КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 07:02

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: вписване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 20 Апр 2010, 10:44 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Определение № 468 от 28.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова
чл. 6 ПВ,

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК



--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.


Образувано е по частна касационна жалба от "Е" А. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. С от АК гр. П., срещу определение № 3* от 15.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., постановено по ч. гр. д. № 3 192/2008 г., с което се потвърждава определение от 24.10.2008 г. на П. Д. - съдия по вписванията при РС гр. П., с което се извършва отказ за вписване в книгите за вписвания при Служба за вписвания при РС Пловдив за промяна в обстоятелството кредитор по обезпечено с Договор за особен залог от 24.01.2002 г., вписан във вх. рег. под № 1 039/26.01.2007 г., № 2, т. I Сл.вп. при РС Пловдив вземане от длъжника "Е" А. /в несъстоятелност/, като на мястото на досегашния кредитор бъде вписан "Е" А., съгласно договор за прехвърляне на вземането от 9.01.2008 г.


В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като жалбоподателят счита, че приетото от въззивния съд, че следва да се откаже вписване на обстоятелството за промяна на кредитора, което вземане е обезпечено с договор за особен залог, е неправилно. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са изложени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за приложното поле по т. 2 е представено копие от определение № 3 050/26.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 191/2008 г. освен това жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.


Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:


Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Пловдивския окръжен съд на 11.02.2009 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.


С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания като е приел, че не са налице основанията на по чл. 22а от Правилника за вписвания, за извършване на вписване в книгите за вписвания при Служба по вписванията гр. П., на промяна в обстоятелството кредитор по обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като представеното удостоверение изх. № 20080915121732/15.09.


2008 г. на Агенция по вписванията не отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ, което е и заверено от АВ. Предвид строго формалния характер на регистърното производство, ПОС счита, че не е налице законово основание за разширително тълкуване на чл. 22а от ПВ и съдията по вписвания не може да прави преценка на други писмени доказателства въз основа на които да разпореди вписване на обстоятелства в имотния регистър.


Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1 или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, но касационното обжалване следва да се допусне по т. 2, тъй като от представеното определение на Пловдивския окръжен съд е видно, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.


Разгледана по същество частна жалба е основателна.


Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от Служба за вписванията, в чийто район се намира недвижимия имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ.


С подаването на молбата с вх. № 75/24.10.2008 г. от "Е" А. гр. С., на осн. чл. 22а от Правилника за вписванията е представено и удостоверение с изх. № 20080915121732/15.09.2008 г. от търговския регистър към Агенцията за вписване, че прехвърленото вземане, което е обезпечено с особен залог, е вписано в търговския регистър към Агенцията по вписване по партидата на "Е" А. гр. П. несъстоятелност/. Освен това молителят (жалбоподател в настоящото производство) е представил и 2 броя нотариално заверени преписи от Договор за прехвърляне на вземане от 9.01.2008 г., с нотариална заверка на подписите на страните върху него - рег. № 3 115/30.05.2005 г. и рег. № 9 457/14.08.2008 г. на Нотариус с № 509 на Нотариалната камара и 1 брой заверен препис от търговския регистър към Агенцията по вписване от договора за прехвърляне на обезпеченото със залог върху търговско предприятие на "Е" А. /в несъстоятелност/ вземане от кредитора "А" ООД на новия кредитор "Е" АД. Към молбата не било представено удостоверение по чл. 22а от ПВ в оригинал или в нотариално заверен препис, което според твърденията на дружеството - жалбоподател било по причина, че в информационната система на търговския регистър липсвала нарочна бланка за това удостоверение - за това им били дадени устни обяснения от ТР, но по делото няма данни за направен писмен отказ от страна на търговския регистър за издаване на удостоверение по чл. 22а ПВ.


Настоящият съдебен състав на II ТО, ВКС приема следното:


В конкретния случай е безспорно, че обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие на "Е" А. (в несъстоятелност) вземане е прехвърлено от "А" ООД на друг кредитор - "Е" А. с договор за цесия от 9.01.2008 г., е било вписано в търговския регистър съгласно чл. 2 от Закона за особените залози, и това е видно от удостоверение с изх. № 20080915121732/15.09.2008 г., издадено от Агенция по вписванията. Освен това Агенцията по вписвания е извършила заверка на въпросния договор за прехвърляне на вземането от 9.01.2008 г., като върху първия лист е поставен печат на Агенцията по вписване - Служба по регистрация гр. П., а на всички останали листи от договора е поставен печат на агенцията, ведно с подпис на длъжностното лице.


От представените по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие на "Е" А. (в несъстоятелност) вземане е прехвърлено от "А" ООД на "Е", е било вписано в ТР, съгласно изискванията на чл. 2 от ЗОЗ. Вярно е, че представеното от молителят /жалбоподателя в настоящето производство/ удостоверение, издадено от Агенцията по вписвания няма характер на такова по чл. 22а от Правилника за вписванията, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията, но изискванията на последното за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните съдържащи се в договора от 9.01.2008 г., който освен че съдържа посочените данни, е заверен и от Агенцията по вписвания.


Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни, за да обосноват извода, че и без представяне на оригинално удостоверение по чл. 22 а от ПВ, следва да се извърши вписване на заявеното за вписване обстоятелство.


Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 15.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., постановено по ч. гр. д. № 3 192/2008 г.


Отменя определение № 3* от 15.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., постановено по ч. гр. д. № 3 192/2008 г., както и оставено с него в сила определение от 24.10.2008 г. на П. Д. - съдия по вписванията при РС гр. П., с което е отказано вписване в имотния регистър на промяна в обстоятелството кредитор по обезпечено с Договор за особен залог от 24.01.2002 г., като на мястото на досегашния кредитор бъде вписан "Е" А., съгласно договор за прехвърляне на вземането от 9.01.2008 г.


Връща делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. П. за извършване на исканото вписване.


Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 30 Юни 2010, 13:11 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 317/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева
чл. 6, ал. 1 ПВ,

чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ



--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.


Образувано е по частна касационна жалба на "О" АД, гр. С. срещу определение № 584/8.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 230/09 г. от П. окръжен съд, с което потвърдено определение от 4.03.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд - гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на "О" О., гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти, чрез подреждането в съответната книга на представеното удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър с изх. № 2* от 14.01.2009 г.


Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.


Ответникът "О" О. не взема становище по частната жалба.


Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.


С определение от 4.03.2009 г. съдията по вписванията при районен съд - гр. П. е отказал да впише в регистъра на С. по вписванията представеният АКТ (удостоверение № 2* от 14.01.2009 г. на А. по вписванията - Търговски регистър относно вписване на особен залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти на фирма "О" О. в полза на "О" АД.


За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията въззивният П. окръжен съд е приел, че представеното удостоверение за вписване на залога в търговския регистър не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от П. за вписванията - не съдържа описание на недвижимия имот, включен в активите на търговското предприятие. Изложени са съображения, че удостоверението не препраща към договора за особен залог, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване, поради което същият не би могъл да бъде подреден в книгата по чл. 33, б. "д" ПВ.


Частният жалбоподател поставя два процесуални въпроса от значение за произнасянето по конкретния казус, а именно: Дали "Удостоверението за вписване на залога в търговския регистър" следва да отговаря на всички изисквания на чл. 6, ал. 1 ПВ или по аргумент от чл. 6, ал. 2 ПВ разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" е неприложима към вписване на залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е "съвкупност", каквато е и "наследството"? и Д. удостоверението, ако е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 33 ЗТР - като едно удостоверение, съдържащо както извлечение от търговския регистър, така и копие от електронния образ на документа, въз основа на който е извършено вписването, е подлежащ на вписване документ? Представя: Определение № 26/15.01.09 г. по ч. гр. д. № 976/08 г. на П. окръжен съд и О. № 410/28.11.2008 г. по гр. д. № 1899/2008 г. на ВКС, III г.о.


Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените въпроси са от значение за произнасянето по жалбата срещу постановения от съдията по вписванията отказ за вписване на залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти.


Съгласно чл. 22а от П. за вписванията вписването на залог върху търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, като удостоверение следва да отговаря на изискванията на чл. 6.


Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВ е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота, до който се отнася, а нормата на чл. 6, ал. 2 ПВ изключва приложението на б. "в" спрямо договорите за прехвърляне на наследство.


Действително в О. № 410/28.11.08 г. ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВ не се прилага за актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, включващи имоти: договори за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това изразено правно становище от състава на ВКС е принципно, а не с оглед на произнасянето по конкретния спор, с който е сезиран съда - за необходимостта и начина на индивидуализиране на падежа на обезпеченото вземане и на границите на имота, върху която е учредена ипотека.


Независимо от това съставът на ТК, I отд. намира, че приетото разрешение в определението е неприложимо към настоящия спор, тъй като предмет на отказа на съдията по вписванията е залог, а не прехвърляне на търговско предприятие. Търговското предприятие може да бъде обект на сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но в договора за залог върху търговското предприятие могат да бъдат посочени и отделни активи, залогът върху които тежи върху тях и след отделянето им от предприятието - чл. 21, ал. 3 от Закона за особените залози. Посоченото разрешение отчита обстоятелството, че търговското предприятие като съвкупност е динамична величина и при прехвърляне на предприятието имуществото подлежи на индивидуализация към определен момент (както и наследството), докато при залога защитата на интересите на заложния кредитор налага забраната за разпореждане с активи да бъде оповестена спрямо третите лица за времето на действие на заложното право.


По тези съображения разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ПВ не подлежи на разширително тълкуване чрез изключване на приложението на правилото на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВ при вписване на залог на търговско предприятие, в чиито активи има недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог. При вписване на залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВ съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВ - описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.


Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е "удостоверението за вписване на залога в търговския регистър". Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. Според чл. 6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписванията се извършват въз основа на заявления по образец. В образец Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие в поле 311 "О" попълването може да стане чрез посочване: "предприятието като съвкупност" или "част от предприятието". За вписване на залога в търговския регистър заявителят следва да представи договора за залог на търговското предприятие с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата.


Налице е несъответствие между въведените от ПВ изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1/07 г. За преодоляването му следва да се тълкува разпоредбата на чл. 33 ЗТР, според която удостоверенията, издавани от А. по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. Следователно характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В този смисъл е О. № 26/15.01.2009 г. по ч. гр. д. № 976/2008 г. на П. окръжен съд, практиката по което ВКС обявява за правилна на основание чл. 291 ГПК.


В случая, към молбата за вписване е представено удостоверение от търговския регистър, в което е отразено извършеното вписване на залога на търговското предприятие и копие от документите, депозирани в търговския регистър, включително договора от 1.12.2008 г. за особен залог на търговското предприятие на "О" ООД. Договорът е нотариално заверен и върху всяка от страниците му е положен печат на А. по вписванията и подпис на длъжностното лице. В договора е направено описание на недвижимите имоти, включени в активите на търговското предприятие и обект на залога. Този договор и удостоверението от 14.01.2009 г. представляват копие от електронния образ на документ, въз основа на който е извършено вписването и съответно извлечение от търговския регистър по смисъла на чл. 33, ал. 1

ЗТР. Следователно е налице акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 22а ПВ.

Неправилни са изводите на въззивния съд, че за да бъде постановено вписването и в книгата по чл. 33, б. "д" ПВ да се подредят удостоверението и копието от договора за особен залог, то удостоверението следва изрично да препраща към договора, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване. Становището на решаващият състав се мотивира с възможната липса на идентичност между договора, приложен към делото в търговския регистър за вписване на залога, и този, представен на съдията по вписванията.


Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи са осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелството дали представения с молбата договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в търговския регистър, подлежи на проверка чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК.


За вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца.


Настоящият състав на ВКС извърши посочената проверка и констатира, че вписването на залога на търговското предприятие на "О" О. според удостоверението от 14.01.2009 г. е извършено въз основа на копието от договора за особен залог от 1.12.2008 г.


По тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени определението на съдията по вписванията. Делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.


Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:


Отменя определение № 584/8.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 230/09 г. от П. окръжен съд и определение от 4.03.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд - гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на "О" О., гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти.


Връща делото на съдията по вписванията при Районен съд - гр. П. за извършване на исканото вписване по молбата на "О" АД, гр. С.

О. не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 02 Мар 2011, 17:54 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 87/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№168
гр.София, 07.02.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 87/2010 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С. Ж.”, П., Ф., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. С. от САК срещу определението на Варненския окръжен съд № 4437/29.12.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 2592/2009 год., с което е оставено в сила определение № 38/01.12.2009 год. на съдията по вписванията при Районен съд[населено място] относно отказа за вписване в съответната книга на службата по вписванията на залог върху търговското предприятие на [фирма], в т.ч. и по отношение на включените в активите му недвижими имоти и ограничени вещни права. С договор за особен залог на търговското предприятие, сключен на 07.10.2008 год. е обезпечено вземане в размер на 70 000 000 щ.долара в полза на „Б. ъф Скотланд”П., „С. Ж.” и Б.”П.”СА, произтичащо от договор за подчинен заем от 23.06.2008 год., по който залогодателят се е съгласил да бъде гарант.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като в подкрепа на твърденията си за противоречива съдебна практика представя определение № 447/10.07.2009 год. по ч.т.дело № 58/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., с което при аналогичен случай е допуснато исканото вписване, тъй като необходимите данни се съдържат в договора за особен залог, вписан в Търговския регистър по делото на залогодателя.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия след проверка на данните по делото констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е приел, че не са налице условията, предвидени в чл.22а от Правилника за вписванията /ПВ/, тъй като с молбата за вписване не е представено удостоверение, издадено от Търговския регистър, отговарящо на изискванията на чл.6, ал.1 от Правилника за вписванията, от което да е видно, че договорът за особен залог е вписан в търговския регистър със съответното описание на имотите /вид, местонахождение, населено място, адрес, местност, площ, граници/, както и данни, че тези имоти и вещни права са включени в активите на заложеното предприятие [фирма] към момента на сключване на договора. Изложени са съображения, че предвид строго формалния характер на регистърното производство, разпоредбата на чл.22а ПВ не следва да се тълкува разширително и съдията по вписванията не е длъжен служебно да извършва справка за вписването на договора за особен залог в търговския регистър и да преценява други писмени доказателства, въз основа на които да разпореди вписването в имотния регистър. Наведени са доводи, че дори да бъде извършена такава справка, то в книгите за вписванията физически следва да бъде подредено издаденото удостоверение от Търговския регистър.
С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК по поставения от частния жалбоподател процесуален въпрос, който е релевантен за спора: представлява ли основание за отказ от вписване в имотния регистър липсата на представено удостоверение от Търговския регистър за вписан договор за особен залог, когато индивидуализиращите данни за заложеното имущество се съдържат в електронния образ на документите, въз основа на които е извършено вписването и съответното извлечение от търговския регистър. Твърдяното противоречие в съдебната практика по така поставения процесуален въпрос към настоящия момент е преодоляно с постановените по реда на новия ГПК определения на ВКС-ТК № 442/20.07.2009 год. по ч.т.дело № 317/2009 год. на І т.о. и № 447/10.07.2009 год. по ч.т.дело № 58/2009 год. на ІІ т.о. Съгласно постоянната практика на ВКС, при вписване на залог на търговско предприятие по чл.22а ПВ, съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията по чл.6, ал.1 от правилника-описание на името с изискуемите от закона индивидуализиращи белези. Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е „удостоверението за вписване на залога в търговския регистър”. Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър – чл.21, ал.2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество – чл.26, ал.1, т.3 ЗОЗ. ВКС е констатирал несъответствие между въведените от Правилника за вписванията изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно – удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 год., за преодоляването на което е тълкувал разпоредбата на чл.33 ЗТР. Според посочената разпоредба удостоверенията издавани от Агенцията по вписванията могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. В тази връзка, тълкувайки посочената разпоредба на ЗТР, в определение № 442/20.07.2009 год. по ч.т.дело № 317/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о. е прието, че характер на удостоверение, което се ползува с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ приложен към делото на търговеца. При това положение постановеното в обратен смисъл определение на Варненския окръжен съд-предмет на частната жалба противоречи на посочената практика на ВКС.
В случая, видно от доказателствата по делото, обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на [фирма], /като залогодател/ вземане на заявителя е било вписано в търговския регистър съгласно изискванията на ЗОЗ. Към молбата за вписване молителят /жалбоподател в настоящото производство/ е представил два броя нотариално заверени преписи от договора за особен залог заедно с приложение 1 към него, съдържащо най-подробно описание на недвижимите имоти – предмет на заложни права, включени в активите на заложеното търговско предприятие, както и разпечатка от интернет-страницата на Търговския регистър, в която по партидата на дружеството е отразено извършеното вписване на договора за особен залог от 23.06.2008 год. Вярно е, че по делото не е представено удостоверение от Агенцията по вписванията съгласно чл.22а ПВ, но в случая изискването на чл.6, ал.1, б.”в” от същия /за посочване име, адрес, седалище, както и подробно описание на недвижимите имоти и вещни права, включени в активите на търговското предприятие-обект на залога/ се преодолява с данните, съдържащи се в представения договор за особен залог и приложение № 1 към него. За вписването в имотния регистър е необходимо съдията по вписванията чрез справка на електронния адрес по посочения Е. на търговеца в Търговския регистър да установи дали представеният с молбата за вписване договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в Търговския регистър.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни в подкрепа на извода, че и без представяне на оригинално удостоверение по чл.22а ПВ може да се извърши вписване на заявените обстоятелства. По тези съображения обжалваното определение на ОС-Варна, както и оставеното с него в сила определение за отказ от вписване следва да бъдат отменени, а делото да се върне на съдията по вписванията при РС-Провадия за извършване на исканото вписване.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Варненския окръжен съд № 4437/29.12.2009 год. по ч.т.дело № 2592/2009 год., както и оставеното с него в сила определение № 38/01.12.2009 год. на съдията по вписванията при Районен съд-Провадия, с което е отказано по молбата на „С. Ж.” вписване в имотния регистър на залог върху търговското предприятие на [фирма], в т.ч. на включени в активите му недвижими имоти и ограничени вещни права за обезпечаване вземането, произтичащо от сключен на 07.10.2008 год. договор за особен залог.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд-Провадия за извършване на вписване по молбата на „С. Ж.”, П., Ф..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Вписване на промени/заличаване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 09 Юни 2011, 20:41 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №207

София, 21.03.2011 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Т. Р.
Членове: Д. П.
Т. К.

като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 176 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 428 от 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1147/2010 год. на Б. окръжен съд с което е потвърдено определението от 10.12.2010 год. на съдията по вписванията при Районен съд[населено място]. С него е постановен отказ за вписване на Решение № 173 от 15.02.2010 год. по гр.д.№ 816/2009 год. на С. градски съд.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение по чл.274 ал.3 т.2 ГПК и по отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 ГПК
Допустимостта на касационния контрол [фирма] основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по т.1 касаторът свързва с т.2 на ТР № 1/2010 год. и по-конкретно, произнасяне на съдията по вписванията извън правомощията му, съобразно Определение № 219/2009 год. по гр.д.№ 166/2009 год. на ВКС ІІ г.о. и Определение № 218/2009 год. по гр.д.№ 138/2009 год. на ВКС ІІ г.о. Съдържа се и реторичния въпрос ”Допустимо ли е съдията по вписванията да откаже да изпълни съдебно решение с което на основание чл.537 ал.2 ГПК е разпоредена отмяна на вписан акт".
Основанието по т.3 се свързва с произнасянето по следния правен въпрос: Когато по реда на чл.537 ал.2 ГПК е постановена отмяна на особен залог по отношение на конкретен имот (част от заложено търговско предприятие), следва ли това да се отрази най-напред в търговския регистър по партидата на залогодателя и едва след това – в имотния регистър или ще следва да се приложи по аналогия реда за заличаване на ипотеките по чл.19 ал.3 ПрВп – чрез отбелязване встрани на съответния акт.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК в случая не е налице, поради това, че цитираните определения на ІІ т.о. на ВКС касаят различна хипотеза, а отказът на съдията по вписванията да отрази или откаже да отрази в имотния регистър дадено обстоятелство не се покрива от хипотезите на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Налице е основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по поставения въпрос и ВКС ще следва да се произнесе по него, допускайки касационен контрол.
По отношение на отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред и той е различен от реда по чл.19 ал.3 ПрВп, касаещ ипотеките.
Както вече е имал случай да се произнесе ВКС – Определение № 442/20.07.2009 год. по ч.т.д.№ 317/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., актът въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Поредността на вписването на обстоятелства е била следната: вписване в ЦРОЗ, вписване в търговския регистър - чл.21 ал.2 ЗОЗ, вписването и в книгата по чл.33 б."д" ПрВп, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър и копието от договора за особен залог. Същата е поредността и при вписването на промени/заличаване – ЦРОЗ-търговски регистър-имотен регистър.
В конкретния случай, подлежащото на отразяване обстоятелство е отмяна на подновяване на вписването на договор по ЗОЗ в частта относно процесния недвижим имот. Решението на СГС подлежи на отразяване в Търговския регистър по партидата на залогодателя и едва тогава, въз основа на издаденото удостоверение, ще следва да бъде извършено вторичното отразяване в имотния регистър, чрез подреждане в книгата по чл.33 б."д" ПрВп на удостоверението и копието от решението на СГС, чието вписване неправилно [фирма] е поискал пряко.
Определението на въззивния съд е законосъобразно, поради което частната касационна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 428 от 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1147/2010 год. на Б. окръжен съд
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Вписване на промени на особен залог- чл. 6 ПВ, ДТ
Ново мнениеПубликувано на: 03 Окт 2012, 15:51 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250
С., 03.04.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 99/2012 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от В. окръжен съд определение № 3025 от 13.07.2011 г. по в. т. д. № 1746/2011 г. С този акт е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу определение № 373 от 21.06.2011 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на прехвърляне на вземане, обезпечено със залог и ипотека.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд за отсъствие на предпоставките за исканото вписване, с твърдението, че достатъчно за извършване на това вписване е представянето на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията /ПВ/ и че при действащата нормативна уредба не е възможно същото да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ. Като неясно и незаконосъобразно частният касатор определя и становището на въззивния съд, че представените към договора за цесия скици по кадастралната карта и кадастралните регистри не представляват копие от кадастралната карта, изискуемо съгласно чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВ. Несъгласие е изразено и с извода на В. окръжен съд за липса на доказателства за плащане на дължимата за вписването държавна такса, като се поддържа, че подобна липса не е била констатирана от Съдията по вписванията.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор твърди, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по следните въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/: „1. Отказ на Имотен регистър към Агенцията по вписванията да впише промени по особен залог върху търговско предприятие, вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията поради несъответствие на стандартните удостоверения, издавани от Търговския регистър към АП, с изискванията, приложими към Имотен регистър към АП съгласно чл. 6 ПВ; 2. Въвеждане на изискване за представяне на договора за цесия пред Имотен регистър към АП при вписване на промени по вписан особен залог върху търговско предприятие, вече вписани в Търговския регистър към АП и конституиране на задължения относно минималното съдържание на договори за цесия на вземания, обезпечени с особен залог върху търговско предприятие, в чиито активи се включват недвижими имоти; 3. Изискване за несъществуващи документи”.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е счел, че не може да бъде извършена преценка относно спазването на изискванията по чл. 6 ПВ, като една от задължителните предпоставки по чл. 22а ПВ за вписване прехвърлянето на обезпечено с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като с молбата за вписване не е представен сключеният между [фирма] и „Р. Б. И.” АГ, А. договор от 12.10.2010 г. за покупко-продажба на вземане, цитиран в приложеното споразумение между същите страни за прехвърляне на вземания от 19.04.2011г., потвърждаващо посочения договор, а представеният документ, озаглавен „A. TO CLAIMS SPAM AND PURCHASE AGREEMENT” от 08.04.2011 г., явяващ се анекс към договора от 12.10.2010 г., не е в надлежно заверен превод на български език. Като аргумент, обосноваващ отказ за вписване на исканото обстоятелство, решаващият състав е посочил също неизпълнението от страна на дружеството-молител на задължението по чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВ за представяне на скица-копие от кадастралната карта, приложимо в случая поради факта, че процесният имот, представляващ част от заложеното търговско предприятие, се намира в район с одобрена кадастрална карта. Отделно от това, въззивният съд е констатирал, че в кориците на делото липсва документ за платена държавна такса за вписване на исканото обстоятелство в размера, определен съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози, към която препраща Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че същият следва да бъде допуснат до касационен контрол. Поставените от частния касатор въпроси, конкретизирани в съответствие с правомощията на касационната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като въпроси, свързани с предпоставките по чл. 22а от Правилника за вписванията за вписване на залог на търговско предприятие и на допълнителни обстоятелства по залога, отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото, а освен това същите са решени и в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер практика на ВКС – определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на ІІ т. о. В цитираните определения се приема, че: Актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в търговския регистър; При вписване по чл. 22а ПВ съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията по чл. 6 ПВ, в т. ч. и описание на имота, включен в състава на търговското предприятие, с изискуемите индивидуализиращи белези; Съществуващото несъответствие между изискванията към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, въведени в Правилника за вписванията, от една страна, и изискванията към съдържанието на заявлението за вписване и удостоверението за вписване в търговския регистър, установени в Закона за търговския регистър и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, от друга страна, препятстващо възможността удостоверението по чл. 22а ПВ да отговаря на изискването по чл. 6 ПВ за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, следва да бъде преодоляно, като се използват данните, съдържащи се в самия подлежащ на вписване акт, доколкото чл. 33 ЗТР предвижда, че издаваните от Агенцията по вписванията удостоверения могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, т. е. копието от електронния образ на документа, приложен към делото на търговеца, има характер на удостоверение и въз основа на него може да се извърши вписването по чл. 22а ПВ.
Поради съществуването на цитираната задължителна практика касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото, обаче, въззивният акт е в противоречие с тази практика, касационният контрол на същия следва да бъде допуснат на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
Съобразявайки посочените по-горе разрешения на релевантния за спора въпрос, настоящият състав приема, че постановеното от В. окръжен съд определение е неправилно. Представеното удостоверение изх. № 20110621084609 от 21.06.2011 г. на Службата по регистрация, [населено място] към Агенция по вписванията, установяващо, че извършеното от [фирма] в полза на „Р. Б. И.” АГ, А. прехвърляне на вземането, предмет на вписания договор за особен залог на търговско предприятие, включващо и процесния недвижим имот, е вписано в търговския регистър, придружено от копие от самото нотариално заверено споразумение за цесия от 19.04.2011 г., е напълно достатъчно, за да се приеме, че са осъществени предпоставките по чл. 22а ПВ и по-конкретно – че са изпълнени изискванията на чл. 6 ПВ относно индивидуализиране на страните, на акта и на имота. Поради това, подадената от [фирма] молба за вписване на цесията е основателна и следва да бъде уважена.
Не може да бъде споделено и становището на въззивния съд, че в случая не е изпълнено изискването по чл. 6, ал. 3 ПВ за прилагане на скица-копие от кадастралната карта на района, в който се намира недвижимият имот. Видно от представената с молбата на [фирма] скица на поземлен имот № 22075 от 23.09.2010 г., същата е издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. С оглед на тези данни, липсва основание да се приеме, че с прилагането на описаната скица не е изпълнено императивното изискване на чл. 6, ал. 3 ПВ.
Напълно неоснователен е също изводът на решаващия състав за липса на доказателства за заплащане на дължимата за вписването държавна такса. Видно от мотивите на постановения от съдията по вписванията отказ, спорен е бил въпросът не дали таксата е внесена, а какъв следва да бъде нейният размер, т. е. дали таксата трябва да бъде определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията или по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози. Следователно, макар принципно правилно да е преценил за дължима такса в размера по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър за особените залози по Закона за особените залози, въззивният съд неправилно е счел, че същата не е платена.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3025 от 13.07.2011 г. по в. т. д. № 1746/2011 г. на В. окръжен съд и потвърденото с него определение № 373 от 21.06.2011 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на прехвърляне на вземане, заявено с молба вх. № 13644 от 21.06.2011 г. на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши вписване на посоченото обстоятелството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Вписване на промени на особен залог-
Ново мнениеПубликувано на: 04 Дек 2012, 11:08 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
[населено място], 16.11.12

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесети и първи октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Л. И.
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д. № 766 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.273 ал. 3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на „ Г. Х. М. Л. „, дружество регистрирано в съответствие със законодателството на Британските Вирджински острови , против определение № 588 / 03.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 621 / 2012 год. на В. окръжен съд , търговско отделение, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд [населено място] , постановен с определение от 14.08.2012 год. по заявление вх.№ 2041 / 14.08.2012 год., за вписване прехвърлянето в полза на „Г. Х. М. Л. „ на вземане към [фирма] , обезпечено с особен залог на търговско предприятие на [фирма] / вторично вписване на особен залог на търговско предприятие / , в имотния регистър по партидата на подробно описан недвижим имот , като актив на същото , находящ се в [населено място] , с ЕИК [ЕИК] , на основание чл. 21 ал.3 вр. с чл. 26 ал.2 т.1 от Закона за особените залози вр. с чл. 22а от Правилник за вписванията. Жалбоподателят оспорва правилността на определението на В. окръжен съд , като постановено в противоречие със закона . Възприемайки отказа за вписване , като обоснован с липсата на достатъчна индивидуализация на конкретния недвижим имот , жалбоподателят счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията , тъй като по аналогия на чл.6 ал.2 от Правилника тя не следва да намира приложение спрямо актове, подлежащи на вписване, които нямат за предмет конкретни имоти , а съвкупности , които включват и имоти , какъвто е учреденият залог върху търговското предприятие на [фирма] . Позовава се на чл.33 от Закона за търговския регистър , като счита , че материална доказателствена сила на официален документ , за нуждите на индивидуализацията на имота , има и копието от електронен образ на документ , приложен по делото на търговеца , заместващ удостоверението , изходящо от Агенция по вписванията за вписване залога в търговския регистър / в случая - прехвърлянето на вземането, обезпечено със залога / . Цитира съдебна практика подкрепяща този му довод . В изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК формулира следните два въпроса , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК : 1/ „ Приложими ли са разпоредбите на чл.6 ал.1 б.” в „ от Правилника за вписванията при вписването на залог на търговско предприятие , чрез отбелязването му по партидата на недвижим имот, включен в активите му , досежно необходимата индивидуализация на имота при това вписване ? „ и 2 / Следва ли издаденото удостоверение на Агенция по вписванията да съдържа данните по чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията по отношение на недвижим имот , част от учредения залог на търговско предприятие ? „ . По първия въпрос сочи противоречива с обжалваното определение съдебна практика - опр. № 442 / 20.07.20009 год. по ч.т.д.№ 317 / 20009 год. на І т.о. на ТК ,опр. № 410 / 28.11.2008 год. по гр.д.№ 1899/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС и опр. № 447 / 10.07.2009 год. по ч.т.д.№ 58 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС . По втория въпрос навежда противоречие с казуална съдебна практика - преждепосочените опр.№ 442 и № 447 , както и опр.№ 468 / 28.07.2009 год. по ч.т.д. № 135 / 2009 год. на ІІ т.о. и опр.№ 805 / 17.11.2010 год. по ч.т.д.№ 133 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт .

За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
„ Г. Х. Мениджмънт Л. „ се легитимира като заложен кредитор по силата на договор за цесия от 10.07.2012 год. с цедент [фирма] , придобила цедираното вземане към [фирма] , ведно с обезпечението на същото - учреден залог на търговското предприятие на [фирма] , по силата на договор за цесия от 23.04.2012 год., сключен с кредитора на [фирма] - [фирма] . Между последните две дружества е сключен договор за банков кредит от 27.11.2009 год., последващо изменян с анекси , обезпечен със залог на търговското предприятие на [фирма] , по силата на договор за учредяване на особен залог от 27.11.2009 год. между банката и [фирма] . В раздел І т.2.1 на договора за учредяване особен залог върху търговското предприятие на [фирма] в полза на [фирма] , имот с ЕИК ******** е изрично изключен от обектите на залога , като предмет на договорна ипотека , съгласно чл.6.1 от договора за банков кредит № 1009 / 27.11.2009 год. , с кредитодател [фирма] и кредитополучател [фирма] , по който [фирма] има качеството на съдлъжник . От съвкупната преценка на съдържанието на анекс № 1 / 08.03.2010 год. към договора за особен залог , чл.6.1 и чл.6.2 от договора за банков кредит № 1009 / 27.11-2009 год. и съдържанието на договорите за цесия , сключени между [фирма] и [фирма] от 23.04.2012 год. – чл.1 ал.5 б.”а” и между [фирма] и настоящият жалбоподател - заявител по вписването , от 10.07.2012 год. - чл. 1 ал.3 б.”а” , е безспорно установимо , че недвижим имот с ЕИК [ЕГН] е обект на договорна ипотека , понастоящем обезпечаваща вземането на жалбоподателя към [фирма] , по силата на договора за цесия и на основание чл. 99 ал.2 от ЗЗД .

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Служба по вписванията към Районен съд - [населено място] , В. окръжен съд е съобразил и обсъдил в мотивите си всички преждепосочени факти и обстоятелства и се е присъединил към фактическите и правни изводи на съдията по вписванията относно „ липсата на данни за посочения в заявлението недвижим имот , както в представеното удостоверение, така и в договора за учредяване на особен залог „ . От цялостното съдържание на мотивите - коментирането на сключената договорна ипотека паралелно с учредения особен залог , чл.2.1 от договора за учредяването му вр. с чл.6.1 от договора за банков кредит и съдържанието на договорите за цесия , е установимо , че под „ липса на данни „ и „ липса на описание на имота „ съдът е имал предвид нефигурирането на недвижимия имот, по чиято партида се претендира вписването , като обект на договора за особен залог на търговското предприятие на [фирма] , т.е. като част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения , какъвто е и крайния му решаващ извод. Дори да би се приел в буквалния му смисъл - липса на индивидуализация на имота , този извод на съда не би бил решаващ, с оглед последващо изрично формирания - че недвижимия имот, като актив на залогодателя, обуславящ исканото вписване при Служба по вписванията, в чийто район същият попада , е обект на друго обезпечение - договорна ипотека .
Предвид преждеизложеното , настоящият състав намира, че всеки от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий за правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда . Прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека , аналогично на прехвърлянето на вземане , обезпечено с особен залог на търговско предприятие , също подлежи на вписване, но съгласно чл.17 ал.1 б.”а” вр. с чл.171 от ЗЗД , при спазване изискванията на чл.17 ал.2 вр. с чл.6 б.”а” и по реда на чл. 17 ал.3 вр. с чл.12 ал.2 от Правилника за вписванията . Не това основание на вписването е претендирано от заявителя , а вписване по чл.22а и по реда на чл. 33 б.”д” от Правилника за вписванията , вр. с чл.21 ал.3 вр. с чл.26 ал.2 т.1 от Закона за особените залози . На претендираното основание отказът за вписване е обоснован с решаващия мотив за изричното невключване на недвижимия имот в обхвата / обектите / на учредения особен залог на търговското предприятие на [фирма] . Допустими начини на индивидуализация на недвижимия имот , за целите на вписването, не са коментирани , вкл. в аспект на изискуемото удостоверение за вписване на залога в търговския регистър , респ. за вписано прехвърляне на вземането , обезпечено с особен залог на търговското предприятие , и възможността за заместването му с копие от електронен образ на документи от търговския регистър, по партидата на заявителя ,съдържащи необходимата информация .
Липсата на правен въпрос изключва необходимостта , а и възможността за произнасяне по допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК . При това позоваването на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е само формално, с текста на разпоредбата и без каквато и да е обосновка с непълна, неясна или противоречива правна норма, провокирала противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, с оглед промяна в законодателството или обществените условия , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 588 / 03.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 621 / 2012 год. на В. окръжен съд , търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на особен залог
Ново мнениеПубликувано на: 22 Яну 2013, 11:53 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 02 Окт 2009, 10:28
Мнения: 24
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 28.06.2012г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Станчева
Светла Пенева
като разгледа докладваното от съдия Р.Станчева ч.гр.д. № 1522 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, представлявано от юк. Дунова против отказ на съдията по вписванията при Служба по вписвания – гр.Варна № 203/16.05.2012г. по заявление вх.№ 10195/16.05.2012г. за вписване на цесия на вземане, обезпечено с особен залог върху търговско предприятие.

Твърди се в жалбата, че обстоятелството по промяна на заложния кредитор на вземане, обезпечено с особен залог подлежи на вписване на основание нормата на чл.99 ал.2 ЗЗД вр. чл.21 ал.3 от ЗОЗ и чл.22а от ПВ. Поради това мотивът на съдията по вписванията, че се вписват само цесии на вземания, обезпечени с ипотека е незаконосъобразен. Иска се отмяна на обжалвания отказ.

Съдът, като взе предвид материалите по преписката на Служба по вписванията, по която е постановен обжалвания отказ намира, че частната жалба е депозирана в срок и от легитимирана страна. С оглед на това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С молба от 16.05.2012г. жалбоподателят, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 23.04.2012г. е отпавил искане до съдията по вписванията да впише така сключения договор, обосновавайки искането, че прехвърленото вземане е обезпечено със залог на търговско предприятие по реда на ЗОС, в чиито активи са включени подробно описани имоти, находящи се в района на действие на СВ. Към молбата са приложени копия от договора за цесия и извлечение от Търговския регистър по партидата на дружеството-длъжник „АГРО ТРЕЙД 2002” ЕООД, удостоверяващо вписването на цесията в този регистър.

Искането е оставено без уважение с обжалвания в настоящото производство отказ № 203/16.05.2012г. с мотива, не на основание чл.2 от ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са изрично предвидени в законите или ПВ, а и съгласно чл.17 ал.1 б.”а” от ПВ вр.чл.171 ЗЗД на вписване подлежат само цесии, обезпечени с ипотека.

Тези доводи на съдията по вписванията са неоснователни.

Безспорно е в случая, че вземането, предмет на договора за цесия е обезпечено с особен залог на търговско предприятие, в чиито активи са включени и недвижими имоти в района на действие на СВ – Варна и който особен залог подлежи на вписване и в имотния регистър на основание чл.чл.22а от ПВ вр. чл.21 ал.3 от ЗОС. По силата на тези разпоредби подлежат на вписване и последващите промени по вписаните обстоятелства, които включват и страните, в частност заложния кредитор. Чл.22а ал.1 от ПВ изрично визира последващи вписвания в Търговския регистър, сред които по арг. от чл.21 ал.2 ЗОЗ вр. чл.26 от същия закон е и прехвърлянето на обезпеченото със залог вземане.

Аргументи, че тази промяна следва да бъде вписана и в имотния регистър следват и от нормата на чл.12 ал.3 от ЗОЗ вр. чл.чл.21 ал.3 от ЗОС, тълкувани с оглед характера на договора за цесия, при която вземането преминава върху новия кредитор с всичките му обезпечения /чл.99 ЗЗД/. Именно новият кредитор впоследствие би бил единствения легитимиран кредитор да иска подновяване на вписването по см. на чл.22а ал.3 ПВ.

Налице е и константна съдебната практика, постановена именно във връзка с вписването на извършено прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговско предприятие вземане /Определение № 250/2012г. по ч.т.д. № 99/2012г. на ВКС; Определение № 168/2011г. по ч.т.д. № 87/2010г. на ВКС; Определение № 468/2009г. по ч.т.д. № 135/2009г. и др./.

Независимо от тези съображения, обаче, искането за вписване на процесния договор за цесия се явява неоснователно, тъй като по преписката липсват данни /вкл. и посочване в молбата до СВ/, че жалбоподателят е заплатил дължимата за вписването държавна такса. Този порок не може да бъде отстранен от настоящата инстанция, а в същото време следва да бъде съобразен, макар и да не е посочено като основание за отказа на съдията по вписванията.

Следва да се отбележи и че, извлечението от Търговския регистър не е заверено от длъжностно лице на регистъра, а съставлява незаверена компютърна разпечатка, поради което и не може да се приеме, че съставлява официален документ по см. на чл.33 от ЗТР. А съгласно чл.22а от ПВ вписването става чрез подреждане на този документ в съответната книга.

В рамките на произнасянето си по частната жалба съдът е длъжен да провери наличието на всички предпоставки за исканото вписване, без да е обвързан единствено от основанието за постановения отказ. С оглед на това обжалваният отказ следва да бъде потвърден като краен резултат, макар и с други мотиви.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ В СИЛА отказ на съдията по вписванията при Служба по вписвания – гр.Варна № 203/16.05.2012г., постановен по заявление вх.№ 10195/16.05.2012г. на „Първа инвестиционна банка” АД за вписване на договор за цесия на вземане, обезпечено с особен залог върху търговско предприятие.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: пристъпване към изпълнение върху заложено Тг предприятие
Ново мнениеПубликувано на: 14 Май 2013, 08:43 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 330
С., 08.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П.
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
И. П.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 1476 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 426/22.ІІ.2013 г. на [фирма]-С. /по-нататък [фирма]/, подадена против определение № 16 на С. окръжен съд, ГК, от 24.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 53/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу определение № 4/27.ХІІ.2012 г. на съдията по вписванията при Районен съд-гр. Е. П.: за отказ да бъде отбелязано в нотариалните книги на Служба по вписванията при РС-гр. Е. П. на „пристъпване към изпълнение” /по смисъла на чл. 32, ал. 3 от закона за особените залози/ върху заложеното търговско предприятие на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], чиито активи включват и два негови недвижими имота.
Единственото оплакване на банката частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, задължаващ съдията по вписванията при РС-Е. П. да извърши вписване на заявеното от [фирма] пристъпване към изпълнение „по отношение на недвижимите имоти”, включени в търговското предприятие на [фирма] – С..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кредитната институция обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение С. ОС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос: дали подлежи на вписване в книгата по чл. 33, б. „д” П. пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/: „предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ-във вр. чл. 21, ал. 2 и 3 от същия закон и при наличие на общата възможност по чл. 22а П. за вписване в имотния регистър на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”. Същият въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /щом атакуваното определение на Софийския ОС не е било съобщавано на банката настоящ частен касатор/ и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Софийския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Релевираният от банката частен касатор материалноправен въпрос е от значение не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона /чл. 31 ЗОЗ във вр. чл. 3, ал. 2 ЗКИР/, както и за развитието на правото. Това разбиране следва от липсата на съдебна практика по въпроса дали „пристъпването към изпълнение” по смисъла на ЗОЗ, когато е насочено върху заложено търговско предприятие, включващо в активите си конкретни недвижими имоти, представлява отделно обстоятелство, респ. „действие”, което следва да бъде вписано не само в Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието, но и в имотния регистър. От една страна, разпоредбата на чл. 22а, ал. 2 П. предвижда, че правилата на чл.чл. 8 и 9 от този Правилник следва да се прилагат „съответно” и при вписване на залог върху търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, което се извършва по разпореждане на съдията по вписванията в чиито район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие. От друга страна, съгласно чл. 31 ЗОЗ, правилата за публичност на регистъра и на регистърното производство се прилагат „съответно”, когато в друг регистър се вписват обстоятелства по този закон и, на трето място, според текста на чл. 3, ал. 2 ЗКИР, в имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, възбраните и ипотеките върху тях, както „и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване”. Налице е следователно законова непълнота досежно това следва ли в имотния регистър буквално да се възпроизвеждат всички подлежащи на вписване действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в Централния регистър на особените залози в хипотеза, когато такъв залог е бил учреден върху търговско предприятие, включващо в активите си конкретни недвижими имоти.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Ноторно е, че предназначението на имотния регистър е да даде информация на третите добросъвестни лица с какви тежести въобще е обременен даден недвижим имот: освен евентуално наложените върху него възбрани и/или ипотеки, характер на такава несъмнено би имал и вписаният в Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието залог върху търговско предприятие, в активите на което се включват конкретни недвижими имоти /арг. чл. 22а, ал. 1 П./. От гледище на правната симетрия – като тълкувателен способ, приложим и в материята на особените залози, на действието „пристъпване към изпълнение” съответства „изоставяне на изпълнението”. Изрично разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието предвиждат, че във формата на отделни образци на заявление (съответно с номера 5 и 7) следва да се посочват подлежащите на вписване обстоятелства относно пристъпването към изпълнение и относно изоставянето на изпълнението по реда на специалния ЗОЗ. За тези две противоположни по насоченост юридически действия, подлежащи на вписване в Централния регистър на особените залози, не съществува конкретна законова повеля да бъдат отразени и в имотния регистър – по партидата на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие. От значение за публичността на имотния регистър би била евентуална последваща продажба на същото търговско предприятие като съвкупност от права /вкл. върху въпросните недвижими имоти/, задължения и фактически отношения. Но самото пристъпване към изпълнение, както и възможността последното да бъде изоставено, не се отразяват върху заварения статус на съответния недвижим имот в имотния регистър.
В заключение, неоснователна е тезата на банката частен касатор за съществуване на „обща възможност” по чл. 22а, П. за вписване в имотния регистър „на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”, тъй като вписването на обстоятелство, което не подлежи на вписване в този регистър е нищожно и не поражда действие, вкл. и предвид липса на компетентност за извършването му от органа, оправомощен да води имотния регистър, а и третите лица не са длъжни да правят проверка във всички възможни регистри.


Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16 на С. ОС, ГК, 3-и с-в, от 24.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 53/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: пристъпване към изпълнение върху заложено Тг предприятие
Ново мнениеПубликувано на: 17 Май 2013, 08:44 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №343
гр. София,16.05.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Т. К.
К. Н.

като изслуша докладваното от К. Н. ч. т. д. N 1478 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 5 от 27.12.2012г., постановено по ч. гр. д. № 55/2012г. от С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5/ 27.12.2012г. на съдията по вписванията при Районен съд- Е.П. за отказ да впише пристъпване към изпълнение върху недвижими имоти от заложено търговско предприятие на [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като на това основание иска отмяната му. Поддържа, че въззивната инстанция неправилно е приела, че пристъпването към изпълнение върху търговско предприятие, предмет на особен залог, не подлежи на вписване в имотния регистър, когато в активите на предприятието са включени недвижими имоти. Позовава се на разпоредбата на чл.22а от Правилника за вписванията, съгласно която вписването на залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.„д” ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания, от което извежда извода, че се предвижда вписване на два вида обстоятелства - първо, относно първоначалното вписване и второ, по отношение на всички последващи допълнителни вписвания. Сочи се, че пристъпването към изпълнение се явява именно последващо действие спрямо първоначалното вписване на особения залог, поради което същото се извършва съобразно закона чрез последващи вписвания в съответните регистри. Допълнителни аргументи се черпят и от разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.3 ЗОЗ, съгласно които търговският регистър се явява първичен регистър за залога на търговско предприятие, като с оглед противопоставимост на залога върху отделните елементи на съвкупността, е предвидено отделно и допълнително вписване на залога в съответните вторични регистри в зависимост от вида на вещите, представляващи елементи на търговското предприятие- по отношение на движимите вещи и вземанията – в ЦРОЗ, а по отношение на недвижимите имоти- в съответната Служба по вписванията по местонахождението на имота. Твърди се, че разпоредбата на ПВ противоречи на тази по чл.32, ал.3 вр. чл.21, ал.3 ЗОЗ, поради което на основание чл.15, ал.3 ЗНА, приложение следва да намери по-високия по степен нормативен акт. Излага доводи, че вписването в търговския регистър за пристъпване към изпълнение при залог на търговско предприятие не е достатъчно за известяване на третите добросъвестни лица, тъй като при сделки с недвижими имоти те правят проверки в имотния, а не в търговския регистър. Подчертава се, че искането, с което е сезиран съдията по вписванията е за вписване на пристъпване към изпълнение на заложеното търговско предприятие като съвкупност, а на върху негови отделни активи, като те са посочени единствено с цел индивидуализиране на имотите, влизащи в състава на търговското предприятие, с цел противопоставимост по чл.21, ал.3 ЗОЗ.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело- „Подлежи ли на вписване в книгата по чл.33, б.”д” от Правилника за вписванията пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, при предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, въззивният съд, след като е приел, че въпреки известното противоречие в обстоятелствената част и петитума на молбата, доколкото е уточнено, че исканото действие следва да се извърши чрез подреждане на представеното удостоверение в книгата по чл.33, б. „д” ПВ, който ред е предвиден само за вписванията, но не и за отбелязванията, предметът на сезиране е искане за вписване на пристъпване на изпълнение върху заложено търговско предприятие [фирма], като съвкупност, и на посочените в молбата негови активи, като е направен извода, че тези действия не подлежат на вписване. Посочено е, че съгласно чл.2 от ПВ, вписването, отбелязването и заличаването се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник, което изискване не е изпълнено по отношение на обстоятелствата, чието вписване в имотния регистър се иска, тъй като то не е предвидено изрично, нито в правилника, нито в специален закон. На основание чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ и по арг. на чл.21, ал.2 ЗОЗ, пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие подлежи на вписване търговския регистър, но не и в имотния регистър, поради което не е налице хипотезата на чл.2 ПВ. Според решаващия състав, императивният характер на нормата и изчерпателното изброяване на подлежащите на вписване актове, правилата на ЗОЗ не могат да се приложат за вписване в имотния регистър на обстоятелствата относно залога на търговското предприятие, като липсва разпоредба, по силата на която обстоятелствата, вписани в регистрите по ЗОЗ, задължително да се вписват и в имотния регистър. Въз основа на граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.22а, ал.1 ПВ е изведено, че единствено вписването на залог върху търговското предприятие, но не и на други обстоятелства, подлежи н вписване в имотния регистър. Посочено е, че удостоверенията за последващи вписвания са годни алтернативни основания за вписване на залог на търговското предприятие, без да обосновават необходимостта от самостоятелно вписване на отразените в тях обстоятелства. Направен е извод, че необходимостта от публичност на пристъпването към принудително изпълнение се осигурява, съгласно чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ, чрез вписването на това обстоятелство в търговския регистър, като след получаването на съобщението по чл.33, ал.1 ЗОЗ, търговецът- залогодател е лишен от правото да се разпорежда със заложеното имущество – чл.9, ал.4 ЗОЗ, а след назначаването на управител, какъвто е настоящият случай, търговецът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие- чл.46, ал.4 ЗОЗ, което защитава правата на заложния кредитор и на третите лица. На последно място, се сочи, че при пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие като съвкупност, с оглед алтернативният характер на хипотезите по чл.46, ал.1 ЗОЗ, това изключва възможността за пристъпване към изпълнение върху отделни недвижими имоти, включени в активите на предприятието, поради което и в частта за пристъпването към принудително изпълнение върху отделни активи на заложеното търговско предприятие, молбата е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател въпрос е обхванат от предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд при потвърждаване на отказа за вписване на пристъпване към изпълнение по отношение на недвижими имоти, включени в търговското предприятие, върху което е учреден особен залог, поради което е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По формулирания от частния касатор въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, служебно известна на настоящия състав - определение № 330/ 08.05.2013г. по ч.т.д. № 1476/2013г. на ВКС, I ТО, според която не съществува „обща възможност” по чл. 22а ПВ за вписване в във водения от Агенцията по вписванията регистър „на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”, тъй като вписването на обстоятелство, неподлежащо на вписване в този регистър е нищожно и не поражда действие, вкл. и предвид липса на компетентност за извършването му от органа, оправомощен да води този регистър, като третите лица не са длъжни да правят проверка във всички възможни регистри. Изложени са съображения, че от гледище на правната симетрия – като тълкувателен способ, приложим и в материята на особените залози, на действието „пристъпване към изпълнение” съответства „изоставяне на изпълнението”. Изрично разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози предвиждат, че във формата на отделни образци на заявление (съответно с номера 5 и 7) следва да се посочват подлежащите на вписване обстоятелства относно пристъпването към изпълнение и относно изоставянето на изпълнението по реда на специалния ЗОЗ. За тези две противоположни по насоченост юридически действия, подлежащи на вписване в Централния регистър на особените залози, не съществува конкретна законова повеля да бъдат отразени и в регистъра по ПВ – по партидата на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие. От значение за публичността на имотния регистър би била евентуална последваща продажба на същото търговско предприятие като съвкупност от права /вкл. върху въпросните недвижими имоти/, задължения и фактически отношения. Но самото пристъпване към изпълнение, както и възможността последното да бъде изоставено, не се отразяват върху заварения статус на съответния недвижим имот в имотния регистър.
Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав.

Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК изключва възможността за осъществяване на останалите релевирани допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5 от 27.12.2012г., постановено по ч. гр. д. № 55/2012г. от С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: пристъпване към изпълнение върху заложено Тг предприятие
Ново мнениеПубликувано на: 28 Май 2013, 08:28 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 355
[населено място], 22.05.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. И.
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.

след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 1477/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №17 от 24.01.2013г., постановено по ч.гр.дело №54/2013г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение №6 от 27.12.2012г. на Съдията по вписванията при Районен съд – [населено място]. С това определение отказано вписването на пристъпване на изпълнение върху заложено търговско предприятие с наименование [фирма] като съвкупност от права , задължения и фактически отношение поради това, че обстоятелството не подлежи на вписване. Жалбоподателят [фирма] /*** АД/ моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по два материалноправни въпроса.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, доколкото определението на съда не е съобщено на частния жалбаподател, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Основния спорен по делото въпрос е подлежи ли на вписване пристъпването към изпълнение на търговско предприятие по отношение на което има вписан особен залог по ЗОЗ. За да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС – [населено място] въззивният съд е приел, че исканото за вписване от молителя обстоятелство не е предвидено нито в Правилника за вписванията / ПВ/, нито в специалния закон ЗОЗ. На основание чл.26, ал.3 ЗОЗ тези обстоятелства подлежат на вписване по ТР, чл.22а, ал.1 ПВ предвижда вписване само на залог на търговско предприятие в имотния регистър. Необходимата публичност на пристъпване на изпълнение върху търговско предприятие, за което има вписан залог, се осигурява с вписването това обстоятелство в ТР. На последно място съдът е приел недоказаност на обстоятелството, чието вписване се иска, доколкото у-е №20121211152209/11.12.2012г. на ТР не съдържа данни за пристъпване към принудително изпълнение върху недв. имоти, тъй като от удостоверението се установява, че заложния кредитор е пристъпил към изпълнение на ТП като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С оглед на алтернативния характер на чл.46, ал.1 ЗОЗ този вид изпълнение изключва възможността за изпълнение върху отделни недвижими имоти, включени в предприятието.
Въпросът подлежи ли на вписване в книгата по чл.33,б”д” ПВ “пристъпването към изпълнение” върху заложено ТП като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е релевантен за спора, тъй като по него се е произнесъл С. окръжен съд и попада в общото основани по чл.280, ал.1 ГПК. Налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречиво разрешаван правен въпрос, доколкото от представените с частната касационна жалба ксерокопия на определения от 2.02.2012г. и 20.12.2011г. на Б. окръжен съд на този въпрос въззивният съд е дал положителен отговор и е разпоредил на съдията по вписванията при районен съд Р. вписване на пристъпване към принудително изпълнение към отделни активи на заложено ТП.
Съгласно приетото в т.3 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС наличието на противоречива практика по правен въпрос обаче не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Случаят е точно такъв. С определение по ч.т.д. № 1476/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че не подлежи на вписване в имотния регистър на обстоятелството “пристъпване към изпълнение” върху недв. имоти на търговско предприятие, за което има вписан особен залог по ЗОЗ. Определението е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК при допуснато касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за попълване на законовата непълнота досежно това следва ли в имотния регистър да се възпроизвеждат всички подлежащи на вписване действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в ЦП на особените залози когато такъв залог е бил учреден върху търговско предприятие, които в активите си има конкретни недв. имоти. Прието от окръжният съд не е в противоречие с определението на състава на ВКС, ТК, с което настоящия състав изразява съгласие, поради което обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17/24.01.2013г., постановено по ч.гр.дело № 54/2013г. на С. окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов