупност
Ново мнениеПубликувано на: 03 Юли 2014, 08:35 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 02.07.2014 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1716/2014 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 199 от 28.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 368/2014 г. С обжалвания акт е потвърдено определение от 26.03.2014 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място] по договор от 26.02.2009 г. между [фирма], [населено място] (кредитор) и [фирма], [населено място] (длъжник).
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесният залог не подлежи на вписване предвид липсата на изрична индивидуализация на недвижимите имоти, представляващи част от заложеното търговско предприятие. Развива подробни съображения в подкрепа на становището, че по аналогия на чл. 6, ал. 2 от Правилника за вписванията, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в” от същия правилник е неприложима при процедурата по вписване на особен залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е съвкупност, както е например при вписване на обща възбрана в производството по несъстоятелност или при договори за прехвърляне на наследство. Според частния касатор, изводът на въззивния съд в обратен смисъл е неправилен и нелогичен, доколкото никъде в законовите разпоредби не фигурира изискване всеки новопридобит актив или актив, който не е вписан в договора за залог на търговско предприятие, да бъде „допълнително включен” в съвкупността на заложеното търговско предприятие чрез вписване на ново обстоятелство в Търговския регистър по партидата на търговеца-залогодател.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. По какъв начин се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията по отношение на подлежащи на вписване актове, които нямат за предмет конкретен имот, а динамична съвкупност от недвижими имоти, представляващи част от търговското предприятие и дали по аргумент на ал. 2 на чл. 6 ПВ не би следвало да се изключи приложението на чл. 6, ал. 1, б. „в” в конкретния случай; 2. Какъв трябва да бъде обхватът на проверката, която следва да извърши съдията по вписванията при съобразяване със съществуващите несъответствия между изискванията за съдържанието на заявлението за вписване на залога на търговско предприятие според Правилника за вписванията, от една страна, и изискванията към заявлението за вписване и удостоверението за вписване, установени в Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 г.” Частният касатор поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о.; определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на ІІ т. о.; определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 410 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 1899/2008 г. на ІІІ гр. о. Освен това, поради спецификата на настоящата хипотеза, изразяваща се в неописване на имотите в самия договор за особен залог, а едва със заявлението по чл. 22а ПВ, се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил извода на същия, че удостоверението за вписване на процесния залог на търговско предприятие, което именно е подлежащият на вписване акт съгласно чл. 22а ПВ, не отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ, тъй като в него липсва описание на недвижимите имоти, представляващи част от заложеното търговско предприятие. Изразено е разбирането, че поради липса на такова описание и в самия договор за особен залог, изискването на чл. 6 ПВ не може да се счете за преодоляно с този договор, в какъвто смисъл е константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на банката-жалбоподател, че изискването за описание на имотите следва да се приеме за изпълнено с подадената молба за вписване, в която имотите са подробно описани. Съображенията за това становище са, че сама по себе си молбата представлява едностранно изявление на дружеството-молител и тя обективира твърдения на страната за наличие на подлежащи на вписване имоти, които твърдения обаче не могат да бъдат приети за доказателство.
С оглед мотивите на обжалвания акт, вторият поставен от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото, тъй като обжалваното определение не съдържа произнасяне по същия. Поради това, преценката за наличие на поддържаните основания следва да бъде извършена само по отношение на първия въпрос, свързан с приложението на чл. 6 ПВ в хипотезата на вписване на актове, касаещи съвкупности, а не индивидуално определен имот.
Настоящият състав намира, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – ТРОСГТК № 7 от 25.04.2013 г., именно която, а не цитираната в изложението практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, се явява релевантна към него. Съгласно т. 6 от посоченото тълкувателно решение, когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Тези указания са приложими и по отношение на подлежащите на вписване актове, които се отнасят до търговското предприятие, тъй като съобразно легалната дефиниция, дадена в чл. 15, ал. 1 ТЗ, търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Следователно, доколкото се отнася до съвкупност, а не до индивидуално определен имот, такъв акт е и процесното удостоверение за вписване на залог върху търговско предприятие. Затова, обстоятелството, че в този акт липсва индивидуализация на недвижимите имоти, включени в заложеното търговско предприятие, не е основание да бъде отказано вписването му.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение. Ето защо, същото следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 199 от 28.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 368/2014 г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него определение от 26.03.2014 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място] по договор от 26.02.2009 г. между [фирма], [населено място] (кредитор) и [фирма], [населено място] (длъжник).

УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши исканото вписване.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 20 Май 2015, 08:30 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 259


гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1853 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 947 от 28.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 309/2014г. от Окръжен съд - Пловдив, с което се потвърждава отказа на Служба по вписванията, [населено място], за вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място], учреден с договор за залог на търговско предприятие от 04.04.2011г.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че особеният залог подлежи на вписване съгласно чл.22а, ал.1 Правилника за вписванията, но вписването на особен залог върху недвижим имот се допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка – чл.264, ал.1 ДОПК. В случая няма представена декларация от управителя на [фирма] за липса на непогасени публични задължения за 2013г., а в приложените данъчни оценки са валидни до 30.06.2011г. и не съдържат номерата на имотите, до които се отнасят. На последно място, за да потвърди отказа за вписване, съставът на окръжния съд се е позовал и на невнасяне на дължимата държавна такса по чл.1 от ТДТСЦРОЗЗОЗ в пълния й размер от 330 лева, от които внесени 250 лева.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: „/1/ Когато заложният кредитор, в полза на когото в търговския регистър е вписан залог върху търговското предприятие, подаде искане за вписване на залога във друг регистър /вторичен/, допустимо ли е да бъде изискано представяне на актуална декларация от заложния длъжник по чл.264 ДОПК, различна от декларацията, представена при сключване, съответно вписване на залога на търговското предприятие в първичния регистър?; /2/ Когато в периода между вписванията на залога на предприятие в търговския регистър и подаване на искане за вписване в имотния регистър е влязла в сила кадастрална карта, допустимо ли е да бъде изискано от заложния кредитор да осигури представяне на кадастралната схема / скица за недвижимите имоти, включени в търговското предприятие, след като кадастрални скици се издават само на собственика?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Поставеният от жалбоподателя въпрос за необходимостта от представяне на кадастрална схема / карта за недвижимите имоти, включени в търговското предприятие, не е обсъждан от съда и като необуславящ изхода на спора не предпоставя допускането на касационния контрол. В определението се съдържа единствено позоваване на липса на индивидуализиране на имотите с техните номера в представената неактуална данъчна оценка. Не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на акта до касация и спрямо другия, наведен от касатора въпрос. Безспорно, същият е относим към част от доводите, на които окръжният съд е основал акта си, но липсва формулиран от касатора въпрос по отношение на друг от решаващите мотиви на съда, който на самостоятелно основание обуславя отказа за вписване на залога върху търговското предприятие - внасянето на дължимата по вписването такса / т.1 от Тълкувателно решение № 7 /25.04.2013г. по тълк.д. 7/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, отговорът и на първия въпрос от изложението към частната касационна жалба, не би могъл до доведе до промяна на крайния изход на спора, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, при липса на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не следва да обсъжда наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която освен това е формално наведена, без обосновка.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 947 от 28.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 309/2014г. от Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 15 Фев 2016, 14:37 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 15.02.2016 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3423/2015 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Русенски окръжен съд определение № 377 от 04.08.2015 г. по в. ч. т. д. № 219/2015 г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу обективиран в определение от 06.07.2015 г. отказ на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място] за заличаване на особен залог, вписан в книгите на Службата по вписванията – [населено място] под № 9, том 1 от 2013 г.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Счита за противоречащ на нормата на чл. 22а от Правилника за вписванията (ПВ) и на съдебната практика изводът, че подлежащ на вписване акт е съгласието на кредитора за заличаване вписването на особения залог, а не удостоверението от Агенцията по вписванията, удостоверяващо заличаването на залога в Търговския регистър. Според частния касатор, дори да се приеме, че именно съгласието на кредитора е актът, който следва да бъде вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията, то такъв в случая е налице и е представен при вписване заличаването на залога в Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози. Изразява несъгласие с изразеното в тази връзка становище на съдебния състав, че липсва надлежно упълномощаване на лицето, дало съгласие за заличаването на залога, както и че даденото от квесторите на банката-кредитор съгласие не може да бъде взето предвид, тъй като към датата на подаване на молбата за заличаване на залога в Имотния регистър същата вече не се е представлявала от тях, а от назначените синдици.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Кой е актът, който подлежи на вписване в Имотния регистър, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие; 2. Има ли характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца; 3. Когато един заложен кредитор е вписан като кредитор по особен залог по имотната партида на едно дружество и същият е заличен валидно като кредитор в Търговския регистър поради настъпили основания или поради правопораждащи факти за такова заличаване, то за заявителя, след снабдяването му с надлежно удостоверение от Търговския регистър, удостоверяващо това обстоятелство, налице ли е правна пречка да се иска изричното заличаване на същия кредитор и в Имотния регистър въз основа заличаването му в Търговския регистър; 4. Какъв е обемът на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ; 5. Прилага ли се чл. 22а ПВ и за последващи вписвания, вкл. и за заличаване на особен залог в Имотния регистър; В този смисъл при заличаване на особен залог в Имотния регистър необходимо ли е представянето и на съгласие от заложния кредитор за заличаването му или е достатъчно представянето на съответното удостоверение от Търговския регистър, удостоверяващо, че посоченият особен залог е бил заличен”.
По отношение на въпроси № 1, № 2 и № 4 се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно: по първия въпрос – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о., определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на І т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о.; по втория въпрос – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и по четвъртия въпрос – Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въпроси № 3 и № 5 е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че поради липсата на формирана практика решаването на същите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил изразеното от него становище, че поради приложимостта на правилата на регистърното производство пред ЦРОЗ и пред друг регистър, в който се вписват обстоятелства по ЗОЗ, за заличаване на особен залог в книгите на Службата по вписванията е необходимо изрично съгласие с нотариална заверка на подписите от страна на кредитора и че това съгласие представлява именно актът, който следва да бъде подреден в съответната книга на Службата по вписванията. Според съдебния състав, редът за вписване на последващи изменения и допълнения в учредения особен залог на търговско предприятие е идентичен с този по първоначалното вписване, като пред съдията по вписванията следва да бъде представено удостоверение за последващи вписвания/заличавания на залога в Търговския регистър, а също и копие от електронния образ на подлежащия на вписване акт, за да бъде приложен заедно с удостоверението в книгата за вписванията. Въззивният съд е преценил, че в случая такова съгласие не е налице по съображения, че: представеното писмено съгласие за заличаване на заложния кредитор [фирма] е с нотариална заверка на подписа на упълномощеното лице – юрисконсулт Е. Д. С., а не на лицето, вписано в Търговския регистър в група „Заложен кредитор”; не е налице изрично дадено съгласие от оправомощените за това лица към момента на изготвянето му – квесторите на банката, тъй като в пълномощното няма изрично делегиране на права юрисконсулт С. да взема решения, които са от изключителната компетентност на двамата квестори, каквото е решението за заличаване на вписания особен залог на търговското предприятие; дори да се приеме, че е налице редовно упълномощаване към момента на подаване на заявлението в Търговския регистър, то такова вече не е налице към момента на подаване на молбата до Службата по вписванията предвид настъпилите промени в управлението на заложния кредитор – назначаване на временни синдици, с което правомощията на квесторите са прекратени.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че същият следва да бъде допуснат до касационен контрол. Обуславящ изхода на правния спор в случая се явява само първият поставен от частния касатор въпрос относно това, кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие. По отношение на този въпрос е изпълнено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и предпоставките на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер практика на ВКС – определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на ІІ т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о. и др. В цитираните определения се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ (в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г.). Следователно, приетото от въззивния съд, че подлежащ на вписване акт при заличаване на особен залог е съгласието на кредитора, е в явно противоречие с посочената практика, което обосновава неправилност на обжалваното определение. Наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от Търговския регистър за заличаване на вписания в полза на [фирма] особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването в Търговския регистър. Ето защо, отказът за вписване на исканото заличаване е незаконосъобразен.

Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният акт следва да бъде отменен=

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 377 от 04.08.2015 г. по в. ч. т. д. № 219/2015 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него определение от 06.07.2015 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на заличаване на особен залог, вписан в книгите на Службата по вписванията – [населено място] под № 9, том 1 от 2013 г., заявено с молба вх. № 8509 от 06.07.2015 г. на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши исканото вписване.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 25 Яну 2023, 09:23 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50012
[населено място], 23.01.2023 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1936 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 538 ГПК, вр. с чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна касационна жалба на „Прима ленд пропърти“ ЕООД срещу определение № 418/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 294/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено определение № 11/29.03.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд Дупница за отказ да бъде постановено отбелязване на удостоверение № 20220322115445 относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД по заявление, подадено от „Прима ленд пропърти“ ЕООД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е обсъдил оплакванията на дружеството, че постановеният от съдията по вписванията акт е нищожен. Отделно, определението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като не са били обсъдени всички оплаквания, които имат значение за разрешаване на спора. От касатора се прави позоваване на определение № 146/24.03.2016 г. по ч. т. д. № 3221/2015 г. на I т.о. и определение № 87/15.02.2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г. на II т.о., според които за заличаване на вписан договор за особен залог върху търговско предприятие следва и е достатъчно да се представи само удостоверение от търговския регистър за заличаване на особения залог, което да се подреди в книгата по чл. 33, б. „л“ ПВ. Акцентира се и върху това, че в случая не се касае за частично заличаване на особен залог върху отделни имоти. Наред с това, договорът за особен залог е бил служебно известен на съдията по вписванията и той е можел да го съобрази. При тези доводи се формулира искане за постановяване на определение, с което да бъде отменено обжалваното и да бъде обезсилено като нищожно определението на съдията по вписвания при Районен съд Дупница, евентуално то да бъде отменено.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните въпроси:
1. „Определението за отказ на съдията по вписванията, постановено при условията на чл. 32а от Правилника за вписванията, което не съдържа конкретно име на съдията по вписванията, постановил същото определение, явява ли се нищожно?“
2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?“
3. „Кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие и необходимо ли е представянето на допълнителни документи в тази насока?“
4. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ по образувани пред съдията по вписвания охранителни производства? Следва ли в тези охранителни производства, когато молителят се позовава на вписвания в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването им? А също и следва ли в охранителните производства пред съдията по вписванията, когато молителят се позовава на обстоятелства, които вече са вписани в съответния имотен регистър, съответстващ на съдебния район на компетентност на същия съдия по вписванията и които при тези условия за него се считат за служебно известни, за тях да се представят повторно доказателства в последващи охранителни производства пред този съдия по вписвания?“

От касатора се излагат твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за формиране решаващите изводи на въззивния съд като те са разрешени в противоречие с практика на съдилищата. По първия въпрос се сочи отклонение от практика на окръжните съдилища, а по втория – задължителна практика, обективирана в ППВС № 7/1965 г., както и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., решение № 42/09.06.2014 г. по т. д .№ 799/2011 г., решение № 222/31.07.2014 г. по гр. д. № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. По третия въпрос се изтъква противоречие с практика на ВКС, ТК, илюстрирана с определение № 87/2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г., определение № 447/2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г., определение № 442/2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г., определение № 468/2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г., определение № 168/2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г., определение № 250/2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. По въпросите от група четири се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Препис от жалбата не се връчва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение Окръжен съд Кюстендил е потвърдил определение на съдия по вписванията при Служба по вписванията на Районен съд Дупница за отказ да бъде вписано удостоверение относно заличаване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, в което са включени недвижими имоти. Въззивният съд не е споделил част от мотивите на съдията по вписванията, а именно, че за заличаване на вписан договор за особен залог върху търговско предприятие е необходимо да се представя съгласие на заложния кредитор, заверено в нотариална форма. Възприел е обаче мотивите на съдията по вписванията, че е необходимо да бъде представена информация, индивидуализираща имотите, които са били в търговското предприятие, предмет на залога, поради което е потвърдил отказа при констатация за липса на такава информация.

Налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Третият въпрос, поставен от касатора, отговаря на изискването да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е от значение за разрешаване на възникналия спор. Той попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация. Следва да бъде споделено твърдението на касатора, че Окръжен съд Кюстендил се е отклонил от разрешението, дадено в определение № 87/15.02.2016 г. по т. д. № 3423/2015 г. на II т.о. на ВКС и цитираната в него практика, макар да се е позовал на него. Настоящият състав има предвид и посоченото в определение № 146/24.03.2016 г. по ч. т. д. № 3221/2015 г. на I т.о. на ВКС, че заличаването на особен залог се вписва при представено удостоверение за заличаване на залога в първичния регистър, какъвто се явява ТРРЮЛНЦ, независимо дали при сключването на договора за залог са индивидуализирани отделни активи на търговското предприятие или не. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ /в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г./, която в алинея 2 регламентира, че в зависимост от обстоятелството дали договорът за залог посочва или не като отделни елементи на предприятието вещни права върху недвижими имоти, то вписването се нанася по различен начин – в първия случай само по партидата на залогодателя, а във втория и в помощните партиди на конкретните имоти. Отделно, разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „б“ ПВ /ред. ДВ бр. 92/2014 г./ регулира, че описание на имота не се изисква по отношение на подлежащите на вписване актове, един от които е договор за залог на търговско предприятие, независимо дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. Следователно, приетото от въззивния съд, че, освен подлежащият на вписване акт при заличаване на особен залог, какъвто се явява удостоверението за извършено заличаване на залога в търговския регистър, е необходимо представяне и на самия договор за залог на търговско предприятие, или описание на имотите, върху които се иска заличаване на залога, е незаконосъобразно. Още повече, че в случая не става дума за частично заличаване, а за пълно заличаване на залога върху предприятието на „Елит Петрол“ АД. Лишен от логика се явява изводът на въззивния състав, че е неясно по отношение на кои имоти е тежал залога /при извършеното вече вписване в Имотния регистър, на което се е позовал молителя – л. 15 и л. 16 от в. ч. д. 240/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил/, респективно върху кои имоти трябва да бъде извършено отбелязване на заличаването му. Наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за пълно заличаване на вписания в полза на „Корпоративна търговска банка” АД особен залог е достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър, явяващо се вторично по отношение вписването в ТРРЮЛНЦ. Ето защо, отказът за вписване на исканото заличаване е незаконосъобразен.

Останалите въпроси, поставени от касатора, нямат характеристиката на обуславящи произнасянето на въззивната инстанция, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на цитираното по-горе тълкувателно решение.

Съдията по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд Дупница е дължен да впише представеното му удостоверение чрез подреждане в книгата по чл. 33, б.“д“ ПВ.

В заключение, настоящият състав на съда приема, че обжалваното определение на Окръжен съд Кюстендил е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 418/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 294/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил
ОТМЕНЯ определение № 418/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 294/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил.

ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд Дупница за извършване на вписване по молба вх. № 1032/2022 г., подадена от „Прима ленд пропърти“ ЕООД, на удостоверение № 20220322115445 относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 07 Юли 2023, 12:14 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 461
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 50036


гр. София, 04.07.2023 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2037 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Прима консулт пропърти” ЕООД срещу определение № 624 от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 450 / 2022г. от Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено определение № 14 от 18.04.2022г. на съдия по вписванията при Районен съд – Каварна, с което е отказано заличаване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД /залог 01/, вписан в книга „особени залози“ на Службата по вписванията – Каварна под акт № 26, т.1, вх. рег. № 140/05.02.2019г., дн. вх. рег. № 138/05.02.2019г., относно включен в актива му имот в [населено място], по заявление вх. № 699/ 18.04.2022г. на „Прима консулт пропърти” ЕООД, [населено място].
Жалбоподателят атакува постановеното от окръжния съд определение, като неправилно и иска неговата отмяна по съображения, изложени в жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е констатирал следното:
Производството пред Службата по вписване - Каварна е инициирано по заявление вх. № 699 от 18.04.2022г. на „Прима Консулт Пропърти“ ЕООД, [населено място], за вторично вписване/отбелязване на вписано в ТРРЮЛНЦ заличаване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“АД /залог 01/, вписан в книга „особени залози“ на Службата по вписване - Каварна под акт № 2, т.1, вх. рег. №141/05.02.2019г., дв .вх. рег. № 139/05.02.2019г., по отношение включен в активите му недвижим имот - Бензиностанция №2206, находящ се в [населено място] – ПИ с идентификатор 35064.501.1727. сграда с 35064.501.1727.2, сграда с идентификатор 35064.501.1727.5. Посочено е, че към заявлението е приложено удостоверение № 20220322115445/22.03.2022г., издадено от ТРРЮЛНЦ при АВ, учредителен акт на дружеството – заявител, легитимиращ го като страна в охранителното производство като собственик на Бензиностанция № 2206 на основание апорт от страна на едноличния собственик на капитала, квитанция за платена държавна такса, пълномощно на упълномощения адвокат.
Изложени са съображения, че редът за вписване на последващи изменения в учредения залог на търговско предприятие е идентичен с този на първоначалното вписване. С оглед на това е прието, че както когато се вписва, така и когато се заличава залог върху търговско предприятие, актът, въз основа на който се постановява вписване/отбелязване в имотния регистър е единствено удостоверението за вписване/заличаването в Търговския регистър. Вписването/отбелязването на заличаването се извършва чрез подреждането на това удостоверение в особената книга за това по чл. 33, буква "д". Счетено е, че изискването относно съдържанието на удостоверението от търговския регистър - да съдържа описание на заложеното имущество, се отнася не само за първоначалното вписване на залога, но и до всяко последващо вписване. С оглед на това е прието, че представеното удостоверение от Търговския регистър няма изискуемото по чл. 22а ПВ съдържание, тъй като описанието на заложеното имущество се свежда до „предприятието като съвкупност“, без да са приложени документи/вписания в търговския регистър /договор за залог/, които да идентифицират като част от предприятието описаният в заявлението имот като Бензиностанция № 2206 в [населено място] /ПИ с идентификатор 35064.501.1727,сграда с 35064.501.1727.2, сграда с идентификатор 35064.501.1727.5 /. С оглед извода, че удостоверението няма предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, е потвърден отказа за вписване на заличаване на особен залог на върху търговско предприятие на „Елит Петрол“АД /залог 01/, вписан в книга „особени залози“ на Служба по вписванията - Каварна под акт № 26, т.1, вх. рег. № 140/05.02.2019г., дв. вх. рег. № 138/05.02.2019г., относно включен в актива му имот в [населено място].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси: „1/ Кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие и необходимо ли е представянето на допълнителни документи в тази насока?; 2/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ по образувани пред съдията по вписвания охранителни производства?; Следва ли в тези охранителни производства, когато молителят се позовава на вписвания в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването им?; Следва ли в охранителните производства пред съдията по вписванията, когато молителят се позовава на обстоятелства, които вече са вписани в съответния имотен регистър, съответстващ на съдебния район на компетентност на същия съдия по вписванията и които при тези условия за него се считат за служебно известни, за тях да се представят повторно доказателства в последващи охранителни производства пред този съдия по вписвания?; 3/ Чл. 22, ал.1, предл. 2-ро от ПВ, регламентиращ, че когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към него задължително се прилага и вписания в търговския регистър договор за залог, касае ли и е относим ли е само по отношение първоначалното вписване на съответния договор за залог в имотния регистър или е приложим и следва задължително да се спазва и при последващото производство по отбелязване на цялостното заличаване на особения залог в същия имотен регистър?. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по първи въпрос / и чл.280, ал.1, т.3 ГПК / по втори и трети въпрос/.
Първи въпрос от изложението към касационната жалба предпоставя допускане на определението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въпросът е обуславящ за изхода на спора, а даденото от окръжния съд разрешение е в несъответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 87/15.02.2016 г. по т. д. № 3423/2015 г. на II т.о. на ВКС определение № 146/24.03.2016 г. по ч. т. д. № 3221/2015 г. на I т.о. на ВКС и определение № 50012/23.01.2023г. по ч. т. д. № 1936/2022г. на I т.о. на ВКС, която се споделя от настоящия състав. В нея е прието, че заличаването на особен залог се вписва при представено удостоверение за заличаване на залога в първичния регистър, какъвто се явява ТРРЮЛНЦ, независимо дали при сключването на договора за залог са индивидуализирани отделни активи на търговското предприятие или не. Посочено е, че този извод следва категорично от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ /в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г./, която в алинея 2 регламентира, че в зависимост от обстоятелството, дали договорът за залог посочва или не като отделни елементи на предприятието вещни права върху недвижими имоти, то вписването се нанася по различен начин – в първия случай само по партидата на залогодателя, а във втория и в помощните партиди на конкретните имоти. Изложени са и съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „б“ ПВ /ред. ДВ бр. 92/2014 г./, описание на имота не се изисква по отношение на посочени в нея подлежащите на вписване актове, един от които е договорът за залог на търговско предприятие, независимо дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.
С оглед изложеното, изводът на окръжния съд, че за заличаване във вторичния регистър на вписан в него особен залог на цяло търговско предприятие, не е достатъчно представяне на удостоверение за извършено заличаване на залога в търговския регистър, като първичен, а следва да бъде представен и самият договор за залог, с оглед индивидуализиране на включените в предприятието имоти, е незаконосъобразен.
Предвид горното, обжалваното определението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Служба по вписванията при Районен съд - Каварна за извършване на вписване по заявление вх. № 699/ 18.04.2022г. на „Прима консулт пропърти” ЕООД, [населено място], относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър в книгата по чл.33, б. „д“ ПВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 624 от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 450 / 2022г. от Окръжен съд – Добрич.
ОТМЕНЯ определение № 624 от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 450 / 2022г. от Окръжен съд – Добрич.
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд - Каварна за извършване на вписване по заявление вх. № 699/ 18.04.2022г. на „Прима консулт пропърти” ЕООД, [населено място], относно заличаване на особен залог, учреден върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов