КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187
София, 09.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 114/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от “Явор” АД, гр. Варна срещу определение № 1 от 05.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2628/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставен в сила постановен от съдията по вписванията към Агенцията по вписванията на 21.11.2008 г. отказ за заличаване на вписана възбрана № 183, т. 1, вх. р. № 5500/1999 г. върху недвижим имот, представляващ магазинна част с площ от 626 кв. м., в партерния етаж на сградата, построена в гр. В., ул. “. № 3.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:
Възбраната на описания имот е вписана на основание издадена обезпечителна заповед, въз основа на определение от 08.02.1999 г. по гр. д. № 5847/1998 г. на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявен от етажните собственици в етажната собственост “О” гр. В. срещу касатора ревандикационен иск за същия имот. С решение от 15.05.2000 г. постановено по същото дело е отхвърлен предявения от етажните собственици в сградата в гр. В., ул.- “Б” № 3 ревандикационен иск за възбранения недвижим имот. Решението е влязло в сила на 14.11.2000 г., отбелязване, за което е направено върху издадения и приложен по делото препис.
След влизане на решението в сила касаторът, ответник по отхвърления иск, е подал молба за отмяна на допуснатото обезпечение. Съдът се е произнесъл по искането с определение от 23.03.2004 г. по гр. д. № 5* г. на ВРС, с което е отменил частично допуснатото обезпечение по отношение на поименно изброените ищци.
По отношение на посочения като ищец Л. К. Д. с ЕГН ********** е прекратил производството по чл. 321 ГПК, след като въз основа на удостоверение от служба ЕСГРАОН при община О. е установил, че лице с тези идентификационни данни не съществува. В локалната база данни има данни за лице Л. К. Д. с ЕГН **********, което е починало, а ЕГН ********** е част от данните за гражданска регистрация на лицето Л. П. Д. С предходни определения от 18.08.2003, от 8.10.2003 и от 26.01.2004 г. е било прекратено производството по чл. 321 ГПК (отм.) по отношение на част от ищците, ответници по молбата за отмяна на обезпечението, изброени поименно в мотивите на определението на стр. 2, абзац 3.
С определение от 21.11.2008 г. съдията по вписванията при ВРС е отказала да вдигне възбраната върху имота по съображения, че законът не предвижда такава правна възможност. Определението на съда за частична отмяна на допуснатото обезпечение не представлява писмено нареждане на учреждението, което е наложило възбраната по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ПВ за отмяната й.
С определение № 1 от 05.01.2009 г. постановено по ч. гр. д. № 2628/2008 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила определението на съдията по вписванията, след като е приел, че то е постановено при правилно прилагане на закона.
Касационният довод е за това, че съдията по вписванията неправилно е възприел акта на съда като такъв за частична отмяна на обезпечението вместо цялостна. Като основание за допускане касационно обжалване на определението се сочи, че решаването на въпросът за изпълнението на постановените от съда актове от съдията по вписванията и контрола върху тези действия са от съществено значение за точното прилагане на закона – чл. 421 ГПК.
Обжалвания въззивен акт не е от определенията, преграждащи развитието на делото, а е от категорията определения, за които касационното обжалване е посочено в закона. Извод за това се прави въз основа на отсъствие на изрична разпоредба за изключването на този вид актове от касационен контрол. Съобразно това не следва да се проверява наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното определение.
Разгледана по същество частната касационната жалба е неоснователна. Изводът на въззивния съд, че отказът на съдията по вписванията да вдигне наложената възбрана върху имота, е законосъобразен е правилен. Изложените мотивите, че определението на Варненския РС, постановено в производство по чл. 321 ГПК ( отм.) за частична отмяна на възбраната, не съставлява акт по смисъла на чл. 31 ПВ, който да е основание за вдигане на възбраната се споделят от настоящия състав на ВКС, І г. о.
Законосъобразността на определението на съда, с което е постановена частична отмяна на възбраната е следвало да бъде проверена по предвидения за това ред. Искането за отмяна на наложената обезпечителна мярка може да се подава без ограничения от заинтересованата страна, поради което касаторът разполага с тази правна възможност да сезира съда допуснал обезпечението, който в това следващо производство може да се произнесе дали има наложена възбрана по искане на Л. К. Д. с ЕГН **********, след като на територията на РБ няма регистрирано такова физическо лице, от което следва, че няма и учреден исков процес с такава страна. Варненски районен съд, като съд допуснал обезпечението има компетентността при направено искане по чл. 321, ал. 1 ГПК да прецени дали не следва да отмени обезпечението, ако вече не са налице причините, поради които то е било допуснато.
Обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1 от 05.01.2009 г. по ч. гр. д. № 2628/2008 г. на Варненски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: