|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162
гр. София, 05.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ: С. Н.
В. П.
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 1551/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Н. Г. М. от [населено място] против въззивното определение от 21.11.2012 год. по ч. гр. д. № 912/2012 год. на Б. окръжен съд. С него е потвърдено определението от 24.09.2012 год. на съдията по вписванията при РС-Р. за отказ да впише молбата му за отмяна на определение № 518 от 25.06.2012 год. на ВКС, І г. о., постановено по гр. д. № 478/2012 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 11.11.2011 год. по гр. д. № 875/2010 год. на Б. окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и вместо това се задължи съдията по вписванията да впише молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите против съображенията на съдията по вписванията за постановения му отказ, а приел, че актът не подлежи на вписване.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди постановения от съдията по вписванията отказ да впише молбата за отмяна, въззивният съд приел, че същата не е акт, подлежащ на вписване, тъй като с нея се иска отмяна на определение по чл. 288 ГПК, което не попада в хипотезата на чл. 112, б. „к” ЗС. С оглед на този извод въззивният съд не е обсъждал въпросите относно внасяне на държавната такса по молбата за вписване и необходимостта от представяне на актуални скици за имота, по които съображения е постановен отказът на съдията по вписванията.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като формулира въпроса за актовете, подлежащи на вписване – дали това е молбата за отмяна или съдебните актове, чиято отмяна се иска, и във втория случай, кой съдебен акт с оглед правните последици на решението.
Така поставен въпросът не е обусловил извода на въззивния съд, че молбата за отмяна на определението по чл. 288 ГПК не е акт, подлежащ на вписване по чл. 112, б. „к” ЗС. Разпоредбата на закона е ясна и конкретна, поради което и дори да се приеме за релевантен поставеният въпрос, в смисъл, че молбата касае отмяна на влязлото в сила решение, независимо, че неточно е посочено определението по чл. 288 ГПК, с постановяване на което решението влиза в сила, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, то поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Позоваването на разпоредбата на закона не е достатъчно да обоснове наличието му, в който смисъл са и разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Съображения в този смисъл не са изложени, а според настоящият състав разпоредбата на чл. 112, б. „к” ЗС не се нуждае от тълкуване.
Оплакването на жалбоподателя е относимо към неправилността на обжалваното определение, което, за да бъде предмет на касационна проверка, следва да е налице основание за допускането му до касационно обжалване. Това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос не е налице, поради което и доводът не следва да се обсъжда.
Не подлежат на обсъждане и останалите оплаквания на жалбоподателя, касаещи съображенията за постановения отказ за вписване на молбата за отмяна относно държавната такса и представяне на актуална скица на имота. По тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл, както и сам жалбоподателят констатира в изложението си, поради което и същите не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Поради тези съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2615 от 21.11.2012 год. по ч. гр. д. № 912/2012 год. на Б. окръжен съд, по подадената от Н. Г. М. от [населено място] частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
