КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр.София,.12.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България ГК, II г.о. дело № 118/2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от
председателя ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 118/2010 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на ИКМ и ВМР от с.Звенимир, община Главиница, обл.Силистра против разпореждане № 25/10.02.2010 год. на Силистренски окръжен съд по ч.гр.дело № 26/2010 год. на с.съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави без разглеждане частната жалба на ИКМ и ВММ срещу вписана възбрана на 19.01.2010 год. от съдията по вписванията гр.Тутракан върху техен недвижим имот, находящ се в землището на с.Звенимир, Община Главиница, ул."Втора" № 41, съставляващ имот пл.№ 127, с площ 2130 кв.м., за който са отредени парцел I и парцел XVII в кв.9 по плана на селото, ведно с построените в имота жилищна сграда, стопански постройки и гараж, при граници: имот № XVI-126, имот № И-126, въззивният съд е мотивирал изводи за недопустимост на частната жалба, съответно и за недопустимост на производството по нея, затова го прекратил.

Касационният съд споделя изцяло правните изводи за недопустимост на частната жалба. Видно от представеното доказателство, изразяващо се в искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията - Тутракан, отправено от частен съдебен изпълнител, с район на действия Окръжен съд Силистра, И. и В. М. са длъжници по изпълнително дело № 20097670401490, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 258/2005 год. на Тутракански районен съд, по молба на СДК и БАК. Искането до Службата по вписванията за вписване на възбрана върху недвижимия имот е основано на чл.449, ал.2 ГПК.

Действието на съдебния изпълнител, извършено по реда на чл.449, ал.2 ГПК представлява действие, което не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл.435 ГПК изрично посочва случаите на обжалваемост на действията на съдебния изпълнител. Вписването на възбраната, извършено по реда и условията на Глава V от ПВ също не подлежи на обжалване, а може да бъде заличено, при условията на чл.31 ПВ.
За наложената възбрана, която е съобщена на длъжниците в поканата за доброволно изпълнение не е предвидена процесуална възможност за обжалването й, по реда и условията на чл.435-438 ГПК, затова правилно въззивният съд е отказал да разгледа жалбата, като недопустима, а постановеното разпореждане под № 25 от 10.02.2010 год. следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25/10.02.2010 год. на Силистренски окръжен съд по ч.гр.дело № 26/2010 год. на с.съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на ИКМ и ВММ от с.Звенимир, община Главиница, област Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139

София, 19.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о.; в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 74 по описа  за 2009год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 вр. чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. К. АД срещу определението от 26.11.2008 год. по ч.гр.д. № 2366/2008 год. на Варненския окръжен съд с което ВОС, произнасяйки се по реда на чл.577 ГПК е оставил в сила определението от 30.07.2008 год. на съдията по вписванията при Ш. районен съд. С това определение, сезиран с искането на И. К. АД за отмяна на разпореждане за частично заличаване на вписана възбрана, съдията по вписванията е постановил отказ, мотивирайки се с това, че отмяната на разпореждането е извън пределите на неговата компетентност.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение по чл.274 ал.3 т.2 ГПК и по отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът по касация ООД не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК. Депозирал е искане за отвод на докладчика по делото, който отвод съдебният състав счита за неоснователен, поради липсата на която и да било от предпоставките на чл.22 ал.1 ГПК, като искането следва да бъде квалифицирано като процесуално действие по чл.3 ГПК, целящо забавяне хода на процеса.

При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол И. К. АД основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне от страна на съдилищата по съществен процесуално правен въпрос – неприложимостта на чл.253 ГПК в охранителното производство. Счита, че произнасянето би било от значение за развитието на правото, доколкото липсва съдебна практика по този въпрос.

С. на настоящия съдебен състав е, че основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК в случая не е налице и касационен контрол не следва да бъде допуснат произтича от следното:
Като обезпечителна мярка по съдебен спор между страните (предмет на гр.д. № 86/2008 год. на ШОС) е било допуснато вписването на възбрана. С разпореждане от 16.07.2008 год. съдията по вписванията е постановил частично заличаване на вписаната възбрана. Искането на И. К. АД към съдията по вписванията е било да постанови друго, с което сам да отмени разпореждането си от 16.07.2008 год. Именно отказът да бъде приложен чл.253 ГПК по отношение на разпореждането е предмет на въззивно и касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол поради това, че с разпоредбата на чл.540 ГПК, прилагането на чл.253 ГПК изрично е изключено в рамките на охранителните производства. Т.е. произнасянето на ВКС не би допринесло нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото. Дали самото разпореждане от 16.07.2008 год. е законосъобразно или не, е извън обсега на проверка в настоящето производство.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на Д. М. ООД за отвод на докладчика по делото.
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на определението от 26.11.2008 год. по ч.гр.д. № 2366/2008 год. на Варненския окръжен съд
О. е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.