О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 86 София, 16 февруари 2009 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари 2009 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков Марио Първанов като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1867 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Врачанския окръжен съд от 12.08.2008 г. по ч.гр.д. № 422/2008, с което е прекратено производството по искане за възстановяване на изгубено дело. Недоволна от решението е касаторката М. В. Д., представлявана от адв. Т от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за срока на съхранение на саморъчните завещания и възможността да бъде възстановено прието за обявяване саморъчно завещание след изтичането на срока за съхраняване на нотариалното дело, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че искането е неоценяемо, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени – имат отношение към правото на съдействие, но не се разрешават противоречиво от съдилищата (представеното съдебно решение третира въпроса за основателността на молбата за възстановяване на изгубено дело), а имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че е предявено искане за възстановяване на представено за обявяване саморъчно завещание. Това е изричното искане на молителката и то не може да бъде тълкувано като искане за възстановяване на изгубеното нотариално дело, по което е обявено завещанието. Също правилно въззивният съд е приел, че независимо от това дали е изтекъл, или не, срокът за съхранението му, саморъчното завещание не може да бъде възстановено поради неговото правно естество. Възстановено може да бъде единствено съдържанието на завещанието, доколкото то е възпроизведено в представеното копие от протокола за неговото обявяване, в качеството му на официален документ, който го възпроизвежда. Възстановяването на този протокол и на другите книжа по нотариалното дело не е поискано, но дори да е поискано, то не може да бъде разгледано, тъй като срокът за съхраняване на нотариалното дело е изтекъл. Без правно значение е, по каква причина нотариалното дело не може да бъде намерено, тъй като меродавен за допустимостта на такова е искане е моментът на постъпването му в съда. Ако страната разполага с официално заверен препис от протокола за обявяване на саморъчното завещание, тя няма правен интерес да иска възстановяването на нотариалното дело или на отделни съдебни актове от него. А ако тя не разполага с официален препис от този протокол, след като се снабди с документ от съда, че нотариалното дело не се съхранява, тя може да докаже във всяко производство по ГПК съдържанието на протокола и от там – съдържанието на саморъчното завещание, със свидетелски показания, които са допустими съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Врачанския окръжен съд от 12.08.2008 г. по ч.гр.д. № 422/2008. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Врачанския окръжен съд от 12.08.2008 г. по ч.гр.д. № 422/2008. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|