КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 02.07.2014 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1716/2014 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 199 от 28.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 368/2014 г. С обжалвания акт е потвърдено определение от 26.03.2014 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място] по договор от 26.02.2009 г. между [фирма], [населено място] (кредитор) и [фирма], [населено място] (длъжник).
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесният залог не подлежи на вписване предвид липсата на изрична индивидуализация на недвижимите имоти, представляващи част от заложеното търговско предприятие. Развива подробни съображения в подкрепа на становището, че по аналогия на чл. 6, ал. 2 от Правилника за вписванията, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в” от същия правилник е неприложима при процедурата по вписване на особен залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е съвкупност, както е например при вписване на обща възбрана в производството по несъстоятелност или при договори за прехвърляне на наследство. Според частния касатор, изводът на въззивния съд в обратен смисъл е неправилен и нелогичен, доколкото никъде в законовите разпоредби не фигурира изискване всеки новопридобит актив или актив, който не е вписан в договора за залог на търговско предприятие, да бъде „допълнително включен” в съвкупността на заложеното търговско предприятие чрез вписване на ново обстоятелство в Търговския регистър по партидата на търговеца-залогодател.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. По какъв начин се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията по отношение на подлежащи на вписване актове, които нямат за предмет конкретен имот, а динамична съвкупност от недвижими имоти, представляващи част от търговското предприятие и дали по аргумент на ал. 2 на чл. 6 ПВ не би следвало да се изключи приложението на чл. 6, ал. 1, б. „в” в конкретния случай; 2. Какъв трябва да бъде обхватът на проверката, която следва да извърши съдията по вписванията при съобразяване със съществуващите несъответствия между изискванията за съдържанието на заявлението за вписване на залога на търговско предприятие според Правилника за вписванията, от една страна, и изискванията към заявлението за вписване и удостоверението за вписване, установени в Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 г.” Частният касатор поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о.; определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на ІІ т. о.; определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 410 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 1899/2008 г. на ІІІ гр. о. Освен това, поради спецификата на настоящата хипотеза, изразяваща се в неописване на имотите в самия договор за особен залог, а едва със заявлението по чл. 22а ПВ, се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил извода на същия, че удостоверението за вписване на процесния залог на търговско предприятие, което именно е подлежащият на вписване акт съгласно чл. 22а ПВ, не отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ, тъй като в него липсва описание на недвижимите имоти, представляващи част от заложеното търговско предприятие. Изразено е разбирането, че поради липса на такова описание и в самия договор за особен залог, изискването на чл. 6 ПВ не може да се счете за преодоляно с този договор, в какъвто смисъл е константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на банката-жалбоподател, че изискването за описание на имотите следва да се приеме за изпълнено с подадената молба за вписване, в която имотите са подробно описани. Съображенията за това становище са, че сама по себе си молбата представлява едностранно изявление на дружеството-молител и тя обективира твърдения на страната за наличие на подлежащи на вписване имоти, които твърдения обаче не могат да бъдат приети за доказателство.
С оглед мотивите на обжалвания акт, вторият поставен от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото, тъй като обжалваното определение не съдържа произнасяне по същия. Поради това, преценката за наличие на поддържаните основания следва да бъде извършена само по отношение на първия въпрос, свързан с приложението на чл. 6 ПВ в хипотезата на вписване на актове, касаещи съвкупности, а не индивидуално определен имот.
Настоящият състав намира, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – ТРОСГТК № 7 от 25.04.2013 г., именно която, а не цитираната в изложението практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, се явява релевантна към него. Съгласно т. 6 от посоченото тълкувателно решение, когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Тези указания са приложими и по отношение на подлежащите на вписване актове, които се отнасят до търговското предприятие, тъй като съобразно легалната дефиниция, дадена в чл. 15, ал. 1 ТЗ, търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Следователно, доколкото се отнася до съвкупност, а не до индивидуално определен имот, такъв акт е и процесното удостоверение за вписване на залог върху търговско предприятие. Затова, обстоятелството, че в този акт липсва индивидуализация на недвижимите имоти, включени в заложеното търговско предприятие, не е основание да бъде отказано вписването му.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение. Ето защо, същото следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 199 от 28.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 368/2014 г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него определение от 26.03.2014 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място] по договор от 26.02.2009 г. между [фирма], [населено място] (кредитор) и [фирма], [населено място] (длъжник).

УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши исканото вписване.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 259


гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1853 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 947 от 28.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 309/2014г. от Окръжен съд - Пловдив, с което се потвърждава отказа на Служба по вписванията, [населено място], за вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място], учреден с договор за залог на търговско предприятие от 04.04.2011г.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че особеният залог подлежи на вписване съгласно чл.22а, ал.1 Правилника за вписванията, но вписването на особен залог върху недвижим имот се допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка – чл.264, ал.1 ДОПК. В случая няма представена декларация от управителя на [фирма] за липса на непогасени публични задължения за 2013г., а в приложените данъчни оценки са валидни до 30.06.2011г. и не съдържат номерата на имотите, до които се отнасят. На последно място, за да потвърди отказа за вписване, съставът на окръжния съд се е позовал и на невнасяне на дължимата държавна такса по чл.1 от ТДТСЦРОЗЗОЗ в пълния й размер от 330 лева, от които внесени 250 лева.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: „/1/ Когато заложният кредитор, в полза на когото в търговския регистър е вписан залог върху търговското предприятие, подаде искане за вписване на залога във друг регистър /вторичен/, допустимо ли е да бъде изискано представяне на актуална декларация от заложния длъжник по чл.264 ДОПК, различна от декларацията, представена при сключване, съответно вписване на залога на търговското предприятие в първичния регистър?; /2/ Когато в периода между вписванията на залога на предприятие в търговския регистър и подаване на искане за вписване в имотния регистър е влязла в сила кадастрална карта, допустимо ли е да бъде изискано от заложния кредитор да осигури представяне на кадастралната схема / скица за недвижимите имоти, включени в търговското предприятие, след като кадастрални скици се издават само на собственика?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Поставеният от жалбоподателя въпрос за необходимостта от представяне на кадастрална схема / карта за недвижимите имоти, включени в търговското предприятие, не е обсъждан от съда и като необуславящ изхода на спора не предпоставя допускането на касационния контрол. В определението се съдържа единствено позоваване на липса на индивидуализиране на имотите с техните номера в представената неактуална данъчна оценка. Не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на акта до касация и спрямо другия, наведен от касатора въпрос. Безспорно, същият е относим към част от доводите, на които окръжният съд е основал акта си, но липсва формулиран от касатора въпрос по отношение на друг от решаващите мотиви на съда, който на самостоятелно основание обуславя отказа за вписване на залога върху търговското предприятие - внасянето на дължимата по вписването такса / т.1 от Тълкувателно решение № 7 /25.04.2013г. по тълк.д. 7/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, отговорът и на първия въпрос от изложението към частната касационна жалба, не би могъл до доведе до промяна на крайния изход на спора, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, при липса на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не следва да обсъжда наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която освен това е формално наведена, без обосновка.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 947 от 28.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 309/2014г. от Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 15.02.2016 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3423/2015 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Русенски окръжен съд определение № 377 от 04.08.2015 г. по в. ч. т. д. № 219/2015 г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу обективиран в определение от 06.07.2015 г. отказ на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място] за заличаване на особен залог, вписан в книгите на Службата по вписванията – [населено място] под № 9, том 1 от 2013 г.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Счита за противоречащ на нормата на чл. 22а от Правилника за вписванията (ПВ) и на съдебната практика изводът, че подлежащ на вписване акт е съгласието на кредитора за заличаване вписването на особения залог, а не удостоверението от Агенцията по вписванията, удостоверяващо заличаването на залога в Търговския регистър. Според частния касатор, дори да се приеме, че именно съгласието на кредитора е актът, който следва да бъде вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията, то такъв в случая е налице и е представен при вписване заличаването на залога в Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози. Изразява несъгласие с изразеното в тази връзка становище на съдебния състав, че липсва надлежно упълномощаване на лицето, дало съгласие за заличаването на залога, както и че даденото от квесторите на банката-кредитор съгласие не може да бъде взето предвид, тъй като към датата на подаване на молбата за заличаване на залога в Имотния регистър същата вече не се е представлявала от тях, а от назначените синдици.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Кой е актът, който подлежи на вписване в Имотния регистър, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие; 2. Има ли характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца; 3. Когато един заложен кредитор е вписан като кредитор по особен залог по имотната партида на едно дружество и същият е заличен валидно като кредитор в Търговския регистър поради настъпили основания или поради правопораждащи факти за такова заличаване, то за заявителя, след снабдяването му с надлежно удостоверение от Търговския регистър, удостоверяващо това обстоятелство, налице ли е правна пречка да се иска изричното заличаване на същия кредитор и в Имотния регистър въз основа заличаването му в Търговския регистър; 4. Какъв е обемът на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ; 5. Прилага ли се чл. 22а ПВ и за последващи вписвания, вкл. и за заличаване на особен залог в Имотния регистър; В този смисъл при заличаване на особен залог в Имотния регистър необходимо ли е представянето и на съгласие от заложния кредитор за заличаването му или е достатъчно представянето на съответното удостоверение от Търговския регистър, удостоверяващо, че посоченият особен залог е бил заличен”.
По отношение на въпроси № 1, № 2 и № 4 се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно: по първия въпрос – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о., определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на І т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о.; по втория въпрос – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и по четвъртия въпрос – Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въпроси № 3 и № 5 е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че поради липсата на формирана практика решаването на същите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил изразеното от него становище, че поради приложимостта на правилата на регистърното производство пред ЦРОЗ и пред друг регистър, в който се вписват обстоятелства по ЗОЗ, за заличаване на особен залог в книгите на Службата по вписванията е необходимо изрично съгласие с нотариална заверка на подписите от страна на кредитора и че това съгласие представлява именно актът, който следва да бъде подреден в съответната книга на Службата по вписванията. Според съдебния състав, редът за вписване на последващи изменения и допълнения в учредения особен залог на търговско предприятие е идентичен с този по първоначалното вписване, като пред съдията по вписванията следва да бъде представено удостоверение за последващи вписвания/заличавания на залога в Търговския регистър, а също и копие от електронния образ на подлежащия на вписване акт, за да бъде приложен заедно с удостоверението в книгата за вписванията. Въззивният съд е преценил, че в случая такова съгласие не е налице по съображения, че: представеното писмено съгласие за заличаване на заложния кредитор [фирма] е с нотариална заверка на подписа на упълномощеното лице – юрисконсулт Е. Д. С., а не на лицето, вписано в Търговския регистър в група „Заложен кредитор”; не е налице изрично дадено съгласие от оправомощените за това лица към момента на изготвянето му – квесторите на банката, тъй като в пълномощното няма изрично делегиране на права юрисконсулт С. да взема решения, които са от изключителната компетентност на двамата квестори, каквото е решението за заличаване на вписания особен залог на търговското предприятие; дори да се приеме, че е налице редовно упълномощаване към момента на подаване на заявлението в Търговския регистър, то такова вече не е налице към момента на подаване на молбата до Службата по вписванията предвид настъпилите промени в управлението на заложния кредитор – назначаване на временни синдици, с което правомощията на квесторите са прекратени.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че същият следва да бъде допуснат до касационен контрол. Обуславящ изхода на правния спор в случая се явява само първият поставен от частния касатор въпрос относно това, кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие. По отношение на този въпрос е изпълнено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и предпоставките на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер практика на ВКС – определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на ІІ т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о. и др. В цитираните определения се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ (в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г.). Следователно, приетото от въззивния съд, че подлежащ на вписване акт при заличаване на особен залог е съгласието на кредитора, е в явно противоречие с посочената практика, което обосновава неправилност на обжалваното определение. Наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от Търговския регистър за заличаване на вписания в полза на [фирма] особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването в Търговския регистър. Ето защо, отказът за вписване на исканото заличаване е незаконосъобразен.

Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният акт следва да бъде отменен=

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 377 от 04.08.2015 г. по в. ч. т. д. № 219/2015 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него определение от 06.07.2015 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на заличаване на особен залог, вписан в книгите на Службата по вписванията – [населено място] под № 9, том 1 от 2013 г., заявено с молба вх. № 8509 от 06.07.2015 г. на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши исканото вписване.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50012
[населено място], 23.01.2023 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1936 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 538 ГПК, вр. с чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна касационна жалба на „Прима ленд пропърти“ ЕООД срещу определение № 418/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 294/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено определение № 11/29.03.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд Дупница за отказ да бъде постановено отбелязване на удостоверение № 20220322115445 относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД по заявление, подадено от „Прима ленд пропърти“ ЕООД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е обсъдил оплакванията на дружеството, че постановеният от съдията по вписванията акт е нищожен. Отделно, определението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като не са били обсъдени всички оплаквания, които имат значение за разрешаване на спора. От касатора се прави позоваване на определение № 146/24.03.2016 г. по ч. т. д. № 3221/2015 г. на I т.о. и определение № 87/15.02.2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г. на II т.о., според които за заличаване на вписан договор за особен залог върху търговско предприятие следва и е достатъчно да се представи само удостоверение от търговския регистър за заличаване на особения залог, което да се подреди в книгата по чл. 33, б. „л“ ПВ. Акцентира се и върху това, че в случая не се касае за частично заличаване на особен залог върху отделни имоти. Наред с това, договорът за особен залог е бил служебно известен на съдията по вписванията и той е можел да го съобрази. При тези доводи се формулира искане за постановяване на определение, с което да бъде отменено обжалваното и да бъде обезсилено като нищожно определението на съдията по вписвания при Районен съд Дупница, евентуално то да бъде отменено.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните въпроси:
1. „Определението за отказ на съдията по вписванията, постановено при условията на чл. 32а от Правилника за вписванията, което не съдържа конкретно име на съдията по вписванията, постановил същото определение, явява ли се нищожно?“
2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?“
3. „Кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие и необходимо ли е представянето на допълнителни документи в тази насока?“
4. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ по образувани пред съдията по вписвания охранителни производства? Следва ли в тези охранителни производства, когато молителят се позовава на вписвания в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването им? А също и следва ли в охранителните производства пред съдията по вписванията, когато молителят се позовава на обстоятелства, които вече са вписани в съответния имотен регистър, съответстващ на съдебния район на компетентност на същия съдия по вписванията и които при тези условия за него се считат за служебно известни, за тях да се представят повторно доказателства в последващи охранителни производства пред този съдия по вписвания?“

От касатора се излагат твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за формиране решаващите изводи на въззивния съд като те са разрешени в противоречие с практика на съдилищата. По първия въпрос се сочи отклонение от практика на окръжните съдилища, а по втория – задължителна практика, обективирана в ППВС № 7/1965 г., както и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., решение № 42/09.06.2014 г. по т. д .№ 799/2011 г., решение № 222/31.07.2014 г. по гр. д. № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. По третия въпрос се изтъква противоречие с практика на ВКС, ТК, илюстрирана с определение № 87/2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г., определение № 447/2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г., определение № 442/2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г., определение № 468/2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г., определение № 168/2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г., определение № 250/2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. По въпросите от група четири се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Препис от жалбата не се връчва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение Окръжен съд Кюстендил е потвърдил определение на съдия по вписванията при Служба по вписванията на Районен съд Дупница за отказ да бъде вписано удостоверение относно заличаване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, в което са включени недвижими имоти. Въззивният съд не е споделил част от мотивите на съдията по вписванията, а именно, че за заличаване на вписан договор за особен залог върху търговско предприятие е необходимо да се представя съгласие на заложния кредитор, заверено в нотариална форма. Възприел е обаче мотивите на съдията по вписванията, че е необходимо да бъде представена информация, индивидуализираща имотите, които са били в търговското предприятие, предмет на залога, поради което е потвърдил отказа при констатация за липса на такава информация.

Налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Третият въпрос, поставен от касатора, отговаря на изискването да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е от значение за разрешаване на възникналия спор. Той попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация. Следва да бъде споделено твърдението на касатора, че Окръжен съд Кюстендил се е отклонил от разрешението, дадено в определение № 87/15.02.2016 г. по т. д. № 3423/2015 г. на II т.о. на ВКС и цитираната в него практика, макар да се е позовал на него. Настоящият състав има предвид и посоченото в определение № 146/24.03.2016 г. по ч. т. д. № 3221/2015 г. на I т.о. на ВКС, че заличаването на особен залог се вписва при представено удостоверение за заличаване на залога в първичния регистър, какъвто се явява ТРРЮЛНЦ, независимо дали при сключването на договора за залог са индивидуализирани отделни активи на търговското предприятие или не. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ /в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г./, която в алинея 2 регламентира, че в зависимост от обстоятелството дали договорът за залог посочва или не като отделни елементи на предприятието вещни права върху недвижими имоти, то вписването се нанася по различен начин – в първия случай само по партидата на залогодателя, а във втория и в помощните партиди на конкретните имоти. Отделно, разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „б“ ПВ /ред. ДВ бр. 92/2014 г./ регулира, че описание на имота не се изисква по отношение на подлежащите на вписване актове, един от които е договор за залог на търговско предприятие, независимо дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. Следователно, приетото от въззивния съд, че, освен подлежащият на вписване акт при заличаване на особен залог, какъвто се явява удостоверението за извършено заличаване на залога в търговския регистър, е необходимо представяне и на самия договор за залог на търговско предприятие, или описание на имотите, върху които се иска заличаване на залога, е незаконосъобразно. Още повече, че в случая не става дума за частично заличаване, а за пълно заличаване на залога върху предприятието на „Елит Петрол“ АД. Лишен от логика се явява изводът на въззивния състав, че е неясно по отношение на кои имоти е тежал залога /при извършеното вече вписване в Имотния регистър, на което се е позовал молителя – л. 15 и л. 16 от в. ч. д. 240/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил/, респективно върху кои имоти трябва да бъде извършено отбелязване на заличаването му. Наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за пълно заличаване на вписания в полза на „Корпоративна търговска банка” АД особен залог е достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър, явяващо се вторично по отношение вписването в ТРРЮЛНЦ. Ето защо, отказът за вписване на исканото заличаване е незаконосъобразен.

Останалите въпроси, поставени от касатора, нямат характеристиката на обуславящи произнасянето на въззивната инстанция, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на цитираното по-горе тълкувателно решение.

Съдията по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд Дупница е дължен да впише представеното му удостоверение чрез подреждане в книгата по чл. 33, б.“д“ ПВ.

В заключение, настоящият състав на съда приема, че обжалваното определение на Окръжен съд Кюстендил е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 418/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 294/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил
ОТМЕНЯ определение № 418/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 294/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил.

ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд Дупница за извършване на вписване по молба вх. № 1032/2022 г., подадена от „Прима ленд пропърти“ ЕООД, на удостоверение № 20220322115445 относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 50036


гр. София, 04.07.2023 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2037 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Прима консулт пропърти” ЕООД срещу определение № 624 от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 450 / 2022г. от Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено определение № 14 от 18.04.2022г. на съдия по вписванията при Районен съд – Каварна, с което е отказано заличаване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД /залог 01/, вписан в книга „особени залози“ на Службата по вписванията – Каварна под акт № 26, т.1, вх. рег. № 140/05.02.2019г., дн. вх. рег. № 138/05.02.2019г., относно включен в актива му имот в [населено място], по заявление вх. № 699/ 18.04.2022г. на „Прима консулт пропърти” ЕООД, [населено място].
Жалбоподателят атакува постановеното от окръжния съд определение, като неправилно и иска неговата отмяна по съображения, изложени в жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е констатирал следното:
Производството пред Службата по вписване - Каварна е инициирано по заявление вх. № 699 от 18.04.2022г. на „Прима Консулт Пропърти“ ЕООД, [населено място], за вторично вписване/отбелязване на вписано в ТРРЮЛНЦ заличаване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“АД /залог 01/, вписан в книга „особени залози“ на Службата по вписване - Каварна под акт № 2, т.1, вх. рег. №141/05.02.2019г., дв .вх. рег. № 139/05.02.2019г., по отношение включен в активите му недвижим имот - Бензиностанция №2206, находящ се в [населено място] – ПИ с идентификатор 35064.501.1727. сграда с 35064.501.1727.2, сграда с идентификатор 35064.501.1727.5. Посочено е, че към заявлението е приложено удостоверение № 20220322115445/22.03.2022г., издадено от ТРРЮЛНЦ при АВ, учредителен акт на дружеството – заявител, легитимиращ го като страна в охранителното производство като собственик на Бензиностанция № 2206 на основание апорт от страна на едноличния собственик на капитала, квитанция за платена държавна такса, пълномощно на упълномощения адвокат.
Изложени са съображения, че редът за вписване на последващи изменения в учредения залог на търговско предприятие е идентичен с този на първоначалното вписване. С оглед на това е прието, че както когато се вписва, така и когато се заличава залог върху търговско предприятие, актът, въз основа на който се постановява вписване/отбелязване в имотния регистър е единствено удостоверението за вписване/заличаването в Търговския регистър. Вписването/отбелязването на заличаването се извършва чрез подреждането на това удостоверение в особената книга за това по чл. 33, буква "д". Счетено е, че изискването относно съдържанието на удостоверението от търговския регистър - да съдържа описание на заложеното имущество, се отнася не само за първоначалното вписване на залога, но и до всяко последващо вписване. С оглед на това е прието, че представеното удостоверение от Търговския регистър няма изискуемото по чл. 22а ПВ съдържание, тъй като описанието на заложеното имущество се свежда до „предприятието като съвкупност“, без да са приложени документи/вписания в търговския регистър /договор за залог/, които да идентифицират като част от предприятието описаният в заявлението имот като Бензиностанция № 2206 в [населено място] /ПИ с идентификатор 35064.501.1727,сграда с 35064.501.1727.2, сграда с идентификатор 35064.501.1727.5 /. С оглед извода, че удостоверението няма предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, е потвърден отказа за вписване на заличаване на особен залог на върху търговско предприятие на „Елит Петрол“АД /залог 01/, вписан в книга „особени залози“ на Служба по вписванията - Каварна под акт № 26, т.1, вх. рег. № 140/05.02.2019г., дв. вх. рег. № 138/05.02.2019г., относно включен в актива му имот в [населено място].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси: „1/ Кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие и необходимо ли е представянето на допълнителни документи в тази насока?; 2/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ по образувани пред съдията по вписвания охранителни производства?; Следва ли в тези охранителни производства, когато молителят се позовава на вписвания в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването им?; Следва ли в охранителните производства пред съдията по вписванията, когато молителят се позовава на обстоятелства, които вече са вписани в съответния имотен регистър, съответстващ на съдебния район на компетентност на същия съдия по вписванията и които при тези условия за него се считат за служебно известни, за тях да се представят повторно доказателства в последващи охранителни производства пред този съдия по вписвания?; 3/ Чл. 22, ал.1, предл. 2-ро от ПВ, регламентиращ, че когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към него задължително се прилага и вписания в търговския регистър договор за залог, касае ли и е относим ли е само по отношение първоначалното вписване на съответния договор за залог в имотния регистър или е приложим и следва задължително да се спазва и при последващото производство по отбелязване на цялостното заличаване на особения залог в същия имотен регистър?. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по първи въпрос / и чл.280, ал.1, т.3 ГПК / по втори и трети въпрос/.
Първи въпрос от изложението към касационната жалба предпоставя допускане на определението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като въпросът е обуславящ за изхода на спора, а даденото от окръжния съд разрешение е в несъответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 87/15.02.2016 г. по т. д. № 3423/2015 г. на II т.о. на ВКС определение № 146/24.03.2016 г. по ч. т. д. № 3221/2015 г. на I т.о. на ВКС и определение № 50012/23.01.2023г. по ч. т. д. № 1936/2022г. на I т.о. на ВКС, която се споделя от настоящия състав. В нея е прието, че заличаването на особен залог се вписва при представено удостоверение за заличаване на залога в първичния регистър, какъвто се явява ТРРЮЛНЦ, независимо дали при сключването на договора за залог са индивидуализирани отделни активи на търговското предприятие или не. Посочено е, че този извод следва категорично от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ /в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г./, която в алинея 2 регламентира, че в зависимост от обстоятелството, дали договорът за залог посочва или не като отделни елементи на предприятието вещни права върху недвижими имоти, то вписването се нанася по различен начин – в първия случай само по партидата на залогодателя, а във втория и в помощните партиди на конкретните имоти. Изложени са и съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. „б“ ПВ /ред. ДВ бр. 92/2014 г./, описание на имота не се изисква по отношение на посочени в нея подлежащите на вписване актове, един от които е договорът за залог на търговско предприятие, независимо дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.
С оглед изложеното, изводът на окръжния съд, че за заличаване във вторичния регистър на вписан в него особен залог на цяло търговско предприятие, не е достатъчно представяне на удостоверение за извършено заличаване на залога в търговския регистър, като първичен, а следва да бъде представен и самият договор за залог, с оглед индивидуализиране на включените в предприятието имоти, е незаконосъобразен.
Предвид горното, обжалваното определението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Служба по вписванията при Районен съд - Каварна за извършване на вписване по заявление вх. № 699/ 18.04.2022г. на „Прима консулт пропърти” ЕООД, [населено място], относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър в книгата по чл.33, б. „д“ ПВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 624 от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 450 / 2022г. от Окръжен съд – Добрич.
ОТМЕНЯ определение № 624 от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 450 / 2022г. от Окръжен съд – Добрич.
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд - Каварна за извършване на вписване по заявление вх. № 699/ 18.04.2022г. на „Прима консулт пропърти” ЕООД, [населено място], относно заличаване на особен залог, учреден върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
[населено място], 19.04.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 239/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Делта мебел груп“ ЕООД срещу определение №25/03.01.2024 г. по ч.гр.д.№1991/23 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение №31/23.10.2023 г., издадено от съдия по вписванията в Районен съд- [населено място], с което е постановен отказ да се заличи вписването на договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта мебел груп“ ООД, ЕИК:[ЕИК] /с предишно наименование „Делта – Ф“ ООД/, вписан в Служба по вписванията- [населено място] под акт № 1, том 1, вх. рег.№ 3162/16.09.2008 г.
В частната жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно Бургаски окръжен съд не е разгледал всички представени по делото документи, а се е позовал на липсата на удостоверение за заличаване на особения залог от Търговския регистър. Поради това не е установил, че в представения и вписан договор за особен залог не е отбелязано, че търговското предприятие на залогодателя касае и недвижими имоти на дружеството; не се е произнесъл по направеното в този смисъл оплакване от частния жалбоподател и неправилно е интерпретирал спорните факти и доказателства, достигайки до извода, че в предприятието на търговеца- залогодател няма недвижими имоти, при реално наличие на такива, но без те да са предмет на залога. Същият счита, че са налице основания за заличаване на вписването, включително когато обстоятелствата, въз основа на които е извършено първоначалното вписване, не съществуват и не е пречка да се заличи особеният залог в Имотния регистър, без да е необходимо да се заличава договорът за особен залог на търговско предприятие на залогодателя /респ. на останалата част от него, с изключение на недвижимите имоти/, който е вписан в ЦРОЗ или в ТР, като тази възможност произтича от същността на търговското предприятие, както и от правилата за учредяване на залог върху него, когато в търговското предприятие са включени и недвижими имоти. С оглед това, според частния жалбоподател, с оттеглянето на декларацията, въз основа на която е извършено вписване на договора за особен залог, същият следва да бъде заличен от имотния регистър и да остане вписан в другите регистри по отношение на търговското предприятие на залогодателя. В тази връзка, според него, е неправилно да се приема, че за заличаване на договора за особен залог по отношение на недвижимите имоти в ИР следва да се представи удостоверение от ТР, от което да е видно, че особеният залог на търговското предприятие е заличен. Според изложеното, в случая не е заложено търговското предприятие с недвижимите имоти, поради което договорът за особен залог продължава да съществува за търговското предприятие на залогодателя без недвижимите имоти и съществуването му или заличаването му е неотносимо към вписванията в имотния регистър.
Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирани да обжалват лица срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274, ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, Бургаски окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 22а ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията, съгласно които вписването на актове относно залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл. 33 б.“д“ на удостоверението за вписване на залога в ТР, съответно на удостоверенията за последващи вписвания; когато удостоверението за вписване на залога в ТР не съдържа описание на заложеното имущество, към него се прилага и вписаният в ТР договор за залог; вписването на залога в ТР се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и по партидите за имотите. Анализирайки горепосочените правни норми, въззивният съд е достигнал до извода, че залогът на търговско предприятие /относно имотите, включени в активите му/ се вписва в ИР след вписването на залога в ТР, като е обобщил, че аналогично е правното положение относно последващите изменения и заличаването на залога в ТР и актът, въз основа на който се извършва вписването или отбелязването на залога върху търговското предприятие в ИР е единствено удостоверението за вписване или заличаване на залога в ТР. Разглеждайки представените по делото доказателства, Бургаски окръжен съд е установил, че към заявлението за заличаване на особения залог не е представено удостоверение от ТР за заличаването му, поради което е потвърдил отказа на съдията по вписванията да извърши заличаването.
За да приеме за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че заличаването следва да бъде вписано, тъй като предприятието на търговеца няма недвижими имоти, съставът е взел предвид указанията в т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК, съгласно които проверката, която съдията по вписвания извършва по чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в правилника съдържание, т.е. съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Поради това е намерил, че обстоятелството, на което се позовава жалбоподателя- а именно, че предприятието на търговеца няма недвижими имоти, не е сред тези, които съдията по вписванията проверява. В допълнение е посочил, че приложените от заявителя съдебни актове, постановени във връзка с искане на заложния кредитор за издаване на заповед за изпълнение за предаване на недвижими имоти, не могат да обосноват друг извод, доколкото не отговарят на въпроса, дали и респективно кои имоти са включени в търговското предприятие, предмет на договора за залог.
По тези съображения Бургаски окръжен съд е потвърдил изцяло обжалвания пред него отказ на съдия по вписванията при Районен съд- [населено място] да заличи вписването на договор за особен залог на търговското предприятие на „Делта мебел груп“ ООД.
За да обоснове наличието на предпоставки за допускането на частната му касационна жалба до контрол по същество на обжалвания съдебен акт, частният касатор е поставил следния процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за изхода на делото: Възможно ли е, когато в производството не е представено удостоверение от Агенция по вписванията, включително и такова, в което липсва описание на недвижимите имоти, това да се преодолее от данните в самия договор и другите документи към него? Твърди,че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч.т.д.№ 87/2010 г. на ВКС, II т.о. , поради което е налице допълнителната предпоставка за извършване на селекцията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Позовава се и на самостоятелното основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, поддържайки теза за очевидна неправилност на атакуваното определение, която обосновава със съображения за допуснато от съда нарушение на основополагащия принцип на съдопроизводството, задължаващ съда да се произнесе по оплакванията в жалбата, а не да ги интерпретира по начин, противоположен на техния смисъл.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда.
Формулираният от частния касатор единствен въпрос не отговаря на характеристиката на общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК да е обуславящ крайния изход на спора. Обобщен, решаващият мотив на въззивния съд, довел до отхвърлянето на искането за заличаване на вписания в Служба по вписванията [населено място] залог върху търговското предприятие на “Делта мебел груп“ООД е, че, доколкото вписването в Имотния регистър е вторично, липсва доказателство да е вписано заличаването на особения залог в Търговския регистър, наличието на което доказателство /обективирано в съответната форма на удостоверяване на тези обстоятелства от Търговския регистър/ е единствената предпоставка, обвързваща съдията по вписванията при произнасянето му по заявлението за заличаване на вторичното вписване по партидата в Имотния регистър. Поставеният въпрос е свързан с оплакването на частния жалбоподател, че въззивният съд е игнорирал доводите му, че липсата на удостоверение от Търговския регистър може да бъде компенсирана от данните в самия договор за особен залог и другите документи към него, но относим към това оплакване процесуалноправен въпрос не е формулиран. Освен това твърдението му за допуснато такова процесуално нарушение и не кореспондира с мотивите на обжалвания съдебен акт, от които е видно,че всички доводи на частния жалбоподател са обсъдени, но са приети за неоснователни. Преценката на съда, че представените от жалбоподателя доказателства не подкрепят твърденията му, че следва да бъде извършено заличаване на договор за особен залог на търговско предприятие, не е равнозначна на неизпълнение на процесуалното задължение на съда за обсъждане на доказателствата.
Независимо, че, съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, необосноваването на общата предпоставка за допустимост е достатъчно основание за отказ за допускане до касационен контрол, следва да се посочи,че допълнителният критерий, сочен от частния жалбоподател в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не може да бъде приложен. Отговор на така поставения въпрос се съдържа в цитираното от него определение на ВКС, но, доколкото той касае хипотеза на първоначално вписване в Имотния регистър на особен залог върху търговско предприятие, не може да бъде отнесен към настоящата такава , касаеща заличаване на вече извършено такова вписване.
Поради изложеното достъпът до касация следва да бъде отказан при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и самостоятелното основание по чл. 280 ал.2 предл. 3 ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Както безпротиворечиво се поддържа във вече установената по това основание практика на ВКС, очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай, атакуваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от частния жалбоподател съображения не обосновават нито една от посочените хипотези или друга, аналогична на тях.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че следва да постанови определение, с което да откаже допускането на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1991/2023 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София, 07.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.т.д. № 258/2025 г. и установи следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БПС 14“ ЕООД срещу Определение № 1545/27.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 13171/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на частния касатор срещу Определение № 1189/03.10.2024 г. на съдията по вписванията от Служба по вписванията при СРС за отказ да извърши отбелязване в имотния регистър относно изменение на вписан особен залог.

Жалбоподателят навежда оплакване, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна. Счита, че удостоверението от търговския регистър относно вписания залог съдържа достатъчна индивидуализация на заложеното имущество, съставляващо предприятието като съвкупност, и няма необходимост от представяне на договора за изменение на залога, тъй като той не внася промяна в него. Заявява, че въпреки това към молбата за вписване е представен препис от договора за изменение на особения залог, заверен от пълномощника му адвокат. Наред с това поддържа, че копието от електронния документ, обективиращ договора за изменение и приложен по партидата му в търговския регистъра, има на основание чл. 33 ЗТРЮЛНЦ доказателствена сила на официален документ, като при съмнение относно идентичността му с представения в имотния регистър документ длъжностното лице може да направи служебна справка. Освен това жалбоподателят счита, че препращането към чл. 8, ал. 2 ПВ не държи сметка за подлежащия на вписване акт, който е самото удостоверение от търговския регистър и спрямо който само важи изискването за официално заверяване. Поискано е допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаване от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на шест въпроса, свързани с гореизложените предпоставки за извършване на вписвания и отбелязвания в имотния регистър относно договор за особен залог. Наред с това жалбоподателят сочи и въпрос, спрямо който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдебен акт.

Установява се, че с вписване № 20200723110913 под номер 4 по партидата на жалбоподателя в търговския регистър е вписан договор за особен залог. Извършено е и вторично вписване в имотния регистър с вх. № 40541, акт № 86, том І, дело 20384/20.07.2020 г. Впоследствие под № 20241002164535 в търговския регистър е вписано изменение на особения залог съгласно договор от 25.09.2024 г. Със заявление от 03.10.2024 г. жалбоподателят е поискал да се извърши отбелязване в имотния регистър относно изменението. Към заявлението са представени Удостоверение изх. № 20241003092506/03.10.2024 г. от търговския регистър за вписаните във връзка със залога обстоятелства, препис от договора за изменение на договора за особен залог от 25.09.2024 г., приложенията към него относно заложеното имущество, включващо и недвижими имоти, както и съгласия на заложните кредитори и длъжника.

С Определение № 1189/03.10.2024 г. на съдия по вписванията при СРС е постановен отказ по подаденото заявление. Длъжностното лице е приело, че от представеното удостоверение от търговския регистър не е видно вписване на изменения на залога, а договорът за изменение не е представен в оригинал или нотариално заверен препис. Жалбата на заявителя срещу този отказ е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд е счел, че удостоверението от търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество и според препращането на чл. 22а, ал. 3 ПВ към чл. 8 ПВ в такъв случай следва да се представят оригиналът на договора за изменение на особения залог и официално заверен препис от него, съответно два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Прието е, че изискването за заверяване на преписа не се явява изпълнено посредством заверяването, извършено от адвокат. Отречена е и възможността да се извърши служебна справка за идентичност между приложения препис от договора за изменение и електронния документ на този договор, представен в първичното регистърно производство.

За да обоснове поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, частният касатор е поставил следните въпроси:

1. Разпоредбата на чл. 22а, ал.1, изр. посл. ПВ следва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да бъде представен договорът за залог, респективно анексът/договорът за изменение на договор за залог, в оригинал или нотариално заверен препис или заверено копие с „вярно с оригинала“ е достатъчно за целите на вписването?

2. Препратката на чл. 22а, ал. 3 към чл. 8 ПВ касае ли формата на приложения договор за особен залог на търговско предприятие, съответно договорите за изменение на такъв договор, или касае единствено формата на акта, който подлежи на вписване?

3. Пропускът да се представи официално заверен препис на договора за особен залог на търговско предприятие, респективно договор за изменение на договор за особен залог на търговско предприятие, към удостоверението от търговския регистър основание ли е за отказ за вписване в имотния регистър на изменение на договор за търговско предприятие? В този смисъл основание за отказ ли е представянето на посочения договор в ксерокопие, заверено вярно с оригинала?

Поддържа се, че тези въпроси са решени в противоречие с Определение № 442/20.07.2009 г. по ч.т.д. № 317/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., и с Определение № 50239/17.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3036/2022 г. на ВКС, ГК, I г.о.

4. В случаите, в които се касае за залог на съвкупност, какъвто е залогът на търговско предприятие, следва ли да се приеме, че посоченото в удостоверението по чл. 22а ПВ описание на заложеното имущество като „предприятието като съвкупност“ е достатъчно по смисъла на чл.22а ПВ? В този случай необходимо ли е да се представи вписаният в търговския регистър договор за особен залог, респ. договорът за неговото изменение?

Частният касатор твърди, че този въпрос е решен в противоречие с Определение № 50012/.23.01.2023 г. по ч.т.д. № 1936/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., и Определение № 87/15.02.2016 г. по ч.т.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о.

5. Представлява ли копието на договор за изменение на договор за залог на търговско предприятие, вписан по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, електронния образ на документ, въз основа на който е извършено вписването по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ? Има ли характер този договор на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ и може да послужи за вписване на особен залог на търговско предприятие в Служба по вписванията?

6. Следва ли съдията по вписванията да направи справка в ТРРЮЛНЦ при съмнение дали представения пред него договор за залог на търговско предприятие (респективно договор за изменение на договор за залог на търговско предприятие) отговаря на този, вписан в ТРРЮЛНЦ?

Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с приетото във вече цитираните Определение № 442/20.07.2009 г. по ч.т.д. № 317/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., и Определение № 50239/17.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3036/2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., както и в Определение № 168/07.02.2011 г. по ч.т.д. № 87/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.

За да се допусне касационно обжалване по наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да се установи, че въпросите имат правен характер (общ селективен критерий) и че същите са решени в противоречие със задължителната или казуалната (посочена или служебно известна) практика на ВКС (допълнителен селективен критерий).

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС общият селективен критерий ще бъде изпълнен, ако поставеният въпрос е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), обуславящ е за правните изводи на съда по конкретното дело и кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК. Преценката относно това дали въпросът е обуславящ, изхожда от значението му за формиране на решаващата воля на въззивния съд, без обаче да се изследва дали тази воля е формирана правилно. Тоест отговорът на въпроса не трябва да произтича от конкретните събрани по делото доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а следва да може да бъде даден абстрактно, без оглед конкретиката на делото.

Въпроси № 1, 2, 3, 5 и 6, поставени от касатора, покриват общия селективен критерий, тъй като са обуславящи за взетото от съда решение, кореспондират с касационен довод и могат да получат абстрактен отговор. По отношение на тях е покрит и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е заключил, че договорът за изменение на особения залог трябва да бъде представен в официално, при това – нотариално заверен препис, и е отрекъл възможността за извършване на служебна справка в първичния регистър относно идентичността между представения и заверен от адвокат препис и електронния документ в досието на търговеца в търговския регистър. В обратен смисъл е цитираното от касатора Определение № 442/20.07.2009 г. по ч.т.д. № 317/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., което, макар и постановено в хипотеза на представен заверен от Агенция по вписванията препис на договора, обобщава, че „за вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца“. Сходно е заключението, дадено в Определение № 168/07.02.2011 г. по ч.т.д. № 87/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено в обратна на процесната хипотеза, при която са представени заверени преписи от договора за особен залог, а не е представено удостоверение от търговския регистър, но въпреки това е прието, че „съдията по вписванията следва чрез справка в търговския регистър да установи дали представеният с молбата за вписване договор е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в търговския регистър“.

Поставеният от касатора четвърти въпрос, макар да има отношение към даденото от въззивния съд разрешение за необходимостта от представяне на договора поради липса на индивидуализация на заложената съвкупност в удостоверението, не удовлетворява допълнителния селективен критерий. Практиката, в противоречие с която се твърди този въпрос да е решен, е постановена по повод отказ от заличаване на вписан залог, а не по повод вписването на такъв. Разликата в предпоставките, при които тези действия могат да бъдат извършени, обуславя и разлика в отговора на зададения въпрос.

С оглед допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е безпредметно допускането и по т. 3 на същата разпоредба, доколкото поставеният от касатора въпрос, който счита да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно - дали чл. 22а, ал. 1, пр. посл. ПВ изключва приложението на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, ще намери отговор при разглеждане на жалбата по същество.

В обобщение касационно обжалване трябва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси № № 1, 2, 3, 5 и 6, които с оглед конкретиката на казуса могат да бъдат обединени в следния смисъл: Когато съгласно чл. 22а, ал. 1, изр. 2 ПВ за вписване в имотния регистър е необходимо наред с удостоверението от търговския регистър да бъде представен и договорът за особен залог на търговско предприятие/договорът за изменението му, трябва ли същият да е в оригинал/в официално заверен препис съгласно чл. 8 ПВ или е достатъчно представянето му в незаверен препис, в който случай се дължи служебна проверка за идентичността му с договора, послужил като основание за вписване в първичния регистър.

За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се извърши тълкуване на относимите разпоредби на чл. 22а, ал. 1 и ал. 3 и чл. 8, ал. 2 ПВ, чл. 23, ал. 6 и чл. 33 ЗТРРЮЛНЦ.

Според чл. 22а, ал. 1, изр. 1 ПВ при вписване в имотния регистър на учредяващ или изменящ акт относно особен залог, подлежащият на подреждане в книгата по чл. 33, б. „д“ ПВ документ е удостоверението за вече извършеното в първичния (търговски) регистър вписване, в каквато насока е и константната съдебна практика, цитирана от касатора. Тъй като удостоверението от търговския регистър не съдържа описание на включените в предприятието недвижими имоти (в графата „заложено имущество“ се отбелязва само дали залогът е на цяло предприятие или на обособена част от него), е необходимо да бъде представен и договорът за залог (изр. 2 на чл. 22а, ал. 1 ПВ). В този случай препис от договора се подрежда заедно с удостоверението в съответната книга и въз основа на него ще може да се извърши вписване и в помощните партиди на имотите съгласно чл. 22а, ал. 2 ПВ, ако самият договор, разбира се, включва описание на имотите (доколкото то не е част от същественото му съдържание).

Удостоверението от търговския регистър по дефиниция има характер на официален документ съгласно чл. 33, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, свързани с извършеното вписване на особения залог (в случая – относно факта на неговото изменение, отразено на втора страница от документа). Според мотивите на постановеното от съдията по вписванията определение, заявителят е представил три удостоверения, с което изискването на чл. 8, ал. 2 ПВ вр. чл. 22а, ал. 3 ПВ относно този акт е изпълнено. Договорът за изменение на залога обаче е представен в препис, което поставя спорния въпрос дали този препис трябва да е официално заверен и ако да – кой е изискуемият начин за това официално удостоверяване (само нотариално, както е приел въззивният съд, или всяко друго официално, каквито би било заверяването, направено от длъжностното лице от търговския регистър съгласно чл. 33, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, съответно от адвокат съгласно чл. 32 ЗАдв.).

Според настоящия състав представянето на незаверен препис от електронния образ на документа, въз основа на който е извършено вписването в търговския регистър, удовлетворява изискването на чл. 22а, ал. 1, изр. посл. ПВ, тъй като договорът съставлява обстоятелство, относно което е извършено вписване по смисъла на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, и поради това доказването му от молителя в производство пред държавен орган не е необходимо. Посочената разпоредба е приета след приемането на чл. 22а ПВ, като измененията на чл. 22а ПВ, следващи я по време, не дават основание да се направи формирания от въззивния съд извод, че приложението й е изключено в охранителните производства за вписване в имотния регистър. Напротив, именно предвиденото в чл. 22а, ал. 3 ПВ съответно, а не пряко приложение на чл. 8, ал. 2 ПВ, допуска отклонение от изискването за представяне на официално заверен препис, щом по законов начин е създадена възможност за служебно установяване на идентичността между подлежащия на вписване акт и акта, представен за подреждане в съответната книга. Действително, служебната проверка в регистъра не може да замести документа, който трябва да бъде подреден в книгата и да бъде представен от самия заявител, но тя е дължима, когато този документ е представен, както в случая, а няма официално заверяване на идентичността му с оригиналния акт, обективиращ подлежащото на вписване обстоятелство и достъпен в друг регистър.

Гореизложеният извод се подкрепя и от обстоятелството, че понастоящем и имотният, и търговският регистър се водят от Агенция по вписванията (чл. 58б ЗКИР и чл. 3 ЗТРРЮЛНЦ) , и ако за вписване в имотния регистър заявителят трябва да представи заверен от Агенцията по вписванията-Търговски регистър препис на договора (който на основание чл. 33, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има характер на официално заверен документ и по смисъла на чл. 8, ал. 2 ПВ), то ще е налице хипотеза, в която администрацията изисква от заявителя да представи документ, намиращ се при самата нея. Това не се явява съответно на разпоредбата на чл. 36, ал. 4 АПК, която макар и приложима в административното производство, отразява законодателната оценка на дължимите от длъжностните лица действия във връзка с произнасяне по молбите на физическите и юридическите лица. Несъответно е и на приложимата в охранителните производства разпоредба на чл. 533 ГПК.

В обобщение може да се заключи, че представянето на удостоверение от търговския регистър, отразяващо вписаните в първичния регистър обстоятелства относно особения залог върху търговско предприятие, заедно с препис на електронния образ на документа, въз основа на който е извършено първичното вписване (договор за сключване или изменение на залога), е достатъчно за извършване на вписване и във вторичния имотен регистър по чл. 22а ПВ след служебна проверка в търговския регистър за идентичност между представения препис и електронния образ на документа, наличен по партидата на залогодателя в търговския регистър. В настоящия случай тези изисквания са изпълнени и поради това постановеният от съдията по вписванията отказ неправилно е бил потвърден от въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1545/27.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 13171/2024 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ Определение № 1545/27.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 13171/2024 г. на Софийски градски съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ № 1189/03.10.2024 г. на съдията по вписванията от Служба по вписванията при СРС да извърши по молба на „БПС 14“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], отбелязване в имотния регистър на удостоверение за вписване в търговския регистър на изменение на вписания особен залог.

УКАЗВА на съдията по вписванията да извърши отбелязване в имотния регистър съгласно подаденото от „БПС 14“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], заявление вх. № 76950/03.10.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1063
гр. София, 02.04.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Частно касационно търговско
дело № 20258003900117 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “ЕВРОФИШ 2020” ЕООД,
ЕИК 205419278, против определение № 806/15.10.2024 г. по в.ч.гр.д. №
560/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено
определение № 41/17.09.2024 г. на съдия по вписванията при Добричкия
районен съд за отказ за частично заличаване в имотния регистър на залог
върху търговско предприятие, вписан в СВ-Добрич под № 2, т. І, вх.рег. №
10653/17.12.2018 г., дв.вх.рег. № 10624.
От частния касатор се въвеждат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Сочи се, че когато продажбата на заложено
имущество по реда на ЗОЗ се извършва от съдебен изпълнител, тя приключва
с постановление за възлагане по чл. 496 ГПК. В действащата правна уредба на
ЗОЗ и Правилника за вписванията липсва предвидена възможност за лицето,
което е придобило по този ред собствеността върху недвижим имот - част от
заложено търговско предприятие, да иска заличаване на особения залог върху
същия без съгласието на заложния кредитор. Развива се тезата, че въпреки
всички специфики, залогът на търговско предприятие има общи черти с
ипотеката, тъй като и двете са реални обезпечения. Поради това при
заличаването на такъв особен залог след продан по реда на ГПК, следва да се
приложи правилото на чл. 19, ал.2 ПВп, според което заличаването на
ипотеката върху недвижим имот, продаден на публична продан, може да
извърши по молба на купувача на имуществото, към която се прилага влязло в
сила и вписано в книгите по вписванията постановление за възлагане на
недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че
купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор съгласно
чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Уточнява се, че в подобни случаи заличаването на особения
залог върху продаденото имущество следва да се отрази по молба на купувача,
който следва да представи влязлото в сила и вписано постановление по чл.496
ГПК. По тези доводи се претендира отмяна на обжалваното определение и
потвърдения с него отказ на съдията по вписванията, както и даване на
указания на последния за извършване заличаването на особения залог върху
продаденото имущество.
Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал.
1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. “Намира ли приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВп в хипотеза
на заличаване на особен залог, учреден върху недвижим имот, част от
търговско предприятие, който недвижим имот е бил отчужден по реда на
индивидуалното принудително изпълнение чрез публична продан?”.
2. “Какъв е актът, въз основа на който се допуска заличаване на особен
залог, учреден върху недвижим имот, част от търговско предприятие, който
недвижим имот е бил отчужден по реда на индивидуалното принудително
изпълнение чрез публична продан, като се вземе под внимание, че особеният
залог е върху търговското предприятие и отчужденият недвижим имот
съставлява част от особения залог?”.
Релевира се, че в определение № 87/15.02.2016 г. по ч.т.д. № 3423/2015 г.
на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че представеното пред съдията по вписванията
удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания залог върху
търговско предприятие е напълно достатъчно, за да се извърши заличаване на
вписването във водения от службата по вписванията регистър. Това
разрешение обаче било приложимо само в случаите, при които заложният
кредитор се е удовлетворил чрез продажба на цялото търговско предприятие,
каквато не е разглежданата хипотеза на продажба на отделни активи.
Поддържа се, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до
касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – поради вероятна
нищожност, вероятна недопустимост или очевидна неправилност.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе
предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно
правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна
страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт и в преклузивния срок по чл.
275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията за частично заличаване
на особения залог на търговско предприятие само въз основа на представено
постановление на ЧСИ за възлагане на недвижими имоти, окръжният съд е
споделил изразеното от него становище, че заличаването на особен залог се
извършва по правилата на чл. 22а ПВп чрез подреждане в книгата по чл. 33, б.
“д” ПВп на удостоверение от търговския регистър, а такова не е представено
от заявителя. Изложени са подробни съображения, че редът за вписване на
последващи изменения в учредения залог на търговско предприятие е
идентичен с този на първоначалното вписване съгласно чл.22а ПВп. Когато се
вписва или се заличава залог върху търговско предприятие в имотния
регистър, актът, въз основа на който се извършва това, е единствено
удостоверението за вписване/заличаване в търговския регистър, като същото
се подрежда в особената за това книга по чл. 33, б. “д” ПВп. Решаващият
състав е намерил, че в случая такова удостоверение от търговския регистър за
частично заличаване на особения залог върху търговското предприятие
досежно недвижимите имоти - предмет на осъществена публична продан по
реда на ГПК, не е представено, поради което отказът на съдия по вписванията
е потвърден. Окръжният съд е добавил, че в разглежданата хипотеза е
неприложима нормата на чл. 19, ал. 2 ПВп, на която се позовава заявителят,
тъй като същата регламентира ред за заличаване на ипотека, а по отношение
на отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален
ред, който не може да се дерогира чрез прилагане на норми по аналогия.
Настоящият състав намира, че не се обосновава директен и
факултативен достъп до касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендират
директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК, като не излага
конкретни доводи в тази насока. Съгласно трайната практика на ВКС
нищожен е съдебен акт, който е постановен от незаконен състав, излиза извън
пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразен в писмена форма
или е неподписан съгласно задължителните изисквания по чл. 235, ал. 4 ГПК и
съответно чл. 236, ал. 3 ГПК, както и когато волята на съда не може да бъде
изведена поради абсолютна неразбираемост. Недопустимо би било
определение на въззивната инстанция по чл. 274, ал.1 ГПК, което е
постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му
упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т.е.
десезиране на съда), др. В случая няма данни определението на окръжния съд
да е вероятно нищожно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в
границите на предоставената му правораздавателна власт, в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Не може да се обоснове и неговата
вероятна недопустимост, доколкото са налице процесуалноправните
предпоставки за произнасяне на съда - отказът на съдията по вписванията е
подлежащ на обжалване акт, частната жалба срещу него е подадена в срок и от
легитимирана страна, подала заявлението за частично заличаване на
вписването на особен залог на търговско предприятие. Поради горното
настоящият състав намира, че не са налице директните основания по чл. 280,
ал. 2, предл. 1 и съответно предл.2 ГПК за осъществяване на касационен
контрол.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по чл. 280, ал.2,
предл. 3 ГПК. Това предвидено от законодателя основание е предпоставено от
съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може
да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на същия.
Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на
горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен
съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл
(“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма
(“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и
основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на
логиката. В случая страната не излага такива аргументи, а доводите й
представляват оплакване за обикновена неправилност, поради което не може
да се обоснове директен достъп до касация и в хипотеза на чл. 280, ал. 2,
предл. 3 ГПК.
Поставените от частния касатор въпроси отговарят на общия селективен
критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обусловили решаващата воля на
окръжния съд. В константната практика на касационната инстанция -
определение № 87/15.02.2016 г. по ч.т.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
определение № 370/01.08.2018 г. по ч.т.д. № 1412/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
определение № 50012/23.01.2023 г. по ч.т.д. № 1936/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
определение № 50036/04.07.2023 г. по ч.т.д. № 2037/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
и др., се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в
имотния регистър по отношение на особен залог на търговско предприятие,
включващо в активите си вещни права върху недвижими имоти (т.нар.
“вторично вписване”), е единствено удостоверение от търговския регистър за
вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във
връзка с него. Този извод следва от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а
ПВп. Наличието на така формирана практика на касацията и липсата на
обосноваване нуждата от нейното осъвременяване изключват приложение на
поддържания от страната допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1,
т. 3 ГПК за достъп до касация.
В обжалваното определение окръжният съд не се е отклонил от така
формираната практика на ВКС. Като е съобразил, че в случая от страна на
частния жалбоподател не е представено удостоверение от търговския регистър
за частично заличаване на особения залог върху търговското предприятие
досежно недвижимите имоти - предмет на осъществена публична продан, е
приел, че постановеният от съдия по вписванията отказ за частичното му
заличаване в имотния регистър е правилен. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че доводите на частния касатор, че разрешението, дадено в
определение № 87/15.02.2016 г. по ч.т.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., е
приложимо само при продажба на цялото търговско предприятие, а не при
частично заличаване на особения залог при продажба на отделни активи, не
могат да бъдат споделени, тъй като правилата са еднакви и в двете хипотези.
Поради горното поставените от страната питания не покриват и
допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на
касационна проверка.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице
основание за допускане на касационен контрол на определението на Окръжен
съд – Добрич.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 806/
15.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 560/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич .
Определението не подлежи на обжалване.