КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 231 от 27.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 80/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков
чл. 569 ГПК


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.


Образувано е по частната жалба с вх. № 1828/20. ХI.2008 г. на едноличния търговец С. Т. С. от София, осъществяваща стопанска дейност с фирмата "Л", подадена против определение № 1* на Врачанския окръжен съд, ГК, от 30.Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 739/08 г., с което - като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу действия на съдията по вписвания при Районен съд К., изразяващи се в заличаване "на основание чл. 17, ал. 1 от ЗАЗ" на аренден договор, сключен на 8.IХ.2001 г. (и с продължено действие до 1.ХI.2017 г.) между този ЕТ-арендатор и лицето В. В. С. след смъртта на последния, настъпила на 15.II.2008 г.


Оплакванията на ЕТ-частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното определение на Врачанския ОС в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поради това се претендира отменяването му, наред с извършеното от съдията по вписванията неправомерно заличаване на вписването на въпросния аренден договор.


Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна в частното производство пред Врачанския окръжен съд, частната жалба на Е. С. Т. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.


Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.


Съгласно чл. 4, б. "е" от Правилника за вписванията арендният договор, по който частната жалбоподателка С. е имала качеството на арендатор, представлява акт, подлежащ на вписване и на това основание той в действителност е бил вписан към датата 1.Х.2001 г. в службата по вписванията при Районен съд- К. под № 1* том V, вх. Рег. № 1* По аргумент за противното от текста на чл. 32а на този ПВ обаче, се налага извод, че не съществува нормативна възможност да се атакуват положителните действия на съдиите по вписвания, т.е. всички онези, удовлетворяващи искания на заинтересованите лица било за вписване, било за заличаване на подлежащите на вписване актове. Посредством обжалването на такова действие на съдията по вписванията, обективирано в допуснатото от последния заличаване на веднъж вписан аренден договор, частната жалбоподателка цели резултат, отнасящ се до действието на същия договор в отношенията й по неговото изпълнение спрямо наследника (приобретателя) на нейния арендодател. В чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието се съдържа регламентация на тези отношения в хипотезата, когато такъв договор не е бил въобще вписван. Допустимо е обаче по исков ред, така както това е посочил и Врачанският ОС в мотивите към атакуваното свое определение, да бъде установено наличието на правоотношение с арендаторката С. по сключеният на 8.IХ.2001 г. аренден договор, чието действие обвързва наследника на арендодателя за срок по-дълъг от 2 стопански години, считано от датата на придобиване, когато договорът е бил веднъж вече вписан.


С оглед изложеното, независимо, че не се касае за "нотариално удостоверяване" - по смисъла на чл. 569 и сл. ГПК, принципно правилно (законосъобразно) е приетото от ОС-Враца, че жалба срещу действие на съдия по вписванията, обективирано в заличаването на един вече вписан аренден договор, е процесуално недопустима и затова такава не следва да бъде разглеждана по същество.


Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение


ОПРЕДЕЛИ:


Потвърждава определение № 1* на Врачанския окръжен съд, ГК, от 30.Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 739/08 г.


Определението не подлежи на обжалване.