О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2428 гр.София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1634 от 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Сердика Лоджистикс“ ЕАД срещу определение № 4087 от 21.03.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1954 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-IV-Г състав за потвърждаване на определение с рег.№ 91 от 26.01.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване на споразумение от 31.03.2022 г. за прекратяване на договор за наем на недвижими имоти от 21.05.2018 г., вписан на 15.06.2018 г. и за отбелязване изтичането на срока на този договор за наем от 21.05.2018 г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на съдебния акт. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 26.01.2024 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че актът, който молителят е поискал да бъде вписан /споразумение за прекратяване на наемен договор за недвижими имоти/, не подлежи на вписване в имотния регистър, тъй като съгласно чл.2 от Правилника за вписванията вписване, отбелязване или заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. Посочено е, че действително в чл.4, б.“е“ от Правилника за вписванията е предвидено вписване на договори за наем на недвижими имоти за срок по-дълъг от една година, но нито в този правилник, нито в друг нормативен акт е предвидено вписване на прекратяването на тези договори. Такова вписване е предвидено само за прекратяването на договорите за аренда в земеделието, съгласно чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, какъвто не е настоящият случай. По същите съображения е прието и че не подлежи на отбелязване изтичането на срока на наемния договор от 21.05.2018 г.,вписан на 15.06.2018 г. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на това определение, поради следното: 1. Не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, произнасянето на ВКС по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Дори и да се приеме, че се поставя въпросът дали прекратяването на договор за наем на недвижим имот със срок по-дълъг от една година подлежи на вписване в имотния регистър по аналогия на чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, то по този въпрос също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато приложимата към спора правна норма липсва или е непълна или неясна, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на нормата, а когато такова тълкуване вече е дадено от ВКС- когато поради промени в законодателството или обществените условия даденото от ВКС тълкуване се налага да бъде променено. В конкретния случай, посоченият по-горе правен въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на нормата на чл.2 от Правилника за вписванията, която е ясна и пълна /в смисъл, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите/ и не се нуждае от допълнително тълкуване от страна на ВКС. По въпроса може ли да се прилагат по аналогия нормите, предвиждащи вписване на актове и обстоятелства в имотния регистър, има и практика на ВКС, според която за да е допустимо вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър, същото съгласно чл.2 от ПВп следва да е предвидено в закона, като правоприлагане по аналогия или разширително тълкуване на нормите, предвиждащи вписване, е недопустимо. В този смисъл са например определение № 230 от 02.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 35 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 7 от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4099 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 252 от 19.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 4232 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС, а от постановяването на същата не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. 2. Не е налице и посоченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на чл.112-116 от Закона за собствеността, чл.2, 4, 13, 19, 32 от Правилника за вписванията и на ГПК в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. 3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4087 от 21.03.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1954 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-IV-Г състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|