КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 693 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 629/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
чл. 112, б. "а" ЗС,

чл. 4, б. "а" ПВ



--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.


Постъпила е частна жалба от Е. Р. Р. против определение № 379/28.07.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 587/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение № 80 от 26.05.2009 г. на и. д. съдия по в., с което е отказал да впише решение № 82/06.08.2004 г. по гр. д. № 285/2001 г. на РС - Каварна.


Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на липсата на съдебна практика по въпроса кой акт по приложението на регулацията подлежи на вписване, поради което счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.


По същество счита определението неправилно, защото с решението, чието вписване е отказано е определена оценката на придаваемо по волята на страните дворно место, което има отношение към точната му площ, а това е въпрос, касаещ пространствените предели на правото на собственост, подлежащи на вписване.


Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:


По допускане на частната жалба до касационно обжалване.


Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал. 3 от ГПК. По повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос - кой акт по приложението на регулацията подлежи на вписване действително няма съдебна практика, поради което съдът счита, че за точното прилагане на закона - чл. 16, ал. 5, чл. 17 и § 22 от ЗУТ и чл. 4 б. "а"-"ж" от ПВ и за развитието на правото частната жалба следва да се допусне до касационен контрол при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ПВ.


При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.


Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.


За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел мотивите на съдията по вписване, че с решението, с което е променена оценката на придаваемо по регулация место не се прехвърлят вещни права, нито се установяват такива, поради което то не подлежи на вписване. Като неотносим към този извод е отнесен факта, че придаването по регулация е станало по волята на собствениците на съседни имоти. Този договор е послужил като основание за изменение на регулационния план със заповед № 296 от 7.07.1997 г., която е влязъл в сила административен акт при действието на ЗТСУ /отм/. Спорна е била само оценката на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ на придаваемото место, която е променена с решението.


Определението е правилно.


Съгласно чл. 112 б. "з" от ЗС и чл. 4 б. "з" от ПВ, подлежат на вписване влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а" от тези текстове, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните хипотези. Текстовете към които препращат цитираните норми - чл. 112 б. "а" от ЗС и чл. 4 б. "а" от ПВ предвиждат изрично вписване на всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават, респективно констатират такива права. Със съдебното решение по административен спор относно оценката на придаваемия се по регулация имот се определят само параметрите на облигационните отношения между страните. Вещно правите последици от изменението на регулационния план при действието на ЗТСУ независимо от основанието за това изменение настъпват с влязлата в сила заповедта за изменение на дворищната регулация. Нормата на чл. 110 от ЗТСУ предвиждаше непосредствено вещно правно действие на предвижданията по дворищно регулационния план относно предаването по регулация, но законодателят не бе предвидил вписване на тази заповед. С разширяване на кръга от подлежащи на вписване актове също не бе предвидено изрично вписване на тази заповед, но се предвиди вписване на констативните нот. актове, между които е и тези по регулация, доказващи приложението й чрез плащане. С нормата на чл. 16, ал. 5 от ЗУТ е предвидено изрично вписване на заповедта, с която се изменя ПУП с промяна на правото на собственост по волята на страните, защото това е акта, с който се променят пространствените предели на правото на собственост. На основание § 6, ал. 2 от ЗУТ следва да се приеме, че това се отнася и за случаите, когато тази заповед е издадена по изменение на действащ към момента на влизане в сила на ЗУТ регулационен план, когато касае приложението на регулацията по него. Издаденият въз основа на тази заповед констативен нот. акт, с който се установява уреждането на сметките по повод придаваемото по регулация место също ще подлежи на вписване. В този смисъл оповестителната и правоохранителна функция на вписването ще се изпълни. Акта, с който е определена цената на придаваемото по регулация место няма вещно правно действие. От него не възникват и не се променят вещни права, поради което този акт независимо дали е протокол за оценка, или е заместващото го съдебно решение по административен спор, с който тя е изменена не подлежи на вписване нито по общото определение на чл. 112, б. "з" във вр. с б. "а" от ЗС, респективно чл. 4, б. "ж" във вр. с б. "а" от ПВ, нито по изрично разпореждане на друга законова норма. Затова като е приел, че решението за изменение на оценката не подлежи на вписване, въззивният съд, възприемайки изводите на съдията по в. е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.


Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 379/28.07.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 587/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение № 80 от 26.05.2009 г. на и. д. съдия по вписване, с което е отказал да впише решение № 82/06.08.2004 г. по гр. д. № 285/2001 г. на РС - Каварна.