КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 20:22

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: вписване на апорт - непарична вноска
Ново мнениеПубликувано на: 25 Юни 2010, 10:02 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 212 от 1.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева
чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с

чл. 577, ал. 1 ГПК



--------------------------------------------------------------------------------


Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от "Д" А. гр. С. с вх. № 2009/15.12.2009 г. на Я. окръжен съд срещу определение № 247 от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. № 437/2009 г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 18/17.11.2009 г. на съдията по вписвания при Я. районен съд, постановено по молба вх. рег. № 41/17.11.2009 г. на "С" при Я. районен съд, с което е отказано вписване на устава на дружеството -жалбоподател за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, извършена от вносителя "Х" ООД гр. Я. Я. окръжен съд е възприел изводите на съдията по вписвания при Я. районен съд, че молителят не е спазил общите изисквания на раздел втори от П. за вписванията, ДОПК и Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията.


Частният жалбоподател "Д" А. гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа, че неправилно съдилищата са приели, че вписването на У. на акционерното дружество за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, следва да се извърши по реда на раздел II от П. за вписванията, вместо по този на раздел III- ти, тъй като подлежи на вписване уставът, като документ удостоверяващ прехвърлянето на собствеността върху непаричната вноска, а не самата сделка с нея.


Обжалваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по правилността на постановения отказ на съдията по вписвания (чл. 577, ал. 1 ГПК), подлежи на касационен контрол при условията на чл. 280 ГПК (чл. 274, ал. 3 ГПК). С определение № 6 от 6.01.2009 г. по същото частно дело на ВКС, I Т. О., то е върнал на Я. окръжен съд за извършване проверка за редовността на частната жалба, включително и за изпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3 ГПК.


И след връщането на частната касационна жалба, жалбоподателят "Д" А. отново не е изпълнила точно задълженията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но съобразно твърденията му в изложението към частната касационна жалба, поставените от него правни въпроси, обусловили изхода по конкретното дело могат да се квалифицират по следния начин: 1) По кой ред следва да се впише от съдията по вписване на устава на акционерното дружество, в който е отразено увеличаването на капитала с непарична вноска - по раздел II или по раздел III на П. за вписванията; 2) К. се вписва - сделка с недвижим имот или У., като документ, удостоверяващ сделката; 3) Как следва да се определя държавната такса по вписването и 4) С. ли да се изисква декларация по чл. 264 ДОПК.


Налице е подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото разрешаването на поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречива съдебна практика - не е доказано. Представените с частната жалба определения на Софийския окръжен съд са отменителни, поради което съдът не се е произнесъл окончателно по повдигнатите въпроси и постановените съдебни актове, макар и необжалваеми, не се ползват с окончателен стабилитет.


Частната жалба е неоснователна.


Правилно Я. окръжен съд е приел, че са приложими разпоредбите на раздел втори от П. за вписванията, регламентиращ вписването на актове с недвижими имоти, за разлика от раздел III-ти, уреждащ вписването на искови молби и на постановените по тях решения. Подлежащите на вписване актове в раздел II от П. са посочени в чл. 4, б. "а" от него, като изрично е упоменато, че подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, които актове на са изброени изчерпателно. Непаричната вноска на право на собственост върху имущество на вносителя в капитала на акционерно дружество, (в случая апорт от "Х" ООД гр. Я. на хлебозавод, находящ се в гр. Я., ул. "Д" № 3А, състоящ се от седем промишлени сгради), представлява особен вид отчуждителна сделка в полза на учреденото вече юридическото лице - "Д" А. гр. С., чрез която се увеличава капитала му (чл. 193 ТЗ), поради което следва да се включи в актовете по чл. 4, б. "а" от П. Независимо, че при акционерното дружество, каквото е процесното "Д" А., описанието на вноската трябва да се отрази в устава (чл. 72, ал. 1 ТЗ), по съществото си апортът се състои от отчуждаване на правото на собственост на вносителя и преминаването му в полза на дружеството. Внасянето на това правото на собственост в капитала на дружеството представлява "прехвърляне на права" по смисъла на чл. 73, ал. 1 ТЗ, което означава, че дружеството придобива това право на деривативно основание. Транслативното действие на сделката между вносителя на неимуществената вноска и приемащото я дружеството може да се изведе по косвен път и от възложената с чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ на съдията по вписване проверка върху правата на вносителя. По отношение на непаричната вноска на вещно право върху недвижим имот, като особен вид сделка, законодателят е въвел изключението съдията по вписванията да проверява правата на вносителя (чл. 73, ал. 5 ТЗ), а не нотариусът, както е при другите сделки.


След като правилно Я. окръжен съд е приел, че при вписване на устава на внесената непарична вноска в капитала на акционерното дружество, фактически подлежи на вписване особената отчуждителна сделка, между вносителя и дружеството, дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл. 2 от Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията. Събираната такса в този случай е 0.1% върху цената на вноската, определена по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ. Ето защо правилни са и изводите на съдилищата, че внесената от молителя "Д" А. минимална държавна такса от 10 лв. е недостатъчна.


Транслативното действие спрямо собствеността на сделката, с която се прави непаричната вноска в капитала на акционерното дружество, обяснява и нуждата от представяне пред съдията по вписване на удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Законодателят изрично е прогласил задължението за удостоверяване в тази хипотеза чрез писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурително вноски.


Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:


Оставя без уважение частната касационна жалба на "Д" А. гр. С. с вх. № 2009/15.12.2009 г. на Я. окръжен съд срещу определение № 247 от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. № 437/2009 г. на Я. окръжен съд.


Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: непарична вноска
Ново мнениеПубликувано на: 25 Юни 2010, 10:32 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 1/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова
чл. 73, ал. 5 ТЗ


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.


Образувано е по частна касационна жалба на "Д" А., гр. С. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 23.10.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., с което е отказано вписване на апортна вноска.


В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че вписването на Устава на дружеството по повод извършена непарична вноска по чл. 73, ал. 5 ТЗ следва да се извърши по реда на Раздел II от Правилника за вписванията при съобразяване изискванията на чл. 6 от същия. Аргументирано е становището, че доколкото в посочения нормативен акт липсва изрична уредба на вписването на Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ, за същото следва да са изпълнени само визираните в тази норма предпоставки. Несъгласие е изразено във връзка с приетата за дължима държавна такса, като се твърди, че същата е в размер на 10 лв. и не следва да бъде определяна на база оценката на апортирания имот, тъй като вписването на Устава представлява вписване на документ, а не на сделка с недвижим имот.


Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани въпросите: 1. - по какъв ред следва да бъде извършено вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ - по Раздел II или по Раздел III от Правилника за вписванията и 2. - каква е дължимата държавна такса за това вписване.


Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:


Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.


По допускането на касационно обжалване:


Настоящият състав намира, че поставените от частния жалбоподател въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването им е обусловило отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.


Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от представеното по делото определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/2008 г. на Софийски окръжен съд се установява, че поставените от жалбоподателя въпроси се разрешават по различен начин от въззивните съдилища. С оглед на това противоречие и предвид липсата на изрична нормативна уредба, както и на практика на Върховен касационен съд, за реда, по който следва да се извършва предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване, по отношение на поставените въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.


По основателността на частната касационна жалба:


За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., въззивният съд е приел, че доколкото внасянето на недвижим имот в капитала на акционерно дружество представлява непарична вноска и има вещно-транслативен афект относно правото на собственост върху имота, предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване на Устава следва да се извърши при спазване правилата на Раздел II от Правилника за вписванията - вписване на актове относно недвижими имоти, а не по реда на Раздел III от Правилника за впиване на искови молби и постановените по тях актове.


С оглед на това, е направен извод за задължението на съдията по вписванията да провери и всички предпоставки, визирани в чл. 6 ПВ, които в конкретния случай са: подлежи ли на вписване актът и същият отговаря ли на изискването за форма; има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и имота; представена ли е скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта. Като условие за извършване на вписването решаващият състав е посочил също внасянето на държавна такса и представянето на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.


Въззивният съд е преценил, че част от тези изисквания в случая не са изпълнени. По-конкретно: не са представени скица-копие от кадастралната карта относно построените сгради и техните идентификатори, декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка; липсват данни, в т. ч. и след извършена служебна справка в Търговския регистър, че "Х" А., гр. В., посочено като собственик на апортирания имот в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* е идентично с далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД); не е внесена дължимата за вписването държавна такса в размер на 7 791 лв., определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, която в случая е оценката в даденото от вносителя съгласие, доколкото същата не е по-висока от направената от вещите лица оценка на непаричната вноска.


Определението е правилно.


Настоящият състав споделя напълно становището на въззивния съд, че вписването на Устава на акционерното дружество при извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска следва да бъде извършено по реда на Раздел II от Правилника за вписванията, т. е. при спазване на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, в т. ч. и изчерпателно изброените изисквания по чл. 6 от същия правилник. Въведеното в чл. 73, ал. 5 ТЗ задължение за вписване произтича от обстоятелството, че непаричната вноска представлява по своята същност акт на разпореждане на съдружника/акционера, с който се променя носителят на правото на собственост върху предмета на апорта, като същото преминава в патримониума на дружеството. Безспорно е както в правната теория, така и в съдебната практика (в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на ГПК от 2007 г. - решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/209 г. на ВКС, II т. о.), че вписването в Службата по вписванията няма транслативен ефект - този ефект е настъпил с вписването на дружеството в Търговския регистър, респ. с вписването на увеличението на капитала на същото. Вписването в Службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т. е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.


Тази правна характеристика на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел II на Правилника за вписванията. Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, Уставът на дружеството следва да се причисли към категорията "други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване" по смисъла на препращането в чл. 4, б. "и" ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ, освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл. 6 ПВ. Поради това, дължима за вписването се явява и държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, определена на база оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 2 и 3 ТЗ, а не минималната държавна такса от 10 лв., дължима за вписване на акт.


С оглед изложеното и в съответствие с правомощията си по чл. 291, ал. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г., предмет на частната касационна жалба, а не практиката, обективирана в приложеното определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/208 г. на Софийски окръжен съд, имащо за предмет аналогичен случай - вписване на акт по чл. 263и, ал. 6 ТЗ (удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за извършено преобразуване/, в хипотезата на вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.

Преценено в съответствие с горните изводи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неизпълнението на част от задължителните за вписването нормативни изисквания, изразяващо се в непредставяне на скица-копие от кадастралната карта, касаеща построените сгради и техните идентификатори, на декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка, както и невнасянето на определената в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 3 ТЗ - обосновава законосъобразността на постановения от съдията по вписванията отказ да впише представения Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Единствено неправилно е приетото от въззивния съд по отношение липсата на идентичност между собственика на апортирания имот "Х" А., гр. В., посочен в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* и далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД). Идентичността на посочените правни субекти се установява от представеното с частната касационна жалба решение № 4* от 4.07.2006 г. по ф. д. № 1163/2004 г. на Варненски окръжен съд. Само по себе си, обаче, това обстоятелство обаче не може да промени направения извод за законосъобразност на отказа като цяло.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 577 ГПК


ОПРЕДЕЛИ:


Оставя в сила определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на апорт - непарична вноска
Ново мнениеПубликувано на: 09 Дек 2010, 10:18 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 06 Ное 2009, 14:44
Мнения: 1
РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 13.02.2006 Г. ПО Т. Д. № 95/2005 Г., I Т. О. НА ВКС



Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2005 г.


НОРМАТА НА ЧЛ. 180, АЛ. 1 ДПК (ОТМ.) Е МАТЕРИАЛНОПРАВНА.

Чл. 180 ДПК (отм.)

Чл. 135 ЗЗД

Чл. 647 ТЗ



Докладчик зам. председател на ВКС Любка Илиева



Производството по делото е образувано по реда на чл. 218а ГПК по повод подадена касационна жалба от Агенция за държавни вземания против решение от 5.11.2004 г. по т.д. № 62/2004 г. на В. апелативен съд, с което е отменено решение от 29.04.2004 г. по т.д. № 491/2003 г. на С. окръжен съд. С това решение първоинстанционният съд е уважил предявеният от Агенция за държавните вземания установителен иск с правно основание чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) за установяване относителната недействителност на апортираните вноски от ответника "Агромикрон 2003" АД (предишно наименование "А." АД), представляващи осем недвижими имоти и движими вещи по инвентарна книга, с пазарна стойност 448 280 лв. в капитала на "А. Р.", АД (с променено наименование "А." ЕАД), отразени в чл. 4 от Устава на "А. Р.", АД, вписан в службата по вписвания при Районен съд Т. на 11.04.2003 г.

С решение от 29.04.2004 г. по т.д. № 491/2003 г. С. окръжен съд е приел, че ответникът "А.-2003" АД неправомерно се е разпоредил с имуществото си чрез извършения апорт в капитала на "А.-Р." АД, което безспорно е станало след датата на установяване на публично задължение, респ. след връчването на акта за възлагане на данъчна ревизия и установяване на друго данъчното вземане към вносителя на непаричната вноска "А.-2003" АД. Специалният установителен иск с правно основание чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) е уважен. С решение от 5.11.2004 г. по т.д. № 62/2004 г., предмет на касационната жалба, В. апелативен съд е приел, че нормата на чл. 180 ДПК (отм.) е материално-правна, поради което не може да има обратно действие. Уставът на "А.Р." АД, с който е извършен апортът, е вписан в службата по вписвания на 11.04.2003 г., към който момент не е действала нормата на чл. 180, ал. 1, т. 4 ТЗ (ДВ, бр. 42 от 9.05.2003 г.). В. апелативен съд е приел, че искът на това основание може да се води успешно, само когато апортът е извършен след новелата на ДПК, поради което е отменил решението на първоинстанционния съд и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК е отхвърлил предявения иск.

Жалбоподателят Агенция за държавни вземания (АДВ) сочи, че решението е неправилно, защото съдът е приел, че материалноправната норма на чл. 180 ДПК действа само занапред. Подържа, че процесуалното действие на установителния иск по чл. 180 ДПК (отм.) е аналогично на това по чл. 647 ТЗ, поради което става въпрос за ново уреждане на заварени правоотношения и създаване на възможност за предявяване на специалния отменителен иск по чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.).

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от заинтересована страна, участник във въззивното производство, срещу решение на апелативен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Касационната жалба е неоснователна.

Правилни са изводите на В. апелативен съд, че нормата на алинея първа на чл. 180 ДПК (отм.), с която се обявяват за относително недействителни спрямо държавата и общините изчерпателно изброените в точки от 1 до 4 на същия текст безвъзмездни и възмездни сделки, учредяване на залог, ипотека и друго обезпечение върху имуществено право на длъжника, апортни вноски на имуществени права на длъжника, е материално-правна. В хипотезата на тази правна норма са посочени основанията, водещи до относителната недействителност, фактическите състави, от които се поражда материалното право за уреждането на последиците от недействителността. При относителната недействителност, сделката е действителна и произвежда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие само спрямо определени лица - в случая спрямо длъжника по публичното задължение. Посочването в закона спрямо кои лица, при какви условия и кои разпоредителни действия могат да бъдат обяви за относително недействителни, представлява материално-правна норма. Тя регламентира отношения между субектите, извършващи изброените разпоредителни действия, защото сочи основанията, водещи до относителната недействителност. Само при извършване на посочените сделки, учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, както и извършване на апортни вноски на имуществени права на длъжника във времето след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на акта за възлагане на данъчна ревизия и установяването на друго данъчно задължение, те няма да имат действие спрямо него. При наличието тези основания се поражда материалното право за държавата или общините да искат прокламирането на изброените разпоредителни действия с имуществото на длъжника за относително недействителни.

Така породеното материално право се релевира с отменителния иск по алинея втора на чл. 180 ДПК (отм.). В тази част нормата е процесуалноправна, защото регламентира процесуалните правоотношения между субектите на разпоредителните действия от една страна и юрисдикционния орган, от друга, който дава защита и налага санкция срещу нарушителя на материалното право. В частта, обаче, в която се посочва юридическият факт, от който произтича правото да се иска прокламиране на относителната недействителност, както и субектите, спрямо които се отнася, тя представлява материално-правна норма. Това са посочените от закона основанията за пораждане на материалното право, поради което правилно В. апелативен съд е приел, че нормата на алинея първа на чл. 180 ДПК (отм.) е материално-правна. След като с изрична разпоредба не й е придадена обратна сила, тя не може да има обратно действие.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя АДВ, че се касае до ново преуреждане на заварени правоотношения, поради което следва да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл. 647 ТЗ. С тази норма в Търговския закон законодателят е предвидил нов специален процесуален способ за релевиране на съществуващото материално-правно основание за относителната недействителност. Отменителният иск за установяване на относителната недействителност по чл. 647 ТЗ е специален спрямо този по чл. 135 ЗЗД. С иска по чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) се въвежда ново основание за относителна недействителност на разпоредителното действие на длъжника - в случая извършването на апортна вноска на имуществени права на длъжника "А. 2003" АД след установяване на задълженията му към АДВ. Материално-правното основание, от което произтича правото на отменителния иск, не е съществувало към приетия от В. апелативен съд за правнорелевантен момент на извършването на апорта-вписването на устава на "А.-Р." АД в службата по вписванията, поради което не може да се говори за процесуално преуреждане с нормата на чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) на съществуващо материално-правно отношение. Възражения за момента на настъпване на вещнопрехвърлителния ефект на апортната вноска с оглед разпоредбите на чл. 73, ал. 4 ТЗ не се правят и поради обвързаността на касационната инстанция от въведените касационни основания (чл. 218ж, ал. 1 ГПК), Върховният касационен съд не обсъжда този въпрос.

В полза на ответника по касационната жалба разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, нито е доказано тяхното извършване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: действие на вписване на апорт /непарична вноска/ в СВ
Ново мнениеПубликувано на: 26 Авг 2011, 12:09 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р Е Ш Е Н И Е № 150
гр. София, 10.11.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.

при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 766 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ж” АД, гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу решение № 228 от 09.06.2008г. по т. дело № 1727/2007г. на С. апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 16.03.2007г. по гр. д. № 1040/2004г. на С. градски съд, Търговска колегия, VІ-5 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от „Ж” АД, гр. С. срещу „У” АД, гр. София /тогава „Е” АД/ искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 55а, ал. 2 ЗДДС /отм./ за заплащане на сумата 80 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените на ищеца 4/5 ид. части от недвижим имот – масивна жилищна сграда в гр. С., ул. „Т” № 6 за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г., сумата 10 000 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001г. до 28.06.2004г. и 18 000 лв. – ДДС върху главницата и мораторната лихва, както и предявените при условията на евентуалност от М. Ж. Б. от гр. С. срещу „У” АД, гр. София /тогава „Е” АД/ искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените му 1/5 ид. част от недвижим имот за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г., сумата 2 500 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001г. до 28.06.2004г., и ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение съответно в размер 2 441,38 лв. и 508,62 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че необосновано въззивният съд е приел, че ответникът е платил на трето лице при условията на чл. 75, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Касаторът счита, че не е налице овластяване от кредитора, кредитор е новият собственик, а не бившите собственици, налице е противопоставяне друг да получи наемната цена в писмо № 4406/22.09.1997г.

В касационната жалба е релевиран довод за необоснованост на извода на съда, че договорът за наем не е бил прекратен, тъй като това не било ясно от цитираното писмо. Според касатора в писмото е посочено, че то е отправено поради оспорване от ответника на собствеността на имота и неговия отказ да плаща наемната цена. От съдържанието на отговора на ответника с писмо № 4495/23.09.1997г. е видно, че банката е възприела промяната на собствеността, но грешно счита, че следва да плаща на бившите собственици, които са оттеглили пълномощията си. Действията на бившите собственици – упълномощители са извършени в период по-ранен от разменената кореспонденция на 22 и 23.09.1997г. между ищеца и банката – 23.07.1997г. и 17.09.1997г.

Касаторът излага съображения, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД са налице: ищецът е собственик на 4/5 ид. части от имота по силата на извършена апортна вноска; ответникът е ползувал имота без правно основание, тъй като договорът за наем е прекратен и е налице за ответника обогатяване, а за ищеца обедняване. По отношение на придобиването на собствеността на 4/5 ид. части от недвижимия имот поддържа становище, че правото на собственост върху непаричната вноска се придобива с вписването на увеличаването на капитала с непарична вноска, предвид конститутивния характер на вписването, както и че не може инцидентно, без за е предявен инцидентен установителен иск за нищожност на извършения апорт или за нищожност или недопустимост на извършеното вписване, съдът да прави изводи, противоречащи на съдебното решение и да приеме, че ищецът не е собственик, защото няма съответно оформен дружествен договор и вписването му в предвидения от закона ред в службата по вписвания.

Касаторът моли решението да бъде отменено, предявените искове уважени и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът „У” АД, гр. С. като правоприемник на влялото се в него „Е” АД оспорва касационната жалба по същество и поддържа становище, че решението е законосъобразно, правилно съдът е приел, че договорът за наем не е прекратен, физическите лица въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явили овластени да получат наема, поради което не е налице обогатяване на ответника. Излага доводи, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост, съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици и без да е предявен инцидентен установителен иск. По отношение на иска за заплащане на ДДС по чл. 8 ЗДДС ответникът поддържа, че ДДС не се дължи, тъй като обезщетението за ползване не е облагаема сделка или услуга и няма данни ищецът да е начислил ДДС и да е издал фактура. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. Ж. Б. и третите лица - помагачи Т. К. Д., Я. Т. Д. и В. Й. С. не изразяват становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното:

С определение от 07.05.2009г. по т. дело № 766/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът за активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

С обжалваното решение е прието за установено, че след придобиване на процесния недвижим имот с нотариален акт № 187 от 14.07.1992г. от ищеца М. Б. и третите лица помагачи Т. Д. , Я. Д. и В. С. на 26.10.1992г. между „Е” ООД /праводател на ищеца „Ж” АД/ и упълномощители Я. Д. , Ж. Б. в качеството му на пълномощник на М. Б. , В. С. и Т. Д. , от една страна, и „С” АД /праводател на „У” АД/, от друга страна, е сключен договор за наем, по силата на който първите са предоставили на банката за временно и възмездно ползване първия и таванския етажи от сградата на ул. „Т” № 6 за срок от 10 години. Въззивният съд е направил извод, че „Е” ООД е било натоварено да упражнява всички права и задължения на наемодателите по договора за наем от тяхно име и за тяхна сметка и видно от доказателствата, праводателят на ищцовото дружество се е легитимирал като такъв.

Решаващият съдебен състав е приел, че през периода м. юли – м. декември 1999г. ищецът „Ж” АД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на вписания с решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО апорт. Поради това, че до 1999г., вкл. до постановяване на въззивното решение вписването не е било заличено по реда на чл. 498 ГПК /отм./, както и поради обстоятелството, че оспорването на вписването не може да бъде извършено в производството по иска по чл. 59 ЗЗД нито чрез възражение, нито чрез иск, въззивният съд е направил извод, че ответникът е обвързан от конститутивното действие на вписването.

При прехвърлянето на имота чрез апортирането му в капитала на „Е” ООД ищцовото дружество, респективно неговият праводател, е било обвързано от договора за наем съгласно чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и същото е следвало да заяви пред наемателя правата си на собственик, като евентуално прекрати договора за наем. След обсъждане на събраните по делото доказателства Софийски апелативен съд е направил извод, че „Ж” АД не е направило това. По отношение на писмото от 22.09.1997г., с което ищцовото дружество е поискало от ответника да му заплати дължим наем за м. септември 1997г. и е отправило предупреждение за прекратяване на договора, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че това изявление е прието от ответника не като изявление за прекратяване на договора от новия собственик на имота, а като такова, направено в качеството му на пълномощник на наемодателя.

С обжалваното решение е прието, че ответникът е продължил добросъвестно да плаща дължимия по договора наем на наемодателите, с които са сключвани и впоследствие допълнителни споразумения и които са получавали наемната цена. Въззивният съд е изложил съображения, че след като договорът за наем не е бил прекратен нито от наемодателите, нито от ищцовото дружество в качеството му на приобретател на имота, за ответника физическите лица /наемодателите/ са лицата, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явявали овластени да получат наема. Поради това решаващият съдебен състав е направил извод, че плащането на наемна цена през исковия период, извършено на физическите лица, освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр.1 ЗЗД, и следователно не е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението.

По отношение на предявения в евентуално съединение иск от ищеца М. Б. с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че същият е неоснователен, тъй като М. Б. не е собственик на процесния недвижим имот. М. Б. като съдружник в „Ж” АД не е оспорил вписването на апорта и собствеността на ищцовото дружество върху имота, поради което конститутивното действие на вписаната апортна вноска го обвързва.

Решението на Софийски апелативен съд е правилно, законосъобразно и обосновано.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Претендираното обезщетение за ползване на процесния недвижим имот е обосновано с правото на собственост върху имота по силата на извършен апорт. Спорните между страните въпроси се отнасят до легитимирането на ищеца като собственик на процесния имот с вписания апорт, обвързано ли е третото лице от вписването на апорта, може ли в производството по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД да се извършва проверка на действителността на извършеното вписване, уведомил ли е ищецът наемателя за прехвърлянето на собствеността и прекратил ли е валидно наемния договор.

Правилно решаващият съдебен състав е приел, че през периода м. юли – м. декември 1999г. ищецът „Ж” АД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на вписания с решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО апорт, както и че ответникът е обвързан от вписването поради това, че до 1999г., вкл. до постановяване на въззивното решение вписването не е заличено по реда на чл. 498 ГПК /отм./ и неговото оспорване не може да бъде извършено в производството по иска по чл. 59 ЗЗД нито чрез възражение, нито чрез иск. Представеното с исковата молба решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО, с което е вписано увеличаване на капитала на „Е” ООД със стойността на непаричната вноска на съдружниците, индивидуализирана чрез описание на недвижимия имот в протокола от Общото извънредно събрание на съдружниците от 22.05.1993г., легитимира „Е” ООД, а впоследствие и неговия правоприемник „Ж” АД като титуляр на правото на собственост върху 4/5 ид. части от процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Т” № 6.

Внасянето на непарична вноска в дружеството е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Този специфичен вещно - прехвърлителен производен способ се различава от обикновените сделки в целите, страните, формата, предмета, придобивния момент, действието и правните последици на сделката. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската. Вписването на дружеството с непарични вноски /учредителен апорт/, респективно вписването на увеличението на капитала чрез непарични вноски /последващ апорт/ създава една презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 496 ГПК /отм./, при разглеждане на искането за вписване, с което е сезиран, регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са специалните изисквания, при наличието на които единствено би било допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, аналогични чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29 и 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Провеждането на самостоятелен иск е необходимо поради това, че искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаването на вписаното обстоятелство разпоредбата на чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР изискват влязло в сила решение, произнасяне с диспозитив, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г., ВКС, ОСГК. Следователно до заличаване на вписания с решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО апорт по предвидения процесуален ред позитивното регистърно решение установява правото на дружеството върху непаричната вноска. Поради това валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в настоящия исков процес по възражение на ответника. В този смисъл доводът на ответника, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици, е неоснователен.

Вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, но вписаният акт може да се противопостави на трети лица, които след това са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот съгласно чл. 113 ЗС. Изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласие на вносителя, е предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател - в този случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си.

Законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения, че при прехвърлянето на имота чрез апортирането му в капитала на „Е” ООД ищцовото дружество, респективно неговият праводател, е било обвързано от договора за наем и същото е следвало да заяви пред наемателя правата си на собственик, като евентуално прекрати договора за наем. Когато договорът за наем не е вписан или няма писмен документ с достоверна дата, но наемателят се намира във владение /държане/ на имота, наемният договор е задължителен за приобретателя на наетия имот като договор за наем без определен срок. Приобретателят на наетия имот встъпва в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. Правата и задълженията на наемодателя преминават върху приобретателя, включително и правото да получава наема. Прехвърлянето на собствеността не поражда автоматично задължение за наемателя да заплаща наема на приобретателя вместо на бившите наемодатели. За да възникне това задължение, е необходимо приобретателят да уведоми наемателя за прехвърлянето на собствеността върху имота.

Обоснован и изграден въз основа на обсъдените в тяхната взаимовръзка съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ доказателства е изводът във въззивното решение, че ищецът не е заявил пред наемателя правата си на собственик и не е прекратил договора за наем. Не е достатъчно приобретателят да се противопостави друг да получава наемната цена /писмо № 4406/22.09.1997г./, а е необходимо да уведоми наемателя, че е придобил правото на собственост. Представените по делото писма, изходящи от „Е” ООД и от ТБ „Б” АД, клон „С” не установяват уведомяване на банката за прехвърляне правото на собственост. В писмо № 4406/22.09.1997г. не е посочено кога и на какво основание е прехвърлена собствеността на имота, а това е следвало да бъде направено с оглед обстоятелството, че в постановеното на 21.03.2004г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО решение непаричната вноска не е индивидуализирана. Писмо № 4495/23.09.1997г. не представлява индиция за знание от страна на банката за промяната на собствеността, а от него се установява, че банката е възприела действията на „Е” ООД като пълномощник на наемодателите – физически лица и поради оттегляне на пълномощията на дружеството не следва да му заплаща дължимия наем. Изпратеното до ТБ „Б” АД, клон „С” писмо изх. № 15/27.01.1999г. също не доказва уведомяване на банката от страна на приобретателя за прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, тъй като изхожда от физическото лице – наемодател М. Ж. Б. чрез неговия пълномощник Ж. Б.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обосновано въззивният съд е приел, че за ответника физическите лица /наемодателите/ са лицата, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явявали овластени да получат наема, и че извършеното на физическите лица плащане на наемна цена през исковия период освобождава ответната банка от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Законосъобразен е изводът за липсата на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски апелативен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника „У” АД сумата 2 610 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника М третите лица – помагачи не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228/09.06.2008г. по т. дело № 1727/2007г. на С. апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА „Ж” АД, гр. С., ул. „. шосе” № 105 да заплати на „У” АД, гр. С., пл. „С” № 7 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 2 610 лв. /две хиляди шестстотин и десет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Непогасени публ. задължения- чл.264 ДОПК и чл.87, ал.6 ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 26 Авг 2011, 12:19 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 616
С., 21.07.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.
ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.
Б. Б.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 492/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 1225 от 05.05.2011 г. по ч. гр. д. № 591/2011 г. на П. окръжен съд, 5 гр. състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против отказа на съдия по вписванията при Служба по вписванията към П. районен съд по преписка вх. № 2369/09.02.2011 г. да разпореди вписване на нотариално заверен дружествен договор от 01.07.2010 г. относно увеличение на капитала на дружеството чрез извършена от [фирма] непарична вноска на недвижим имот.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е потвърдил отказа за вписване на непаричната вноска по съображения за непредставяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, каквото не се изисква от закона. Твърди, че със заявлението за вписване е представена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК за липса на непогасени публични задължения на вносителя [фирма], с което са изпълнени условията на специалния закон за вписване на сделката.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 от ГПК, а като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са поставени следните въпроси : Необходимо ли е за вписването на апортна вноска да се представя в службата по вписвания наред с декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК; Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.264, ал.1, изр.1 от ДОПК - че прехвърлителят трябва да представи декларация за липса на задължения по отношение на имота, обект на конкретната сделка, или декларация за липса на задължения по отношение на държавата въобще; Кой от двата акта има транслативен ефект - вписването на апорта в търговския регистър или вписването в имотния регистър.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписвания да разпореди вписване на увеличение на капитала на [фирма] чрез непарична вноска на недвижим имот в [населено място], извършена от [фирма], съставът на П. окръжен съд е приел, че обжалваният отказ е законосъобразен, предвид приложеното към преписката постановление изх. № РД-50-5410/12.11.2010 г. на ТД на НАП - [населено място], доказващо наличие на непогасени публични задължения на прехвърлителя [фирма], обезпечени с наложена възбрана по реда на чл.195 във вр. с чл.200 от ДОПК, и непредставянето на удостоверение за заплащане на задълженията към датата на заявлението за вписване. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.264, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.265 от ДОПК и чл.87, ал.6 от ДОПК, с които е аргументирал становище, че при наличие на непогасени изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски вписването на апорта е допустимо след тяхното заплащане, тъй като в противен случай съдията по вписвания отговаря за задълженията солидарно с прехвърлителя.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Първият поставен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос - дали за вписване на непарична вноска, включваща недвижим имот, по реда на чл.73, ал.5 от ТЗ е необходимо само представяне на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК или се изисква и удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, не е обуславящ за изхода на делото, поради което не отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за допускане на касационно обжалване. Макар да се е позовал на липсата на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания да разпореди вписване на извършената в полза на [фирма] непарична вноска не заради формалното непредставяне на посоченото удостоверение, а заради отсъствието на доказателства за заплащане на подлежащите на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя [фирма], констатирани служебно по повод на предходен отказ за вписване. Представянето на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК е поставено като условие за разпореждане на вписването в конкретния случай с оглед необходимостта от категорично удостоверяване на факта, че отразените в постановление изх. № РД-50-5410/12.11.2010 г. на ТД на НАП - [населено място], публични задължения на [фирма] са погасени изцяло към датата на заявлението за вписване.
Дори да се приеме, че посоченият въпрос е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационен контрол поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК допълнителна предпоставка, а именно - въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният в обжалвания въззивен акт правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието за правото тогава, когато касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречи и се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или осъвременяване на съществуваща практика поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Изискванията за удостоверяване на задължения към държавата и общините при вписване на непарична вноска на недвижим имот в капитала на търговско дружество по реда на чл.73, ал.5 от ТЗ са уредени ясно и изчерпателно в разпоредбата на чл.264 от ДОПК. В чл.264, ал.1 от ДОПК е предвидено, че вписването се допуска само след представяне на писмена декларация от прехвърлителя за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за конкретния имот. За вписването не е необходимо нарочно удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, доколкото наличието или липсата на публични задължения се удостоверява с документите по чл.264, ал.1 от ДОПК, но ако въпреки декларацията съществуват данни за подобни задължения, съдията по вписвания не е лишен от правомощия да изиска представяне на удостоверение за тях. Целта на декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да препятства вписването на вноската до заплащането им - аргумент от чл.264, ал.4 от ДОПК. Поради това изискването на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК е правомощие на съдията по вписвания, който е компетентен да извърши вписването по реда на чл.73, ал.5 от ТЗ във вр. с р.ІІ от Правилника за вписванията, а при липса на декларация - да откаже вписването /в този смисъл определение № 212/01.03.2010 г. по ч. т. д. № 96/2010 г. на ВКС, І т. о., и определение № 153/26.02.2010 г. по ч. т. д. № 1/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./. Отказ от вписване може да бъде постановен и в случай на декларирани или служебно констатирани непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, за които няма доказателства да са заплатени, предвид установената в чл.265 от ДОПК имуществена отговорност на съдията по вписвания за тяхното изпълнение. Съществуващата ясна и пълна правна уредба и наличието на съдебна практика по приложението й препятства достъпа до касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание, поддържано от жалбоподателя във връзка с посочения по-горе въпрос.
Не са обуславящи за изхода на делото и другите два въпроса - за подлежащите на деклариране задължения по чл.264, ал.1 от ДОПК и за акта на вписване, релевантен за настъпване на транслативното действие на апортната сделка. Въпросите са неотносими към основанието, с което съдията по вписвания е аргументирал отказа за вписване на непаричната вноска в капитала на дружеството - частен жалбоподател, поради което обжалваното определение не съдържа произнасяне по тях, а наред с това по отношение на тях не са изпълнени твърдените от жалбоподателя допълнителни изисквания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Публичните задължения, които подлежат на деклариране от прехвърлителя по повод вписване на непаричната вноска на недвижим имот в капитала на търговско дружество, са посочени точно и изчерпателно в разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, с оглед на което не се налага нейното тълкуване. В правната доктрина и в съдебната практика не съществува спор по въпроса, че транслативното действие на апорта настъпва в момента на вписване на увеличението на капитала в търговския регистър, а вписването в имотния регистър има само оповестително действие /в този смисъл решение № 150/10.11.2009 г. по т. д. № 766/2009 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/. При тези обстоятелства касационното разглеждане на въпросите няма да допринесе нито за уеднаквяване на практиката, нито за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да се налага допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1225 от 05.05.2011 г. по ч. гр. д. № 591/2011 г. на П. окръжен съд, 5 гр. състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на апорт - непарична вноска
Ново мнениеПубликувано на: 21 Авг 2012, 10:40 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
Определение № 623 от 18.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 476/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева
чл. 73, ал. 5 ТЗ,

чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "У" А., гр. М. срещу определение от 4.03.2010 г. по ч. гр. д. № 16/2010 г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав, с което е оставена без уважение жалбата на "У" А., гр. М. срещу определение от 19.01.2010 г. на Съдията по в. при Районен съд Монтана, с което на основание чл. 32а от Правилника за в. е отказал да извърши вписване по заявление вх. № 124/19.01.2010 г. за направена апортна вноска в капитала на дружеството.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Окръжен съд Монтана поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт - съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилника за в. да се тълкува разширително или не; какви са предпоставките за отказ за извършване на вписването. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението за отказ на съдията по в., Окръжен съд Монтана е приел, че нито пред съдията по вписване, нито с жалбата са представени доказателства за правото на собственост на "М" А., гр. М. върху включената като апортна вноска помпена станция от 83,79 кв. м., находяща се в УПИ * в кв. 11 по плана на гр. М. Решаващият съдебен състав е констатирал, че тази помпена станция не е оценена от вещите лица, а представеният нотариален акт № 36/2006 г. на нотариус Б. П. се отнася до помпена станция от 83,79 кв. м., находяща се в друг имот - УПИ *Х в кв. 11 по плана на гр. М. Изложил е съображения, че в изпълнение на задълженията си по чл. 73, ал. 5 ТЗ съдията по в. законосъобразно е отказал вписването на апортната вноска поради непредставяне на доказателства за правото на собственост върху помпената станция.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантният правен въпрос се отнася до правомощията на съдията по в. при вписване на апортна вноска. Посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по него няма формирана трайноустановена практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на определението на Окръжен съд Монтана на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. трето ТЗ регламентира задължението на съдията по в. да извърши проверка на правата на вносителя, когато апортната вноска има за предмет вещно право върху недвижима вещ. Тази проверка изисква съдията по в. да удостовери, че правото на собственост върху недвижимата вещ - предмет на апорта принадлежи на вносителя. За да бъде извършена необходимата съгласно посочения законов текст проверка, пред съдията по в. следва да бъдат представени документите за собственост върху недвижимия имот. Правото на собственост върху обекта на вноската подлежи на доказване, както пред съдружниците, респективно акционерите, така и пред съдията по вписванията. При непредставяне на доказателства за собственост на апортирания имот съдията по в. има право да откаже вписване на направения апорт.

В настоящия случай отказът за вписване на апорта е правилен, тъй като не са представени документи за собственост на помпена станция от 83,79 кв. м., находяща се в УПИ * в кв. 11 по плана на гр. М. Като е потвърдил отказа на съдията по в., въззвивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение от 4.03.2010 г. по ч. гр. д. № 16/2010 г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Вписване на "изваждане на част от апортната вноска"
Ново мнениеПубликувано на: 13 Мар 2013, 09:41 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158
София, 11.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
М. Ф.

като изслуша докладваното от съдия Ф. ч.гр.д. № 1219 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал.1 вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния член [фирма] чрез В. Б. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р. Т., против определение № 207 от 15 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2013 г., с което е потвърден отказ № 589 от 27 декември 2012 г., на съдия по вписванията при районния съд в гр. В.
След като прецени данните по делото, касационният съд в настоящия си състав приема, че следва да спре производството по делото на основание чл. 292 ГПК, по следните съображения:
Частният жалбоподател твърди в частната касационна жалба и изложението към нея по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че обжалваното определение е неправилно по приетото разрешение за безусловната необходимост от отразяване в размера на капитала и в устава на дружеството на новонастъпилите след първичното вписване обстоятелства относно събаряне на постройка и за вписването на изменен устав в търговския регистър, което частният жалбоподател не е сторил. Поставен е материалноправният въпрос разпореждането с апортиран като непарична вноска в капитала на търговското дружество недвижим имот има ли за задължителна последица промяна в стойността на капитала на това дружество и, съответно, следва ли да намери задължително отражение в устава му. Правният въпрос е във връзка с поставените за разрешение пред ОСГТК проблеми при вписванията по тълк.д. № 7/2012 г. Предвид наличието на образувано тълкувателно дело настоящото производство следва да бъде спряно във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, до постановяване на решение по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по делото до постановяване на решение по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Вписване на "изваждане на част от апортната вноска"
Ново мнениеПубликувано на: 12 Юни 2013, 08:31 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 365
гр. София, 10.06.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
М. Ф.

като изслуша докладваното от съдия Ф. ч.гр.д. № 1219 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Делото е спряно до постановяването на решение по тълкувателно дело № 7/2012 г. След отпадане на пречката производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния член [фирма] чрез В. Б. Д., чрез процесуалния си представител адв. Р. Т., против определение № 207 от 15 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2013 г., с което е потвърден отказ № 589 от 27 декември 2012 г., т. ІІІ, вх.рег. № 28579 от 27 декември 2012 г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при районния съд в гр. В., обективиран в определение от 27 декември 2012 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, а мотивите са необосновани; въззивният съд е преповторил мотивите на съдията по вписванията, без изобщо да обсъди възраженията на частния жалбоподател срещу отказа и без да обсъди доказателствата, приложени към заявлението за вписване на апорта в имотния регистър; аргументите на въззивния съд, че разпореждането с недвижим имот, апортиран като непарична вноска в капитала на дружеството, безусловно следва да се отрази по отношение на размера на капитала, а следователно и в съответното изменение на устава на дружеството, са в противоречие с материалния закон, тъй като не държат сметка за правната природа на капитала на търговското дружество; след вписването на непарична вноска по партидата на частния жалбоподател и придобиване правото на собственост върху недвижимия имот, частния жалбоподател като собственик е премахнал за своя сметка и под контрола на [община] постройката, намираща се в имота и предвид промяната в статута на имота е заявено искане за вписване в имотния регистър единствено апорта на правото на собственост върху поземления имот, представени са изискуемите по чл. 6 от Правилника за вписванията и чл. 73, ал. 5 ТЗ документи; разпоредителните действия с постройката не се отразяват пряко на стойността на капитала, а се променя съотношението между капитал и чиста стойност на активите и то само ако последната спадне под размера на капитала; няма основание да се третират по различен начин капитал, който е формиран само от парични вноски, и капитал, който е формиран и от непарични такива; наличието на вписан апорт удостоверява, че към определен момент капиталът е формиран от непарична вноска, а последващите промени в апортираните имоти, в т.ч. и разпоредителни действия и сделки, не водят до изменение, съответно, до заличаване на вписаната непарична вноска или на част от нея; предмет на вписванията е транслативната сделка, а не дружествения договор; от представеното удостоверение е видно, че след първичното вписване новият собственик на имота и сградата е премахнал последната по предвидения в закона ред, но съдът не е обсъдил удостоверението; представена е и необходимата скица-копие от кадастралната карта, а фактът на премахване на сградата е удостоверен чрез официален удостоверителен документ от органа, компетентен да упражнява надзор по тези дейности съгласно ЗУТ; съдът не се е произнесъл по доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение за установяване на обстоятелството дали върху имота има нанесена постройка; неоснователно е придадена формална доказателствена сила на заповедта по чл. 54 ЗКИР, тъй като не са налице условията за изменение на кадастралната карта; всички необходими документи за вписването са налице, а необсъждането им в пълнота е обусловило постановяването на незаконосъобразен акт. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по следните въпроси: разпореждането с апортиран като непарична вноска в капитала на търговското дружество недвижим имот има ли за задължителна последица промяна в стойността на капитала на това дружество, и съответно, следва ли да намери задължително отражение в устава му; какви документи следва да бъдат представени в охранителното производство по вписване на апорта на недвижим имот в имотния регистър; какви са правомощията на съдията по вписванията в производството по вписване на апорта на недвижим имот в имотния регистър. Допускането на касационното обжалване се претендира по първия въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по втория и третия въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочат по три определения на ВКС.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че жалбата срещу отказа на съдията по вписванията да впише апортна вноска по партидата на дружеството е неоснователна, защото към заявлението не е представено извлечение от устава на дружеството относно размера на капитала му, отразяващо изваждането на част от апортната вноска, което е безусловно необходимо съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ; не е представено удостоверение или препис от заповед по чл. 54 ЗКИР за извършено след премахване на постройката изменение на кадастралната карта, поради което извод за липса на съществуващата към момента на първичното вписване на апорта постройка не може да бъде направен, а такова не може да бъде направено и само въз основа представената скица на терена по кадастралната карта, тъй като липсват доказателства, че сградата е била изначално отразена по картата като съществуваща преди премахването й, както и въз основа удостоверение от общината, тъй като то не е доказателството, което следва да бъде представено съгласно чл. 6, ал. 3 от Правилника по вписванията, вр. чл. 60, т. 1-7 ЗКИР.
К. съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, съдът е приел, че в устава на дружеството е необходимо да се отрази изваждането на част от апортната вноска и че не е представено надлежно доказателство за извършеното премахване на сградата.
Явно е, че последният правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като отговорът е ясен – съдията по вписванията проверява правата на вносителя, както разпорежда чл. 73, ал. 5 ТЗ. Допълнително в ТР № 7/2012 г. ВКС приема, че законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. По втория правен въпрос отговор е даден отново в чл. 73, ал. 5 ТЗ. Относимият правен въпрос обаче в случая е дали при искане за вписване в имотния регистър на апорт, с част от който е извършено разпореждане от страна на собственика, освен нотариално заверено извлечение от дружествения договор е необходимо да се представят и доказателства за самото разпореждане. Следователно, по този проблем касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване. При горните съображения и предвид обстоятелството, че съдът е приел неоснователност на искането заради кумулативната липса на изменен дружествен договор и доказателства за действително разпореждане с част от апортирания имот, даването на отговор на първия правен въпрос, независимо от значимостта му, не би довело до друг изход по спора.
В заключение, тъй като частният жалбоподател не е успял да постави правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд в обжалваното определение, касационното обжалване не следва да се допуска, а преценката на представената съдебна практика е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 207 от 15 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: вписване на апорт - непарична вноска, чл. 264 ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 04 Ное 2013, 21:21 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 733
[населено място], 29,10,2013 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. ч.т.д.№ 3908 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 вр. с чл.577 вр. с чл. 569 т.5 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 339 / 28.03.2013 год. по ч.т.д. № 1074 / 2013 год. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдия по вписванията при Районен съд - Стара Загора , материализиран в определение № 84 / 14.11.2012 год. , да впише Устав на жалбоподателя от 31.03.2000 год. , с който е извършена непарична вноска / учредителен апорт / от съдружник в новоучреденото към този момент дружество – Окръжен съюз на ТПК – С. З., представляваща недвижим имот с предназначение на зъболекарски кабинет , с площ от 26,40 кв.м. , находящ се на ІІ-ри етаж в сградата на ул. „ Св. К. Б. І „ № 100 , С. З. . Жалбоподателят оспорва допустимостта и в евентуалност - основателността както на въззивното определение № 339 / 28.03.2013 год. по ч.т.д.№ 1074 / 2013 год. , така и на определението ,с което е постановен отказ от Съдията по вписванията . Твърди , че всяка от инстанциите не се е съобразила с предмета на искането : вписване на Устав от 31.03.2000 год. , учредяващ апорт към момента на възникване на дружеството - 16.05.2000 год. / вписано в търговския регистър при Старозагорски окръжен съд , фирмено отделение с решение № 1743 / 16.05.2000 год. по ф.д.№ 1010/ 2000 год. / , поради което счита , че произнасянето - по различен предмет на искано вписване - е недопустимо. В тази връзка и доколкото основанията на отказа на съдията по вписванията не се изчерпват с основанието , на което единствено е потвърдил отказа въззивния съд - липса на декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК , за отсъствие на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска - страната е изложила и съображения за неотносимост на констатираното от съдията по вписванията междувременно влязло в сила съдебно решение , установяващо право на собственост върху апортирания имот в полза на различно от вносителя лице . Жалбоподателят намира последното обстоятелство неотносимо, тъй като искът по който е постановено съдебното решение бил заведен след 16.05.2000 год. – т.е. след възникване на дружеството , от който момент с оглед учредителния характер на апорта ,същото е придобило собствеността върху имота,позовавайки се и на декларативния / оповестителен / ефект на вписването в имотния регистър . Доколкото въззивният съд не е разгледал всички наведени от жалбоподателя съображения , в аспект на всички основания за отказ в определението на съдията по вписванията, жалбоподателят се позовава на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По конкретното основание на потвърдения отказ – липса на декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК - страната не оспорва дължимостта й , но счита, че в съответствие с чл. 129 ал.2 ГПК съдията по вписванията, съответно въззивния съд - при пропуск на първия - е следвало да укаже представянето й , вкл. внасяйки делото за разглеждане в открито съдебно заседание . В двете допълващи се изложения на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК , жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос, а излага тезите си , че : 1 / въззивното определение е недопустимо , тъй като дължимия от съда акт е решение, постановимо в открито съдебно заседание , а не определение - в закрито заседание ; 2 / въззивното определение противоречи на т.5 на ТР № 7 / 2013 год. по т.д.№ 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като проверката на съдията по вписванията се ограничава до валидността на заявения за вписване акт и отказът не може да бъде постановен на формално основание,в случая – поради липса на декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК ; 3/ въззивното определение противоречи на казуална съдебна практика - определение от 30.11.2009 год. по ч.гр.д.№ 437 / 2009 год. на Ямболски окръжен съд и определение от 30.04.2013 год. по ч.гр.д.№ 194 / 2013 год. на Сливенски окръжен съд ; 4 / правилното разрешаване на конкретния казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на обжалване съдебен акт .
Съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС касационният съд следи и служебно за недопустимост на атакуваните пред него актове , поради което и доколкото наред с изложението за недопустимост на определението на съдията по вписванията / което не е предмет на настоящия контрол / , жалбоподателят по същество индикира и такава на въззивното определение - с довода за разгледан различен от предявения за вписване предмет - настоящият състав ще следва да прецени основателността му . Предмет на искането за вписване е конкретният акт , подлежащ на вписване и това е Устава от 31.03.2000 год. , съдържащ учредителен апорт , с който устав / видно от справка в търговския регистър / дружеството е вписано и възникнало , считано от 16.05.2000 год. . Това е и предмета на произнасянето на съдията по вписванията, респ. на въззивния съд . Предмет на произнасянето не е вписване на акт към конкретно определен минал момент, твърдян от страната като релевантен , което би противоречало както на конститутивния ефект на вписването в търговския регистър , така и на чисто оповестителния ефект на вписването в служба по вписванията , с оглед действието му спрямо третите лица . Съдията по вписванията - макар вписването му да няма само по себе си конститутивен ефект, съгласно вмененото му с пр. второ на чл. 73 ал.5 ТЗ задължение , е изследвал правата на вносителя , които и с представеното решение по установителен иск за собственост са противопоставими на вносителя на апорта и към датата 16.05.2000 година . Не е налице произнасяне по различен от предявения за вписване акт , респ. отказът на съдията по вписванията, съответно потвърдилото го въззивно определение / какъвто е дължимият при произнасянето акт в закрито съдебно заседание , не решение / не са недопустими . Ако евентуално жалбоподателят е имал предвид ,че проверката на съдията по вписванията е относно притежанието на собствеността само към момента на възникване на дружеството, то се касае за материалноправен въпрос по правилността , а не по допустимостта на акта му, но напълно неотносим към предмета на настоящото обжалване, тъй като въззивният съд е потвърдил отказа на едно единствено основание - липса на декларация по чл. 264 ал.1 ГПК .
Както се посочи по-горе , жалбоподателят не е формулирал въпрос , покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС : отговорът на който да е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд и да е обусловил решаващите му изводи . Заявил е противоречие на определението с цитирана задължителна и казуална съдебна практика , но при липса на правен въпрос, нейното съответствие и приложимост не могат да бъдат изследвани . При това въззивният съд е обосновал отказа си единствено с липса на декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК , чиято дължимост страната признава , но в частната си жалба съотнася към формално изискване на процедурата по вписването , за изпълнението на което е допустимо и дори дължимо даване на указания по реда на чл. 129 ал.2 ГПК . Дори касаторът да би формулирал в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК релевантен правен въпрос с това му съдържание, то с т.1 на ТР № 7 / 2013 год. по т.д.№ 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на същия : „ Разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти . Съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ , съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовности на м о л б а т а за вписване „ . При изрична задължителна практика в отговор на релевантния правен въпрос, недопустимо е извеждането на противен извод , по аргумент от т.5 на същото Тълкувателно решение , а и няма основание за такъв . В т.5 на ТР № 7 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС е даден отговор относно правомощията на съдията по вписванията , вкл. за проверка правата на вносителя при вписване на непарична вноска от съдружник / акционер в търговско дружество , в съответствие и с изменението на чл. 73 ал.5 пр. второ ТЗ . Не е ограничено приложението на т.1 от тълкувателното решение само досежно обстоятелства относими към валидността на подлежащия за вписване акт .
С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 339 / 28.03.2013 год. по ч.т.д. № 1074 / 2013 год. на Старозагорски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: чл. 577 ГПК- невъзможност за представяне на нови доказателст
Ново мнениеПубликувано на: 21 Мар 2014, 13:28 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №230
Гр.София, 20.03.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Т. К.
К. Н.

при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 4639 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 873/10.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 149/13г. от Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.09.13г. на районен съдия от Габровския районен съд, изпълняващ функциите на съдия по вписванията, за отказ за вписване на учредителен акт, с който е извършена апортна вноска.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказ за вписване на учредителен акт на [фирма] относно направена апортна вноска, въззивният съд е приел, че пред съдията по вписванията не е представен оригинал или официален препис от постановление за възлагане на недвижим имот от 25.10.12г. на частен съдебен изпълнител, чрез което да се удостовери правото на собственост на вносителя [фирма]. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.73, ал.5, изр.посл. ТЗ съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Частният жалбоподател поставя няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК – за служебно събиране на доказателства от съдията по вписванията, за представянето на оригинали и официално заверени преписи от документи за удостоверяване на правото на собственост, отговорите на които произтичат от законовите разпоредби, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване. От значение за решаване на делото са въпросите за правомощията на въззивната инстанция да взема предвид представени с частната жалба писмени доказателства и за прилагането на ограниченията за събиране на доказателства по чл.266, ал.1 ГПК в производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията. По тези въпроси частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване предвид и на факта, че с частната жалба пред въззивния съд е представен нотариално заверен препис на постановление от 25.10.12г. на частен съдебен изпълнител за удостоверяване на правото на собственост на вносителя на апортната вноска, липсата на който е мотивирал окръжния съд да потвърди отказа на съдията по вписванията.


Съображенията на състава на ВКС произтичат от следното:
По силата на чл.8 от Правилника за вписванията при вписване на актове за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, когато вписването се извършва въз основа на акт, различен от нотариален акт, на съдията по вписванията следва да се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.5 ТЗ при вписване на дружествения договор, респ. учредителния акт при направена апортна вноска на право на собственост върху недвижим имот, съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
В този смисъл, при вписването молителят следва да представи на съдията по вписванията акт за удостоверяване на правата на вносителя на недвижимия имот, апортиран в търговското дружество. По въпроса за обхвата на проверката на съдията по вписванията е постановено ТР № 7/25.04.13г. по тълк.д.№ 7/12г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.5 е прието, че не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик – в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.
Съобразно с даденото разрешение от значение е въпросът за писмените документи въз основа на които, съдията по вписванията извършва проверката на правата на вносителя.
В т.1 на ТР № 7/12г. е прието от ОСГТК на ВКС, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ без да дава указания по чл.129, ал.2 ГПК. Проверката на съдията по вписванията, в случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт.
По силата на дадените разрешения от ОСГТК на ВКС относно правомощията на съдията по вписванията, съставът на ВКС приема, че представянето на писмените документи с молбата за вписване на дружествен договор, устав или учредителния акт относно направена непарична вноска, е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма и за удостовереното с него правото на собственост на вносителя. При нередовност на молбата за вписване, при неспазване на изискванията за съдържание и форма на подлежащия на вписване акт, както и при преценка, че вносителят не е собственик, съдията по вписвания следва да постанови отказ за вписване. Съдията по вписване не следва да дава указания, както за отстраняване на нередовности на молбата и за поправка в съдържанието и формата на акта, така и служебно да събира доказателства за собствеността на вносителя на апортната вноска. По тези съображения, констатираните нередовности от кръга на изброените не биха могли да се отстранят в производството по обжалване на отказа на съдията на вписванията.

По тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори в смисъл, че при вписване на дружествен договор, устав или учредителен акт на търговско дружество, с които е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, молителят следва да представи на съдията по вписванията писмени доказателства за удостоверяване на правото на собственост съгласно чл.8 от Правилника за вписванията. Ако актът, който подлежи на вписване, не е нотариален акт, това са: оригинал и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Молителят не разполага с процесуалната възможност да отстрани тези нередовности по реда на инстанционния контрол, представяйки писмените документи пред въззивния съд в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията.


По същество на частната жалба.
Предвид отговора на поставения правен въпрос обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 873/10.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 149/13г. от Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов