|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 415
гр. София, 25.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 396/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Д. М. Д. от гр. Ст. З. против определението от 10.06.2010 год. по ч. гр. д. № 262/2010 год. на Ст.З. О.С. С него е оставена без уважение подадената от жалбоподателката частна жалба против определението от 14.05.2010 год. на съдията по вписванията при Ст.З. Р.С., с което е отказано вписване на договор за покупко-продажба на наследството на И. Г. С., като съвкупност от права и задължения, с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 5069, акт 3, т. ІІІ от 14.05.2010 год. на нотариус Д. Н., № 181 по регистъра на Н. камара.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на договор за продажба на наследство, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
От съдържанието на частната жалба е видно, че жалбоподателката поставя като релевантен въпрос, по който съдът се е произнесъл, този за същността на договора за продажба на наследство, обуславяща и липсата на необходимост от представяне на удостоверения за данъчна оценка на включените в наследството недвижими имоти, скици и документи за собственост за тях към молбата за вписването му, с оглед определяне на материалния интерес. Произнасянето по тези въпроси е обусловило и постановения отказ за вписване на договора, като жалбоподателката счита, че изводите на въззивния съд са в противоречие с представената съдебна практика – решение № 781 от 20.11.92 год. по гр. д. № 248/92 год. на І г. о. на ВС (*) и Определение № 86 от 6.02.2009 год. по гр. д. № 3104/2008 год. на ВКС, І г. о. (**) Позовава се и на теорията, цитирайки „Облигационно право” на проф. К..
Макар и изрично жалбоподателката да не е посочила основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд, то с оглед на горното настоящият състав приема да квалифицира поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед позоваване на противоречива съдебна практика.
Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице горното основание за допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише договора от 14.05.2010 год., въззивният съд е приел, че макар за договорите за продажба на наследство да не се изисква съдържанието им да включва означение на имотите по чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВп, съгласно изричната разпоредба на чл. 6, ал. 2 от същия правилник, то следва да е налице спазване на останалите реквизити, и специално този по б. „г” - посочване на цената на правото, съответно удостоверявания материален интерес. Позовал се е на параграф 2 ДР на ЗННД, чл. 33 ЗМДТ и чл. 97, ал. 3 ЗННД, с оглед необходимостта към молбата за вписване да се представят удостоверения за данъчната оценка на недвижимите имоти, които включва наследството, предмет на представения за вписване договор. Представянето им е необходимо с оглед определяне на дължимата държавна такса за вписването.
Относно същността на договора за продажба на наследство, като съвкупност от права и задължения, съдът е приел, че тя е неотносима към изискванията на закона за вписването му.
Поради това и поставените от жалбоподателката въпроси не са обусловили решаващия извод за отказа да се впише договора за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, съгласно чл. 112, б. „б” ЗС и чл. 4, б. „б” ПВп. Съдът в обжалваното определение не се е произнесъл по същността на договора за продажба на наследство по начин, различен от приетото в представеното решение по гр. д. № 248/92 год. на ВС – за формата на валидност на този вид договори, предвидена в чл. 212 ЗЗД, за която вписването не е елемент от фактическия състав, а само има значение за даване на гласност на договора с оглед противопоставянето му на трети лица /и то в случай, че в наследството има недвижими имоти/.
Обуславящите изводите на въззивния съд въпроси за представяне на доказателства с оглед определяне на материалния интерес на договора, въз основа на данъчните оценки на недвижимите имоти в наследството, и дължимата държавна такса за вписването, не са предмет на представената съдебна практика, в която не се включват определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради това и не е налице противоречиво произнасяне по тези въпроси, които са обусловили решаващия извод на съда в обжалваното определение, което обосновава извод за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 10.06.2010 по ч. гр. д. № 262/2010 год. на Ст.З.ОС, по подадената от Д. М. Д. от гр. Ст. З. частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(*) Решение № 781 от 20.XI.1992 г. по гр. д. № 248/92 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 2/1993 г., № 18, стр. 15
чл. 212 от ЗЗД,
чл. 112, б. "б" ЗС,
чл. 4, б. "б" от ПВ
Договорът за продажба на наследствени права е действителен, когато е сключен писмено с нотариално заверени подписи. Вписването на договора в нотариата е с оглед защитата на трети лица, които са договаряли с прехвърлителя.
------------------------
С решение, постановено по гр. д. № 58/89 г. Л. Р. С., е допуснал делбата на имота, оставен в наследство между четирима съделители преживялата съпруга М. К. С., синовете И. И. И. и Н. И. И. и молителката Н. И. Д. - дъщеря. Имотът е бил извънбрачна собственост на наследодателя, поради което делбата е допусната с равни части между четиримата съделители .
След влизане в сила на решението по допускане на делбата и през течение на производството по извършване на делбата преживялата съпруга прехвърля своите наследствени права изцяло на молителката с писмен договор с нотариално заверени подписи. Писменият договор е от 9 март 1990 г. На 18 януари 1991 г. почива преживялата съпруга. В първото по делото заседание след нейната смърт молителката представя договора, с който е удостоверила, че майка й е прехвърлила своята наследствена част за сумата 3000 лв., която притежава по наследство от покойния си съпруг. С решение от 19.VIII.1991 г. този договор не е бил зачетен, защото не бил вписан в нотариалната служба при Л. Р. С. Поради това той не може да бъде противопоставен на останалите двама съделители.
Изводът противоречи на закона - чл. 212 от ЗЗД. Според текста наследникът може да отчужди своята наследствена част като съвкупност на всички права и задължения, като обезпечи самокачеството си на наследник. това качество на продавачката е безспорно. За валидността е необходима форма. Съгласно чл. 212, ал. 2 от ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършено писмено с нотариално заверени подписи. Тази опростена форма е условие за действителността на договора. Не е необходимо прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти да се извършва по нотариален ред по реда на чл. 18 от ЗЗД, вземанията по реда на чл. 99 от ЗЗД, дълговете чл. 101 от ЗЗД. Тя е спазена така, както е предвидил законът. С това договорът е произвел правните последици и молителката е станала притежателка и задължена със закупената наследствена част.
Вписването на договора за продажба на наследствени права произтича от разпоредбата на чл. 112, б. "б" от ЗС и чл. 4, б. "б" от Правилника за вписванията , (но не и чл. 115 от ЗС, както е приел съдът). Текстът има друго приложно поле във връзка с вписванията на решенията, постановени от съд, по чл. 114 от ЗС. То има друго правно значение и не е свързано с действителността на договора . Целта на вписването е да се даде гласност на актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот. Тази разпоредба е с оглед интересите на третите лица, които биха договаряли с продавача на наследство. Чрез вписването на договора поради публичността на книгите за вписванията - чл. 42 от ПрВп, те имат възможност да научат дали продавачът е все още собственик на наследството. Ако наследникът е прехвърлил своите права и договорът е вписан, третото лице не може да придобие тези права, защото те са отчуждени и са притежание на друго лице. Ако наследникът отчужди своите права, но договорът не е вписан, а след това трето лице пак с писмен договор ги купи от наследника и вторият договор е вписан, този договор има приоритет пред първия приобретател. Когато законът изисква вписването на сделката като елемент от нейния фактически състав, за да породи присъщите й правни последици, той изрично го посочва. Такъв е случаят по чл. 100 от ЗС. За да произведе своите правни последици, отказът от правото на собственост като едностранна сделка следва да бъде извършен не само в писмена форма с нотариално заверен подпис, но и да е вписан. Такова изискване за действителността на договора за продажба на наследство да бъде и вписан не е предвидено в чл. 212 от ЗЗД.
(**) Определение № 86 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова
чл. 212 ЗЗД
чл. 108 ЗС
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Б. С. Ц. е подал касационна жалба срещу решение № 26 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 845 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 327 от 12.01.2006 г. по гр.д. № 159 от 2006 г. на Червенобрежкия окръжен съд и е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за вторият жилищен етаж от двуетажната сграда и за 1/8 ид.ч. от дворното място ведно с постройки и подобрения, съставляващо УПИ * от кв.67 по плана на гр. К. В жалбата инвокира доводи за неправилност на решението съгласно чл. 281, т. 3 ГПК като основно счита, че са допуснати груби процесуални нарушения при преценка на доказателственият материал, в конкретност неправилно е ценена доказателствената сила на невписаният протокол за съдебна делба. Навежда оплаквания за нарушения на материалния закон при преценка на възникването на правото им на собственост.
В касационната жалба и направеното допълнение, в което макар и неясно се подържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и по съществен материално правен въпрос относно възникналите правоотношения между съделителите по невписаният договор за съдебна делба, който бил зачетен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС. Касатора не сочи конкретни решения, обективиращи твърдяната от него практика.
Ответника В. С. Ц., който има процесуалното качество на съищец е изразил становище за основателност на касационната жалба, без да привежда аргументи за допустимостта на касационната проверка.
Ответника Ц. П. К. не е оспорил оплакванията в касационната жалба, но е представил становище, което е нарекъл "частна жалба", в което е отразил отношението си по водения съдебен процес.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за страната, подлежи на касационно обжалване и е с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Б. С. Ц. срещу решение № 26 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 845 от 2007 г. на Плевенския окръжен съд не следва да се допусне до касационна проверка защото не са налице изложените от жалбоподателя условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Б. С. Ц. и В. С. Ц. са предявили срещу В. П. К. и Ц. П. К. иск по чл. 108 ЗС за 1/4 ид. част от двуетажната сграда и за 1/8 ид.ч. от дворното място ведно с постройки и подобрения, съставляващо УПИ * от кв.67 по плана на гр. К., като са поискали прилагането на правната последица на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна в рамките на притежаваната от тях идеална част от имота на нотариален акт № 168, т. 04, н.д. № 1* от 1997 г., установяващ правото на собственост на двамата ответници, за всеки от тях на реален обект от него. В исковата молба подържат, че е налице съсобственост, която е възникнала по наследство от покойната им наследодателка и тяхна майка М, сестра на ответниците, поч. на 18.08.2002 г. /у-ние за наследници № от 2002 г./ и оставила тях двамата нисходящи като наследници. Ответниците Б. С. Ц. и В. С. Ц. са братя на покойната им майка и процесният имот е наследствен от техните общи наследодатели П. В. К. и С. Й. К. /у-ние за наследници № от 19.08.1997 г. Плевенския окръжен съд е намерил иска за основателен за 1/4 идеална част от първият етаж на сградата и за 1/8 ид.ч. от дворното място върху която е изградена и е отхвърлил иска за втория етаж и другата идеална част от мястото с подобренията.
При постановяване на решението се е съобразил със следното: П. В. К. и С. Й. К. са съпрузи и от брака си са имали четири деца: Б. С. Ц., В. С. Ц., М. П. К. и И. П. К. На 12.04.1971 г. е починала С. Й. К. и е оставила посочените по-горе лица - низходящи и съпруг като свои наследници, които са сключили договор за съдебна делба, одобрена по гр.д. № 514 от 1975 г. по описа на К. районен съд. По силата на тази делба В. П. К. става изключителен собственик на вторият жилищен етаж от сградата и на 1/2 ид.ч. от стопанските постройки, подобренията и дворното място, върху което е изградена сградата, съставляващо парцел **** от кв.67 по плана на гр. К. който е идентичен с парцел **** от кв.67 от същия град с. у-ние № 846 от 2003 г./. По този протокол първият етаж и другата 1/2 от мястото са предоставени на бащата П. К. Наследството на П. К. се открива на 2.02.1984 г. /у-ние за наследници № от 1997 г./ и представлява първия етаж от сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място с насажденията и подобренията. В делбения протокол е отразено, че страните нямат сметки за уреждане във връзка с имота. На 16.01.2005 г. е починал ответника В е оставил наследници по съребрена линия страните поделото и И. П. К. /у-ние № 210 от 11.05.2005 г./, който не е участник в производството. Представен е и договор от 1.10.2003 г. за продажба на наследство от В. П. К. на Ц. В. К., който е нотариално заверен под № 2* По правната характеристика и валидността на този договор въззивният съд не се е произнесъл. Относно продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 ЗЗД, според които продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите, което в случая е и сторено. Така извършената продажба на наследство е действителна независимо от това, дали в наследството има недвижими имоти, а в случая такъв е останалият в наследство имот на П. К., представляващ първият етаж и 1/2 идеална част от дворното място, ведно с подобренията и стопанските постройки. Разпитаните свидетели установяват, че фактическата власт върху имота се осъществява към момента от ответника Ц. При посочената фактическа обстановка въззивният съд е уважил иска по чл. 108 ЗС в рамките на правата, които майката М. К. е имала по наследство от своя баща П, притежаващ първият етаж и ид.ч. от дворното място по силата на цитираният договор за делба, който е породил своите права макар да не е бил вписан. При постановяването на решението съдът се е съобразил с трайната съдебна практика за обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е съобразил, че договора за съдебна делба, с който е прекратена съсобствеността, възникнала по наследяване от С. К. е породил правни последици. Вписването на този договор има оповестително значение, но не се отразява на неговата валидност, поради което законосъобразно е бил зачетен при установяване на правата на страните от съсобствеността, възникнала от наследството на П. К. Вторият етаж по силата на посочената спогодба е станал изключителна собственост на В. П. К. и не се е намирал в патримониума на наследството на П. К. Ищците са претендирали ревандикация на наследствените от майка си М, като дъщеря на П. К. части от имота и в тези части иска е бил уважен, т.е. решението е било съобразено със заявеното спорно материално право. Спора е решен в съответствие с трайната съдебна практика и наведените доводи да допустимостта на касационната проверка на решението не бяха установени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 26 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 845 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд по подадената касационна жалба от Б. С. Ц.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
