КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 705
София, 21.11.2012 год.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 714 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Ш. срещу Определение № 775 от 21.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 450/2012 год. на Ловешкия окръжен съд.
С него окръжният съд, произнасяйки се по реда на чл.274 ал.1,т.2 във връзка с чл.538 ГПК, е потвърдил определение № 20 от 31.08.2012г. за отказ на съдията по вписванията при Ловешкия РС за вписване на молба вх.№ 5672/31.08.2012г.
В частната жалба се поддържа, че незаконосъобразно съдът е приел, че депозираната пред съдията по вписванията молба е искане за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя. Твърди се, молбата, с която е инициирано охранителното производство, е за вписване на прекратяване на договор за аренда, за вписване на вече прекратения аренден договор, което е подлежащо на вписване обстоятелство. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че договорът за аренда не може да бъде прекратен преди изтичането на минималния срок по чл.4 от Закона за арендата в земеделието. Твърди се, че прекратяване на договора с едностранно предизвестие може да стане по всяко време, стига страните да са уговорили такава възможност. При наличие на предвидената такава клауза - т.21в от договора / прекратяване с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок от три месеца преди приключване на стопанската година/ и връчена на арендатора на 29.06.2012г. нотариална покана, касаторът счита, че е настъпило прекратяването на сключения за срок до 01.10.2015г. аренден договор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, посочвайки че съдиите по вписванията незаконосъобразно извършват проверка за наличието на основанието за прекратяването на арендния договор и по този начин изследват облигационните отношения между страните по него. Поставен е и въпросът за възможността страните по договор за аренда да уговорят и други различни начини за неговото предсрочно прекратяване, освен посочените в ЗАЗ.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
В случая не е налице приложното поле на частното касационно обжалване.
Ловешкият ОС е приел, че дори искането за вписване да бъде преценено като такова за вписване на прекратяване на договор за аренда, /а не „искане за прекратяване на договор за аренда на основание чл.27,ал1,т.4 ГПК”, както е формулирано в молбата до Службата по вписванията, [населено място]/, отказът за вписване следва да бъде потвърден. Подробно е обсъдено непрецизно формулираното искане на касатора за вписване на прекратен договор за аренда.
Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.27,ал.1,т.4 ЗАЗ е императивна и единствената възможна хипотеза за едностранно прекратяване на арендния договор с едностранно предизвестие е при безсрочния аренден договор, след изтичането на четвъртата година-чл.29,ал.1 ЗАЗ. Прието е, че в настоящия случай договорът да аренда от 28.06.2010г. е срочен и прекратяването му по реда на чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ е недопустимо.
Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с константната практика на ВКС и по двата посочени от касатора правни въпроса.
Установената трайна практика на ВКС е, че макар производството по вписванията да има охранителен характер, последният не изключва преценка на съдията по вписванията дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е могло да възникне валидно, съобразно особените изисквания на закона /Определение 424/2012г. на І т.о., Определение № 672/2011 на І т.о., Определение № 789/2012 ІІ т.о./.
Последователно е и становището на ВКС, обективирано в посочените определения, че нормата на чл.27,ал.1 ЗАЗ е императивна, и единствената хипотеза, предвиждаща възможност на предсрочно прекратяване с едностранно предизвестие -чл.27,ал.1,т.4 ЗАЗ е тази, уредена в чл.29,ал.1 ЗАЗ.
Наличието на задължителна практика на ВКС изключва приложното поле на касационния контрол по т.3 на чл.280 ГПК, поради което няма основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на Определение № 775 от 21.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 450/2012 год. на Ловешкия окръжен съд.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 286

София, 07.05.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №792/2012 година.


Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адвокат Н. К. – процесуален представител на [фирма] – представляван от И. С. Ф., от [населено място], [община], област , срещу въззивно определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 24.10.2012 г. на съдия по вписванията при Варненския районен съд, с което е отказано вписване по заявление, вх.рег.№22813/24.10.2012 г. по описа на АВ, СВ – В., подадено от И. С. Ф. в качеството му на с фирма “- И. С.”, с което се иска вписване на прекратяване на договор за аренда за земеделски земи, вписан под № **, том ** от 200* г.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че заявление №22813/24.10.2012 г. до АВ, СВ – В., частният жалбоподател е посочил, че договорът за аренда от 04.10.2007 г. е едностранно прекратен с нотариална покана от 20.9.2011 г., поради неизпълняване задължението на арендатора за заплащане дължимото арендно плащане, поради което моли да се впише прекратяването на договора. Въззивната инстанция е приела, че при заявено искане за вписване по чл.27, ал.2 ЗАЗ съдията по вписванията извършва преценка освен на местната компетентност, още и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е възникнало валидно, като не е спорно, че прекратяването на договора за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване. Относно обхвата на проверката окръжният съд е приел, че договорът не е можело да бъде прекратен с отправената нотариална покана от лица, които не са страна по него, в хипотеза, в която няма данни за забавено арендно плащане за срок повече от три месеца, нито пък договорът е безсрочен, за да е приложима нормата на чл.29, ал.1 ЗАЗ, която изисква двугодишен срок на предизвестие. Освен това съдът е стигнал до извод, че нито се твърди, нито се представят доказателства, че прекратяването е регистрирано в ОСЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставят се два въпроса:
1. “Дали в рамките на охранителното производство по вписване на прекратяване на договор за аренда съдията но вписванията следва да се произнася по материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за аренда ?”, и
2. “Регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие задължителна предпоставка ли е за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги ?”.
По първия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и се сочат решения, а по втория – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящото дело е било спряно с определение №143/28.02.2013 г., поради наличието на ТД №7/2012 г. на ОСГКТ, което е приключило с решение №7/2012 от 25.4.2013 г., което налага неговото възобновяване.
За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното:
В. определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от частния касационен жалбоподател въпроси са относими към изводите на въззивния съд.
По първия от тях, а именно - “Дали в рамките на охранителното производство по вписване на прекратяване на договор за аренда съдията но вписванията следва да се произнася по материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за аренда ?”, в т.6 от посоченото тълкувателно решение е даден отговор - “Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.”.
По втория от поставените въпроси, а именно - “Регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие задължителна предпоставка ли е за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги ?”, не е налице практика по чл.290 ГПК, което налага тълкуване на разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ. Визираната правна норма сочи, че “Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги”. С., логическото и граматическо тълкуване на посочената правна норма налагат извод, че първо следва да се извърши регистрация на прекратяването на договора в съответната общинска служба по земеделие и след това да се извърши вписване в нотариалните книги. Този извод съответства на изложеното в самата правна норма, която сочи на последователност в извършването на двете действия по прекратяване на арендния договор. Всеки друг извод би довел до произволна преценка относно регистрирането на прекратяването на договора в съответната служба. И двете предвидени действия по чл.27, ал.2 ЗАЗ имат за цел спазване оповестителния характер на действията в посочената последователност.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона и необосновано. Твърди се, че с оглед факта, че вписването има оповестително действие, в производството по вписване съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт или обстоятелство само от формална страна в рамките, установени в Правилника за вписванията чл.32а, във връзка с чл.4 и чл.6 от същия. Оспорва се извода на Варненския окръжен съд относно извода му, че за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги следва да се представят доказателства за регистриране на прекратяването му в съответната общинска служба по земеделие. Моли се за отмяна обжалваното определение и постановяване на разпореждане за вписване на в нотариалните книги за прекратяване на договора за аренда.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и с оглед правомощията си намира за установено следното:
Обжалваното определение като краен резултат е правилно.
Незаконосъобразно и необосновано окръжния съд е приел, че с обхвата на проверката окръжният съд е прието, че договорът не е можело да бъде прекратен с отправената нотариална покана от лица, които не са страна по него. По естеството си този извод е в противоречие с приетото в т.6 на цитираното по-горе тълкувателно решение. С оглед основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо.
С оглед отговорът на втория от поставените въпроси законосъобразно и обоснован е обаче изводът, че за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги следва да се представят доказателства за регистриране на прекратяването му в съответната общинска служба по земеделие.
Предвид изложеното частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.230, ал.1 ГПК и чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,



О П Р Е Д Е Л И:



ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№792/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 763
гр. София, 26.11.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С.
ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф.
2. В. П.

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№ 6837 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус М. Г. К. рег.№ ***, с район на действие Районен съд – Р., против определение № 3931/04.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 789/2013 г. от Окръжен съд – Б.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил отказ на съдия по вписванията да впише споразумение за прекратяване на договор за аренда. Съдът е приел, че към документите за вписване липсват доказателства, че същото споразумение за прекратяване на договор за аренда е регистрирано в Общинската служба по земеделие, а това е вписване, предхождащо по време вписването в Агенцията по вписвания, като на това основание съдът е приел, че липсва предвидената в закона форма на акта – същия да е вписан в ОбСЗ.
По допустимостта на касационното обжалване, частния жалбоподател посочва два правни въпроса, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първия правен въпрос е, регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие представлява ли задължителна предпоставка за вписването на договора в нотариалните книги. По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в отговора на същия правен въпрос, поставен в идентично производство, по гр.д.№ 792/2012 г., на ВКС, ІV гр.отд. С него ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ сочи, че "Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги", като логическото и граматическо тълкуване на посочената правна норма налагат извод, че първо следва да се извърши регистрация на прекратяването на договора в съответната общинска служба по земеделие и след това да се извърши вписване в нотариалните книги. Този извод съответства на изложеното в самата правна норма, която сочи на последователност в извършването на двете действия по прекратяване на арендния договор. Всеки друг извод би довел до произволна преценка относно регистрирането на прекратяването на договора в съответната служба. И двете предвидени действия по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ имат за цел спазване оповестителния характер на действията в посочената последователност. Тези са и съображенията на въззивния съд в атакуваното определение, поради което съобразяването на съда със задължителна съдебна практика води до извод за недопускане на обжалваното определение, още по-малко на соченото касационно основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По втория правен въпрос, относно необходимите документи относно вписването на споразумението за прекратяване на договор за аренда, съдът не е формирал правни изводи, като посочването му е относно това, че липсата на регистриране в ОбСЗ е липса на форма, без да е посочил, че именно липсата на други документи е основание за отказа.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3931/04.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 789/2013 г. от Окръжен съд – Б.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6
София, 09.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ : Д. Ц.
Б. Д.

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 6855/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус М. Г. К., против определение № 4063/14.10.2013 г. по в.ч.гр.д. № 790/2013 г. на Б. окръжен съд. С него е потвърдено определение № 46 от 21.08.2013 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Районен съд- Р., с което е отказано извършването на нотариално действие - вписване на споразумение за прекратяване на договор за аренда. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на чл. 27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 2 от Правилника за вписванията.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие е задължителна предпоставка за вписването на прекратяването на договора за аренда в нотариалните книги.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че съдията по вписване правилно е отказал да разпореди вписване на споразумение за прекратяване на договор за аренда, тъй като към представените документи за вписване липсват доказателства, че прекратяването на договора е регистрирано в съответната общинска служба по земеделие, съгласно изискването на чл. 27, ал.2 ЗАЗ. При формиране на този извод съдът се е позовал и на практиката на ВКС, обективирана в определение № 286 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 792/2012 г. на ІV г.о., което е в същия смисъл.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателката правен въпрос. Посоченото по- горе определение на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и съставлява “задължителна съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателката, че тази практика е формирана при неточно тълкуване на закона. В чл. 27, ал.2 ЗАЗ ясно е посочено, че прекратяването на договора за аренда се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги. Обстоятелството, че при вписване на договорите за аренда / чл. 3, ал.1 ЗАЗ/ и при продължаване на договора / чл. 18, ал.1 ЗАЗ/ предвидената от законодателя поредност на тези две действия е обратна - вписването в нотариалните книги предшества регистрацията в общинската служба по земеделие, не дава възможност за друго тълкуване на нормата на чл. 27, ал.2 ЗАЗ, тъй като при наличието на диференцирана правна уредба относно реда за сключване и за прекратяване на арендните договори, то би противоречало на закона. В тази връзка следва да се има предвид и различното действие, което имат вписването в нотариалните книги на договора за аренда /оповестително - защитно/ и вписването на неговото прекратяване / чисто оповестително/.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4063/14.10.2013 г. по в.ч.гр.д. № 790/2013 г. на Б. окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215

Гр. София, 11.06.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 3337 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на М. К. Ц. срещу Определение № 680/16.05.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 386/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ГО, ІV-ти състав. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу Определение № 13/07.04.2014 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията към Плевенски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на прекратяването на договори за аренда на земеделски земи, вписани в Службата по вписванията към Плевенски районен съд вх. рег. 23102/14.12.2006 г., том ХХІХ, акт № 4; вх. рег. 23101/14.12.2006 г., том ХХІХ, акт № 3 и вх. рег. 13046/06.10.2004 г., том ХХІІІ, акт 27. В частната жалба се твърди, че атакуваният акт на въззивния съд е неправилен, поради което се иска отмяната му.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната касационна жалба е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Подадена е от легитимирана за това страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания акт. По отношение на този правен въпрос следва да е налице някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са изведени два правни въпроса, за които се твърди, че са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Първият от тези въпроси, а именно въпросът коя норма в специалния закон урежда хипотезата, според която при непредявен спор относно прекратяването на договор за аренда за срок до 10 г. включително, това прекратяване трябва да бъде извършено задължително по съдебен ред, не е от значение за изхода на конкретното дело и не е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което този въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че двата договора за аренда на земеделска земя от 01.10.2006 г. са срочни, сключени за срок от 10 стопански години, поради което същите не могат да бъдат прекратени по реда на чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ. Изложени са мотиви, че в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ единствената възможност за едностранно прекратяване на арендния договор с едностранно предизвестие е при безсрочния аренден договор, след изтичането на четвъртата година, с оглед изискванията и предпоставките на чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ. В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ е предвидена възможност арендодателят да развали договора поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. Едностранното прекратяване на договора в тази хипотеза е във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ и във вр. с чл. 87 от ЗЗД и не е от категорията на едностранните безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК.
Настоящата касационна инстанция намира, че с оглед така изложените мотиви другият поставен от касатора правен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, а именно: има ли право арендодателят, при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, да развали договор за аренда с едностранно предизвестие, отнесено към хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от същия закон и подлежи ли факта на разваляне на договора на вписване в нотариалните книги, действително има обуславящо значение за правилността на атакуваното въззивно определение. Жалбоподателят поддържа, че този правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и в тази връзка цитира различни съдебни актове, които обаче не представя в препис и за които няма доказателства да са влезли в сила и да представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ето защо, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на това посочено от жалбоподателя основание (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09. на ОСГТК на ВКС).
Касационното обжалване не следва да бъде допускано и на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като изведеният от жалбоподателя правен въпрос не е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАЗ не са неясни и не се нуждаят от специално тълкуване с оглед настоящия случай, поради което съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания по приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Това е така още повече като се има предвид, че по отношение на релевантния правен въпрос е налице и задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, обективирана в определение № 311/24.04.2013 г. по ч.т.дело № 1880/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО и определение № 21/09.01.2014 г. по ч.т. дело № 4318/2013 г., ТК, І ТО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, съгласно която за срочните договори за аренда, какъвто е и конкретния случай, ЗАЗ не предвижда възможност за прекратяване или разваляне с едностранно предизвестие, т.е. изявление за прекратяване. Единствената хипотеза, в която законът предвижда прекратяване на договора с едностранно предизвестие, е тази на чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ, която има предвид договорите за аренда, сключени за неопределен срок. Едностранното прекратяване на договора за аренда по реда на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ във вр. с чл. 87 от ЗЗД, в хипотезата на неизпълнение, какъвто частен случай е чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, не е от категорията на едностранните безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера и които подлежат на вписване съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК. В този смисъл правните изводи на въззивния съд, постаовени в основата на обжалваното определение, са изцяло в съответствие със съществуващата трайна съдебна практика, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 680/16.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 386/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ГО, ІV-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 399
София,23.06.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 4624/2013 година

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на едноличен търговец Ц. Г. М. с фирма „Е. – Ц. М.”, [населено място] против определение № 2319 от 08.11.2013 г. по ч. гр. д. 1066/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на настоящия жалбоподател срещу определение № 4 от 16.05.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд Плевен, с което е постановен отказ да се извърши вписване на прекратяване на договори за аренда и преаренда на земеделска земя.
В частната жалба са въведени доводи, че определението е постановено при наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основаие чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1./ Счита ли се за едностранно прекратен договора за аренда в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 28, ал. 1 ЗАЗ след отправяне на едностранно предизвестие от изправната страна; 2./ Кое подлежи на вписване от съдия по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда, поради настъпилото законово основание или писмения акт, с който това изявление е достигнало до неговия адресат; 3./ Мотивирано ли е обжалваното определение в съответствие с изискванията на т. 19 на ТР № 1/2000 г. Към изложението е приложена цитираната в него съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
От данните по делото е видно, че между настоящия жалбоподател - едноличен с фирма "Е. – Ц. М.", [населено място] като арендодател и [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], като арендатори, са сключени договори за аренда и договор за преаренда на земеделска земя. Арендодателят [фирма] е поискал от съдията по вписвания при Плевенския районен съд да се впише нотариалната покана за прекратяване на посочените договори поради неплащане на дължимата рента за 2012 г.
С първоинстанционното определение съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване по съображения, че на вписване подлежи прекратяването на договора за аренда, а не изявлението за прекратяване на договора. Сезиран с жалба срещу посоченото определение съставът на Плевенски окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на първия и втория въпрос настоящия състав приема следното:
Прекратяването на договор за аренда в земеделието е обстоятелство, което подлежи на вписване, съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Спор поражда настъпването на подлежащото на вписване обстоятелство. Нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ е императивна, но противоречията при прилагането на чл. 27 ал. 1, т. 4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката и, а от неконкретността на обхвата на „предвидените в този закон случаи”. Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона случаи липсват, освен в хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път ВКС да разшири обсега на закона. Договорите за аренда и преаренда, прекратяването на които е било заявено за вписване, в конкретния случай са сключени за определени срокове - 5 и 7 години, поради което по отношение на тях способът по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ за прекратяването им е неприложим.
По отношение на въпроса кое подлежи на вписване от съдията по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда, поради настъпилото законово основание или писмения акт, с който това изявление е достигнало до неговия адресат е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика, която е и задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - определение № 672/13.10.2011 г. по ч. т. дело № 635/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. дело № 745/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно така цитираната практика изявлението за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието, обективирано в нотариална покана, не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията. Отправената от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора - чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендодателя, биха настъпили последиците на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, то и в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване, а не изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
В обобщение не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2319 от 08.11.2013 г. по ч. гр. д. 1066/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№546

София, 02.10.2014 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4490 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №798, постановено на 04.07.2014г. от Русенския окръжен съд по в.ч.гр.д.№580/2014г. е потвърдено определение от 29.05.2014г. на съдията по вписванията – [населено място], с което е постановен отказ да се извърши вписване на съгласие от 23.01.2014г. за прекратяване на договор за аренда-акт 94, т.4/2012г. на С.-гр.Бяла, между Б. К. Я. и И. Л. Л..
Определението е обжалвано от Б. К. Я. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и да бъде вписано съгласието за прекратяване на договор за аренда. Поддържа, че изразилите съгласието лица са страна по заместване в договора за аренда като правоприемници на арендодателя, уведомили са арендатора за извършеното прехвърляне, след което са провели преговори с него и са постигнали взаимно съгласие за прекратяване на договора, материализирано в писмен акт с нотариална заверка на подписите и регистрирано в ОСЗ. Излага съображения, че независимо от начина на формулиране на текста в заявлението с вх.№2417/29.05.2014г., заявеното вписване е за прекратяване на договора за аренда.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос подлежи ли на вписване акта, с който е материализирано изявление по чл.27, ал.1, т.3 от Закона за арендата в земеделието за прекратяване на договора за аренда по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите и регистрирано в ОСЗ, ако изхожда арендатора и от правоприемниците на арендодателя и следва ли изявлението за вписване на съгласие за прекратяване на договора да бъде тълкувано като искане за вписване факта на прекратяване . Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на трайно установена практика по така поставения въпрос и с оглед на обстоятелството, че в обжалваното определение е прието, че съгласно чл.27, ал.2 ЗАЗ на вписване подлежи прекратяването на договора за аренда, а не акта, удостоверяващ наличието на основанието по чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ за прекратяване на арендния договор.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието приобретателят на арендования обект замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори обектът на договора още да не е предаден. Като страна в договора приобретателят има правото да изрази воля за прекратяването му и ако между него и арендатора се постигне съгласие за това, следва да се приеме, че е налице валидно изявление за прекратяване на договора, което изхожда от страна по него и вписването му не може да бъде отказано, ако е спазена предвидената в чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ форма.
Съдържащото се в заявлението за вписване искане следва да бъде тълкувано от съдията по вписванията и преценката за наличието на основание за вписване да се извършва с оглед действителния му смисъл, вкл. и с оглед естеството на представения за вписване акт.
В случая в подаденото на 29.05.2014г. до Службата по вписванията-гр.Бяла заявление е формулирано искане за вписване на съгласие за прекратяване на договор за аренда. С оглед естеството на съдържащото се в приложения документ изявление неправилно е прието, че искането касае вписване на акта, удостоверяващ наличието на основанието по чл.27, ал.1,т.3 ЗАЗ. В приложения към искането документ, наименован “съгласие за прекратяване на договор за аренда” е посочено, че арендаторът и приобретателите на арендования обект са постигнали съгласие за прекратяване действието на договора. Посочен е номерът на договора, както и данните за вписването му и имотите, за които е бил сключен. Документът съдържа изявление за осъществяване на подлежащото на вписване обстоятелство, поради което следва да се приеме, че именно това обстоятелство /прекратяване на договор за аренда/ е заявено за вписване.
Искането изхожда от легитимирано да поиска вписването лице /страна по договора за аренда/. С оглед представените със заявлението писмени доказателства следва да се приеме, че изразилите воля за прекратяване на договора за аренда лица са приобретатели на арендувания обект по смисъла на чл.17, ал.2 ЗАЗ-съставеният по реда на чл.587, ал.2 ГПК нотариален акт легитимира Р. Р. М., С. И. Б. и Р. Р. Б. като собственици /придобили правото по наследство и давност/ на поземлен имот №030052 по КВС в землището на [населено място], [община], област Р.. Ако тези права бъдат оспорени от трети лица, спорът следва да бъде разрешен по съдебен ред, като посредством вписването се извършва оповестяване на акта за прекратяване, улесняващо защитата на третите лица /В този смисъл постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №286/07.05.2013г. по ч.гр.д.№792/2012г. на ІV ГО на ВКС/. Още повече, че ЗАЗ изрично предвижда встъпване в договора за лицата, които установят, че са придобили собствеността, независимо от придобивния способ и естеството на документа, който ги легитимира като носители на това право. Слюченият на 04.12.2013г. договор за доброволна делба, както и извършеното на 04.12.2013г. дарение /н.а.№113, том 16, рег.№9402, н.д.№1429 от 2013г./ сочат, че съгласието за прекратяване на договора е изразено от легитимираните за това лица. И след като тези лица са постигнали съгласие за прекратяване на договора с арендатора, вписването не може да бъде отказано.
П. към заявлението документ съдържа изходящо от страните по договора изявление за прекратяването му, в предвидената от закона форма и е надлежно вписан в ОСЗ, поради което следва да се приеме, че са същото отговаря на всички установени в чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ и Правилника за вписванията изисквания.
Обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на прекратяването на договора за аренда по подаденото от Б. К. Я. заявление с вх.№2417/29.05.2014г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №798/04.07.2014г. ,постановено по в.ч.гр.д.№580/2014г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.05.2014г. на съдия по вписванията при Служба по вписвания-гр.Бяла, отказващо вписване на съгласие от 23.01.2014г. за прекратяване на договор за аренда-акт 94, т.4/2012г. на С.-гр.Бяла и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ прекратяването на договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията-гр.Бяла с дв.вх.№1416/12.03.2012г. под №94 в том 4 заявлението на Б. К. Я., постъпило в Службата по вписванията-гр.Бяла с вх.№2417/29.05.2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 477

София, 27.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2991/2015 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на С. Т. С. от [населено място] срещу въззивно определение от 22.04.2015г по ч.гр.дело № 62/2015г на Окръжен съд – Монтана , с което е потвърдено определение от 19.03.06.2015г на съдията по вписванията при РС [населено място] за отказ да се извърши вписване на едностранно заявление за прекратяване на договор за аренда на земеделски земи ,който договор е бил вписан под № 9218/2011 том 21 акт№28 на Службата по вписвания , Районен съд [населено място]
В изложение се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , по въпросите по какъв начин се прекратяват договорите за аренда, сключени за срок до десет години и дали тези прекратявания подлежат на вписване .В противоречие с приетото в ТР №7 от 25.04.2013г по т.д № 7/2012г ОСГТК е съображението на въззивния съд ,че за да се впише обстоятелството съдията по вписване следва да провери дали валидно е прекратен договора поради неизпълнение. Това е материално правна проверка ,която съгласно т.6 от ТР №7 от 25.04.2013г е извън правомощията на вписващия орган, който не разрешава правни спорове и от това следва ,че вписването е отказано неправилно. Целта на вписването е осигуряване на публичност.Ако актът ( в случая едностранно изявление) страда от някакви пороци , вписването улеснява защитата срещу него . На следващо място се изтъква ,че въпросът се решава противоречиво от съдилищата , тъй като включва и въпроса дали едностранното прекратяване на договор за аренда , сключен за срок до 10 години , става само по съдебен ред . Изтъква се практика на ВАС ( реш.№ 2152 от 2014г, ІV отд на ВАС) че развалянето е извънсъдебно ,доколкото в специалния закон не е предвидено друго за тези договори , по по арг. от чл. 28, ал.2 ЗАЗ. В същия смисъл е и реш.№531/2013 по гр.д №7924/2012 на РС Русе. Едностранното изявление за прекратяване подлежи на вписване , както е прието в опр. от 24.09.2013г по гр.д № 163/2013 на МОС и опр. от 18.07.2013г по ч.гр.д №150/2013 на МОС, на която практика обжалваното определение противоречи .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима .Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставеният правен въпрос вече има установен отговор в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК , предвид определение № 311 от 24.04.2013г по ч.т.д №1880/2013г І т.о на ВКС, с която практика обжалваното определение е съобразено . Не се касае за правен въпрос , по която административните съдилища формират съдебна практика ,тъй като същият не засяга компетентността на тези съдилища . Разрешението , дадено по тълкувателен път в т.6 от ТР №7 от 25.04.2013г по т.д № 7/2012г ОСГТК относно пределите на проверката по чл. 32а , ал.1 от Правилкика за вписванията , не е в противоречие с решаващите съображения на въззивния съд да потвърди отказа на съдията по вписванията. Изведеното по тълкувателен път указание за пределите на проверката не обосновава и тезата на защитата. По отношение на определени материално правни предпоставки въззивният съд е посочил какво не следва да се прави от съдията по вписванията , а не че то е следвало да се направи. Защитата превратно разбира решаващите мотиви по определението .Правилникът не допуска вписване за случаите ,в които законът не е предвидил изрично това. Настоящият договор е бил вписан на основание чл. 27 ал.2 от ЗАЗ ,а по отношение на едностранно изявление на касатора за развалянето му (чл. 28 ал.1т.2 ЗАЗ) законът не предвижда вписване. Развалянето е по общия ред и в случая той е съдебен , както е съобразено при отговора на въпроса относно формата , в която се оповестява прекратяването на договора за аренда , за да подлежи на вписване (опр.672/2011г по ч.т.д №635/2011І т.о, ТК, опр.№847/2011 ч.т.д №745/2011, І т.о ВКС.) При установен в практиката на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК отговор на въпроса, формулиран в изложението защитата неоснователно се позовава на основанието по чл. 280 ал.1, т.2 ГПК. Установената практика на ВКС е задължителна за първоинстанционните и въззивни съдилища и щом обжалваното определение е съобразено с нея , не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК . Касаторът не е изтъкнал основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,поради това настоящият състав на ВКС ІІІ г.о няма да обсъжда дали установената практика следва да се промени.
По изложените съображения, ВКС,ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение от 22.04.2015г по ч.гр.дело № 62/2015г на Окръжен съд – Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

определение по ч.гр.д.№ 4082 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 18.09. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4082 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. Д. срещу определение № 2807 от 04.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 448 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.01.2015 г. на Съдия по вписванията при РС-Пловдив за отказ да бъде отбелязано към вписания договор за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г. обстоятелството, че този договор е прекратен.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на обжалваното определение с посочена от нея задължителна практика на ВКС /определение № 722 от 24.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3067 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ по въпроса: дали договор за аренда в земеделието за срок от 10 години подлежи на разваляне по съдебен ред или извънсъдебно.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител в охранително производство по вписване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомен за обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд на 11.05.2015 г., а частната жалба е подадена по пощата на 18.05.2015 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая е налице посоченото от касаторката основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният от касатора правен въпрос е формирал решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение и даденото в това определение разрешение на въпроса противоречи на приетото в задължителната практика на ВКС: В обжалваното определение е прието, че правилно съдията по вписванията е отказал за впише обстоятелството /прекратяване на договор за аренда в земеделието за срок от 10 години въз основа на изходящо от арендодателя изявление за разваляне/, тъй като този договор подлежал на разваляне по съдебен ред. В актуалната задължителна практика на ВКС /посоченото от касаторката определение № 722 от 24.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3067 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., както и определение № 257 от 13.05.2015 г. по ч.т.д.№ 67 от 2015 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/ е прието обратното: че договор за аренда в земеделието за срок от 10 години може да бъде развален извънсъдебно по аргумент за противното от чл.28, ал.2 от Закона за арендата в земеделието и че съдията по вписванията няма право да откаже вписване на прекратяването на такъв договор по горепосочения извънсъдебен ред.
Не може да бъде споделен изложеният в по-стара практика на ВКС /определение № 311 от 24.04.2013 г. по ч.т.д.№ 1880 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ довод, че съдията по вписванията няма право да извърши вписване на обстоятелството „прекратяване на арендния договор”, тъй като едностранното му прекратяване не е от категорията на безспорните вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл.569, т.5 ГПК. Разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието предвижда вписване в нотариалните книги на обстоятелството „прекратяване на договор за аренда на земеделска земя”, а чл.27, ал.1 от същия закон посочва възможните основания за прекратяване на такъв договор, едно от които /чл.27, ал.1, т.2/ е неизпълнението на договора. При такова неизпълнение арендният договор се разваля с едностранно писмено известие, а ако договорът е за срок по-дълъг от 10 години- по съдебен ред /чл.28 от ЗАЗ/. С оглед приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС относно предметния обхват на проверката, която може да извършва съдията по вписванията, следва да се приеме, че съдията по вписванията няма право да извършва проверка за валидността на едностранното волеизявление за прекратяване на договора за аренда. При спор относно валидността на това волеизявление или относно настъпването на прекратяването на договора, съгласно съдържащото се в чл.536, ал.1, т.2 ГПК общо правило за всички охранителни производства /каквото е и производството по вписване/, съдията по вписванията може само да спре охранителното производство /и то само ако трето лице се противопостави на молбата за вписване с мотив, че между него и молителя е възникнал гражданскоправен спор относно поисканото за вписване обстоятелство/, но не и да откаже вписването.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и като противоречащо на актуалната задължителна практика на ВКС това определение следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено вписване на прекратяването на договора за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Ц. И. Д. срещу определение № 2807 от 04.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 448 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2807 от 04.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 448 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение от 21.01.2015 г. на Съдия по вписванията при РС-Пловдив, с което е отказано да бъде отбелязано към вписания договор за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г. обстоятелството, че този договор е прекратен.
ПОСТАНОВЯВА вписване на прекратяване на договора за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г., вписан в Службата по вписванията- [населено място] с рег.№ 16779 от 20.06.2008 г., т.10, № 117 относно поземлен имот № 035040 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], представляващ нива с площ от 23,037 дка, находяща се в м.”Бостанлъка”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 748

гр. София, 28.12.2015 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3167 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. „С.” в ликвидация, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. М. срещу определение № 3534 от 17.07.2015г. по ч. гр. дело № 1916/2015г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение жалбата на П. „С.“ в ликвидация, [населено място] против определение от 22.06.2015г. по преписка вх. № 18394/22.06.2015г. на А. по вписванията, Служба по вписванията, постановено от съдия по вписвания при Районен съд Пловдив, с което е отказано извършване на отбелязване прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 16.06.2000г. с нотариално заверени подписи от същата дата, сключен между арендодател Р. Г. Р. и арендатор П. „С.“ в ликвидация, [населено място], на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗАЗ – прекратяване на юридическото лице – арендатор.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост: 1/ въззивният съд не е обсъдил фактите, обстоятелствата и доводите в жалбата срещу отказа на съдията по вписванията, а е потвърдил отказа с мотиви, различни от тези на съдията по вписванията; 2/ мотивите на въззивната инстанция, че прекратяването на договора първо следва да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори, а след това да се впише в нотариалните книги, са неправилни, тъй като противоречат на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в Поземлените комисии и чл. 35 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище за противоречие с определение по ч. гр. д. № 63/2014г. на Окръжен съд Ямбол, от което е видно, че от правно значение за прекратяване на договора за аренда е моментът на прекратяването на юридическото лице, а не неговото заличаване. Частният жалбоподател посочва, че е подал идентични заявления до Служба по вписванията в [населено място], по които е извършено надлежно вписване. Въпросите, които според частния жалбоподател са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са следните: „прилагането на предвидените хипотези в закона за кооперациите и Търговския закон за прекратяването на съответните юридически лица и идентично ли е това прекратяване с визираното от Закона за арендата в земеделието прекратяване на юридическото лице на арендатора, като основание за прекратяване на арендния договор“; „относно прилагането на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение жалбата на П. „С.“ в ликвидация, [населено място] против определението от 22.06.2015г. по преписка вх. № 18394/22.06.2015г. на А. по вписванията, Служба по вписванията, постановено от съдия по вписвания при Районен съд Пловдив, въззивният съд се е аргументирал с непредставяне на доказателства прекратяването на договора да е регистрирано в съответната общинска служба по земеделие и гори, която регистрация следва да предхожда вписването в нотариалните книги, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. В тази насока съдебният състав на въззивната инстанция се е позовала на определение № 286/07.05.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 792/2012г., IV г. о., ГК и определение № 6/09.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 6855/2013г., I г. о., ГК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от частния жалбоподател правен въпрос относно „прилагането на предвидените хипотези в закона за кооперациите и Търговския закон за прекратяването на съответните юридически лица и идентично ли е това прекратяване с визираното от Закона за арендата в земеделието прекратяване на юридическото лице на арендатора, като основание за прекратяване на арендния договор“ не е релевантен по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като Пловдивски окръжен съд не се е произнесъл по него и същият не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Правният въпрос относно прилагането на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ е от значение за изхода на спора, обусловил е правните изводи на въззивния съд, поради което е релевантен за делото. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по този въпрос е неоснователен поради това, че е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 286/07.05.2013г. по ч. гр. д. № 792/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 496/18.09.2015г. по ч. т. д. № 1988/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ налагат извод, че прекратяването на договора за аренда първо следва да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и след това да се впише в нотариалните книги. Тази практика се поддържа в множество определения, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивни определения, с които е потвърден отказ на съдията по вписвания да извърши вписване на прекратяване на аренден договор, например определение № 6/09.01.2014г. по ч. гр. д. № 6855/2013г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 763/26.11.2013г. по ч. гр. д. № 6837/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.
Твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че мотивите са в противоречие с чл. 8 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда в Поземлените комисии и чл. 35 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост, не е налице. Посочените норми са ясни и не налагат друго тълкуване на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ – чл. 8 от Наредба № 6 от 18.02.2000г. се отнася до първоначалната регистрация на договора за аренда, но не и до последващите промени, а разпоредбата на чл. 10 урежда срока и задължението на арендатора да подава в поземлената комисия актуализирана информация при промяна във вписаните обстоятелства в едномесечен срок, включително при продължаване или прекратяване на договора. В последната хипотеза инструктивният срок започва да тече от датата на прекратяване на договора, а не от вписване на прекратяването на договора за аренда в нотариалните книги по аргумент от чл. 10, ал. 2 от наредбата – посочената правна норма не съдържа изискване представянето на копието на анекса към договора за аренда да бъде да бъде извършено след вписване на променените обстоятелства. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на Министъра на земеделието за поддържане картата на възстановената собственост регламентира отразяването на договорите за аренда в част „В” на партидата на имота въз основа на договора за аренда на земеделска земя или стопанство след вписването му, но не определя реда за регистрация на прекратяването на арендния договор в съответната общинска служба по земеделие и в Службата по вписванията.
Поради липса на твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3534 от 17.07.2015г. по ч. гр. дело № 1916/2015г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: